Решение № 10943 от 3 ноември 2026 г. по административно дело № 9598 от 2026 г.
- Вид акт
- ВАС
- Издател
- Върховен административен съд
- Брой
- Държавен вестник бр. 103/2026
- Дата на броя
РЕШЕНИЕ № 10943 от 3 ноември 2026 г. по административно дело № 9598 от 2026 г.
Върховният административен съд на Република България – петчленен състав – II колегия, в съдебно заседание на осми октомври две хиляди и двадесет и шеста година в състав: председател: Илияна Дойчева, членове: Донка Чакърова, Бранимира Митушева, Весела Николова, Бойка Табакова, при секретар Светла Панева и с участието на прокурора Куман Куманов изслуша докладваното от съдията Бойка Табакова по адм. дело № 9598/2026 г.
Производството е по чл. 208 и сл. във връзка с чл. 185, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на Министерския съвет на Република България чрез процесуалния представител Б. Д. срещу Решение № 6781 от 18.06.2026 г. на Върховния административен съд (ВАС), шесто отделение, по административно дело № 8301 от 2025 г., с което по жалба от Сдружение „Камара на автомобилните превозвачи в България“ е отменена разпоредбата на чл. 22, ал. 2 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските (НРВПО), изменена и допълнена с Постановление № 56 на Министерския съвет от 10.03.2011 г., обн. в „Държавен вестник“, бр. 21 от 2011 г., в сила от 15.03.2011 г.
Изложени са доводи за неправилност на решението поради постановяването му при нарушения на материалния закон и необоснованост — касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорва се изводът на тричленния състав на ВАС за допуснато нарушение на административнопроизводствените правила поради неспазване изискванията на чл. 26, ал. 2 и чл. 28 от Закона за нормативните актове (ЗНА) в редакция – ДВ, бр. 46 от 2007 г., в хода на процедурата по приемане на оспорения акт. Според касатора в представената административна преписка се съдържат доказателства за законосъобразното приемане на оспорената разпоредба. Направено е искане за отмяна на решението и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ответниците Сдружение „Камара на автомобилните превозвачи в България“, гр. София, и „Максима транс“ ЕООД, гр. Ямбол, чрез пълномощника адвокат Й. Лалова в представен писмен отговор и чрез адвокат Б. Иванова в съдебно заседание оспорват касационната жалба като неоснователна. Считат съдебното решение за правилно и законосъобразно, с оглед на което молят да бъде оставено в сила и да се присъдят направените разноски.
Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
При извършена служебна проверка за допустимост на касационната жалба петчленният състав на Върховния административен съд приема същата за подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от страна с правен интерес. Разгледана по същество, е неоснователна.
Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е разпоредбата на чл. 22, ал. 2 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските, изменена и допълнена с Постановление № 56 на Министерския съвет от 10.03.2011 г., обн. в „Държавен вестник“, бр. 21 от 2011 г., в сила от 15.03.2011 г.
От фактическа страна по делото е прието, че с § 1 на проекта за Постановление за изменение и допълнение на НРВПО в чл. 22 се правят следните изменения и допълнения: т. 1. Досегашният текст става ал. 1 и в нея накрая се поставя запетая и се добавят думите „като в тези случаи размерът на отпуска за съответната календарна година се определя пропорционално на трудовия стаж на работника или служителя в това предприятие“; т. 2. Създава се ал. 2: „(2) Платеният годишен отпуск се разрешава въз основа на писмено искане на работника или служителя до работодателя.“
От доказателствата по делото е установено, че при съгласуване на проекта е налице становище от дирекция „Правна“ на МС по т. 1, съгласно което по § 1, т. 2 се предлага новосъздадената ал. 2 на чл. 22 от НРВПО да се приведе в съответствие с разпоредбата на чл. 173, ал. 6 от Кодекса на труда. Предвид на това се предлага думата „предприятието“ да се замени с „работодателя“. Предложение по проекта за новата разпоредба на чл. 22, ал. 2 от НРВПО е направено в даденото съгласувателно становище към проекта от Министерството на вътрешните работи.
