ДЪРЖАВЕН ВЕСТНИК

УКАЗ № 272

На основание чл. 98, т. 4 от Конституцията на Република България

ПОСТАНОВЯВАМ:

Да се обнародва в „Държавен вестник“ Законът за събирането на приходи и извършването на разходи през 2026 г. до приемането на Закона за държавния бюджет на Република България за 2026 г., Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2026 г. и Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2026 г., приет от 51-вото Народно събрание на 17 декември 2025 г.

Издаден в София на 19 декември 2025 г.

Президент на Републиката: Румен Радев

Подпечатан с държавния печат.

Министър на правосъдието: Георги Георгиев

ЗАКОН
за събирането на приходи и извършването на разходи през 2026 г. до приемането на Закона за държавния бюджет на Република България за 2026 г., Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2026 г. и Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2026 г.

Глава първа
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 1. Този закон урежда събирането на приходи и извършването на разходи през 2026 г. до приемането на Закона за държавния бюджет на Република България за 2026 г., Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2026 г. и Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2026 г., но за срок, не по-дълъг от три месеца, при спазване изискванията на чл. 87 и 98 от Закона за публичните финанси, чл. 19 от Кодекса за социално осигуряване и чл. 29 от Закона за здравното осигуряване. При изпълнението на този закон се прилагат правилата на чл. 11, ал. 2 от Закона за въвеждане на еврото в Република България.

Глава втора
СЪБИРАНЕ НА ПРИХОДИ И ИЗВЪРШВАНЕ НА РАЗХОДИ

Чл. 2. Приходите се събират в съответствие с действащите закони.

Чл. 3. (1) До приемането на Закона за държавния бюджет на Република България за 2026 г. извършването на разходи и предоставянето на трансфери от държавния бюджет е съгласно разпоредбата на чл. 87, ал. 1 от Закона за публичните финанси.

(2) Когато приходите за съответния период са недостатъчни да покрият разходите и трансферите, лимитите за плащания се намаляват съразмерно до размера на приходите. Първостепенните разпоредители с бюджет приоритизират плащанията си, като разходите за заплати и социални плащания са приоритет и се изплащат в пълен размер. Достигнатите размери на основните месечни заплати към 31 декември 2025 г. в бюджетните организации не могат да бъдат намалявани или увеличавани в рамките на заеманата длъжност с изключение на заетите на минимална работна заплата и еднократна индексация в размер на натрупаната към 31 декември 2025 г. годишна инфлация за всички останали.

(3) С решение на Министерския съвет могат да се финансират капиталови разходи и, при необходимост, други разходи и/или трансфери за сметка на наличности от предходната година с изключение на средствата на Държавния фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система.

(4) До приемането на Закона за държавния бюджет на Република България за 2026 г. общата максимална стойност на разходите, които ще се заплатят по сключени споразумения по реда на чл. 113 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2025 г., Приложение № 3, колона „Прогнозна стойност на проекта за 2025 г. (хил. лева)“ на съответната община, респективно на техните стойности, включително за проекти, които се възлагат и изпълняват от кметовете на райони в градовете с районно деление, е в годишен размер до 900 млн. лева, чрез разплащане от Българската банка за развитие при условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет, като се прилагат правилата на чл. 11, ал. 2 от Закона за въвеждане на еврото в Република България.

Чл. 4. До приемането на Закона за държавния бюджет на Република България за 2026 г. за размери, база, критерии, параметри, ограничения или други относими показатели на разходите, за които специални закони предвиждат да се определят с годишния закон за държавния бюджет, се прилагат тези, определени в Закона за държавния бюджет на Република България за 2025 г., като се прилагат правилата на чл. 11, ал. 2 от Закона за въвеждане на еврото в Република България.

Чл. 5. До приемането на Закона за държавния бюджет на Република България за 2026 г. се прилага размерът на общата годишна квота за предоставяне на ваучери за храна по Закона за корпоративното подоходно облагане, определен в Закона за държавния бюджет на Република България за 2025 г., като се прилагат правилата на чл. 11, ал. 2 от Закона за въвеждане на еврото в Република България.

Чл. 6. До приемането на Закона за държавния бюджет на Република България за 2026 г. се прилагат чл. 103, § 2 и 3 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2025 г., като се прилагат правилата на чл. 11, ал. 2 от Закона за въвеждане на еврото в Република България.

Чл. 7. До приемането на Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2026 г. приходите се събират и разходите се извършват съгласно действащите към 31 декември 2025 г. размери, база, механизми, процедури, критерии или други относими показатели, параметри, ограничения, минимални и максимални размери на определени показатели, свързани с осигурителните вноски, пенсиите и добавките към тях, обезщетенията и други осигурителни плащания, както и с гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя, и в съответствие с останалата приложима нормативна уредба, като се прилагат правилата на чл. 11, ал. 2 и чл. 45 от Закона за въвеждане на еврото в Република България.

Чл. 8. (1) До приемането на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2026 г. приходите се събират и разходите се извършват съгласно действащите към 31 декември 2025 г. размери, реда и условията за тяхното определяне, база, механизми, процедури, критерии, нормативни административни актове, определени в Закона за здравното осигуряване, или други относими показатели, параметри, ограничения, минимални/максимални размери на определени показатели, свързани със здравноосигурителните вноски и здравноосигурителните плащания, и в съответствие с останалата приложима нормативна база, като се прилагат правилата на чл. 11, ал. 2 от Закона за въвеждане на еврото в Република България.

(2) До приемането на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2026 г. се прилагат § 2, 4, 5 и 7 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2025 г.

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 1. В Закона за радиото и телевизията (обн., ДВ, бр. 138 от 1998 г.; Решение № 10 на Конституционния съд от 1999 г. – бр. 60 от 1999 г.; изм., бр. 81 от 1999 г., бр. 79 от 2000 г., бр. 96 и 112 от 2001 г., бр. 77 и 120 от 2002 г., бр. 99 и 114 от 2003 г., бр. 99 и 115 от 2004 г., бр. 88, 93 и 105 от 2005 г., бр. 21, 34, 70, 80, 105 и 108 от 2006 г., бр. 10, 41, 53 и 113 от 2007 г., бр. 110 от 2008 г., бр. 14, 37, 42 и 99 от 2009 г., бр. 12, 47, 97, 99 и 101 от 2010 г., бр. 28, 99 и 105 от 2011 г., бр. 38 и 102 от 2012 г., бр. 15, 17 и 27 от 2013 г.; Решение № 8 на Конституционния съд от 2013 г. – бр. 91 от 2013 г.; изм., бр. 109 от 2013 г., бр. 19 и 107 от 2014 г., бр. 96 от 2015 г., бр. 46, 61, 98 и 103 от 2016 г., бр. 8, 63, 75, 92 и 99 от 2017 г., бр. 7, 27, 44, 77, 103 и 106 от 2018 г., бр. 100 от 2019 г., бр. 68, 104 и 109 от 2020 г., бр. 20 от 2021 г., бр. 8 и 104 от 2022 г., бр. 84, 100 и 108 от 2023 г., бр. 42 от 2024 г. и бр. 6 и 99 от 2025 г.) в § 2 от преходните и заключителните разпоредби се правят следните изменения:

1. В ал. 1 и 2 думите „2025 г.“ се заменят с „2026 г.“.

2. В ал. 4, изречение първо думите „2026 г.“ се заменят с „2027 г.“.

§ 2. (1) Производителите на електрическа енергия със съоръжения за производство на електрическа енергия с инсталирана мощност над 1 MW, чиито пазарни приходи са получени от продажбата на произведена от тези съоръжения електроенергия от вятърна енергия, слънчева енергия (слънчева топлинна и слънчева фотоволтаична енергия), геотермална енергия, горива от биомаса (твърди и газообразни горива от биомаса, с изключение на биометан), отпадъци, ядрена енергия, лигнитни въглища, нефтопродукти и торф и за енергия, произведена от въглища и водноелектрически централи, внасят във Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ целеви вноски, представляващи положителната разлика между пазарните приходи без данък върху добавената стойност и определения таван на приходите, изчислен при прилагане на стойностите за съответния тип производител, с период на доставка от 1 януари 2026 г. до 31 декември 2026 г., с изключение на сделките с балансираща енергия, необходима за нуждите за балансиране на електроенергийната система от „ЕСО“ ЕАД. Размерът на целевата вноска се изчислява за всяка сделка.

(2) Стойностите, които служат за изчисляване на тавана на приходите за съответния тип производител по ал. 1, се определят с акт на Министерския съвет.

(3) Производителите със съоръжения за производство на електрическа енергия с инсталирана мощност над 1 MW с договор за компенсиране с премии, в сила към 8 октомври 2022 г., чиито пазарни приходи са получени от продажбата на произведена от тези съоръжения електроенергия от вятърна енергия, слънчева енергия (слънчева топлинна и слънчева фотоволтаична енергия), геотермална енергия, водноелектрическа енергия без резервоар, горива от биомаса (твърди и газообразни горива от биомаса, с изключение на биометан), отпадъци, ядрена енергия, лигнитни въглища, нефтопродукти и торф, внасят във Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ целеви вноски от пазарните приходи от всяка сделка без данък върху добавената стойност, сключена по свободно договорени цени с период на доставка от 1 януари 2026 г. до 31 декември 2026 г., с изключение на сделките с балансираща енергия. Размерът на целевата вноска от всяка сделка се изчислява, като:

1. положителната разлика между пазарните приходи по свободно договорени цени (постигната пазарна цена) по съответната сделка без данък върху добавената стойност и определения таван на приходите, изчислен при прилагане на прогнозната пазарна цена по ценовото решение на Комисията за енергийно и водно регулиране, с което е определена действащата премия за съответния производител, за производители, за които размерът на тази премия е различен от 0,00 евро/MWh без данък върху добавената стойност, и

2. деветдесет на сто от положителната разлика между пазарните приходи по свободно договорени цени (постигната пазарна цена) по съответната сделка без данък върху добавената стойност и определения таван на приходите, изчислен при прилагане на определената с решение на Комисията за енергийно и водно регулиране преференциална цена съгласно договора за компенсиране с премии, за производители, за които определеният размер на действащата премия е 0,00 евро/MWh без данък върху добавената стойност.

(4) Търговците на електрическа енергия внасят във Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ целеви вноски за сключените по свободно договорени цени сделки за периода от 1 януари 2026 г. до 31 декември 2026 г. Размерът на целевата вноска се изчислява като положителна разлика между приходите без данък върху добавената стойност и всички разходи, свързани с покупката и продажбата на количествата електрическа енергия, увеличени с 10 на сто за сключени сделки с клиенти на едро по смисъла на § 1, т. 27в от допълнителните разпоредби на Закона за енергетиката и за сделки, сключени на механизма по чл. 100, ал. 8 от Закона за енергетиката, и с 15 на сто за сключени сделки с крайни клиенти по смисъла на § 1, т. 27г от допълнителните разпоредби на Закона за енергетиката, за периода от 1 януари 2026 г. до 31 декември 2026 г.

(5) Целевите вноски по ал. 1, 3 и 4 се дължат за сделки с място на изпълнение на територията на страната, вътреобщностни доставки и износ.

(6) Производителите на електрическа енергия по ал. 1 и 3 до 15-о число на месеца:

1. подават във Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ декларация по образец, утвърден от министъра на енергетиката, за всичките си пазарни приходи от продадена електрическа енергия по свободно договорени цени, както и за дължимите целеви вноски по ал. 1 и 3 за предходния месец;

2. внасят във Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ целевите вноски по ал. 1 и 3 за предходния месец.

(7) Търговците на електрическа енергия по ал. 4:

1. подават във Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ декларация по образец, утвърден от министъра на енергетиката, за всичките си приходи от продадена електрическа енергия по свободно договорени цени, разходите, свързани с покупката и продажбата на тези количества електрическа енергия, както и размера на дължимите целеви вноски върху тези приходи:

а) в срок до 15 април 2026 г. – за периода от 1 януари 2026 г. до 31 март 2026 г.;

б) в срок до 15 юли 2026 г. – за периода от 1 април 2026 г. до 30 юни 2026 г.;

в) в срок до 15 октомври 2026 г. – за периода от 1 юли 2026 г. до 30 септември 2026 г.;

г) в срок до 15 януари 2027 г. – за периода от 1 октомври 2026 г. до 31 декември 2026 г.;

2. внасят във Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ целевите вноски по ал. 4 за периодите и в сроковете по т. 1.

(8) Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ начислява задълженията на производителите и търговците на електрическа енергия въз основа на декларираните от тях данни.

(9) Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ изпраща ежемесечно до 20-о число на месеца подадените декларации по предходните алинеи на Националната агенция за приходите. Националната агенция за приходите извършва проверка относно достоверността на декларираните по ал. 6 и 7 данни и при констатиране на разминавания уведомява фонда, за да коригира начислените задължения на лицата по ал. 1, 3 и 4.

(10) Целевите вноски по ал. 1, 3 и 4 се признават за текущи разходи за дейността за целите на данъчното облагане на производителите и търговците на електрическа енергия.

(11) Производителите и търговците на електрическа енергия могат да правят авансови вноски по целевите вноски по ал. 1, 3 и 4.

(12) Целевите вноски по ал. 1, 3 и 4 не са свързани с наложени задължения към обществото и не могат да бъдат предявени за компенсиране по смисъла на чл. 35 от Закона за енергетиката.

(13) Целевите вноски по ал. 1, 3 и 4 и целево предоставените средства по чл. 36д, ал. 1, т. 8 от Закона за енергетиката се използват за покриване на разходи по чл. 36б, ал. 1, т. 4 от Закона за енергетиката по приети от Министерския съвет програми и за покриване на разходи по чл. 36б, ал. 1, т. 5 от същия закон при спазване на правилата за държавните помощи. Компенсация за покриване на разходите за електроенергия в детски ясли, детски градини, яслени групи в детските градини, училища, детски спортни школи, читалища, молитвени домове, храмове и манастири на регистрирани вероизповедания, вписани в регистъра по чл. 12, ал. 3 от Закона за вероизповеданията, се предоставя при спазване на правилата за държавните помощи до цената, която заплащат битовите крайни клиенти по чл. 30а, ал. 3 от Закона за енергетиката за съответния период.

(14) Целевите вноски по ал. 1, 3 и 4 са публични държавни вземания, като невнесените в срок вноски се установяват и събират по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс от органите на Националната агенция за приходите.

(15) За невнесените в срок целеви вноски по ал. 1, 3 и 4 се дължат лихви съгласно Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания.

(16) Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ може да прихваща вземанията си за целеви вноски по ал. 1 и 3 срещу задължението си за заплащане на премия по чл. 36и от Закона за енергетиката въз основа на акт за прихващане на вземанията, издаден от председателя на фонда.

(17) На лице, което е длъжно, но не подаде декларация по ал. 6 и 7 или не я подаде в срок, се налага имуществена санкция в размер от 5113 евро до 10 226 евро.

(18) На лице, което е длъжно, но не внесе в срок целева вноска по ал. 1, 3 и 4, се налага имуществена санкция в размер на 10 на сто от дължимата вноска.

(19) Актовете за установяване на нарушението по ал. 17 и 18 се съставят от длъжностни лица, определени от министъра на енергетиката, а наказателните постановления се издават от министъра на енергетиката.

(20) Установяването на нарушенията по ал. 17 и 18, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

§ 3. Министърът на финансите изготвя и внася за одобряване от Министерския съвет проект на решение за бюджетната процедура за 2027 г. по съставянето на средносрочната бюджетна прогноза и на проекта за държавния бюджет за 2027 г. след приемането на Закона за държавния бюджет на Република България за 2026 г., Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2026 г. и Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2026 г.

§ 4. В Закона за социалните услуги (обн., ДВ, бр. 24 от 2019 г.; изм., бр. 101 от 2019 г.; Решение № 9 на Конституционния съд от 2020 г. – бр. 65 от 2020 г.; изм., бр. 71 и 110 от 2020 г., бр. 14 от 2021 г., бр. 8 и 104 от 2022 г., бр. 108 от 2023 г. и бр. 6, 26 и 31 от 2025 г.) в преходните и заключителните разпоредби се правят следните изменения:

1. В § 36, ал. 1 думите „Варна, Плевен и Стара Загора“ се заменят с „Варна и Плевен“, а думите „31 декември 2025 г.“ се заменят с „31 декември 2027 г.“.

2. В § 44:

а) в ал. 1 думите „2026 г.“ се заменят с „2027 г.“;

б) в ал. 2 думите „2025 г.“ се заменят с „2026 г.“.

§ 5. От 1 януари 2026 г. до 30 юни 2026 г. всички семейни помощи по Закона за семейни помощи за деца се изплащат само в пари.

§ 6. В Закона за местните данъци и такси (обн., ДВ, бр. 117 от 1997 г.; изм., бр. 71, 83, 105 и 153 от 1998 г., бр. 103 от 1999 г., бр. 34 и 102 от 2000 г., бр. 109 от 2001 г., бр. 28, 45, 56 и 119 от 2002 г., бр. 84 и 112 от 2003 г., бр. 6, 18, 36, 70 и 106 от 2004 г., бр. 87, 94, 100, 103 и 105 от 2005 г., бр. 30, 36 и 105 от 2006 г., бр. 55 и 110 от 2007 г., бр. 70 и 105 от 2008 г., бр. 12, 19, 41 и 95 от 2009 г., бр. 98 от 2010 г., бр. 19, 28, 31, 35 и 39 от 2011 г.; Решение № 5 на Конституционния съд от 2012 г. – бр. 30 от 2012 г.; изм., бр. 53, 54 и 102 от 2012 г., бр. 24, 30, 61 и 101 от 2013 г., бр. 105 от 2014 г., бр. 14, 35, 37, 79 и 95 от 2015 г., бр. 32, 43 и 74 от 2016 г.; попр., бр. 80 от 2016 г.; изм., бр. 97 от 2016 г., бр. 88, 92, 96, 97 и 99 от 2017 г., бр. 98 и 108 от 2018 г., бр. 1 от 2019 г.; Решение № 4 на Конституционния съд от 2019 г. – бр. 32 от 2019 г.; изм., бр. 38, 96, 101 и 102 от 2019 г., бр. 18, 71, 104, 107 и 110 от 2020 г., бр. 14 и 16 от 2021 г., бр. 8, 17 и 104 от 2022 г., бр. 66, 80 и 106 от 2023 г. и бр. 70 и 81 от 2024 г.) се правят следните изменения и допълнения:

1. В Закона за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси (обн., ДВ, бр. 88 от 2017 г.; изм., бр. 98 от 2018 г., бр. 14 от 2021 г. и бр. 81 от 2024 г.) в § 16 от преходните и заключителните разпоредби се създават ал. 3 – 6:

„(3) В срок до 31 декември 2025 г. таксата за битови отпадъци за 2026 г. може да бъде определена по следния ред:

1. таксата се определя в годишен размер за всяко населено място с решение на общинския съвет въз основа на одобрена план-сметка за всяка дейност, включваща необходимите разходи за:

а) осигуряване на съдове за съхраняване на битовите отпадъци – контейнери, кофи и други;

б) събиране, включително разделно събиране, на битовите отпадъци и транспортирането им до депата или други инсталации и съоръжения за третирането им;

в) проучване, проектиране, изграждане, поддържане, експлоатация, закриване и мониторинг на депата за битови отпадъци или други инсталации или съоръжения за обезвреждане, рециклиране и оползотворяване на битови отпадъци, включително отчисленията по чл. 60 и 64 от Закона за управление на отпадъците;

г) почистване на уличните платна, площадите, алеите, парковите и другите територии от населените места, предназначени за обществено ползване;

2. размерът на таксата се определя в евро според количеството на битовите отпадъци;

3. когато не може да се установи количеството на битовите отпадъци, размерът на таксата се определя в евро на ползвател или пропорционално върху основа, определена от общинския съвет, която е обективен показател в стойностно изражение, на базата на който се определя процентът или промилът на пропорционалната такса, или натурален показател, въз основа на който таксата се определя „на единица“; обективен показател може да бъде и данъчната оценка на недвижимите имоти, балансовата им стойност или пазарната им цена, както и други обективно измерими показатели, определени с наредбата по чл. 9;

4. при определяне размера на таксата в зависимост от количеството на битовите отпадъци се включват разходите по т. 1, букви „а“, „б“ и „в“;

5. таксата за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване в населените места се определя в евро на ползвател или пропорционално върху основа, определена от общинския съвет;

6. таксата се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места; размерът на таксата се определя по реда на т. 1 за всяка услуга поотделно – сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване;

7. за имоти, намиращи се извън районите, в които общината е организирала събиране и извозване на битови отпадъци, се събира такса за ползване на депо за битови отпадъци и/или за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване; границите на районите и видът на предлаганите услуги по т. 6 в съответния район, както и честотата на сметоизвозване се определят със заповед на кмета на общината и се обявяват публично;

8. таксата се заплаща от лицата по чл. 11;

9. не се допускат изменения в приетите от общинския съвет начин на определяне и размер на таксата за битови отпадъци през 2026 г.;

10. таксата се заплаща по ред, определен от общинския съвет; общината уведомява лицата по чл. 11 за дължимите от тях такси за съответния период и за сроковете за плащане;

11. не се събира такса за:

а) сметосъбиране и сметоизвозване, когато услугата не се предоставя от общината или ако имотът не се ползва през цялата година и е подадена декларация по образец от собственика или ползвателя до края на предходната година в общината по местонахождението на имота;

б) поддържане чистотата на териториите за обществено ползване – когато услугата не се предоставя от общината;

в) обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци – когато няма такива;

г) услугите, предоставени на молитвени домове, храмове и манастири, в които се извършва богослужебна дейност от законно регистрираните вероизповедания в страната, заедно с поземлените имоти, върху които са построени;

12. освобождаването по т. 11, буква „г“ е при условие, че имотите не се ползват със стопанска цел, несвързана с пряката им богослужебна дейност;

13. одобрената план-сметка за определяне разходите на общините по т. 1 подлежи на проверка от Сметната палата.

(4) Когато до 31 декември 2025 г. общинският съвет не е определил размер на таксата за битови отпадъци за 2026 г. по реда на ал. 3, таксата се събира на базата на действащия размер към 31 декември на предходната година.

(5) Общинските наредби в частта за таксата за битови отпадъци и решенията на общинските съвети, приети по досегашния ред, запазват действието си през 2026 г.

(6) До 31 декември 2028 г. общините предоставят в края на всяко шестмесечие в Министерството на финансите информация за отчетения напредък по приемане на актовете по чл. 67, ал. 3 и ал. 6.“

2. В Закона за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси (обн., ДВ, бр. 101 от 2013 г.; изм., бр. 105 от 2014 г., бр. 95 от 2015 г., бр. 97 от 2016 г., бр. 88 от 2017 г., бр. 98 от 2018 г., бр. 14 от 2021 г. и бр. 81 от 2024 г.) в § 13, ал. 1 от заключителните разпоредби думите „2025 г.“ се заменят с „2026 г.“.

§ 7. Когато до 31 януари 2026 г. общинските съвети не са приели план-сметката по чл. 66, ал. 3 от Закона за местните данъци и такси за всяка от услугите по чл. 62 от същия закон, таксата за битови отпадъци за 2026 г. се събира от лицата по чл. 11 от закона на базата на действащия размер към 31 декември на предходната година, освен когато таксата за битови отпадъци за 2026 г. е определена или се събира по реда на § 6, т. 1.

§ 8. (1) Месечните отчисления за 2026 г. по чл. 64, ал. 1 от Закона за управление на отпадъците може да се разходват по решение на общинския съвет чрез вътрешни компенсирани промени, без да се изменя приетият от общинския съвет начин на определяне и размер на таксата за битови отпадъци. Средствата могат да бъдат използвани и за почистване на нерегламентирано изхвърлени отпадъци.

(2) Дължимите месечни отчисления за 2026 г. по чл. 64, ал. 1 от Закона за управление на отпадъците се внасят в срок до 31 декември на съответната година, когато не е прието решение на общинския съвет по ал. 1 за съответната година. Регионалната инспекция по околната среда и водите, на чиято територия се намира съответното депо, възстановява от банковата сметка за чужди средства преведените и неусвоени от общините месечни обезпечения и отчисления за 2025 г. по чл. 60, ал. 2, т. 1 и 2 и чл. 64, ал. 1 от Закона за управление на отпадъците, за които има решение на общинския съвет за съответната година, в срок до 30 април 2026 г.

(3) Не се начисляват лихви върху дължимите суми за месечни отчисления за 2026 г. по чл. 64, ал. 1 от Закона за управление на отпадъците.

§ 9. В Закона за данъците върху доходите на физическите лица (обн., ДВ, бр. 95 от 2006 г.; изм., бр. 52 от 2007 г., бр. 64 и 113 от 2007 г., бр. 28, 43 и 106 от 2008 г., бр. 25, 32, 35, 41, 82, 95 и 99 от 2009 г., бр. 16, 49, 94 и 100 от 2010 г., бр. 19, 31, 35, 51 и 99 от 2011 г., бр. 40, 81 и 94 от 2012 г., бр. 23, 66, 100 и 109 от 2013 г., бр. 1, 53, 98, 105 и 107 от 2014 г., бр. 12, 22, 61, 79 и 95 от 2015 г., бр. 32, 74, 75, 97 и 98 от 2016 г., бр. 58, 63 и 97 от 2017 г., бр. 15, 98, 102 и 105 от 2018 г., бр. 24, 79, 96 и 101 от 2019 г., бр. 14, 18, 28, 38, 60 и 104 от 2020 г., бр. 14 от 2021 г., бр. 14, 17, 52, 100 и 102 от 2022 г., бр. 102 и 106 от 2023 г., бр. 70 от 2024 г. и бр. 26, 54 и 97 от 2025 г.) се правят следните изменения и допълнения:

1. В чл. 37, ал. 1, т. 3 след думите „регулиран пазар“ се добавя „или на пазар за растеж“.

2. В § 1 от допълнителните разпоредби:

а) в т. 11, буква „а“ думите „по смисъла на чл. 152, ал. 1 и 2 от Закона за пазарите на финансови инструменти“ се заменят с „и/или на пазар за растеж“;

б) създават се т. 65 и 66:

„65. „Регулиран пазар“ е този по смисъла на § 1, т. 70 от допълнителните разпоредби на Закона за корпоративното подоходно облагане.

66. „Пазар за растеж“ е този по смисъла на § 1, т. 70а от допълнителните разпоредби на Закона за корпоративното подоходно облагане.“

§ 10. В Закона за корпоративното подоходно облагане (обн., ДВ, бр. 105 от 2006 г.; изм., бр. 52, 108 и 110 от 2007 г., бр. 69 и 106 от 2008 г., бр. 32, 35 и 95 от 2009 г., бр. 94 от 2010 г., бр. 19, 31, 35, 51, 77 и 99 от 2011 г., бр. 40 и 94 от 2012 г., бр. 15, 16, 23, 68, 91, 100 и 109 от 2013 г., бр. 1, 105 и 107 от 2014 г., бр. 12, 22, 35, 79 и 95 от 2015 г., бр. 32, 74, 75 и 97 от 2016 г., бр. 58, 85, 92, 97 и 103 от 2017 г., бр. 15, 91, 98, 102, 103 и 105 от 2018 г., бр. 24, 64, 96, 101 и 102 от 2019 г., бр. 18, 28, 38, 69, 104, 107 и 110 от 2020 г., бр. 14 и 21 от 2021 г., бр. 8, 14, 17, 25, 51, 99, 100 и 104 от 2022 г., бр. 66, 86, 102, 106 и 108 от 2023 г., бр. 42, 70 и 72 от 2024 г. и бр. 26 и 97 от 2025 г.) се правят следните изменения и допълнения:

1. В чл. 44 в заглавието след думите „регулиран пазар“ се добавя „или на пазар за растеж“.

2. В чл. 195, ал. 6:

а) в т. 1 след думите „регулиран пазар“ се добавя „или на пазар за растеж“;

б) в т. 2, буква „в“ след думите „регулиран пазар“ се добавя „или на пазар за растеж“.

3. В чл. 196 в заглавието след думите „регулиран пазар“ се добавя „или на пазар за растеж“.

4. В § 1 от допълнителните разпоредби:

а) в т. 21, буква „а“ думите „по смисъла на чл. 152, ал. 1 и 2 от Закона за пазарите на финансови инструменти“ се заменят с „и/или на пазар за растеж“;

б) създава се т. 70а:

„70а. „Пазар за растеж“ е този по смисъла на чл. 122, ал. 1 от Закона за пазарите на финансови инструменти. Пазар за растеж е и всяка многостранна система, която е лицензирана и функционира като пазар за растеж в съответствие с изискванията на Директива 2014/65/ЕС.“

§ 11. Законът влиза в сила от 1 януари 2026 г. с изключение на § 6, 7 и 8, които влизат в сила от 19 декември 2025 г.

Законът е приет от 51-вото Народно събрание на 17 декември 2025 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.

 Председател на Народното събрание: Рая Назарян

ДЕКЛАРАЦИЯ
във връзка с актa на насилие от омраза срещу журналист и представител на българската общност в Република Северна Македония

Народното събрание на Република България,

– като потвърждава всички приети от Народното събрание декларации и решения, свързани със систематичното и методично разрушаване на диалога между РСМ и Република България и провокативни и обидни изявления спрямо България от страна на управляващите политически фактори в Република Северна Македония; с ескалиращите агресивни антибългарски прояви; както и с разширяването на Европейския съюз и Процеса на стабилизиране и асоцииране на Република Северна Македония;

• като потвърждава всички приети от Народното събрание декларации и решения, свързани със систематичното и методично разрушаване на диалога между РСМ и Република България и провокативни и обидни изявления спрямо България от страна на управляващите политически фактори в Република Северна Македония; с ескалиращите агресивни антибългарски прояви; както и с разширяването на Европейския съюз и Процеса на стабилизиране и асоцииране на Република Северна Македония;

– като се позовава на Договора за Европейския съюз и Договора за функционирането на Европейския съюз и заложените в тях ценности, особено „ценностите на зачитане на човешкото достойнство, на свободата, демокрацията, равенството, правовата държава, както и на зачитането на правата на човека“ и „плурализма, недискриминацията, толерантността, справедливостта и солидарността“;

• като се позовава на Договора за Европейския съюз и Договора за функционирането на Европейския съюз и заложените в тях ценности, особено „ценностите на зачитане на човешкото достойнство, на свободата, демокрацията, равенството, правовата държава, както и на зачитането на правата на човека“ и „плурализма, недискриминацията, толерантността, справедливостта и солидарността“;

– като потвърждава фундаменталното значение на Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество между Република България и Република Северна Македония от 2017 г. и на двустранните Протоколи от заседанията на Съвместната междуправителствена комисия по чл. 12 от този Договор, подписани през 2019 г. и 2022 г.;

• като потвърждава фундаменталното значение на Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество между Република България и Република Северна Македония от 2017 г. и на двустранните Протоколи от заседанията на Съвместната междуправителствена комисия по чл. 12 от този Договор, подписани през 2019 г. и 2022 г.;

– като подчертава, че Република Северна Македония все още не е изпълнила договорения си ангажимент с Европейския съюз по приемане на съответните конституционни промени с оглед включването на българите в Конституцията на страната, и по този начин техните права остават незащитени;

• като подчертава, че Република Северна Македония все още не е изпълнила договорения си ангажимент с Европейския съюз по приемане на съответните конституционни промени с оглед включването на българите в Конституцията на страната, и по този начин техните права остават незащитени;

– като припомня, че защитата на основните права е част от политическите критерии за членство в Европейския съюз;

• като припомня, че защитата на основните права е част от политическите критерии за членство в Европейския съюз;

– като отчита силно негативната публична реторика срещу българите от най-високо политическо ниво в Република Северна Македония, упражняването на институционален натиск и провеждането на политически мотивирани съдебни процеси, водещи до продължаващи актове на насилие от омраза спрямо българите там;

• като отчита силно негативната публична реторика срещу българите от най-високо политическо ниво в Република Северна Македония, упражняването на институционален натиск и провеждането на политически мотивирани съдебни процеси, водещи до продължаващи актове на насилие от омраза спрямо българите там;

– като изразява сериозно безпокойство, че подобни действия и реторика ще увеличат насилието и целят да заглушат и дискредитират критичните гласове на онези, включително журналисти, които се осмеляват да говорят и защитават правата на българите в тази държава;

• като изразява сериозно безпокойство, че подобни действия и реторика ще увеличат насилието и целят да заглушат и дискредитират критичните гласове на онези, включително журналисти, които се осмеляват да говорят и защитават правата на българите в тази държава;

– като подкрепя позицията на Министерството на външните работи на Република България във връзка с нападението срещу Владимир Перев и последователните дейности, свързани със защитата на българските общности извън страната,

• като подкрепя позицията на Министерството на външните работи на Република България във връзка с нападението срещу Владимир Перев и последователните дейности, свързани със защитата на българските общности извън страната,

ДЕКЛАРИРА:

1. Подчертава своята безпрекословна подкрепа за всички граждани на Република Северна Македония с българско самосъзнание, които справедливо отстояват своите права.

2. Категорично осъжда акта на насилие от омраза срещу Владимир Перев като виден представител на българската общност в Република Северна Македония, журналист и защитник на правата на българите там.

3. Порицава продължаващото публично, включително от високо и най-високо политическо ниво отричане, омаловажаване и отклоняване на отговорността за съществуването на сериозен проблем с правата и сигурността на българите в Република Северна Македония.

4. Настоява управляващите в Република Северна Македония да преустановят всякакви действия и изявления, оправдаващи насилието, включително срещу журналиста Владимир Перев, както и да прекратят използването на унизителен език спрямо него, насочен срещу човешкото му достойнство, с цел подкопаване на общественото доверие спрямо неговия авторитет и дейност.

5. Очаква от властите в Република Северна Македония незабавно да вземат всички необходими мерки, за да предотвратят продължаващите говор на омраза и актове на насилие, предизвикани от омраза срещу българите.

6. Призовава компетентните власти в Република Северна Македония да предприемат незабавни и ефективни действия за прозрачно и обективно разследване на акта на насилие от омраза срещу журналиста Владимир Перев, за издирването на извършителя и подвеждането му под съответната отговорност.

7. Настоява Република Северна Македония да гарантира зачитането на основните права и достойнството на всички свои граждани без дискриминация, като осигури необходимата политическа воля без забавяне, за да осъществи конституционните промени в пълно съответствие с всички елементи от договореностите си, съставляващи Европейския консенсус от 2022 г.

8. Отбелязва обявения от управляващите в Република Северна Македония проект на План за действие за защита на правата на хората, принадлежащи към общности като начална стъпка, преди разработването му чрез приобщаващ процес. Този План, чието изпълнение ще се проследява през целия присъединителен процес на Република Северна Македония към Европейския съюз, следва да цели пълно и същинско равенство и да съдържа ясни, измерими и ефективни мерки по прилагането на защитата на правата на човека и на правата на лицата, принадлежащи към общности в Република Северна Македония.

Декларацията е приета от 51-вото Народно събрание на 17 декември 2025 г. и е подпечатана с официалния печат на Народното събрание.

Председател на Народното събрание: Рая Назарян

ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 9 от 11 декември 2025 г.
по конституционно дело № 5 от 2025 г.

Конституционният съд в състав: председател: Павлина Панова, членове: Надежда Джелепова, Атанас Семов, Красимир Влахов, Янаки Стоилов, Соня Янкулова, Борислав Белазелков, Десислава Атанасова, Галина Тонева, Сашо Пенов, Орлин Колев, при участието на секретар-протоколиста Десислава Пенкова разгледа в закрито заседание на 11.12.2025 г. конституционно дело № 5/2025 г., докладвано от съдия Орлин Колев.

Производството е по чл. 149, ал. 1, т. 2 от Конституцията на Република България и е във фазата на разглеждане по същество по реда на чл. 19, ал. 2 от Закона за Конституционен съд (ЗКС).

Конституционно дело № 5/2025 г. е образувано на 8.04.2025 г. по искане на тричленен състав на Върховния административен съд по административно дело № 1077/2025 г. за установяване на противоконституционност на разпоредбите на § 16 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт (ДВ, бр. 6 от 21.01.2025 г.) и на чл. 33, ал. 4 от Закона за съдебната власт (обн., ДВ, бр. 64 от 2007 г.; посл. доп., бр. 87 от 2025 г.) поради противоречие с чл. 1, ал. 2, чл. 4, ал. 1, чл. 5, чл. 8, чл. 117, ал. 2, чл. 129, ал. 2, чл. 130, ал. 1, чл. 130а, чл. 130б от Конституцията.

