УКАЗ № 229

На основание чл. 98, т. 1 от Конституцията на Република България във връзка с чл. 463, ал. 5 от Изборния кодекс

ПОСТАНОВЯВАМ:

Насрочвам частичен избор за кмет на кметство Масларево, община Полски Тръмбеш, област Велико Търново, на 18 октомври 2026 г.

Издаден в София на 13 юли 2026 г.

Президент на Републиката: Илияна Йотова

Подпечатан с държавния печат.

Министър на правосъдието: Николай Найденов

УКАЗ № 230

На основание чл. 98, т. 1 от Конституцията на Република България във връзка с чл. 463, ал. 5 от Изборния кодекс

ПОСТАНОВЯВАМ:

Насрочвам частичен избор за кмет на кметство Царева ливада, община Дряново, област Габрово, на 18 октомври 2026 г.

Издаден в София на 13 юли 2026 г.

Президент на Републиката: Илияна Йотова

Подпечатан с държавния печат.

Министър на правосъдието: Николай Найденов

РЕШЕНИЕ № 10 от 9 юли 2026 г.
по конституционно дело № 5 от 2026 г.

Конституционният съд в състав: председател: Павлина Панова, членове: Надежда Джелепова, Атанас Семов, Красимир Влахов, Янаки Стоилов, Соня Янкулова, Борислав Белазелков, Десислава Атанасова, Галина Тонева, Сашо Пенов, Орлин Колев, при участието на секретар-протоколиста Даниела Иванова разгледа в закрито заседание на 9.07.2026 г. конституционно дело № 5/2026 г., докладвано от съдия Борислав Белазелков.

Производството е по чл. 149, ал. 1, т. 2 от Конституцията на Република България във фазата на произнасяне по същество.

Делото е образувано на 19.02.2026 г. по искане на Висшия адвокатски съвет за установяване на противоконституционност на чл. 280, ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс (обн., ДВ, бр. 59 от 2007 г.; посл. изм. и доп., бр. 55 от 2026 г.) (ГПК).

В искането вносителят е изложил мотиви за противоречие на оспорената законова разпоредба с чл. 6 и чл. 56 във връзка с чл. 122 и чл. 124 от Конституцията. Поддържа, че „[в]ъпреки че законодателните мерки, мотивирали ограниченията по чл. 280, ал. 3 ГПК, преследват легитимни цели и са необходими за тяхното постигане, те по своето естество са прекомерни и непропорционални“. В искането се посочва, че в законодателния процес по приемане на оспорената уредба отсъства задълбочен анализ в подкрепа на възприетите в чл. 280, ал. 3 ГПК критерии за ограничаване на достъпа до касационно обжалване. На това основание вносителят прави извод за прекомерност на въведените с атакуваната разпоредба ограничения.

Вносителят твърди също, че ограниченията по чл. 280, ал. 1 ГПК „дават достатъчна възможност на ВКС при допускане на дело до касация да постигне баланс между ценностите на индивидуалното правосъдие по отделните дела и публичния интерес, свързан с развитието на правото и точното и еднаквото приложение на законите в Република България в съответствие с функциите си по чл. 124 от Конституцията“. В този смисъл според него „[е]дновременното приложение на факултативен достъп до касация (чл. 280, ал. 1 ГПК) и на абсолютни ограничения на юрисдикцията на ВКС (чл. 280, ал. 3 ГПК) не е конституционно допустимо, защото прекомерно ограничава правото на защита по чл. 56 във връзка с чл. 122 и чл. 124 от Конституцията“.

В искането се излагат и доводи в подкрепа на тезата, че ограниченията на правото на касационно обжалване по чл. 280, ал. 3 ГПК нарушават конституционния принцип на равенство на гражданите пред закона. По отношение на възприетите в чл. 280, ал. 3, т. 1 и 3 ГПК критерии ratione valoris се поддържа също, че въвеждат „своеобразен имуществен ценз и съставляват непряка дискриминация при достъпа до касационно обжалване“.

В допълнително становище вносителят се позовава на практиката на конституционни съдилища на държави – членки на Европейския съюз, и прави сравнение с практиката на Европейския съд по правата на човека по уредбата на абсолютни ограничения на обжалването пред висшата съдебна инстанция, а също и на правната уредба на касационното обжалване в държавите членки, включително по исковете с малък материален интерес, решенията по които в някои държави членки не подлежат на инстанционен контрол или подлежат на извънинстанционен контрол по особен ред.

С определение от 10.03.2026 г. Конституционният съд е допуснал искането до разглеждане по същество.

Представените по делото становища и правни мнения по делото могат да се отнесат към две групи: Върховният касационен съд (ВКС), Съюзът на съдиите в България, проф. д-р Анелия Мингова, проф. д-р Огнян Стамболиев и д-р Анастас Пунев поддържат, че оспорената разпоредба не нарушава Конституцията; доц. д-р Ивайло Костов счита, че т. 1 на чл. 280, ал. 3 ГПК е противоконституционна, като намира искането в останалата му част за неоснователно.

Върховният касационен съд излага доводи, че „[о]граничаването на възможностите за касационното разглеждане на делата при наличието на специално уредени в закона предпоставки е израз на идеята за ускоряване разглеждането на делата, което е стъпка в посока за постигане ефективността на крайните им актове“. Тази идея е в съответствие и с повишените изисквания към ролята на първата и въззивната инстанция по спора и в съответствие с въведените дисциплиниращи функции на уредбата чрез концентрация на процесуалните действия на страните към началните стадии на процеса. В становището се обръща внимание и на обстоятелството, че в Основния закон не е установен императив процесът да бъде винаги триинстанционен, доколкото следва да бъде съобразено значението и на други процесуални ценности, като бързината на правораздаването, процесуалната дисциплина и процесуалната икономия. Според ВКС именно балансът между достъпа до касационно обжалване и тези процесуални ценности стои в основата на определянето на подлежащите на касационно обжалване актове в чл. 280, ал. 3 ГПК при съобразяване, че принципите, залегнали в чл. 121 и чл. 122 от Конституцията, намират приложение и в първоинстанционното и въззивното производство, така че непровеждането на касационно производство не лишава страната от тези конституционни гаранции.

Съюзът на съдиите в България обосновава тезата, че Конституцията не гарантира триинстанционно производство и не издига касационната фаза в конституционен императив, поради което, когато законодателят предвижда двуинстанционност по отделни категории дела, той упражнява предоставената му от самата Конституция дискреция на въвеждане на подробна процесуална уредба. Посочва се също, че разпоредбата на чл. 280, ал. 3 ГПК е съвместима с чл. 124 от Конституцията, защото освобождава ресурс за същинската надзорна и тълкувателна дейност на ВКС, с което да се обезпечи точното и еднаквото прилагане на закона във всички случаи. В становището се излагат и съображения за неоснователност на претендираното от вносителя нарушение на чл. 6 от Конституцията, като се приема, че наличието на диференцирани прагове за дела с различна значимост, отчитащи особеностите на всяка от предварително определените групи спорове, представлява адекватен сравнителноправен модел, който гарантира диференцирано и пропорционално третиране, съобразено със спецификата на конкретните спорове. Според Съюза на съдиите в България „[т]ози подход, противоположен на дискриминационния, не изисква еднаквост при игнориране на релевантните различия, а допуска еднакво третиране при отчитане на съществените специфики“.

Проф. д-р Анелия Мингова застава на позицията, че съвкупността от конституционни принципи и норми гарантира правото на достъп до съд, но не определя броя на съдебните инстанции. Това е предоставено на устройственото и функционалното законодателство, в съответствие с което в чл. 10, ал. 1 от Закона за съдебната власт е предвидено, че разглеждането на определени със закон категории граждански дела може да бъде организирано като двуинстанционно. Поддържа се също, че ограничаването на достъпа до касационно обжалване подпомага изпълнението на надзорната функция на ВКС, като освобождава ресурс за тълкувателна дейност и уеднаквяване на практиката. Правното мнение съдържа преглед на уредбата на инстанционните функции на върховните съдилища в други европейски държави, който дава основание да се направи извод, че селективните условия за допускане на делата до върховната инстанция се появяват и утвърждават в процесуалните закони като механизъм за разтоварване дейността на върховните съдилища наред с другите ограничения за достъп, а не вместо тях. На тази основа се приема, че действащият ГПК е в унисон с очертаните общи тенденции на законодателствата в развитите държави. Според проф. Мингова селективният достъп до касационно обжалване може да постигне нужния баланс между защитата на публичния и индивидуалния интерес, ако се прилага едновременно с останалите ограничения на достъпа до касация, посочени изчерпателно в чл. 280, ал. 3 ГПК. В правното мнение се излагат и съображения, според които оспорената разпоредба не нарушава равенството пред закона и забраната за дискриминация, тъй като стойността на имуществения интерес по конкретно гражданско дело не е относима към понятието „имуществено състояние“ по смисъла на чл. 6, ал. 2 от Конституцията като дискриминационен критерий.

Проф. д-р Огнян Стамболиев поддържа, че разтоварването на касационната инстанция от задължението й да се произнася с решения по определени категории спорове (по съображения, които законодателят е приел за устойчиви) създава по-голяма възможност да се осъществява наблюдение върху практиката на долустоящите съдилища и при необходимост – да се предизвика приемането на съответния тълкувателен акт. Положение, което според проф. Стамболиев засилва тълкувателния аспект от дейността на ВКС за сметка на текущия съдебен контрол върху съдебни актове. В правното мнение се навеждат и съображения, според които, ако не съществуват нормативно залегнали ограничения като тези в чл. 280, ал. 3 ГПК, то тогава ще трябва да се извършва производство по селекция на много по-голям брой дела, което само по себе си би натоварило значително повече дейността на ВКС и би довело до произнасяне в много по-дълги срокове. Във връзка с твърдението на вносителя за нарушаване на равенството пред закона и забраната за дискриминация се посочва, че „случаите, при които не е налице възможност за касационно обжалване, са определени въз основа на ясни и обективни критерии, които не се основават на дискриминационни признаци“. Според проф. Стамболиев различното „третиране“ се основава не на лични качества на субектите, а на обективен критерий – материалния интерес на спора, поради което не попада в обхвата на забраната за дискриминация.

Доц. д-р Ивайло Костов поддържа, че ограничението по чл. 280, ал. 3, т. 2 и 3 ГПК осигурява необходимата степен на предвидимост и е в съответствие с изискванията, които Европейският съд по правата на човека поставя – ограничението на достъпа до касационната инстанция да се основава на ясното и последователното му прилагане на национално ниво, поради което намира искането в тази му част за неоснователно. Посочва също, че субектите на материалните правоотношения, предмет на посочените в чл. 280, ал. 3, т. 2 и 3 ГПК спорове, по които се е произнесъл въззивният съд с акт по същество, са наясно и преди, и при образуването на делото пред първата инстанция, че производството по спора е двуинстанционно и че то без изключения приключва с постановяването на въззивното решение. Преценката на доц. Костов за съответствие на т. 1 на чл. 280, ал. 3 ГПК с Конституцията е разположена в контекста на наведените от вносителя съображения, свързани с ограниченията на достъпа до касационната инстанция при частичните искове. Според него в хипотеза, при която ищецът твърди, че съществува вземане, което е в размер над посочените в чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК прагове, но предявява иска като частичен и цената на иска е под тези прагове, „правото на касационна жалба на длъжника/ответник като част от конституционното право на правосъдие, чието проявление е правото на защита, уредено в чл. 56 от Конституцията, е дерогирано по волята на кредитора/ищец“. Приема, че подобен резултат е конституционно нетърпим, след като веднъж правото е било признато. По този начин според доц. Костов са нарушени легитимните правни очаквания на длъжника по вземане в общ размер, който надвишава предвидените в чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК прагове, и спорът му да може да бъде разгледан в рамките на триинстанционен процес (при съобразяване със съществуващия филтър пред касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК).

В правното мнение на д-р Анастас Пунев се посочва, че касационното производство не е уредено като задължителен етап от процеса и липсата на достъп до касационно обжалване сама по себе си не може да послужи като аргумент за противоконституционност на разпоредба, с която то се ограничава за определен вид дела. Като се позовава на практиката на Конституционния съд, според която решението дали да съществува достъп до касационна инстанция е поставено „в зависимост от различни ценности, които законодателно трябва да бъдат защитени“, д-р Пунев прави извод, че самото наличие на достъп до касационната инстанция представлява дискреционен въпрос от компетентността на законодателя.

Конституционният съд, като обсъди твърденията и доводите в искането, представените по делото становища и правни мнения, както и относимата правна уредба, за да се произнесе, взе предвид следното:

Конституцията признава равенството на всички граждани пред закона (чл. 6, ал. 1 и 2), както и правото им на достъп до съд и на защита във всички стадии на процеса (чл. 122, ал. 1). Тя възлага на Върховния касационен съд да осъществява върховен съдебен надзор за точно и еднакво прилагане на законите от всички съдилища (чл. 124). Организацията и дейността на съдилищата (чл. 133), както и редът за упражняване на правото на защита (чл. 122, ал. 2) се уреждат със закон, който трябва да осигурява равенство и условия за състезателност на страните в съдебния процес, както и установяването на истината (чл. 121, ал. 1 и 2).

Конституционният съд неколкократно се е произнасял по конституционосъобразността на правната уредба на касационното обжалване в действащия ГПК. В Решение № 4 от 2009 г. по к.д. № 4/2009 г. по искане на омбудсмана за установяване на противоконституционност на разпоредбите на чл. 280, ал. 1, чл. 284, ал. 3, т. 1 и чл. 288 ГПК Конституционният съд приема, че „[ч]лен 119 от Конституцията изброява видовете съдилища, осъществяващи правораздаването. От него не може да се направи извод, че производството по делата е задължително триинстанционно. Как да функционират съдебните инстанции, се урежда в устройствените, процесуалните и други закони, съдържащи процесуални правила. Конституционният съд е изтълкувал разпоредбата на чл. 133 от Конституцията в смисъл, че елементът ,,организацията и дейността на съдилищата“ включва и понятието инстанционност. Оттук и изводът, че с решението си ГПК да предвиди селекция на обжалваните дела пред ВКС, като се въведе факултативен достъп за обжалване, не е противоконституционен“. В Решение № 15 от 2018 г. по к.д. № 10/2018 г. по искане на тричленен състав на Върховния касационен съд за установяване на противоконституционност на разпоредбата на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК в частта „както и при очевидна неправилност“ Конституционният съд приема, че „касационната фаза на съдебното производство по граждански дела не е издигната в конституционен императив. Конституцията не определя броя на съдебните инстанции. Инстанционността е прерогатив на устройственото и процесуалното законодателство, а достъпът до касационната фаза не е абсолютен и може да бъде преценяван от върховната съдебна инстанция въз основа на законово установени критерии за подбор на касационните жалби. Така в мотивите на Решение № 27 от 15.10.1998 г. по к.д. № 20/1998 г. Конституционният съд, тълкувайки разпоредбата на чл. 124 от Конституцията, овластяваща Върховния касационен съд да осъществява върховен съдебен надзор върху всички съдилища, заключава, че конституционният законодател „има предвид съдилищата, а не че всички дела трябва да бъдат разгледани триинстанционно. В зависимост от различни ценности, които законодателно трябва да бъдат защитени, са възможни изключения от принципно важащата триинстанционна система. Тези изключения не накърняват чл. 124 от Конституцията. Следователно не всяко дело, без каквито и да било изключения, трябва да бъде разгледано и от Върховния касационен съд“.

Правото на касационно обжалване по граждански и търговски дела е такова, каквото е уредено в процесуалния закон, който, както е посочено по-горе, трябва да осигурява равенство и условия за състезателност на страните в съдебния процес, както и установяването на истината.

В исторически и сравнителноправен план достъпът до касационно обжалване се регулира по формални критерии: паричната оценка на предмета на делото и рода на делото (правно естество на предмета на делото). Те са основания за недопустимост на касационното обжалване.

Регулирането на допустимостта на касационното обжалване според цената на иска не е дискриминационно, тъй като тя се определя според паричната оценка на имущественото право – предмет на делото, която е еднаква за страните, а не според имущественото им състояние, което може да е различно.

Регулирането на допустимостта на касационното обжалване според рода на делото не ограничава достъпа до съд на страните по тези дела, тъй като законодателят има свободата да прецени производствата по кои дела да уреди като двуинстанционни и по кои дела – като триинстанционни. С това не се накърнява достъпът до съд, а се оптимизира процедурата по защитата на съответния род права. Това не пречи Върховният касационен съд да осъществява надзорната си функция по съответния род дела, тъй като той постановява тълкувателни решения по всички разрешавани от общите съдилища правни въпроси и така осигурява точно и еднакво прилагане на законите от всички съдилища, както и развитието на правото и по въпросите, обуславящи решенията по дела, които са изключени от касационно обжалване според рода им (Тълкувателно решение № 2 от 2005 г. по к.д. № 9/2004 г.).

Действащият ГПК въведе възможността ВКС да осъществява подбор (селекция) на делата за касационна проверка по съдържателния критерий наличие на материалноправен или процесуалноправен въпрос, обуславящ обжалвания акт, който въпрос има значение за точното прилагане на закона от всички съдилища (т.е. за уеднаквяване на съдебната практика) и за развитието на правото – основания за допускане на касационното обжалване. Тези основания съчетават правосъдната с надзорната функция на Върховния касационен съд, тъй като създават яснота за значението на всяко решение по касационна жалба за уеднаквяването на съдебната практика и за развитието на правото. Уредените в закона критерии за подбор позволяват всички преграждащи и крайни актове на въззивните съдилища да преминават през касационна проверка за наличието на пороци. Прилагането на този съдържателен критерий обаче не е от естество да изключи приложимостта на традиционните формални критерии, тъй като натовареността на касационната инстанция се определя не само от броя на допуснатите до разглеждане касационни жалби, но и от броя на постъпилите и подлежащи на подбор (селекция) касационни жалби. Възможността Върховният касационен съд да осъществява подбор на делата за касационна проверка по критерия наличие на обуславящ обжалвания акт материалноправен или процесуалноправен въпрос, който има значение за точното прилагане на закона от всички съдилища и за развитието на правото, не изключва приложимост на другите критерии – според паричната оценка на предмета и според рода на делото, тъй като гарантираният от Конституцията достъп до съд не включва разглеждането на всяко дело от всички съдебни инстанции.

Определянето на допустимостта на касационното обжалване според паричната оценка на предмета и според рода на делото, съчетано с подбора на делата, не е противоконституционно, тъй като касационното обжалване е предназначено не да осигури достъпа на всички или на преобладаващия вид и брой дела до касационната инстанция, а да осигури законосъобразното решаване на делата, съчетано с изискването за разумен срок.

Що се отнася до значението на оспорените ограничения на възможността за касационно обжалване при частичните искове, следва да се отбележи, че въпросите относно възможността съдебното решение да разпростре действието си и по отношение на трети лица са предмет на законодателството, докато въпросите относно възможността съдебното решение да разпростре действието си и извън предмета на делото са проблем на съдебната практика.

По изложените съображения искането следва да бъде отхвърлено, тъй като оспорената разпоредба не противоречи на Конституцията.

Предвид изложените съображения и на основание чл. 149, ал. 1, т. 2 от Конституцията Конституционният съд

РЕШИ:

Отхвърля искането на Висшия адвокатски съвет за установяване на противоконституционност на чл. 280, ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс (обн., ДВ, бр. 59 от 2007 г.; посл. изм. и доп., бр. 55 от 2026 г.).

Председател: Павлина Панова

СТАНОВИЩЕ
на съдия Борислав Белазелков
по Решение № 10 от 9.07.2026 г. на Конституционния съд по к.д. № 5/2026 г. на основание чл. 32, ал. 5 от Правилника за организацията на дейността на Конституционния съд

Представям това становище, тъй като не споделям част от мотивите на посоченото решение на Конституционния съд (КС).

Предмет на делото е установяване на противоконституционност на чл. 280, ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

В решението се приема, че законодателят е свободен в преценката си да определи съдържанието на правото на касационно обжалване, тъй като Конституцията посочва видовете съдилища, осъществяващи правораздаването, но от това не следва, че производството по делата е задължително триинстанционно. Определянето на допустимостта на касационното обжалване по критериите: парична оценка на предмета и род на делото, съчетано с правила за подбор на делата, не е противоконституционно, тъй като касационното обжалване е предназначено не да осигури достъпа на всички или на преобладаващия вид и брой дела до касационната инстанция, а да осигури законосъобразното решаване на делата, съчетано с изискването за разумен срок.

Противоконституционността на оспорената разпоредба обаче се претендира не само защото недопустимостта на касационното обжалване, основано на паричната оценка на предмета на делото, се счита дискриминационно, а недопустимостта на обжалването според предмета на делото, се счита ограничение на правото на страните по тези дела на достъп до съд; но и защото едновременното приложение на факултативен достъп до касация (чл. 280, ал. 1 ГПК) и на абсолютни ограничения на юрисдикцията на ВКС (чл. 280, ал. 3 ГПК) не е конституционно допустимо, защото те прекомерно и непропорционално ограничават правото на защита.

Конституцията не съдържа правна уредба на правото на касационно обжалване. Уреждането на тази материя е предоставено на законодателя, но създадената от него правна уредба не може да бъде произволна. Законодателят не може да уреди право на касационно обжалване на всички преграждащи и крайни актове на въззивните съдилища, защото това би блокирало цялата съдебна система. Той не би могъл също да изключи всички тези актове от касационно обжалване, тъй като това би ликвидирало правосъдната функция на Върховния касационен съд (ВКС). Мярката, която би трябвало да търси законодателят, за да спази конституционните изисквания, е правилното съчетаване на правосъдната и надзорната функции на ВКС.

Върховният касационен съд осъществява възложената му от Конституцията функция да осъществява върховен съдебен надзор за точно и еднакво прилагане на законите от всички съдилища (надзорна функция), като я съчетава с изпълнението на правосъдната си функция – да обезпечава безпорочното решаване на делата, като разглежда касационни жалби, молби за отмяна на влезли в сила съдебни актове и искове за оспорване на арбитражни решения, както и като постановява тълкувателни решения.

Обществената практика показва, че многочислената висша съдебна юрисдикция, претоварена с разглеждането на многобройни касационни жалби, не просто е възпрепятствана да уеднаквява съдебната практика, но се превръща тя самата в източник на противоречива практика.

Легитимната цел на законодателя при уреждането на правото на касационно обжалване е да предостави необходимия ресурс на ВКС да осъществява пълноценно специфичната си функция – надзорната, наред с неговата правосъдна функция.

Законовата уредба на допустимостта на касационното обжалване с отчитане на размера на паричната оценка на предмета и на рода на делото, съчетана с възможността ВКС да осъществява подбор на делата, които да допусне до касационно обжалване, не е непропорционална, тъй като касационното обжалване не е предназначено да осигури достъпа на всички или на преобладаващия вид и брой дела до касация, а обратното – да сведе достъпа на делата до касационно обжалване до оптимален размер, така че касационният съд не само да разглежда разумен брой дела, но и да осъществява подбор по разумен брой касационни жалби.

Извършването на подбор от ВКС съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК позволява касационното обжалване на всички преграждащи и крайни актове на въззивните съдилища. Премахването на формалните критерии за допустимост на касационното обжалване според паричната оценка на предмета и според рода на делото би довело да претоварването на ВКС с много по-голям брой касационни жалби, което е предпоставка по-голяма част от противоречивата съдебна практика да изхожда от самия ВКС. Това би компрометирало неговата надзорна функция.

Конституционен съдия: Борислав Белазелков

ОСОБЕНО МНЕНИЕ
на съдия Соня Янкулова по Решение № 10 от 2026 г. по к.д. № 5/2026 г.

Подписвам решението с особено мнение, защото не споделям извода на Съда за конституционосъобразност на оспорената разпоредба на чл. 280, ал. 3 ГПК.