С писмо изх. № 03-384 от 8.03.2011 г. от главния секретар на МТСП до главния секретар на Министерския съвет на основание чл. 36, ал. 3 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация (УПМСНА) е изпратен проектът за Постановление на Министерския съвет за изменение и допълнение на НРВП и всички необходими за приемането му документи. Към писмото са приложени: Доклад на министъра на труда и социалната политика, проект на Постановление на МС за изменение и допълнение на НРВПО, съгласувателни становища и справка за отразяването им, съобщение до средствата за масово осведомяване, електронен носител.
Проектът за ПМС № 56 от 2011 г. е внесен на основание чл. 31, ал. 2 от УПМСНА с доклад от министъра на труда и социалната политика до Министерския съвет с изложени съображения за предложените изменения и допълнения на Наредбата за работното време, почивките и отпуските. В доклада се посочва, че предложените изменения и допълнения в НРВП произтичат от промените в Кодекса на труда, приети със Закона за изменение и допълнение на КТ, в сила от 30 юли 2010 г., обн., ДВ, бр. 58 от 2010 г., както и от промените, приети със Закона за изменение и допълнение на Кодекса на труда, в сила от 1 март 2011 г., обн., ДВ, бр. 18 от 2011 г. Отбелязано е, че приемането на предложения проект на Постановление на Министерския съвет не налага да бъде изготвена справка за съответствие с европейското право, тъй като с материята, която регламентира акта, не се хармонизират актове на Европейския съюз. Видно от Справка за отразяване на становищата, получени след съгласуване на Постановление на Министерския съвет за изменение и допълнение на НРВПО по чл. 35, ал. 1, т. 3 от УПМСНА – становище с предложение е дадено от Министерството на вътрешните работи с рег. № I-6217/екз. № 1 от 7.03.2011 г.
Проектът за ПМС е съгласуван съгласно чл. 34, ал. 2 от УПМСНА без забележки от Министерството на финансите, Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Министерството на отбраната, Министерството на външните работи, Министерството на правосъдието, Министерството на образованието, младежта и науката, Министерството на културата, Министерството на околната среда и водите, Министерството на земеделието и храните, Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, министъра по управление на средствата от Европейския съюз. Становище с предложения е дадено от дирекция от специализираната администрация на МС – дирекция „Правна“. На заседание на Министерския съвет по протокол № 10 от 9 март 2011 г. по т. 23 проектът за постановлението е приет с направените уточнения.
От правна страна в обжалваното решение е прието, че в производството по приемане на измененията в подзаконовия нормативен акт са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, съставляващи самостоятелно основание за отмяна на оспорената разпоредба от НРВПО на основание чл. 146, т. 3 от АПК. Установено е неспазване на изискванията на чл. 26, ал. 2 от ЗНА в приложимата редакция, изм., ДВ, бр. 46 от 12 юни 2007 г. (отм., нов – ДВ, бр. 46 от 2007 г., в сила от 1.01.2008 г.), с оглед липсата на доказателства преди внасянето на проекта на нормативен акт за издаване или приемане от компетентния орган съставителят на проекта да го е публикувал на интернет страницата си заедно с мотивите, съответно доклада. На следващо място е констатирано, че в административната преписка не се съдържат мотиви, съответно доклад, които да са с изискуемото по закон съдържание. Според решаващия съдебен състав мотиви относно процесната разпоредба се съдържат в доклад на министъра на труда и социалната политика – вносител на проекта, но съдържанието им е твърде формално и не отговоря на изискванията, разписани в чл. 28, ал. 2 от ЗНА.
Съдебното решение на тричленния състав на Върховния административен съд е валидно, допустимо и правилно.