С определение на Конституционния съд от 10.06.2025 г. искането е допуснато за разглеждане по същество.

В хода на разглеждането на делото, преди произнасянето по същество, в Конституционния съд на 1.12.2025 г. постъпи Определение № 12221 от 1.12.2025 г. на Върховния административен съд, шесто отделение, с което административно дело № 1077/2025 г. е прекратено поради оттегляне на жалбата, въз основа на която е образувано.

Предвид този факт Съдът съобрази следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 2 от Конституцията Конституционният съд се произнася по искане от съд, когато оспореният закон е приложим по конкретно разглеждано от него дело.

В Определение № 6/2024 г. по к.д. № 19/2024 г. Съдът посочва, че „[п]роизнасянето на конституционната юрисдикция има смисъл само ако може да бъде взето предвид от сезиралата го юрисдикция и въпросът за конституционосъобразността на приложимия по висящото дело закон не би имало мотив да се поставя и решава, ако отговорът на същия няма да има ефект за разрешаването на правния спор, по повод на който е сезиран Конституционният съд“. В Определение № 2 от 2024 г. по к.д. № 8/2024 г. Съдът подчертава, че „[с]езирането на Конституционния съд трябва да е не само възможност, а необходимост, произтичаща от конкретното дело“.

С прекратяването на производството пред сезиращия съд престава да бъде изпълнено предвиденото в чл. 150, ал. 2 от Конституцията изискване за наличие на разглеждано от него конкретно дело, по което оспореният закон е приложим.

По изложените съображения и на основание чл. 149, ал. 1, т. 2 от Конституцията и чл. 19, ал. 2 ЗКС Конституционният съд

ОПРЕДЕЛИ:

Прекратява производството по конституционно дело № 5/2025 г., образувано по искане на състав на Върховния административен съд по административно дело № 1077/2025 г. за установяване на противоконституционност на разпоредбите на § 16 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт (ДВ, бр. 6 от 2025 г.) и на чл. 33, ал. 4 от Закона за съдебната власт (обн., ДВ, бр. 64 от 2007 г.; посл. доп., бр. 87 от 2025 г.).

Съдия Борислав Белазелков е подписал определението с особено мнение.

Съдия Атанас Семов и съдия Орлин Колев са подписали определението със становища.

Председател: Павлина Панова

ОСОБЕНО МНЕНИЕ
на съдия Борислав Белазелков по Определение № 9 от 11.12.2025 г. по конституционно дело № 5/2025 г.

Представям това особено мнение, тъй като не споделям извода за недопустимост на производството по искането на състав на шесто отделение на Върховния административен съд (ВАС) за установяване на противоконституционност на разпоредбите на §16 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт и на чл. 33, ал. 4 от Закона за съдебната власт (ЗСВ) поради прекратяването на производството по делото пред сезиращия съд.

Съществуването на дело със съответния предмет пред наказателен, граждански или административен съд е повод, а не причина Конституционният съд (КС) да бъде сезиран с искане за обявяване на приложим по делото закон за неконституционен. Причината за сезирането на КС е убедеността на сезиращия съд, че приложимият закон не му позволява да процедира или да реши делото конституционосъобразно.

Ако причината за сезирането на КС отпадне, може да се мисли за прекратяване на производството по отправено искане, но не така стои въпросът, когато само поводът за сезирането на КС изгуби своето непосредствено значение.

На пръв поглед при прекратяване на делото пред административния съд би могло да се мисли за нуждата от произнасяне на КС, защото разпоредбата на оспорения § 16 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт е преходна и нейното правно действие е изчерпано с прекратяването на 23.01.2025 г. на единственото неприключило производство – това по предложението за избор на главен прокурор. Конституционният съд обаче е сезиран и с определението си от 10.06.2025 г. е приел да разгледа по същество и конституционосъобразността на разпоредбата на чл. 33, ал. 4 ЗСВ, която е предназначена да се прилага, когато и докато има изборни членове на пленума на ВСС с изтекъл мандат. С прекратяването на административното производство причината за сезирането на КС не се губи, нито се губи смисълът да бъде проверена конституционосъобразността на двете оспорени разпоредби.

Не е без значение също така дали производството пред сезиращия съд е прекратено преди допускането на искането за разглеждане по същество, или след като разглеждането на искането е допуснато с акт на КС.

Съществено значение има също дали прекратяването на делото пред сезиращия съд е причинено от настъпването на събитие, което не зависи от волята на страните по делото, или в резултат от волеизявления на едната или на двете страни в това производство. От волята на едната или на двете страни в производството пред сезиращия съд може да зависи съдбата на висящото пред него дело. Законът позволява това, защото в това производство страните търсят признаване или удовлетворяване, съответно – защита срещу субективното право, което едната от тях претендира да съществува. Такава воля обаче не е от естество да премахне причината за сезирането на КС и да преустанови правоотношенията между сезиращия съд и КС, които се осъществяват в производството по чл. 152, ал. 2 от Конституцията.

Показателно за съществуването на причината за сезирането на КС и за необходимостта от разглеждането и произнасянето по отправеното искане е обстоятелството, че изборните членове на пленума на Висшия съдебен съвет (ВСС) с изтекъл мандат прекратиха неприключилото производство по предложение до президента на Република България за назначаване на главен прокурор и не са започвали производства за назначаване или освобождаване на председател на Върховния касационен съд или на председател на Върховния административен съд, т.е. изборните членове на пленума на ВСС с изтекъл мандат са съобразили и продължават да съблюдават това въведено с оспорения закон ограничение. Но, както е публично известно, в заседанието на пленума на ВСС на 23.01.2025 г. и в заседанията, проведени след тази дата, изборните членове на ВСС с изтекъл мандат не съблюдават останалите ограничения, въведени със същия закон, като продължават да приемат други решения на пленума по чл. 33, ал. 3 ЗСВ – такива по второто изречение на тази алинея, които се гласуват с мнозинство повече от половината от присъстващите членове.

С непроизнасянето по конституционосъобразността на разпоредбата на чл. 33, ал. 4 ЗСВ, която препраща към цялата предходна ал. 3, КС оставя посочения проблем в дейността на пленума на ВСС неразрешен. Това позволява посочената противоречива практика по приложението на оспорения закон да продължи, въпреки че с прекратяването на производството по конституционното дело разпоредбата на чл. 33, ал. 4 ЗСВ би трябвало да се прилага, и то в нейната цялост, т.е. в нейната връзка с предходната ал. 3.

Конституционен съдия: Борислав Белазелков

СТАНОВИЩЕ
на съдия Атанас Семов
по Oпределение № 9 от 11 декември 2025 г. по к.д. № 5/2025 г.

Подписвам определението със становище, тъй като смятам за наложително да не се допусне разбиране, че прекратяването на производството по к.д. № 5/2025 насърчават воденето на фиктивни производства пред съдилищата с единствена цел сезиране на Конституционния съд или произволното десезиране на Конституционния съд от вносител на искане.

Поддържам категорично разбирането, изразено в особеното мнение на съдиите Я. Стоилов, С. Янкулова и А. Семов по Определение от 10 юни 2005 г. по к.д. № 5/2025, с което искането беше допуснато, че образуваното пред сезиращия състав на Върховния административен съд съдебно производство по своята същност се явява типичен пример за фиктивен спор (fictio litis) – образувано с единствената цел да бъде сезиран Конституционният съд и така да бъде оспорен настъпилият по силата на закона правен ефект (прекратяване на процедурата за избор на главен прокурор). Непосредствено преди обявяването на решение на Конституционния съд по същество, жалбата, въз основа на която е образувано главното дело пред ВАС, беше оттеглена, което потвърди, че завеждането на това дело не е имало никаква друга цел освен сезиране на Конституционния съд.

Тъй като Конституционният съд допусна искането до разглеждане по същество (Определение от 10 юни 2005 г. по к.д. № 5/2025), приемам, че предвид практиката му относно незаобиколимото изискване „сезирането на Конституционния съд /…/ да е необходимост, произтичаща от конкретното дело“ (Определение № 2 от 2024 по к.д. № 8/2024), с прекратяването на фиктивното дело пред сезиращия състав на Върховния административен съд остава неизпълнено предвиденото в чл. 150, ал. 2 от Конституцията изискване за наличие на висящо конкретно дело пред сезиращия съд, по което оспореният закон да е приложим. Поради това подкрепих диспозитива на определението.

Конституционен съдия: Атанас Семов

СТАНОВИЩЕ
на съдия Орлин Колев
по Определение № 9 от 11 декември 2025 г. по к.д. № 5/2025 г.

Представям настоящото становище единствено в допълнение на мотивите по определението за прекратяване на делото, като посочвам, че причината за прекратяването не е липсата на предмет на конституционното дело, а липсата на основание.

Позовавайки се на чл. 150, ал. 2 от Конституцията и следвайки практиката на Конституционния съд, част от която е посочена в определението за прекратяване, решението на Конституционния съд би имало единствено значение за съществуващо висящо съдебно производство – конкретно дело, по което може да се реализира търсената защита на засегнато право или интерес. Пряката и непосредствена цел за търсенето на защита пред съд предопределя от своя страна и основанието на производството пред Конституционния съд. Доколкото целта (пряка и непосредствена) при търсенето на съдебна защита не може да се отдели от основанието за постигането й, то в същата взаимна обвързаност се намират производството пред сезиращия съд и производството пред Конституционния съд. Налице е преюдициалност – Тълкувателно решение № 3 от 2020 г. по к.д. № 5/2019 г., поради което прекратяването на делото пред съда води и до отпадане на основанието на дело пред Конституционния съд. Обратното би означавало реализиране на последици без намерение за постигането им. Основанието на производството пред Конституционния съд следва да е налице по време на целия процес, протичащ пред Съда, каквото в случая липсва.

Това пояснение на пръв поглед е с теоретичен характер, но също така има и важно практическо значение, доколкото въпросът за конституционосъобразността на чл. 33, ал. 4 от Закона за съдебната власт все още остава без отговор.

Конституционен съдия: Орлин Колев

ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 10 от 16 декември 2025 г.
по конституционно дело № 16 от 2025 г.

Конституционният съд в състав: председател: Павлина Панова, членове: Надежда Джелепова, Атанас Семов, Красимир Влахов, Янаки Стоилов, Соня Янкулова, Борислав Белазелков, Десислава Атанасова, Галина Тонева, Сашо Пенов, Невин Фети, Орлин Колев, при участието на секретар-протоколиста Наталия Такева разгледа в закрито заседание на 16.12.2025 г. конституционно дело № 16/2025 г., докладвано от съдия Сашо Пенов.

Производството e по чл. 149, ал. 1, т. 2 от Конституцията на Република България във фазата по допустимост на искането по реда на чл. 19, ал. 1 от Закона за Конституционен съд (ЗКС).

Делото е образувано на 11.11.2025 г. по искане с вх. № 614-КД от 7.11.2025 г. на петдесет и трима народни представители от 51-вото Народно събрание за установяване на противоконституционност на „измененията на чл. 19в, т. 1, 2, 3, 4, 5, 6 и 7 в Закона за специалните разузнавателни средства, приет от 51-вото Народното събрание на 10 октомври 2025 г., повторно приети на 30 октомври 2025 г. и обнародвани в бр. 94 от 4 ноември 2025 г. на „Държавен вестник“.

С разпореждане на съдия-докладчика от 12.11.2025 г. на основание чл. 19, ал. 3 от Правилника за организацията на дейността на Конституционния съд (ПОДКС) е указано на вносителя да съобрази разпоредбата на чл. 18, ал. 2, т. 5 ПОДКС, като да изясни в какво се състои искането.

С уведомление за изпълнение с вх. № 651-КД от 26.11.2025 г. вносителят е уточнил петитума на искането и е посочил, че желае да се обявят за противоконституционни следните части от разпоредби на Закона за специалните разузнавателни средства (обн., ДВ, бр. 95 от 1997 г.; посл. изм., бр. 94 от 2025 г.) (ЗСРС): чл. 19в, ал. 1 в частта „избира с решение на Народното събрание“; чл. 19в, ал. 2 в частта „преизбран“; чл. 19в, ал. 3 в частта „трима“; чл. 19в, ал. 4 в частта „избирани“; чл. 19в, ал. 6 в частта „решение на Народното събрание“; чл. 19в, ал. 7 в частта „Народното събрание с решение да избере“; чл. 19в, ал. 10 в частта „избиращия, съответно назначаващия орган“.

В уведомлението за изпълнение вносителят посочва, че желае да се обяви за противоконституционна и „отмяната на чл. 7, ал. 2, т. 5 от Закона за управление и функциониране на системата за защита на националната сигурност (изм. и доп., ДВ, бр. 94 от 4 ноември 2025 г.)“. Посочената разпоредба е отменена с § 2 на заключителната разпоредба на Закона за изменение на Закона за Държавна агенция „Национална сигурност“ (ДВ, бр. 90 от 2025 г.) и не е отменяна със Закона за изменение на Закона за специалните разузнавателни средства (ДВ, бр. 94 от 2025 г.).

Според вносителя съответните части на посочените разпоредби от ЗСРС противоречат на чл. 4, ал. 1, чл. 8, чл. 92, ал. 1, чл. 98, ал. 7, чл. 100 от Конституцията.

Доводите на вносителя са, че „[т]ака приетите изменения са противоконституционни, защото са приети в нарушение на процедурните правила на Народното събрание за извършване на законотворческа дейност и са в пряко нарушение на баланса на трите вида власти, баланс, олицетворяван от Президентската институция“.

По отношение на твърдяното противоречие с чл. 4, ал. 1 от Конституцията вносителят сочи, че ЗИЗСРС е приет в нарушение на процедурните правила, съдържащи се в чл. 71, ал. 1 и 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание (ПОДНС) за разпределение на законопроектите между парламентарните комисии, както и „без събрани становища по внесения законопроект“ и без да е проведен „пълноценен дебат“. Той посочва, че „[м]отивите на Законопроекта за изменение на Закона за специалните разузнавателни средства със сигнатура 51-554-01-161 са почти изцяло идентични с тези на Законопроект за изменение на Закона за Държавна агенция „Национална сигурност“ със сигнатура 51-554-01-160 и на Законопроект за изменение на Закона за Държавна агенция „Разузнаване“ със сигнатура 51-554-01-159“ и че „[п]редставянето на шаблонни мотиви е равносилно на липсата на такива и […] представлява опорочаване на цялата законодателна процедура и нормите на чл. 28, ал. 1 от Закона за нормативните актове и чл. 76, ал. 1 ПОДНС“. Според вносителя чрез измененията се извършва дерогиране на правомощия на президента и на Министерския съвет и изземване на власт и оперативни управленски функции, като така се нарушава конституционно установеният баланс между трите власти. Твърди се, че е нарушен и чл. 5, ал. 1 от Конституцията, както и че „[к]онституционно нетърпимо е Народното събрание самоволно да взема решения, които не са в рамките на неговите конституционни правомощия“.

По отношение на твърдяното противоречие с чл. 8 от Конституцията вносителят сочи, че с приетите изменения е налице „пряка намеса от страна на законодателната власт в правомощията на Президента“. Той посочва, че до приемането им чл. 19в от Закона за специалните разузнавателни средства е предвиждал председателят на Държавна агенция „Технически операции“ (ДАТО) да се назначава за срок от 5 години при споделена компетентност между държавния глава и правителството. Според вносителя така се засяга философията на тази разпоредба, изразяваща се в баланса на властите (законодателна, изпълнителна и съдебна), олицетворяван от институцията на президента. Вносителят поддържа, че с избора на председател на ДАТО от парламентарно мнозинство, което е „продукт на конюнктурни действия“, се допуска политизация на тази длъжност. Вносителят смята, че чрез приетите изменения „се дерогират и разпоредбите на чл. 105 и чл. 114 [от Конституцията]“, защото е налице „вмешателство“ на Народното събрание в оперативната дейност на президента, който е „обединител на нацията“ и който заедно с Министерския съвет при „споделена компетентност“ е определял председател на агенцията. Така не само президентът, а и Министерският съвет се лишават от възможността за взаимен контрол и споделяне на отговорност. В искането се сочи, че избирането и освобождаването на председател на агенцията от Народното събрание е в противоречие и с чл. 84, т. 8, предложение второ от Конституцията, защото парламентът „отнема инициативата за упражняване дори на собственото си правомощие от неговите членове“.

По отношение на твърдяното противоречие на изменените разпоредби с чл. 92, ал. 1 и с чл. 100 от Конституцията вносителят не сочи конкретни съображения, а то се обосновава с мотивите за нарушение на принципа на разделение на властите. Що се отнася до посочената в искането ал. 7 на чл. 98 от Конституцията, Съдът уточнява, че такава алинея няма и приема, че става дума за техническа грешка и доводите на вносителя са относно т. 7 на чл. 98.

Конституционният съд, за да се произнесе по допустимостта на искането, съобрази следното:

Искането е направено от субект на инициатива съгласно чл. 150, ал. 1 от Конституцията.

В изпълнение на разпореждане от 12.11.2025 г. на съдия-докладчика искането е съобразено с изискуемите от чл. 17, ал. 1 и 2 ЗКС и чл. 18, ал. 1 и 2 ПОДКС форма и реквизити по отношение на частично изменените разпоредби на чл. 19в, ал. 1, 2, 3, 4, 6, 7 и 10 ЗСРС.

Конституционният съд не се е произнасял с решение или с определение за недопустимост на искане със същия предмет, поради което не е налице отрицателната процесуална предпоставка по смисъла на чл. 21, ал. 6 ЗКС.

Предмет на искането е установяване на противоконституционност на части от разпоредби от закон, което е правомощие на Конституционния съд по чл. 149, ал. 1, т. 2, предл. първо от Конституцията.

В съответствие със своята практика и с направеното от вносителя уточнение Съдът приема, че се иска установяване на противоконституционност на: чл. 19в, ал. 1 в частта „избира с решение на Народното събрание“; чл. 19в, ал. 2 в частта „преизбран“; чл. 19в, ал. 3 в частта „трима“; чл. 19в, ал. 4 в частта „избирани“; чл.19в, ал. 6 в частта „решение на Народното събрание“; чл. 19в, ал. 7 в частта „Народното събрание с решение да избере“ и чл. 19в, ал. 10 в частта „избиращия, съответно назначаващия орган“ от Закона за специалните разузнавателни средства. Това искане следва да бъде допуснато за разглеждане по същество.

Исканото от вносителя обявяване на противоконституционност на „отмяната на чл. 7, ал. 2, т. 5 от Закона за управление и функциониране на системата за защита на националната сигурност (изм. и доп.; ДВ, бр. 94 от 2025 г.)“ не се съдържа в първоначалното искане, а е посочено за първи път в уведомлението за изпълнение на разпореждането на съдията докладчик. Тъй като с нито една разпоредба на ЗИЗСРС не се отменя тази разпоредба, а тя е отменена с § 2 от заключителната разпоредба на Закона за изменение на Закона за Държавна агенция „Национална сигурност“ (ДВ, бр. 90 от 2025 г.), който е предмет на производството по конституционно дело № 14/2025 г., и тъй като не са изложени обстоятелствата, както предвижда чл. 18, ал. 2, т. 4 ПОДКС, на които се основава искането, това искане е недопустимо и на основание чл. 26, ал. 1, изречение първо във връзка с чл. 25, ал. 2 ПОДКС следва да бъде отклонено.

С оглед на искането на вносителя Съдът смята за необходимо Народното събрание да представи заверено копие на възражение, направено на основание чл. 71, ал. 2 ПОДНС от председателя на Комисията за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения срещу Разпореждане № 51-550-01-476 от 18.09.2025 г. на председателя на Народното събрание, с което Законопроект за изменение на Закона за специалните разузнавателни средства № 51-554-01-161 е разпределен на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред като водеща комисия, и на акта на председателя на Народното събрание, с който това възражение е оставено без уважение.

На основание чл. 20а, ал. 1 ПОДКС като заинтересувани институции следва да се конституират Народното събрание, президентът на Република България, Министерският съвет и Държавна агенция „Технически операции“.

На основание чл. 20а, ал. 3 ПОДКС Съдът намира, че следва да бъдат поканени да дадат писмено правно мнение по предмета на делото проф. д.н. Цветан Сивков, проф. д-р Веселин Вучков, проф. д-р Иван Видолов, проф. д-р Пламен Киров, доц. д-р Елислав Иванов, доц. д-р Зорница Йорданова, доц. д-р Константин Пехливанов, доц. д-р Пламена Пенова, доц. д-р Христо Паунов и д-р Огнян Стоичков.

По изложените съображения и на основание чл. 149, ал. 1, т. 2 от Конституцията Конституционният съд

ОПРЕДЕЛИ:

Допуска за разглеждане по същество искането на петдесет и трима народни представители от 51-вото Народно събрание за установяване на противоконституционност на: чл. 19в, ал. 1 в частта „избира с решение на Народното събрание“; чл. 19в, ал. 2 в частта „преизбран“; чл. 19в, ал. 3 в частта „трима“; чл. 19в, ал. 4 в частта „избирани“; чл. 19в, ал. 6 в частта „решение на Народното събрание“; чл. 19в, ал. 7 в частта „Народното събрание с решение да избере“ и чл. 19в, ал. 10 в частта „избиращия, съответно назначаващия орган“ от Закона за специалните разузнавателни средства (обн., ДВ, бр. 95 от 1997 г.; посл. изм., бр. 94 от 2025 г.).

Отклонява искането на петдесет и трима народни представители от 51-вото Народно събрание за установяване на противоконституционност на „отмяната на чл. 7, ал. 2, т. 5 от Закона за управление и функциониране на системата за защита на националната сигурност (изм. и доп., ДВ, бр. 94 от 2025 г.)“ и прекратява конституционното производство в тази му част.

Конституира като заинтересувани институции по делото: Народното събрание, президента на Република България, Министерския съвет и Държавна агенция „Технически операции“.

На заинтересуваните институции предоставя възможност да представят в 30-дневен срок от датата на уведомяването писмени становища по предмета на делото.

Отправя покана към: проф. д.н. Цветан Сивков, проф. д-р Веселин Вучков, проф. д-р Иван Видолов, проф. д-р Пламен Киров, доц. д-р Елислав Иванов, доц. д-р Зорница Йорданова, доц. д-р Константин Пехливанов, доц. д-р Пламена Пенова, доц. д-р Христо Паунов и д-р Огнян Стоичков, които могат да дадат писмено правно мнение по предмета на делото в 30-дневен срок от уведомяването и получаването на преписи от искането и от настоящото определение.

Народното събрание да представи заверено копие на възражение, направено на основание чл. 71, ал. 2 ПОДНС от председателя на Комисията за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения срещу Разпореждане № 51-550-01-476 от 18.09.2025 г. на председателя на Народното събрание, с което Законопроект за изменение на Закона за специалните разузнавателни средства № 51-554-01-161 е разпределен на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред като водеща комисия, и на акта на председателя на Народното събрание, с който това възражение е оставено без уважение.

Препис от определението да се изпрати на вносителя на искането, който в 30-дневен срок може да представи допълнителни съображения.

Председател: Павлина Панова

БЪЛГАРСКА НАРОДНА БАНКА

Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 22 от 16 юли 2009 г. за Централния кредитен регистър
(обн., ДВ, бр. 62 от 2009 г.; изм. и доп., бр. 31 от 2012 г., бр. 93 от 2015 г., бр. 81 и 103 от 2016 г., бр. 21 от 2017 г., бр. 37 от 2018 г., бр. 42 и 100 от 2019 г.; доп., бр. 18 и 101 от 2020 г.; изм., бр. 110 от 2020 г.; изм. и доп., бр. 91 от 2021 г., бр. 101 от 2022 г.; бр. 35 от 2024 г. и бр. 97 от 2025 г.)

§ 1. В чл. 2 основният текст се изменя така:

„Чл. 2. Централният кредитен регистър е част от организирана и поддържана от Българската народна банка (БНБ) Интегрирана информационна система, която съдържа информация за кредитната задлъжнялост на клиентите към:“.

§ 2. В чл. 5, ал. 2, т. 3 съкращението „лв.“ се заменя с „евро“.

§ 3. В наименованието на глава втора думите „информационната система на“ се заличават.

§ 4. В чл. 6 се правят следните изменения и допълнения:

1. В ал. 1 и 2 навсякъде думите „информационната система на“ се заличават.

2. В ал. 4:

а) в т. 1 думите „информационната система на регистъра“ се заменят с „Централния кредитен регистър“;

б) в т. 3 думите „информационната система на“ се заличават.

§ 5. В чл. 7 се правят следните изменения:

1. В ал. 1 думите „информационната система на“ се заличават.

2. В ал. 3 думите „информационната система на“ се заличават.

3. В ал. 4, изр. първо думите „информационната система на“ се заличават.

§ 6. В чл. 8 навсякъде думите „информационната система на“ се заличават.

§ 7. В чл. 9 навсякъде думите „информационната система на“ се заличават.

§ 8. В чл. 11, ал. 2 думата „левове“ се заменя с „евро“.

§ 9. В чл. 16, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения:

1. В т. 2 след думите „Търговския регистър“ се добавя „и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, както и в регистър БУЛСТАТ“.

2. В т. 3 след думите „личен номер на чужденец (ЛНЧ)“ се поставя запетая и се добавя „национален идентификатор, конкатениран идентификатор“.

§ 10. В чл. 22, ал. 3, т. 2 след думите „Търговския регистър“ се добавя „и регистър на юридическите лица с нестопанска цел, както и в регистър БУЛСТАТ“.

§ 11. В чл. 23, ал. 4 думите „информационната система на регистъра“ се заменят с „Централния кредитен регистър“.

§ 12. В чл. 24 навсякъде думите „информационната система на“ се заличават.

§ 13. В параграф 1 от допълнителните разпоредби се създават т. 9 и 10.

„9. „Национален идентификатор“ е обичайно използван идентификационен код, който позволява недвусмисленото идентифициране на контрагента в държавата му по резидентност.

10. „Конкатениран идентификатор“ е идентификационен код, образуван от сливане/събиране (на знакови и текстови низове) в последователна поредица.“

§ 14. В приложението към чл. 29 се правят следните изменения:

1. В т. 3 думите „и за група лица от 1 до 400 в един файл XML формат“ се заличават.

2. В т. 4 думата „левове“ се заменя с „евро“.

3. Точка 5 се отменя.

4. В т. 7 думите „2 лв.“ се заменят с „1,02 евро“.

Заключителна разпоредба

§ 15. Тази наредба се издава на основание чл. 56, ал. 4 от Закона за кредитните институции, приета е с Решение № 622 от 12 декември 2025 г. на Управителния съвет на Българската народна банка и влиза в сила от 1 януари 2026 г.

Управител: Димитър Радев

МИНИСТЕРСТВО НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА

Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 15 от 2019 г. за статута и професионалното развитие
на учителите, директорите и другите педагогически специалисти
(oбн., ДВ, бр. 61 от 2019 г.; изм. и доп., бр. 101 от 2020 г., бр. 80 от 2021 г., бр. 52 от 2022 г.; изм., бр. 23 от 2024 г., бр. 67 от 2024 г. и бр. 67 от 2025 г.)

§ 1. В чл. 77, ал. 2 думите „октомври – ноември“ се заменят с „юни – юли“, а думите „съответната календарна“ се заменят с „текущата учебна“.

Преходни и заключителни разпоредби

§ 2. За детските градини, училищата, центровете за подкрепа за личностно развитие или регионалните центрове за подкрепа на процеса на приобщаващото образование, в които е проведено едно атестиране, но към влизане в сила на тази наредба не е проведено второ, процедура по второто атестиране на учителите, директорите и другите педагогически специалисти започва през юни – юли 2026 г.

§ 3. Наредбата влиза в сила от деня на обнародването й в „Държавен вестник“.

Министър: Красимир Вълчев

Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 17 от 29 март 2018 г.
за паричната и лихвената статистика и статистиката на финансовите сметки
(обн., ДВ, бр. 33 от 2018 г.; изм. и доп., бр. 73 от 2018 г., бр. 21 от 2020 г., бр. 11 от 2022 г. и бр. 24 от 2023 г.)

§ 1. Заглавието на наредбата се изменя така:

„Наредба № 17 от 29.03.2018 г. за паричната и лихвената статистика, статистиката на финансовите сметки, статистиката на паричния и валутния пазар, статистиката за подробни аналитични данни за кредитите и кредитния риск и участниците в кредитния процес“.

§ 2. Член 1 се изменя така:

„Чл. 1. С тази наредба се определят редът и начинът за предоставянето на информация на Българската народна банка (БНБ), необходима за съставянето на паричната и лихвената статистика, статистиката на финансовите сметки на страната, статистиката на паричния пазар и на валутния пазар, статистиката за подробни аналитични данни за кредитите и кредитния риск и за участниците в кредитния процес.“

§ 3. Създава се чл. 2а:

„Чл. 2а. (1) За целите на статистиката за подробни аналитични данни за кредитите и кредитния риск (БГАнаКредит) и участниците в кредитния процес информация се предоставя от лицата по чл. 2, ал. 1, т. 1.

(2) Лицата по чл. 2, ал. 1, т. 1 докладват и данни за клоновете им в чужбина освен в случаите, когато са постигнати двустранни споразумения между БНБ и съответната национална банка в отчетна държава членка от еврозоната, в които е уговорено друго.“

§ 4. Член 3а се изменя така:

„Чл. 3а. За целите на статистиката на паричния пазар и на валутния пазар информация се предоставя от следните лица:

1. кредитните институции и клоновете на чуждестранни кредитни институции, извършващи дейност на територията на страната;

2. БНБ.“

§ 5. Текстът на чл. 5 става ал. 1 и се създава ал. 2:

„(2) Лицата по чл. 2, ал. 1, т. 1 предоставят информацията по чл. 2а на индивидуална основа – инструмент по инструмент и участник по участник.“

§ 6. В глава втора, в заглавието на раздел IIа думите „междубанковия паричен“ се заменят с „паричния“.

§ 7. Член 10а се изменя така:

„Чл. 10а. (1) За целите на статистиката на паричния пазар лицата по чл. 3а, ал. 1, т. 1 отчитат чрез статистическа форма пред БНБ осъществените сделки с матуритет до 1 година с контрагенти – кредитни институции и други финансови предприятия, държавно управление и нефинансови предприятия, за:

1. предоставяне и получаване на еврови депозити, валутни депозити и репосделки;

2. предоставяне и получаване на лихвени суапове.

(2) Информацията по ал. 1 се подава в БНБ всеки работен ден и се отнася за сделките, сключени през предходния работен ден.“

§ 8. Член 10б се изменя така:

„Чл. 10б. (1) За целите на статистиката на валутния пазар лицата по чл. 3a, ал. 1, т. 1 отчитат чрез статистическа форма пред БНБ осъществените сделки с контрагенти – институциите по чл. 10а, с централни банки (в т.ч. БНБ), както и с клиенти – местни и чуждестранни физически и юридически лица, за:

1. покупка и продажба на чуждестранна валута срещу евро със срок на изпълнение спот и форуърд;

2. покупка и продажба на чуждестранна валута срещу евро чрез валутен суап.

(2) Информацията по ал. 1 се подава в БНБ всеки работен ден и се отнася за сделките, сключени през предходния работен ден.“

§ 9. Член 11 се изменя така:

„Чл. 11. За целите на статистиката на финансовите сметки институциите по чл. 4, т. 2, 3 и 12 отчитат месечно чрез статистически форми пред БНБ поотделно за всяко инвестиционно дружество, договорен фонд и алтернативен инвестиционен фонд:

1. размер на активите от баланса в структура по матуритет, валута, географска област и институционален сектор на контрагента за следните основни инструменти: парични средства в каса, депозити, кредити, дългови ценни книжа, котирани и некотирани акции, други видове собствен капитал, акции/дялове на фондове на паричния пазар, акции/дялове на инвестиционни фондове, репосделки, финансови деривати, нефинансови активи (в т.ч. жилищни недвижими имоти, търговски недвижими имоти, промишлени недвижими имоти, други недвижими имоти, офиси) и други активи;

2. размер на пасивите от баланса в структура по матуритет, валута, географска област и институционален сектор на контрагента за следните инструменти: собствен капитал (в т.ч. основен капитал, резерви, финансов резултат), кредити (в т.ч. револвиращи кредити и овърдрафти), репосделки, финансови деривати и други пасиви;

3. прекласификациите на активите и пасивите в структура по инструменти, матуритет, валута, географска област и институционален сектор на контрагента.“

§ 10. В чл. 20 след думите „изплатени дивиденти“ се поставя запетая и се добавя „начислен и изплатен доход, разпределени за всеки клас дялове“.

§ 11. Създава се чл. 20а:

„Чл. 20а. Лицата по чл. 4, т. 2, 3 и 12 отчитат годишно чрез статистическа форма пред БНБ размера на таксите, платени от акционерите през периода без таксите, платени директно от акционерите на трети лица, различни от инвестиционния фонд. Годишната статистическа информация се предоставя до края на работния ден на 15 април всяка календарна година.“

§ 12. Създава се чл. 20б:

„Чл. 20б. Лицата по чл. 4, т. 2, 3, 4, 5, 6 и 12 уведомяват БНБ за учредяването си в срок от една седмица от датата, на която са започнали дейността си, и следва да предоставят основна информация за класификацията си.“

§ 13. В глава втора се създава раздел IV с членове 21а – 21ж:

„Раздел ІV
Статистика за подробните аналитични данни за кредитите и кредитния риск и за участниците в кредитния процес

Чл. 21а. (1) Българската народна банка поддържа регистър с данни за лицата, институциите и филиалите (РеЛИФ), който представлява споделен в рамките на БНБ набор от референтни данни за правни и други статистически институционални единици, чието събиране подпомага работните процеси в БНБ, Евросистемата и изпълнението на задачите на Европейската система на централните банки (ЕСЦБ) и Единния надзорен механизъм (ЕНМ).

(2) РеЛИФ съдейства за интегрирането на различни набори от данни, по-специално чрез обозначаването с общи уникални идентификатори.

(3) Заедно с данните от други бази данни, като Централизираната база данни за ценни книжа, базата данни за статистика на държани ценни книжа и набора от подробни аналитични данни за кредитите и кредитния риск, данните от РеЛИФ са в основата на анализите и проучванията, които подпомагат вземането на решения в областта на паричната политика, ранното откриване на системни рискове и провеждането на макропруденциални политики и микропруденциален надзор.

(4) Данните от РеЛИФ се използват и за изготвянето на официалните списъци на парично-финансовите институции, инвестиционните фондове, финансовите предприятия за секюритизация, институциите от значение за статистиката на плащанията, пенсионните дружества и застрахователните (осигурителните) дружества и институциите по чл. 3а от ЗКИ.

(5) Българската народна банка наблюдава и осигурява качеството на информацията, предоставяна на ЕЦБ, в съответствие с Обществения ангажимент на ЕСЦБ по отношение на европейската статистика и Рамката на ЕЦБ за качество на статистиката и процедурите за осигуряване на качество.

(6) Българската народна банка може да използва всички налични източници на информация, които по нейна преценка са подходящи, при положение че информацията може да бъде използвана за постигането на целта по ал. 5 в границите, определени от Регламент (ЕО) № 2533/98 на Съвета от 23 ноември 1998 г. относно събирането на статистическа информация от Европейската централна банка, и ако е приложимо, при запазване на поверителността в съответствие с чл. 8 от същия регламент.

(7) Личните данни в РеЛИФ следва да се обработват в съответствие с Регламент (ЕО) № 45/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2000 г. относно защитата на лицата по отношение на обработката на лични данни от институции и органи на Общността и за свободното движение на такива данни и Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните).

(8) При осъществяване на достъпа и обработването на лични данни БНБ прилага подходящи технически и организационни мерки за защита на личните данни съгласно изискванията на Закона за защита на личните данни и Регламент (ЕС) 2016/679.

(9) Българската народна банка събира и актуализира данни за местните лица в РеЛИФ чрез достъп до платформата за междурегистров обмен на данни REGIX, когато това е необходимо за изпълнение на публични функции по закон.

(10) Българската народна банка обозначава с уникални код по РеЛИФ и код по RIAD всеки резидентен субект при първата му регистрация в РеЛИФ.

(11) Референтните данни за субектите се вписват и обработват в РеЛИФ съгласно указание на подуправителя на БНБ, ръководещ управление „Банково“.