Настоящото конституционно дело е трето по ред с предмет основанията за касационно обжалване по Гражданския процесуален кодекс. Предмет на искане за установяване на противоконституционност са били и разпоредбата на ал. 1 (Решение № 4 от 2009 г. по к.д. № 4/2009 г.), и част от разпоредбата на ал. 2 (Решение № 15 от 2018 г. по к.д. № 10/2018 г.), а сега и разпоредбата на ал. 3 на чл. 280 ГПК.

Оспорената разпоредба на ал. 3 на чл. 280 ГПК установява абсолютни ограничения за достъп до касационно обжалване. Въвеждането на разпоредбата на ал. 3 започва през 2010 г. с изменение на съществуващата ал. 2, която установява абсолютно ограничение за достъпа до касационно обжалване на решенията по дела с обжалваем интерес до 1000 лв., независимо дали са граждански или търговски, като въвежда ограничение за достъпа до касационно обжалване на решения по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. – за граждански дела, и до 10 000 лв. – за търговски дела. През 2015 г. разпоредбата претърпява ново изменение и в нея са включени цели правни институти и определени видове спорове, като е увеличена цената на иска по търговски дела на 20 000 лв. Оспореното съдържание на ал. 3 е в резултат на изменение през 2017 г.

Този факт сам по себе си показва, че разпоредбата не е елемент от първоначалната концепция на законодателя за уреждане на основанията за достъп до касационно обжалване, обусловили в значителна степен приемането на новия Граждански процесуален кодекс. С първоначалната редакция на разпоредбите на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК законодателят установи селективния подбор за достъп до касационно обжалване и прие, че не подлежат на касационно обжалване решенията по дела с обжалваем интерес до 1000 лв., независимо дали са граждански или търговски. С измененията от 2010 г., 2015 г. и 2017 г. законодателят обективно въведе четири режима на допустимост на касационното обжалване, основани на принципно различна логика – селективен подбор (чл. 288, ал. 1 ГПК), порок на обжалваното съдебно решение (вероятна нищожност или недопустимост или очевидна неправилност; чл. 288, ал. 2 ГПК), цена на иска (различна за граждански и търговски дела) и род на делото (чл. 288, ал. 3, т. 1, 2 и 3 ГПК).

От мотивите на законодателя за приемане на кодекса и за последвалите изменения на чл. 280 ГПК, според мен, е установимо следното за ограничаването на достъпа до касационно обжалване:

В т. 7 на мотивите за приемане на кодекса се сочи, че „[с]поред досегашната уредба възможността за касационно обжалване се ограничава по две линии: чрез изключването на определени родове дела и чрез изключването на дела според величината на интереса“. Основанието за изключване на определени родове дела и размерът на цената на иска явно са приети от законодателя за несъответни на конституционната функция на Върховния касационен съд, поради което са заменени със селективен достъп до касация и праг на обжалваем интерес 1000 лв. независимо от вида на делото (гражданско или търговско). През 2010 г. мотивът на законодателя за промяната е: „необходимостта, от една страна, от провеждане на касационния контрол по отношение на спорове с по-висок интерес, а от друга страна, преодоляването на прекомерния брой постъпления, възпрепятстващи ВКС да реализира основната си функция по уеднаквяване на съдебната практика чрез задължително тълкуване по реда на чл. 124 ЗСВ и чл. 291 ГПК“. През 2015 г. именно изоставените от отменения кодекс две основания за ограничаване на достъпа до касационно обжалване са възстановени с мотива „[з]а да се разтовари Търговската колегия на ВКС“ и поради приемането, че „за определени видове [граждански] дела с по-малка правна сложност“ достъпът до касация не е необходим (т. 2 от ал. 3 на чл. 280 ГПК). Само две години след приемане през 2015 г. на измененията в ал. 2 (сегашна ал. 3) през 2017 г. част от включените в т. 2 на чл. 280, ал. 2 ГПК (сегашна т. 2 на ал. 3) производства по Семейния кодекс са извадени от забраната за касационно обжалване с мотива, че „касационното разглеждане на исковете, свързани с упражняването на родителски права, е от изключително значение за точното прилагане на закона и развитието на правото“. И в същата 2017 г. е добавено и ново основание за касационно обжалване – „при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност“.

От така осъществения законодателен процес, при приемане на кодекса и при неговите последващи изменения, в т.ч. и тези, чрез които е въведена и изменена оспорената разпоредба, според мен, се установява, че вместо съществуващия до приемането на новия кодекс достъп до касационно обжалване, основан на вида на спора и цена на иска, сега ограничаването е на основание и на вида на спора, и на цената на иска, и на порока на съдебния акт, и на селективен подбор, което значи значително разширяване на ограниченията за достъпа до касационно обжалване, при единствено изводима от мотивите на законодателя цел – създаване на предпоставки Върховният касационен съд да „реализира основната си функция по уеднаквяване на съдебната практика чрез задължително тълкуване“.

Тази цел следва да се посочи, че намери своето обосноваване и в практиката на Конституционния съд (Решение № 16 от 1998 г. по к.д. № 7/1998 г.; Решение № 207 от 1998 г. по к.д. № 20/1998 г.; Тълкувателно решение № 2 от 2005 г. по к.д. № 9/2004 г. с приемането, че „върховен надзор се осъществява чрез инстанционната компетентност на съда, но с по-голяма значимост, чрез издаване на нарочни актове за тълкуване на законите, които са задължителни за съдилищата“, както и че законодателят може „да стеснява кръга на тези актове, подлежащи на обжалване пред ВКС, с което да облекчи съда от прекомерна натовареност с дела, за да може да осъществява тълкувателното си правомощие по чл. 124 от Конституцията“; Решение № 5 от 2019 г. по к.д. № 12/2018 г. изрично по отношение на идентичната функция на Върховния административен съд).

За мен не подлежи на съмнение, че Конституцията не гарантира касационно обжалване по всяко едно съдебно дело, каквато е и трайната практика на Конституционния съд (Решение № 16 от 1998 г. по к.д. № 7/1998 г.; Решение № 27 от 1998 г. по к.д. № 20/1998 г.; Решение № 9 от 2002 г. по к.д. № 15/2002 г.; Тълкувателно решение № 2 от 2005 г. по к.д. № 9/2004 г.; Решение № 4 от 2009 г. по к.д. № 4/2009 г.; Решение № 15 от 2018 г. по к.д. № 10/2018 г.), както и че достъпът до касационно обжалване е и следва да бъде обвързан и с критерии от публичен интерес, защото ресурсите на правосъдието не са безгранични. За да бъде ефективно правосъдието, трябва да бъде съобразено с обективните възможности на държавата и с целта, заради която в Конституцията изрично е установена възможността за триинстанционно съдебно производство и е създаден Върховният касационен съд. Но доколкото конституционният законодател не установява изрично ограничения за достъпа до касационно обжалване, а се ограничава с установяване на функцията на Върховния касационен съд, обикновеният законодател, според мен, трябва да съобрази установените от него ограничения с конституционните ценности и с гарантиране на конституционните права на гражданите.

С оглед на това, според мен, въпросът по настоящото дело е кои са конституционните ценности, за защита на които законодателят е допуснал оспорените изключения от достъпа до касационно обжалване и наложените ограничения на достъпа до касационно обжалване пропорционални ли са (подходящи, необходими и съразмерни) на гарантираните от Конституцията права на гражданите и правомощия на Върховния касационен съд?

В решението Конституционният съд прие, че „правото на касационно обжалване по граждански и търговски дела е такова, каквото е уредено в процесуалния закон“, както и че „законодателят има свободата да прецени производствата по кои дела да уреди като двуинстационни и по кои дела – като триинстанционни“. Това, според мен, значи, че за Конституционния съд законодателят не е ограничен от каквото и да било (конституционно установени ценности и/или права на гражданите) при уредбата на основанията за достъп до касационно обжалване. Тогава се поставя въпросът защо изобщо конституционният законодател е установил касационното обжалване чрез изричното формулиране на наименованието на върховния съд, който има за предмет осъществяването на върховен съдебен надзор за точното и еднакво прилагане на законите от всички съдилища (чл. 124 от Конституцията) и чрез установяването, че правораздаването се осъществява от Върховния касационен съд и другите посочени в чл. 119, ал. 1 от Конституцията съдилища?

Разбирането на Конституционния съд за предимството на „тълкувателната функция“ на Върховния касационен съд намери проявление и в настоящото решение с приемането, че с оспорените разпоредби „не се накърнява достъпът до съд, а се оптимизира процедурата по защитата на съответния род права“, защото „[т]ова не пречи на Върховния касационен съд да осъществява надзорната си функция по съответния род дела, тъй като той постановява тълкувателни решения по всички разрешавани от общите съдилища правни въпроси и така осигурява точното и еднакво прилагане на законите от всички съдилища, както и развитие на правото и по въпросите, обуславящи решенията по дела, които са изключени от касационно обжалване според рода им“.

Това разбиране на Конституционния съд, според мен, е несъответно на Конституцията. В глава шеста „Съдебна власт“ на Конституцията конституционният законодател е дефинирал ясно функциите на съдебната власт (чл. 117, ал. 1), както и факта, че съдилищата, в т.ч. и върховните, осъществяват правораздаване (чл. 119, ал. 1). Това е тяхната основна функция, за това те са създадени. От факта, че Конституционният съд в Тълкувателно решение № 2 от 2005 г. по к.д. № 9/2004 г. приема, че „компетентността на ВКС не се изчерпва с неговата касационна функция, а му е възложено единствено на него, наред с основната правораздавателна дейност, да осъществява правомощията си по чл. 124 от Конституцията за точното и еднакво прилагане на законите от всички съдилища и със своята тълкувателна дейност“ не следва, според мен, че осигуряването на тълкувателната дейност на върховните съдилища трябва да става за сметка на тяхната правораздавателна дейност или че тълкувателната им дейност има конституционно установен приоритет пред тяхната правораздавателна дейност, поради което се явява конституционно основание за ограничаване на достъпа до касационно обжалване.

Според мен, не тълкувателната дейност на върховните съдилища, изведена чрез тълкуване от Конституционния съд (историческите аналогии невинаги са в подкрепа, защото например съгласно чл. 161 от Закона за устройство на съдилищата от 1883 г. „Касационният съд не разглежда делата по същество, но отменява решенията и присъдите когато намери повод за това и чрез своите решения по делата съхранява единството в тълкуването и прилагането на законите във всички съдилища в Княжеството“), а правораздавателната дейност на двете върховни съдилища, основана на критерии, които позволяват „надзор за точното и еднакво прилагане на законите от всички съдилища“ е същността на дейността им. Дори и да приемем, че двете върховни съдилища осъществяват абстрактна тълкувателна дейност, изведена от чл. 124 и чл. 125, ал. 1 на Конституцията, тази им дейност в никакъв случай, според мен, не може да има предимство пред тяхната конституционно установена правораздавателна дейност (чл. 119, ал. 1 от Конституцията), защото и върховните съдилища са създадени да правораздават, а не основно и преимуществено да осъществяват абстрактно тълкуване.

Според мен, „освобождаването“, „разтоварването“, „облекчаването“ на върховните съдилища от единствената им конституционно установена функция – да правораздават, както и оптимизирането „на процедурата по защитата на съответния род права“, което не е пречка „Върховният касационен съд да осъществява надзорната си функция по съответния род дела“, не може да бъде легитимна цел за ограничаване на достъпа до касационно обжалване. Такава цел може да бъде справедливостта в нейното широко разбиране като императив за съда да установи истината (чл. 121, ал. 2 от Конституцията) като изискване за пропорционалност и за своевременно решаване на делата.

Приетата от Конституционния съд свобода на законодателя за ограничаване на достъпа до касационно обжалване и липсата на конституционно оправдана цел – дефинирана и приета от законодателя или която да може да се изведе от съдържанието на оспорените разпоредби и/или от мотивите за тяхното приемане, не позволява, според мен, извод, че избраните от законодателя средства за ограничаване на касационното обжалване са подходящи, необходими и съразмерни. Напротив. Разпоредбата на чл. 280, ал. 3 ГПК, според мен, противоречи на чл. 124 от Конституцията, която възлага на Върховния касационен съд надзор за точното и еднакво прилагане на законите от всички съдилища. Абсолютните основания за ограничаване на достъпа до касационно обжалване, основани на ratio materiae и ratio valoris, фактически лишават Върховния касационен съд от възможността да разгледа съдебен спор с цена на иска под посочената или с предмет от посочените по род дела, независимо от факта, че този спор би могъл да бъде решен в противоречие със задължителната му практика, с актове на Конституционния съд или на Съда на Европейския съюз, или че е от значение за точното прилагане на закона или за развитието на правото. По този начин не се гарантира правна сигурност, единство на правния ред, точно и еднакво прилагане на закона като гаранция за справедливост. За абсолютното основание за ограничаване на достъпа до касационно обжалване – ratio valoris, не е налице дори една-единствена дума в мотивите на който и да е от законопроектите, чрез които ограничението е въведено, в т.ч. и относно установената разлика между граждански и търговски дела. Дискрецията на законодателя да въвежда ограничения в правата на гражданите най-малкото трябва да е сериозно аргументирана, защото само така може да се извърши ефективна проверка за пропорционалността на въведеното ограничение на права на гражданите спрямо конституционната функция на Върховния касационен съд и публичния интерес.

По изложеното, според мен, оспорените разпоредби са противоконституционни, поради което подписвам решението с особено мнение.

Конституционен съдия: Соня Янкулова

РЕШЕНИЕ № 11 от 9 юли 2026 г.
по конституционно дело № 6 от 2025 г.

Конституционният съд в състав: председател: Павлина Панова, членове: Надежда Джелепова, Атанас Семов, Красимир Влахов, Янаки Стоилов, Соня Янкулова, Борислав Белазелков, Десислава Атанасова, Галина Тонева, Сашо Пенов, Орлин Колев, при участието на секретар-протоколиста Даниела Иванова разгледа в закрито заседание на 9.07.2026 г. конституционно дело № 6/2025 г., докладвано от съдия Надежда Джелепова.

Производството е по чл. 149, ал. 1, т. 2 от Конституцията на Република България във фазата на решаване на делото по същество.

Делото е образувано на 19.05.2025 г. по искане на петчленен състав на Върховния административен съд във връзка с разглежданото от него административно дело № 114/2025 г. за установяване на противоконституционност на чл. 101, ал. 4, изречение второ от Закона за мерките срещу изпирането на пари (обн., ДВ, бр. 27 от 2018 г.; посл. изм. и доп., бр. 51 от 2026 г.) (ЗМИП).

В искането се твърди, че разпоредбата на чл. 101, ал. 4, изречение второ ЗМИП противоречи на чл. 4, ал. 1 и чл. 134, ал. 1 и 2 от Конституцията на Република България.

Върховният административен съд (петчленен състав) е сезиран с касационна жалба от група адвокати срещу Решение № 9306 от 30.07.2025 г. по административно дело № 11872/2020 г. по описа на Върховния административен съд (тричленен състав), първо отделение, с което е отхвърлена жалбата им срещу Единните вътрешни правила за контрол и предотвратяване изпирането на пари и финансирането на тероризма (приложими от адвокатите, когато осъществяват дейност по чл. 4, т. 15 от Закона за мерките срещу изпирането на пари) ведно с приложенията към тях, приети от Висшия адвокатски съвет с Решение № 2777 по Протокол № 69 от 7.08.2020 г. (Единните вътрешни правила).

Вносителят излага аргументи в подкрепа на твърденията си за противоконституционност на оспорената разпоредба. Посочва, че съгласно чл. 134, ал. 2 от Конституцията организацията и редът на дейността на адвокатурата се уреждат със закон. Върховният административен съд (петчленен състав) намира, че регламентирането на дейността на Висшия адвокатски съвет в Закона за адвокатурата предпоставя възможността и за овластяване на висшия орган на адвокатурата за издаване на нормативни актове за уреждане на вътрешноорганизационни въпроси и отношения, свързани с изрично предвидените в този закон негови правомощия. В искането се посочва, че в рамките на своята компетентност, предоставена от специалния закон, Висшият адвокатски съвет издава подзаконови нормативни актове, уреждащи само материята по чл. 134, ал. 2 от Конституцията. Поради това вносителят прави извод, че чл. 101, ал. 4, изречение второ ЗМИП, който възлага на Висшия адвокатски съвет да издаде подзаконов нормативен акт, който не е свързан с уреждане на вътрешноорганизационни въпроси и отношения, свързани с правомощията му по Закона за адвокатурата, за които е изрично овластен от законодателя, противоречи на чл. 4, ал. 1 и чл. 134, ал. 1 и 2 от Конституцията.

С определение от 19.06.2025 г. Конституционният съд е допуснал искането за разглеждане по същество.

В изпълнение на предоставената им на основание чл. 20а от Правилника за организацията на дейността на Конституционния съд възможност писмени становища и правно мнение са представили президентът на Република България, Висшият адвокатски съвет и проф. д-р Веселина Канатова-Бучкова, като са изложили доводи за неоснователност на искането.

Според президента законодателният механизъм, чрез който със Закона за мерките срещу изпирането на пари е делегирана нормотворческа компетентност на Висшия адвокатски съвет, е въпрос от дискрецията на Народното събрание, като законодателят не е излязъл извън конституционно установените рамки. В становището се подчертава, че значението на адвокатурата с оглед на очакваното от нея посредничество при защита на правата и интересите на гражданите не е основание да се приеме, че всяка уредба на правомощия на висшия орган на адвокатурата, включена не в обхвата на устройствения му закон, а в друг закон, е конституционно несъвместима. Поддържа се, че особеният статус на адвокатурата е взет предвид от законодателя със Закона за мерките срещу изпирането на пари, като евентуалната намеса в отношенията между адвокат и потенциален клиент е сведена до минимум, включително чрез потвърдените в Единните вътрешни правила ограничения в приложното поле на закона. Посочва се, че оспорената разпоредба е израз на специфичен регулаторен механизъм за постигане на заложените цели за предотвратяване на изпирането на пари, като нейното обявяване за противоконституционна би създало „правен вакуум“, при който за членовете на адвокатските колегии ще бъде заличен способът, позволяващ изпълнение на задължението за приемане на вътрешни правила по чл. 101, ал. 1, изречение първо ЗМИП.

Висшият адвокатски съвет застъпва тезата, че чл. 134, ал. 2 от Конституцията не изисква първичната законова уредба на организацията и реда на дейност на адвокатурата да се съдържа единствено в Закона за адвокатурата. Посочва се, че е конституционно допустимо друг закон да възложи приемането на вътрешноорганизационен акт, какъвто са вътрешните правила по чл. 101, ал. 4 ЗМИП, стига по този начин да не се засягат правният статус и функционалната компетентност на адвокатурата. Поддържа, че възлагането на специфични вътрешноорганизационни въпроси на висшия орган на адвокатурата във връзка с превенцията на прането на пари и финансирането на тероризма му дава възможност да противодейства на противоречащото на закона изпълнение на адвокатските функции, докато приемането на вътрешни правила от орган на изпълнителната власт би застрашило конституционното положение на адвокатурата като свободна, независима и самоуправляваща се институция.

В правното си мнение проф. д-р Веселина Канатова-Бучкова обосновава, че възлагането на нормотворческа компетентност на Висшия адвокатски съвет за приемане на подзаконов нормативен акт е въпрос на законодателна целесъобразност при въвеждането на специфични правила и мерки, които не са свързани с предмета на регулиране на Закона за адвокатурата. Счита, че тъй като вътрешните правила имат нормативен характер, въпросът за компетентността за тяхното приемане е неотносим към чл. 134, ал. 2 от Конституцията. Посочва, че в случая Висшият адвокатски съвет е натоварен с административни правомощия със специална законова норма и действа като административен орган по отношение на задължението си да приеме единни вътрешни правила по чл. 101, ал. 4 ЗМИП. Поради това е направен извод, че е конституционно допустимо със Закона за мерките срещу изпирането на пари самостоятелно да се възложи нормотворческа компетентност на определени органи или организации, без това да е предвидено в Конституцията или в Закона за адвокатурата.

Конституционният съд, като обсъди доводите в искането, постъпилите по делото писмени становища и правно мнение, както и относимата правна уредба, за да се произнесе, съобрази следното:

Предмет на настоящото конституционно дело е конституционосъобразността на чл. 101, ал. 4, изречение второ ЗМИП, който предвижда: „Висшият адвокатски съвет приема единни вътрешни правила за контрол и предотвратяване на изпирането на пари и финансирането на тероризма, които се прилагат от членовете на адвокатските колегии.“ Систематичното място на разпоредбата е в глава осма „Вътрешна организация и контрол“, раздел I „Вътрешни правила за контрол и предотвратяване изпирането на пари и финансирането на тероризма“.

Специфичният характер на процеса „изпиране на пари“, неговият мащаб и вредите, които той нанася на обществата и икономиките на държавите, както и необходимостта от противодействие са подчертани в практиката на Конституционния съд. Както е имал възможност да изтъкне Съдът, изпирането на пари е „риск за цялото общество, за устоите на конституционния демократичен ред и управление и с негативно влияние върху икономиката, водещи до намаляване на ефективността на финансовата система, възпрепятстване на използването на европейските фондове, разрушаване на конкурентната среда и отслабване на силата на стимулите за икономически растеж в страната“ (Определение № 1 от 2021 г. по к.д. № 2/2021 г.). В определението Съдът приема също, че това явление „създава условия и за корумпиране на бизнеса, финансовите институции и държавната администрация и подхранва организираната престъпност и тероризма“. Като се отчита, че изпирането на пари се превръща във все по-голяма заплаха за нормалното протичане на икономическите процеси в световен мащаб, се подчертава, че е необходимо противодействие, отговарящо на неговото разрастване, чрез засилено международно сътрудничество. В този смисъл Конституционният съд е приел, че Законът за мерките срещу изпирането на пари (ДВ, бр. 27 от 2018 г.) „се вписва в правотворческите усилия на демократичната международна общност за създаване на цялостна и хомогенна правна рамка за организирано противопоставяне срещу изпирането на пари“. С неговото приемане се отменя предишният Закон за мерките срещу изпирането на пари (ДВ, бр. 85 от 1998 г.), като се цели привеждането на българското законодателство в съответствие както с изискванията на Директива (ЕС) 2015/849 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2015 г. за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма, за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 2005/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и на Директива 2006/70/ЕО на Комисията (Директива 2015/849), така и с приетите на международно ниво актове в областта на борбата срещу изпирането на пари.

Предмет на закона са мерките за превенция на използването на финансовата система за целите на изпирането на пари, както и организацията и контролът за тяхното изпълнение. Разпоредбата на чл. 2 ЗМИП съдържа легалната дефиниция на понятието „изпиране на пари“ чрез описание на действия, чието извършване води до постигането на определен резултат, който има за цел изпиране на пари. В чл. 3 от закона са предвидени мерките за превенция на използването на финансовата система за целите на изпирането на пари, които включват: комплексна проверка на клиентите, събиране и изготвяне на документи и друга информация и тяхното съхраняване, оценка на риска от изпиране на пари и финансиране на тероризма, разкриване на информация относно съмнителни операции, сделки и клиенти, разкриване на друга информация за целите на закона, контрол върху дейността на задължените субекти и обмен на информация.

Кръгът на задължените субекти, които следва да прилагат посочените мерки, са изчерпателно посочени в чл. 4 ЗМИП и сред тях попадат и представителите на определени професии, като адвокатите са включени в качеството им на лица, които по занятие извършват правни консултации по смисъла на чл. 4, т. 15 ЗМИП (в съответствие с изискванията на Директива (ЕС) 2015/849).

Като задължени лица по смисъла на закона адвокатите следва да въведат в своята професионална дейност съответни мерки за превенция срещу изпирането на пари. За постигането на тяхното ефективно, правилно и еднообразно прилагане в чл. 101, ал. 4, изречение второ ЗМИП е предвидено задължение за Висшия адвокатски съвет да приеме единни вътрешни правила за контрол и предотвратяване на изпирането на пари и финансирането на тероризма, които да бъдат приложими спрямо членовете на адвокатските колегии. Съгласно чл. 103, ал. 6, изречение второ ЗМИП вътрешните правила са задължителни за прилагане от членовете на адвокатските колегии след приемането им от Висшия адвокатски съвет.