Съдът правилно е установил релевантните по делото факти и въз основа на тях е направил обосновани фактически изводи, правилно е тълкувал материалния закон и е направил верен и обоснован извод, че атакуваната норма на чл. 22, ал. 2 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските е издадена от компетентен орган и в предвидената от закона форма, но при допуснато съществено нарушение на администативнопроизводствените правила, в частност разпоредбите на чл. 26, ал. 2 в приложимата редакция, изм., ДВ, бр. 46 от 12 юни 2007 г. (отм., нов – ДВ, бр. 46 от 2007 г., в сила от 1.01.2008 г.) и на чл. 28, ал. 2 ЗНА.
С обжалваното решение правилно е прието, че представените по делото писмени доказателства (представляващи преписката по издаване на оспорения акт) не удостоверяват изпълнение на задължението за публикуване на проекта за изменение и допълнение на НРВПО заедно с мотивите към него на интернет страницата на Министерството на труда и социалната политика и за какъв срок. По делото не са ангажирани доказателства дори във връзка с твърденията на касатора за недостъпност на документите поради софтуерно обновяване на страницата. Действително в такава хипотеза съдебната практика приема, че е допустимо да се представят и други доказателства за изпълнението на процедурата (докладни записки, писма и др.), което е в тежест на касатора, но в случая не е направено, включително пред касационната инстанция.
От приобщените материали по делото не се установява също така да е било проведено обществено обсъждане на проекта за изменение и допълнение на подзаконовия нормативен акт, респективно на оспорената разпоредба от него. Неоснователен е доводът на касатора, че обсъждането на проекта с Националния съвет за тристранно сътрудничество и Комисията по трудово законодателство към него валидира липсата на оповестяването му по реда на чл. 26, ал. 2 ЗНА, тъй като това обсъждане (съгласуване) е в изпълнение на изискванията на специалните норми на чл. 3 и 3а от Кодекса на труда и не игнорира разписаната в чл. 26 ЗНА процедура. В разпоредбата на чл. 26 ЗНА конкретно е посочено оповестяването да се извършва на интернет страницата на съответната институция и задължително да се провеждат обществени консултации с граждани и юридически лица. Липсата на обществено обсъждане на проекта за изменение и допълнение на оспорения текст от НРВПО представлява съществено процесуално нарушение, тъй като е било възможно да се направят предложения и възражения, които биха довели до различна редакция.
Споделя се и изводът на съда за липса на мотивиран доклад на министъра на труда и социалната политика съгласно изискванията по т. 1 – 5 от чл. 28, ал. 2 от ЗНА относно процесната разпоредба. В доклада на вносителя е посочено, че предложените изменения и допълнения в Наредбата произтичат от промените в Кодекса на труда, приети със Закона за изменение и допълнение на КТ, обн., ДВ, бр. 58 от 2010 г., както и промените, приети със Закона за изменение и допълнение на КТ, в сила от 1 март 2011 г., обн., ДВ, бр. 18 от 2011 г. Противно на изложеното в касационната жалба, в доклада изобщо не се коментира причината или необходимостта от създаването на новата ал. 2 в чл. 22 от НРВПО.
В заключение петчленният състав на Върховния административен съд счита, че обжалваното решение не страда от пороци по чл. 209, т. 3 АПК, налагащи отмяната му, поради което следва да се остави в сила.
С оглед изхода на делото и надлежно заявената претенция от ответниците касаторът дължи на всеки от тях разноските за настоящата инстанция, съставляващи адвокатско възнаграждение в размер на 600 евро, уговорено и заплатено съгласно представените договори за правна помощ от 24.08.2026 г.
Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав,
РЕШИ:
Оставя в сила Решение № 6781 от 18.06.2026 г. на Върховния административен съд, шесто отделение, по административно дело № 8301 от 2025 г.
Осъжда Министерския съвет на Република България да заплати на Сдружение „Камара на автомобилните превозвачи в България“ със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Георги Бенковски“ № 7, ет. 1, разноски в размер 600 (шестстотин) евро.
Осъжда Министерския съвет на Република България да заплати на „Максима транс“ ЕООД със седалище и адрес на управление [населено място, ул., №, ет. 1, ап. 2] разноски в размер 600 (шестстотин) евро.
Решението е окончателно.
И.ф. председател на ВАС: Ваня Анчева