Чл. 21б. Лицата по чл. 2а предоставят информация за участниците в кредитния процес, които са всички институционални единици, които са местни и чуждестранни лица или са част от тях, и са свързани с инструментите, за които се отчитат данни в Регистъра на подробните аналитични данни за кредитите и кредитния риск (БГАнаКредит) или които предоставят защита с цел обезпечаването на тези инструменти, както следва:

1. кредитори;

2. длъжници (вкл. съдлъжници, длъжници по присъден кредит);

3. доставчици на защита;

4. инициатори;

5. обслужващи лица;

6. наредители;

7. банка гарант.

Чл. 21в. (1) Лицата по чл. 2а предоставят информация чрез отчетни форми за лицата по чл. 21б, както следва:

1. участници в кредитен процес с ЕИК, БУЛСТАТ, ЕГН – национален идентификатор на участник в кредитния процес; предишен национален идентификатор на участник в кредитния процес; наименование/имена на участник в кредитния процес на кирилица; флаг за местно лице; допълнителни данни;

2. юридически лица, за които няма или не е известен уникален български идентификатор (ЕИК или БУЛСТАТ) – национален идентификатор на участник в кредитния процес; предишен национален идентификатор на участник в кредитния процес; друг национален идентификатор на участник в кредитния процес; флаг за местно лице; флаг за ЕТ с характеристики на квазикорпорации; наименование на участник в кредитния процес на латиница и на кирилица; адрес на седалище: държава, град/село на латиница; улица (квартал, ж.к.), номер (блок, вход, апартамент) на латиница, пощенски код, пощенска кутия; адрес за кореспонденция: държава, град/село на латиница; улица (квартал, ж.к.), номер (блок, вход, апартамент) на латиница, пощенски код, пощенска кутия; правна форма; дата на създаване; дата на прекратяване; икономическа дейност (КИД 2008); икономическа дейност (КИД 2025); институционален сектор; допълнителни данни;

3. допълнителна информация, както е подавана към ИС на ЦКР; национален идентификатор на участник в кредитния процес; идентификатор на лице в ЦКР; подава се само при първоначалното зареждане на данни за съществуващи лица в ИС на ЦКР за периода 2021 – 2025 година.

(2) Идентификаторите на участниците в кредитния процес са уникални в рамките на една отчетна единица.

(3) За национален идентификатор на участник в кредитния процес, предишен национален идентификатор на участник в кредитния процес, друг национален идентификатор на участник в кредитния процес задължително се посочва и тип на идентификатора съгласно указания към тази наредба.

Чл. 21г. (1) Българската народна банка поддържа регистър с подробни аналитични данни за кредитите и кредитния риск на ниво инструмент.

(2) С оглед на осигуряването на оперативната съвместимост с централния кредитен регистър (ЦКР) БНБ събира информацията за подробни аналитични данни за кредитите и кредитния риск като част от по-широка национална рамка за отчетност по чл. 56 от ЗКИ.

Чл. 21д. (1) За еднозначно определяне на инструментите се използва комбинацията от два идентификатора – идентификатор на договора и идентификатор на инструмента.

(2) Лицата по чл. 2а предоставят информация за следните инструменти:

1. депозити, различни от обратни репо споразумения;

2. овърдрафт;

3. дълг по кредитна карта;

4. револвиращи кредити, различни от овърдрафти и дълг по кредитна карта;

5. кредитни линии, различни от револвиращи кредити;

6. обратни репо споразумения;

7. търговски вземания, вкл. факторинг и форфетиране;

8. финансов лизинг;

9. оперативен лизинг;

10. други кредити;

11. банкова гаранция;

12. акредитив;

13. други поети ангажименти (условни дериватни ангажименти/неусвоени кредитни улеснения/джиро по полици);

14. мултипродуктов инструмент.

(3) С допълнителни булеви атрибути се дефинират:

1. кредит по правителствена програма;

2. възстановен кредит;

3. кредит за проектно финансиране;

4. право на регресен иск;

5. подчинен дълг;

6. синдикиран договор за кредит, който се идентифицира и чрез идентификатор на синдикиран договор и идентификатор на водещия контрагент в синдиката;

7. споразумение за условно обединение на парични средства (кеш-пул);

8. фидуциарен инструмент;

9. неоторизиран овърдрафт;

10. флаг – част от мултипродуктов инструмент.

(4) Не подлежат на отчитане следните видове инструменти:

1. съкровищни продукти, които не отговарят на определението за заеми, включително валутни кредитни експозиции, лихвени суапове и държавни облигации;

2. дългови ценни книжа (включително ценни книжа, емитирани като заместител на отпускане на заем);

3. финансови деривати (например валутни форуърдни договори);

4. форуърдни депозити;

5. вземания на отчетната/наблюдаваната единица в резултат от продажби на небанкови продукти.

Чл. 21е. (1) Лицата по чл. 2а предоставят информация чрез месечна отчетна форма за инструментите по чл. 21д, ал. 2 – 3, както следва:

1. данни за връзката контрагент – инструмент на ниво участник в кредитния процес – идентификатор на участник в кредитния процес; идентификатор на договора; идентификатор на инструмента; роля на контрагента;

2. данни за неизпълнението на контрагента – идентификатор на участник в кредитния процес; статус на неизпълнение на контрагента; дата на статуса на неизпълнение на контрагента;

3. данни за риска от контрагента – идентификатор на участник в кредитния процес; вероятност от неизпълнение на контрагента; вероятност от неизпълнение (съгласно МСФО 9) на контрагента; обслужване на дълг към доход; дата, към която е относимо обслужването на дълг към доход; покритие за обслужване на общия дълг; дата, към която е относимо покритието за обслужване на общия дълг; съотношение дълг към доход; статус на изпълнение на контрагента; дата на статус на изпълнение на контрагента; вътрешен рейтинг на ниво контрагент; дата на кредитния рейтинг на ниво контрагент; рейтингов модел на ниво контрагент; продажба на кредитни задължения със съществена икономическа загуба; списък за наблюдение; флаг за оздравяване; флаг, който указва, че наблюдаваната единица изпълнява само роля на обслужващо лице по всички инструменти на контрагента;

4. данни за риска от инструмента – идентификатор на договора; идентификатор на инструмента; вероятност от неизпълнение на ниво инструмент; вероятност от неизпълнение (съгласно МСФО 9) на ниво инструмент; очаквани кредитни загуби за целия срок на инструмента; кредитен конверсионен коефициент; конверсионен коефициент за ангажимент по неусвоен кредит (съгласно МСФО 9); загуба при неизпълнение; загуба при неизпълнение (съгласно МСФО 9); рисково тегло; претеглена рискова стойност; метод за изчисляване на претеглена рискова стойност; класове експозиции; класове експозиции 1 и 2; стойност на експозицията; вътрешен рейтинг на ниво инструмент; дата на кредитния рейтинг на ниво инструмент; рейтингов модел на ниво инструмент; размер на кредита – стойност на обезпечението; подход за събиране на вземания;

5. данни за група от свързани клиенти – идентификатор на участник в кредитния процес; идентификатор на групата от свързани клиенти; име на групата от свързани клиенти; вид свързаност в групата; банкрут в групата от свързани клиенти;

6. данни за инструмента – идентификатор на договора; идентификатор на инструмента; идентификатор на кредита в ИС ЦКР; статус на инструмента; тип на записа; вид инструмент; начална дата; дата на активиране; вид амортизация; парична единица; споразумение за кеш-пул; фидуциарен инструмент; крайна дата на срока, през който се дължи само лихва; дата на следващо плащане по лихва; дата на следващо плащане по главница; дата на последно плащане; сума на последното плащане; тип гратисен период; месечна вноска; горен праг на лихвения процент; долен праг на лихвения процент; честота на актуализация на лихвения процент; спред/марж на лихвения процент; вид лихвен процент; първоначален договорноустановен падеж; договорноустановен окончателен падеж; дължима стойност на договорноустановения окончателен падеж; размер на ангажиментите на началната дата; размер на ангажиментите на началната дата (в оригинална валута); размер на ангажиментите; периодичност на плащанията на лихвата; периодичност на плащанията на главницата; цел; право на регресен иск; референтен лихвен процент; дата на сетълмент; подчинен дълг; идентификатор на синдикиран договор; идентификатор на синдикиран контрагент; цесия; кредит по правителствена програма; възстановен кредит; флаг за част от мултипродуктов инструмент; кредит за проектно финансиране; права на погасяване; промени в справедливата стойност поради промени в кредитния риск преди покупката; държава на регулация; канал на произход; статус на съдебните производства по инструмента; флаг за неоторизиран овърдрафт;

7. финансови данни – идентификатор на договора; идентификатор на инструмента; лихвен процент; ефективен лихвен процент (съгласно МСФО 9); годишен процент на разходите (ГПР); дата на следващата актуализация на лихвения процент; статус на неизпълнение по инструмента; дата на статуса на неизпълнение по инструмента; прехвърлена стойност; размер на просроченото задължение по инструмента; размер на просроченото задължение по инструмента: главница; размер на просроченото задължение по инструмента: лихва; размер на просроченото задължение по инструмента: такси; размер на задбалансови лихви по просрочени инструменти; съдебни вземания и разноски; други разноски по инструмента; общо салдо към датата на неизпълнение; дата на просрочието по инструмента; брой дни просрочие; вид секюритизация; непогасена номинална стойност; начислена лихва; усвоен размер на кредита; задбалансовa стойност; отменяем ангажимент;

8. счетоводни данни – идентификатор на договора; идентификатор на инструмента; счетоводна класификация на инструментите; признаване в баланса; натрупани отписвания; стойност на натрупаната обезценка; вид обезценка; дата на вида обезценка; метод за оценяване на обезценката; метод за изчисляване на обезценката; източници на тежести; статус на изпълнение по инструмента; дата на статуса на изпълнение по инструмента; провизии, свързани със задбалансови експозиции; статус на преструктуриране и предоговаряне; дата на статуса на преструктурирането и предоговарянето; брой преструктурирания; кумулативно събиране на вземанията от момента на неизпълнение; балансова стойност; пруденциален портфейл; натрупани промени в справедливата стойност, произтичащи от кредитния риск; брутна балансова стойност;

9. данни за солидарни задължения – идентификатор на участник в кредитния процес; тип на идентификатора на участник в кредитния процес; идентификатор на договора; идентификатор на инструмента; размер на солидарното задължение;

10. данни за връзката инструмент – получена защита – идентификатор на договора; идентификатор на инструмента; идентификатор на защитата; стойност на разпределената защита; ползващи се с приоритет вземания на трети лица по отношение на защитата; връзка с придобития недвижим имот;

11. данни за доставчика на защита – идентификатор на защитата; идентификатор на доставчика на защита; тип на идентификатора на доставчика на защита; тип на доставчика на защита; сума за защита, предоставена от доставчика на защита;

12. данни за получената защита – идентификатор на защитата; национален идентификатор на имота; тип на национален идентификатор на имота; вид защита; ISIN код; стойност на защитата; вид стойност на защитата; метод за оценяване на защитата; адрес на имот: държава, град/село, улица (квартал, ж.к.), номер (блок, вход, апартамент), адрес на имот: пощенски код; дата на стойността на защита; финансово обезпечение; застрахователна сума; падеж на защитата; първоначална стойност на защитата; дата, на която е извършено първоначалното оценяване на защитата; стойност при принудителна продажба; парична единица (на стойността при принудителна продажба); коректив; вид имот; кумулативно събрана част от защитата; площ на имота; вид стойност на измерване на площта;

13. данни за мултипродуктови инструменти – идентификатор на договора; идентификатор на мултипродуктов инструмент; идентификатор на инструмента; вид инструмент; вид на кредитен лимит; размер на кредитния лимит; парична единица; непогасена номинална стойност; задбалансовa стойност; неизползваеми задбалансови експозиции; начална дата; дата на активиране; тип на записа;

14. идентификатори – идентификатор на участник в кредитния процес; тип на идентификатора на участник в кредитния процес; идентификатор на договора; идентификатор на инструмента; идентификатор на кредита, отчитан в ИС на ЦКР; идентификатор на синдикиран договор; идентификатор на синдикиран контрагент; идентификатор на защитата; идентификатор на доставчика на защита; тип на идентификатора на доставчика на защита; национален идентификатор на имота; тип на национален идентификатор на имота; идентификатор на мултипродуктов инструмент; идентификатор на групата от свързани клиенти.

(2) Лицата по чл. 2а, които са предложили допустимо обезпечение по чл. 85 от Общите условия за осъществяване на паричната политика на Евросистемата, предоставят информация чрез ад хок отчетна форма за инструментите по чл. 21д, ал. 2 – 3, както следва: идентификатор на договора; идентификатор на инструмента; вид кредитно вземане; събития относно мобилизирани кредитни вземания; брой правни режими на кредитното вземане; източник на кредитна оценка; водещ рейтинг/оценка на длъжник/гарант; дата на водещ рейтинг/оценка на длъжник/гарант; степен на кредитно качество на длъжник; степен на кредитно качество на гарант; флаг – индикатор за промяна на вид лихвен процент; дата на промяна на вид лихвен процент; флаг – индикатор за риск от право на прихващане.

(3) Идентификаторите служат за уникалното обозначаване в рамките на една отчетна единица и са първични ключове при работа с данните.

(4) За идентификатор на участник в кредитния процес, идентификатор за доставчика на защита, национален идентификатор на имота задължително се посочва и тип на идентификатора съгласно указания към тази наредба.

(5) Лицата по чл. 2а предоставят информация за инструментите на индивидуална основа.

Чл. 21ж. (1) Лицата по чл. 2а предоставят информация за свързани договори чрез ад хок отчетна форма, както следва:

1. регистрация на инструмент – идентификатор на участник в кредитния процес; идентификатор на договора; идентификатор на инструмента; идентификатор на предишната наблюдавана единица; идентификатор на предишния договор; идентификатор на предишния инструмент; причина за промяна;

2. закриване на инструмент – идентификатор на участник в кредитния процес; идентификатор на договора; идентификатор на инструмента; идентификатор на новата наблюдавана единица; идентификатор на новия договор; идентификатор на новия инструмент; причина за промяна;

(2) За идентификатор на участник в кредитния процес, идентификатор на предишната наблюдавана единица, идентификатор на новата наблюдавана единица задължително се посочва и тип на идентификатора съгласно указания към тази наредба.“

§ 14. В чл. 23, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения:

1. Точка 5 се изменя така:

„5. по чл. 15, 18 и 19 – до 15-о число на месеца, следващ края на отчетното тримесечие;“.

2. В т. 9 думите „10-о число“ се заменят с „края на седмия работен ден“.

3. Създават се т. 13 – 18:

„13. по чл. 11 – до 15-о число на месеца, следващ края на отчетния месец;

14. по чл. 20а – до 15 април на годината, следваща края на отчетната година;

15. по чл. 21в – чрез еднократно първоначално зареждане на активните участници в кредитния процес и в срок до 2 работни дни при добавяне на нов/и участник/участници или промяна на вече подадени данни за участник/участници, но задължително преди подаване на данните за инструментите за съответния участник;

16. по чл. 21е, ал. 1 – до 15-о число на месеца, следващ края на отчетния месец;

17. по чл. 21ж – при необходимост;

18. по чл. 21е, ал. 2 – в срок от един работен ден, след като подаван параметър или промяна в неговото състояние стане известен на институцията, подаваща информацията.“

§ 15. В чл. 24 думите „чл. 10а и чл. 10б“ се заменят с „чл. 10а, чл. 10б и размер на ангажиментите на началната дата (в оригинална валута) по чл. 21е, ал. 1, т. 6“.

§ 16. В чл. 26, ал. 1 след думите „макроикономическо прогнозиране“ се добавя „за целите на прилагане на паричната политика на еврозоната, докладване на данни към ЕЦБ“ и се поставя запетая.

§ 17. В чл. 28, ал. 1 накрая се добавя „и за подробни аналитични данни за кредитите и кредитния риск и за участниците в кредитния процес, и за ползването на електронни услуги от БНБ“.

§ 18. В § 1 на допълнителната разпоредба се създават т. 26 и 27:

„26. За целите на статистиката на паричния пазар и на валутния пазар в страната дефинициите на „финансови предприятия“, „държавно управление“ и „нефинансови предприятия“ са съгласно Регламент (ЕС) № 1333/2014 на Европейската централна банка от 26 ноември 2014 г. относно статистиката на паричните пазари и съответната класификация на институционалните сектори съгласно Регламент (ЕС) № 549/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2013 г. относно Европейската система от национални и регионални сметки в Европейския съюз (ЕСС 2010). Съгласно същия регламент и инструкциите на Европейската централна банка към него за електронното подаване на статистически отчети за паричния пазар класифицирането на нефинансовите предприятия „на едро“ е съгласно рамката Базел III за коефициент на ликвидно покритие (КЛП).

27. Терминологията по чл. 21а – чл. 21е, ал. 1 и чл. 21ж е съгласно Регламент (ЕС) 2016/867 на Европейската централна банка от 18 май 2016 г. относно събирането на подробни данни за кредитите и кредитния риск (ЕЦБ/2016/13); Насоки (ЕС) 2019/1335 на Европейската централна банка от 7 юни 2019 г. за изменение на Насоки (ЕС) 2018/876 относно регистъра на данни за институциите и филиалите (ЕЦБ/2019/17) и Насоки (ЕС) 2020/497 на Европейската централна банка от 20 март 2020 г. относно вписването на някои данни в регистъра на данни за институциите и филиалите от националните компетентни органи (ЕЦБ/2020/16).“

Заключителна разпоредба

§ 19. Тази наредба се издава на основание чл. 7, ал. 11, чл. 8, ал. 4 и чл. 10, ал. 4 от Валутния закон и чл. 52, ал. 4 във връзка с § 6, ал. 1 от Закона за Българската народна банка (в сила от датата, посочена в Решението на Съвета на Европейския съюз за приемането на еврото от Република България), приета е с Решение № 621 от 12 декември 2025 г. на Управителния съвет на Българската народна банка и влиза в сила от датата, посочена в Решението на Съвета на Европейския съюз за приемането на еврото от Република България.

Управител: Димитър Радев

НАЦИОНАЛНА ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛНА КАСА

УСЛОВИЯ И РЕД
за сключване на индивидуални договори за заплащане на лекарствени продукти по чл. 262, ал. 6, т. 1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, на медицински изделия и на диетични храни за специални медицински цели, заплащани напълно или частично от НЗОК

Глава първа
ПРАВА И ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА СТРАНИТЕ ПО УСЛОВИЯ И РЕД ЗА СКЛЮЧВАНЕ НА ДОГОВОРИ ЗА ОТПУСКАНЕ И ЗАПЛАЩАНЕ НА ЛЕКАРСТВЕНИ ПРОДУКТИ ПО ЧЛ. 262, АЛ. 6, Т. 1 ОТ ЗАКОНА ЗА ЛЕКАРСТВЕНИТЕ ПРОДУКТИ В ХУМАННАТА МЕДИЦИНА, НА МЕДИЦИНСКИ ИЗДЕЛИЯ И НА ДИЕТИЧНИ ХРАНИ ЗА СПЕЦИАЛНИ МЕДИЦИНСКИ ЦЕЛИ, ЗАПЛАЩАНИ НАПЪЛНО ИЛИ ЧАСТИЧНО ОТ НАЦИОНАЛНАТА ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛНА КАСА

Чл. 1. (1) Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) има следните права и задължения по тези Условия и ред за сключване на договори за заплащане на лекарствени продукти по чл. 262, ал. 6, т. 1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, на медицински изделия и на диетични храни за специални медицински цели, заплащани напълно или частично от НЗОК (Условия и ред):

1. възлага на основание чл. 20, ал. 1, т. 5 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) на директорите на районна здравноосигурителна каса (РЗОК) да сключат договори с притежатели на разрешение за търговия на дребно с лекарствени продукти (аптеки) за отпускането на лекарствени продукти, на медицински изделия и на диетични храни за специални медицински цели (наричани за краткост „ЛП, МИ и ДХСМЦ“);

2. осигурява равнопоставеност, предвидимост, възможност за обмен на електронни документи, с оглед намаляване на административната тежест, на търговците на дребно на лекарствени продукти при сключване на договорите по т. 1 с РЗОК;

3. отказва сключване на договори по т. 1 на търговци на дребно на лекарствени продукти, които не отговарят на условията, изискванията и реда за сключване на договори, определени в ЗЗО, Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина (ЗЛПХМ) и в Условията и реда;

4. упражнява контрол върху дейностите в изпълнение на договорите с търговците на дребно на лекарствени продукти съгласно ЗЗО и Условията и реда;

5. изисква, получава от търговците на дребно на ЛП и обработва установената документация в сроковете и по ред, определени в Условията и реда;

6. осъществява съвместно наблюдение на вида, обема и качеството на отпускането на ЛП, МИ и ДХСМЦ чрез РЗОК/НЗОК и експерти, посочени от регионалните и националните структури на БФС.

(2) По силата на сключените с НЗОК/РЗОК договори търговците на дребно с ЛП, МИ и ДХСМЦ могат да използват регистрираното в Патентното ведомство на Република България като търговска марка изображение на логото на НЗОК. Използването на марката следва да е с цел идентифициране на предоставяните на здравноосигурените лица ЛП, МИ и ДХСМЦ, заплащани напълно или частично от бюджета на НЗОК.

Чл. 2. Българският фармацевтичен съюз (БФС) има следните права и задължения по тези Условия и ред:

1. представлява своите членове и търговците на дребно на лекарствени продукти при съгласуване на Условията и реда с НЗОК;

2. съдейства и спомага за спазването и прилагането на тези Условия и ред от страна на търговците на дребно на лекарствени продукти;

3. предоставя при поискване от НЗОК информация по прилагането на Условията и реда;

4. участва чрез свои представители в арбитражните комисии при условията и по реда на чл. 75 ЗЗО;

5. осъществява съвместно с РЗОК/НЗОК наблюдение на вида, обема и качеството на отпускането на ЛП, МИ и ДХСМЦ чрез регионалните/националните структури на БФС;

6. органите на управление на БФС съвместно с НЗОК осъществяват наблюдение по изпълнението на Условията и реда;

7. защитава правата и интересите на притежателите на разрешения за търговия на дребно на лекарствени продукти при сключване и изпълнение на договорите за отпускане на ЛП, МИ и ДХСМЦ, сключени между НЗОК и отделните изпълнители;

8. при поискване органите на управление на БФС и на НЗОК взаимно си предоставят информация по прилагането и изпълнението на Условията и реда.

Чл. 3. (1) Представителите на НЗОК и на БФС, определени по реда на чл. 45, ал. 17 от ЗЗО, приемат съвместно:

1. указания по тълкуване и прилагане на Условията и реда към търговците на дребно на лекарствени продукти и към РЗОК;

2. всички образци и формати на документи, свързани със сключването, изменението, изпълнението и прекратяването на индивидуалните договори на търговците на дребно с ЛП.

(2) След приемането им документите по ал. 1, т. 1 и 2 се утвърждават от управителя на НЗОК и се публикуват на интернет страницата на НЗОК в раздел „Лекарства и аптеки“, подраздел „За търговци на дребно с лекарства (ТД) – аптеки“.

Глава втора
УСЛОВИЯ, НА КОИТО ТРЯБВА ДА ОТГОВАРЯТ ТЪРГОВЦИТЕ НА ДРЕБНО С ЛЕКАРСТВЕНИ ПРОДУКТИ, КАКТО И РЕДЪТ ЗА СКЛЮЧВАНЕ НА ДОГОВОРИ

Раздел I
Условия за сключване на договор за отпускане и заплащане на лекарствени продукти по чл. 262, ал. 6, т. 1 от ЗЛПХМ, на медицински изделия и на диетични храни за специални медицински цели, заплащани напълно или частично от НЗОК

Чл. 4. (1) За отпускане на ЛП, МИ и ДХСМЦ, заплащани напълно или частично от НЗОК, се сключват договори на основание чл. 45, ал. 17 във връзка с чл. 45а от ЗЗО с притежателите на разрешение за търговия на дребно с лекарствени продукти съгласно приложение № 1 към настоящите Условия и ред.

(2) За сключване на договор по ал. 1 всеки кандидат следва да отговаря на следните условия:

1. да притежава актуално разрешение за търговия на дребно с ЛП в аптека, издадено по реда на ЗЛПХМ;

2. ръководителят на аптеката, вписан в разрешението по т. 1, да е магистър-фармацевт;

3. да не е обявен в несъстоятелност;

4. да не е в производство по ликвидация (посоченото изискване не се отнася за кандидати, регистрирани по Търговския закон като еднолични търговци (ЕТ);

5. да е сключил трудови договори със съответен брой магистър-фармацевти съобразно посоченото от него работно време съгласно Наредба № 28 от 2008 г. за устройството, реда и организацията на работата на аптеките и номенклатурата на лекарствените продукти (Наредба № 28);

6. да няма наложена по предходен договор с НЗОК санкция „прекратяване на договор“, влязла в сила през последните 12 месеца, преди подаването на заявлението за сключване на договор, включително на свързани с него лица, притежатели на разрешение за търговия на дребно с ЛП по смисъла на Търговския закон, на същия адрес на аптеката, вписан в разрешението по т. 1.

Чл. 5. (1) Кандидатът – притежател на разрешение за търговия на дребно с ЛП в аптека, сключва договор по чл. 4, ал. 1 с НЗОК чрез директора на съответната районна здравноосигурителна каса (РЗОК), на чиято територия е разкрита аптеката.

(2) В случаите, когато притежателят на разрешение за търговия на дребно с ЛП е разкрил повече от една аптека на територията на една РЗОК, договор по чл. 4, ал. 1 се сключва за всяка една от аптеките.

(3) В случаите, когато притежателят на разрешение за търговия на дребно с ЛП е разкрил аптеки на територията на различни РЗОК, договор по чл. 4, ал. 1 се сключва за всяка аптека чрез директора на съответната РЗОК, на чиято територия се намира аптеката.

Чл. 6. (1) За сключване на договор по чл. 4, ал. 1 кандидатът подава до директора на РЗОК заявление по образец № 1 към Указания по тълкуване и прилагане на Условия и ред за сключване на индивидуални договори за заплащане на лекарствени продукти по чл. 262, ал. 6, т. 1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, на медицински изделия и на диетични храни за специални медицински цели, заплащани напълно или частично от НЗОК (Указания), в което вписва данни за единния идентификационен код на търговеца или кооперацията от търговския регистър.

(2) Към заявлението се прилагат следните документи:

1. документ за актуална регистрация по националното законодателство, издаден от компетентен орган на съответната друга държава на кандидата – само за дружествата, регистрирани в друга държава – членка на Европейския съюз, или в държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство;

2. за ръководителя на аптеката – договор за управление, на вписания в търговския регистър магистър-фармацевт, представляващ дружеството заявител, или трудов договор в случаите, когато същият работи по трудово правоотношение – заверен от кандидата препис; в случаите, когато притежателят на разрешение за търговия на дребно с ЛП е магистър-фармацевт и е ръководител на аптеката – едноличен търговец (едноличен собственик на капитала), не е необходимо представянето на трудов договор или договор за управление на аптеката;

3. декларация за персонала на аптеката по образец № 2 към Указанията и копие от потвърдената регистрация на трудовите договори в НАП на работещите в аптеката магистър-фармацевти – заверен от кандидата препис;

4. удостоверения за членство в БФС и за преминати форми за продължаващо медицинско обучение на ръководителя на аптеката и на работещите в нея магистър-фармацевти, издадени от съответната регионална колегия на БФС, в която магистър-фармацевтът е вписан, с посочен адрес по месторабота и продължителността на работното време на лицата според Националния електронен регистър на членовете на БФС – оригинал;

5. декларация за свързани лица по смисъла на § 1 от Търговския закон с други търговци на дребно с лекарствени продукти, търговци на едро и лечебни заведения по образец № 3 към Указанията;

6. декларация за работното време на аптеката по образец № 4 към Указанията;

7. декларация за подаване на финансово-отчетни документи по образец № 5 към Указанията.

Чл. 7. (1) Индивидуалните договори по чл. 45, ал. 17 от ЗЗО, допълнителните споразумения към тях и документите, свързани със сключването, изменението и прекратяването им, се съставят като електронни документи и се подписват от страните с квалифициран електронен подпис.

(2) В случай че кандидатът желае индивидуалните договори по чл. 45, ал. 17 от ЗЗО, допълнителните споразумения към тях и документите, свързани със сключването, изменението и прекратяването им, да бъдат подписани на хартиен носител, той отбелязва това обстоятелство в заявлението по чл. 6 (образец № 1 към Указанията).

(3) В случаите по ал. 1 индивидуалните договори, допълнителните споразумения към тях и документите се изпращат чрез Системата за сигурно електронно връчване (ССЕВ) по чл. 26, ал. 2 от Закона за електронното управление.

Чл. 8. (1) Директорът на РЗОК разглежда подадените документи и в 14-дневен срок сключва договор по образец съгласно приложение № 1 към Условията и реда.

(2) При непълнота и/или неточност в подадените документи директорът на РЗОК писмено уведомява кандидата за това обстоятелство и определя 14-дневен срок за отстраняването й/им. В тези случаи срокът по ал. 1 спира да тече до отстраняване на непълнотата и/или неточността.

Чл. 9. (1) Предмет на договор, сключен при настоящите Условия и ред, могат да бъдат всички или някои от следните позиции:

1. ЛП по чл. 262, ал. 6, т. 1 от ЗЛПХМ, предписвани по „Протокол за предписване на лекарства, заплащани от НЗОК/РЗОК“;

2. лекарствени продукти по чл. 262, ал. 6, т. 1 от ЗЛПХМ, невключени в т. 1;

3. лекарствени продукти, съдържащи наркотични вещества;

4. диетични храни за специални медицински цели;

5. медицински изделия за стомирани болни;

6. медицински изделия – тест-ленти;

7. медицински изделия – превръзки за булозна епидермолиза;

8. медицински изделия за прилагане с инсулинова помпа;

9. интермитентни катетри;

10. сензори за продължително измерване на нивото на глюкозата;

11. медицински изделия за кислородотерапия;

12. медицински изделия за лечение на хронични и усложнени рани.

(2) Договорът се подписва от законния представител на притежателя на разрешение за търговия на дребно с ЛП и от ръководителя на аптеката.

Раздел II
Основания и ред за издаване на отказ от сключване на договор за отпускане и заплащане на лекарствени продукти по чл. 262, ал. 6, т. 1 от ЗЛПХМ, на медицински изделия и на диетични храни за специални медицински цели, заплащани напълно или частично от НЗОК

Чл. 10. (1) Директорът на РЗОК отказва да сключи договор, когато:

1. кандидатът не отговаря на условията по чл. 4;

2. не са представени някои от изискуемите документи по чл. 6, подадените документи не удостоверяват обстоятелствата по чл. 4, ал. 2 или нередовностите не са отстранени от заявителя в определения срок по чл. 7, ал. 2.

(2) Директорът на РЗОК издава мотивиран отказ за сключване на договор за отпускане и заплащане на ЛП, МИ и/или ДХСМЦ.

(3) Отказът се връчва на кандидата или му се изпраща по пощата с препоръчано писмо с обратна разписка в срок до 7 дни от издаването му или чрез ССЕВ.

(4) Отказът подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Раздел III
Ред за обявяване на процедура по сключване на договор за отпускане и заплащане на лекарствени продукти по чл. 262, ал. 6, т. 1 от ЗЛПХМ, на медицински изделия и на диетични храни за специални медицински цели, заплащани напълно или частично от НЗОК

Чл. 11. (1) За обявяване на процедура по сключване на договори за отпускане и заплащане на ЛП, МИ и ДХСМЦ директорът на РЗОК:

1. публикува на интернет страницата на НЗОК покана за участие в договарянето към притежателите на разрешение за търговия на дребно с лекарствени продукти, чиито аптеки са разкрити на територията на РЗОК, в която посочва:

а) необходимите документи за сключване на договор с НЗОК, информация за мястото на публикуване/получаване на образец от комплекта документи и срок за подаване на документите;

б) място за подаване на документите, в случаите, в които кандидатът е заявил, че желае документите да са на хартиен носител;

в) средства за комуникация и длъжностно лице за контакти в РЗОК;

2. поставя на видно място в сградата на РЗОК поканата по т. 1;

3. публикува на интернет страницата на НЗОК и поставя на видно място в сградата на РЗОК график за подписване на договорите за отпускане и заплащане на ЛП, МИ и ДХСМЦ в случаите, в които кандидатът е заявил, че желае документите да са на хартиен носител.

(2) Поканата се публикува и на интернет страницата на БФС.

Чл. 12. (1) Директорът на РЗОК сключва договор с кандидат – притежател на разрешение за търговия на дребно с лекарствени продукти, при условие че същият отговаря на условията по чл. 4, ал. 2 и е представил всички изискуеми документи по чл. 6. Договорът, както и допълнителните споразумения към него се съгласуват от юрисконсулт.

(2) От момента на влизане в сила на договора по ал. 1 НЗОК придобива качеството възложител, а кандидатът – изпълнител. Възложителят и изпълнителят са длъжни да спазват изискванията, установени в настоящите Условия и ред и договора.

Глава трета
УСЛОВИЯ И РЕД ЗА ОТПУСКАНЕ НА ЛЕКАРСТВЕНИ ПРОДУКТИ ПО ЧЛ. 262, АЛ. 6, Т. 1 ОТ ЗЛПХМ, МЕДИЦИНСКИ ИЗДЕЛИЯ И ДИЕТИЧНИ ХРАНИ ЗА СПЕЦИАЛНИ МЕДИЦИНСКИ ЦЕЛИ В ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ДОГОВОР С НЗОК/РЗОК

Чл. 13. (1) При изпълнение на предмета на договора изпълнителят ползва аптечен софтуер, чрез който е реализирана интеграция с Националната здравноинформационна система (НЗИС), информационната система на НЗОК и информационната система на Българската организация за верификация на лекарствата (БОВЛ), с цел обмен на данни за изпълняваните електронни предписания и осъществявания спрямо тях контрол.

(2) Отпускането на ЛП, МИ и ДХСМЦ, предписани на електронно предписание, включително на електронно предписание, издадено по електронен протокол (Е-протокол), се извършва по реда на глава седма от Наредба № 4 от 2009 г. за условията и реда за предписване и отпускане на лекарствени продукти (Наредба № 4).

(3) Отпускането на ЛП, МИ и ДХСМЦ се извършва само в аптеката от магистър-фармацевт, работещ в нея, като отпускането се удостоверява чрез подписването на електронното предписание с КЕП.

(4) Изпълнителят се задължава да отпуска ЛП, МИ и ДХСМЦ съгласно списъци на НЗОК, публикувани на интернет страницата на НЗОК, при спазване на всички законови изисквания.

(5) Електронно предписание, издадено по Е-протокол, може да бъде изпълнено след изтичане на валидността на протокола, в случай че е издадено в рамките на срока на валидност на Е-протокол и не е изтекла валидността на електронното предписание.

Чл. 14. (1) За отпускане на ЛП, МИ и ДХСМЦ изпълнителят изисква представяне на документ за самоличност на ЗОЛ/получателя, след което проверява в НЗИС за наличието на издадено електронно предписание по идентификатор на пациента, на когото са предписани ЛП, МИ и ДХСМЦ, и дата на издаване на електронното предписание или по други регламентирани в НЗИС начини.

(2) Електронни предписания, с които са предписани ЛП, МИ и ДХСМЦ, се изпълняват без оглед на териториални ограничения, свързани с предписването на ЛП, МИ и ДХСМЦ или избора на общопрактикуващ лекар.

Чл. 15. (1) ЛП, МИ и ДХСМЦ се отпускат на лица:

1. осигурени в Република България;

2. осигурени в друга държава – членка на Европейския съюз, в Швейцария или в държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство (Норвегия, Исландия и Лихтенщайн), за които се прилага законодателството на Република България съгласно правилата за координация на системите за социална сигурност по смисъла на § 1, т. 22 от ПЗРЗЗО;

3. за които се прилага законодателството на Република България по силата на двустранни спогодби за социално осигуряване съобразно материалния и персоналния им обхват.

(2) За всяко отпускане по електронно предписание изпълнителят задължително подава към НЗИС информация за идентификационните данни на получателя на ЛП, МИ, ДХСМЦ – лице, на което е издадено електронното предписание, или лице, различно от лицето, на което е издадено електронното предписание.