Изискванията към съдържанието на вътрешните правила са посочени неизчерпателно в чл. 101, ал. 2 ЗМИП, като съобразно особеностите на дейността на задълженото лице се допуска да бъдат включени други правила, процедури и изисквания (чл. 101, ал. 2, т. 21 ЗМИП). С това се цели нормите и задълженията, предвидени в Закона за мерките срещу изпирането на пари, да бъдат адаптирани към особеностите на дейността на лицата по чл. 4 от закона.

Както беше посочено, оспорената разпоредба се отнася до задълженията на адвокатите като лица, извършващи по занятие правни консултации по смисъла на чл. 4, т. 15 ЗМИП, да организират дейността си съобразно изискванията на закона и да въведат съответни вътрешни процедури. По силата на изричната законова делегация на чл. 101, ал. 4, изречение второ ЗМИП Висшият адвокатски съвет като висш орган на адвокатурата е задължен да приеме единни вътрешни правила, които се прилагат от членовете на адвокатските колегии – лицата, упражняващи адвокатска професия.

В ролята си на гарант на установения от Основния закон правов ред адвокатурата има изрична конституционна уредба. Разпоредбата на чл. 134, ал. 1 от Конституцията предвижда, че тя е свободна, независима и самоуправляваща се и определя нейната основна функция – да подпомага гражданите и юридическите лица при защитата на техните права и законни интереси. Конституционното призвание на адвокатурата да бъде „независим и самостоен защитник на правата и свободите на гражданите“ е подчертано от Конституционния съд, който приема, че нейната функция е „проекция на материалната справедливост като елемент на правовата държава“ (Определение № 1 от 2021 г. по к.д. № 2/2021 г.). Според Съда чрез защитата на правата и законните интереси на лицата адвокатите допринасят за постигането на справедливост, като гарантираната възможност на всеки гражданин да се обърне към своя адвокат, за да получи съвет и помощ, а при образуване на производство – да бъде представляван, е сред достиженията на европейските правна култура и традиции.

Като отчита посочената специфика в дейността на адвокатурата и нейния конституционен статус, разпоредбата на чл. 134, ал. 2 от Конституцията предвижда организацията и редът на дейността й да се уреждат със закон. В изпълнение на това конституционно изискване Народното събрание е задължено да създаде първична законова уредба по въпросите относно организацията и реда на дейност на адвокатурата. Конституционният законодател определя рамката на законодателната регламентация, като изисква правната уредба на адвокатурата да осигури нейната свобода, независимост и самоуправление и да й предостави възможност ефективно да подпомага гражданите и юридическите лица при защита на техните права и законни интереси.

Според вносителя на искането противоречието на оспорената разпоредба с Конституцията се състои в начина на уреждане на правомощието на Висшия адвокатски съвет да приеме единни вътрешни правила.

Конституционният статус на адвокатурата не е основание за ограничаване на изключителните правомощия на Народното събрание по своя преценка, без да нарушава принципи на Основния закон, да предвиди задължение за Висшия адвокатски съвет да приеме единни вътрешни правила. Обстоятелството, че това задължение е предвидено не със Закона за адвокатурата, а с друг закон, не го прави конституционно нетърпимо. Приемането на дадена конкретна уредба в един нормативен акт вместо в друг не променя нейната същност, а е израз на преценката на Народното събрание по какъв начин да въведе дадено правило в правната система. Компетентността на Висшия адвокатски съвет, както и на останалите посочени в чл. 101, ал. 4, изречение първо ЗМИП професионални организации, произтича от законова норма, уреждаща специфичен предмет – изпирането на пари и финансирането на тероризма. Доколкото този специфичен предмет не е свързан с основния предмет на регулация по Закона за адвокатурата, то е допустимо с друг закон да бъде предоставена компетентност на Висшия адвокатски съвет да издаде единни вътрешни правила за контрол и предотвратяване на изпирането на пари и финансирането на тероризма. Такива правила може да бъдат приети от Висшия адвокатски съвет именно въз основа на изрична разпоредба от закон, уреждащ конкретно материята за изпирането на пари и финансирането на тероризма.

С оглед горното Конституционният съд намира, че приемането от Висшия адвокатски съвет на единни вътрешни правила за контрол и предотвратяване на изпирането на пари и финансирането на тероризма, направено въз основа на изричната разпоредба на чл. 101, ал. 4, изречение второ ЗМИП, не води до противоречие с чл. 4, ал. 1 и чл. 134 от Конституцията. Поради това направеното от петчленен състав на Върховния административен съд искане следва да бъде отхвърлено.

По изложените съображения и на основание чл. 149, ал. 1, т. 2 от Конституцията Конституционният съд

РЕШИ:

Отхвърля искането на петчленен състав на Върховния административен съд за установяване на противоконституционност на чл. 101, ал. 4, изречение второ от Закона за мерките срещу изпирането на пари (обн., ДВ, бр. 27 от 2018 г., посл. изм. и доп., бр. 51 от 2026 г.).

Председател: Павлина Панова

СТАНОВИЩЕ
на съдия Янаки Стоилов по Решение № 11 от 2026 г. по к.д. № 6/2025 г.

Вносителят на искането е оспорил чл. 101, ал. 4, изр. второ от Закона за мерките срещу изпирането на пари. Разпоредбата възлага на Висшия адвокатски съвет да приеме вътрешни правила за контрол и предотвратяване на изпирането на пари и финансиране на тероризма, които се прилагат от членовете на адвокатските колегии. Така поставен, въпросът е за формалното съответствие на посочената законова разпоредба с разпоредбата на чл. 134, ал. 2 от Конституцията и с принципа на правовата държава (чл. 4, ал. 1 от Конституцията). Споделям заключението на Конституционния съд, че „[д]околкото този специфичен предмет не е свързан с основния предмет на регулация по Закона за адвокатурата, то е допустимо с друг закон да бъде предоставена компетентност на Висшия адвокатски съвет да издаде единни вътрешни правила за контрол и предотвратяване на изпирането на пари и финансирането на тероризма“. Конституцията изисква Народното събрание да уреди със закон организацията и реда на дейност на адвокатурата, но от това не следва, че всички права и задължения на адвокатурата и нейните членове подлежат на кодификация. Преобладаващият подход в българското законодателство е уредбата на обществените отношения да се прави според техния предмет, а не според субектите, до които тя се отнася. Така Законът за мерките срещу изпирането на пари възлага задължения на различни субекти във връзка с противодействието на тази дейност. Основният и труден за решаване проблем по настоящото дело, а и при подобни спорове, е друг – каква е изходната позиция на Съда при решаване на спора.

Поставянето на този въпрос е необходимо, защото от неговия отговор зависи при какви условия държавата може да делегира изпълнение на свои функции на други субекти. Според закона нормативни актове могат да издават само органите, предвидени от Конституцията или от закон (чл. 2, ал. 1 от Закона за нормативните актове). Този формален критерий в случая е изпълнен. Заедно с това принципът за разделение на властите, който по отношение на държавната власт е изрично прогласен в чл. 8 от Конституцията, предполага при възлагане на компетентност на недържавни организации, респективно на техни органи, той също да бъде зачитан. Досега обаче както законодателят, така и Конституционният съд не са стигнали до относително определен и устойчив стандарт за предоставяне на нормотворческа компетентност на недържавни субекти освен относно формата на възлагане – чрез закон. Дори по отношение на държавни органи Конституционният съд веднъж е приел, че Висшият съдебен съвет не може да приема подзаконови нормативни актове (Решение № 10 от 2011 г. по к.д. № 6/2011 г.), а впоследствие стига до извод, че с „…приемането на подзаконови нормативни актове от орган на съдебната власт, в лицето на Висшия съдебен съвет не само не се нарушава конституционният принцип за разделение на властите, прогласен в чл. 8 от Конституцията, а точно обратното – създават се гаранции за неговото действие“ (Решение № 9 от 2014 г. по к.д. № 3/2014 г.).

През 80-те години на миналия век, а и преди това, актуално бе развитието на държавно-общественото начало в управлението и в правното регулиране. Тази постановка обаче се обосноваваше с необходимостта от все по-голямо включване на представители на обществеността в дейността на държавата. Така на профсъюзите се възлагаха дейности по контрола за здравословни и безопасни условия на труд; управлението на културата и спорта се осъществяваше съответно от комитет и съюз, а не от министерства; дори контролни дейности се извършваха от Комитет за държавен и народен контрол и т. н., като тези структури се финансираха от държавата. При промяната на политическата и социално-икономическата система тази постановка беше изоставена. На преден план се постави необходимостта от отделяне на гражданското общество от държавата, а наличието на автономно гражданско общество се разглеждаше като предпоставка и основа за създаване на правова държава. Правя този паралел, за да е ясно, че както законодателят, така и органът за юридически контрол върху неговите актове, трябва да вземат предвид средата, в която действат техните актове. Следователно с оглед на Конституцията на Република България проблемът за границите на дейност на държавата и за ролята на различните обществени организации е ключов в разбирането за демокрация и за права на личността.

Законът за мерките срещу изпирането на пари възлага на редица организации (на нотариусите, на съдебните изпълнители, на експерт-счетоводителите) да приемат вътрешни правила, които предвиждат задължения на техните членове да съдействат за разкриване и предотвратяване на пране на пари и на тероризъм. По същия начин на Висшия адвокатски съвет се възлага да приеме единни вътрешни правила, които се отнасят до адвокатските колегии и техните членове. Ако има проблем, той не е там, където го намира вносителят на искането, а се свежда до съвместимостта на определени задължения на адвокатурата с конституционно предписаната й роля да подпомага гражданите и юридическите лица при защитата на техните права и законни интереси, като отчита доверителния характер на адвокатската професия. Следователно, когато законодателят създава такива задължения, той трябва да съобразява конституционните принципи, а Конституционният съд да преценява дали това е направено.

Конституционен съдия: Янаки Стоилов

МИНИСТЕРСТВО НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ХРАНИТЕ

Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 25 от 2005 г.
за минималните изисквания за хуманно отношение при отглеждане на кокошки носачки
(обн., ДВ, бр. 42 от 2006 г.; изм. и доп., бр. 29 от 2007 г., бр. 61 от 2008 г. и бр. 102 от 2009 г.)

§ 1. В чл. 3 се правят следните изменения:

1. В ал. 1 т. 2 се отменя.

2. Алинея 2 се отменя.

§ 2. В чл. 4 се правят следните изменения и допълнения:

1. В ал. 1:

а) точка 1 се изменя така:

„1. подходяща температура на въздуха според физиологичните и етологичните особености;“

б) в т. 3 след думите „която поддържа“ се добавя „минимална“, а думите „0,2 – 0,3 m/s“ се заменят с „от 0,7 m3/h/kg“.

2. В ал. 2, т. 1 думите „3,5 – 4,0 W/m2“ се заменят с „до 20 lux“.

§ 3. В чл. 6 ал. 3 се изменя така:

„(3) Подрязването на човките се извършва от квалифициран персонал.“

§ 4. В чл. 8, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения:

1. В т. 1 думите „имат площ“ се заменят с „площта е“.

2. Създава се нова т. 2:

„2. имат площ, която осигурява минимум 4 m2 на всяка кокошка; в случай че всяка кокошка разполага с поне 10 m2 използваема площ и се практикува ротация, на кокошките се осигурява равномерен достъп до целия двор и използваема площ минимум 2,5 m2 на кокошка съгласно т. 1, буква „в“ от приложение II към Делегиран регламент (ЕС) 2023/2465 на Комисията от 17 август 2023 г. за допълване на Регламент (ЕС) № 1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на стандартите за търговия с яйца и за отмяна на Регламент (ЕО) № 589/2008 на Комисията (ОВ, L 2465, 8.11.2023 г.) (Делегиран регламент (ЕС) 2023/2465);“.

3. Досегашната т. 2 става т. 3.

4. Създават се т. 4 и 5:

„4. площта не трябва да се простира в радиус, по-голям от 150 m от най-близкия отвор, който осигурява достъп на кокошките до двора; допуска се отстояние до 350 m, в случай че в двора равномерно са разположени подслони, които са най-малко 4 на 10 000 m2 площ съгласно т. 1, буква „г“ от приложение II към Делегиран регламент (ЕС) 2023/2465;

5. покрити са основно със зеленина и на кокошките се осигурява непрекъснат дневен достъп до тях съгласно т. 1, букви „а“ и „б“ от приложение II към Делегиран регламент (ЕС) 2023/2465.“

§ 5. Раздел V „Специални изисквания към клетките, които се използват при системите за отглеждане на кокошки носачки в неуголемени клетки“ с чл. 9 се отменя.

§ 6. В чл. 11 се правят следните изменения:

1. В ал. 3 абревиатурата „РВМС“ се заменя с „Областната дирекция по безопасност на храните (ОДБХ)“.

2. В ал. 8 абревиатурата „РВМС“ се заменя с „ОДБХ“.

3. В ал. 9 абревиатурата „НВМС“ се заменя с „Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ)“.

§ 7. В чл. 11а абревиатурата „НВМС“ се заменя с „БАБХ“.

§ 8. В чл. 11б, ал. 2 думите „органите на НВМС“ се заменят с „длъжностните лица от БАБХ“.

§ 9. В чл. 12 се правят следните изменения:

1. В ал. 1 думите „Контролните органи на НВМС“ се заменят с „Длъжностните лица от БАБХ“.

2. В ал. 4 думите „Националната ветеринарномедицинска служба“ се заменят с „Българската агенция по безопасност на храните“.

§ 10. В чл. 13 се правят следните изменения:

1. В ал. 1:

а) в основния текст думите „контролните органи на НВМС“ се заменят с „длъжностните лица от БАБХ“;

б) в т. 3 абревиатурата „РВМС“ се заменя с „ОДБХ“.

2. Алинея 2 се отменя.

§ 11. Член 14 се изменя така:

„Чл. 14. (1) Ежегодно ОДБХ изпращат в БАБХ обобщена информация за направените проверки за хуманно отношение към кокошките носачки за предходната година.

(2) В срок до 31 август БАБХ изпраща на Европейската комисия годишен доклад с информацията по ал. 1.

(3) Докладът се придружава от анализ на най-сериозните констатации относно липсата на съответствие и от национален план за действие за следващите години за тяхното предотвратяване или намаляване на честотата им.“

§ 12. В чл. 15, ал. 1 и 2 думите „Националната ветеринарномедицинска служба“ се заменят с „Българската агенция по безопасност на храните“.

§ 13. В допълнителната разпоредба в § 1 се създават т. 6 и 7:

„6. „Подово отглеждане в закрити помещения“ е всяка алтернативна система за отглеждане на кокошки носачки, включително волиерно отглеждане с до четири нива, която е в закрити помещения.

7. „Свободно отглеждане“ е всяка алтернативна система за отглеждане на кокошки носачки, включително волиерно отглеждане с до четири нива, която има дворове към помещенията.“

§ 14. В преходните и заключителните разпоредби се правят следните изменения:

1. В § 4 думите „Наредбата за защита и хуманно отношение към селскостопанските животни“ се заменят с „Наредба № 16 от 2006 г. за защита и хуманно отношение при отглеждане и използване на селскостопански животни“.

2. Параграф 7 се изменя така:

„§ 7. Тази наредба въвежда Директива 1999/74/ЕО на Съвета от 19 юли 1999 г. за установяване на минимални изисквания за защитата на кокошки носачки, Директива 2002/4/EО на Комисията от 30 януари 2002 г. относно регистрацията на предприятия за отглеждане на кокошки носачки, предмет на Директива 1999/74/ЕО на Съвета и Директива 2006/83/ЕО на Комисията от 23 октомври 2006 г. за адаптиране на Директива 2002/4/ЕО относно регистрацията на предприятия за отглеждане на кокошки носачки, предмет на Директива 1999/74/ЕО на Съвета, поради присъединяването на България и Румъния.“

§ 15. Приложение № 2 към чл. 14 се отменя.

Заключителна разпоредба

§ 16. В Наредба № 4 от 2024 г. за реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, за сключване и изменение на административни договори, за налагане на административни санкции за интервенциите по чл. 73, 74, 75, чл. 77, параграф 1, букви „а“, „в“ – „е“ и чл. 78 от Регламент (ЕС) 2021/2115, за условията и реда за изплащане, за отказ за изплащане и намаления на плащанията, и за оттегляне на изплатената финансова помощ за интервенциите по чл. 73, 74, 75, 77 и 78 от същия регламент (обн., ДВ, бр. 92 от 2024 г.; изм., бр. 41 от 2026 г.) в чл. 28, ал. 3 след думите „чл. 11, ал. 3“ се добавя „и 5“.

Министър: Пламен Абровски

МИНИСТЕРСТВО НА ПРАВОСЪДИЕТО

НАРЕДБА № Н-1 от 8 юли 2026 г.
за Регистъра за прозрачност

Глава първа
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 1. (1) Тази наредба урежда:

1. реда за вписване, заличаване и удостоверяване на факти и обстоятелства в Регистъра за прозрачност по чл. 19, ал. 3 от Закона за прозрачност при представителство на интереси („закона“), наричан по-нататък „Регистъра“;

2. условията и реда за поддържане на календарите по чл. 8, ал. 5 от закона, включително изискванията относно формата на данните и автоматизирания обмен с Регистъра.

(2) Регистърът се създава, води и поддържа от Сметната палата съгласно разпоредбите на Закона за електронното управление.

Чл. 2. (1) Регистърът съдържа информация за лицата и обстоятелствата, подлежащи на вписване по силата на закона.

(2) Достъпът до Регистъра, както и вписването и заличаването на обстоятелства в него, се осъществяват посредством публичен интерфейс чрез интернет страницата на Сметната палата.

Чл. 3. Председателят на Сметната палата определя със заповед длъжностните лица, които поддържат Регистъра и имат правомощията по чл. 15, ал. 4 и чл. 23, ал. 1 и 2 от закона.

Чл. 4. (1) Обработването на лични данни при създаването, воденето, поддържането и използването на Регистъра и на календарите за срещи се извършва при спазване на изискванията на Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните) (ОВ, L 119/1 от 4 май 2016 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) 2016/679“, и на Закона за защита на личните данни.

(2) Сметната палата като администратор на лични данни в Регистъра осигурява на субектите на данни достъпна информация относно обработването на личните им данни и условия за упражняване на правата им по Регламент (ЕС) 2016/679, доколкото упражняването на тези права не е ограничено със закон.

Глава втора
ВПИСВАНЕ В РЕГИСТЪРА

Чл. 5. (1) На вписване в Регистъра подлежат представители на интереси, които отговарят на условията по чл. 13 от закона.

(2) За физически лица се вписват:

1. единен граждански номер (ЕГН), а за чужденци – личен номер на чужденец (ЛНЧ) или дата на раждане;

2. имена;

3. данни за контакт – електронен адрес и номер на мобилен телефон;

4. сфера на дейност/област на интерес;

5. данни за проекти на актове по чл. 3, ал. 1 от закона, по които се осъществява представителство на интереси, включително сигнатура на акта от интернет страницата на Народното събрание и/или номер на консултацията на проекта на акт от Портала за обществени консултации, когато е приложимо;

6. ако физическото лице е едноличен търговец или предприемач – брой лица, ангажирани за осъществяване на представителство на интереси;

7. декларация дали представителството се осъществява срещу заплащане, или безплатно.

(3) За юридически лица се вписват:

1. идентификационен код на юридическото лице, а за регистрирани в чужбина юридически лица – наименование на органа по регистрация и код от държавата по регистрация, или номер на делото, водено в регистриращия орган;

2. наименование и правна форма;

3. имена на представляващите организацията при вписването;

4. данни за контакт – електронен адрес и номер на мобилен телефон;

5. сфера на дейност/област на интерес;

6. данни за проекти на актове по чл. 3, ал. 1 от закона, по които се осъществява представителство на интереси, включително сигнатура на акта от интернет страницата на Народното събрание и/или номер на консултацията на проекта на акт от Портала за обществени консултации, когато е приложимо;

7. брой служители или ангажирани в друга правна форма лица, извършващи представителство на интереси;

8. декларация дали представителството се осъществява срещу заплащане, или безплатно.

(4) Сферите на дейност по ал. 2, т. 4 и ал. 3, т. 5 се определят въз основа на номенклатурата на областите на политики, използвана в Портала за обществени консултации, а областта на интерес се определя с посочване на органа по чл. 5 от закона, към чиято дейност представителят има интерес.

(5) Когато представителството на интереси се осъществява срещу заплащане, лицата декларират данните по ал. 2, т. 1 и 2, съответно по ал. 3, т. 1 и 2 за лицето, по чието възлагане се осъществява представителството. Информацията се вписва в Регистъра по начин, който осигурява ясно разграничаване между представителя на интереси и възложителя.

(6) Вписването в Регистъра се осъществява в едномесечен срок от настъпване на някое от обстоятелствата по чл. 13, ал. 1 от закона.

(7) При вписване в Регистъра лицата по ал. 2 и 3 декларират верността на въведената информация с декларация по образец съгласно приложението. Декларацията се подписва от лицата по чл. 13, ал. 1 от закона с квалифициран електронен подпис и се подава по електронен път.

(8) Промени във вписаните обстоятелства се отбелязват в 7-дневен срок от настъпването им.

(9) При промяна на данните в първични регистри по чл. 12, ал. 2 от закона съответните обстоятелства се отразяват автоматично в Регистъра.

Чл. 6. (1) Вписванията в Регистъра се извършват по електронен път лично от физическото лице или от законния представител на юридическото лице. Вписването може да бъде извършено от упълномощено лице с изрично писмено пълномощно или по реда на чл. 24 от Закона за електронното управление.

(2) Лицето, извършващо вписването, се идентифицира по реда на чл. 5, ал. 2, т. 1 – 3 от Закона за електронното управление.

(3) След попълване на всички данни и подаване на декларацията по чл. 5, ал. 7 данните се вписват и публикуват в Регистъра, като регистрацията не подлежи на одобрение от служител на Сметната палата, освен в случаите по чл. 7, ал. 1.

(4) При вписване на представител на интереси в Регистъра се генерира уникален регистрационен номер, който се посочва при провеждане на срещи и представяне на становища пред органите и лицата по чл. 5 от закона.

Чл. 7. (1) Когато вписването се извършва от упълномощено лице, длъжностните лица по чл. 3 проверяват редовността на заявените обстоятелства в 7-дневен срок от подаване на данните, като статусът на вписването се отразява в Регистъра с отбелязване „в процес на проверка“.

(2) При установяване на нередовност в заявените обстоятелства чрез Регистъра се изпраща електронно съобщение с указания за отстраняването й в 7-дневен срок.

(3) При неизпълнение на дадените указания в срока по ал. 2 заявените данни се заличават от Регистъра, за което лицето се уведомява с електронно съобщение чрез системата.

(4) Регистърът предоставя достъпна, логически обвързана и проследима информация относно текущия статус и предприетите действия по вписването, като поддържа най-малко следните състояния: „заявяване“, „в процес на проверка“, „указания за отстраняване на нередовности“, „вписване“, „заличаване на заявените данни“ и „заличаване на вписването“.

Чл. 8. (1) Представителят на интереси може да заличи вписването си в Регистъра, когато преустанови дейността си и в продължение на не по-малко от 6 месеца за него не са били налице предпоставките по чл. 13, ал. 1 от закона.

(2) Длъжностните лица по чл. 3 извършват служебно заличаване на вписано лице в Регистъра при:

1. смърт или поставяне под запрещение на физическото лице;

2. прекратяване на дейността на юридическото лице;

3. заличаване на юридическото лице.

(3) Заличаването по ал. 2 се извършва в 30-дневен срок от узнаване на съответното обстоятелство въз основа на:

1. служебно получена информация чрез автоматизиран обмен с регистрите по чл. 12, ал. 2 от закона;

2. постъпило уведомление от компетентен орган;

3. представен официален документ.

(4) Заличените вписвания се отбелязват като такива и данните се съхраняват за срок от 5 години, след което се изтриват.

Глава трета
КАЛЕНДАР ЗА СРЕЩИ

Чл. 9. (1) Органите и лицата по чл. 5 от закона отразяват проведените лични срещи с представители на интереси в своите календари за срещи в 3-дневен срок от провеждането им.

(2) Календарът за срещи се изгражда и поддържа:

1. чрез модул „Календар за срещи“, част от информационната система на Регистъра, или

2. чрез самостоятелна информационна система на съответния орган или лице по чл. 5 от закона.

(3) Календарите по ал. 1 се поддържат по начин, който осигурява автоматизиран обмен и свързаност на данните с Регистъра за прозрачност.

(4) Органите и лицата по чл. 5 от закона определят лицата, които имат право на достъп и работа с календарите за срещи, включително с модул „Календар за срещи“, част от информационната система на Регистъра. Органите и лицата по чл. 5 от закона са задължени да информират Сметната палата за лицата, които са упълномощени за работа с календара и които ще имат достъп до него.

(5) Достъпът до модул „Календар за срещи“, част от информационната система на Регистъра, се осъществява след идентификация със средство по чл. 5, ал. 2, т. 1 – 3 от Закона за електронното управление или чрез квалифицирано удостоверение за квалифициран електронен подпис.

Чл. 10. (1) За всяка среща в календара задължително се отразяват:

1. имена и длъжност на лицата, присъствали на срещата от страна на органите или лицата по чл. 5 от закона;

2. представители на интереси и други присъствали – имена на физическите лица, електронен адрес, наименование на юридическото лице и номер от регистъра по чл. 6, ал. 4, когато е приложимо;

3. дата на срещата;

4. тема на срещата, свързана с проект на акт по чл. 3, ал. 1 от закона, сигнатура от интернет страницата на Народното събрание и/или номер на консултация от Портала за обществени консултации (когато е приложимо), включително желаното въздействие на представителя на интереси върху съдържанието на акта;

5. предходен номер на среща, получен по реда на ал. 2.

(2) При подаване на информация в календара към Регистъра се генерира уникален регистрационен номер на личната среща, който се публикува като част от календара на интернет страницата на съответната институция.

(3) Промени в подадената информация може да се извършат в 3-дневен срок от получаване на уникалния номер на личната среща.

Чл. 11. (1) След публикуване на проект на акт на Портала за обществени консултации и/или на интернет страницата на Народното събрание, или на интернет страницата на съответната община, органът или лицето по чл. 5 от закона своевременно отбелязва в Регистъра номерата на срещите, чиито теми са станали част от съдържанието на проекта. Информацията съдържа и хипервръзка към интернет страницата, на която е публикуван проектът на акт.

(2) При отбелязване на информацията по ал. 1 Регистърът осигурява свързаност между проекта на акт и проведените срещи с представители на интереси. При регистрацията на акта по ал. 1 автоматично се изпраща съобщение за публикувания проект на акт до всички представители на интереси, взели участие в проведените срещи по темата.

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 1. Наредбата се издава на основание чл. 8, ал. 6, чл. 14, ал. 5, чл. 15, ал. 4 и чл. 19, ал. 3 от Закона за прозрачност при представителство на интереси.

§ 2. Регистърът се създава в 6-месечен срок от издаване на наредбата, като председателят на Сметната палата издава заповед за въвеждането му в експлоатация. Заповедта се публикува на интернет страницата на Сметната палата.

Министър: Николай Найденов

Приложение към чл. 5, ал. 7

ДЕКЛАРАЦИЯ
по чл. 5, ал. 7 от Наредба № Н-1 от 2026 г. за Регистъра за прозрачност

Подписаният/ата ....................................................................................................................................... ,

(име, презиме и фамилия)

ЕГН/ЛНЧ/дата на раждане за чужденец .................................................................................................  ,

в качеството ми на физическо лице – представител на интереси/законен представител на юридическо лице – представител на интереси по смисъла на чл. 13, ал. 1 от Закона за прозрачност при представителство на интереси,

(вярното се подчертава)

декларирам достоверността на въведената информация.

Известно ми е, че за деклариране на неверни обстоятелства нося наказателна отговорност по чл. 313, ал. 1 от Наказателния кодекс.

...............
(дата)

гр. .........                                                                  Декларатор: .................................... .

МИНИСТЕРСТВО НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА

Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 5 от 15.09.2017 г. за регистъра на професионалните колежи
(ДВ, бр. 78 от 2017 г.)

§ 1.  В чл. 1 думите „публичния регистър“ се заменят с „регистъра“.

§ 2.  Член 3 се изменя така:

„Чл. 3. Регистърът се поддържа от МОН като единна електронна база данни.“

§ 3.  В чл. 4 в изречение първо след думата „публичен“ се поставя запетая и се добавя „с изключение на обстоятелствата по чл. 6а, т. 2“.

§ 4. В чл. 5 се правят следните изменения:

1. В т. 1, буква „г“ думите „и специалности“ се заличават.

2. В т. 2, буква „г“ думите „и специалности“ се заличават.

§ 5. В чл. 6 се правят следните изменения:

1. В т. 1, буква „г“ думите „и специалности“ се заличават.

2. В т. 2, буква „г“ думите „и специалности“ се заличават.

§ 6. В глава втора се създава чл. 6а:

„Чл. 6а. За всички професионални колежи освен данните по чл. 5 и 6 в регистъра се вписва и информация за:

1. квалификационните курсове, които се провеждат в професионалните колежи, и броя на обучаваните в тях лица;

2. документите по чл. 38 и 40 от ЗПОО, издадени от професионалните колежи.“

§ 7. В чл. 7 се правят следните изменения и допълнения:

1. В ал.1 след думата „Обстоятелствата“ се добавя „по чл. 5 и 6“.

2. Създава се нова ал. 2:

„(2) Информацията по чл. 6а, т. 1 се въвежда в регистъра в срок до 10 дни от началото на обучението в квалификационния курс, а по чл. 6а, т. 2 – в срок до 10 дни от издаване на съответния документ по чл. 38 и 40 от ЗПОО.“

3. Досегашните ал. 2 и 3 стават съответно ал. 3 и 4.

§ 8. В чл. 8 се правят следните изменения и допълнения:

1. В ал. 1 след думите „вписвания и“ се добавя „определя длъжностно лице“.

2. Алинея 2 се изменя така:

„(2) Действията по вписването в регистъра на обстоятелствата по чл. 5 и 6 се извършват от лица, определени от министъра на образованието и науката. Служителите отговарят за достоверността на въвежданата от тях информация.“

3. Създава се ал. 3:

„(3) Действията по вписването в регистъра на обстоятелствата по чл. 6а се извършват от директора на професионалния колеж или от определено от него лице.“

Министър: Георги Вълчев

МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ

Инструкция за изменение и допълнение на Инструкция № 8121з-1008 от 16 декември 2014 г. за организацията и реда за съпровождане на малолетни и непълнолетни лица от полицейските органи на Министерството на вътрешните работи
(обн., ДВ, бр. 106 от 2014 г.; изм. и доп., бр. 54 от 2015 г.)

§ 1. В чл. 2 се правят следните изменения:

1. В ал. 1 думите „специализирана институция за деца“ се заменят със „специално училище, услуга за резидентна грижа, териториално поделение на Държавната агенция за бежанците (ТП на ДАБ)“.

2. В ал. 3 думите „специализирана институция за деца“ се заменят със „специално училище, услуга за резидентна грижа, ТП на ДАБ“.

§ 2. В чл. 3, ал. 2 след думата „преводачи“ се добавя „представител на дете чужденец“.

§ 3. В чл. 4, ал. 1 се правят следните изменения:

1. В т. 2 думите „отклонилите се от възпитателни училища – интернати (ВУИ) или социалнопедагогически интернати (СПИ)“ се заменят със „специално училище или услуга за резидентна грижа“.

2. В т. 3 думите „други специализирани институции за деца“ се заменят със „специално училище, услуга за резидентна грижа или ТП на ДАБ“.

3. Точка 4 се отменя.

4. В т. 11 думите „принудително отвеждане“ се заменят с „връщане до страната на произход, страната на транзитно преминаване или трета страна“, а думите „до границата на Република България“ се заличават.

§ 4. В чл. 5, ал. 1 думите „принудително отвеждане“ се заменят с „връщане до страната на произход, страната на транзитно преминаване или трета страна“.

§ 5. В чл. 7, ал. 2 след съкращението „(ГДНП)“ се поставя запетая и се добавя „Главна дирекция „Жандармерия, специални операции и борба с тероризма“ (ГДЖСОБТ)“.

§ 6. В чл. 10 след съкращението „ГДНП“ се поставя запетая и се добавя „ГДЖСОБТ“.

§ 7. В чл. 11 съкращението „ГДНП“ се заменя с „ГДЖСОБТ“.

§ 8. В чл. 14 се правят следните изменения и допълнения:

1. В т. 1 думите „или съобщение за местно издирване“ се заличават.

2. В т. 2 думите „ВУИ, СПИ, друга специализирана институция за деца“ се заменят със „специално училище, услуга за резидентна грижа, ТП на ДАБ“.

3. В т. 3 думите „малолетни и“ се заличават.

4. В т. 5 думите „принудително отвеждане“ се заменят с „връщане до страната на произход, страната на транзитно преминаване или трета страна“.

5. В т. 7 след съкращението „ЗЗДН“ се поставя запетая и се добавя „както и при изпълнение на дейности по извършване на проверка на постъпил сигнал за извършено домашно насилие, спрямо малолетни и непълнолетни или образуване на преписка или наказателно производство“.

§ 9. В чл. 16, ал. 1, т. 7 думите „институцията за отглеждане и възпитание на деца“ се заменят със „специалното училище, услугата за резидентна грижа, ТП на ДАБ“.

§ 10. В чл. 17 думите „специализирана институция за деца“ се заменят със „специално училище, услуга за резидентна грижа, ТП на ДАБ“.

§ 11. В приложение № 1 към чл. 15, ал. 1 думите „специализираната институция за деца“ се заменят със „специалното училище, услугата за резидентна грижа, ТП на ДАБ“.

§ 12. В приложение № 2 към чл. 17 думите „специализираната институция за деца“ се заменят със „специалното училище, услугата за резидентна грижа, ТП на ДАБ“, а след думата „попечителят“ се добавя „или лицето, което полага грижи за детето“.

§ 13. В приложение № 4 към чл. 24, ал. 2 думите „специализираната институция за деца“ се заменят със „специалното училище, услугата за резидентна грижа, ТП на ДАБ“, а след думата „попечителят“ се добавя „или лицето, което полага грижи за детето“.

§ 14. В приложение № 5 към чл. 26, ал. 1 се правят следните изменения:

1. В колона 10 думите „специализирана институция за деца“ се заменят със „специално училище, услуга за резидентна грижа, ТП на ДАБ“.

2. В колона 11 думите „приел лицето“ се заменят с „настойника, попечителя, друго лице, което полага грижи за детето“.

Министър: Иван Демерджиев

КОМИСИЯ ЗА ФИНАНСОВ НАДЗОР

НАРЕДБА № 5 от 7 юли 2026 г.
за изискванията към обученията и изпитите на лицата, осъществяващи дейност по осигурително посредничество, и образците по чл. 123г, ал. 12 и 16 от Кодекса за социално осигуряване

Раздел I
Общи положения

Чл. 1. С наредбата се определят:

1. изискванията към тематичния обхват на предварителното и последващото обучение и на изпитите по чл. 123г, ал. 6, т. 5 и ал. 13 от Кодекса за социално осигуряване (КСО);

2. изискванията към условията и реда за провеждане на обученията и изпитите по т. 1;

3. образците на легитимационните документи по чл. 123г, ал. 12 от КСО на лицата, осъществяващи дейност по осигурително посредничество;

4. образците на уведомленията по чл. 123г, ал. 16 от КСО.

Раздел II
Изисквания към тематичния обхват на обученията и изпитите за извършване на дейност по осигурително посредничество

Чл. 2. (1) Обученията и изпитите за извършване на дейност по осигурително посредничество задължително обхващат темите, определени в приложение № 1.

(2) Обученията включват изискванията на нормативната уредба и когато е приложимо, характеристиките на продуктите и услугите, предлагани от пенсионноосигурителното дружество. Пенсионноосигурителното дружество може по своя преценка да включи в обучението и други теми извън определените в приложение № 1.

(3) Изпитите обхващат само изискванията на нормативната уредба по темите, определени в приложение № 1.

Раздел III
Ред и условия за провеждане на обученията

Чл. 3. (1) Пенсионноосигурителното дружество осигурява самостоятелно и/или чрез трети лица предварително обучение на физическите лица, с които ще сключи договор за дейност по осигурително посредничество, и на лицата, които осигурителните посредници – юридически лица, възнамеряват да упълномощят.

(2) Пенсионноосигурителното дружество осигурява последващо обучение самостоятелно и/или чрез трети лица:

1. когато лицата по ал. 1 не са положили успешно първоначален или последващ изпит пред Комисията за финансов надзор, наричана по-нататък „Комисията“;

2. при настъпване на съществени промени в нормативната уредба на допълнителното пенсионно осигуряване.

(3) Изискванията за провеждане на обучение и полагане на изпит не се прилагат, когато лице по ал. 1 е положило успешно изпит пред Комисията през последните две години преди сключване на договора, съответно упълномощаването.

Раздел IV
Ред и условия за провеждане на изпити за извършване на дейност по осигурително посредничество

Чл. 4. (1) Комисията по предложение на заместник-председателя на Комисията, ръководещ управление „Осигурителен надзор“, наричан по-нататък „заместник-председателя“, организира ежегодно провеждането на изпити за извършване на дейност по осигурително посредничество между петнадесето и двадесет и пето число на месеците февруари, май, август и ноември.

(2) Комисията може да организира допълнителни изпити за извършване на дейност по осигурително посредничество извън посочените в ал. 1 периоди.

Чл. 5. (1) До края на месеца, предхождащ месеца на провеждане на изпита, Комисията по предложение на заместник-председателя определя с решение:

1. датата и начина за провеждане на изпита;

2. правилата за провеждане на изпита и за оценяване на изпитните работи.

(2) Решението се изпраща на всички пенсионноосигурителни дружества и се публикува на интернет страницата на Комисията в деня на приемането му. Решението може да се оповести и по друг подходящ начин.

Чл. 6. (1) Всяко лице, преминало обучение по чл. 3, ал. 1 или 2, може да подаде искане до пенсионноосигурителното дружество, организирало обучението, което съдържа:

1. имената, единен граждански номер, съответно личен номер или личен номер на чужденец и дата и място на раждане, когато лицето е чуждестранен гражданин;

2. изявление, че лицето желае да положи изпит за осъществяване на дейност по осигурително посредничество пред Комисията;

3. изявление в какъв формат желае да му бъде издадено удостоверението за успешно положен изпит – на хартиен носител или като електронен документ, и предпочитан начин за получаването му – чрез пенсионноосигурителното дружество или лично, като при избор за получаване лично лицето посочва:

а) информация за своя профил в системата за сигурно електронно връчване, когато е заявен електронен документ;

б) получаване в деловодството на Комисията или чрез упълномощено лице с изрично писмено пълномощно или чрез лицензиран пощенски оператор с писмо с обратна разписка с посочване на адрес за кореспонденция, когато е заявен документ на хартиен носител;

4. изрично съгласие пенсионноосигурителното дружество да подаде в Комисията заявление за полагане на изпит от негово име.

(2) Пенсионноосигурителното дружество подава в Комисията до пето число на месеца на провеждане на изпита заявление за полагане на изпит от името на лицата, които са преминали предварително или последващо обучение по допълнително пенсионно осигуряване и са подали искане по ал. 1.

(3) Заявлението по ал. 2 съдържа данните по ал. 1, т. 1, 3 и 4. Заедно със заявлението пенсионноосигурителното дружество предоставя информация за кои лица е заплатена такса за полагане на изпит.

Чл. 7. Право да се явят на изпит имат само лицата, които са посочени в заявлението по чл. 6, ал. 2, за които е заплатена дължимата такса.

Чл. 8. (1) В срок до 5 работни дни от изтичане на срока по чл. 6, ал. 2 Комисията оповестява на интернет страницата си списък, съдържащ собствените и фамилните имена на лицата, които имат право да се явят на изпит. Когато в списъка има повече от едно лице с едно и също собствено и фамилно име, до данните за всяко лице се посочва и инициал на бащиното име.

(2) Комисията изпраща извлечение от списъка по ал. 1 до всяко пенсионноосигурително дружество, подало заявление по чл. 6, ал. 2, съдържащо имената на лицата, които имат право да се явят на изпит и са посочени в заявлението.

(3) Комисията премахва от страницата си списъка по ал. 1 на първия работен ден след провеждане на съответния изпит.

Чл. 9. (1) Изпитът е анонимен и се полага чрез решаване на тест със затворени въпроси.

(2) Изпитът се провежда от изпитна комисия от нечетен брой членове – най-малко трима, които са служители на Комисията с подходяща професионална квалификация и опит.

(3) Редът за работата и съставът на изпитната комисия се определят с решението по чл. 5, ал. 1.

Чл. 10. (1) Тестовете се оценяват с оценка „издържал“ или „неиздържал“.

(2) Резултатите от изпита се оформят в протокол, в който за всяко лице по чл. 8, ал. 1 се посочват данни за явяването и за успешното или неуспешното полагане на изпита.

(3) Протоколът се подписва от членовете на изпитната комисия. Оценките са окончателни и не подлежат на преразглеждане.

(4) Резултатите от изпита се оповестяват на интернет страницата на Комисията в 14-дневен срок от датата на провеждане на изпита, съответно от последната дата на провеждане на изпита, когато през съответните периоди по чл. 4 е определена повече от една дата за провеждане на изпита, и включват собственото и фамилното име на всяко лице по чл. 6, ал. 2, данни за явяването му и оценка „издържал“ или „неиздържал“. Когато в списъка има повече от едно лице с едно и също собствено и фамилно име, до данните за всяко лице се посочва и инициал на бащиното име.

(5) Комисията изпраща до всяко пенсионноосигурително дружество, подало заявление по чл. 6, ал. 2, резултатите на лицата по чл. 8, ал. 2.

(6) Комисията премахва от интернет страницата си резултатите от изпита на първия работен ден след изтичане на един месец от датата на оповестяването им.

(7) В срок до 10 работни дни от оповестяването на резултатите по ал. 4 всяко лице, което не е издържало изпита, може да отправи до Комисията искане да се запознае с резултатите от проверката на своя тест.

(8) Запознаването с резултатите от проверката на тестовете лицата извършват лично, в сградата на Комисията, в присъствието на член на изпитната комисия, по предварително утвърден график.

Раздел V
Документи във връзка с осъществяване на дейност по осигурително посредничество

Чл. 11. (1) Комисията издава удостоверение за успешно положен изпит за извършване на дейност по осигурително посредничество на лицата, които са получили оценка „издържал“ на изпита.

(2) Комисията издава удостоверението по ал. 1 до петнадесето число на месеца, следващ месеца на провеждане на изпита.

(3) Удостоверението по ал. 1 се издава по образец, определен в приложение № 2.

(4) Удостоверението по ал. 1 се издава на хартиен носител или като електронен документ, подписан с квалифициран електронен подпис, в зависимост от избора на лицето, посочен в заявлението по чл. 6, ал. 2.

(5) Когато в заявлението по чл. 6, ал. 2 е посочено, че лицето желае лично да получи удостоверението по ал. 1, то се предоставя по следните начини:

а) за електронен документ – чрез посочения от лицето профил в системата за сигурно електронно връчване;

б) за документ на хартиен носител – получаване в деловодството на Комисията лично или чрез упълномощено лице с изрично писмено пълномощно или чрез лицензиран пощенски оператор с писмо с обратна разписка, в зависимост от избрания начин.

(6) Когато в заявлението по чл. 6, ал. 2 е посочено, че лицето желае да получи удостоверението по ал. 1 чрез пенсионноосигурителното дружество, то се предоставя по следните начини:

а) за електронен документ – чрез регистрирания профил на пенсионноосигурителното дружество в системата за сигурно електронно връчване;

б) за документ на хартиен носител – получаването му в деловодството на Комисията чрез упълномощено лице с изрично писмено пълномощно от законните представители на пенсионноосигурителното дружество.

(7) В случаите по ал. 6 пенсионноосигурителното дружество предоставя на лицата удостоверенията по ал. 1 в 7-дневен срок от получаването им. Предаването на удостоверенията се извършва срещу подпис на лицето.

Чл. 12. (1) Осигурителните посредници – физически лица, се легитимират при осъществяване на дейността по осигурително посредничество с легитимационен документ, издаден от пенсионноосигурителното дружество по образец съгласно приложение № 3.

(2) Лицата, упълномощени от осигурителни посредници – юридически лица, се легитимират при осъществяване на дейността по осигурително посредничество с легитимационен документ, издаден от пенсионноосигурителното дружество по образец съгласно приложение № 4.

Чл. 13. Пенсионноосигурителното дружество уведомява Комисията в срока по чл. 123г, ал. 16 от КСО за всяко прекратяване на договор за осигурително посредничество с физическо или юридическо лице и за всяко оттегляне на упълномощаване на физическо лице, упълномощено от осигурителен посредник – юридическо лице, като подава уведомление по съответния образец съгласно приложения № 5 – 7.

Заключителни разпоредби

§ 1. (1) Комисията организира изпита по § 194, ал. 1 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване (ДВ, бр. 27 от 2026 г.), който се провежда чрез полагане на тест и включва изискванията на нормативната уредба по темите, определени в приложение № 1.

(2) Изпитът се провежда по следния ред:

1. В 2-дневен срок от обнародването в „Държавен вестник“ на тази наредба Комисията по предложение на заместник-председателя с решение:

а) насрочва дати през месец август 2026 г. и определя местата за провеждане на изпит за извършване на дейност по осигурително посредничество;

б) определя правилата за провеждане на изпита, за оценяване на тестовете и за оповестяване на резултатите;

в) назначава изпитна комисия.

2. Комисията изпраща на пенсионноосигурителните дружества решението по т. 1, букви „а“ и „б“ и го оповестява на своята интернет страница. Решението може да бъде оповестено и по друг подходящ начин.

3. Всяко лице, преминало обучение по осигурително посредничество, може да подаде искане до пенсионноосигурителното дружество, организирало обучението, което съдържа:

а) имената, единен граждански номер, съответно личен номер или личен номер на чужденец и дата и място на раждане, когато лицето е чуждестранен гражданин;

б) изявление, че лицето желае да положи изпит за осъществяване на дейност по осигурително посредничество пред Комисията;

в) изявление в какъв формат желае да му бъде издадено удостоверението за успешно положен изпит – на хартиен носител или като електронен документ, и предпочитан начин за получаването му – чрез пенсионноосигурителното дружество или лично, като за лично получаване на електронен документ лицето посочва своя профил в системата за сигурно електронно връчване, а за документ на хартиен носител посочва получаване в деловодството на Комисията лично или чрез упълномощено лице или адрес за кореспонденция, когато заяви получаването му чрез лицензиран пощенски оператор с писмо с обратна разписка;

г) изрично съгласие пенсионноосигурителното дружество да подаде в Комисията заявление за полагане на изпит от негово име.

4. В 5-дневен срок от получаване на решението по т. 1 пенсионноосигурителните дружества подават в Комисията заявления за полагане на изпит от името на лицата, подали искане по т. 3.

5. Заявленията по т. 4 съдържат данните по т. 3, букви „а“ – „в“. Заедно със заявлението съответното пенсионноосигурително дружество предоставя информация за лицата, за които е заплатена такса за изпита.

6. Право да се явят на изпит имат само лицата, които са посочени в заявленията по т. 4 и за които е заплатена дължимата такса. В срок от 3 работни дни от изтичане на срока по т. 4 Комисията оповестява на своята интернет страница списък, съдържащ собственото и фамилното име на лицата, които имат право да се явят на изпита. Когато в списъка има повече от едно лице с едно и също собствено и фамилно име, до данните за всяко лице се посочва и инициал на бащиното име. Комисията изпраща извлечение от списъка до всяко пенсионноосигурително дружество, подало заявление по т. 4, съдържащо имената на лицата, които имат право да се явят на изпит и са посочени в заявлението.