(3) В случаите, когато получателят е различен от ЗОЛ, изпълнителят подава към НЗИС име, фамилия и ЕГН на получателя.

(4) За изпълнението на електронното предписание магистър-фармацевтът се идентифицира чрез квалифициран електронен подпис (КЕП) в НЗИС.

Чл. 16. (1) Издаденото електронно предписание се изпълнява единствено и само в случай, че аптеката е получила чрез НЗИС отговор с код за потвърждение, генериран от НЗОК, за извършена от нея автоматизирана проверка, при която не са установени грешки. Грешките са свързани с контрол по отпускане на ЛП, МИ и ДХСМЦ и са съгласно Списък на контроли за проверка в „реално време“ при предписване и отпускане на лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели, заплащани от НЗОК, публикуван на интернет страницата на НЗОК.

(2) Изпълнителят чрез използване на осигурена от НЗОК електронна услуга задължително извършва предварителна проверка на данните преди изпълнение на електронното предписание и получаване на НРН на отпускане от НЗИС. В този случай не е необходимо подаването на идентификационния белег на отпусканите опаковки от ЛП.

(3) За извършване на проверката по ал. 1 на електронно предписание преди неговото изпълнение изпълнителят задължително изпраща към НЗИС искане за извършване на контрол от страна на НЗОК.

(4) Услугите по ал. 2 и 3 се извършват чрез аптечния софтуер, като достъпът до услугите се осъществява с КЕП, издаден на магистър-фармацевт, работещ в аптеката по договор с НЗОК.

(5) Издадено електронно предписание не се изпълнява при несъответствие между предписания брой опаковки от ЛП, МИ и ДХСМЦ и определената доза на прием в предписанието, като в НЗИС се въвежда статус „отказ от изпълнение“ и ЗОЛ се насочва от магистър-фармацевта към лекаря за издаване на ново електронно предписание.

Глава четвърта
ПРАВА И ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА СТРАНИТЕ ПО ДОГОВОРИТЕ

Раздел I
Права и задължения на възложителя

Чл. 17. Възложителят публикува на интернет страницата на НЗОК задължителните номенклатури и формата на финансово-отчетните електронни документи и указанията, предвидени по Наредба № 4 и Наредба № 10 от 2009 г. за условията, реда, механизма и критериите за заплащане от Националната здравноосигурителна каса на лекарствени продукти, медицински изделия и на диетични храни за специални медицински цели и на помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия за хората с увреждания, договаряне на отстъпки и възстановяване на превишените средства при прилагане на механизъм, гарантиращ предвидимост и устойчивост на бюджета на НЗОК (Наредба № 10).

Чл. 18. (1) При промени в приложение № 1 на ПЛС възложителят публикува на интернет страницата на НЗОК актуализационни файлове към номенклатурите на аптечния софтуер във формат, определен от НЗОК, данните в които са задължителни за изпълнителя. Актуализациите влизат в сила от 1-во или 16-о число на месеца.

(2) При промени в приложение № 1 на ПЛС възложителят изготвя съответните актуализационни файлове в сроковете по Наредба № 10. Националната здравноосигурителна каса се задължава да поддържа история на всички стойности на лекарствените продукти от приложение № 1 на ПЛС с договорените по реда на чл. 45, ал. 10 от ЗЗО отстъпки.

(3) Промените в списъците с МИ и ДХСМЦ се публикуват на интернет страницата на НЗОК в срок не по-малък от 15 дни преди влизането им в сила.

(4) Чрез електронни услуги НЗОК предоставя право на достъп до историческа информация за издадените на ЗОЛ електронни протоколи и хроничните диагнози на ЗОЛ, за които НЗОК заплаща лекарствени продукти, медицински изделия и храни за специални медицински цели. Информацията се отнася за срок от 18 месеца, считано от датата на извикване на електронната услуга.

(5) Достъпът до услугите по ал. 4 се осъществява с КЕП, издаден на магистър-фармацевт, работещ в аптеката.

Чл. 19. (1) Възложителят се задължава да заплаща дължимите суми за отпуснатите от изпълнителя ЛП, МИ и ДХСМЦ при условията, в сроковете и по реда на Наредба № 10 и настоящите Условия и ред, получили код за потвърждение, генериран от НЗОК, за извършена от нея автоматизирана проверка, при която не са установени грешки по реда на чл. 16.

(2) Възложителят се задължава да не предоставя на трети лица освен в предвидените от закона случаи данни, които е получил при или по повод изпълнение на договора относно извършваната от изпълнителя дейност. Възложителят се задължава да не предоставя на трети лица освен в предвидените от закона случаи конкретни данни относно количества и видове на отпусканите в изпълнение на договора ЛП, МИ и ДХСМЦ от изпълнителя.

(3) Възложителят заплаща на изпълнителя по банков път дължимите суми за отпуснатите и заявени за плащане от НЗОК по договора ЛП, МИ и ДХСМЦ в 30-дневен срок от приключване на съответния период на изпълнение на електронни предписания.

(4) При проверка и установяване на получени от изпълнителя суми за ЛП, МИ и ДХСМЦ, за които същият не може да предостави финансово-счетоводни документи, от които да бъдат установени доставените количества на съответните опаковки ЛП, МИ или ДХСМЦ и въведени в софтуера на аптеката, сумите се възстановяват на възложителя. За установеното нарушение се налага санкция съгласно глава осма от договора.

(5) След влизане в сила на писмената покана във връзка с ал. 4 за възстановяване на неоснователно получени суми без правно основание от информационната система на НЗОК се изпраща на изпълнителя полумесечно известие след контрол, срещу което той следва да издаде кредитно известие. Кредитното известие се издава към финансовия отчет за периодите на изпълнение, за които е издадена писмената покана.

(6) В случаите на извършван контрол с установени нарушения, за които се налага санкция по Договора и при които са установени суми за възстановяване, лицата по чл. 42 съставят констативен протокол по чл. 44, ал. 1.

Чл. 20. Представителите на НЗОК и представителите на БФС по чл. 45, ал. 17 от ЗЗО извършват наблюдение и анализ на тримесечие на текущото изпълнение на определените с действащия закон за бюджета на НЗОК за здравноосигурителни плащания за ЛП, МИ и ДХСМЦ, на изпълнението в определените срокове за плащане на изпълнителите, както и по изпълнение на Методиката по приложение № 2 към Условията и реда.

Чл. 21. Възложителят има право да упражнява контрол по изпълнение на сключения договор съгласно реда и начина, определени в Условията и реда и договора.

Раздел II
Права и задължения на изпълнителя

Чл. 22. (1) Изпълнителят се задължава да отпуска ЛП, МИ и ДХСМЦ – предмет на договора, на ЗОЛ, на които са предписани.

(2) Когато аптеката не разполага с предписания лекарствен продукт, магистър-фармацевтът е длъжен да го осигури в срок до 24 часа.

Чл. 23. (1) Работното време на изпълнителя се посочва в заявлението за сключване на договора и в декларацията за работното време (образец № 4) и се обявява на видно място на входа на аптеката. През цялото работно време на аптеката се осигурява възможност за отпускане на ЛП, МИ и ДХСМЦ, заплащани напълно или частично от НЗОК, като изпълнителят е длъжен да осигури достатъчен брой магистър-фармацевти, съответстващи на обявеното работно време, при спазване изискванията на чл. 30, ал. 1 от Наредба № 28.

(2) В случаите, когато ръководителят на аптеката е единствен магистър-фармацевт, работещ в нея, аптеката не работи, включително в изпълнение на договора, до завръщане на ръководителя. В този случай на видно място задължително се поставя уведомление за срока, в който няма да работи, както и адрес на най-близката аптека, която има договор с НЗОК.

(3) При отсъствие на ръководителя на аптеката за период до 30 дни същият се замества от магистър-фармацевт, включен в списъка на персонала на аптеката.

(4) При отсъствие на ръководителя на аптеката за период над 30 дни същият се замества от магистър-фармацевт в срокове и по реда на ЗЛПХМ.

(5) Ръководителят на аптеката не може да работи в повече от една аптека.

Чл. 24. (1) В случай че аптеката е затворена за период над 30 дни поради независещи от изпълнителя причини, същият незабавно следва писмено (на хартиен или електронен вариант) да уведоми възложителя. В този случай договорът не се прекратява и се прилага изискването за поставянето на уведомление за срока, в който аптеката няма да работи, както и адрес на най-близката аптека, която има договор с НЗОК.

(2) При промяна на ръководителя на аптеката изпълнителят уведомява РЗОК за данните на новия ръководител по реда на чл. 25, ал. 1, т. 2.4 от Условията и реда и представя доказателства за подадено заявление по реда на чл. 231, ал. 1 от ЗЛПХМ. В случай че предходният ръководител на аптеката не осъществява дейността като такъв, новият ръководител има право да извършва всички действия по реда на този договор, считано от датата на подаденото уведомление до РЗОК. Ако изпълнителният директор на ИАЛ издаде отказ за вписване на промяната по чл. 229, ал. 5 от ЗЛПХМ, договорът се прекратява от датата на влизане в сила на отказа. Изпълнителят уведомява писмено възложителя в деня на влизане в сила на отказа.

(3) При преобразуване на юридическото лице на изпълнител (с изключение на случаите на ликвидация и промяна на ЕИК на преобразуваното дружество) не се сключва нов договор с правоприемника на изпълнителя, а допълнително споразумение към договора. Правоприемникът на изпълнителя се счита за страна по договора, като е длъжен да уведоми НЗОК в 7-дневен срок от вписване на преобразуването в съответния регистър на юридическите лица и да представи доказателства за подадено заявление пред ИАЛ по реда на чл. 231, ал. 1 от ЗЛПХМ.

(4) Преобразуване на юридическото лице на изпълнителя са случаите на:

1. вливане, сливане, отделяне и разделяне на търговски дружества;

2. промяна на правната форма на изпълнителя;

3. прехвърляне на имуществото (търговското предприятие, включващо собствеността върху аптеката) върху новия собственик.

(5) В случаите по ал. 4, т. 1 – 3, когато е издаден нов ЕИК на изпълнителя (нова фирма), сключеният с изпълнителя договор се прекратява по взаимно съгласие на страните чрез писмено споразумение и се сключва нов договор. Датата на влизането в сила на новия договор следва да бъде непосредствено след датата на прекратения, без значение кога е подписан от страните.

(6) В случай на невъзможност за изпълнение на задълженията на ръководителя на аптеката (поради смърт) и неназначен нов такъв по реда на ал. 2 изпълнителят прекратява изпълнението на договора, за което уведомява РЗОК/НЗОК. Финансовите отчети и дебитни/кредитни известия към тях и/или други изискуеми документи по реда на договора се правят от законния представител на изпълнителя, съответно от неговите наследници.

Чл. 25. (1) Изпълнителят се задължава да:

1. въвежда информацията в аптечния софтуер в момента на отпускане на ЛП, МИ и ДХСМЦ от магистър-фармацевта, който ги отпуска в присъствието на ЗОЛ/получателя в приемното помещение на аптеката;

2. уведомява възложителя, като регистрира съответния документ в деловодството на съответната РЗОК, чрез системата на НЗОК или чрез ССЕВ за промяна в обстоятелства в следните срокове:

2.1. до 7 дни от датата на подаване на заявление в случаите по чл. 231 от ЗЛПХМ;

2.2. до 10 дни от датата на получаване на разрешението за търговия на дребно с лекарствени продукти по чл. 231, ал. 2 или 5 от ЗЛПХМ;

2.3. до 10 дни от настъпване на промяна във:

а) търговската регистрация;

б) банковата сметка;

в) обстоятелства от декларация(и) и други обстоятелства, удостоверени с документ, представен при сключването на настоящия договор;

2.4. уведомява възложителя в рамките на деня чрез системата на НЗОК или ССЕВ, подписано с електронен подпис, при настъпване на промяна в списъка на магистър-фармацевтите, работещи в аптеката, като се посочва за всеки от магистър-фармацевтите продължителността на работното време; магистър-фармацевт, който не е подаден към РЗОК като част от персонала на аптеката, не може да отпуска ЛП, МИ и ДХСМЦ по договор с НЗОК;

2.5. уведомява възложителя в рамките на деня чрез системата на НЗОК или ССЕВ, подписано с електронен подпис, при настъпила промяна в работното време на аптеката или на периода, през който аптеката няма да работи; в този случай на видно място задължително се поставя уведомление за срока, в който аптеката няма да работи, както и адрес на най-близката аптека, която има договор с НЗОК;

2.6. не се счита за промяна в работното време и изпълнителят не е длъжен да уведомява възложителя в случаите, в които в рамките на работния ден се налага краткосрочно затваряне на аптеката поради причини, независещи от изпълнителя; в този случай на видно място задължително се поставя уведомление за часа, в който аптеката ще възобнови своята работа;

3. изпълни назначеното в предписанието; при изразено желание от страна на ЗОЛ/получателя изпълнителят може да отпусне по-малко количество от предписаните ЛП, МИ и ДХСМЦ в електронното предписание;

4. следи за настъпили промени в приложение № 1 на ПЛС и цените на ЛП, публикувани на интернет страницата на Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти, както и за настъпили промени в списъците с МИ и ДХСМЦ;

5. ползва аптечен софтуер съгласно чл. 13 от Условията и реда;

6. спазва Правилата за добра фармацевтична практика (ДФП) и Указанията на БФС за прилагане изискванията на Правилата за добра фармацевтична практика, ефективно въвеждане на стандартите за обслужване и правилата за оценка на съответствието им с нея;

7. не извършва необоснован отказ за изпълнение на електронно предписание или да не поставя изисквания за изпълнението на електронното предписание на пациента, които не са предвидени в закона;

8. оказва съдействие на контролните органи на НЗОК/РЗОК, като им предоставя:

а) документацията, относима към снабдяването на изпълнителя от търговците на едро с конкретни ЛП и към отпускането им на ЗОЛ в изпълнение на договора с НЗОК (фактури и други счетоводни документи за доставка; кредитни известия; фискални бонове);

б) извлечение от паметта на фискалното устройство в аптеката за съответен период от време съобразно целта на проверката;

в) достъп до всички помещения на аптеката, в които се съхраняват и/или отпускат ЛП, МИ и ДХСМЦ;

9. данните от фискалния бон за отпуснатите ЛП, МИ и ДХСМЦ да съответстват на данните от изпълненото електронно предписание в НЗИС;

10. не отпуска ЛП, МИ и ДХСМЦ, когато същите не са доставени в аптеката по надлежния законов ред.

(2) Всяка кореспонденция между страните във връзка с изпълнението на договора, извън посоченото изрично в него, се регистрира в деловодната система на РЗОК/НЗОК.

(3) Изпълнителят няма право да прехвърля вземанията си по договора с възложителя на трети лица, освен ако не е уведомил предварително в срок от един месец възложителя и не е получил изрично писмено съгласие за това. При липса на отговор в срок 15 дни от подаване на уведомлението се счита, че е налице мълчаливо съгласие на възложителя за прехвърляне на вземането.

Чл. 26. (1) Изпълнителят не може да отпуска ЛП, МИ и ДХСМЦ, които се заплащат напълно или частично от НЗОК, срещу талони за отстъпка или други документи, непредвидени в Наредба № 4 или ЗЛПХМ.

(2) Изпълнителят посочва продажната цена върху опаковката на ЛП на обозначено от производителя място съгласно чл. 5, ал. 2 от Наредбата за условията, правилата и реда за регулиране и регистриране на цените на лекарствените продукти.

(3) Изпълнителят отпуска предписаните ЛП при условията, по реда и по цени съгласно списъците на НЗОК и указанията по тяхното прилагане. Изпълнителят отпуска предписаните МИ и ДХСМЦ при условията и по реда, посочени в списъците на НЗОК и указанията по тяхното прилагане.

(4) Изпълнителят отпуска всеки ЛП на цена не по-висока от утвърдената му цена съгласно Списъците с лекарствени продукти, които НЗОК заплаща по реда на Наредба № 10.

(5) В случаите на намаляване на утвърдената цена на лекарствен продукт, за което изпълнителят е уведомен по реда на чл. 41, ал. 4 от Наредбата за условията, правилата и реда за регулиране и регистриране на цените на лекарствените продукти, и в случай че лекарственият продукт е доставен от търговците на едро на намалената нова цена или за разликата в цената на наличните количества са издадени и получени кредитни известия за търговците на дребно, изпълнителят отпуска и отчита лекарствения продукт на по-ниската цена.

(6) Изпълнителят не може да изисква и да приема от ЗОЛ доплащане, надвишаващо максималната стойност, която доплаща ЗОЛ, посочена в предоставения от възложителя съответен актуализационен файл към номенклатурите на аптечния софтуер, валиден към момента на отпускане на лекарствения продукт.

(7) В случай че ЛП е предписан по международно непатентно наименование, изпълнителят отпуска лекарствен продукт, включен в ПЛС по чл. 262, ал. 6, т. 1 от ЗЛПХМ, който съдържа предписаното активно вещество, като задължително се спазват предписаната лекарствена форма, количеството в дозова единица и количеството на активното вещество в окончателна опаковка.

Чл. 27. (1) Изпълнителят съхранява информацията за цялостното движение на ЛП, МИ и ДХСМЦ, отпуснати в изпълнение на договора, както в оперативната база данни на софтуера, така и в архив за не по-малко от една година. Архивът трябва да може да възстанови информацията за движението на ЛП, МИ и ДХСМЦ на компютъра в аптеката в случай на дефект или срив в хардуерната конфигурация, където се съхраняват данните на аптечната програма.

(2) При извършване на проверка изпълнителят е длъжен да осигури на контролните органи на РЗОК/НЗОК достъп до информацията по ал. 1 в момента на проверката в оперативната база данни, а при невъзможност – в тридневен срок от извършването й след възстановяване от архив. Информацията по ал. 1 за цялостното движение на ЛП, МИ и ДХСМЦ се генерира от софтуера на аптеките в съответствие със справките, дефинирани в Указанията.

Чл. 28. Изпълнителят не носи отговорност, в случай че възложителят не е изпълнил задълженията си по чл. 18.

Глава пета
КРИТЕРИИ ЗА КАЧЕСТВО И ДОСТЪПНОСТ НА ДЕЙНОСТИТЕ ПО ГЛАВА ТРЕТА

Чл. 29. Изпълнителят се задължава да отпуска ЛП, МИ и ДХСМЦ – предмет на договора, при спазване разпоредбите на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина (ЗЛПХМ), Закона за медицинските изделия (ЗМИ), Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите (ЗКНВП), Наредба № 4, Наредба № 10 и Наредба № 28, както и Правилата за добра фармацевтична практика.

Глава шеста
УСЛОВИЯ, РЕД И СРОКОВЕ ЗА ПОДАВАНЕ НА ФИНАНСОВО-ОТЧЕТНИ ДОКУМЕНТИ И ЗАПЛАЩАНЕ

Чл. 30. (1) Националната здравноосигурителна каса заплаща за всеки месец два периода на изпълнение на електронните предписания – електронни предписания за ЛП, МИ и ДХСМЦ, изпълнени от 1-во до 15-о число и от 16-о до последното число на календарен месец.

(2) Основание за заплащане е електронните предписания по ал. 1 да са получили чрез НЗИС отговор с код за потвърждение, генериран от НЗОК, за извършена от нея автоматизирана проверка, при която не са установени грешки, включително по реда на глава втора и съгласно предмета по глава първа от настоящия договор. Проверката се извършва към Списък на контроли за проверка в „реално време“ при предписване и отпускане на лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели, заплащани от НЗОК, публикуван на интернет страницата на НЗОК и актуален към датата на изпълнение на електронно предписание.

(3) За отпуснатите опаковки лекарствени продукти НЗОК трябва да е извършила предварителен контрол на подадените към НЗИС верификационни данни на отпуснатите опаковки лекарствени продукти (индивидуален идентификационен белег съгласно Регламент (ЕС) 2016/161) спрямо данните в системата на БОВЛ с отписаните опаковки лекарствени продукти. Основание за заплащане са само отпуснати опаковки лекарствени продукти, подадени към НЗИС, които в системата на БОВЛ са в статус „отписани“.

(4) В случай че при проверката по ал. 3 бъде установена опаковка от лекарствен продукт, за която е подадена информация в Националния регистър по чл. 32, т. 1, буква „б“ от Делегиран регламент (ЕС) 2016/161, чрез подаване в НЗИС на верификационни данни (индивидуален идентификационен белег съгласно Регламент (ЕС) 2016/161), както и нотификация от системата на БОВЛ с потвърждение за извършеното отписване от Националния регистър, но статусът и в Националния регистър е възстановен в десетдневния срок от отписването й (опаковката е реактивирана), то стойността на конкретната опаковка по изпълненото предписание не се заплаща.

(5) За лекарствени продукти по чл. 16, ал. 5 не се извършва предварителниятконтрол към БОВЛ по ал. 3.

Чл. 31. (1) След приключване на всеки период от 1-во до 15-о число и от 16-о до последното число на календарен месец директорът на РЗОК/упълномощен/и от него служител/и изпраща/изпращат по електронен път през информационната система на НЗОК „Полумесечно известие“, съдържащо одобрените за заплащане електронни предписания и ЛП, МИ и ДХСМЦ в тях и отхвърлените такива, на основание чл. 30, ал. 4. Известието се изпраща в срок от два работни дни след края на 10-ия календарен ден, следващ датата на приключване на периода.

(2) Полумесечното известие по ал. 1 се подписва от директора на РЗОК или от упълномощено от него длъжностно лице с КЕП.

Чл. 32. (1) Възражения във връзка с чл. 31, ал. 1 се подават в двуседмичен срок след получаване на полумесечното известие.

(2) Възраженията по ал. 1 се разглеждат и решават от РЗОК в едномесечен срок само след контрол. За одобрените за заплащане след контрол дейности директорът на РЗОК или упълномощено от него длъжностно лице изпраща по електронен път през информационната система на НЗОК „Известие след контрол“, подписано с електронен подпис.

(3) Известието по ал. 2 подлежи на контрол пред съда по реда на АПК. При подадено възражение по „Известие след контрол“ и потвърден отказ за заплащане на извършената дейност РЗОК задължително информира аптеката по реда на чл. 25, ал. 2.

(4) За заплатените от НЗОК ЛП, МИ, ДХСМЦ, дейностите по отпускане на ЛП, включени в Позитивния лекарствен списък по чл. 262, ал. 6, т. 1 от ЗЛПХМ с ниво на заплащане 100 на сто, МИ, за които стойността, която НЗОК заплаща, е равна на цената по смисъла на § 1, т. 29а от допълнителните разпоредби на ЗМИ, и ДХСМЦ, както и суми по методиката по чл. 33, ал. 4, за които изпълнителят не е спазил условията и реда за отпускане на лекарствените продукти, установени в законодателството и/или в този договор, директорът на РЗОК или упълномощено от него длъжностно лице изпраща по електронен път през информационната система на НЗОК „Известие след контрол“, подписано с електронен подпис. Кредитното известие, което се издава от търговеца на дребно след получаване на „Известие след контрол“ от НЗОК, следва да се отнася към финансовия отчет за периода на дейност, за който е извършен контрол.

(5) За определената за заплащане на изпълнителя полумесечна сума по методиката за съответния период на изпълнение директорът на РЗОК или упълномощено от него длъжностно лице изпраща на изпълнителя по електронен път през информационната система на НЗОК „Известие след контрол“, подписано с електронен подпис, в което полумесечната сума се включва в известието, срещу позиция PHARM-45-17-4b-ZZO „Заплащане по методика по чл. 45, ал. 17, т. 4б от ЗЗО“.

Чл. 33. (1) Възложителят чрез РЗОК заплаща на изпълнителя за отпуснатите и получили код за потвърждение, по реда на чл. 16:

а) ЛП по чл. 9, ал. 1 – до съответната реимбурсна стойност в зависимост от нивото на заплащане, определена в приложение № 1 на ПЛС и съгласно списък по чл. 13, ал. 4;

б) МИ по чл. 9, ал. 1 – стойността, на която са отпуснати от изпълнителя, но не по-висока от стойността, до която НЗОК заплаща същите, съгласно списъка по чл. 13, ал. 4;

в) ДХСМЦ по чл. 9, ал. 1 – стойността, на която са отпуснати от изпълнителя, но не по-висока от стойността, посочена за съответната диетична храна в списъка по чл. 13, ал. 4.

(2) Възложителят заплаща на изпълнителя за дейностите по отпускане на:

1. ЛП, назначени без протокол, заплащани от НЗОК 100 на сто, цена на дейностите по отпускане на основание чл. 45, ал. 17, т. 4а, буква „а“ от ЗЗО – в размер 15 на сто от крайната цена на опаковка лекарствен продукт, отпусната от аптеката; в случай че изчислената цена на отпускане надвишава 12,78 евро за една опаковка, то цената на дейността по отпускане за опаковка е равна на 12,78 евро; когато лекарствен продукт се отпуска в опаковка, различна от окончателната, цената на дейността по отпускане се разпределя пропорционално спрямо отпуснатото количество;

2. ЛП, назначени с протокол, заплащани от НЗОК 100 на сто, цена на дейностите по отпускане на основание чл. 45, ал. 17, т. 4а, буква „а“ от ЗЗО – в размер 15 на сто от крайната цена на опаковка лекарствен продукт, отпусната от аптеката; в случай че изчислената цена на отпускане надвишава 12,78 евро за една опаковка, то цената на дейността по отпускане за опаковка е равна на 12,78 евро; когато лекарствен продукт се отпуска в опаковка, различна от окончателната, цената на дейността по отпускане се разпределя пропорционално спрямо отпуснатото количество;

3. МИ, прилагани в извънболничната медицинска помощ, за които стойността, която НЗОК заплаща, е равна на цената по смисъла на § 1, т. 29а от допълнителните разпоредби на ЗМИ, ценa на дейностите по отпускане на основание чл. 45, ал. 17, т. 4а, буква „б“ от ЗЗО – в размер 15 на сто от крайната цена на опаковка МИ, отпусната от аптеката; в случай че изчислената цена на отпускане надвишава 12,78 евро за една опаковка, то цената на дейността по отпускане за опаковка е равна на 12,78 евро; когато МИ се отпуска в опаковка, различна от окончателната, цената на дейността по отпускане се разпределя пропорционално спрямо отпуснатото количество;

4. ДХСМЦ за домашно лечение, заплащани от бюджета на НЗОК, цени на дейностите по отпускане на основание чл. 45, ал. 17, т. 4а, буква „в“ от ЗЗО – в размер 15 на сто от реимбурсната стойност, заплащана от НЗОК за опаковка ДХСМЦ, отпусната от аптеката; в случай че изчислената цена на отпускане надвишава 12,78 евро за една опаковка, то цената на дейността по отпускане за опаковка е равна на 12,78 евро; когато ДХСМЦ се отпуска в опаковка, различна от окончателната, цената на дейността по отпускане се разпределя пропорционално спрямо отпуснатото количество.

(3) Възложителят заплаща на изпълнителя на основание чл. 45, ал. 17, т. 4б от ЗЗО за дейности по отпускане на ЛП, МИ и ДХСМЦ в отдалечени, труднодостъпни райони или когато аптеката е единствен изпълнител за съответната дейност в община, или е с денонощен режим на работа сума в размер, определен в Методиката за финансиране на аптеки, които изпълняват дейности по договор с НЗОК в населени места в труднодостъпни и/или отдалечени райони, или са единствен изпълнител на съответната дейност в община, както и с денонощен режим на работа (Методика), която е приложение № 2 към Условия и ред.

(4) Възложителят заплаща по реда на ал. 3 на изпълнител, който е включен в Списък на аптеки, които изпълняват дейности по договор с НЗОК/РЗОК в отдалечени, труднодостъпни райони или са единствен изпълнител за съответната дейност в община, както и с денонощен режим на работа (Списък на аптеки). Списъкът се публикува на интернет страницата на НЗОК в раздел „Лекарства и аптеки“, подраздел „За търговци на дребно с лекарства (ТД) – аптеки“.

(5) За МИ, включени в списъка по чл. 13, ал. 4, възложителят заплаща на изпълнителя до лимита за едно ЗОЛ за един месец, определен за тези медицински изделия, съгласно Указанията относно реда за предписване и отпускане на медицински изделия от списъка с медицински изделия по групи, които НЗОК заплаща в условията на извънболничната медицинска помощ, и стойността, до която НЗОК заплаща за всяка група и Изискванията за съответното заболяване.

Чл. 34. (1) Възложителят заплаща на изпълнителя след представяне на финансово-отчетни документи (финансови отчети или дебитни/кредитни известия към тях) в електронен вид, в утвърден от НЗОК формат през интернет портала на НЗОК или чрез уебуслуга.

(2) Електронен финансов отчет по ал. 1 се подава в срок до два работни дни след изпращане на полумесечното известие и включва само отпуснатите по договора ЛП, МИ и ДХСМЦ, одобрени за заплащане в това полумесечно известие.

(3) Дебитно известие към финансов отчет по ал. 1 се подава в срок до два работни дни след изпращане на известие след контрол по чл. 32, ал. 2 и включва само одобрените за заплащане ЛП, МИ и ДХСМЦ в това известие.

(4) Кредитно известие към финансов отчет по ал. 1 се подава в срок до два работни дни след изпращане на известие след контрол по чл. 32, ал. 4.

(5) Електронните финансово-отчетни документи се подписват с КЕП от законния представител на изпълнителя, от упълномощено от него лице или ръководителя на аптеката:

1. с професионален КЕП, издаден на търговеца (който може да е едноличен търговец или юридическо лице – търговско дружество/кооперация); в този случай титуляр на електронния подпис е търговецът, а автор – физическо лице, представляващо търговеца, или упълномощено от титуляря друго лице; в тези случаи ел. подпис следва да съдържа: фирма и ЕИК на титуляря, ЕГН/ЛНЧ и трите имена на автора;

2. с персонален КЕП, издаден на физическо лице – ръководител на аптеката, упълномощено с изрично нотариално заверено пълномощно от търговеца; в тези случаи ел. подпис следва да съдържа: ЕГН/ЛНЧ и трите имена на упълномощеното лице – ръководител на аптеката;

3. в случаите, когато лицето, открило аптеката (търговецът), или законният представител на търговеца и ръководителят на аптеката съвпадат (търговската регистрация е ЕТ или ръководителят на аптеката е законен представител на търговеца – управител или изпълнителен директор, и представлява самостоятелно), упълномощаване не се извършва.

В този случай финансовият отчет/известие към финансов отчет може да се подписва със:

– персонален КЕП на ръководителя на аптеката, издаден на физическо лице, който съдържа ЕГН/ЛНЧ и трите имена на лицето;

• персонален КЕП на ръководителя на аптеката, издаден на физическо лице, който съдържа ЕГН/ЛНЧ и трите имена на лицето;

– професионален КЕП, който съдържа ЕИК на титуляря, ЕГН/ЛНЧ и трите имена на ръководителя на аптеката.

• професионален КЕП, който съдържа ЕИК на титуляря, ЕГН/ЛНЧ и трите имена на ръководителя на аптеката.

(6) Подаването на възражение по чл. 32, ал. 1 не е пречка за изплащане на останалите продукти и дейности, които са одобрени от НЗОК.

(7) Изпълнителят издава дебитно известие към финансов отчет по ал. 1 за периода на изпълнение на полумесеца в срок до два работни дни след изпращане на „Известие след контрол“ по чл. 32, ал. 4.

(8) Когато договорът на притежател на разрешение за търговия на дребно с лекарствени продукти в аптека с НЗОК е сключен или прекратен през текущия период на изпълнение, сумата по чл. 32, ал. 5 се изчислява пропорционално на календарните дни на действие на договора през съответния период на изпълнение.

Чл. 35. (1) При подаване на електронен финансов документ по чл. 34 информационната система на НЗОК извършва автоматична проверка.

(2) При констатиране на грешки в електронните финансово-отчетни документи, свързани с регистрационни данни и реквизити, изпълнителят получава автоматична нотификация от информационната система на НЗОК и документите не се обработват от НЗОК до получаване на коректни електронни финансово-отчетни документи в сроковете по чл. 34.

Чл. 36. (1) При успешно обработен електронен финансов документ от информационната система на НЗОК се извършва проверка и от РЗОК.

(2) При констатиране на грешки в електронен финансово-отчетен документ изпълнителят получава нотификация чрез профила си в информационната система на НЗОК и документът не се приема от НЗОК до получаване на коректен електронен финансово-отчетен документ в срок един работен ден след получаване на нотификацията.

Чл. 37. За приет електронен финансово-отчетен документ се счита документът, подписан с електронен подпис от директора на РЗОК или упълномощено от него длъжностно лице.

Чл. 38. (1) Условие за плащане на изпълнителя е точното и правилното попълване на документите съгласно настоящия договор и изпълнение на задълженията по договора.

(2) Възложителят заплаща на изпълнителя по банков път по посочената в договора банкова сметка дължимите суми за отпуснатите по договора ЛП, МИ и ДХСМЦ, дейности по отпускането на ЛП, заплащани 100 на сто от НЗОК, дейностите по отпускане на ЛП, включени в Позитивния лекарствен списък по чл. 262, ал. 6, т. 1 от ЗЛПХМ с ниво на заплащане 100 на сто, МИ, за които стойността, която НЗОК заплаща, е равна на цената по смисъла на § 1, т. 29а от допълнителните разпоредби на ЗМИ, и ДХСМЦ, както и суми по методиката по чл. 32, ал. 5 в 30-дневен срок от приключване на съответния период на изпълнение на електронни предписания.

(3) В случай че възложителят не заплати дължимите суми в срока, определен по предходния член, той дължи на изпълнителя законна лихва за просроченото време.

(4) Плащанията по този договор се извършват в евро по банков път по посочената от изпълнителя в договора банкова сметка.

(5) Редът на ал. 3 не се прилага в случаите на извършване на частично плащане и/или за отлагане на плащанията до 10 дни за последния период, дължими в текущата календарна година при установен недостиг на бюджетни средства за извършване от НЗОК на съответните здравноосигурителни плащания към търговците на дребно с лекарствени продукти.

Чл. 39. При неспазване на посочените в чл. 34 и 36 срокове за представяне на финансово-отчетните документи от изпълнителя обработката им и съответното заплащане се извършват в сроковете за следващ период на изпълнение.

Чл. 40. Изпълнителят получава нотификация чрез профила си в информационната система на НЗОК за приетия финансово-отчетен документ по чл. 37.

Чл. 41. Възложителят не заплаща на изпълнителя, в случай че:

1. не са представени финансово-отчетни документи, установени в чл. 19, ал. 4;

2. данните за отпуснатите ЛП, МИ и ДХСМЦ, подадени към НЗИС, не съответстват на данните от фискалния бон за тези ЛП, МИ и ДХСМЦ.

Глава седма
КОНТРОЛ ПО ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ДОГОВОРИТЕ, ВИДОВЕТЕ САНКЦИИ ПРИ НАРУШАВАНЕ НА ДОГОВОРИТЕ И РЕД ЗА НАЛАГАНЕТО ИМ

Раздел I
Условия и ред за контрол

Чл. 42. (1) Възложителят упражнява контрол по изпълнението на договора от изпълнителя чрез:

1. длъжностни лица – служители на НЗОК, определени със заповед на управителя на НЗОК или от оправомощено от него длъжностно лице;

2. длъжностни лица от РЗОК – контрольори.

(2) Длъжностните лица на НЗОК/РЗОК и членовете на комисиите по етика и качество на регионалните фармацевтични колегии на БФС извършват съвместни проверки по график, определен от НЗОК и БФС. Графикът се утвърждава по РЗОК от управителя на НЗОК и от председателя на УС на БФС.

(3) Управителят на НЗОК или оправомощено от него длъжностно лице може със заповед да разпореди извършване на проверка от контрольори от РЗОК с участието на служители на НЗОК за осъществяване на контрол по сключените договори. Служителите на НЗОК могат да извършват проверки на територията на цялата страна по заповед на управителя на НЗОК или на оправомощено от него длъжностно лице. Служителите на РЗОК – контрольори, могат да извършват проверки на територията на съответната РЗОК по заповед на нейния директор или на оправомощено от него длъжностно лице, както и проверки на територията на съответната РЗОК или на територията на друга РЗОК по заповед на управителя на НЗОК или на оправомощено от него длъжностно лице. За издаване на заповедта на управителя на НЗОК за извършване на проверка на територията на друга РЗОК контрольорите се определят по предложение на директора.

(4) При извършване на проверките по ал. 3 могат да присъстват експерти на БФС. Експертите предоставят писмени становища, които са неразделна част от протокола по по чл. 44.

Чл. 43. (1) Лицата по чл. 42, ал. 1 извършват:

1. контрол върху декларираните обстоятелства при сключване на договора;

2. непосредствен контрол по изпълнението на договора;

3. проверки по приход и разход на конкретни ЛП, МИ и ДХСМЦ в съответствие с предмета на договора;

4. проверки по повод постъпили жалби от ЗОЛ;

5. проверка на документите на изпълнителя, свързани с изпълнението на договора;

6. контрол върху съответната част от стойността на лекарствените продукти, заплащана съответно от възложителя и от ЗОЛ;

7. контрол по изпълнението на чл. 25, ал. 1, т. 1;

8. контрол по изпълнението на методиката за заплащане по чл. 45, ал. 17, т. 4б от ЗЗО.

(2) Извършването на контролната дейност се осъществява по начин, който не затруднява дейността на изпълнителя.

(3) Изпълнителят е длъжен да осигури достъп на лицата по чл. 42 при изпълнение на служебните им задължения до всички помещения на аптеката, в които се съхраняват и/или отпускат ЛП, МИ и ДХСМЦ, и до всички ЛП, МИ и ДХСМЦ, предмет на договора.

(4) Изпълнителят е длъжен да оказва съдействие на лицата по чл. 42 при изпълнение на служебните им задължения.

(5) Лицата по чл. 42, ал. 1 имат право на достъп до:

а) документацията, относима към снабдяването на изпълнителя от търговците на едро с конкретни ЛП, МИ и ДХСМЦ и към отпускането им на ЗОЛ в изпълнение на договора (фактури за доставка; кредитни известия; фискални бонове; изпълнени електронни предписания);

б) извлечение от паметта на фискалното устройство в аптеката за съответен период от време съобразно целта на проверката и техническата възможност на фискалното устройство;

в) всички помещения на аптеката, в които се съхраняват и/или отпускат ЛП, МИ и ДХСМЦ, и до всички ЛП, МИ и ДХСМЦ, предмет на договора;

г) трудовите договори на работещия в аптеката персонал;

д) всички записи, свързани с изпълнението на този договор (доставката и отпускането на ЛП, МИ и ДХСМЦ, въведени в аптечния софтуер).

(6) Изпълнителят съхранява в аптеката и ги предоставя при поискване на лицата по чл. 42, ал. 1:

1. данните от изпълнените електронни предписания за последната една година, считано от датата на извършване на проверката;

2. отчетната документация по този договор, фискални бонове, както и фактурите за доставка;

3. в случай че посочената документация по т. 2 не е налична в аптеката, същата се предоставя в срок до три работни дни.

(7) Лицата по чл. 42, ал. 1 при извършване на проверка могат да изискват от магистър-фармацевта представяне на Европейска професионална карта.

Чл. 44. (1) За резултатите от извършената проверка лицата по чл. 42 изготвят констативен протокол.

(2) Констативният протокол се изготвя в два екземпляра – единият се връчва в деня на приключване на проверката на изпълнителя, а другият се предоставя на директора на РЗОК.

(3) Констативният протокол се подписва от лицата, извършили проверката, и от ръководителя на аптеката. При отсъствие на ръководителя на аптеката протоколът се подписва от магистър-фармацевт, работещ в аптеката. В случаите, когато отсъства магистър-фармацевт, протоколът се подписва от работещ от персонала на аптеката.

(4) В констативния протокол се вписват:

1. обектът на проверката – наименование и адрес на аптеката; представляващият лицето по чл. 222 от ЗЛПХМ – собственик на аптеката, магистър-фармацевтът – ръководител на аптеката, посочен в разрешението за търговия на дребно с лекарствени продукти в аптека; № и дата на издаване на разрешението;

2. данните за проверката – дата и място на съставяне, основание за извършване на проверката, проверяващото лице (лица);

3. нарушените разпоредби на договора и описание в какво се състоят констатираните нарушения;

4. получени от изпълнителя суми от възложителя без правно основание в резултат от констатираните нарушения по т. 3;

5. задължителните предписания и сроковете за отстраняване на констатираните нарушения;

6. препоръки за подобряване на дейността – когато е приложимо;

7. предложения за санкции при констатирани нарушения;

8. срок за възражение.

(5) В случаи на несъгласие с някои констатации изпълнителят може да отрази това писмено в протокола при подписването му.

(6) Към констативния протокол се прилага опис на изготвени справки за изпълнени предписания, разпечатка/екранна снимка на изпълненото ЕП от аптечния софтуер, протоколи и други документи, ако това е необходимо. Всички документи се изготвят в два еднообразни екземпляра, подписани от двете страни.

Чл. 45. (1) Изпълнителят има право на писмено възражение по направените в протокола по чл. 43 констатации пред директора на РЗОК в 7-дневен срок, считано от деня, следващ деня на получаване на протокола.

(2) В случаите, когато изпълнителят оспори констатациите на лицата по чл. 41, извършили проверката, директорът на РЗОК в 7-дневен срок от получаване на писменото възражение изпраща спора за решаване от арбитражна комисия.

(3) Арбитражната комисия задължително се произнася с решение в двуседмичен срок от получаване на преписката, с което потвърждава или отхвърля изцяло или частично констатациите на лицата по чл. 42.

(4) Решението по ал. 3 се изпраща в 3-дневен срок от издаването му на директора на РЗОК или на управителя на НЗОК.

Чл. 46. (1) В случай че арбитражната комисия потвърди констатациите на лицата по чл. 42, както и при липса на възражение, директорът на РЗОК в 14-дневен срок след произнасяне на арбитражната комисия или съответно след изтичане на срока по чл. 45 издава заповед, с която налага санкциите.

(2) В случай че арбитражната комисия не се произнесе с решение в двуседмичен срок от постъпване на преписката или е налице равен брой гласове „за“ и „против“, поради което няма прието решение, управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК, издава мотивирана заповед, с която може да наложи санкциите.

(3) Заповедта по ал. 1 и 2 се връчва на адреса на обекта на извършване на дейността на изпълнителя на лице, работещо в аптеката, на основание действащ договор с изпълнителя.

Чл. 47. (1) Всички документи, свързани с осъществяване на контрол по изпълнение на договора по реда на глава шеста от договора: заповед за проверка, констативен протокол, протокол за неоснователно получени суми, писмена покана за неоснователно получени суми и заповед за налагане на санкция, се считат за надлежно връчени на изпълнителя или на упълномощено от него лице и когато са получени от ръководителя на аптеката или лице, работещо в аптеката, на основание действащ договор с изпълнителя.

(2) Всички документи, свързани с осъществяване на контрол по изпълнение на договора по реда на глава шеста от договора, с изключение на заповедта за проверка, се считат за надлежно връчени на изпълнителя или на упълномощено от него лице и когато са връчени чрез ССЕВ.

Чл. 48. Санкциите подлежат на съдебно обжалване по реда на АПК.

Чл. 49. (1) Заповедта на директора на РЗОК за прилагане на санкциите не се изпълнява до изтичане на срока за нейното оспорване по реда на АПК. При подадена жалба заповедта не се изпълнява до решаването на спора от съда.

(2) Изпълнителят се задължава в 14-дневен срок от влизане в сила на заповедта по ал. 1 да заплати доброволно сумата/ите, посочена/и в нея. В противен случай тя/те се прихваща/т със следващото плащане по договора.

(3) В случай на прихващане възложителят издава протокол за извършеното прихващане в 7-дневен срок, вторият екземпляр от който се предоставя на изпълнителя. Когато няма следващо/и плащане/ия по договора, директорът на РЗОК изпраща писмена покана за възстановяването на сумите.

(4) В случай че изпълнителят не заплати доброволно сумите, възложителят пристъпва към събирането им по съответния ред.

Раздел II
Правила за работа на арбитражните комисии

Чл. 50. (1) Арбитражната комисия се състои от 6 членове – равен брой представители на РЗОК и на регионалната фармацевтична колегия на БФС.

(2) За всяка от квотите се определят по двама резервни членове по същия ред, по който се определят постоянните членове.

(3) Комисията се председателства от представители на РЗОК и на БФС на ротационен принцип за срок три месеца.

(4) Съставът на арбитражната комисия се определя със заповед на директора на РЗОК съгласно определените от БФС и от РЗОК редовни и резервни членове, препис от която се изпраща на РФК на БФС.

Чл. 51. Арбитражните комисии работят в съответствие с чл. 75 от ЗЗО.

Чл. 52. (1) Всяка арбитражна комисия разглежда споровете в пълен състав. Ако някой от постоянните членове отсъства, се поканва резервен член от съответната квота.

(2) Всяка от страните по спора може в писмен вид да иска отвод на член на комисията, ако са налице обстоятелства, които пораждат основателни съмнения относно неговата безпристрастност и независимост. Членовете на комисиите подписват декларация за липса на конфликт на интереси, която се съхранява от съответното лице, което е излъчило представителите.

(3) В случай на основание за отвод на член на комисия съответното лице го заявява преди разглеждане на преписката и не участва в работата на комисията. Замества се от друг представител на лицето, което го е излъчило.

Чл. 53. (1) Председателят на комисията свиква заседанията, окомплектова преписките и разпределя между членовете на комисията изготвянето на доклад по спора и становище относно решението.

(2) Всеки член на комисията участва в работата й, като присъства на заседанията, подготвя доклад и становище относно решения по разпределените му преписки.

(3) Арбитражната комисия разглежда споровете по документи, които страните предварително са представили.

(4) Ако комисията прецени, тя може да изслуша лицата по чл. 42, както и изпълнителя, направил възражения. Комисията може да изисква всички необходими документи, справки и други материали, необходими за формиране на решение.

(5) На всяко заседание на комисията се води протокол, който задължително се подписва от всички членове на комисията.

Чл. 54. (1) Арбитражната комисия се произнася с решение по предмета на спора.

(2) Решението на комисията е в писмен вид, съдържа мотиви и се подписва от всички членове.

(3) Срокът за произнасяне е двуседмичен, считан от датата на постъпване на преписката.

(4) Решението се взема с обикновено мнозинство, присъствено и чрез явно гласуване.

(5) Решението на комисията се протоколира в три екземпляра – по един за изпълнителя, директора на РЗОК и съответната регионална фармацевтична колегия на БФС. Решенията се връчват по начин, удостоверяващ получаването им.

(6) Директорът на РЗОК, съответно управителят на НЗОК, изпраща на арбитражната комисия уведомление за налагане на санкция или за прекратяване на производството в срок до един месец от изпращането на протокола по ал. 5.

Чл. 55. (1) В случай че арбитражната комисия потвърди констатациите на лицата по чл. 42 изцяло или частично, директорът на РЗОК, съответно управителят на НЗОК, издава заповед за налагане на санкциите, предвидени в договора между РЗОК и изпълнителя.

(2) Санкциите се налагат със заповед на управителя на НЗОК, съответно на директора на РЗОК, която се издава в срок до един месец от уведомяването от страна на арбитражната комисия на управителя на НЗОК, съответно на директора на РЗОК, че са потвърдени констатациите на длъжностното лице по чл. 42 и се съобщава на лицето – обект на проверката. Когато нарушението е установено от длъжностни лица контрольори на РЗОК, предложението до управителя на НЗОК за издаването й се прави от директора на съответната РЗОК.

(3) В случай че арбитражната комисия не потвърди нито една от описаните констатации, директорът на РЗОК писмено уведомява лицето – обект на проверката, за решението и за прекратяване на производството по проверката.

(4) В случай че арбитражната комисия не се произнесе с решение в срока по чл. 54, ал. 3 или е налице равен брой гласове, поради което не е налице прието решение, комисията изготвя протокол в три екземпляра – по един за изпълнителя, директора на РЗОК, съответно управителя на НЗОК и съответната регионална фармацевтична колегия на БФС. Управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК, издава мотивирана заповед, с която може да наложи санкциите.

(5) Директорът на РЗОК, съответно управителят на НЗОК, изпраща на арбитражната комисия уведомление за налагане на санкция или за прекратяване на производството в срок до един месец от изпращането на протокола по ал. 4.

(6) Директорът на РЗОК, съответно управителят на НЗОК, в края на всеки месец предоставя на арбитражната комисия обобщена справка по чл. 54, ал. 6 и по чл. 55, ал. 5 със съдържание, определено в указания по тълкуване и прилагане на Условията и реда.

Чл. 56. След приключване на всяка преписка цялата документация се извежда в специална книга и се връща в РЗОК, съответно НЗОК. Копия от преписките се подреждат в архив и се съхраняват от комисията не по-малко от една година. Книгата се съхранява от председателя на комисията.

Раздел III
Санкции

Чл. 57. Нарушенията по сключения договор, видовете санкции и техният размер са определени в глава осма от договора.

Чл. 58. Получените от изпълнителя суми в нарушение на Условията и реда и договора, установени при проверка на контролните органи, се възстановяват заедно с дължимата законна лихва, начислена за периода от датата на получаването до датата на възстановяването им.

Чл. 59. (1) Възложителят прекратява договора без предизвестие с писмено уведомление:

1. когато се установи, че договорът е сключен в нарушение на изискванията на НЗОК въз основа на невярно декларирани от изпълнителя обстоятелства;

2. когато изпълнителят престане да отговаря на условията, при които е сключен договорът, и това е установено от контролните органи по предвидения ред.

(2) Процедурите за контрол се прилагат и при констатирани нарушения по изпълнението на предходния договор между страните за изминал период до една година от сключване на този договор.

(3) Размерът на санкциите в случаите по ал. 2 се определя от договора, действал към момента на извършване на нарушението.

Глава осма
ДЕЙСТВИЕ, ИЗМЕНЕНИЕ И ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ДОГОВОР ЗА ОТПУСКАНЕ НА ЛЕКАРСТВЕНИ ПРОДУКТИ ПО ЧЛ. 262, АЛ. 6, Т. 1 ОТ ЗЛПХМ

Чл. 60. (1) Настоящите Условия и ред за сключване на индивидуални договори за заплащане на лекарствени продукти по чл. 262, ал. 6, т. 1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, на медицински изделия и на диетични храни за специални медицински цели, заплащани напълно или частично от НЗОК, отменят предходните Условия и ред (oбн., ДВ, бр. 109 от 2024 г., в сила от 1.01.2025 г. до 31.12.2025 г.; изм. и доп., бр. 28 от 2025 г., в сила от 1.04.2025 г.; изм. и доп., бр. 44 от 2025 г., в сила от 1.06.2025 г.).

(2) Настоящите Условия и ред са със срок на действие от 1.01.2026 г. до 31.12.2026 г.

(3) Заявленията за сключване на договори от търговци на дребно на лекарствени продукти се подават в срок до 15.01.2026 г., като сключените договори са със срок на действие, както следва:

1. от 1.01.2026 г. до 31.12.2026 г. – за търговците на дребно, които са имали сключен договор преди 1.01.2026 г.;

2. от датата на подписване на договора до 31.12.2026 г. – за търговците на дребно, които за пръв път кандидатстват за сключване на договор с НЗОК/РЗОК.

(4) Сключените преди влизане в сила на настоящите Условия и ред договори с търговците на дребно се прекратяват, считано от 16.01.2026 г., ако търговецът не е подал заявление за сключване на договор по предвидения в настоящите Условия и ред.

Чл. 61. (1) Възложителят и изпълнителят сключват допълнителни споразумения (анекси) към подписаните индивидуални договори в следните случаи:

1. при промяна в срока на действие на Условията и реда;

2. при промяна в нормативната уредба, която е относима към Условията и реда и сключените индивидуални договори;

3. при промяна на банковата сметка на аптеката;

4. при промяна на ръководителя на аптеката;

5. при промяна в предмета на договора, в който се правят следните изменения/допълнения – ЛП/МИ/ДХСМЦ;

6. при промяна в правно-организационната форма на Изпълнителя, без да се променя ЕИК на търговеца/дружеството;

7. при издаване на ново разрешение за търговия на дребно с лекарствени продукти;

8. при промяна на наименованието на фирмата, без да се променя ЕИК на търговеца/дружеството;

9. при промяна на адреса на управление на собственика на аптеката, без да се променя ЕИК на търговеца/дружеството;

10. при промяна само на адреса на аптеката от Изпълнителя;

11. при прекратяване на договора по взаимно съгласие от Изпълнителя;

12. при прекратяване на договора с едномесечно предизвестие от Изпълнителя;

13. при получаване от Изпълнителя на лицензия за работа с наркотични ЛП;

14. при настъпила промяна в представителната власт на търговеца/дружеството.

(2) При сключване на анекс към договора изпълнителят следва да представи в съответната РЗОК уведомление по образец № 6, както и заверени от изпълнителя копия на документи, удостоверяващи променените обстоятелства.

(3) При промени в персонала или работното време на изпълнителя не се сключва допълнително споразумение, а в РЗОК се предоставя уведомление по образец № 6 с попълнени променените данни.

(4) В случаите на промяна едновременно на: наименование и вид на търговеца, адрес на аптеката и ръководител на аптеката се сключва нов договор.

Чл. 62. (1) Сключеният инвидуален договор се прекратява, без която и да е от страните да дължи предизвестие в следните случаи:

1. при невъзможност изпълнителят да осъществява задълженията си по този договор; в този случай изпълнителят незабавно уведомява писмено възложителя, като договорът се прекратява от датата на уведомлението;

2. при прекратяване на разрешението за търговия на дребно с лекарствени продукти на изпълнителя – договорът се прекратява с изтичане на срока за обжалване на заповедта за прекратяване на разрешението за търговия на дребно по реда на АПК, респ. влизане в сила на заповедта за прекратяване на разрешението за търговия на дребно;

3. при промяна на нормативната уредба, изключваща действието на целия или на част от договора – договорът се прекратява напълно или частично от датата на влизане в сила на съответната промяна или от датата на приключване на съответната нормативно установена процедура, засягаща действието на договора;

4. при отнемане на лицензията на изпълнителя за търговия на дребно и съхраняване на лекарствени продукти, съдържащи наркотични вещества, договорът се прекратява частично, в случай че предметът на договора включва отпускането на лекарствени продукти, съдържащи наркотични вещества – с влизане в сила на заповедта за отнемане на лицензията;

5. при ликвидация или обявяване в несъстоятелност на изпълнител – юридическо лице или едноличен търговец – от момента на настъпване на съответното юридическо събитие.

(2) Прекратяването на договора подлежи на обжалване пред съответния административен съд.

Чл. 63. Страните могат да прекратят договора по взаимно съгласие чрез писмено споразумение.

Чл. 64. (1) Договорът се прекратява едностранно от възложителя без предизвестие при наложена и влязла в сила санкция „прекратяване на договора“ в случаите, установени в раздел „Санкции“.

(2) В случаите, в които по време на действащите Условия и ред е влязла в сила санкция „прекратяване на договор“, издадена по реда на предходни Условия и ред, договорът, сключен в съответствие с действащите Условия и ред, се прекратява.

(3) В случаите по ал. 1 и 2 изпълнителят няма право да кандидатства за сключване на нов договор с НЗОК до изтичане на 12 месеца от прекратяване на предходния договор, включително на свързани с него лица, притежатели на разрешение за търговия на дребно с ЛП по смисъла на Търговския закон, на същия адрес на аптеката, вписан в разрешението за търговия на дребно с ЛП.

Чл. 65. Договорът се прекратява едностранно от изпълнителя с едномесечно писмено предизвестие до възложителя – от датата на изтичане на предизвестието.

Чл. 66. Изпълнителят има право да прекрати едностранно с едномесечно писмено предизвестие договора, в случай че възложителят системно не заплаща в срок дължимите по договора суми.

Чл. 67. Прекратяването на договора не освобождава възложителя от задължението да заплати на изпълнителя по представени редовни финансово-отчетни документи отпуснатите продукти до момента на прекратяване на договора.

ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА

§ 1. По смисъла на Условията и реда:

1. „Последващо нарушение“ е всяко следващо нарушение от същия вид, извършено в срока на действие на договора, за което е наложена и влязла в сила санкция.

2. В случаите на продължаване на едногодишния срок на действие на договора със сключване на допълнително споразумение за нарушение от същия вид, извършено след влизане в сила на допълнителното споразумение, се прилага последователността на санкциите като при нов договор.

3. „Крайна цена“ по смисъла на чл. 32, ал. 2, т. 1 е сумата от реимбурсната стойност на НЗОК и стойността, заплатена от пациента за лекарствения продукт. Крайната цена не може да е по-висока от максималната утвърдена цена за търговец на едро.

4. „Неправоспособно лице“ – лице, което няма диплома за завършено висше образование в професионално направление „фармация“ с образователно-квалификационна степен „магистър“ и не е вписано в регистъра на Българския фармацевтичен съюз.

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 2. (1) При отпускане на ЛП, МИ и ДХСМЦ по подаден по електронен път протокол (Е-протокол) изпълнителят има достъп до електронния регистър с протоколи.

(2) Е-протокол е електронен документ по смисъла на чл. 3, ал. 2 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги. Е-протокол обединява историческа информация за: предписани от специалист скъпоструващи лекарствени продукти, заплащани от НЗОК; издадените и изпълнени електронни предписания на ЗОЛ с лекарствени продукти, медицински изделия или диетични храни за специални медицински цели, предписани с протокол.

§ 3. Договорените средства по методиката се заплащат на изпълнителя съобразно сумите, определени в действащия закон за бюджета на НЗОК за съответната година.

§ 4. В случай че при анализ на текущото изпълнение към 30 ноември 2026 г. на сумите, заплатени от възложителя за дейности по чл. 33, ал. 2 от Условията и реда, се установи очаквано неизпълнение на утвърдените разходи по годишния план към 31 декември 2026 г. на средствата за заплащане, предвидени в ЗБНЗОК за 2026 г. по реда на чл. 45, ал. 17, т. 4а от ЗЗО, оставащите средства се разпределят пропорционално по изчислен относителен дял на аптеките съобразно сумите, заплатените, респ. одобрените за заплащане за периода 1.01.2026 г. – 30.11.2026 г., в еднократно увеличение на плащанията им през м. декември 2026 г.

Неразделна част от настоящите Условия и ред са следните приложения:

1. Образец на договор (приложение № 1).

2. Методика за финансиране на аптеки, които изпълняват дейности по договор с НЗОК в населени места в труднодостъпни и/или отдалечени райони, или са единствен изпълнител на съответната дейност в община, както и с денонощен режим на работа (приложение № 2).

Приложение № 1
към Условия и ред за сключване на индивидуални договори за заплащане на лекарствени продукти по чл. 262, ал. 6, т. 1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, на медицински изделия и на диетични храни за специални медицински цели, заплащани напълно или частично от НЗОК

Класификация на информацията
ниво 2 ТLР-AMBER

ДОГОВОР
за отпускане и заплащане на лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели за домашно лечение, заплащани напълно или частично от НЗОК/РЗОК
№ ..................../…...……. 202 … г.

На основание чл. 45, ал. 17 във връзка с чл. 45а от ЗЗО, чл. 7, ал. 1, чл. 16, ал. 1 и чл. 19б от Наредба № 10 от 2009 г. за условията, реда, механизма и критериите за заплащане от НЗОК на лекарствени продукти, медицински изделия и на диетични храни за специални медицински цели и на помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия за хората с увреждания, договаряне на отстъпки и възстановяване на превишените средства при прилагане на механизъм, гарантиращ предвидимост и устойчивост на бюджета на НЗОК (Наредба № 10), и в съответствие със съгласуваните между Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) и Българския фармацевтичен съюз (БФС) Условия и ред за сключване на индивидуални договори за заплащане на лекарствени продукти по чл. 262, ал. 6, т. 1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, на медицински изделия и на диетични храни за специални медицински цели, заплащани напълно или частично от НЗОК (Условия и ред), се сключи настоящият договор между:

НАЦИОНАЛНАТА ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛНА КАСА, гр. София 1407, ул. Кричим № 1, БУЛСТАТ: 121858220, представлявана на основание чл. 20, ал. 1, т. 1 от ЗЗО от ......................................................................
.............................................................................  – директор на Районната здравноосигурителна каса –
гр. ........................................................................................................................................................................ ,
седалище и адрес на РЗОК: гр. .................................................................................................................... ,
ул. ................................. № ............................................................................................................................... ,
тел.: ..............................., e-mail: ...................................................................................................................... ,
наричана за краткост по-долу „възложител“ – от една страна,

и .................................................................................................................................................................... ,
(наименование на търговеца/клона на чуждестранния търговец/европейското дружество, вид на търговеца,
седалище и адрес на управление на лицето, получило разрешение за търговия на дребно с лекарствени продукти)

представляван от ...............................................................................................................................................
(имена по документ за самоличност)

в качеството му на .......................................................................................................................................... ,
ЕИК .................................................................................................................................................................... ,
банкова сметка: ................................................................................................................................................ ,
банка: ................................................................................................................................................................. ,
BIC ...................................................................................................................................................................... ,
IBAN ....................................................................................................................................................................
Титуляр на сметката: ...................................................................................................................................... ,
тел.: ..................................................................................................................................................................... ,
e-mail: ................................................................................................................................................................. ,
притежаващ разрешение за търговия на дребно с лекарствени продукти в аптека № .................... /
дата .................., издадено от ...........................................................................................................................

Адрес на аптеката: .......................................................................................................................................... ,
област ......................, община ......................................................................................................................... ,
населено място: гр./с. ..................................................................................................................................... ,
ул. ................................. № ............................................................................................................................... ,
тел.: ..................................................................................................................................................................... ,

ръководител на аптеката: ................................................................................................................................
маг.-фарм. ......................................................................................................................................................... ,
(имена по документ за самоличност)

УИН на магистър-фармацевта – ръководител на аптеката .....................................................................
Адрес за кореспонденция (на аптеката): .....................................................................................................
.............................................................................................................................................................................. ,
тел.: ..................................................................................................................................................................... ,
e-mail: ................................................................................................................................................................. ,
моб. телефон: .................................................................................................................................................... .
Регистрационен № на аптеката в РЗОК: .....................................................................................................

Национален идентификационен номер на аптеката (десетцифрен) съгласно Публичния регистър на Разрешенията за търговия на дребно с лекарствени продукти (Регистър Аптеки) в НЗИС: ..........................................,
наричан по-долу за краткост „изпълнител“ – от друга страна, се сключи настоящият договор за следното:

Глава първа
ПРЕДМЕТ НА ДОГОВОРА

Чл. 1. (1) Възложителят възлага, а изпълнителят се задължава да отпуска лекарствени продукти (ЛП), медицински изделия (МИ) и диетични храни за специални медицински цели (ДХСМЦ) – предмет на договора, при спазване разпоредбите на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина (ЗЛПХМ), Закона за медицинските изделия (ЗМИ), Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите (ЗКНВП), Наредба № 4 от 2009 г. за условията и реда за предписване и отпускане на лекарствени продукти (Наредба № 4), Наредба № 10 и Наредба № 28 от 2008 г. за устройството, реда и организацията на работата на аптеките и номенклатурата на лекарствените продукти (Наредба № 28).

(2) По силата на сключените с НЗОК/РЗОК договори търговците на дребно с ЛП, МИ и ДХСМЦ могат да използват регистрираното в Патентно ведомство на Република България като търговска марка изображение на логото на НЗОК. Използването на марката следва да е с цел идентифициране на предоставяните на здравноосигурените лица ЛП, МИ и ДХСМЦ, заплащани напълно или частично от бюджета на НЗОК.

Чл. 2. (1) Изпълнителят, чрез посочената в настоящия договор аптека, се задължава да отпуска ЛП, включени в Позитивния лекарствен списък по чл. 262, ал. 6, т. 1 от ЗЛПХМ (приложение № 1 на ПЛС) и съответно в Списъка с лекарствени продукти, които НЗОК заплаща напълно или частично по реда на Наредба № 10, за домашно лечение на здравноосигурените лица (ЗОЛ) на територията на страната – публикуван на интернет страницата на НЗОК (Списък с лекарствени продукти).

(2) Изпълнителят, чрез посочената аптека, ще отпуска по реда на този договор:

1. Всички ЛП по ал. 1, извън тези по ал. 2, т. 2 и 3                                                      [_]

2. ЛП от следните групи:

2.1. ЛП от група IА, предписвани по „Протокол за предписване на лекарства,
заплащани от НЗОК/РЗОК“ (обр. МЗ – НЗОК)                                                                [_]

2.2. ЛП от група IВ, предписвани по „Протокол за предписване на лекарства,
заплащани от НЗОК/РЗОК“ (обр. МЗ – НЗОК)                                                                [_]

2.3. ЛП от група IС, предписвани по „Протокол за предписване на лекарства,
заплащани от НЗОК/РЗОК“ (обр. МЗ – НЗОК), без тези по т. 2.3.1, 2.3.2 и 2.3.3:                  [_]

2.3.1. Лекарствени продукти за поддържаща хормонална терапия на болни
от злокачествени заболявания                                                                                        [_]

2.3.2. Лекарствени продукти – аналогови инсулини                                                        [_]

2.3.3. Лекарствени продукти, предназначени за поддържащо лечение
на трансплантирани пациенти                                                                                        [_]

3. Лекарствени продукти, съдържащи наркотични вещества
(при условията на ЗКНВП)                                                                                            [_]

(в случай че изпълнителят ще отпуска лекарствени продукти от съответната група по чл. 2, ал. 2, т. 2 и 3, в квадратчето срещу нея се поставя знак „Х“)

Чл. 3. (1) Изпълнителят, чрез посочената в настоящия договор аптека, се задължава да отпуска на ЗОЛ за домашно лечение на територията на страната МИ и ДХСМЦ, заплащани напълно или частично от НЗОК, от действащите към момента на отпускане списъци и указания относно реда за предписване и отпускане на медицински изделия от Списъка с медицински изделия по групи, които НЗОК заплаща в условията на извънболничната медицинска помощ, и стойността, до която НЗОК заплаща за всяка група, и Указание за работа със списък на диетични храни за специални медицински цели за домашно лечение, заплащани напълно или частично от НЗОК, публикувани на интернет страницата на НЗОК, както следва:

1. Списък с медицински изделия по групи, които НЗОК заплаща в условията на извънболничната медицинска помощ, и стойността, до която НЗОК заплаща за всяка група, съставен по реда на Наредба № 7 от 31 март 2021 г. за условията и реда за съставяне на списък на медицинските изделия по чл. 30а от Закона за медицинските изделия и за определяне на стойността, до която те се заплащат (Списък с медицински изделия) и Наредба № 10.

2. Списък на ДХСМЦ, заплащани напълно или частично от НЗОК, изготвен и утвърден по реда на глава трета от Наредба № 10 (Списък с ДХСМЦ).

(2) Изпълнителят, чрез посочената аптека, отпуска МИ и ДХСМЦ по ал. 1 от следните групи:

1. Диетични храни за специални медицински цели                                                        [_]

2. Медицински изделия за стомирани болни                                                                [_]

3. Медицински изделия – тест-ленти                                                                           [_]

4. Медицински изделия – превръзки за булозна епидермолиза                                        [_]

5. Медицински изделия за прилагане с инсулинова помпа                                              [_]

6. Сензори за продължително измерване на нивото на глюкозата                                    [_]

7. Интермитентни катетри                                                                                         [_]

8. Медицински изделия за кислородотерапия                                                                [_]

9. Медицински изделия за лечение на хронични и усложнени рани                                  [_]

(в случай че изпълнителят ще отпуска медицински изделия и/или диетични храни за специални медицински цели по чл. 3, ал. 2, в квадратчето срещу съответната група се поставя знак „Х“)

(3) Изпълнителят отпуска медицински изделия по ал. 2 до лимита за едно ЗОЛ за един месец, определен за медицински изделия в списъка по ал. 1, т. 1.

(4) Указанията по ал. 1 се съгласуват с БФС в частта относно отпускане на МИ, ДХСМЦ преди влизането им в сила.

Чл. 4. (1) При изпълнение на предмета на настоящия договор изпълнителят ползва аптечен софтуер, чрез който е реализирана интеграция с Националната здравноинформационна система (НЗИС), информационната система на НЗОК и информационната система на Българската организация за верификация на лекарствата (БОВЛ), с цел обмен на данни за изпълняваните електронни предписания и осъществявания спрямо тях контрол.

(2) Начинът за интеграция, видът и обменът на данни между аптечния софтуер и НЗИС, НЗОК и БОВЛ се съгласуват с БФС.

Глава втора
УСЛОВИЯ И РЕД ЗА ОТПУСКАНЕ НА ЛЕКАРСТВЕНИ ПРОДУКТИ, МЕДИЦИНСКИ ИЗДЕЛИЯ И ДИЕТИЧНИ ХРАНИ ЗА СПЕЦИАЛНИ МЕДИЦИНСКИ ЦЕЛИ С ЕЛЕКТРОННО ПРЕДПИСАНИЕ

Чл. 5. Отпускането на ЛП, МИ и ДХСМЦ, включени в предмета на договора по глава първа, предписани на електронно предписание, включително на електронно предписание, издадено по електронен протокол (Е-протокол), се извършва по реда на глава седма от Наредба № 4.

Чл. 6. (1) Отпускането на ЛП, МИ и ДХСМЦ, заплащани от НЗОК, се извършва без оглед на териториални ограничения, свързани с предписването им с електронно предписание или избора на общопрактикуващ лекар.

(2) Отпускането на ЛП, МИ и ДХСМЦ по ал. 1 се извършва само в приемното помещение на аптеката от магистър-фармацевт, работещ в нея, и в присъствието на получателя на ЛП, МИ и ДХСМЦ.

(3) ЛП, МИ и ДХСМЦ се отпускат на лица:

1. осигурени в Република България;

2. осигурени в друга държава – членка на Европейския съюз, в Швейцария или в държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство (Норвегия, Исландия и Лихтенщайн), за които се прилага законодателството на Република България съгласно правилата за координация на системите за социална сигурност по смисъла на § 1, т. 22 от ПЗРЗЗО;

3. за които се прилага законодателството на Република България по силата на двустранни спогодби за социално осигуряване съобразно материалния и персоналния им обхват.

(4) За отпускане на ЛП, МИ и ДХСМЦ изпълнителят изисква представяне на документ за самоличност на ЗОЛ/получателя, след което проверява в НЗИС за наличието на издадено електронно предписание по идентификатор на пациента, на когото са предписани ЛП, МИ и ДХСМЦ, и дата на издаване на електронното предписание или по други регламентирани в НЗИС начини.

(5) За всяко отпускане по електронно предписание магистър-фармацевтът се идентифицира чрез квалифициран електронен подпис (КЕП) в НЗИС.

(6) За всяко отпускане по електронно предписание изпълнителят задължително подава към НЗИС информация за идентификационните данни на получателя на ЛП, МИ, ДХСМЦ – лице, на което е издадено електронното предписание или лице, различно от лицето, на което е издадено електронното предписание.

(7) В случаите, когато получателят е различен от ЗОЛ, изпълнителят подава към НЗИС име, фамилия и ЕГН на получателя.

(8) Отпускането на ЛП, МИ и ДХСМЦ се удостоверява чрез подписването на електронното предписание с КЕП на изпълнилия го магистър-фармацевт.

(9) Електронно предписание, издадено по Е-протокол, може да бъде изпълнено след изтичане на валидността на протокола, в случай че е издадено в рамките на срока на валидност на Е-протокол и не е изтекла валидността на електронното предписание.

Чл. 7. (1) Издаденото електронно предписание се изпълнява единствено и само в случай че аптеката е получила чрез НЗИС отговор с код за потвърждение, генериран от НЗОК, за извършена от нея автоматизирана проверка, при която не са установени грешки. Грешките са свързани с контрол по отпускане на ЛП, МИ и ДХСМЦ и са съгласно Списък на контроли за проверка в „реално време“ при предписване и отпускане на лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели, заплащани от НЗОК, публикуван на интернет страницата на НЗОК.

(2) Изпълнителят, чрез използване на осигурена от НЗОК електронна услуга, задължително извършва предварителна проверка на данните преди изпълнение на електронното предписание и получаване на НРН на отпускане от НЗИС. В този случай не е необходимо подаването на идентификационния белег на отпусканите опаковки от ЛП.

(3) За извършване на проверката по ал. 1 на електронно предписание преди неговото изпълнение изпълнителят задължително изпраща към НЗИС искане за извършване на контрол от страна на НЗОК.