7. Резултатите от изпита се оформят в протокол, в който за всяко лице по т. 4 се посочват собственото и фамилното име, данни за явяването му и оценка „издържал“ или „неиздържал“. Резултатите от изпита се оповестяват на интернет страницата на Комисията до 3 работни дни след последната дата на провеждането му. Комисията изпраща до всяко пенсионноосигурително дружество, подало заявление по т. 4, резултатите на лицата, посочени в съответното заявление. Комисията премахва от страницата си резултатите от изпита на първия работен ден след изтичане на едномесечен срок от оповестяването им.

8. В срок до 5 работни дни от оповестяването на резултатите по т. 7 всяко лице, което не е издържало изпита, може да отправи до Комисията искане да се запознае с резултатите от проверката на своя тест.

9. Комисията издава удостоверение за успешно положен изпит за извършване на дейност по осигурително посредничество по образец съгласно приложение № 2 на лицата, които са получили оценка „издържал“ на изпита, в едномесечен срок от оповестяване на резултатите от изпита. Удостоверението се издава на хартиен носител или като електронен документ и се предоставя съобразно посочения в заявлението по т. 4 начин.

10. Когато в заявлението по т. 4 е посочено, че лицето е заявило получаване на удостоверение чрез пенсионноосигурителното дружество, то се предоставя чрез регистрирания профил на пенсионноосигурителното дружество в системата за сигурно електронно връчване – за електронен документ, или в деловодството на Комисията чрез упълномощено лице с изрично писмено пълномощно от законните представители на пенсионноосигурителното дружество – за удостоверение на хартиен носител. Пенсионноосигурителното дружество предоставя на лицата получените удостоверения в 7-дневен срок срещу подпис.

11. Комисията може да определи с решение при съответно прилагане на т. 1 – 10 допълнителни дати за провеждане на изпит в периода от 1.09.2026 г. до 31.12.2026 г. и сроковете за това.

§ 2. В Наредба № 76 от 12.06.2025 г. за таксите, събирани от Комисията за финансов надзор (обн., ДВ, бр. 51 от 2025 г.; изм. и доп., бр. 109 от 2025 г. и бр. 26 и 43 от 2026 г.) в чл. 25 се създава ал. 4:

„(4) За полагане на изпит за извършване на дейност по осигурително посредничество се събира такса в размер на 100 евро от лицето, което предстои да положи изпит, като същата може да бъде внесена и от пенсионноосигурително дружество. За явяване на изпит на нова дата се дължи отделна такса по изречение първо.“

§ 3. Наредбата влиза в сила на 1 януари 2027 г., с изключение на § 1 и 2 от заключителните разпоредби и приложения № 1 – 4, които влизат в сила в деня на обнародването й в „Държавен вестник“.

§ 4. Наредбата се издава на основание чл. 123г, ал. 19 от Кодекса за социално осигуряване във връзка с § 192 и § 194, ал. 1 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване (ДВ, бр. 27 от 2026 г.) и е приета с Решение № 286-Н от 7 юли 2026 г. на Комисията за финансов надзор.

Председател: Васил Големански

Приложение № 1 към чл. 2

Приложение № 2 към чл. 11, ал. 3

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

КОМИСИЯ ЗА ФИНАНСОВ НАДЗОР

УДОСТОВЕРЕНИЕ
№ …….........…/………. г.

Комисията за финансов надзор удостоверява, че
..........................…………………………………………………………………,
(имена)

единен граждански номер/личен номер/личен номер на чужденец:
......................................……………………………………………………………………....................,
е положил успешно изпит за извършване на дейност по осигурително посредничество, проведен на ........…. г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
...........…………………

Удостоверението се издава на основание чл. 13, ал. 1, т. 30 от Закона за Комисията за финансов надзор и чл. 11, ал. 1 от Наредба № 5 от 7 юли 2026 г. за изискванията към обученията и изпитите на лицата, осъществяващи дейност по осигурително посредничество, и образците по чл. 123г, ал. 12 и 16 от Кодекса за социално осигуряване.

Приложение № 3 към чл. 12, ал. 1

Забележка: Когато договорът за осигурително посредничество е сключен с едноличен търговец, освен името на физическото лице, се посочват и наименованието и ЕИК на търговеца. На лицевата страна на документа може да се поставя печат на пенсионноосигурителното дружество, холограма или друг елемент за защита на автентичността на документа.

Приложение № 4 към чл. 12, ал. 2

Забележка: На лицевата страна на документа може да се поставя печат на пенсионноосигурителното дружество, холограма или друг елемент за защита на автентичността на документа.

Приложение № 5 към чл. 13

Приложение № 6 към чл. 13

Приложение № 7 към чл. 13

Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 9 от 19.11.2003 г. за оценка на активите и пасивите на пенсионноосигурителното дружество и на управляваните от него фондове, за изчисляване на стойността на нетните активи, на един дял и на доходността от инвестиционните имоти и за воденето на индивидуалните партиди, на сметките за паневропейски персонален пенсионен продукт (ПЕПП) и на аналитичните сметки във фонд за разсрочени плащания
(обн., ДВ, бр. 109 от 2003 г.; изм. и доп., бр. 34 от 2004 г., бр. 57 от 2005 г., бр. 32 и 86 от 2006 г., бр. 39 от 2007 г., бр. 28 и 74 от 2009 г., бр. 107 от 2013 г., бр. 94 от 2018 г., бр. 59 от 2021 г., бр. 70 от 2024 г. и бр. 20 от 2025 г.)

§ 1. В наименованието на наредбата думите „фондове, за изчисляване на стойността на нетните активи, на един дял и на доходността от инвестиционните имоти“ се заменят с „фондове и подфондове, за изчисляване на стойността на нетните активи, на един дял“, а думата „разсрочени“ се заменя със „срочни“.

§ 2. В чл. 1 се правят следните изменения и допълнения:

1. В т. 1 след думите „допълнително пенсионно осигуряване“ се поставя запетая и се добавя „на подфондовете в него“, а думите „на нетната стойност на активите в подфондовете в доброволен пенсионен фонд за ПЕПП“ се заменят със „стойността на нетните активи в подфондовете в универсалните и доброволните пенсионни фондове“.

2. В т. 3 след думите „управляваните фондове“ се добавя „и подфондове“.

3. В т. 4 думите „фонд за допълнително задължително пенсионно осигуряване, фонд за допълнително доброволно пенсионно осигуряване“ се заменят с „професионален пенсионен фонд, фонд за допълнително доброволно осигуряване без подфондове“.

4. Създава се нова т. 5:

„5. изчисляването и обявяването на стойността на един дял в подфондовете в универсалните пенсионни фондове и в подфондовете в доброволните пенсионни фондове;“.

5. Досегашните т. 5 – 7 стават съответно т. 6 – 8.

6. Досегашната т. 8 става т. 9 и в нея думата „разсрочени“ се заменя със „срочни“.

7. Досегашната т. 9 се отменя.

§ 3. Наименованието на раздел II се изменя така:

„Оценка на активите и пасивите на фонд за допълнително пенсионно осигуряване и подфонд в него и на фонд за извършване на плащания. Определяне на стойността на нетните активи на фондовете и стойността на нетните активи в подфондовете в универсалните и доброволните пенсионни фондове“.

§ 4. В чл. 2, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения:

1. В текста преди т. 1 след думите „за допълнително пенсионно осигуряване“ се добавя „и на подфонд по чл. 1, т. 1“.

2. В т. 1 думите „чл. 214а, ал. 4“ се заменят с „чл. 214а, ал. 9“, а след думите „активите на фонда“ се поставя запетая и се добавя „съответно на подфонда“.

3. В т. 2 след думите „задълженията на фонда“ се поставя запетая и се добавя „съответно на подфонда“.

4. В т. 3 след думите „активите на фонда“ се поставя запетая и се добавя „съответно на подфонда“.

§ 5. В чл. 3 се правят следните изменения и допълнения:

1. В ал. 1 след думата „фонд“ се добавя „и на подфонд“.

2. Алинея 2 се изменя така:

„(2) Когато финансови активи на пенсионноосигурителното дружество или на управляван от него фонд и подфонд:

1. се търгуват на повече от един регулиран пазар, включително на пазар за растеж в държава членка, съответно на официален пазар на фондова борса или на друг организиран пазар в трета държава, включително предназначен за инструменти на емитенти с малка или средна пазарна капитализация, в деня на придобиването на съответния актив дружеството определя един от тези пазари за основен пазар в съответствие с изискванията на приложимите счетоводни стандарти и го преразглежда ежегодно, както и при необходимост от неговото изменение;

2. са дългови ценни книжа и инструменти на паричния пазар по чл. 176, ал. 1, т. 1, букви „в“ и „г“ и т. 2 от Кодекса за социално осигуряване, които не са приети за търговия на регулиран пазар или на друг организиран пазар в трета държава, но са приети за търговия на повече от една многостранна система за търговия (МСТ) или организирана система за търговия (ОСТ) в държава членка, в деня на придобиването на съответния актив дружеството определя едно от тези места за търговия за основно в съответствие с изискванията на приложимите счетоводни стандарти и го преразглежда ежегодно, както и при необходимост от неговото изменение.“

3. Създава се нова ал. 3:

„(3) При извършването на последващата оценка по чл. 5б, ал. 1 и 2, чл. 6, ал. 1, 2 и 6, чл. 7, ал. 3 и 6 и чл. 10а, ал. 1 и 2 пенсионноосигурителното дружество използва данни само от съответния пазар/място за търговия.“

4. Досегашната ал. 3 става ал. 4 и в нея думите „по чл. 23, ал. 1, съответно по чл. 23, ал. 2“ се заменят със „за представяне на ежедневните отчети за надзорни цели, определен с наредбата по чл. 185, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване“ и се поставя запетая.

§ 6. В чл. 4 се правят следните изменения и допълнения:

1. В ал. 1 след думите „активи на фонд“ се добавя „и на подфонд“.

2. В ал. 2 думите „в доброволния пенсионен фонд за ПЕПП“ се заличават.

§ 7. В чл. 5, ал. 1 думите „притежаваните от фонд за допълнително пенсионно осигуряване“ се заличават, а след думите „държавни ценни книжа“ се добавя „и инструменти на паричния пазар“.

§ 8. В чл. 5а думите „притежаваните от фонд за допълнително пенсионно осигуряване“ се заличават, а след думите „държавни ценни книжа“ се добавя „и инструменти на паричния пазар“.

§ 9. В чл. 5б, ал. 1 думите „притежаваните от фонд за допълнително пенсионно осигуряване дългови ценни книжа, приети за търговия на регулиран пазар“ се заменят с „дългови ценни книжа и инструменти на паричния пазар, търгувани на регулиран пазар или на пазар за растеж в държава членка, съответно на официален пазар на фондова борса или на друг организиран пазар в трета държава, включително предназначен за инструменти на емитенти с малка или средна пазарна капитализация, и на МСТ и на ОСТ за инструментите по чл. 3, ал. 2, т. 2“.

§ 10. Член 5в се изменя така:

„Чл. 5в. С изключение на ценните книжа по чл. 5а последващата оценка на дългови ценни книжа и инструменти на паричния пазар, които не се търгуват на пазар по чл. 3, ал. 2, се извършва по метода на дисконтираните парични потоци или по друг подходящ метод, посочен в правилата по чл. 17.“

§ 11. Член 5в1 се изменя така:

„Чл. 5в1. Последващата оценка на притежаваните от фонд за извършване на плащания дългови ценни книжа по чл. 176, ал. 1, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване и инструменти на паричния пазар, държани до падеж, може да се извърши и по амортизирана стойност съгласно изискванията на приложимите счетоводни стандарти.“

§ 12. В чл. 6 се правят следните изменения и допълнения:

1. В ал. 1 текстът преди буква „а“ се изменя така:

„(1) Последваща оценка на акции, търгувани на регулиран пазар или пазар за растеж в държава членка, съответно на официален пазар на фондова борса или на друг организиран пазар в трета държава, включително предназначен за инструменти на емитенти с малка или средна пазарна капитализация, които са включени в официално изчисляван индекс на съответния пазар съгласно приложение № 2, както и акции и/или дялове на борсово търгувани фондове със седалище в държава членка или в трета държава, се извършва по:“.

2. В ал. 2:

а) в текста преди буква „а“ след думите „регулиран пазар“ се добавя „или пазар за растеж“, а след думите „организиран пазар в трета държава“ се поставя запетая и се добавя „включително предназначен за инструменти на емитенти с малка или средна пазарна капитализация“;

б) в букви „а“ и „б“ накрая се поставя запетая и се добавя „а за новопридобити през съответния месец финансови инструменти – за последните три последователни месеца, считано от датата, предхождаща датата на сключване на сделката“.

3. Създава се нова ал. 5:

„(5) В случаите, когато оценката по ал. 4 надвишава последната цена на затваряне на пазар по ал. 1, обявена в борсов бюлетин или електронна система за ценова информация в предходните три последователни месеца преди деня на извършване на оценката, а ако няма такава – последно обявената цена „купува“ за предходните три последователни месеца преди деня на извършване на оценката, последващата оценка се извършва по следния ред:

1. последна цена на затваряне;

2. последната обявена цена „купува“;

3. ако са налице цена на затваряне и цена „купува“ за един и същи ден, се използва по-ниската от тях.“

4. Досегашната ал. 5 става ал. 6 и в нея след думите „регулиран пазар“ се добавя „или пазар за растеж“, а след думите „организиран пазар в трета държава“ се поставя запетая и се добавя „включително предназначен за инструменти на емитенти с малка или средна пазарна капитализация“.

5. Досегашната ал. 6 става ал. 7 и в нея думите „ал. 5“ се заменят с „ал. 6“.

6. Досегашните ал. 7 и 8 стават съответно ал. 8 и 9.

§ 13. В чл. 6а се правят следните изменения и допълнения:

1. В ал. 1 думите „чл. 23, ал. 1, съответно по чл. 23, ал. 2“ се заменят с „чл. 3, ал. 4“.

2. В ал. 2 думите „чл. 23, ал. 1, съответно по чл. 23, ал. 2“ се заменят с „чл. 3, ал. 4“ и се създава изречение второ: „При последваща оценка по реда на чл. 6, ал. 5 се прилагат изискванията по изречение първо.“

3. В ал. 5 думите „ал. 6“ се заменят с „ал. 7“, а думите „чл. 23, ал. 1, съответно чл. 23, ал. 2“ се заменят с „чл. 3, ал. 4“.

§ 14. В чл. 7 се правят следните допълнения:

1. В ал. 1 след думите „учредени в страната“ се поставя запетая и се добавя „които не са приети за търговия на регулиран пазар“.

2. Алинея 3 се отменя.

3. В ал. 4 думите „ал. 1 – 3“ се заменят с „ал. 1 и 2“.

4. В ал. 5 след думите „учредени извън страната“ се поставя запетая и се добавя „които не са приети за търговия на регулиран пазар“.

5. Алинея 6 се отменя.

6. В ал. 7 думите „могат да се приложат ал. 5 и 6“ се заменят с „може да се приложи ал. 5“.

§ 15. Член 7а се отменя.

§ 16. В чл. 7б се правят следните изменения и допълнения:

1. В ал. 1 думите „към деня на последната търговска сесия, се приема последващата оценка, валидна за деня, следващ деня на последната търговска сесия“ се заменят със „се използва цената, валидна за последния работен ден на регулиран пазар“.

2. Създава се ал. 4:

„(4) При определяне на последваща оценка по реда на чл. 5б, ал. 1 и 2, чл. 6, ал. 1, 2, 5 и 6 и чл. 10а, ал. 1 и 2, когато предходният работен ден за Република България и предходният работен ден за пазарите извън страната не съвпадат, се използва цената от съответния пазар/място за търговия за предходния работен ден в Република България.“

§ 17. Създава се чл. 7в:

„Чл. 7в. (1) Последващата оценка на акции или дялове на алтернативни инвестиционни фондове, извън случаите по ал. 3, се извършва по:

1. цена от последен кръг на финансиране;

2. цена на последни сделки между независими страни;

3. метода на нетната балансова стойност на активите;

4. метода на дисконтираните парични потоци.

(2) Промяна в последващата оценка се извършва при наличие на нова информация или настъпване на обстоятелства, които водят до изменението й. При всяка промяна в оценката пенсионноосигурителното дружество представя в Комисията информацията по изречение първо в срока по чл. 3, ал. 4.

(3) Последващата оценка на акции или дялове на алтернативни инвестиционни фондове се извършва по цена на обратно изкупуване, когато такава цена се обявява поне веднъж месечно.“

§ 18. В чл. 8 се правят следните изменения и допълнения:

1. Досегашният текст става ал. 1 и в нея:

а) в текста преди т. 1 след думите „парите на каса“ се поставя запетая и се добавя „предоставените в заем безналични финансови инструменти“;

б) в т. 1 думите „банковите депозити“ се заменят с „влоговете в банки“;

в) създава се т. 6:

„6. вземанията, произтичащи от предоставените в заем безналични финансови инструменти се оценяват по реда, приложим за съответния вид финансов инструмент съгласно тази наредба, като неполучените възнаграждения по тях се начисляват към датата, за която се отнася оценката.“

2. Създава се ал. 2:

„(2) Пенсионноосигурителното дружество извършва преглед за обезценка на вземанията на фондовете и подфондовете съгласно приложимите счетоводни стандарти и приетите вътрешни правила.“

§ 19. В чл. 10 се правят следните изменения:

1. В ал. 1 думата „тримесечие“ се заменя с „шестмесечие“.

2. В ал. 5 думата „две“ се заменя с „три“.

3. В ал. 10 думата „тримесечието“ се заменя с „шестмесечието“.

§ 20. В чл. 10а се правят следните изменения и допълнения:

1. В ал. 4 след думите „активите на фонд“ се добавя „и на подфонд“, а думите „централния курс“ се заменят с „референтния курс“.

2. В ал. 5 след думите „активите на фонд“ се добавя „и на подфонд“.

§ 21. В чл. 12 се правят следните изменения и допълнения:

1. Алинея 1 се изменя така:

„(1) За определяне на стойността на нетните активи на фонд за допълнително пенсионно осигуряване, на подфонд по чл. 1, т. 1 и на фонд за извършване на плащания се извършва оценка на пасивите на съответния фонд или подфонд.“

2. В ал. 2 думите „фонд по чл. 1, т. 4“ се заменят с „професионален пенсионен фонд и на фонд за допълнително доброволно пенсионно осигуряване без подфондове“.

3. Създават се нови ал. 3 и 4:

„(3) Пасивите на универсален пенсионен фонд и на фонд за допълнително доброволно пенсионно осигуряване с подфондове, които се вземат предвид при определяне стойността на нетните му активи, са:

1. задълженията на подфондовете към пенсионноосигурителното дружество за заплащане на таксите и удръжките по чл. 201, ал. 1 и чл. 256 от Кодекса за социално осигуряване;

2. задълженията на подфондовете към пенсионноосигурителното дружество за заплащане на таксите и удръжките по чл. 202 и чл. 257, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване;

3. начислените суми в подфондовете за изплащане на осигурени лица и пенсионери съгласно чл. 26, ал. 3, 5 и 6;

4. други задължения на подфондовете, различни от задълженията им към осигурените лица и пенсионерите;

5. пасивът на фонда, съответстващ на паричните средства, постъпили по сметката на фонда до тяхното разпределение по сметките на подфондовете.

(4) Пасивите на подфонд в универсален пенсионен фонд и в доброволен пенсионен фонд, които се вземат предвид при определяне стойността на нетните му активи, са:

1. задълженията към пенсионноосигурителното дружество за заплащане на таксите и удръжките по чл. 201, ал. 1 и чл. 256 от Кодекса за социално осигуряване;

2. задълженията към пенсионноосигурителното дружество за заплащане на таксите и удръжките по чл. 202 и чл. 257, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване;

3. начислените суми за изплащане на осигурени лица и пенсионери съгласно чл. 26, ал. 3, 5 и 6;

4. други задължения на подфонда, различни от задълженията му към осигурените лица и пенсионерите.“

4. Досегашната ал. 3 става ал. 5 и в нея:

а) в т. 1 думите „чл. 201, ал. 1, т. 3“ се заменят с „чл. 123ц, ал. 1“;

б) в т. 2 думите „чл. 192а, ал. 15, т. 1 и ал. 17“ се заменят с „чл. 123р, ал. 15, т. 1 и ал. 17“;

в) в т. 3 думите „чл. 192б, ал. 6, т. 1 и ал. 8“ се заменят с „чл. 123с, ал. 6, т. 1 и ал. 8“;

г) в т. 4 след думите „чл. 167а, ал. 1“ се добавя „или чл. 248, ал. 2“.

5. Досегашната ал. 4 става ал. 6 и в нея думите „нетната стойност на активите“ се заменят със „стойността на нетните активи“.

6. Досегашната ал. 5 става ал. 7 и в нея думите „ал. 2 – 4“ се заменят с „пасивите по ал. 2 – 6“.

§ 22. В чл. 13 се правят следните изменения и допълнения:

1. В ал. 1 в изречение първо накрая се добавя „и 5“, а изречение второ се заличава.

2. Създава се нова ал. 2:

„(2) Стойността на нетните активи на подфонд по чл. 1, т. 1 се определя, като от стойността на обособените в подфонда активи, оценени по реда на чл. 2, ал. 1, чл. 3 – чл. 5в, чл. 6, чл. 7 и чл. 7б – чл. 11, се приспадне стойността на пасивите по чл. 12, ал. 4.“

3. Досегашната ал. 2 става ал. 3 и в нея думите „Нетната стойност на активите“ се заменят със „Стойността на нетните активи“, а думите „чл. 12, ал. 4“ се заменят с „чл. 12, ал. 6“.

§ 23. Създава се чл. 13а:

„Чл. 13а. (1) Възникналите приходи от лихви по разплащателните сметки на универсалните пенсионни фондове и доброволните пенсионни фондове с подфондове, в резултат на престоя на средствата преди разпределянето им по сметките на съответните подфондове, се разпределят по подфондове в края на всеки месец на база процентно съотношение на натрупаните обороти между банковите сметки на съответния фонд и съответните сметки на подфондовете, изчислени за месеца, за който е начислен приходът от лихви. Така разпределени, сумите се отчитат като приходи от лихви в съответния подфонд към последния работен ден на месеца, за който се отнасят, а начислените суми по сметките на универсалните пенсионни фондове и доброволните пенсионни фондове с подфондове, до тяхното разпределяне по подфондове, се отчитат като пасиви.

(2) Преводите на лихвите по ал. 1 от сметките на фондовете към сметките на съответните подфондове, за които се отнасят, се извършва най-късно на първия работен ден, следващ месеца, за който са начислени. До превеждането им сумите се отчитат като вътрешен разчет между фонда и съответния подфонд.“

§ 24. В чл. 14 думите „доброволния пенсионен фонд за ПЕПП“ се заменят с „тях“.

§ 25. В чл. 15 ал. 2 се изменя така:

„(2) Активите, в които са инвестирани средствата на резервите по чл. 123ч, ал. 1 и чл. 193а, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване и резерва по § 188, ал. 3 от преходните и заключителните разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване (ДВ, бр. 27 от 2026 г.), се оценяват при спазване на принципите за оценка на активите по раздел II, с изключение на чл. 5в1.“

§ 26. В наименованието на раздел IV думата „осигуряване“ се заменя с „осигуряване, съответно на подфонд, на“.

§ 27. В чл. 17 се правят следните изменения и допълнения:

1. В ал. 1 след думите „пенсионноосигурителното дружество“ се поставя запетая, а думите „и на управляваните от него фондове за допълнително пенсионно осигуряване и фондове“ се заменят с „на управляваните от него фондове за допълнително пенсионно осигуряване и подфондовете в тях и на фондовете“.

2. В ал. 2 думите „и фондове“ се заменят с „и подфондовете в тях и на фондовете“.

3. В ал. 3:

а) в т. 3 след думата „фондове“ се добавя „и подфондове“ и се поставя запетая;

б) в т. 8 след думата „фондове“ се добавя „и подфондове“, а след думите „допълнително пенсионно осигуряване“ се добавя „и подфондовете в тях“;

в) в т. 9 накрая се добавя „и подфондове“;

г) създава се т. 10:

„10. базата и принципите за разпределение между подфондовете на активи и пасиви, приходи и разходи, възникнали във връзка с актив, който се отнася до повече от един подфонд.“

4. В ал. 5 след думата „фондове“ се добавя „и подфондове“.

§ 28. В наименованието на раздел V думите „и представяне на справки за стойността на нетните активи“ се заличават.

§ 29. В чл. 20, ал. 2 думите „в доброволния пенсионен фонд за ПЕПП“ се заменят с „по чл. 1, т. 5 и 6“, а думите „нетната стойност на активите“ се заменят със „стойността на нетните активи“.

§ 30. В чл. 21 се правят следните изменения и допълнения:

1. В ал. 1 думите „дяловете, записани в партидата на резерва по чл. 193, ал. 7 от Кодекса за социално осигуряване“ и запетаите преди и след тях се заличават.

2. В ал. 2 думите „в доброволния пенсионен фонд за ПЕПП“ се заменят с „по чл. 1, т. 5 и 6“, а думите „от този подфонд, записани“ се заменят с „в този подфонд, записани по индивидуалните партиди, съответно“.

§ 31. В чл. 21а се правят следните изменение и допълнения:

1. В ал. 1 думите „нетната стойност на активите“ се заменят със „стойността на нетните активи“, а думите „на подфонд в доброволен пенсионен фонд на ПЕПП“ се заменят с „в подфонд“.

2. В ал. 3 след думите „фонд за допълнително пенсионно осигуряване“ се добавя „или на подфонд“.

3. В ал. 4 след думите „осигуряване, съответно“ се добавя „на подфонда в него“ и се поставя запетая.

§ 32. В чл. 22 се правят следните изменения:

1. В ал. 1 думите „в техните електронни страници“ се заменят с „на техните интернет страници“.

2. Алинея 2 се отменя.

§ 33. Член 23 се изменя така:

„Чл. 23. (1) Пенсионноосигурителните дружества представят в Комисията в срока по чл. 3, ал. 4:

1. изходните величини за изчисление на цената на новопридобит актив, оценяван по един от методите по чл. 17, ал. 3, т. 3, и обосновка на избора на всяка величина;

2. обосновка за замяната на използвания метод и модел за оценка на даден финансов инструмент, когато такава замяна е извършена.

(2) Информацията по ал. 1 се представя и при всяка промяна в изходните величини.“

§ 34. Раздел Va с чл. 23а се отменя.

§ 35. В наименованието на раздел VI думата „разсрочени“ се заменя със „срочни“.

§ 36. В чл. 24 се правят следните изменения и допълнения:

1. В ал. 1:

а) в т. 3 накрая се поставя запетая и се добавя „както и наименованието на подфонда, в който са постъпили средствата“;

б) в т. 4 накрая се поставя запетая и се добавя „включително при прехвърляне на средствата от един в друг подфонд“;

в) в т. 9 след думите „управляващо универсалния“ се добавя „и/или професионалния“.

2. В ал. 2:

а) в текста преди т. 1 след думата „универсален“ се добавя „или в професионален“;

б) в т. 3 накрая се поставя запетая и се добавя „както и наименованието на подфонда, в който са постъпили средствата“.

3. В ал. 3:

а) в т. 4 накрая се поставя запетая и се добавя „както и наименованието на подфонда, в който са постъпили средствата“;

б) в т. 5 накрая се поставя запетая и се добавя „включително при прехвърляне на средства от един в друг подфонд“.

4. В ал. 4:

а) в т. 1 накрая се добавя „във всеки подфонд“;

б) в т. 2 накрая се добавя „във всеки подфонд“;

в) в т. 3 накрая се добавя „във всеки подфонд“.

5. Създава се нова ал. 5:

„(5) В случаите по чл. 230, ал. 10 от Кодекса за социално осигуряване индивидуалната партида на лице в доброволен пенсионен фонд съдържа информацията по ал. 2 и 4.“

6. Досегашната ал. 5 става ал. 6.

§ 37. В чл. 25 се правят следните допълнения:

1. В текста преди т. 1 след думите „пенсионен договор“ се добавя „или договор за разсрочено изплащане“.

2. В т. 1 накрая се поставя запетая и се добавя „съответно на договора за разсрочено изплащане“.

§ 38. В чл. 26 се правят следните изменения и допълнения:

1. В ал. 2 думите „в универсален пенсионен фонд“ се заменят с „във фонд за допълнително задължително пенсионно осигуряване“, а след думите „един дял“ се добавя „на фонда, съответно на подфонда“.

2. В ал. 3 думите „в доброволния пенсионен фонд за ПЕПП“ се заличават.

§ 39. В чл. 27 се правят следните изменения и допълнения:

1. Алинея 1 се изменя така:

„(1) Постъпилите във фондовете за допълнително пенсионно осигуряване по чл. 1, т. 4 неперсонифицирани суми от вноски на осигурени лица до момента на тяхната персонификация се отчитат в отделна неперсонифицирана партида, съответно неперсонифицирана сметка, в стойност и в брой дялове, определени, като стойността на постъпилата сума се раздели на стойността на един дял, валидна за деня на постъпването. Постъпилите неперсонифицирани суми от вноски на осигурени лица във фондовете за допълнително пенсионно осигуряване с подфондове до момента на тяхната персонификация се отчитат по сметка на фонда. Постъпилите неперсонифицирани суми от вноски на осигурени лица в доброволния пенсионен фонд за ПЕПП до тяхната персонификация се водят в неперсонифицирана сметка в подфонда на доброволния пенсионен фонд за ПЕПП с най-ниско целево ниво на инвестиционен риск.“

2. В ал. 2:

а) в т. 1 след думите „чл. 256“ се поставя запетая и се добавя „ал. 1, т. 1 и 2“;

б) в т. 2 думите „се определя“ се заменят със „за фондовете по чл. 1, т. 4“, а думите „съответно неперсонифицираната сметка“ и запетаята преди тях се заличават;

в) в т. 3 думите „съответно на подфонда по ал. 1“ и запетаите преди и след тях се заличават;

г) точка 5 се изменя така:

„5. по индивидуалните партиди в универсалните пенсионни фондове и в доброволните пенсионни фондове с подфондове се записват сумите след приспадане на дължимите такси, като броят на дяловете, съответстващи на постъпилите нетни вноски, се изчисляват, като нетният размер на вноската се раздели на стойността на един дял в деня на разпределяне на средствата по индивидуалните партиди, като:

а) при разпределянето на средства по подсметки за ПЕПП на съответните лица в подфонда с най-ниско целево ниво на инвестиционен риск по подсметките им се отразяват персонифицираните суми и съответстващите им дялове;

б) при разпределянето на средства по подсметки за ПЕПП на съответните лица в подфонд, различен от подфонда с най-ниско целево ниво на инвестиционен риск:

аа) броят на дяловете, с които се намаляват дяловете в подфонда с най-ниско целево ниво на инвестиционен риск, се определя чрез разделяне на тези суми на стойността на един дял, валидна за деня, предхождащ разпределянето на средствата;

бб) броят на дяловете, с които се увеличават дяловете в подфонда, в който постъпват тези суми, се определя чрез разделянето на сумите на стойността на един дял за деня на разпределянето на средствата.“

§ 40. В чл. 27а се правят следните изменения и допълнения:

1. В ал. 1:

а) в текста преди т. 1 думата „разсрочени“ се заменя със „срочни“;

б) в т. 2 накрая се поставя запетая и се добавя „съответно на договора за изплащане на срочна професионална пенсия“;

в) в т. 5 и 6 накрая се поставя запетая и се добавя „съответно на срочната професионална пенсия“.

2. В ал. 2 думите „чл. 167а, ал. 6“ се заменят с „чл. 167а, ал. 5, чл. 168, ал. 6 и чл. 248, ал. 4“, а думата „разсрочени“ се заменя със „срочни“.

§ 41. В чл. 28 думата „разсрочени“ се заменя със „срочни“.

§ 42. В чл. 29 думата „разсрочени“ се заменя със „срочни“.

§ 43. Раздел VII с чл. 30 се отменя.

§ 44. В преходните и заключителните разпоредби в § 2 след думата „основание“ се добавя „чл. 129, ал. 9“ и се поставя запетая, думите „чл. 180в, ал. 3“ и запетаята след тях се заличават, а думите „чл. 249, ал. 4“ се заменят с „чл. 249, ал. 2 и 5“.

§ 45. В приложение № 1 към чл. 5г, ал. 1, т. 2, буква „а“ думите „наименование на фонда за допълнително пенсионно осигуряване/фонда за извършване на плащания“ се заменят с „наименование на фонда за допълнително пенсионно осигуряване/подфонда в универсален пенсионен фонд или доброволен пенсионен фонд/фонда за извършване на плащания“.

§ 46. Приложение № 2 към чл. 6, ал. 1 се изменя така:

„Приложение № 2 към чл. 6, ал. 1

“

§ 47. Приложение № 3 към чл. 21а, ал. 5 се изменя така:

„Приложение № 3 към чл. 21а, ал. 5

Коригиране на допуснати грешки при определяне на стойността на нетните активи на фондовете за допълнително пенсионно осигуряване и на подфондовете в тях

I. При грешка, установена в срок три работни дни от допускането й, пенсионноосигурителното дружество я коригира, като извършва следните действия:

1. за деня „к“ (ден на допускане на грешката):

а) преизчислява стойността на нетните активи на фонда за допълнително пенсионно осигуряване, съответно стойността на нетните активи в подфонда, за ден „к–1“ и стойността на един дял, валидна за работния ден „к“;

б) определя размера на инвестиционната такса по чл. 201, ал. 1, т. 2 и чл. 256, ал. 1, т. 3 от Кодекса за социално осигуряване, съответно на удържаните от подсметките за ПЕПП такси по чл. 256, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване, за деня „к“ и установява разликата между начислената и дължимата такса;

в) начислява като вземане на фонда, съответно като вземане в подфонда, от дружеството разликата по буква „б“ в случай на надвзета такса или записва като задължение на фонда, съответно като задължение в подфонда, разликата в случай на начислена по-ниска такса от дължимата;

г) проверява за наличието на записи за постъпили средства за деня „к“ по индивидуалните партиди, подсметките за ПЕПП и партидата, съответно сметката, по чл. 27, ал. 1;

д) в случай на липса на записи за постъпили средства в партидите по буква „г“ определя стойността на нетните активи на фонда, съответно на подфонда, за деня „к“ и преизчислява стойността на един дял за работния ден „к+1“ по реда и начина, определени в чл. 20, ал. 2 и 3;

е) в случай на наличие на записи за постъпили средства в партидите по буква „г“:

аа) преизчислява всички операции за заверяване на дялове и записва съответните операции с коригиран брой дялове и стойност на един дял по тези партиди, съответно сметки и подсметки;

бб) преизчислява броя на дяловете, съответстващи на дължимите такси по чл. 27, ал. 2, т. 2, и общия брой дялове на фонда, съответно подфонда за деня „к“;

вв) определя стойността на нетните активи на фонда, съответно на подфонда, за деня „к“ и преизчислява стойността на един дял, валидна за работния ден „к+1“;

2. за деня „к+1“:

а) извършва съответните действия по т. 1, букви „б“ и „в“;

б) проверява за наличието на записи за направени вноски и начислени плащания за деня „к+1“ по индивидуалните партиди, подсметките за ПЕПП и партидата, съответно сметката, по чл. 27, ал. 1;

в) в случай на липса на записи в партидите по буква „б“ определя стойността на нетните активи на фонда, съответно на подфонда, за деня „к+1“ и преизчислява стойността на един дял за работния ден „к+2“ по реда и начина, определени в чл. 20, ал. 2 и 3;

г) в случай на наличие на записи за постъпили средства и липса на записи за начислени плащания в партидите и подсметките по буква „б“ извършва за деня „к+1“ съответните действия, посочени в т. 1, буква „е“;

д) в случай на начислени плащания в партидите и подсметките по буква „б“:

аа) преизчислява всички операции за отчисляване на средства и брой дялове и записва съответните операции с коригирани средства и брой дялове, определен по стойността на един дял за деня „к“;

бб) определя разликата между начислените и дължимите суми за съответния договор от всяка партида, съответно подсметка, по буква „б“;

е) в случай на завишена поради грешка стойност на един дял за деня „к“:

аа) ако към деня на отстраняване на грешката са изплатени всички натрупани средства по индивидуалната партида, съответно подсметка за ПЕПП, за съответния договор, записва дължимата сума по буква „д“, подбуква „бб“ като вземане на фонда, съответно в подфонда, от дружеството и приход на фонда, съответно в подфонда, за деня „к+1“ и я възстановява за своя сметка;

бб) ако към деня на отстраняване на грешката са изплатени само част от натрупаните средства по индивидуалната партида, съответно подсметка за ПЕПП, за съответния договор, коригира броя дялове по договора;

ж) в случай на занижена поради грешка стойност на един дял за деня „к“:

аа) ако към деня на отстраняване на грешката са изплатени всички натрупани средства по индивидуалната партида, съответно подсметка за ПЕПП, за съответния договор, записва дължимата сума по буква „д“, подбуква „бб“ като задължение и разход на фонда, съответно от подфонда, за деня „к+1“ и я възстановява на съответните лица в срока, определен в наредбата;

бб) ако към деня на отстраняване на грешката са изплатени само част от натрупаните средства по индивидуалната партида, съответно подсметка за ПЕПП, за съответния договор, коригира броя дялове по договора;

з) в случай на липса на записи за постъпили средства и наличието на записи за начислени плащания в партидите по буква „б“ извършва действията по букви „д“ – „ж“, определя стойността на нетните активи на фонда, съответно на подфонда, за деня „к+1“ и преизчислява стойността на един дял, валидна за работния ден „к+2“;

и) в случай на записи за постъпили средства и на записи за начислени плащания в партидите по буква „б“ извършва съответните действия по т. 1, буква „е“, подбукви „аа“ и „бб“ и действията по букви „д“ – „ж“, определя стойността на нетните активи на фонда, съответно подфонда, за деня „к+1“ и преизчислява стойността на един дял, валидна за работния ден „к+2“;

3. за работния ден „к+2“ и следващите дни до деня на отстраняване на грешката извършва съответните действия по т. 2.

II. При грешка, установена в срок, по-дълъг от три работни дни от допускането й, дружеството я коригира или по реда и начина, определени в т. I, или като извърши следните действия:

1. изчислява вярната стойност на един дял по реда на т. I за всеки ден, в който съществува грешка при определяне стойността на нетните активи на фонда, съответно подфонда, в резултат на която е завишена или занижена стойността на един дял със стойност над определената в чл. 21а, ал. 1;

2. установява всички разлики в броя дялове по партидите, съответно подсметките за ПЕПП, за всеки ден от периода, за който е изчислена нова стойност на дела по т. 1;

3. сумира разликите по т. 2 за всяка партида, съответно подсметка;

4. в деня на отстраняване на грешката записва сумата на дяловете по т. 3 в съответната партида, съответно подсметка;

5. определя таксите по т. I, т. 1, буква „б“ за всеки работен ден, за който е изчислена нова стойност на дела по т. 1, събира разликите и начислява получената сума като вземане на фонда, съответно като вземане в подфонда, от дружеството, съответно задължение на фонда/подфонда към дружеството за деня на отстраняване на грешката.“

§ 48. Приложение № 4 към чл. 23а, ал. 2 и 3 се отменя.

Преходни и заключителни разпоредби

§ 49. (1) Неперсонифицираната партида на фонд за допълнително доброволно пенсионно осигуряване към датата на създаване на подфондове се прехвърля в балансирания подфонд.

(2) Неперсонифицираните средства в универсален пенсионен фонд към 31.12.2026 г. се прехвърлят в първия работен ден на 2027 г. в балансирания подфонд.

§ 50. (1) Пенсионноосигурителните дружества извършват оценката по реда на чл. 10, ал. 1 на притежаваните от фондовете за допълнително пенсионно осигуряване инвестиционни имоти към 30 ноември 2026 г. и я представят в Комисията заедно с плановете за структуриране на портфейлите на съответните подфондове, съгласно § 180, т. 2, буква „в“ от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване (ДВ, бр. 27 от 2026 г.).

(2) Следващата оценка на притежаваните от фондовете за допълнително пенсионно осигуряване инвестиционни имоти се извършва от пенсионносигурителните дружества към 30 юни 2027 г.

§ 51. Наредбата влиза в сила от 1 януари 2027 г., с изключение на § 34, който влиза в сила три дни след обнародването му в „Държавен вестник“.

§ 52. Наредбата се издава във връзка с § 192, т. 2 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване (ДВ, бр. 27 от 2026 г.) и е приета с Решение № 285-Н от 7 юли 2026 г. на Комисията за финансов надзор.

Председател: Васил Големански

МИНИСТЕРСТВО НА ОКОЛНАТА СРЕДА И ВОДИТЕ

ЗАПОВЕД № РД-551 от 1 юли 2026 г.

На основание чл. 110 във връзка с чл. 113, ал. 2 и чл. 109, ал. 2 от Закона за биологичното разнообразие и с постъпило в Министерството на околната среда и водите (МОСВ) писмо с вх. № 05-08-1334/11.06.2026 г. от РИОСВ – Русе:

1. Заличавам от Държавния регистър на защитените природни обекти следните вековни дървета:

1.1. Поради невъзстановимо увреждане вследствие на изсъхване и пречупване на ствола – вековно дърво от вида летен дъб (Quercus robur), намиращо се в землището на с. Николово, м. Корията, община Русе, област Русе, обявено със Заповед № 450 от 25.04.1984 г. на КОПС при МС (ДВ, бр. 22 от 1984 г.). Вековното дърво е заведено в Държавния регистър на защитените природни обекти под № 1603.

1.2. Поради невъзстановимо увреждане вследствие на изсъхване и пречупване на ствола – вековно дърво от вида летен дъб (Quercus robur), намиращо се в землището на с. Николово, м. Корията, община Русе, област Русе, обявено със Заповед № 450 от 25.04.1984 г. на КОПС при МС (ДВ, бр. 22 от 1984 г.). Вековното дърво е заведено в Държавния регистър на защитените природни обекти под № 1604.

2. Промяната да се отрази в регистрите по чл. 113, ал. 1 от Закона за биологичното разнообразие.

3. Заповедта да се обнародва в „Държавен вестник“.

Заповедта подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс пред Върховния административен съд в едномесечен срок от обнародването й в „Държавен вестник“.

Министър: Р. Карамфилова-Благова

НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ

ЗАПОВЕД № З-ЦУ-30-1100 от 26 юни 2026 г.

На основание чл. 8, ал. 4 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) нареждам:

1. В приложение № 1 към Заповед № З-ЦУ-2660 от 21.12.2023 г. на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите да се впише следното задължено лице, за което Териториална дирекция (ТД) на НАП „Средни данъкоплатци и осигурители“ (СДО) е компетентна, съгласно т. II от заповедта:

„

“

2. Заповедта влиза в сила от 1.07.2026 г. и допълва Заповед № З-ЦУ-2660 от 21.12.2023 г. на изпълнителния директор на НАП.

Настоящата заповед следва да се сведе до знанието на всички заинтересовани служители за сведение и изпълнение.

На основание чл. 8, ал. 4 от ДОПК заповедта следва да се обнародва в „Държавен вестник“.

Изпълнителен директор: Б. Михайлов

МИНИСТЕРСТВО НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ХРАНИТЕ

РАЗРЕШЕНИЕ № BG-BIO-07 РД09-511 от 7 май 2026 г.

На основание на чл. 18, ал. 1 и чл. 21, ал. 3, т. 1, ал. 6 и 7 от Закона за прилагане на Общата организация на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз във връзка със Заявление с рег. № 70-498/3.02.2026 г., Сертификат за акредитация с № RvA C412, издаден от Нидерландския съвет за акредитация (RvA) и валиден до 1.01.2027 г., разрешавам на Контрол Юнион Сертификейшънс Б.В. – Нидерландия, с БУЛСТАТ № 148116122 и със седалище и адрес на управление: Република България, гр. София 1000, ул. Г. С. Раковски № 99, ет. 7, офис 8, 9 и 9А, да извършва контрол и сертификация на биологично производство и продукти съгласно Регламент (ЕС) 2018/848 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2018 г. относно биологичното производство и етикетирането на биологични продукти и за отмяна на Регламент (ЕО) № 834/2007 на Съвета (ОВ, L 150, 14.06.2018 г.).

Продуктовият обхват на разрешението включва: непреработени растения и растителни продукти, включително семена и друг растителен репродуктивен материал; домашни животни и непреработени животински продукти; водорасли и непреработени продукти от аквакултури; преработени селскостопански продукти, включително продукти от аквакултури, предназначени за употреба като храна; фуражи; вина; други продукти, изброени в Приложение I към Регламент (ЕС) 2018/848 или необхванати от предходните категории.

Разрешението е валидно до 1.01.2027 г.

МЗХ, Рег. № BG-BIO-07

Министър: И. Христанов

ОБЩИНА СЛИВЕН

РЕШЕНИЕ № 1221 от 25 юни 2026 г.

На основание чл. 21, ал. 1, т. 11 от ЗМСМА, чл. 127, ал. 6, чл. 134, ал. 1, т. 1 и чл. 136, ал. 1 от ЗУТ Общинският съвет – Сливен, реши:

Одобрява изменение на общ устройствен план на община Сливен за територия, в която попада ПИ 67338.301.46 по КК с НТП – за друг обществен обект, комплекс, и трайно предназначение на територията – горска, местност Кешлика, землище гр. Сливен, с промяна на устройствената зона в „Пп1 – предимно производствена зона“.

Съгласно чл. 127, ал. 12 от ЗУТ изменението на ОУПО може да се обжалва в 14-дневен срок от обнародването на акта за одобряване в „Държавен вестник“ пред Административния съд – Сливен, от собствениците на недвижими имоти, непосредствено засегнати от неговите предвиждания. Обжалването не спира изпълнението на плана.

Председател: Д. Митев

РЕШЕНИЕ № 1222 от 25 юни 2026 г.

На основание чл. 21, ал. 1, т. 11 от ЗМСМА, чл. 127, ал. 6, чл. 134, ал. 1, т. 8 и чл. 136, ал. 1 от ЗУТ Общинският съвет – Сливен, реши:

Одобрява изменение на общ устройствен план на община Сливен за територия, в която попада ПИ 66812.22.649 по КК с НТП – друг вид поземлен имот без определено стопанско предназначение, землище с. Скобелево, община Сливен, с промяна на земеделската територия за нуждите на селското стопанство в устройствена зона „Сср – терени за земеделски нужди с възможност за промяна на предназначението“.

Съгласно чл. 127, ал. 12 от ЗУТ изменението на ОУПО може да се обжалва в 14-дневен срок от обнародването на акта за одобряване в „Държавен вестник“ пред Административния съд – Сливен, от собствениците на недвижими имоти, непосредствено засегнати от неговите предвиждания. Обжалването не спира изпълнението на плана.

Председател: Д. Митев

1. – Министърът на регионалното развитие и благоустройството на основание чл. 149, ал. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) съобщава, че е издал Разрешение за строеж № РС-147 от 10.07.2026 г. за обект: ИСМ-ИСУН 2020 BG-RRP-7.008-0004-C01, по процедура чрез подбор BG-RRP-7.008 от Механизма за възстановяване и устойчивост за изпълнение на проекта по инвестиция К7.И1 „Широкомащабно разгръщане на цифрова инфраструктура на територията на България“ от Националния план за възстановяване и устойчивост на Република България, представляващ изграждане на нова физическа инфраструктура и разполагане на електронна съобщителна мрежа на територията на Южен централен район, областите Пловдив, Пазарджик, Хасково, Кърджали, Смолян, отклонение ЮЦ10 ГКПП Маказа – Кирково, при условията на чл. 60 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). На основание чл. 60, ал. 5 от АПК предварителното изпълнение може да се обжалва пред Върховния административен съд в 3-дневен срок от обнародването в „Държавен вестник“ чрез Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ). На основание чл. 215, ал. 1 и 4 от ЗУТ разрешението за строеж подлежи на обжалване от заинтересуваните лица пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от обнародването на обявлението в „Държавен вестник“ чрез МРРБ.