(4) Услугите по ал. 2 и 3 се извършват чрез аптечния софтуер, като достъпът до услугите се осъществява с КЕП, издаден на магистър-фармацевт, работещ в аптеката по договор с НЗОК.

(5) Издадено електронно предписание не се изпълнява при несъответствие между предписания брой опаковки от ЛП, МИ и ДХСМЦ и определената доза на прием в предписанието, като в НЗИС се въвежда статус „отказ от изпълнение“ и ЗОЛ се насочва от магистър-фармацевта към лекаря за издаване на ново електронно предписание.

Глава трета
ПРАВА И ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ВЪЗЛОЖИТЕЛЯ

Чл. 8. (1) Възложителят публикува на интернет страницата на НЗОК задължителните номенклатури и формата на финансово-отчетните електронни документи и указанията, предвидени по Наредба № 4 и Наредба № 10.

(2) При промени в приложение № 1 на ПЛС възложителят публикува на интернет страницата на НЗОК актуализационни файлове към номенклатурите на аптечния софтуер във формат, определен от НЗОК, данните в които са задължителни за изпълнителя. Актуализациите влизат в сила от 1-во или 16-о число на месеца.

(3) При промени в приложение № 1 на ПЛС възложителят изготвя съответните актуализационни файлове в сроковете по Наредба № 10. Националната здравноосигурителна каса се задължава да поддържа история на всички стойности на лекарствените продукти от приложение № 1 на ПЛС с договорените по реда на чл. 45, ал. 10 от ЗЗО отстъпки.

(4) Промените в списъците с МИ и ДХСМЦ се публикуват на интернет страницата на НЗОК в срок не по-малък от 15 дни преди влизането им в сила.

(5) Чрез електронни услуги НЗОК предоставя право на достъп до историческа информация за издадените на ЗОЛ електронни протоколи и хроничните диагнози на ЗОЛ, за които НЗОК заплаща лекарствени продукти, медицински изделия и храни за специални медицински цели. Информацията се отнася за срок от 18 месеца, считано от датата на извикване на електронната услуга.

(6) Достъпът до услугите по ал. 5 се осъществява с КЕП, издаден на магистър-фармацевт, работещ в аптеката.

Чл. 9. (1) Възложителят се задължава да заплаща дължимите суми за отпуснатите от изпълнителя ЛП, МИ и ДХСМЦ при условията, в сроковете и по реда на Наредба № 10 и настоящите Условия и ред, получили код за потвърждение, генериран от НЗОК, за извършена от нея автоматизирана проверка, при която не са установени грешки по реда на чл. 7.

(2) Възложителят се задължава да не предоставя на трети лица, освен в предвидените от закона случаи данни, които е получил при или по повод изпълнение на договора относно извършваната от изпълнителя дейност. Възложителят се задължава да не предоставя на трети лица, освен в предвидените от закона случаи конкретни данни относно количества и видове на отпусканите в изпълнение на договора ЛП, МИ и ДХСМЦ от изпълнителя.

(3) Възложителят заплаща на изпълнителя по банков път дължимите суми за отпуснатите и заявени за плащане от НЗОК по договора ЛП, МИ и ДХСМЦ в 30-дневен срок от приключване на съответния период на изпълнение на електронни предписания.

(4) При проверка и установяване на получени от изпълнителя суми за ЛП, МИ и ДХСМЦ, за които същият не може да предостави финасово-счетоводни документи, от които да бъдат установени доставените количества на съответните опаковки ЛП, МИ или ДХСМЦ и въведени в софтуера на аптеката, сумите се възстановяват на възложителя. За установеното нарушение се налага санкция съгласно глава осма от договора.

Чл. 10. (1) След влизане в сила на писмената покана във връзка с чл. 9, ал. 4 за възстановяване на неоснователно получени суми без правно основание от информационната система на НЗОК се изпраща на изпълнителя полумесечно известие след контрол, срещу което той следва да издаде кредитно известие. Кредитното известие се издава към финансовия отчет за периодите на изпълнение, за които е издадена писмената покана.

(2) В случаите на извършван контрол с установени нарушения, за които се налага санкция по Договора и при които са установени суми за възстановяване, лицата по чл. 32, ал. 1 съставят констативен протокол по чл. 34, ал. 1.

Чл. 11. Възложителят има право да упражнява контрол по изпълнение на сключения договор съгласно реда на този договор и на Условията и реда.

Глава четвърта
ПРАВА И ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ИЗПЪЛНИТЕЛЯ

Чл. 12. (1) Изпълнителят се задължава да отпуска ЛП, МИ и ДХСМЦ – предмет на договора, на ЗОЛ, на които са предписани.

(2) Когато аптеката не разполага с предписания лекарствен продукт, магистър-фармацевтът е длъжен да го осигури в срок до 24 часа.

Чл. 13. (1) Работното време на изпълнителя се посочва в заявлението за сключване на договора и в декларацията за работното време (образец № 4) и се обявява на видно място на входа на аптеката. През цялото работно време на аптеката се осигурява възможност за отпускане на ЛП, МИ и ДХСМЦ, заплащани напълно или частично от НЗОК, като изпълнителят е длъжен да осигури достатъчен брой магистър-фармацевти, съответстващи на обявеното работно време, при спазване изискванията на чл. 30, ал. 1 от Наредба № 28.

(2) В случаите, когато ръководителят на аптеката е единствен магистър-фармацевт, работещ в нея, аптеката не работи, включително в изпълнение на договора до завръщане на ръководителя. В този случай на видно място задължително се поставя уведомление за срока, в който няма да работи, както и адрес на най-близката аптека, която има договор с НЗОК.

(3) При отсъствие на ръководителя на аптеката за период до 30 дни същият се замества от магистър-фармацевт, включен в списъка на персонала на аптеката.

(4) При отсъствие на ръководителя на аптеката за период над 30 дни същият се замества от магистър-фармацевт в срокове и по реда на ЗЛПХМ.

(5) Ръководителят на аптеката не може да работи в повече от една аптека.

Чл. 14. (1) В случай че аптеката е затворена за период над 30 дни поради независещи от изпълнителя причини, същият незабавно следва писмено да уведоми възложителя. В този случай договорът не се прекратява и се прилага изискването за поставянето на уведомление за срока, в който аптеката няма да работи, както и адрес на най-близката аптека, която има договор с НЗОК.

(2) При промяна на ръководителя на аптеката изпълнителят уведомява РЗОК за данните на новия ръководител по реда на чл. 15, ал. 1, т. 2.4 от договора и представя доказателства за подадено заявление по реда на чл. 231, ал. 1 от ЗЛПХМ. В случай че предходният ръководител на аптеката не осъществява дейността като такъв, новият ръководител има право да извършва всички действия по реда на този договор, считано от датата на подаденото уведомление до РЗОК. Ако изпълнителният директор на ИАЛ издаде отказ за вписване на промяната по чл. 229, ал. 5 от ЗЛПХМ, договорът се прекратява от датата на влизане в сила на отказа. Изпълнителят уведомява писмено възложителя в деня на влизане в сила на отказа.

(3) При преобразуване на юридическото лице на изпълнител (с изключение на случаите на ликвидация и промяна на ЕИК на преобразуваното дружество) не се сключва нов договор с правоприемника на изпълнителя. Правоприемникът на изпълнителя се счита за страна по договора, като е длъжен да уведоми НЗОК в 7-дневен срок от вписване на преобразуването в съответния регистър на юридическите лица и да представи доказателства за подадено заявление пред ИАЛ по реда на чл. 231, ал. 1 от ЗЛПХМ.

(4) Преобразуване на юридическото лице на изпълнителя са случаите на:

1. вливане, сливане, отделяне и разделяне на търговски дружества;

2. промяна на правната форма на изпълнителя;

3. прехвърляне на имуществото (търговското предприятие, включващо собствеността върху аптеката) върху новия собственик.

(5) В случаите по ал. 4, т. 1 – 3, когато е издаден нов ЕИК на изпълнителя (нова фирма), сключеният с изпълнителя договор се прекратява по взаимно съгласие на страните чрез писмено споразумение и се сключва нов договор. Датата на влизането в сила на новия договор следва да бъде непосредствено след датата на прекратения, без значение кога е подписан от страните.

(6) В случай на невъзможност за изпълнение на задълженията на ръководителя на аптеката (поради смърт) и неназначен нов такъв по реда на ал. 2 изпълнителят прекратява изпълнението на договора, за което уведомява РЗОК/НЗОК. Финансовите отчети и дебитни/кредитни известия към тях и/или други изискуеми документи по реда на договора се правят от законния представител на изпълнителя, съответно от неговите наследници.

Чл. 15. (1) Изпълнителят се задължава да:

1. въвежда информацията в аптечния софтуер по чл. 4 в момента на отпускане на ЛП, МИ и ДХСМЦ от магистър-фармацевта, който ги отпуска в присъствието на ЗОЛ/получателя в приемното помещение на аптеката;

2. уведомява възложителя, като регистрира съответния документ в деловодството на съответната РЗОК чрез системата на НЗОК или чрез ССЕВ за промяна в обстоятелства в следните срокове:

2.1. до 7 дни от датата на подаване на заявление в случаите по чл. 231 от ЗЛПХМ;

2.2. до 10 дни от датата на получаване на разрешението за търговия на дребно с лекарствени продукти по чл. 231, ал. 2 или 5 от ЗЛПХМ;

2.3. до 10 дни от настъпване на промяна във:

а) търговската регистрация;

б) банковата сметка;

в) обстоятелства от декларация(и) и други обстоятелства, удостоверени с документ, представен при сключването на настоящия договор;

2.4. уведомява възложителя в рамките на деня чрез системата на НЗОК или ССЕВ, подписано с електронен подпис, при настъпване на промяна в списъка на магистър-фармацевтите, работещи в аптеката, като се посочва за всеки от магистър-фармацевтите продължителността на работното време; магистър-фармацевт, който не е подаден към РЗОК като част от персонала на аптеката, не може да отпуска ЛП, МИ и ДХСМЦ по договор с НЗОК;

2.5. уведомява възложителя в рамките на деня чрез системата на НЗОК или ССЕВ, подписано с електронен подпис, при настъпила промяна в работното време на аптеката или на периода, през който аптеката няма да работи. В този случай на видно място задължително се поставя уведомление за срока, в който аптеката няма да работи, както и адрес на най-близката аптека, която има договор с НЗОК;

2.6. не се счита за промяна в работното време и изпълнителят не е длъжен да уведомява възложителя, в случаите в които в рамките на работния ден се налага краткосрочно затваряне на аптеката поради причини независещи от изпълнителя. В този случай на видно място задължително се поставя уведомление за часа, в който аптеката ще възобнови своята работа;

3. изпълни назначеното в предписанието; при изразено желание от страна на ЗОЛ/получателяизпълнителят може да отпусне по-малко количество от предписаните ЛП, МИ и ДХСМЦ в електронното предписание;

4. следи за настъпили промени в приложение № 1 на ПЛС и цените на ЛП, публикувани на интернет страницата на Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти, както и за настъпили промени в списъците с МИ и ДХСМЦ;

5. ползва аптечен софтуер съгласно чл. 4;

6. спазва Правилата за добра фармацевтична практика (ДФП) и Указанията на БФС за прилагане изискванията на ДФП, ефективно въвеждане на стандартите за обслужване и правилата за оценка на съответствието им с нея;

7. не извършва необоснован отказ за изпълнение на електронно предписание или да не поставя изисквания за изпълнението на електронното предписание на пациента, които не са предвидени в закона;

8. оказва съдействие на контролните органи на НЗОК/РЗОК, като им предоставя:

а) документацията, относима към снабдяването на изпълнителя от търговците на едро с конкретни ЛП и към отпускането им на ЗОЛ в изпълнение на договора с НЗОК (фактури и други счетоводни документи за доставка; кредитни известия; фискални бонове);

б) извлечение от паметта на фискалното устройство в аптеката за съответен период от време съобразно целта на проверката;

в) достъп до всички помещения на аптеката, в които се съхраняват и/или отпускат ЛП, МИ и ДХСМЦ;

9. данните от фискалния бон за отпуснатите ЛП, МИ и ДХСМЦ да съответстват на данните от изпълненото електронно предписание в НЗИС;

10. не отпуска ЛП, МИ и ДХСМЦ, когато същите не са доставени в аптеката по надлежния законов ред.

(2) Всяка кореспонденция между страните във връзка с изпълнението на договора, извън посоченото изрично в него, се регистрира в деловодната система на РЗОК/НЗОК.

Чл. 16. (1) Изпълнителят съхранява информацията за цялостното движение на ЛП, МИ и ДХСМЦ, отпуснати в изпълнение на договора, както в оперативната база данни на софтуера, така и в архив за не по-малко от една година. Архивът трябва да може да възстанови информацията за движението на ЛП, МИ и ДХСМЦ на компютъра в аптеката в случай на дефект или срив в хардуерната конфигурация, където се съхраняват данните на аптечната програма.

(2) При извършване на проверка изпълнителят е длъжен да осигури на контролните органи на РЗОК/НЗОК достъп до информацията по ал. 1 в момента на проверката в оперативната база данни, а при невъзможност – в тридневен срок от извършването й след възстановяване от архив. Информацията по ал. 1 за цялостното движение на ЛП, МИ и ДХСМЦ се генерира от софтуера на аптеките в съответствие със справките, дефинирани в Указанията към Условията и реда.

Чл. 17. Изпълнителят няма право да прехвърля вземанията си по договора с възложителя на трети лица, освен ако не е уведомил предварително в срок от един месец възложителя и не е получил съгласие за това. При липса на отговор в срок 15 дни от подаване на уведомлението се счита, че е налице мълчаливо съгласие на възложителя за прехвърляне на вземането.

Чл. 18. (1) Изпълнителят не може да отпуска ЛП, МИ и ДХСМЦ, които се заплащат напълно или частично от НЗОК, срещу талони за отстъпка или други документи, непредвидени в Наредба № 4 или ЗЛПХМ.

(2) Изпълнителят посочва продажната цена върху опаковката на ЛП на обозначено от производителя място съгласно чл. 5, ал. 2 от Наредбата за условията, правилата и реда за регулиране и регистриране на цените на лекарствените продукти.

(3) Изпълнителят отпуска предписаните ЛП при условията, реда и по цени съгласно списъците на НЗОК и указанията по тяхното прилагане. Изпълнителят отпуска предписаните МИ и ДХСМЦ при условията и по реда, посочени в списъците на НЗОК и указанията по тяхното прилагане.

(4) Изпълнителят отпуска всеки лекарствен продукт на цена не по-висока от утвърдената му цена съгласно Списъците с лекарствени продукти, които НЗОК заплаща по реда на Наредба № 10.

(5) В случаите на намаляване на утвърдената цена на лекарствен продукт, за което изпълнителят е уведомен по реда на чл. 41, ал. 4 от Наредбата за условията, правилата и реда за регулиране и регистриране на цените на лекарствените продукти, и в случай че лекарственият продукт е доставен от търговците на едро на намалената нова цена или за разликата в цената на наличните количества са издадени и получени кредитни известия за търговците на дребно, изпълнителят отпуска и отчита лекарствения продукт на по-ниската цена.

(6) Изпълнителят не може да изисква и да приема от ЗОЛ доплащане, надвишаващо максималната стойност, която доплаща ЗОЛ, посочена в предоставения от възложителя съответен актуализационен файл към номенклатурите на аптечния софтуер, валиден към момента на отпускане на лекарствения продукт.

(7) В случай че ЛП е предписан по международно непатентно наименование, изпълнителят отпуска лекарствен продукт, включен в ПЛС по чл. 262, ал. 6, т. 1 от ЗЛПХМ, който съдържа предписаното активно вещество, като задължително се спазват предписаната лекарствена форма, количеството в дозова единица и количеството на активното вещество в окончателна опаковка.

Чл. 19. Изпълнителят не носи отговорност, в случай че възложителят не е изпълнил задълженията си по чл. 8.

Глава пета
УСЛОВИЯ, РЕД И СРОКОВЕ ЗА ПОДАВАНЕ НА ФИНАНСОВО-ОТЧЕТНИ ДОКУМЕНТИ И ЗАПЛАЩАНЕ

Чл. 20. (1) Националната здравноосигурителна каса заплаща за всеки месец два периода на изпълнение на електронните предписания – електронни предписания за ЛП, МИ и ДХСМЦ, изпълнени от 1-во до 15-о число и от 16-о до последното число на календарен месец.

(2) Основание за заплащане е електронните предписания по ал. 1 да са получили чрез НЗИС отговор с код за потвърждение, генериран от НЗОК, за извършена от нея автоматизирана проверка, при която не са установени грешки, включително по реда на глава втора и съгласно предмета по глава първа от настоящия договор. Проверката се извършва към Списък на контроли за проверка в „реално време“ при предписване и отпускане на лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели, заплащани от НЗОК, публикуван на интернет страницата на НЗОК и актуален към датата на изпълнение на електронно предписание.

(3) За отпуснатите опаковки лекарствени продукти НЗОК трябва да е извършила предварителен контрол на подадените към НЗИС верификационни данни на отпуснатите опаковки лекарствени продукти (индивидуален идентификационен белег съгласно Регламент (ЕС) 2016/161) спрямо данните в системата на БОВЛ с отписаните опаковки лекарствени продукти. Основание за заплащане са само отпуснати опаковки лекарствени продукти, подадени към НЗИС, които в системата на БОВЛ са в статус „отписани“.

(4) В случай че при проверката по ал. 3 бъде установена опаковка от лекарствен продукт, за която е подадена информация в Националния регистър по чл. 32, т. 1, буква „б“ от Делегиран регламент (ЕС) 2016/161, чрез подаване в НЗИС на верификационни данни (индивидуален идентификационен белег съгласно Регламент (ЕС) 2016/161), както и нотификация от системата на БОВЛ с потвърждение за извършеното отписване от Националния регистър, но статусът й в Националния регистър е възстановен в десетдневния срок от отписването й (опаковката е реактивирана), то стойността на конкретната опаковка по изпълненото предписание не се заплаща.

(5) За лекарствени продукти по чл. 7, ал. 5 не се извършва предварителният контролкъм БОВЛ по ал. 3.

Чл. 21. (1) След приключване на всеки период от 1-во до 15-о число и от 16-о до последното число на календарен месец директорът на РЗОК/упълномощен/и от него служител/и изпраща/изпращат по електронен път през информационната система на НЗОК „Полумесечно известие“, съдържащо одобрените за заплащане електронни предписания и ЛП, МИ и ДХСМЦ в тях и отхвърлените такива, на основание чл. 20, ал. 4. Известието се изпраща в срок от два работни дни след края на 10-ия календарен ден, следващ датата на приключване на периода.

(2) Полумесечното известие по ал. 1 се подписва от директора на РЗОК или от упълномощено от него длъжностно лице с КЕП.

Чл. 22. (1) Възражения във връзка с чл. 21, ал. 1 се подават в двуседмичен срок след получаване на полумесечното известие.

(2) Възраженията по ал. 1 се разглеждат и решават от РЗОК в едномесечен срок само след контрол. За одобрените за заплащане след контрол дейности директорът на РЗОК или упълномощено от него длъжностно лице изпраща по електронен път през информационната система на НЗОК „Известие след контрол“, подписано с електронен подпис.

(3) Известието по ал. 2 подлежи на контрол пред съда по реда на АПК. При подадено възражение по „Известие след контрол“ и потвърден отказ за заплащане на извършената дейност РЗОК задължително информира аптеката по реда на чл. 15, ал. 2.

(4) За заплатените от НЗОК ЛП, МИ, ДХСМЦ, дейностите по отпускане на ЛП, включени в Позитивния лекарствен списък по чл. 262, ал. 6, т. 1 от ЗЛПХМ с ниво на заплащане 100 на сто, МИ, за които стойността, която НЗОК заплаща, е равна на цената по смисъла на § 1, т. 29а от допълнителните разпоредби на ЗМИ, и ДХСМЦ, както и суми по методиката по чл. 23, ал. 4, за които изпълнителят не е спазил условията и реда за отпускане на лекарствените продукти, установени в законодателството и/или в този договор, директорът на РЗОК или упълномощено от него длъжностно лице изпраща по електронен път през информационната система на НЗОК „Известие след контрол“, подписано с електронен подпис. Кредитното известие, което се издава от търговеца на дребно след получаване на „Известие след контрол“ от НЗОК, следва да се отнася към финансовия отчет за периода на дейност, за който е извършен контрол.

(5) За определената за заплащане на изпълнителя полумесечна сума по методиката за отчетния период директорът на РЗОК или упълномощено от него длъжностно лице изпраща на изпълнителя по електронен път през информационната система на НЗОК „Известие след контрол“, подписано с електронен подпис, в което полумесечната сума се включва в известието, срещу позиция PHARM-45-17-4b-ZZO „Заплащане по методика по чл. 45, ал. 17, т. 4б от ЗЗО“.

Чл. 23. (1) Възложителят, чрез РЗОК заплаща на изпълнителя:

а) ЛП по чл. 2, ал. 1 – до съответната реимбурсна стойност, в зависимост от нивото на заплащане, определена в приложение № 1 на ПЛС;

б) МИ по чл. 3, ал. 1, т. 1 – стойността, на която са отпуснати от изпълнителя, но не по-висока от стойността, до която НЗОК заплаща същите, съгласно списъка по чл. 3, ал. 1, т. 1; възложителят заплаща на изпълнителя до лимита за едно ЗОЛ за един месец, определен за тези медицински изделия, съгласно Указанията относно реда за предписване и отпускане на медицински изделия от списъка с медицински изделия по групи, които НЗОК заплаща в условията на извънболничната медицинска помощ, и стойността, до която НЗОК заплаща за всяка група, и Изискванията за съответното заболяване;

в) ДХСМЦ – стойността, на която са отпуснати от изпълнителя, но не по-висока от стойността, посочена за съответната диетична храна в списъка по чл. 3, ал. 1, т. 2.

(2) Възложителят заплаща на изпълнителя за дейностите по отпускане на:

1. ЛП, назначени без протокол, заплащани от НЗОК 100 на сто, цена на дейностите по отпускане на основание чл. 45, ал. 17, т. 4а, буква „а“ от ЗЗО – в размер 15 на сто от крайната цена на опаковка лекарствен продукт, отпусната от аптеката; в случай че изчислената цена на отпускане надвишава 12,78 евро за една опаковка, то цената на дейността по отпускане за опаковка е равна на 12,78 евро; когато лекарствен продукт се отпуска в опаковка, различна от окончателната, цената на дейността по отпускане се разпределя пропорционално спрямо отпуснатото количество;

2. ЛП, назначени с протокол, заплащани от НЗОК 100 на сто, цена на дейностите по отпускане на основание чл. 45, ал. 17, т. 4а, буква „а“ от ЗЗО – в размер 15 на сто от крайната цена на опаковка лекарствен продукт, отпусната от аптеката; в случай че изчислената цена на отпускане надвишава 12,78 евро за една опаковка, то цената на дейността по отпускане за опаковка е равна на 12,78 евро; когато лекарствен продукт се отпуска в опаковка, различна от окончателната, цената на дейността по отпускане се разпределя пропорционално спрямо отпуснатото количество;

3. МИ, прилагани в извънболничната медицинска помощ, за които стойността, която НЗОК заплаща, е равна на цената по смисъла на § 1, т. 29а от допълнителните разпоредби на ЗМИ, ценa на дейностите по отпускане на основание чл. 45, ал. 17, т. 4а, буква „б“ от ЗЗО – в размер 15 на сто от крайната цена на опаковка МИ, отпусната от аптеката; в случай че изчислената цена на отпускане надвишава 12,78 евро за една опаковка, то цената на дейността по отпускане за опаковка е равна на 12,78 евро; когато МИ се отпуска в опаковка, различна от окончателната, цената на дейността по отпускане се разпределя пропорционално спрямо отпуснатото количество;

4. ДХСМЦ за домашно лечение, заплащани от бюджета на НЗОК, цени на дейностите по отпускане на основание чл. 45, ал. 17, т. 4а, буква „в“ от ЗЗО – в размер 15 на сто от реимбурсната стойност, заплащана от НЗОК за опаковка ДХСМЦ, отпусната от аптеката; в случай че изчислената цена на отпускане надвишава 12,78 евро за една опаковка, то цената на дейността по отпускане за опаковка е равна на 12,78 евро; когато ДХСМЦ се отпуска в опаковка, различна от окончателната, цената на дейността по отпускане се разпределя пропорционално спрямо отпуснатото количество.

(3) Възложителят заплаща на изпълнителя на основание чл. 45, ал. 17, т. 4б от ЗЗО за дейности по отпускане на ЛП, МИ и ДХСМЦ в отдалечени, труднодостъпни райони или когато аптеката е единствен изпълнител в община, или е с денонощен режим на работа сума в размер, определен в Методика за финансиране на аптеки, които изпълняват дейности по договор с НЗОК в населени места в труднодостъпни и/или отдалечени райони, или са единствен изпълнител на съответната дейност в община, както и с денонощен режим на работа (Методика), която е приложение № 2 към Условия и ред.

(4) Възложителят заплаща по реда на ал. 3 на изпълнител, който е включен в „Списък на аптеки, които изпълняват дейности по договор с НЗОК/РЗОК в отдалечени, труднодостъпни райони или са единствен изпълнител за съответната дейност в община, както и с денонощен режим на работа“ (Списък на аптеки). Списъкът се публикува на интернет страницата на НЗОК в раздел „Лекарства и аптеки“, подраздел „За търговци на дребно с лекарства (ТД) – аптеки“.

(5) За МИ, включени в списъка по чл. 3, ал. 1, т. 1, възложителят заплаща на изпълнителя до лимита за едно ЗОЛ за един месец, определен за тези медицински изделия, съгласно Указанията относно реда за предписване и отпускане на медицински изделия от списъка с медицински изделия по групи, които НЗОК заплаща в условията на извънболничната медицинска помощ, и стойността, до която НЗОК заплаща за всяка група, и Изискванията за съответното заболяване.

Чл. 24. (1) Възложителят заплаща на изпълнителя след представяне на финансово-отчетни документи (финансови отчети или дебитни/кредитни известия към тях) в електронен вид, в утвърден от НЗОК формат през интернет портала на НЗОК или чрез уеб услуга.

(2) Електронен финансов отчет по ал. 1 се подава в срок до два работни дни след изпращане на полумесечното известие и включва само отпуснатите по договора ЛП, МИ и ДХСМЦ, одобрени за заплащане в това полумесечно известие.

(3) Дебитно известие към финансов отчет по ал. 1 се подава в срок до два работни дни след изпращане на известие след контрол по чл. 22, ал. 2 и включва само одобрените за заплащане ЛП, МИ и ДХСМЦ в това известие.

(4) Кредитно известие към финансов отчет по ал. 1 се подава в срок до два работни дни след изпращане на известие след контрол по чл. 22, ал. 3.

(5) Електронните финансово-отчетни документи се подписват с КЕП от законния представител на изпълнителя, от упълномощено от него лице или ръководителя на аптеката:

1. с професионален КЕП, издаден на търговеца (който може да е едноличен търговец или юридическо лице – търговско дружество/кооперация), в този случай титуляр на електронния подпис е търговецът, а автор – физическо лице, представляващо търговеца, или упълномощено от титуляря друго лице; в тези случаи ел. подпис следва да съдържа: фирма и ЕИК на титуляря, ЕГН/ЛНЧ и трите имена на автора;

2. с персонален КЕП, издаден на физическо лице – ръководител на аптеката, упълномощено с изрично нотариално заверено пълномощно от търговеца; в тези случаи ел. подпис следва да съдържа: ЕГН/ЛНЧ и трите имена на упълномощеното лице – ръководител на аптеката;

3. в случаите, когато лицето, открило аптеката (търговецът), или законният представител на търговеца и ръководителят на аптеката съвпадат (търговската регистрация е ЕТ или ръководителят на аптеката е законен представител на търговеца – управител или изпълнителен директор, и представлява самостоятелно), упълномощаване не се извършва.

В този случай финансовият отчет/известие към финансов отчет може да се подписва със:

– персонален КЕП на ръководителя на аптеката, издаден на физическо лице, който съдържа ЕГН/ЛНЧ и трите имена на лицето;

• персонален КЕП на ръководителя на аптеката, издаден на физическо лице, който съдържа ЕГН/ЛНЧ и трите имена на лицето;

– професионален КЕП, който съдържа ЕИК на титуляря, ЕГН/ЛНЧ и трите имена на ръководителя на аптеката.

• професионален КЕП, който съдържа ЕИК на титуляря, ЕГН/ЛНЧ и трите имена на ръководителя на аптеката.

(6) Подаването на възражение по чл. 22, ал. 1 не е пречка за изплащане на останалите продукти и дейности, които са одобрени от НЗОК.

(7) Изпълнителят издава дебитно известие към финансов отчет по ал. 1 за периода на изпълнение на полумесеца в срок до два работни дни след изпращане на „Известие след контрол“ по чл. 22, ал. 5.

(8) Когато договорът на притежател на разрешение за търговия на дребно с лекарствени продукти в аптека с НЗОК е сключен или прекратен през текущия период на изпълнение, сумата по чл. 22, ал. 5 се изчислява пропорционално на календарните дни на действие на договора през съответния период на изпълнение.

Чл. 25. (1) При подаване на електронен финансов документ по чл. 24 информационната система на НЗОК извършва автоматична проверка.

(2) При констатиране на грешки в електронните финансово-отчетни документи, свързани с регистрационни данни и реквизити, изпълнителят получава автоматична нотификация от информационната система на НЗОК и документите не се обработват от НЗОК до получаване на коректни електронни финансово-отчетни документи в сроковете по чл. 24.

Чл. 26. (1) При успешно обработен електронен финансов документ от информационната система на НЗОК се извършва проверка и от РЗОК.

(2) При констатиране на грешки в електронен финансово-отчетен документ изпълнителят получава нотификация чрез профила си в информационната система на НЗОК и документът не се приема от НЗОК до получаване на коректен електронен финансово-отчетен документ в срок от един работен ден след получаване на нотификацията.

Чл. 27. За приет електронен финансово-отчетен документ се счита документът, подписан с електронен подпис от директора на РЗОК или упълномощено от него длъжностно лице.

Чл. 28. (1) Условие за плащане на изпълнителя е точното и правилното попълване на документите съгласно настоящия договор и изпълнение на задълженията по договора.

(2) Възложителят заплаща на изпълнителя по банков път по посочената в договора банкова сметка дължимите суми за отпуснатите по договора ЛП, МИ и ДХСМЦ, дейностите по отпускане на ЛП, включени в Позитивния лекарствен списък по чл. 262, ал. 6, т. 1 от ЗЛПХМ с ниво на заплащане 100 на сто, МИ, за които стойността, която НЗОК заплаща, е равна на цената по смисъла на § 1, т. 29а от допълнителните разпоредби на ЗМИ, и ДХСМЦ, както и суми по методиката по чл. 23, ал. 4 в 30-дневен срок от приключване на съответния период на изпълнение на електронни предписания.

(3) В случай че възложителят не заплати дължимите суми в срока, определен по предходния член, той дължи на изпълнителя законна лихва за просроченото време.

(4) Плащанията по този договор се извършват в евро по банков път по посочената от изпълнителя в договора банкова сметка.

(5) Редът на ал. 3 не се прилага в случаите на извършване на частично плащане и/или за отлагане на плащанията до 10 дни за последния период, дължими в текущата календарна година при установен недостиг на бюджетни средства за извършване от НЗОК на съответните здравноосигурителни плащания към търговците на дребно с лекарствени продукти.

Чл. 29. При неспазване на посочените в чл. 24 и 26 срокове за представяне на финансово-отчетните документи от изпълнителя обработката им и съответното заплащане се извършват в сроковете за следващ период на изпълнение.

Чл. 30. Изпълнителят получава нотификация чрез профила си в информационната система на НЗОК за приетия финансово-отчетен документ по чл. 27.

Чл. 31. Възложителят не заплаща на изпълнителя, в случай че:

1. не са представени финансово-отчетни документи, установени в чл. 27;

2. данните за отпуснатите ЛП, МИ и ДХСМЦ, подадени към НЗИС, не съответстват на данните от фискалния бон за тези ЛП, МИ и ДХСМЦ.

Глава шеста
УСЛОВИЯ И РЕД ЗА ОСЪЩЕСТВЯВАНЕ НА КОНТРОЛ ПО ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ДОГОВОРА

Чл. 32. (1) Възложителят упражнява контрол по изпълнението на договора от изпълнителя чрез:

1. длъжностни лица – служители на НЗОК, определени със заповед на управителя на НЗОК или от оправомощено от него длъжностно лице;

2. длъжностни лица от РЗОК – контрольори.

(2) Длъжностните лица на НЗОК/РЗОК и членовете на комисиите по етика и качество на регионалните фармацевтични колегии на БФС извършват съвместни проверки по график, определен от НЗОК и БФС. Графикът се утвърждава по РЗОК от управителя на НЗОК и от председателя на УС на БФС.

(3) Управителят на НЗОК или оправомощено от него длъжностно лице може със заповед да разпореди извършване на проверка от контрольори от РЗОК с участието на служители на НЗОК за осъществяване на контрол по сключените договори. Служителите на НЗОК могат да извършват проверки на територията на цялата страна по заповед на управителя на НЗОК или на оправомощено от него длъжностно лице. Служителите на РЗОК – контрольори, могат да извършват проверки на територията на съответната РЗОК по заповед на нейния директор или на оправомощено от него длъжностно лице, както и проверки на територията на съответната РЗОК или на територията на друга РЗОК по заповед на управителя на НЗОК или на оправомощено от него длъжностно лице. За издаване на заповедта на управителя на НЗОК за извършване на проверка на територията на друга РЗОК контрольорите се определят по предложение на директора.

(4) При извършване на проверките по ал. 3 могат да присъстват експерти на БФС. Експертите предоставят писмени становища, които са неразделна част от протокола по чл. 37.

Чл. 33. (1) Лицата по чл. 32, ал. 1 извършват:

1. контрол върху декларираните обстоятелства при сключване на договора;

2. непосредствен контрол по изпълнението на договора;

3. проверки по приход и разход на конкретни ЛП, МИ и ДХСМЦ в съответствие с предмета на договора;

4. проверки по повод постъпили жалби от ЗОЛ;

5. проверка на документи на изпълнителя, свързани с изпълнението на договора;

6. контрол върху съответната част от стойността на лекарствените продукти, заплащана съответно от възложителя и от ЗОЛ;

7. контрол по изпълнението на чл. 15, ал. 1, т. 1;

8. контрол по изпълнението на методиката за заплащане по чл. 45, ал. 17, т. 4б от ЗЗО.

(2) Извършването на контролната дейност се осъществява по начин, който не затруднява дейността на изпълнителя.

(3) Изпълнителят е длъжен да осигури достъп на лицата по чл. 32 при изпълнение на служебните им задължения до всички помещения на аптеката, в които се съхраняват и/или отпускат ЛП, МИ и ДХСМЦ, и до всички ЛП, МИ и ДХСМЦ, предмет на договора.

(4) Изпълнителят е длъжен да оказва съдействие на лицата по чл. 32 при изпълнение на служебните им задължения.

(5) Лицата по чл. 32, ал. 1 имат право на достъп до:

а) документацията, относима към снабдяването на изпълнителя от търговците на едро с конкретни ЛП, МИ и ДХСМЦ и към отпускането им на ЗОЛ в изпълнение на договора (фактури за доставка; кредитни известия; фискални бонове; електронни предписания);

б) извлечение от паметта на фискалното устройство в аптеката за съответен период от време съобразно целта на проверката и техническата възможност на фискалното устройство;

в) всички помещения на аптеката, в които се съхраняват и/или отпускат ЛП, МИ и ДХСМЦ, и до всички ЛП, МИ и ДХСМЦ, предмет на договора;

г) трудовите договори на работещия в аптеката персонал;

д) до всички записи, свързани с изпълнението на този договор (доставката и отпускането на ЛП, МИ и ДХСМЦ, въведени в аптечния софтуер).

(6) Изпълнителят съхранява в аптеката и ги предоставя при поискване на лицата по чл. 32, ал. 1:

1. данните от изпълнените електронни предписания за последната една година, считано от датата на извършване на проверката;

2. отчетната документация по този договор, фискални бонове, както и фактурите за доставка;

3. в случай че посочената документация по т. 2 не е налична в аптеката, същата се предоставя в срок до три работни дни.