2. – Министърът на регионалното развитие и благоустройството на основание чл. 149, ал. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) съобщава, че е издал Разрешение за строеж № РС-152 от 10.07.2026 г. за обект: ИСМ-ИСУН 2020 BG-RRP-7.008-0003-C01, по процедура чрез подбор BG-RRP-7.008 от Механизма за възстановяване и устойчивост за изпълнение на проекта по инвестиция К7.И1 „Широкомащабно разгръщане на цифрова инфраструктура на територията на България“ от Националния план за възстановяване и устойчивост на Република България, представляващ изграждане на нова физическа инфраструктура и разполагане на електронна съобщителна мрежа на територията на Югозападен район, област София-град, Софийска област, област Перник, област Кюстендил, област Благоевград, подобект: Изграждане на нова физическа инфраструктура и електронна съобщителна мрежа към нея в общинска територия, етапи 1 – 45. Софийска област: Етап 17 – община Своге; област Перник: Етап 25 – община Радомир; област Кюстендил: Етап 30 – община Кюстендил, Етап 33 – община Трекляно; област Благоевград: Етап 39 – община Петрич, при условията на чл. 60 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). На основание чл. 60, ал. 5 от АПК предварителното изпълнение може да се обжалва пред Върховния административен съд в 3-дневен срок от обнародването в „Държавен вестник“ чрез Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ). На основание чл. 215, ал. 1 и 4 от ЗУТ разрешението за строеж подлежи на обжалване от заинтересуваните лица пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от обнародването на обявлението в „Държавен вестник“ чрез МРРБ.

150. – Министърът на регионалното развитие и благоустройството на основание чл. 149, ал. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) съобщава, че е издал Разрешение за строеж № РС-150 от 10.07.2026 г. за обект: BG-RRP-7.008 – „Широкомащабно разгръщане на цифрова инфраструктура на територията на България“, „BG-RRP-7.008-0006 Изграждане на модерна и сигурна цифрова инфраструктура на територията на Северен централен район“, области Русе, Разград, Велико Търново, Габрово и Силистра, в изпълнение на инвестиция К7.И1 „Широкомащабно разгръщане на цифрова инфраструктура на територията на България“, част от НПВУ, подобект: Изграждане на нова физическа инфраструктура и електронна съобщителна мрежа към нея в общинска територия, Етап 3: община Златарица, Етап 8: община Сухиндол, област Велико Търново, Етап 15: община Разград, област Разград, и Етап 19: община Ветово, област Русе, при условията на чл. 60 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). На основание чл. 60, ал. 5 от АПК предварителното изпълнение може да се обжалва пред Върховния административен съд в 3-дневен срок от обнародването в „Държавен вестник“ чрез Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ). На основание чл. 215, ал. 1 и 4 от ЗУТ разрешението за строеж подлежи на обжалване от заинтересуваните лица пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от обнародване на обявлението в „Държавен вестник“ чрез МРРБ.

151. – Министърът на регионалното развитие и благоустройството на основание чл. 149, ал. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) съобщава, че е издал Разрешение за строеж № РС-151 от 10.07.2026 г. за обект: BG-RRP-7.008 – „Широкомащабно разгръщане на цифрова инфраструктура на територията на България“, „BG-RRP-7.008-0007 Изграждане на модерна и сигурна цифрова инфраструктура на територията на Северозападен район“, области Видин, Монтана, Враца, Плевен и Ловеч, в изпълнение на инвестиция К7.И1 „Широкомащабно разгръщане на цифрова инфраструктура на територията на България“, част от НПВУ, Подобект 2: Изграждане на нова физическа инфраструктура и електронна съобщителна мрежа към нея в общинска територия, Етап 2: община Ново село, Етап 4: община Бойница, област Видин, Етап 23: община Мизия, област Враца, Етап 26: община Червен бряг, Етап 32: община Гулянци, Етап 33: община Никопол, Етап 35: община Левски, Етап 36: община Пордим, област Плевен, и Етап 39: община Тетевен, област Ловеч, при условията на чл. 60 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). На основание чл. 60, ал. 5 от АПК предварителното изпълнение може да се обжалва пред Върховния административен съд в 3-дневен срок от обнародването в „Държавен вестник“ чрез Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ). На основание чл. 215, ал. 1 и 4 от ЗУТ разрешението за строеж подлежи на обжалване от заинтересуваните лица пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от обнародването на обявлението в „Държавен вестник“ чрез МРРБ.

144. – Министърът на регионалното развитие и благоустройството на основание чл. 149, ал. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) съобщава, че е издал Разрешение за строеж № РС-144 от 10.07.2026 г. за обект: ИСМ-ИСУН 2020 BG-RRP-7.008-0003-C01, по процедура чрез подбор BG-RRP-7.008 от Механизма за възстановяване и устойчивост за изпълнение на проекта по инвестиция К7.И1 „Широкомащабно разгръщане на цифрова инфраструктура на територията на България“ от Националния план за възстановяване и устойчивост на Република България, представляващ изграждане на нова физическа инфраструктура и разполагане на електронна съобщителна мрежа на територията на Югозападен район, област София-град, Софийска област, област Перник, област Кюстендил, област Благоевград. Подобект: Изграждане на нова физическа инфраструктура и електронна съобщителна мрежа към нея в общинска територия, eтапи 1 – 45: Етап 15: община Правец, Софийска област; Етап 19: община Челопеч, Софийска област; Етап 45: община Хаджидимово, област Благоевград, при условията на чл. 60 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). На основание чл. 60, ал. 5 от АПК предварителното изпълнение може да се обжалва пред Върховния административен съд в 3-дневен срок от обнародването в „Държавен вестник“ чрез Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ). На основание чл. 215, ал. 1 и 4 от ЗУТ разрешението за строеж подлежи на обжалване от заинтересуваните лица пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от обнародването на обявлението в „Държавен вестник“ чрез МРРБ.

56. – Университетът по архитектура, строителство и геодезия, София, обявява конкурси за заемане на академични длъжности, както следва: професор в област на висше образование 5. Технически науки, професионално направление 5.7. Архитектура, строителство и геодезия, научна специалност „Строителни материали, изделия и технология за производството им“, за нуждите на катедра „Строителни материали и изолации“ – един, със срок за подаване на документи 3 месеца от обнародването на обявата в „Държавен вестник“; доцент в област на висше образование 5. Технически науки, професионално направление 5.7. Архитектура, строителство и геодезия, направление „Фотограметрия и дистанционни методи“, за нуждите на катедра „Фотограметрия и картография“ – един, със срок за подаване на документи 3 месеца от обнародването на обявата в „Държавен вестник“. Документи по конкурсите се подават в отдел „Човешки ресурси“, кабинет № 202, сграда – ректорат, бул. Хр. Смирненски № 1, гр. София, тел. 02/866 90 54.

153. – Министърът на регионалното развитие и благоустройството на основание чл. 149, ал. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) съобщава, че е издал Разрешение за строеж № РС-153 от 10.07.2026 г. за обект: „BG-RRP-7.008 – Широкомащабно разгръщане на цифрова инфраструктура на територията на България“ – „BG-RRP-7.008-0006 Изграждане на модерна и сигурна цифрова инфраструктура на територията на Северен централен район“, областите Русе, Разград, Велико Търново, Габрово и Силистра, в изпълнение на инвестиция К7.И1 „Широкомащабно разгръщане на цифрова инфраструктура на територията на България“, част от Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ). Подобект 2: Изграждане на нова физическа инфраструктура и електронна съобщителна мрежа към нея в общинска територия, eтапи 1 – 29. Етап 12: община Завет, област Разград; Етап 21: община Русе, област Русе, при условията на чл. 60 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). На основание чл. 60, ал. 5 от АПК предварителното изпълнение може да се обжалва пред Върховния административен съд в 3-дневен срок от обнародването в „Държавен вестник“ чрез Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ). На основание чл. 215, ал. 1 и 4 от ЗУТ разрешението за строеж подлежи на обжалване от заинтересуваните лица пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от обнародване на обявлението в „Държавен вестник“ чрез МРРБ.

155. – Министърът на регионалното развитие и благоустройството на основание чл. 149, ал. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) съобщава, че е издал Разрешение за строеж № РС-155 от 10.07.2026 г. за обект: ИСМ-ИСУН 2020 BG-RRP-7.008-0003-C01, по процедура чрез подбор BG-RRP-7.008 от Механизма за възстановяване и устойчивост за изпълнение на проекта по инвестиция К7.И1 „Широкомащабно разгръщане на цифрова инфраструктура на територията на България“ от Националния план за възстановяване и устойчивост на Република България, представляващ изграждане на нова физическа инфраструктура и разполагане на електронна съобщителна мрежа на територията на Югозападен район“, област София-град, Софийска област, област Перник, област Кюстендил, област Благоевград, подобект: Изграждане на нова физическа инфраструктура и електронна съобщителна мрежа към нея в общинска територия, eтапи 1 – 45. Етап 22: община Перник, Етап 23: община Земен, Етап 24: община Ковачевци, област Перник; Етап 31: община Рила, област Кюстендил; Етап 36: община Гоце Делчев, Етап 37: община Гърмен, Етап 44: община Струмяни, област Благоевград, при условията на чл. 60 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). На основание чл. 60, ал. 5 от АПК предварителното изпълнение може да се обжалва пред Върховния административен съд в 3-дневен срок от обнародването в „Държавен вестник“ чрез Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ). На основание чл. 215, ал. 1 и 4 от ЗУТ разрешението за строеж подлежи на обжалване от заинтересуваните лица пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от обнародване на обявлението в „Държавен вестник“ чрез МРРБ.

156. – Министърът на регионалното развитие и благоустройството на основание чл. 149, ал. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) съобщава, че е издал Разрешение за строеж № РС-156 от 15.07.2026 г. за обект: „BG-RRP-7.008 – Широкомащабно разгръщане на цифрова инфраструктура на територията на България“ – „BG-RRP-7.008-0007 Изграждане на модерна и сигурна цифрова инфраструктура на територията на Северозападен район“, области Видин, Монтана, Враца, Плевен и Ловеч, в изпълнение на инвестиция К7.И1 „Широкомащабно разгръщане на цифрова инфраструктура на територията на България“, част от Националния план за възстановяване и устойчивост, подобект: Изграждане на нова физическа инфраструктура и електронна съобщителна мрежа към нея при пресичане на железопътна инфраструктура, при условията на чл. 60 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). На основание чл. 60, ал. 5 от АПК предварителното изпълнение може да се обжалва пред Върховния административен съд в 3-дневен срок от обнародването в „Държавен вестник“ чрез Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ). На основание чл. 215, ал. 1 и 4 от ЗУТ разрешението за строеж подлежи на обжалване от заинтересуваните лица пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от обнародване на обявлението в „Държавен вестник“ чрез МРРБ.

780. – Медицинският университет – София, Фармацевтичен факултет, с решение на академичния съвет (протокол № 25 от 23.06.2026 г.) обявява конкурс за доцент – един, в област на висше образование 7. Здравеопазване и спорт, професионално направление 7.3. Фармация и научна специалност „Фармацевтична химия“, за нуждите на катедра „Фармацевтична химия“ на Фармацевтичния факултет при МУ – София. В 2-месечен срок от обнародването на обявата в „Държавен вестник“ кандидатите могат да подават заявление и документи във Фармацевтичния факултет, ул. Дунав № 2, 1000 София, стая № 125. За справки – тел. 02/987 98 74, http://mu-sofia.bg.

81. – Нов български университет, София, обявява следните конкурси: един професор в област на висше образование 2. Хуманитарни науки, професионално направление 2.1. Филология (Теория и история на литературата); един доцент в област на висше образование 8. Изкуства, професионално направление 8.2. Изобразително изкуство (Интериорен, пространствен и концептуален дизайн). Срок за подаване на документи – 2 месеца от обнародването на обявата в „Държавен вестник“. Документите се подават в Нов български университет, София, ул. Монтевидео № 21, отдел „Човешки ресурси“, офис 215, тел. 02/8110235.

27. – Бургаският държавен университет „Проф. д-р Асен Златаров“ обявява конкурси за заемане на следните академични длъжности: 1. доцент – един, в област на висше образование 5. Технически науки, професионално направление 5.2. Електротехника, електроника и автоматика, научна специалност „Електроснабдяване и електрообзавеждане“ (Нетрадиционни и възобновяеми енергийни източници), със срок 2 месеца от обнародването на обявата в „Държавен вестник“ – на пълен щат; 2. доцент – един, в област на висше образование 5. Технически науки, ПН 5.10. Химични технологии, научна специалност „Технология на силикатите, свързващите вещества и труднотопимите неметални материали“, със срок 2 месеца от обнародването на обявата в „Държавен вестник“ – на пълен щат; 3. доцент в област на висше образование 7. Здравеопазване и спорт, ПН 7.4. Обществено здраве, научна специалност „Социална медицина и организация на здравеопазването и фармацията“ – един, със срок 2 месеца от обнародването на обявата в „Държавен вестник“; 4. доцент в област на висше образование 5. Технически науки, професионално направление 5.13. Общо инженерство (Управление на риска и техническа безопасност), със срок 3 месеца от обнародването на обявата в „Държавен вестник“, за нуждите на Факултета по технически науки – на пълен щат; 5. главен асистент – един, в област на висше образование 4. Природни науки, математика и информатика, професионално направление 4.2. Химически науки, научна специалност „Физикохимия“ (Химична кинетика), със срок 2 месеца от обнародването на обявата в „Държавен вестник“; 6. професор – един, в област на висше образование 4. Природни науки, математика и информатика, професионално направление 4.2. Химически науки, научна специалност „Неорганична химия“, със срок 2 месеца от обнародването на обявата в „Държавен вестник“; 7. главен асистент в област на висше образование 1. Педагогически науки, професионално направление 1.3. Педагогика на обучението пo … (Методика на обучението по английски език), със срок за кандидатстване 3 месеца от обнародването в „Държавен вестник“, за нуждите на катедра „Педагогика на обучението“ – 1/2 щатна бройка; 8. главен асистент в област на висше образование 3. Социални, стопански и правни науки, професионално направление 3.7. Администрация и управление („Бизнес модели“ и „Стратегическо управление“), със срок за кандидатстване 2 месеца от обнародването в „Държавен вестник“, за нуждите на катедра „Икономика и управление“ – 1/2 щатна бройка; 9. главен асистент в област на висше образование 5. Технически науки, професионално направление 5.13. Общо инженерство, научна специалност „Технология на природните и синтетични горива“ – един, със срок за кандидатстване 2 месеца от обнародването в „Държавен вестник“, за нуждите на катедра „Индустриални технологии и мениджмънт“ – 1/8 щатна бройка; 10. доцент в област на висше образование 1. Педагогически науки, професионално направление 1.3. Педагогика на обучението пo … (Методика на обучението по български език и литература в предучилищното образование и начален етап на основната образователна степен), със срок за кандидатстване 3 месеца от обнародването в „Държавен вестник“, за нуждите на катедра „Педагогика на обучението“ – цяла щатна бройка; 11. доцент в област на висше образование 1. Педагогически науки, професионално направление 1.2. Педагогика (Социална и превантивна педагогика), със срок 3 месеца от обнародването в „Държавен вестник“, за нуждите на катедра „Педагогика“ – цяла щатна бройка; 12. доцент в област на висше образование 1. Педагогически науки, професионално направление 1.2. Педагогика (Специална педагогика и приобщаващо образование), със срок 3 месеца от обнародването в „Държавен вестник“, за нуждите на катедра „Педагогика“ – цяла щатна бройка; 13. професор в област на висше образование 1. Педагогически науки, професионално направление 1.3. Педагогика на обучението пo … (Методика на обучението по математика и информационни технологии в предучилищното образование и начален етап на основната образователна степен), със срок за кандидатстване 3 месеца от обнародването в „Държавен вестник“, за нуждите на катедра „Педагогика на обучението“ – цяла щатна бройка. Документи се приемат на адрес: Бургас, бул. Проф. Я. Якимов № 1, деловодство, стая № 208, тел. за информация: 0879 376909 – за главен асистент, и 0885 633392 – за доцент и професор.

90. – Лесотехническият университет – София, обявява конкурс за заемане на академична длъжност доцент към катедра „Ловно стопанство“ в област на висше образование 6. Аграрни науки и ветеринарна медицина, професионално направление 6.5. Горско стопанство, научна специалност „Рибовъдство, рибно стопанство и промишлен риболов“ по дисциплината „Рибно стопанство“. Срок за подаване на документите – 2 месеца от обнародването в „Държавен вестник“. Код на процедурата: FOR-AsP-0626-209. Документи по конкурса се подават в стая № 6 „Обща канцелария“, централна сграда на Лесотехническия университет, гр. София, бул. Климент Охридски № 10, тел. 02/91-907, вътр. 445.

91. – Лесотехническият университет – София, обявява конкурс за заемане на академична длъжност главен асистент към катедра „Дендрология“ в област на висше образование 6. Аграрни науки и ветеринарна медицина, професионално направление 6.5. Горско стопанство, научна специалност „Лесовъдство (вкл. Дендрология)“ по дисциплината „Фитоценология“. Срок за подаване на документите – 2 месеца от обнародването в „Държавен вестник“. Код на процедурата: FOR-A-0626-210. Документи по конкурса се подават в стая № 6 „Обща канцелария“, централна сграда на Лесотехническия университет, гр. София, бул. Климент Охридски № 10, тел. 02/91-907, вътр. 445.

92. – Лесотехническият университет – София, обявява конкурс за заемане на академична длъжност професор към катедра „Дендрология“ в област на висше образование 6. Аграрни науки и ветеринарна медицина, професионално направление 6.5. Горско стопанство, научна специалност „Лесовъдство (вкл. Дендрология)“ по дисциплината „Ботаника“. Срок за подаване на документите – 2 месеца от обнародването в „Държавен вестник“. Код на процедурата: FOR-P-0626-211. Документи по конкурса се подават в стая № 6„Обща канцелария“, централна сграда на Лесотехническия университет, гр. София, бул. Климент Охридски № 10, тел. 02/91-907, вътр. 445.

562. – Университетът по библиотекознание и информационни технологии – София, обявява конкурс за прием на докторанти в редовна и задочна форма на обучение, български граждани, през учебната 2026/2027 г. в професионалните направления: 3.5. Обществени комуникации и информационни науки – 10 бр. редовно и 5 бр. задочно, по докторски програми „Книгознание, библиотекознание и библиография“, „Организация и управление на информационни процеси“, „Културно-историческо наследство в съвременна информационна среда“, „Бизнес, административни обществени комуникации и технологии“, „Наукознание“, „Лидерство“; 4.6. Информатика и компютърни науки – 8 бр. редовно и 2 бр. задочно, по докторска програма „Информационни системи и технологии, информатика и компютърни науки“; 9.1. Национална сигурност – 2 бр. редовно, по докторска програма „Национална сигурност“. Срокът за подаване на документи е 2 месеца от датата на обнародване на обявата в „Държавен вестник“. Документите се подават на адрес: София, бул. Цариградско шосе № 119, стая № 215, тел. за справки – 0878 220 451, www.unibit.bg.

32. – Икономическият университет – Варна, на основание чл. 3, ал. 1 от Закона за развитието на академичния състав в Република България обявява следните конкурси: 1. за заемане на академична длъжност доцент в област на висше образование 4. Природни науки, математика и информатика, професионално направление 4.6. Информатика и компютърни науки, научна специалност „Информатика“ – един, със срок 2 месеца от обнародването в „Държавен вестник“, за нуждите на катедра „Информатика“ към Икономическия университет – Варна; 2. за заемане на академична длъжност доцент в област на висше образование 3. Социални, стопански и правни науки, професионално направление 3.7. Администрация и управление, научна специалност „Социално управление (Мениджмънт – организационно проектиране и предприемачество)“ – един, със срок 2 месеца от обнародването в „Държавен вестник“, за нуждите на катедра „Управление и администрация“ към Икономическия университет – Варна; 3. за заемане на академична длъжност доцент в област на висше образование 3. Социални, стопански и правни науки, професионално направление 3.7. Администрация и управление, научна специалност „Социално управление (Мениджмънт на човешките ресурси – управление на таланта и лидерство)“ – един, със срок 2 месеца от обнародването в „Държавен вестник“, за нуждите на катедра „Управление и администрация“ към Икономическия университет – Варна. За информация и документи: Икономически университет – Варна, отдел НИД, каб. 503, тел. 052/830-813, e-mail: [email protected].

86. – Икономическият университет – Варна, на основание Решение № 499 от 3.07.2026 г. на Министерския съвет обявява конкурс за прием на докторанти по следните докторски програми:

Срок за подаване на документи в звено „Докторантско училище“ – 2 месеца от обнародването на обявата в „Държавен вестник“. За документи и информация – звено „Докторантско училище“, каб. 531, тел. 0884 68 22 67, e-mail: [email protected].

274. – Националният институт по геофизика, геодезия и география – БАН, София, обявява конкурс за академична длъжност главен асистент по професионално направление 4.4. Науки за Земята, научна специалност „Икономическа и социална география“, за нуждите на департамент „География“ – един, със срок 2 месеца от обнародването в „Държавен вестник“. Документи – в канцеларията на института – София 1113, ул. Акад. Г. Бончев, бл. 3, тел. 02/979 3322.

46. – Аграрният университет – Пловдив, обявява конкурси за заемане на следните академични длъжности: професор по област на висше образование 6. Аграрни науки и ветеринарна медицина, професионално направление 6.1. Растениевъдство, научна специалност „Фуражно производство, ливадарство“ (за нуждите на катедра „Растениевъдство“) – един; доцент по област на висше образование 6. Аграрни науки и ветеринарна медицина, професионално направление 6.1. Растениевъдство, научна специалност „Растениевъдство“ (за нуждите на катедра „Растениевъдство“) – един; главен асистент по област на висше образование 6. Аграрни науки и ветеринарна медицина, професионално направление 6.1. Растениевъдство, научна специалност „Фуражно производство, ливадарство“ (за нуждите на катедра „Растениевъдство“) – един. Конкурсите са със срок 2 месеца от обнародването в „Държавен вестник“. Документи – в университета, отдел „Развитие на академичния състав“ – тел. 032/654 323.

194. – Институтът за изследване на населението и човека при БАН – София, обявява конкурси за заемане на академични длъжности, както следва: професор в област на висше образование 3. Социални, стопански и правни науки, професионално направление 3.2. Психология (Психология на здравето и развитието) – един, за нуждите на секция „Психология на развитието и здравето“; главен асистент в област на висше образование 3. Социални, стопански и правни науки, професионално направление 3.2. Психология (Социална психология – Трансгенерационни влияния и междуличностни отношения) – един, за нуждите на секция „Социална и консултативна психология“, всички със срок 2 месеца от обнародването в „Държавен вестник“. Документи – в института: гр. София, ул. Акад. Георги Бончев, бл. 6, ет. 5, стая № 502, тел.: 02/870 32 17, 0886 049 798.

44. – Областният управител на област Видин на основание чл. 149, ал. 1 от Закона за устройство на територията съобщава, че на основание чл. 148, ал. 3, т. 1 от Закона за устройство на територията е издадено Разрешение за строеж № 003 от 1.07.2026 г. за обект: „Изграждане на Клетка ІІ на Регионално депо за битови отпадъци – Видин“, местонахождение: ПИ № 29043.110.11, с. Жеглица, община Видин, област Видин (стар номер ПИ 110011, ЕКАТТЕ 29043, землището на с. Жеглица, м. Рамова ливада (Козя гърбина), и е одобрен инвестиционен проект на 30.06.2026 г. Строежът е втора категория съгласно чл. 137, ал. 1, т. 2, буква „г“ от Закона за устройство на територията и чл. 4, ал. 4 от Наредба № 1 от 30.07.2003 г. за номенклатурата на видовете строежи. Разрешението за строеж е издадено на Община Видин, БУЛСТАТ 000159508, със седалище и адрес на управление: гр. Видин, пл. Бдинци № 2, представлявана от д-р Цветан Ценков – кмет на община Видин – възложител. На основание чл. 215, ал. 1 и 4 от ЗУТ разрешението за строеж подлежи на обжалване от заинтересуваните лица пред Административния съд – Видин, в 30-дневен срок от обнародване на обявлението в „Държавен вестник“ чрез областния управител на област Видин.

53. – Столичната община на основание чл. 129, ал. 1 от ЗУТ съобщава, че с Решение № 433 по протокол № 63 от 11.06.2026 г. на СОС е одобрен проект за ПУП – изменение на плана за улична регулация (ИПУР) по ул. Гео Милев между о.т. 62 и о.т. 67 при кв. 27, 28, 30б и 32 за изместване на вход-изходи на МС2 във връзка със строителството на Трета метролиния на „Софийски метрополитен“ през кв. Слатина до кв. Младост 1, което води до изменение на плана за регулация (ИПР) на УПИ I – „за обществено и жилищно строителство“, от кв. 27, УПИ I – „за обществено и жилищно строителство“, от кв. 28, УПИ I – „за озеленяване, църква и КОО“, от кв. 30б, УПИ I – „за училище“, от кв. 32 с изменение на сервитути на техническата инфраструктура в м. Гео Милев и м. Гео Милев – Подуяне – Редута, район „Слатина“ – СО. Решението може да бъде обжалвано по реда на чл. 215, ал. 4 от ЗУТ пред Административния съд – София-град, в 30-дневен срок от обнародването в „Държавен вестник“. Жалбите се подават в Район „Слатина“ и се изпращат в Административния съд – София-град, от отдел „Правно обслужване и контрол“ на Направление „Градско планиране и развитие“ на Столичната община.

81. – Столичната община на основание чл. 128, ал. 1 от ЗУТ съобщава, че е изработен проект за подробен устройствен план (ПУП) – план за улична регулация (ПУР) в максимална степен на съществуващото положение на ул. Булина ливада, част от ул. Найчо Цанов, и безименна улица, разположена южно от ул. Найчо Цанов, в обхвата на общински поземлени имоти (ПИ) с идентификатори 68134.1105.29, 68134.1105.42 и части от ПИ 68134.1105.21, 68134.1105.36 и 68134.1105.44 по КККР. Трасетата се провеждат по нови осови точки, както следва: по ул. Булина ливада – 129е – 120 – 119 – 118, 2в – 118 – 117 – 121 – 24б – 122; по ул. Найчо Цанов – 117 – 116 – 115 – 114 – 113 – 112; по безименна улица – 11е – 106 – 107 – 108 – 109 – 110 – 111, м. Западен парк. Изменя се прилежащата улична регулация (ИПУР) на бул. Царица Йоанна при о.т. 24б, м. Кв. Гевгелийски, район „Илинден“, с оглед регулационното обвързване на ул. Булина ливада с действащия регулационен план. План за регулация за създаване на нови УПИ I – „за обществено обслужване“, УПИ II – „за парк“, УПИ III – „за детска ясла“, и УПИ IV – „за детска градина“, от нов кв. 18, и нов УПИ I – „за училище“, от нов кв. 2, м. Западен парк, ПИ с идентификатори 68134.1105.25, 68134.1105.40, 68134.1105.41 и 68134.1105.13 по КККР, район „Красна поляна“, и план-схеми по чл. 108, ал. 2 от ЗУТ по част „Вертикално планиране“.

74. – Столичната общинска агенция за приватизация и инвестиции на основание чл. 30 от ЗПСК обявява, че през юни 2026 г. са извършени следните продажби:

1. Самостоятелен обект (гараж № 3) в сграда с идентификатор 68134.900.334.1.29, намиращ се в гр. София, ул. Богатица № 3, ет. 1, общински нежилищен имот, стопанисван от Район „Лозенец“, продаден на Иван Костадинов Костадинов за 48 100 евро, изплатени изцяло от купувача. Сделката е освободена от ДДС на основание чл. 45, ал. 3 от ЗДДС.

2. Поземлен имот с идентификатор 02659.2193.3698 ведно със сграда за търговия с идентификатор 02659.2193.3698.1, намиращи се в гр. Банкя, ул. Христо Смирненски № 19, общински нежилищен имот, стопанисван от Район „Банкя“, продаден на „Джема 2008“ ЕООД, представлявано от Трайчо Благоев Джамалов, за 60 100 евро. На основание чл. 2, т. 1 и чл. 66, ал. 1, т. 1 от ЗДДС върху достигнатата на търга цена е начислен 20 % ДДС в размер 12 020 евро. Продажната цена на обекта с ДДС е в размер 72 120 евро, изплатени изцяло от купувача.

60. – Община Аксаково на основание чл. 21, ал. 1, т. 11 от ЗМСМА и чл. 129, ал. 1 от ЗУТ съобщава, че с Решение № 44.9 от 26.06.2026 г. на Общинския съвет – Аксаково, е одобрена план-схема по чл. 108 от ЗУТ към действащия регулационен план на гр. Аксаково, община Аксаково, област Варна, като част от КПИИ по чл. 150 от ЗУТ за обект: „Външно кабелно ел. захранване от съществуваща разпределителна кутия тип РК-3 пред УПИ X-2319 (ПИ 00182.502.484), кв. 96 (част от мрежа НН към ТП 11 „Аксаково“), до нова разпределителна кабелна кутия тип РК-3-1 пред УПИ XXV-469 (ПИ 00182.502.760), кв. 97, до РК-3-2 пред УПИ XXVII-469 (ПИ 00182.502.762), кв. 97, до нова РК-3-3 пред УПИ VIII-2598 (ПИ 00182.502.466), кв. 97, до нова РК-3-4 пред УПИ XXXVI-2600 (ПИ 00182.502.430), кв. 99, до нова РК-3-5 пред УПИ II-2601 (ПИ 00182.502.431), кв. 99, до подменен кабелен шкаф тип ШК-7 пред УПИ III-2601 (ПИ 00182.502.432), кв. 99, до нова РК-3-6 пред УПИ XXXI-2603 (ПИ 00182.502.433), кв. 99, до съществуващ кабелен шкаф тип ШК-6 пред УПИ VI-2605 (ПИ 00182.502.435), кв. 99, до нова РК-3-7 пред УПИ XVI-453 (ПИ 00182.502.775), кв. 100, и нова кабелна линия НН от същ. кабелен шкаф тип ШК-4 с нов подменен кабелен шкаф тип ШК-7 пред УПИ III-2601 (ПИ 00182.502.432) до нова РК-3-8 пред ПИ 00182.502.784, кв. 100, и до нова РК-3-9 пред ПИ 00182.502.768, кв. 100, по плана на гр. Аксаково, община Аксаково, област Варна“. Решението подлежи на обжалване по реда на чл. 215, ал. 1 и 4 от ЗУТ в 30-дневен срок от обнародването в „Държавен вестник“ чрез Общинския съвет – Аксаково, пред Административния съд – Варна.

61. – Община Аксаково на основание чл. 21, ал. 1, т. 11 от ЗМСМА и чл. 129, ал. 1 от ЗУТ съобщава, че с Решение № 44.10 от 26.06.2026 г. на Общинския съвет – Аксаково, е одобрена план-схема по чл. 108 от ЗУТ към действащия регулационен план на гр. Аксаково, община Аксаково, област Варна, като част от КПИИ по чл. 150 от ЗУТ за обект: „Външно кабелно ел. захранване от ТП 13 „Аксаково“ до нов кабелен шкаф тип ШК-4 и ел. табло тип ТЕМО пред УПИ X-2658 (ПИ 00182.500.738), кв. 101, и от нов кабелен шкаф тип ШК-4 до нова разпределителна кабелна кутия тип РК-3 и ТЕМО пред УПИ IV-2655 (ПИ 00182.500.730), кв. 104 по плана на гр. Аксаково, община Аксаково, област Варна, чрез разкъсване и муфиране на кабелна линия НН от ТП 13 „Аксаково“ до кабелен шкаф тип ШК-4 пред УПИ VII-2655 (ПИ 00182.500.855), кв. 104 по плана на гр. Аксаково, община Аксаково, област Варна“. Решението подлежи на обжалване по реда на чл. 215, ал. 1 и 4 от ЗУТ в 30-дневен срок от обнародването в „Държавен вестник“ чрез Общинския съвет – Аксаково, пред Административния съд – Варна.

62. – Община Аксаково на основание чл. 21, ал. 1, т. 11 от ЗМСМА и чл. 129, ал. 1 от ЗУТ съобщава, че с Решение № 44.11 от 26.06.2026 г. на Общинския съвет – Аксаково, е одобрена план-схема по чл. 108 от ЗУТ към действащия регулационен план на с. Долище, община Аксаково, област Варна, като част от КПИИ по чл. 150 от ЗУТ за обект: „Въздушна кабелна мрежа НН от нов СБС № 1 пред ПИ 21988.501.822, кв. 5, електрозахранен с нова кабелна линия НН от МТП 4 „Долище“, до нов СБС № 11 и до ел. табло ТЕМО на нов СБС № 11 пред ПИ с идентификатор 21988.501.817, кв. 5, по плана на с. Долище, община Аксаково, област Варна“. Решението подлежи на обжалване по реда на чл. 215, ал. 1 и 4 от ЗУТ в 30-дневен срок от обнародването в „Държавен вестник“ чрез Общинския съвет – Аксаково, пред Административния съд – Варна.

26. – Община Генерал Тошево на основание чл. 128, ал. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) обявява, че е изработен окончателен проект на подробен устройствен план – парцеларен план за изграждане на обект: „Нова ВЛ 400 kV между подстанции Свобода – Генерал Тошево 2“, разположен в землищата на община Крушари, община Добричка и община Генерал Тошево, област Добрич, с възложител „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД. На територията на община Генерал Тошево трасето на електропровода преминава през землищата на: с. Равнец – през ПИ 61159.14.3; 61159.14.7; 61159.14.8; 61159.14.9; 61159.14.12; 61159.14.14; 61159.14.15; 61159.14.16; 61159.14.17; 61159.14.18; 61159.14.19; 61159.14.36; 61159.14.40; 61159.14.41; 61159.14.48; 61159.14.53; 61159.15.3; 61159.15.4; 61159.15.6; 61159.15.7; 61159.15.12; 61159.15.13; 61159.15.14; 61159.15.15; 61159.15.18; 61159.15.19; 61159.15.28; 61159.15.32; 61159.15.33; 61159.15.34; 61159.15.35; 61159.15.36; 61159.15.37; 61159.15.38; 61159.15.39; 61159.15.40; 61159.15.41; 61159.15.48; 61159.16.45; 61159.16.46; 61159.17.2; 61159.17.4; с. Пленимир – през ПИ 56736.10.6; 56736.10.9; 56736.10.10; 56736.10.11; 56736.10.14; 56736.10.19; 56736.10.20; 56736.10.21; 56736.10.22; 56736.10.25; 56736.10.37; 56736.10.38; 56736.11.1; 56736.11.3; 56736.11.4; 56736.11.5; 56736.12.28; 56736.18.44; 56736.19.1; 56736.19.15; гр. Генерал Тошево – през ПИ 14711.61.4; 14711.61.5; 14711.61.10; 14711.61.11; 14711.61.19; 14711.61.25; 14711.61.26; 14711.61.27; 14711.61.30; 14711.61.31; 14711.61.33; 14711.61.35; 14711.61.36; 14711.61.61; 14711.61.62; 14711.61.63; 14711.61.66; 14711.61.68; 14711.61.74; 14711.61.75; 14711.61.76; 14711.61.77; 14711.61.83; 14711.61.281; 14711.62.17; 14711.62.326; 14711.62.327; 14711.63.6; 14711.63.12; 14711.63.26; 14711.63.30; 14711.63.46; 14711.63.50; 14711.63.54; 14711.63.55; 14711.63.72; 14711.63.73; 14711.63.74; 14711.63.80; 14711.63.81; 14711.63.82; 14711.268.6; 14711.268.269; 14711.268.282; 14711.501.2375. Проектът се намира в сградата на администрацията на Община Генерал Тошево с адрес: гр. Генерал Тошево, ул. Васил Априлов № 5, ет. 4, стая № 412 – звено „Архитектура, надзор, незаконно строителство и регулация“, където заинтересованите лица могат да се запознаят с окончателния проект на ПУП – ПП. На основание чл. 128, ал. 5 от ЗУТ в едномесечен срок от обнародването в „Държавен вестник“ заинтересованите лица могат да направят писмени възражения, предложения и искания по така изработения ПУП – ПП до общинската администрация – Генерал Тошево.

47. – Община Казанлък на основание чл. 128, ал. 1 от ЗУТ съобщава, че е изработен проект за подробен устройствен план – парцеларен план (ПУП – ПП) за осигуряване на пътнотранспортен достъп до поземлен имот с идентификатор 06848.23.1 по КККР на с. Бузовград. С проекта за ПУП – ПП се осигурява транспортен достъп до ПИ 06848.23.1 по КККР на с. Бузовград. Проектът обхваща ПИ с идентификатор 35167.42.403 и част от ПИ 06848.23.421, в чийто обхват се предвижда образуване на нов УПИ III-1 и осигуряване на достъп до него. НТП на засегнатите имоти е „за селскостопански, горски, ведомствен път“ – общинска публична собственост. Общата площ на ПИ 06848.23.1 е 1247 кв. м. Засегнатата от транспортния достъп площ е 516 кв. м. Проектната документация се намира в общинската администрация – гр. Казанлък, стая № 18. На основание чл. 128, ал. 5 от ЗУТ в едномесечен срок от обнародването в „Държавен вестник“ заинтересованите лица могат да направят писмени възражения, предложения и искания по проекта до общинската администрация – гр. Казанлък.

37. – Община Сливен на основание чл. 129, ал. 1 ЗУТ съобщава, че с Решение № 1226 от 25.06.2026 г. на Общинския съвет – Сливен, е одобрен ПУП – парцеларен план за линейните обекти на техническата инфраструктура извън границите на населените места и селищните образувания за трасе на газопроводно отклонение от съществуващ газопровод, намиращ се в регулационните граници на гр. Сливен, до ПИ 67338.98.54, местност Аркара коруч, отреден „За производство на чорапи“, и извън регулационните граници, преминаващ и засягащ със своя сервитут ПИ 67338.98.35 с НТП – за друг вид производствен, складов обект, всички в землище гр. Сливен. На основание чл. 215, ал. 4 от ЗУТ решението подлежи на обжалване в 30-дневен срок от обнародването в „Държавен вестник“ пред Административния съд – Сливен, чрез Община Сливен.

71. – Община „Родопи“, област Пловдив, на основание чл. 128, ал. 1 във връзка с ал. 2 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) съобщава на заинтересуваните лица, че е внесен проект за подробен устройствен план – парцеларен план (ПУП – ПП) за обект: „Външно кабелно ел. захранване на „Жилищна сграда“ в ПИ с ид. по КК 40004.14.167, местност Зад село, с. Крумово, община „Родопи“. Проектното трасе преминава през поземлени имоти с идентификатори 40004.19.276, 40004.19.173, 40004.14.126, 40004.14.125, 40004.14.142 и 40004.501.1134 по кадастралната карта на с. Крумово, община „Родопи“, съгласно приложените ПУП – парцеларен план, регистър на засегнатите имоти и обяснителна записка, изработени от лицензиран проектант. На основание чл. 128, ал. 5 от ЗУТ в едномесечен срок от обнародването в „Държавен вестник“ заинтересуваните лица могат да се запознаят с предложения ПУП – ПП в сградата на Община „Родопи“ и да направят писмени възражения, предложения и искания по проекта до общинската администрация.

80. – Община Казанлък на основание чл. 128, ал. 1 от ЗУТ съобщава, че е изработен проект за подробен устройствен план – парцеларен план (ПУП – ПП) за осигуряване на пътна връзка за поземлен имот с идентификатор 35167.56.2 по КККР на гр. Казанлък, община Казанлък. С проекта за ПУП – ПП се осигурява пътна връзка до ПИ 35167.56.2 по КККР на землището на гр. Казанлък. С проекта се отделя част от ПИ 35167.56.717 (с площ 48 кв. м и дължина 6 м) с НТП – за селскостопански, горски, ведомствен път, и част от имот 35167.56.714 (с площ 180 кв. м и дължина 22 м) с НТП – пасище, с цел промяна на предназначението на тези части от имотите на улица. Засегнатите имоти са общинска публична собственост. Общата дължина на трасето е 28 м, сервитутът – 228 кв. м. Проектната документация се намира в общинската администрация – гр. Казанлък, стая № 18. На основание чл. 128, ал. 5 от ЗУТ в едномесечен срок от обнародването в „Държавен вестник“ заинтересованите лица могат да направят писмени възражения, предложения и искания по проекта до общинската администрация – гр. Казанлък.

57. – Община с. Аврен, област Варна, на основание чл. 128, ал. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) съобщава, че е изработен и представен за разглеждане проект за подробен устройствен план – план за регулация и застрояване (ПУП – ПРЗ) в обхвата на урегулирани поземлени имоти (УПИ) VI-139, УПИ VII-138, УПИ VIII-138 от кв. 10, УПИ I, УПИ II, УПИ III, УПИ IV, УПИ XIV-145, УПИ XV от кв. 36 и УПИ XII, УПИ XIII, УПИ XIV, УПИ XV от кв. 37 по регулационния план на с. Тръстиково, за изменение на уличната регулация между кв. 10, 36 и 37 по плана на с. Тръстиково, община Аврен, област Варна, обособяване на алея с широчина 3,50 м, поставяне на вътрешните регулационни линии на съществуващия гробищен парк на селото в съответствие със съществуващите граници на поземления имот и установяване на застроителен режим за УПИ XVII-139, УПИ XVIII-138 и УПИ XIX – „за гробищен парк“, от кв. 10 в режим на устройствена зона „Тгп“ (Терени за гробищни паркове), УПИ XVI и УПИ XVII-145 от кв. 36 и УПИ XVIII от кв. 37 по регулационния план на с. Тръстиково, община Аврен, област Варна, в режим на устройствена зона „Жм“ (жилищна територия с преобладаващо застрояване с малка височинa). Проектът и придружаващата го документация са изложени за справка в информационния център на общината. На основание чл. 128, ал. 5 от ЗУТ в едномесечен срок от обнародване на обявлението в „Държавен вестник“ заинтересуваните лица могат да направят писмени възражения, предложения и искания по проекта за подробен устройствен план – план за регулация и застрояване (ПУП – ПРЗ) до общинската администрация – Аврен, отдел „Устройство на територията“.

38. – Община Сливен на основание чл. 129, ал. 1 ЗУТ съобщава, че с Решение № 1227 от 25.06.2026 г. на Общинския съвет – Сливен, е одобрено изменение на ПУП – план за регулация и застрояване за УПИ I – „за производство и бутилиране на вино“ (ПИ с идентификатор 67338.605.350 по КК на гр. Сливен), кв. 28, Промишлена зона, гр. Сливен, като се променя уличната регулация в обхвата на о.т. 180б – о.т. 186 – о.т. 99а – о.т. 179а, отпада УПИ I – „за производство и бутилиране на вино“, проектира се нова улична регулация от о.т. 3568 до о.т. 3582, образуват се нови кв. № 81, 82, 83, 84, 85, 86 и 87 с обособяване на УПИ във всеки от тях в устройствена зона Жм4 – периферна малоетажна жилищна зона със свободно или свързано застрояване, средна плътност на застрояване и възможност за развитие на общественообслужващи дейности, както и схемите по части „Ел“, „ВиК“, „ВП“, „Пътна“, „Газоснабдяване“ и „Паркоустройство и благоустройство“ към него. На основание чл. 215, ал. 4 от ЗУТ решението подлежи на обжалване в 30-дневен срок от обнародването в „Държавен вестник“ пред Административния съд – Сливен, чрез Община Сливен.

39. – Община Сливен на основание чл. 128, ал. 1 ЗУТ съобщава, че е изработен проект за ПУП – парцеларен план за линейните обекти на техническата инфраструктура извън границите на населените места и селищните образувания за трасета на подземни ел. кабели 20 kV и подземни ел. кабели ниско напрежение, свързващи ФЕЦ в ПИ 66041.10.1046, ПИ 66041.10.1048, ПИ 66041.11.1034 и ПИ 66041.11.1033, отредени „За фотоволтаична централа“, с обект за съхранение на електрическа енергия в ПИ 66041.12.1065 и част от инверторите на ФЕЦ с МКТП и преминаващи и засягащи със своя сервитут ПИ 66041.11.701, ПИ 66041.11.1032, ПИ 66041.12.520, ПИ 66041.12.813 и ПИ 66041.12.1053 с НТП – за селскостопански, горски ведомствен път, ПИ 66041.12.714 с НТП – дере, и ПИ 66041.12.1026 и ПИ 66041.11.1026 с НТП – за друг вид водно течение, водна площ, съоръжение, местност Горен караджаз, землище с. Селиминово, община Сливен. На основание чл. 128, ал. 5 ЗУТ в едномесечен срок от обнародването в „Държавен вестник“ заинтересуваните лица могат да направят писмени възражения по проекта до общинската администрация.

82. – Община с. Аврен, област Варна, на основание чл. 128, ал. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) съобщава, че е изработен и представен за разглеждане проект за подробен устройствен план – парцеларен план (ПУП – ПП) за елементите на техническата инфраструктура извън границите на урбанизираните територии и план-схеми в урбанизираните територии за участък съгласно представения проект за изграждане на обект: „Уличен водопровод при о.т. 71 и о.т. 83 за водоснабдяване на УПИ I-24 от кв. 084, отговарящ на ПИ с идентификатор 03811.84.24 по КККР на землището на с. Бенковски, община Аврен, област Варна“, преминаващ през ПИ с идентификатор 03811.84.145 по кадастралната карта и кадастралните регистри (КККР) на землището на с. Бенковски, община Аврен, област Варна – общинска публична собственост. На основание чл. 128, ал. 5 от ЗУТ в едномесечен срок от обнародване на обявлението в „Държавен вестник“ заинтересуваните лица могат да направят писмени възражения, предложения и искания по проекта за подробен устройствен план – парцеларен план (ПУП – ПП) до общинската администрация – Аврен, отдел „Устройство на територията“.

Пловдивският районен съд, III бр. състав, съобщава на Адем Неджбия, гражданин на Република Северна Македония, с неизвестен адрес, че следва да се яви в деловодството на Районния съд – Пловдив, III бр. състав, в двуседмичен срок от обнародването в „Държавен вестник“ и да получи съдебните книжа като ответник по гр. д. № 16234/2025 г. по описа на Районния съд – Пловдив, III бр. състав, заведено от Емиля Станкова Георгиева за развод, с оглед депозиране на писмен отговор по чл. 131 от ГПК. Ако въпреки публикацията ответникът не се яви в съда при разглеждане на делото, съдът му назначава особен представител.

2. – Управителният съвет (борд) на сдружение с нестопанска цел „Ротари клуб Велинград“, Велинград, на основание чл. 26 от ЗЮЛНЦ и чл. 17, ал. 3 от устава на сдружението свиква извънредно общо събрание на членовете на 18.08.2026 г. от 18,30 ч. на адрес: хотел „Олимп“, гр. Велинград, кв. Чепино, при следния дневен ред: 1. отчетен доклад за работата на „Ротари клуб Велинград“ за периода 2025 – 2026 г. и насоки за развитие на дейността на „Ротари клуб Велинград“; 2. финансов отчет за периода 2025 – 2026 г.; 3. освобождаване на президента и на членовете на управителния съвет (борд) на сдружението; 4. избор на нов президент и нови членове на управителния съвет (борд) на сдружението; 5. приемане на нов учредителен акт; 6. разни. При липса на законен кворум на основание чл. 27 от ЗЮЛНЦ събранието се отлага с един час по-късно на същото място и при същия дневен ред и може да се проведе с явилите се членове.