(7) Лицата по чл. 32, ал. 1 при извършване на проверка могат да изискват от магистър-фармацевта представяне на Европейска професионална карта.

Чл. 34. (1) За резултатите от извършената проверка лицата по чл. 32 изготвят констативен протокол.

(2) Констативният протокол се изготвя в два екземпляра – единият се връчва в деня на приключване на проверката на изпълнителя, а другият се предоставя на директора на РЗОК.

(3) Констативният протокол се подписва от лицата, извършили проверката, и ръководителя на аптеката. При отсъствие на ръководителя на аптеката протоколът се подписва от магистър-фармацевт, работещ в аптеката. В случаите, когато отсъства магистър-фармацевт, протоколът се подписва от работещ от персонала на аптеката.

(4) В констативния протокол се вписват:

1. обектът на проверката – наименование и адрес на аптеката; представляващият лицето по чл. 222 от ЗЛПХМ – собственик на аптеката, магистър-фармацевтът – ръководител на аптеката, посочен в разрешението за търговия на дребно с лекарствени продукти в аптека; № и дата на издаване на разрешението;

2. данните за проверката – дата и място на съставяне, основание за извършване на проверката, проверяващото лице (лица);

3. нарушените разпоредби на договора и описание в какво се състоят констатираните нарушения;

4. получени от изпълнителя суми от възложителя без правно основание в резултат от констатираните нарушения по т. 3;

5. задължителните предписания и сроковете за отстраняване на констатираните нарушения;

6. препоръки за подобряване на дейността – когато е приложимо;

7. предложения за санкции при констатирани нарушения;

8. срок за възражение.

(5) В случаи на несъгласие с някои констатации изпълнителят може да отрази това писмено в протокола при подписването му.

(6) Към констативния протокол се прилага опис на изготвени справки за изпълнени предписания, разпечатка/екранна снимка на изпълненото ЕП от аптечния софтуер, протоколи и други документи, ако това е необходимо. Всички документи се изготвят в два еднообразни екземпляра, подписани от двете страни.

Чл. 35. (1) Изпълнителят има право на писмено възражение по направените в протокола по чл. 34 констатации пред директора на РЗОК в 7-дневен срок, считано от деня, следващ деня на получаване на протокола.

(2) В случаите, когато изпълнителят оспори констатациите на лицата по чл. 32, извършили проверката, директорът на РЗОК в 7-дневен срок от получаване на писменото възражение изпраща спора за решаване от арбитражна комисия.

(3) Арбитражната комисия задължително се произнася с решение в двуседмичен срок от получаване на преписката, с което потвърждава или отхвърля изцяло или частично констатациите на лицата по чл. 32.

(4) Решението по ал. 3 се изпраща в 3-дневен срок от издаването му на директора на РЗОК.

Чл. 36. (1) В случай че арбитражната комисия потвърди констатациите на лицата по чл. 32, както и при липса на възражение, директорът на РЗОК, съответно управителят на НЗОК, в 14-дневен срок след произнасяне на арбитражната комисия или съответно след изтичане на срока по чл. 35 издава заповед, с която налага санкциите.

(2) В случай че арбитражната комисия не се произнесе с решение в двуседмичен срок от постъпване на преписката или е налице равен брой гласове „за“ и „против“, поради което няма прието решение, директорът на РЗОК, съответно управителят на НЗОК, издава мотивирана заповед, с която може да наложи санкциите.

(3) Заповедта по ал. 1 и 2 се връчва на адреса на обекта на извършване на дейността на изпълнителя на лице, работещо в аптеката, на основание действащ договор с изпълнителя.

Чл. 37. (1) Всички документи, свързани с осъществяване на контрол по изпълнение на договора по реда на глава шеста от договора: заповед за проверка, констативен протокол, протокол за неоснователно получени суми, писмена покана за неоснователно получени суми и заповед за налагане на санкция, се считат за надлежно връчени на изпълнителя или на упълномощено от него лице и когато са получени от ръководителя на аптеката или лице, работещо в аптеката, на основание действащ договор с изпълнителя.

(2) Всички документи, свързани с осъществяване на контрол по изпълнение на договора по реда на глава шеста от договора, с изключение на заповедта за проверка, се считат за надлежно връчени на изпълнителя или на упълномощено от него лице и когато са връчени, чрез ССЕВ.

Чл. 38. Санкциите подлежат на съдебно обжалване по реда на АПК.

Чл. 39. (1) Заповедта на директора на РЗОК, съответно управителя на НЗОК, за прилагане на санкциите не се изпълнява до изтичане на срока за нейното оспорване по реда на АПК. При подадена жалба заповедта не се изпълнява до решаването на спора от съда.

(2) Изпълнителят се задължава в 14-дневен срок от влизане в сила на заповедта по ал. 1 да заплати доброволно сумата/ите, посочена/и в нея. В противен случай тя/те се прихваща/т със следващото плащане по договора.

(3) В случай на прихващане възложителят издава протокол за извършеното прихващане в 7-дневен срок, вторият екземпляр от който се предоставя на изпълнителя. Когато няма следващо/и плащане/ия по договора, директорът на РЗОК изпраща писмена покана за възстановяването на сумите.

(4) В случай че изпълнителят не заплати доброволно сумите, възложителят пристъпва към събирането им по съответния ред.

Глава седма
АРБИТРАЖ

Чл. 40. (1) Арбитражната комисия се състои от 6 членове – равен брой представители на РЗОК и на регионалната фармацевтична колегия на БФС.

(2) За всяка от квотите се определят по двама резервни членове по същия ред, по който се определят постоянните членове.

(3) Комисията се председателства от представители на РЗОК и на БФС на ротационен принцип за срок три месеца.

Чл. 41. Съставът на арбитражната комисия се определя със заповед на директора на РЗОК съгласно определените от БФС и от РЗОК редовни и резервни членове, препис от която се изпраща на РФК на БФС.

Чл. 42. Арбитражните комисии работят в съответствие с чл. 75 ЗЗО.

Чл. 43. (1) Арбитражната комисия се произнася с решение по предмета на спора.

(2) Решението на комисията е в писмен вид, съдържа мотиви и се подписва от всички членове.

(3) Срокът за произнасяне е двуседмичен, считан от датата на постъпване на преписката.

(4) Решението се взема с обикновено мнозинство, присъствено и чрез явно гласуване.

(5) Решението на комисията се протоколира в три екземпляра – по един за изпълнителя, директора на РЗОК и съответната регионална фармацевтична колегия на БФС. Решенията се връчват по начин, удостоверяващ получаването им.

(6) Директорът на РЗОК, съответно управителят на НЗОК, изпраща на арбитражната комисия уведомление за налагане на санкция или за прекратяване на производството в срок до един месец от изпращането на протокола по ал. 5.

Чл. 44. (1) В случай че арбитражната комисия потвърди констатациите на лицата по чл. 32 изцяло или частично, директорът на РЗОК, съответно управителят на НЗОК, издава заповед за прилагане на санкциите, предвидени в договора между РЗОК и изпълнителя.

(2) Санкциите се налагат със заповед на управителя на НЗОК, съответно на директора на РЗОК, която се издава в срок до един месец от уведомяването от страна на арбитражната комисия на управителя на НЗОК, съответно на директора на РЗОК, че са потвърдени констатациите на длъжностното лице по чл. 32, и се съобщава на лицето – обект на проверката. Когато нарушението е установено от длъжностни лица – контрольори на РЗОК, предложението до управителя на НЗОК за издаването й се прави от директора на съответната РЗОК.

(3) В случай че арбитражната комисия не потвърди нито една от описаните констатации, директорът на РЗОК писмено уведомява лицето – обект на проверката, за решението и за прекратяване на производството по проверката.

(4) В случай че арбитражната комисия не се произнесе с решение в срока по чл. 43, ал. 3 или е налице равен брой гласове, поради което не е налице прието решение, комисията изготвя протокол в три екземпляра – по един за изпълнителя, директора на РЗОК, съответно управителя на НЗОК, и съответната регионална фармацевтична колегия на БФС. Управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК, издава мотивирана заповед, с която може да наложи санкциите.

(5) Директорът на РЗОК, съответно управителят на НЗОК, изпраща на арбитражната комисия уведомление за налагане на санкция или за прекратяване на производството в срок до един месец от изпращането на протокола по ал. 4.

(6) Директорът на РЗОК, съответно управителят на НЗОК, в края на всеки месец предоставя на арбитражната комисия обобщена справка по чл.43, ал.6 и по чл. 44, ал.5 със съдържание, определено в Указания по тълкуване и прилагане на Условията и реда.

Чл. 45. След приключване на всяка преписка цялата документация се извежда в специална книга и се връща в РЗОК, съответно НЗОК. Копия от преписките се подреждат в архив и се съхраняват от комисията не по-малко от една година. Книгата се съхранява от председателя на комисията.

Глава осма
САНКЦИИ

Чл. 46. (1) Видовете санкции, налагани при нарушение на договора, са:

1. финансова неустойка;

2. прекратяване на договора.

(2) При констатирани няколко нарушения от различен вид се налага съответната по вид санкция за всеки вид нарушение.

Чл. 47. (1) За констатирани нарушения по изпълнение на договора директорът на РЗОК налага санкции, както следва:

1. при нарушение на чл. 6, ал. 2 (отпускане от неправоспособно лице в аптеката):

а) финансова неустойка в размер 2550 евро при първо нарушение;

б) при последващо нарушение – прекратяване на договора;

1а. в случаите на изпълнени в нарушение на чл. 6, ал. 2 електронни предписания, установени в аптеката по време на проверката, се налага санкция дори при сторнирането им към НЗИС;

1б. при нарушение на чл. 6, ал. 2 (отпускане от маг.-фарм., включен в списъка на персонала по договор, но използващ чужд КЕП, принадлежащ на маг.-фарм., част от списъка на персонала по договора):

а) финансова неустойка в размер 50 евро при първо нарушение;

б) при последващо нарушение – 100 евро;

2. когато нарушението по т. 1 е установено в аптека, която е включена в Списъка на аптеки по Методиката, не се заплаща сумата за съответния полумесечен период, в което е установено нарушението;

3. при нарушение на чл. 13, ал. 1 (отпускане на ЛП, МИ и ДХСМЦ през цялото работно време на аптеката):

а) финансова неустойка в размер 1530 евро;

б) при последващо нарушение – прекратяване на договора;

3а. когато нарушението по т. 3 е установено в аптека, която е включена в Списъка на аптеки по Методиката, не се заплаща сумата за съответния полумесечен период, в който е установено нарушението;

4. при нарушение на чл. 13, ал. 2, изр. второ (непоставяне на уведомление за срока, в който няма да се изпълняват електронни предписания от аптеката):

– финансова неустойка в размер 150 евро;

• финансова неустойка в размер 150 евро;

5. при нарушение на чл. 13, ал. 5 (ръководителят на аптека не може да работи в повече от една аптека):

а) финансова неустойка в размер 1280 евро за аптеката, в която е установен на работа ръководител на друга аптека;

б) при последващо нарушение – прекратяване на договора;

6. при нарушение на чл. 14, ал. 6 (неправомерно използване на КЕП на починал магистър-фармацевт, в случаите на отчитане на дейност):

– финансова неустойка в размер 1000 евро и възстановяване на неправомерно получени суми;

• финансова неустойка в размер 1000 евро и възстановяване на неправомерно получени суми;

7. при нарушение на чл. 15, ал. 1, т. 2.4 (неуведомяване за настъпила промяна в списъка на магистър-фармацевтите, работещи в аптеката):

– финансова неустойка в размер 60 евро;

• финансова неустойка в размер 60 евро;

8. при нарушение на чл. 15, ал. 1, т. 2.5 и 2.6 (неуведомяване за настъпила промяна в работното време на аптеката или непоставяне на уведомление за часа, в който аптеката ще възобнови своята работа):

– финансова неустойка в размер 60 евро;

• финансова неустойка в размер 60 евро;

9. при нарушение на чл. 15, ал. 1, т. 7 (извършване на необоснован отказ за изпълнение на електронно предписание):

а) финансова неустойка в размер 70 евро;

б) при последващо нарушение – 150 евро;

10. при нарушение на чл. 16, ал. 1 (несъхраняване на информация за цялостното движение на ЛП, МИ и ДХСМЦ в оперативната база данни на софтуера и в архив за не по-малко от 1 година):

а) финансова неустойка в размер 70 евро;

б) при последващо нарушение – 150 евро;

11. при нарушение на чл. 16, ал. 2 (неосигуряване на достъп на контролните органи на НЗОК/РЗОК до информацията по чл. 19, ал. 1):

а) финансова неустойка в размер 70 евро;

б) при последващо нарушение – 150 евро;

12. при нарушение на чл. 18, ал. 1 (отпускане на ЛП, МИ и ДХСМЦ с талони за отстъпка или други документи, непредвидени в Наредба № 4 или ЗЛПХМ):

а) финансова неустойка в размер 70 евро;

б) при последващо нарушение – 150 евро;

13. при нарушение на чл. 18, ал. 2 при установена липса на маркирана крайна продажна цена на повече от 5 опаковки в приемното помещение на аптеката (непосочване на продажната цена върху опаковката на ЛП):

а) финансова неустойка в размер 30 евро;

б) при последващо нарушение – 60 евро;

14. при нарушение на чл. 18, ал. 3 (неотпускане на ЛП, МИ и ДХСМЦ при условията, реда и по цени съгласно списъците на НЗОК и указанията по тяхното прилагане):

а) финансова неустойка в размер 30 евро;

б) при последващо нарушение – 60 евро;

15. при нарушение на чл. 18, ал. 6 (нарушение на доплащането на ЗОЛ, надвишаващо максималната стойност, която ЗОЛ доплаща, посочена в съответния актуализиращ файл):

а) финансова неустойка в размер 60 евро;

б) при последващо нарушение – 150 евро;

16. при нарушение на чл. 6, ал. 2 (отпускане от маг.-фарм., невключен в списъка на персонала по договор, но използващ чужд КЕП, принадлежащ на маг.-фарм., част от списъка на персонала по договора):

а) финансова неустойка в размер 120 евро при първо нарушение;

б) при последващо нарушение – 250 евро;

17. при нарушение на чл. 33, ал. 3 (неосигуряване на достъп на контролните органи на НЗОК/РЗОК до всички помещения на аптеката, в които се съхраняват и/или отпускат ЛП, МИ и ДХСМЦ, предмет на договора):

а) финансова неустойка в размер 1000 евро;

б) при последващо нарушение – прекратяване на договора;

18. при нарушение на чл. 33, ал. 4 (неосигуряване на съдействие на контролните органи на НЗОК/РЗОК при изпълнение на служебните им задължения):

а) финансова неустойка в размер 120 евро;

б) при последващо нарушение – 250 евро;

19. при нарушение на чл. 33, ал. 6, т. 2 (несъхраняване и непредоставяне при поискване от контролните органи на НЗОК/РЗОК на отчетната документация по този договор, фискални бонове, както и фактури за доставка):

а) финансова неустойка в размер 250 евро;

б) при последващо нарушение – прекратяване на договора;

20. при нарушение на чл. 15, ал. 1, т. 10 във връзка с чл. 9, ал. 4 на изпълнителя се налага санкция:

а) финансова неустойка в размер на десетократната стойност на свалената от заплащане сума, но не по-малко от 30 евро;

б) при последващо нарушение – прекратяване на договора.

Чл. 48. Получените от изпълнителя суми в нарушение на Условията и реда и договора, установени при проверка на контролните органи, се възстановяват заедно с дължимата законна лихва, начислена за периода от датата на получаването до датата на възстановяването им.

Чл. 49. (1) Възложителят прекратява договора без предизвестие с писмено уведомление до изпълнителя:

1. когато се установи, че договорът е сключен в нарушение на изискванията на НЗОК въз основа на невярно декларирани от изпълнителя обстоятелства;

2. когато изпълнителят престане да отговаря на условията, при които е сключен договорът, и това е установено от контролните органи по предвидения ред.

(2) Процедурите за контрол се прилагат и при констатирани нарушения по изпълнението на предходния договор между страните за изминал период до една година от сключване на този договор.

(3) Размерът на санкциите в случаите по ал. 2 се определя от договора, действал към момента на извършване на нарушението.

Глава девета
СРОК НА ДЕЙСТВИЕ, ИЗМЕНЕНИЕ И ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ДОГОВОРА

Чл. 50. (1) Настоящият договор, сключен след провеждане на процедурата по договаряне, влиза в сила, както следва:

1. за срок от 1.01.2026 г. до 31.12.2026 г. – за търговците на дребно, които са имали сключен договор преди 1.01.2026 г.;

2. за срок от датата на подписване на договора до 31.12.2026 г. – за търговците на дребно, които за пръв път кандидатстват за сключване на договор с НЗОК/РЗОК.

(2) Сключените преди влизане в сила на настоящите Условия и ред договори с търговците на дребно се прекратяват, считано от 16.01.2026 г., ако търговецът не е подал заявление за сключване на договор по предвидения в настоящите Условия и ред срок.

Чл. 51. (1) Възложителят и изпълнителят сключват допълнителни споразумения (анекси) към подписаните индивидуални договори в следните случаи:

1. при промяна в срока на действие на Условията и реда;

2. при промяна в нормативната уредба, която е относима към Условията и реда и сключените индивидуални договори;

3. при промяна на банковата сметка на аптеката;

4. при промяна на ръководителя на аптеката;

5. при промяна в предмета на договора, в който се правят следните изменения/допълнения – ЛП/МИ/ДХСМЦ;

6. при промяна в правно-организационната форма на изпълнителя, без да се променя ЕИК на търговеца/дружеството;

7. при издаване на ново разрешение за търговия на дребно с лекарствени продукти;

8. при промяна на наименованието на фирмата, без да се променя ЕИК на търговеца/дружеството;

9. при промяна на адреса на управление на собственика на аптеката, без да се променя ЕИК на търговеца/дружеството;

10. при промяна само на адреса на аптеката от изпълнителя;

11. при прекратяване на договора по взаимно съгласие от изпълнителя;

12. при прекратяване на договора с едномесечно предизвестие от изпълнителя;

13. при получаване от изпълнителя на Лицензия за работа с наркотични ЛП;

14. при настъпила промяна в представителната власт на търговеца/дружеството.

(2) При сключване на анекс към договора изпълнителят следва да представи в съответната РЗОК уведомление по образец № 6, както и заверени от изпълнителя копия на документи, удостоверяващи променените обстоятелства.

(3) При промени в персонала или работното време на изпълнителя не се сключва допълнително споразумение, а в РЗОК се предоставя уведомление по образец № 6 с попълнени променените данни.

(4) В случаите на промяна едновременно на: наименование и вид на търговеца, адрес на аптеката и ръководител на аптеката, се сключва нов договор.

Чл. 52. (1) Договорът се прекратява, без която и да е от страните да дължи предизвестие, в следните случаи:

1. при невъзможност изпълнителят да осъществява задълженията си по този договор; в този случай изпълнителят незабавно уведомява писмено възложителя, като договорът се прекратява от датата на уведомлението;

2. при прекратяване на разрешението за търговия на дребно с лекарствени продукти на изпълнителя – договорът се прекратява с изтичане на срока за обжалване на заповедта за прекратяване на разрешението за търговия на дребно по реда на АПК, респ. влизане в сила на заповедта за прекратяване на разрешението за търговия на дребно;

3. при промяна на нормативната уредба, изключваща действието на целия или на част от договора – договорът се прекратява напълно или частично от датата на влизане в сила на съответната промяна или от датата на приключване на съответната нормативно установена процедура, засягаща действието на договора;

4. при отнемане на лицензията на изпълнителя за търговия на дребно и съхраняване на лекарствени продукти, съдържащи наркотични вещества, договорът се прекратява частично, в случай че предметът на договора включва отпускането на лекарствени продукти, съдържащи наркотични вещества – с влизане в сила на заповедта за отнемане на лицензията.

5. при ликвидация или обявяване в несъстоятелност на изпълнител – юридическо лице или едноличен търговец – от момента на настъпване на съответното юридическо събитие.

(2) Прекратяването на договора подлежи на обжалване пред съответния административен съд.

Чл. 53. Страните могат да прекратят договора по взаимно съгласие чрез писмено споразумение.

Чл. 54. (1) Договорът се прекратява едностранно от възложителя без предизвестие при наложена и влязла в сила санкция „прекратяване на договора“ в случаите, установени в раздел „Санкции“.

(2) В случаите, в които по време на действащите Условия и ред е влязла в сила санкция „прекратяване на договор“, издадена по реда на предходни Условия и ред, договорът, сключен в съответствие с действащите Условия и ред, се прекратява.

(3) В случаите по ал. 1 и 2 изпълнителят няма право да кандидатства за сключване на нов договор с НЗОК до изтичане на 12 месеца от прекратяване на предходния договор, включително на свързани с него лица, притежатели на разрешение за търговия на дребно с ЛП по смисъла на Търговския закон, на същия адрес на аптеката, вписан в разрешението за търговия на дребно с ЛП.

Чл. 55. Договорът се прекратява едностранно от изпълнителя с едномесечно писмено предизвестие до възложителя – от датата на изтичане на предизвестието.

Чл. 56. Изпълнителят има право да прекрати едностранно с едномесечно писмено предизвестие договора, в случай че възложителят системно не заплаща в срок дължимите по договора суми.

Чл. 57. Прекратяването на договора не освобождава възложителя от задължението да заплати на изпълнителя по представени редовни финансово-отчетни документи отпуснатите продукти до момента на прекратяване на договора.

Глава десета
ДРУГИ РАЗПОРЕДБИ

Чл. 58. Изпълнението на настоящия договор се осъществява при спазване на Указание по прилагане и тълкувание на договор за отпускане на лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални цели за домашно лечение, заплащани напълно или частично от НЗОК/РЗОК, които се изготвят съвместно от представителите на НЗОК и на БФС, определени по реда на ЗЗО.

Чл. 59. За всички неуредени в този договор случаи се прилагат разпоредбите на действащото законодателство в Република България.

Чл. 60. Страните по договора се задължават да се информират незабавно при възникване на обстоятелства, възпрепятстващи изпълнението на същия.

Чл. 61. Страните се задължават да се информират своевременно при промяна на обстоятелствата, послужили за основание за сключване на този договор.

Чл. 62. По смисъла на настоящия договор:

1. „Последващо нарушение“ е всяко следващо нарушение от същия вид, извършено в срока на действие на договора, за което е наложена и влязла в сила санкция.

2. В случаите на продължаване на едногодишния срок на действие на договора със сключване на допълнително споразумение за нарушение от същия вид, извършено след влизане в сила на допълнителното споразумение, се прилага последователността на санкциите като при нов договор.

3. „Крайна цена“ по смисъла на чл. 26, ал. 2, т. 1 е сумата от реимбурсната стойност на НЗОК и стойността, заплатена от пациента за лекарствения продукт. Крайната цена не може да е по-висока от максималната утвърдена цена за търговец на едро.

4. „Неправоспособно лице“ – лице което няма диплома за завършено висше образование в професионално направление „Фармация“ с образователно-квалификационна степен „магистър“ и не е вписано в регистъра на Българския фармацевтичен съюз.

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 1. (1) При отпускане на ЛП, МИ и ДХСМЦ по подаден по електронен път протокол (Е-протокол) изпълнителят има достъп до електронния регистър с протоколи.

(2) „Е-протокол“ е електронен документ по смисъла на чл. 3, ал. 2 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги. Е-протоколът обединява историческа информация за: предписани от специалист скъпоструващи лекарствени продукти, заплащани от НЗОК; издадените и изпълнени електронни предписания на ЗОЛ, с лекарствени продукти, медицински изделия или диетични храни за специални медицински цели, предписани с протокол.

§ 2. Договорените средства по Методиката се заплащат на изпълнителя съобразно сумите, определени в действащия закон за бюджета на НЗОК за съответната година.

§ 3. В случай че при анализ на текущото изпълнение към 30 ноември 2026 г. на сумите, заплатени от възложителя за дейности по чл. 33, ал. 2 от Условията и реда, се установи очаквано неизпълнение на утвърдените разходи по годишния план към 31 декември 2026 г. на средствата за заплащане, предвидени в ЗБНЗОК за 2026 г. по реда на чл. 45, ал. 17, т. 4а от ЗЗО, оставащите средства се разпределят пропорционално по изчислен относителен дял на аптеките съобразно сумите, заплатените, респ. одобрените, за заплащане за периода 1.01.2026 г. – 30.11.2026 г., в еднократно увеличение на плащанията им през м. декември 2026 г.

Настоящият договор се подписа в два еднообразни екземпляра – по един за всяка от страните.

Приложение № 2
към чл. 33, ал. 3 от Условия и ред за сключване на индивидуални договори за заплащане на лекарствени продукти по чл. 262, ал. 6, т. 1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, на медицински изделия и на диетични храни за специални медицински цели, заплащани напълно или частично от НЗОК

МЕТОДИКА
за финансиране на аптеки, които изпълняват дейности по договор с НЗОК в населени места в труднодостъпни и/или отдалечени райони или са единствен изпълнител на съответната дейност в община, както и с денонощен режим на работа

Чл. 1. (1) Настоящата Методика за финансиране на аптеки, които изпълняват дейности по договор с НЗОК в населени места в труднодостъпни и/или отдалечени райони или са единствен изпълнител на съответната дейност в община, както и с денонощен режим на работа, наричана по-долу за краткост „Методика“, се издава на основание чл. 45, ал. 17, т. 4б от Закона за здравното осигуряване и е част от Условия и ред за сключване на индивидуални договори за заплащане на лекарствени продукти по чл. 262, ал. 6, т. 1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, на медицински изделия и на диетични храни за специални медицински цели, заплащани напълно или частично от НЗОК (Условия и ред).

(2) Средствата за финансиране по Методиката се определят съгласно действащия закон за бюджета на НЗОК за съответната година.

(3) Средствата за финансиране по ал. 2 се разпределят според периодите на изпълнение в рамките на календарната година.

(4) Общият полумесечен размер на средствата за заплащане на аптеки, определени по реда на тази Методика, е в размер на една двадесет и четвърта част от средствата по ал. 2.

Чл. 2. Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) заплаща на аптеки, които изпълняват дейности по договор с НЗОК/РЗОК, полумесечна сума, определена по реда на настоящата Методика, ако аптеките отговарят на изискванията на чл. 3 и е налице минимум едно от следните обстоятелства:

1. аптеката изпълнява дейности в отдалечен район по смисъла на § 1, т. 1 от допълнителната разпоредба на Методиката;

2. аптеката се намира в труднодостъпно населено място по смисъла на § 1, т. 2 от допълнителната разпоредба на Методиката;

3. аптеката е единствен изпълнител за съответната дейност по договор с НЗОК/РЗОК за територията на общината по смисъла на § 1, т. 3 от допълнителната разпоредба на Методиката;

4. аптеката е с денонощен режим на работа по смисъла на § 1, т. 4 от допълнителната разпоредба на Методиката;

4а. аптеката e с денонощен режим на работа, разположена в административния център на областта и е единствена на територията на областта по смисъла на § 1, т. 4a от допълнителната разпоредба на Методиката.

Чл. 3. (1) Обстоятелствата по чл. 2 се установяват въз основа на договорите, сключени между аптеките и НЗОК/РЗОК.

(2) Аптеките, които отговарят на изискванията, посочени в чл. 2, следва да разполагат с необходимия персонал от магистър-фармацевти, съответстващ на декларираното работно време.

(3) Аптеките, които отговарят на изискванията, посочени в чл. 2, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от Методиката, следва да са с работно време не по-малко от 40 часа седмично.

Чл. 4. Като дейности по договор с НЗОК/РЗОК се определят дейностите по отпускане на лекарствени продукти (ЛП), медицински изделия (МИ) и диетични храни за специални медицински цели (ДХСМЦ) за домашно лечение, заплащани напълно или частично от НЗОК при условията и по реда на чл. 45, ал. 17 от ЗЗО, включително дейностите по отпускане на:

1. основна група лекарства (без предписваните по протокол);

2. ЛП, предписвани по Протокол от група IА;

3. ЛП, предписвани по Протокол от група IВ;

4. ЛП, предписвани по Протокол от група IC, за поддържаща хормонална терапия на болни от злокачествени заболявания;

5. ЛП, предписвани по Протокол от група IC – аналогови инсулини;

6. ЛП, предписвани по Протокол от група IC, предназначени за поддържащо лечение на трансплантирани пациенти;

7. ЛП от група IС без тези за поддържаща хормонална терапия, аналогови инсулини и трансплантирани пациенти;

8. ЛП, съдържащи лекарствени продукти, съдържащи наркотични вещества от приложения № 2 и № 3 на Закона за контрол на наркотичните вещества и прекурсорите;

9. диетични храни за специални медицински цели (ДХСМЦ);

10. МИ за стомирани болни;

11. МИ – тест-ленти;

12. МИ – превръзки за булозна епидермолиза;

13. МИ за прилагане с инсулинова помпа;

14. сензори за продължително измерване на нивото на глюкозата;

15. интермитентни катетри;

16. МИ за кислородотерапия;

17. МИ за лечение на хронични и усложнени рани.

Чл. 5. (1) По писмено предложение на директорите на РЗОК, съгласувано с РФК на БФС, аптеките, изпълняващи дейности по договор с НЗОК/РЗОК в отдалечени, труднодостъпни райони, или са единствен изпълнител за съответната дейност в община, както и с денонощен режим на работа, се включват в списък, озаглавен „Списък на аптеки, отговарящи на критерии по Методика за финансиране на аптеки, които изпълняват дейности по договор с НЗОК в населени места в труднодостъпни и/или отдалечени райони или са единствен изпълнител на съответната дейност в община, както и с денонощен режим на работа (Списък на аптеки по Методиката).

(2) Списъкът по ал. 1 се изготвя съгласно критериите, определени в чл. 2 и 3 от Методиката, и съдържа: № по ред; име на РЗОК; община; населено място; аптека № (НЗОК); национален идентификационен номер на аптеката (десетцифрен), съгласно Публичния регистър на Разрешенията за търговия на дребно с лекарствени продукти (Регистър Аптеки) в НЗИС; наименование на аптека; брой точки за показател „аптека в отдалечен район“; брой точки за показател „аптека в труднодостъпно населено място“; брой точки за показател „аптека – единствен изпълнител за съответната дейност по договор с НЗОК/РЗОК за територията на общината“; брой точки за показател „аптека с денонощен режим на работа“; общ брой точки; забележки (попълва се номерът на дейността по чл. 4 от Методиката, за която аптеката е единствен изпълнител за съответната дейност по договор с НЗОК/РЗОК за територията на общината и др.).

(3) Списъкът по чл. 1 се актуализира по реда на ал. 2 два пъти месечно в срок до третия работен ден след края на отчетния период.

(4) За целите на актуализацията по ал. 3 аптеките представят в РЗОК до края на всеки отчетен период на дейност информация само за настъпили промени в обстоятелствата по чл. 2, ал. 1, т. 1, 2, 3 и 4.

(5) В срок до седмия работен ден след края на всеки отчетен период Списъкът на аптеки по Методиката се актуализира и се публикува на интернет страницата на НЗОК в раздел „Лекарства и аптеки“, подраздел „За търговци на дребно с лекарства (ТД) – аптеки“.

Чл. 6. (1) НЗОК публикува на интернет страницата на НЗОК в раздел „Лекарства и аптеки“, подраздел „За търговци на дребно с лекарства (ТД) – аптеки“ Списък на труднодостъпните населени места, съдържащ данни от областни аптечни карти, изготвени по Методика за изработване на Областна аптечна карта, утвърдена със Заповед № РД-01-274 от 28.06.2022 г. на министъра на здравеопазването, селектиран по критерий „Труднодостъпно населено място“.

(2) Списъкът по ал. 1 съдържа: № по ред, област, община – код (ЕКАТТЕ), населено място.

(3) Списъкът на труднодостъпните населени места по ал. 1 се актуализира при необходимост.

Чл. 7. (1) Средствата за финансиране по чл. 1, ал. 2 се разпределят пропорционално по отчетни периоди, което формира определения полумесечен размер на средствата (М) съгласно чл. 1, ал. 4.

(2) За всяка аптека, включена в Списъка на аптеки по Методиката, се определя сумарен брой точки (Ti) от критериите по формулата:

Тi = t1 + t2 + t3 + t4 + t4а,

където i е от 1 до n,

n – броят на аптеките, включени в Списъка на аптеки по Методиката.

(3) За всяко от условията по чл. 2, ал. 1 се определя еднакъв брой точки, както следва:

1. за аптеки в „отдалечени места“ (t1) – 17 точки;

2. за аптека в „труднодостъпни“ населени места (t2) – 17 точки;

3. за аптека – единствен изпълнител за съответната/ите дейност/и в община (t3) – по 1 точка за всяка една от дейностите по чл. 4 от Методиката; ако аптеката е единствена в общината и изпълнява всички дейности по чл. 4, то общият сбор точки по този критерий е 17 точки;

4. за аптека с денонощен режим на работа (t4) – 17 точки;

4a. за аптека с денонощен режим на работа, разположена в административния център на областта и е единствена на територията на областта (t4а) – 17 точки.

(3а) За аптека, отговаряща на условията на чл. 2, т. 4а, сумарният брой точки, изчислен по реда на чл. 7, ал. 2, включва точките съгласно чл. 7, ал. 3, т. 4а само докато същата е единствена на територията на областта.

(4) При сумиране на броя точки на всяка от аптеките се формира общ брой точки за всички аптеки, сключили договор с НЗОК, отговарящи на критериите по настоящата Методика (OT):

OT = T1 + T2 + Tn, където n е броят на аптеките, включени в Списъка на аптеки по Методиката.

(5) Стойността на една точка (S) се изчислява, като се раздели полумесечният размер на средствата (М) на общия брой точки OT:

S = M/OT.

(6) Полумесечната сума (Ci) за всяка аптека за заплащане по настоящата Методика се получава, като се умножи броят точки на аптеката (Тi) по стойността на една точка (S):

Ci = Ti*S, където i е от 1 до n.

Чл. 8. След обобщаване на предложенията по чл. 5, ал. 1 на национално ниво се изчислява стойност на една точка (S).

Чл. 9. (1) Аптеки, включени в Списъка на аптеки по Методиката, получават заплащане на средствата по настоящата Методика само ако са отчели дейност по договора си с НЗОК/РЗОК за съответния отчетен период.

(2) Полумесечната сума по Методиката се заплаща на аптеката по реда и в сроковете, регламентирани в глава шеста от Условия и ред.

ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА

§ 1. По смисъла на настоящата Методика:

1. „Аптека, изпълнител на дейности в отдалечен район“ е единствена аптека, изпълняваща дейности по договор с НЗОК/РЗОК в населено място, отдалечено от друго населено място, в което има аптека/и, изпълняваща/и дейности по договор с НЗОК, на разстояние 20 км или повече за селища, разположени в равнинна местност, и на 15 км или повече – за селища, разположени в хълмиста или планинска местност. Наличието на критерия „отдалеченост“ се удостоверява с Пътна карта, а характеристиката на района – с Наредба № 14 от 1.04.2003 г. за определяне на населените места в селски и планински райони. Определените аптеки се съгласуват със съответната РФК на БФС, на територията на която се намира аптеката.

2. „Аптека, изпълнител на дейности в труднодостъпен район“ – аптеката/ите, изпълняваща/и дейности по договор с НЗОК, се намира/т в населено място, което е труднодостъпно населено място по смисъла на утвърдената със Заповед № РД-01-274 от 28.06.2022 г. на министъра на здравеопазването Методика за изработване на Областна аптечна карта.

3. „Аптека, единствен изпълнител за съответната дейност в община“ – аптеката, изпълняваща дейности по договор с НЗОК, е единствен изпълнител на дейност/и по договор с НЗОК в рамките на една община.

4. „Аптека с денонощен режим на работа“ – аптека, изпълняваща дейности по договор с НЗОК, с непрекъснато работно време.

4а. „Аптека с денонощен режим на работа, разположена в административния център на областта и е единствена на територията на областта“ – аптека, изпълняваща дейности по договор с НЗОК, с непрекъснато работно време, която е разположена в административния център на областта и е единствена на територията на областта.

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 2. Настоящата Методика влиза в сила от 1.01.2026 г. и се прилага до 31.12.2026 г.

§ 3. Предвид сроковете за заплащане, съгласно които периодите на изпълнение на дейност през месец декември 2025 г. подлежат на заплащане със средства от ЗБНЗОК за 2026 г., Методиката към чл. 33, ал. 3 от Условия и ред се прилага и за периодите на изпълнение на дейност през месец декември 2025 г.

§ 4. Общият полумесечен размер по чл. 1, ал. 4 на средствата за финансиране по Методиката се определя, както следва:

1. за периодите 1 – 15.12.2025 г. и 16 – 31.12.2025 г. – по 276 940 евро;

2.за периода от 1.01 до 30.11.2026 г. – по 1/22 от средствата по чл. 1, ал. 2, намалени със средствата, необходими за заплащане по § 4, т. 1;

3.за периодите 1 – 15.12.2026 г. и 16 – 31.12.2026 г. сумите за заплащане са по реда на т. 2.

МИНИСТЕРСТВО НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО

ЗАПОВЕД № РД-01-631 от 5 декември 2025 г.
за допълнение на Заповед № РД-01-22 от 17.01.2022 г., изменена и допълнена със Заповед № РД-01-389 от 11.08.2022 г., Заповед № РД-01-129 от 6.03.2023 г., Заповед № РД-01-610 от 7.11.2023 г., Заповед № РД-01-450 от 2.07.2024 г., Заповед № РД-01-110 от 10.03.2025 г., Заповед № РД-01-203 от 16.05.2025 г. и Заповед № РД-01-301 от 4.07.2025 г.

На основание чл. 68, ал. 1 от Закона за храните във връзка със Заповед № РД-17-6 от 21.10.2025 г. за признаване на натурална минерална вода с търговско наименование „AQUA GALA“ нареждам:

1. Допълвам приложение № 2 към т. 1 от Заповед № РД-01-22 от 17.01.2022 г. на министъра на здравеопазването (ДВ, бр. 16 от 2022 г.), изменена и допълнена със Заповед № РД-01-389 от 11.08.2022 г. (ДВ, бр. 72 от 2022 г.), Заповед № РД-01-129 от 6.03.2023 г. (ДВ, бр. 27 от 2023 г.), Заповед № РД-01-610 от 7.11.2023 г. (ДВ, бр. 101 от 2023 г.), Заповед № РД-01-450 от 2.07.2024 г. (ДВ, бр. 64 от 2024 г.), Заповед № РД-01-110 от 10.03.2025 г. (ДВ, бр. 28 от 2025 г.), Заповед № РД-01-203 от 16.05.2025 г. (ДВ, бр. 46 от 2025 г.) и Заповед № РД-01-301 от 4.07.2025 г. (ДВ, бр. 61 от 2025 г.), като в Списъка на признатите натурални минерални води, добивани на територията на трети държави, се създава ред с номер 4:

„

“

2. Заповедта да се обнародва в „Държавен вестник“.

За министър: Д. Карева

МИНИСТЕРСТВО НА ОКОЛНАТА СРЕДА И ВОДИТЕ
МИНИСТЕРСТВО НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ХРАНИТЕ

ЗАПОВЕД № РД-882 (МОСВ) от 5 декември 2025 г.
ЗАПОВЕД № РД-09-1044 (МЗХ) от 20 ноември 2025 г.

На основание чл. 42, ал. 1 във връзка с чл. 41, ал. 2, т. 2 от Закона за биологичното разнообразие и във връзка с необходимостта от опазване на популациите на есетровите риби нареждаме:

1. Забранява се уловът в българската акватория на р. Дунав и Черно море на следните видове есетрови риби: руска есетра (Acipenser gueldenstaedtii), чига (Acipenser ruthenus), пъструга (Acipenser stellatus) и моруна (Huso huso).

2. При случаен улов на екземпляри от есетровите видове по т. 1 същите следва да се връщат незабавно в съответния воден басейн, от който са уловени, независимо от тяхното състояние.

3. Капитаните на риболовните кораби са длъжни да вписват в риболовния дневник всеки случаен улов на есетрови риби, като записът съдържа информация за вид, пол, тегло и размери на всяка уловена риба поотделно.

4. При извършване на любителски риболов се записва информация за всеки случаен улов на есетрови риби по реда на чл. 24, ал. 1, т. 3 от Закона за рибарството и аквакултурите.

5. С настоящата заповед се забранява пренасянето, съхранението, превозването и продажбата на есетровите видове риби по т. 1 и продукти от тях, уловени в р. Дунав и Черно море.

Заповедта не се отнася за съхранение, пренасяне, превозване и продажба на есетрови риби и продукти от тях, размножени и отгледани в обекти по чл. 3, ал. 1, т. 3 от Закона за рибарството и аквакултурите.

Заповедта не се отнася за улов, без право на задържане, с научноизследователски цели, в случаите, когато лицето притежава валидно разрешително за тези видове, издадено по реда на чл. 40, ал. 2 от Закона за рибарството и аквакултурите. Уловените екземпляри се връщат живи в съответния воден басейн, от който са уловени.

При установен благоприятен природозащитен статус на видовете по т. 1 съгласно научните оценки за целите на докладването по чл. 17 от Директива 92/43/ЕИО на Съвета от 21 май 1992 г. за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна забраната за риболов може да бъде преразгледана.

Настоящата заповед влиза в сила, считано от 1.01.2026 г.

На основание чл. 42, ал. 1 от Закона за биологичното разнообразие заповедта се обнародва в „Държавен вестник“.

Контрол по изпълнение на заповедта възлагаме на изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури и директорите на регионалните инспекции по околната среда и водите.

Заповедта да се съобщи на съответните длъжностни лица за сведение и изпълнение.

Заповедта подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Министър на околната среда и водите: М. Генов
Министър на земеделието и храните: Г. Тахов

МИНИСТЕРСТВО НА ФИНАНСИТЕ

ЗАПОВЕД № ЗМФ-1207 от 18 декември 2025 г.

На основание чл. 3, ал. 1 във връзка с чл. 61х от Закона за местните данъци и такси одобрявам образец на данъчна декларация по чл. 61х от Закона за местните данъци и такси за облагане с данък върху таксиметровия превоз на пътници съгласно приложението.

На основание чл. 3, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси заповедта и приложението към нея да се обнародват в „Държавен вестник“.

Министър: Т. Петкова

ВИЖ образеца

ЗАПОВЕД № ЗМФ-1208 от 18 декември 2025 г.

На основание чл. 3, ал. 1 във връзка с чл. 61н от Закона за местните данъци и такси одобрявам образец на данъчна декларация по чл. 61н от Закона за местните данъци и такси за облагане с патентен данък съгласно приложението.

На основание чл. 3, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси заповедта и приложението към нея да се обнародват в „Държавен вестник“.

Министър: Т. Петкова

ВИЖ образеца

НАЦИОНАЛЕН СТАТИСТИЧЕСКИ ИНСТИТУТ
НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ
АГЕНЦИЯ ПО ВПИСВАНИЯТА

ЗАПОВЕД
№ РД-05-796 от 27 ноември 2025 г. на НСИ
№ З-ЦУ-30-1872 от 3 декември 2025 г. на ЦУ на НАП
№ РД-01-1104 от 28 ноември 2025 г. на АВ

(Продължение от брой 112)

ВИЖ Приложение 9

ВИЖ Приложение 10

ВИЖ Приложение 12

ВИЖ Приложение 13

ОБЛАСТЕН УПРАВИТЕЛ НА ОБЛАСТ ВАРНА

ЗАПОВЕД № РД-25-7706-189 от 2 декември 2025 г.

На основание § 4к, ал. 6 от ПЗРЗСПЗЗ, чл. 28б, ал. 8 от ППЗСПЗЗ и чл. 32, ал. 1 от ЗА нареждам:

I. Одобрявам плана на новообразуваните имоти на селищно образувание местност Акчелар, землище гр. Варна, община Варна, в частта относно новообразувани имоти и регистрите към тях, както следва:

1. В изпълнение на влязло в законна сила на 12.12.2008 г. Решение № 604 от 22.04.2008 г. по адм. д. № 400/2007 г. на Административния съд – Варна, и Решение № 13775 от 12.12.2008 г. по адм. д. № 9192/2008 г. на Върховния административен съд на Република България:

Приема ПНИ на СО „Акчелар“, КР 522 (2522), землище гр. Варна, община Варна, област Варна, като в КККР на гр. Варна се извършват следните промени:

За ПИ с идентификатор 10135.2522.11 с площ 1007,27 кв. м в регистъра не се променя вписаният като собственик Силвия Атанасова Желязкова с нотариален акт на Службата по вписванията – Варна. До имота е осигурен достъп по чл. 28, ал. 5 от ППЗСПЗЗ чрез ПИ 10135.2522.9503 по КККР.

Заличава се ПИ с идентификатор 10135.2522.13 с площ 1320 кв. м и вписаните в регистъра му собственици: 1. Атанаска Атанасова Георгиева, ид. част 300/685, площ 600 кв. м от правото на собственост, протокол за съдебна делба, и 2. Полина Георгиева Колева, ид. част 385/685, площ 770 кв. м от правото на собственост, нотариален акт.

Новообразува се ПИ с идентификатор 10135.2522.1416 с площ 652,62 кв. м и в регистъра се вписва като собственик Полина Георгиева Колева с н.а., вписан в Службата по вписванията – Варна. Съществуващите в имота сгради се отразяват без промяна, така както са в КККР.

Новообразува се ПИ с идентификатор 10135.2522.1417 с площ 567 кв. м и в регистъра се вписва като собственик Атанас Иванов Христов с нотариален акт. До имота е осигурен достъп по чл. 28, ал. 5 от ППЗСПЗЗ чрез ПИ 10135.2522.821 по КККР. Съществуващата в имота сграда се отразява без промяна, така както е в КККР.

Новообразува се ПИ с идентификатор 10135.2522.821 с площ 100 кв. м, с НТП: за второстепенна улица, вид собственост: общинска публична, собственик: Община Варна. Имотът осигурява достъп по чл. 28, ал. 5 от ППЗСПЗЗ до имот № 10135.2522.1417.

Промените са отразени в нова таблица за изчисление на дължимото обезщетение.

II. Одобрявам плана на новообразуваните имоти на местност Боровец-север, землище кв. Галата, община Варна, област Варна, като една част от имотите по този план представляват земеделска земя, а останалата част попадат в околовръстния полигон на селищно образувание по § 4, ал. 2 от ПЗРЗСПЗЗ, в частта относно новообразувани имоти и регистри към тях, както следва:

1. В изпълнение на влязло в законна сила на 5.09.2013 г. Решение № 3953 от 9.08.2013 г. по гр. д. № 17307/2012 г. на Районния съд – Варна:

Приема ПНИ на местност Боровец-север, землище на кв. Галата, община Варна, област Варна, като една част от имотите по този план представляват земеделска земя, а останалата част попадат в околовръстния полигон на селищно образувание по § 4, ал. 2 от ПЗРЗСПЗЗ, като в КККР на гр. Варна се извършват следните промени:

За ПИ с идентификатор 10135.5401.2012 с площ 611,69 кв. м в регистъра се заличава вписаният за собственик Недко Димитров Димов с н.а. и като собственик се вписва Александър Стоянов Александров с н.а. на Службата по вписванията – Варна.

Промените са отразени в таблицата за изчисление на дължимото обезщетение.

III. Одобрявам плана на новообразуваните имоти на местност Старите лозя, землище с. Тополи, община Варна, в частта относно новообразувани имоти и регистрите към тях, както следва:

1. В изпълнение на влязло в законна сила на 26.01.2006 г. Решение № 863 от 22.07.2005 г. по адм. д. № 640/2004 г. на Варненския окръжен съд:

Приема ПНИ на местност Старите лозя, землище с. Тополи, община Варна, област Варна, като в КККР на гр. Варна се извършват следните промени:

За ПИ с идентификатор 72709.509.240 с площ 2099 кв. м в регистъра се заличава вписаният за собственик „неидентифициран“ и като собственик се вписват наследниците на Бончо Георгиев Христов с н.а.

Промените са отразени в таблицата за изчисление на дължимото обезщетение.

IV. Одобрявам плана на новообразуваните имоти на селищно образувание местност Траката, землище кв. Виница, община Варна, в частта относно новообразувани имоти и регистри към тях, както следва:

1. В изпълнение на влязло в законна сила на 28.02.2011 г. Решение № 58 от 24.02.2010 г. по адм. д. № 680/2006 г. на Окръжния съд – Варна:

Приема ПНИ на СО м-ст Траката, землище кв. Виница, община Варна, област Варна, като в КККР се извършват следните промени:

За ПИ с идентификатори 10135.2520.524 и 10135.2520.6212 по КККР на гр. Варна (съответно за НИ № 524, КР 520 и НИ № 6212, КР 520 по обжалвания ПНИ) – в регистъра на всеки от имотите се заличават вписаните собственици и вписаните документи за собственост.

ПИ с идентификатор 10135.2520.524 по КККР на гр. Варна става с площ 600,05 кв. м и в регистъра като собственик се вписва Енчо Недев Андреев с документ – други, представляващ оценителен протокол на район „Приморски“, община Варна.

ПИ с идентификатор 10135.2520.6212 по КККР на гр. Варна става с площ 658,85 кв. м и в регистъра като собственик се вписват „наследниците на Стоян Петров Георгиев“ с документ „Решение на Общинска служба по земеделие – Варна“.

Промените са отразени в таблицата за изчисление на дължимото обезщетение.

Заповедта може да се обжалва пред Районния съд – Варна, в 14-дневен срок от обнародването й в „Държавен вестник“ на основание § 4к, ал. 6, изр. второ от ПЗРЗСПЗЗ и § 19, ал. 1 от ПЗР към ЗИД на АПК.

Областен управител: А. Андреева

БЪЛГАРСКА НАРОДНА БАНКА

РЕШЕНИЕ № 593 от 8 декември 2025 г.

1. На основание чл. 16, т. 13 и чл. 48, ал. 1 от Закона за Българската народна банка (ЗБНБ) приема бюджет на Българската народна банка (БНБ, Банката) за 2026 г., както следва:

2. На основание чл. 50 от ЗБНБ в 30-дневен срок управителят на БНБ да представи на Народното събрание приетия от Управителния съвет бюджет на Банката за 2026 г.

Управител: Д. Радев

ЗАПОВЕД № РД-25-7706-190 от 2 декември 2025 г.

На основание § 4к, ал. 6 от ПЗРЗСПЗЗ, чл. 28б, ал. 8 от ППЗСПЗЗ и чл. 32, ал. 1 от ЗА нареждам:

I. Одобрявам плана на новообразуваните имоти на селищно образувание местност Ваялар, землище гр. Варна, община Варна, област Варна, в частта относно новообразувани имоти и регистри към тях, както следва:

1. В изпълнение на влязло в законна сила на 7.10.2008 г. Решение № 67 от 16.01.2008 г. по адм. д. № 768/2007 г. на Административния съд – Варна:

В първоначално одобрения план на новообразуваните имоти на селищно образувание „Ваялар“, землище гр. Варна, община Варна, област Варна, се извършват следните промени:

Заличава се НИ № 208, КР 523 (идентичен с ПИ 10135.2723.208 по КККР на гр. Варна).

Новообразува се имот № 1187, КР 523 (съответно ПИ с идентификатор 10135.2723.1187 по КККР на гр. Варна) с площ 963,82 кв. м и в регистъра като собственици се вписват: 1. Георги Димитров Юров за 1/2 идеална част, с документ нотариален акт; и 2. Димитър Георгиев Юров за 1/2 идеална част, с документ нотариален акт на нотариус, вписан в Службата по вписванията – Варна.

Промените са отразени в таблицата за изчисление на дължимото обезщетение.

2. В изпълнение на: 1) влязло в законна сила на 25.02.2009 г. Решение № 854 от 16.06.2008 г. по адм. д. № 854/2007 г. на Административния съд – Варна, оставено в сила с Решение № 2615 от 25.02.2009 г. по адм. д. № 11379/2008 г. на Върховния административен съд на Република България; 2) влязло в законна сила на 15.12.2008 г. Решение № 565 от 14.04.2008 г. по адм. д. № 765/2007 г. на Административния съд – Варна, оставено в сила с Решение № 1391 от 15.12.2008 г. по адм. д. № 9200/2008 г. на Върховния административен съд на Република България; 3) влязло в законна сила на 25.11.2010 г. Решение № 115 от 21.01.2010 г. по адм. д. № 2079/2009 г. на Административния съд – Варна, оставено в сила с Решение № 14309 от 25.11.2010 г. по адм. д. № 5103/2010 г. на Върховния административен съд на Република България:

ПНИ на СО „Ваялар“, КР 523, землище гр. Варна, е интегриран в КККР като КР 2723.

В КККР на гр. Варна се извършват следните промени:

Новообразува се ПИ с идентификатор 10135.2723.9564 с площ 555,46 кв. м, трайно предназначение: урбанизирана територия, вид собственост: общинска публична, НТП: за второстепенна улица, собственик: Община Варна. Имотът се образува с цел осигуряване на достъп по чл. 28, ал. 5 от ППЗСПЗЗ до път до ПИ с идентификатори 10135.2723.318, 10135.2723.813 и 10135.2723.316.

ПИ с идентификатор 10135.2723.318 става с площ 600 кв. м и в регистъра не се променя вписаният като собственик Йордан Петров Йоргов. Данните за номера на имота и вписаният собственик са пренесени от КККР. Заличава се вписаният в КККР документ за собственост и като документ за собственост се вписва нотариален акт.

ПИ с идентификатор 10135.2723.317 става с площ 538,16 кв. м и в регистъра не се променя вписаният като собственик Георги Стефанов Филипов с н.а., издаден от Службата по вписванията – Варна. Данните за номера на имота и собствеността са пренесени от КККР.

ПИ с идентификатор 10135.2723.813 става с площ 308,59 кв. м, в регистъра се заличават вписаните собственици: „н-ци Стоян Иванов за 1/2 ид. ч. с документ решение на ПК“ и „н-ци Донка Георгиева за 1/2 ид. ч. с решение на ПК“, и като собственик се вписват „наследниците на Стоян Иванов и Донка Георгиева с решение на ПК“. Данните за номера на имота са пренесени от КККР.

ПИ с идентификатор 10135.2723.316 става с площ 523,86 кв. м и в регистъра като собственици се вписват: 1. Донка Георгиева Стоева за 1/2 ид. ч. с н.а., издаден от Службата по вписванията – Варна; и 2. Станимир Петров Димов за 1/2 ид. ч. с н.а., издаден от Службата по вписванията – Варна. Данните за номера на имота и собствеността са пренесени от КККР.

ПИ с идентификатор 10135.2723.1262 става с площ 952,82 кв. м и в регистъра не се променят вписаните собственици: 1. „Мак Сист“ ЕООД със заповед на Службата по вписванията – Варна, представляваща заповед на кмета на община Варна по чл. 16 от ЗУТ; и 2. „Дел Арх“ ЕООД със заповед на Службата по вписванията – Варна, представляваща заповед на кмета на община Варна по чл. 16 от ЗУТ. Данните за номера на имота и собствеността са пренесени от КККР.

ПИ с идентификатор 10135.2723.1263 става с площ 8,14 кв. м и в регистъра не се променя вписаният като собственик Община Варна, НТП: за второстепенна улица; променя се видът собственост от „Частна“ на „Общинска публична“. Данните за номера на имота и собственика са пренесени от КККР.

ПИ с идентификатор 10135.2723.1385 става с площ 59,84 кв. м и в регистъра не се променя вписаният като собственик Община Варна, вид собственост: общинска публична, НТП: за второстепенна улица. Данните за номера на имота и собствеността са пренесени от КККР.

ПИ с идентификатор 10135.2723.1384 става с площ 1402,55 кв. м и не се променят вписаните собственици: 1. Магдалена Александрова Делистоянова с документ за собственост – други на Службата по вписванията – Варна, представляващ заповед на кмета на Община Варна по чл. 16 от ЗУТ; и 2. Албена Александрова Делистоянова с документ за собственост – други на Службата по вписванията – Варна, представляващ заповед на кмета на община Варна по чл. 16 от ЗУТ. Данните за номера на имота и собствеността са пренесени от КККР.

II. Одобрявам плана на новообразуваните имоти на селищно образувание местност Манастирски рид, Бялата чешма и Дъбравата, землище кв. Виница, община Варна, област Варна, в частта относно новообразувани имоти и регистри към тях, както следва:

В изпълнение на влязло в законна сила на 26.10.2010 г. Решение № 1956 от 19.11.2009 г. по адм. д. № 3143/2008 г. на Административния съд – Варна:

В първоначално одобрения ПНИ на СО „Манастирски рид, Бялата чешма и Дъбравата“, землище кв. Виница, община Варна, област Варна, се извършват следните промени:

Заличава се НИ № 582, КР 517.

Новообразува се имот № 5047 (КР 517) с площ 297,82 кв. м и в регистъра като собственик се вписват н-ци на Васил Ставрев Арнаудов с документ решение на ПК – Варна.

Новообразува се имот № 5048 (КР 517) с площ 599,54 кв. м и в регистъра като собственик се вписва Иван Господинов Тодоров с документ нотариален акт на Варненския районен съд.

Промените са отразени в таблицата за изчисление на дължимото обезщетение.

Заповедта може да се обжалва пред Районния съд – Варна, в 14-дневен срок от обнародването й в „Държавен вестник“ на основание § 4к, ал. 6, изр. второ от ПЗРЗСПЗЗ и § 19, ал. 1 от ПЗР към ЗИД на АПК.

Областен управител: А. Андреева

ЗАПОВЕД № РД-25-7706-191 от 2 декември 2025 г.

На основание § 4к, ал. 6 от ПЗРЗСПЗЗ, чл. 28б, ал. 8 от ППЗСПЗЗ и чл. 32, ал. 1 от ЗА нареждам:

I. Одобрявам плана на новообразуваните имоти на селищно образувание по § 4, ал. 2 от ПЗРЗСПЗЗ на местност Прибой, кадастрален район 405 – зона за отдих, землище кв. Галата, община Варна, област Варна, в частта относно новообразувани имоти и регистри към тях, както следва:

1. В изпълнение на влязло в законна сила на 2.02.2013 г. Решение № 4731 от 22.11.2012 г. по гр. д. № 19574/2011 г. на Районния съд – Варна:

В ПНИ на СО м-ст Прибой, кадастрален район 405 – зона за отдих, землище кв. Галата, община Варна, област Варна, се извършват следните промени:

За НИ 405.590 с площ 600 кв. м по ПНИ, съответно ПИ с идентификатор 10135.5405.590 с площ 600 кв. м по КККР, в регистъра се заличава вписаният за собственик Борис Колев Арнаудов с документ за собственост „Решение на ПК по чл. 14, ал. 1, т. 1 от ЗСПЗЗ (чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ) за възстановяване на право на собственост в стари реални граници, издаден от ...“ и като собственици се вписват: 1. Н-ци на Златка Георгиева Иванова за 1/2 идеална част от 608/629 идеални части кв. м с документ за собственост н. а., издаден от Службата по вписванията – Варна, и съгласно удостоверение за наследници на Златка Георгиева Иванова, издадено от Район „Аспарухово“, община Варна, и 2. Георги Николаев Иванов за 1/2 идеална част 600 кв. м с н. а., издаден от Службата по вписванията – Варна.

2. В изпълнение на влязло в законна сила на 4.06.2014 г. Решение № 2152 от 22.04.2014 г. по гр. д. № 350/2014 г. на Районния съд – Варна:

В ПНИ на СО м-ст Прибой, кадастрален район 405 – зона за отдих, землище кв. Галата, община Варна, област Варна, се извършват следните промени:

За НИ 405.603 с площ 328 кв. м по ПНИ, съответно ПИ с идентификатор 10135.5405.603 с площ 328 кв. м по КККР, в регистъра се заличава вписаната като единствен собственик Станка Георгиева Попова с документ за собственост нотариален акт, издаден от РСВ, и като собственици се вписват: 1. Н-ци на Златка Георгиева Иванова за 1/2 идеална част от 186 кв. м идеални части от 328 кв. м с документ за собственост нотариален акт на Службата по вписванията – Варна, и съгласно удостоверение за наследници на Златка Георгиева Иванова, издадено от Район „Аспарухово“, община Варна; 2. Петър Георгиев Петров за 1/2 идеална част от 186 кв. м идеални части от 328 кв. м с документ за собственост нотариален акт на Службата по вписванията – Варна, и 3. Станка Георгиева Попова за 142 кв. м идеални части от 328 кв. м с документ за собственост нотариален акт и документ за собственост съдебно решение по гр. дело на Варненския районен съд, вписано в книгите за вписвания.

Заповедта може да се обжалва пред Районния съд – Варна, в 14-дневен срок от обнародването й в „Държавен вестник“ на основание § 4к, ал. 6, изр. второ от ПЗРЗСПЗЗ и § 19, ал. 1 от ПЗР към ЗИД на АПК.

Областен управител: А. Андреева

ОБЩИНА АПРИЛЦИ

РЕШЕНИЕ № 371 от 27 ноември 2025 г.

На основание чл. 21, ал. 1, т. 11 и ал. 2 от ЗМСМА, чл. 127, ал. 6 във връзка с чл. 134, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от ЗУТ Общинският съвет – Априлци, реши:

1. Одобрява проект за частично изменение на общ устройствен план (ЧИОУП) за ПИ с идентификатор 52218.48.54 по КККР на гр. Априлци, област Ловеч, местност Кучканското, кв. Зла река, гр. Априлци, област Ловеч.

2. Решението на Общинския съвет – Априлци, да се изпрати за обнародване в „Държавен вестник“ и да се публикува на интернет страницата на общината в 7-дневен срок от одобряването му съгласно чл. 127, ал. 6 от ЗУТ.

3. Възлага на кмета на община Априлци изпълнението на всички действия за правилното и законосъобразно изпълнение на процедурите по прилагане на влезлия в сила частично изменен ОУП на община Априлци.

Председател: Ст. Нунев

67. – Националната агенция за приходите, Териториална дирекция – София, офис Кюстендил, на основание чл. 253 от ДОПК с постановление за възлагане на недвижим имот изх. № С250010-091-0000908/26.11.2025 г. възлага на „Смарт Бизнес Къмпани“ ЕООД, ЕИК 201741844, адрес за кореспонденция: гр. София, Бояна, ул. Матей Преображенски № 6, следния недвижим имот: производствена (промишлена) масивна пететажна сграда, железобетонна конструкция, представляваща „Склад за тютюн „Б-1“, намираща се в гр. Дупница, ул. Яхинско шосе № 1, с идентификатор по кадастрална карта на гр. Дупница 68789.602.86.9; сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор 68789.602.86, сградата е със застроена площ 2375 кв. м, с разгъната застроена площ 11 875 кв. м съгласно нотариален акт, вписан в Службата по вписванията, гр. Дупница, под № 83, том V от 7.07.1999 г., а по кадастрална скица – със застроена площ 2452 кв. м, при съседи на имота: поземлени имоти с идентификатори 68789.602.57, 68789.602.34, 68789.602.2, 68789.602.67, 68789.602.65, 68789.602.64, 68789.602.53, 68789.602.52, 87727.27.137, 87727.27.14, 87727.27.131, 87727.18.1, 87727.18.2. Имотът е закупен за сумата 510 020 лв., съответно 260 769,08 евро. Собствеността преминава у купувача от датата на постановлението за възлагане и същото подлежи на вписване от съдията по вписванията при районния съд по местонахождението на имота.

65. – Националният военен университет „Васил Левски“ – Велико Търново, обявява конкурс за заемане на академична длъжност доцент от област на висшето образование 9. Сигурност и отбрана, професионално направление 9.2. Военно дело в катедра „Логистика и мениджмънт“ на факултет „Логистика и технологии“ в НВУ „Васил Левски“ – едно място, за военнослужещ. Условията и изискванията за кандидатстване са обявени със Заповед № ОХ-1148 от 12.12.2025 г. на министъра на отбраната на Република България и на сайта на университета, линк: https://www.nvu.bg/bg/konkursi/konkurs-za-zaemane-na-akademichna-dlazhnost-docent-ot-voennosluzhesht-0. Срок за подаване на документи – 2 месеца от обнародване на обявата в „Държавен вестник“. Документи се подават в регистратурата за некласифицирана информация на НВУ „Васил Левски“; за контакт: 062/618822; Siemens: 62364, имейл: [email protected].

36. – Община с. Сатовча, област Благоевград,на основание чл. 128, ал. 1 от Закона за устройство на територията съобщава, че е изработен проект за подробен устройствен план (ПУП) – парцеларен план (ПП) за кабелно електрозахранване ниско напрежение (НН) от съществуващо табло НН на ТП „Долен-1“ до ГЕТ за външно ел. захранване на обект „Дърводелски цех“, намиращ се в имот с идентификатор 21868.61.3 по КК на с. Долен, община Сатовча, област Благоевград. По реда на чл. 128, ал. 5 от ЗУТ в едномесечен срок от обнародването на съобщението в „Държавен вестник“ заинтересуваните лица могат да направят писмени възражения, предложения и искания по проекта за подробен устройствен план до общинската администрация. Материалите по проекта могат да бъдат разгледани в сградата на ОбА – Сатовча, стая № 6, всеки работен ден от 8 до 17 ч.

Хасковският окръжен съд на основание чл. 155 от ЗОНПИ обявява, че е образувано гр. д. № 962 по описа на съда за 2025 г. по предявен иск от Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество срещу Джанер Метин Варвар с ЕГН ***, с постоянен адрес: Димитровград, ***, и настоящ адрес: с. Винево, община Минерални бани, област Хасково; Жанета Антонова Варвар с ЕГН ***, с постоянен и настоящ адрес: гр. Хасково, ***; Неджибе Йълмаз Шенгюлер с ЕГН *** и Алкин Заидов Шенгюлер с ЕГН ***, двамата с постоянен адрес: гр. Димитровград, ***, настоящ адрес: Република Турция, и адрес за призоваване: гр. Истанбул, Авсалар Пехливан, ул. Алрер № * (Istanbul, Alper sok № *, Pehlivan cafesi), с правно основание чл. 153, ал. 1 от ЗОНПИ, с който е направено искане за отнемане в полза на държавата на имущество на обща стойност 274 840 лв., както следва:

На основание чл. 142, ал. 2, т. 2 във връзка с чл. 141 от ЗОНПИ от Джанер Метин Варвар с ЕГН *** и Жанета Антонова Варвар с ЕГН *** искове на стойност 157 100 лв., а именно:

1) лек автомобил, марка: Мерцедес, модел: Е 63 АМГ 4 Матик, рег. № СВ 8558 РВ, дата на първоначална регистрация – 10.07.2014 г., рама № WDD2120761B028337, двигател № 15798160051142; пазарна стойност към настоящия момент – 70 000 лв.;

2) лек автомобил, марка: Мерцедес, модел: GLC 220 Д 4 Матик, рег. № X 7777 КК, дата на първоначална регистрация – 11.03.2016 г., рама № WDC2539051F075462, двигател № 65192133390812; пазарна стойност към настоящия момент – 39 300 лв., съгласно заключение на инж. Иван Иванов, назначен като вещо лице по изп. д. № 251/2025 г., по описа на СИС при PC – Хасково, депозирано с вх. № 4-ТД11ХА/УВ-3130/10.10.2025 г. в ТО – Стара Загора, при ТД на КОНПИ – Пловдив;

3) лек автомобил, марка: Порше, модел: Панамера, рег. № X 1111 КА, дата на първоначална регистрация – 11.10.2014 г., рама № WP0ZZZ97ZEL025925, двигател № CRC135910; пазарна стойност към настоящия момент – 47 800 лв., съгласно заключение на инж. Иван Иванов, назначен като вещо лице по изп. д. № 251/2025 г., по описа на СИС при PC – Хасково, депозирано с вх. № 4-ТД11ХА/УВ-3130/10.10.2025 г. в ТО – Стара Загора, при ТД на КОНПИ – Пловдив.

На основание чл. 142, ал. 2, т. 4 във връзка с чл. 141 от ЗОНПИ от Жанета Антонова Варвар, ЕГН ***:

– сумата в размер 50 340 лв., непреобразувана в друго имущество, представляваща част от налично салдо към края на проверявания период – 3.01.2025 г., в размер 96 118,77 лв. по разплащателна сметка в левове с IBAN: BG46UBBS81551009504107 (мигриран от „Райфайзенбанк (България)“ АД с IBAN: BG48RZBB91551009504107 при банка „Обединена българска банка“ АД) с титуляр Жанета Варвар, ЕГН ***.

• сумата в размер 50 340 лв., непреобразувана в друго имущество, представляваща част от налично салдо към края на проверявания период – 3.01.2025 г., в размер 96 118,77 лв. по разплащателна сметка в левове с IBAN: BG46UBBS81551009504107 (мигриран от „Райфайзенбанк (България)“ АД с IBAN: BG48RZBB91551009504107 при банка „Обединена българска банка“ АД) с титуляр Жанета Варвар, ЕГН ***.

На основание чл. 144 във връзка с чл. 141 от ЗОНПИ от Неджибе Йълмаз Шенгюлер, ЕГН ***, и Алкин Заидов Шенгюлер, ЕГН ***:

– лек автомобил, марка: Мерцедес, модел: GLE 350, рег. № X 0759 МА, дата на първоначална регистрация – 28.12.2015 г., рама № WDC2923241А020171, двигател № 64282641768214; пазарна стойност към настоящия момент – 67 400 лв., съгласно заключение на инж. Иван Иванов, назначен като вещо лице по изп. д. № 307/2025 г., по описа на СИС при PC – Димитровград, депозирано с вх. № 4-ТД11ХА/УВ-3169/17.10.2025 г. в ТО – Стара Загора, при ТД на КОНПИ – Пловдив.

• лек автомобил, марка: Мерцедес, модел: GLE 350, рег. № X 0759 МА, дата на първоначална регистрация – 28.12.2015 г., рама № WDC2923241А020171, двигател № 64282641768214; пазарна стойност към настоящия момент – 67 400 лв., съгласно заключение на инж. Иван Иванов, назначен като вещо лице по изп. д. № 307/2025 г., по описа на СИС при PC – Димитровград, депозирано с вх. № 4-ТД11ХА/УВ-3169/17.10.2025 г. в ТО – Стара Загора, при ТД на КОНПИ – Пловдив.

Съдът указва на заинтересованите лица, че могат да предявят своите претенции върху посоченото имущество – предмет на искането за отнемане в полза на държавата, с оглед чл. 155, ал. 1 от ЗОНПИ в срок до приключване на устните състезания в първата инстанция.

Гражданско дело № 962/2025 г. по описа на Окръжния съд – Хасково, е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание (първо) на 23.03.2026 г. от 10 ч. в зала № 1 на първи етаж в Съдебната палата – Хасково, за която дата са призовани страните.

Софийският градски съд с решение от 25.11.2025 г. на основание чл. 17, ал. 1, т. 8 във връзка с т. 4 ЗПП по ф.д. № 18/2017 г. на политическа партия „Движение Да България“ вписва следните промени: Вписва промяна в състава на Националния съвет, като заличава от състава му Даниел Михайлов Неделчев.

1. – Управителният съвет на сдружение „Група Цвят – България“ – София, съгласно чл. 26 от ЗЮЛНЦ и устава на сдружението свиква общо събрание на членовете на 28.01.2026 г. (сряда) от 18 ч. на адрес: зала „София“, САБ, ет. 2, София, ул. Кракра № 11, при следния дневен ред: 1. освобождаване на членове на УС; 2. промени в устава на сдружението; 3. избор на нов състав на УС и председател на сдружението; 4. приемане на бюджет и програма за 2026 г.; 5. разни.

512. – Адвокатският съвет на Адвокатската колегия – Пазарджик, на основание чл. 81 , ал. 1 и 2 от Закона за адвокатурата свиква редовно годишно отчетно събрание на 24 и 25.01.2026 г. (събота и неделя) от 10 ч. в Пленарна зала на Община Пазарджик при следния дневен ред: 1. отчет за дейността на адвокатския съвет за 2025 г.; 2. доклад на контролния съвет на адвокатската колегия; 3. отчет за дейността на дисциплинарния съд; 4. разискване и вземане на решения по отчетите; 5. обсъждане и приемане бюджета на колегията за финансовата 2026 г.; 6. избор на делегати за общо събрание на адвокатите в страната; 7. разни. Поканват се всички адвокати да вземат участие в събранието. При липса на кворум на основание чл. 81, ал. 4 от ЗА събранието се отлага с един час по-късно и се провежда независимо от броя на присъстващите членове.