ДЪРЖАВЕН ВЕСТНИК

УКАЗ № 138

На основание чл. 98, т. 4 от Конституцията на Република България

ПОСТАНОВЯВАМ:

Да се обнародва в „Държавен вестник“ Законът за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, приет от 51-вото Народно събрание на 19 март 2026 г.

Издаден в София на 30 март 2026 г.

Президент на Републиката: Илияна Йотова

Подпечатан с държавния печат.

Министър на правосъдието: Андрей Янкулов

ЗАКОН
за изменение и допълнение на Наказателния кодекс
(обн., ДВ, бр. 26 от 1968 г.; попр., бр. 29 от 1968 г.; изм., бр. 92 от 1969 г., бр. 26 и 27 от 1973 г., бр. 89 от 1974 г., бр. 95 от 1975 г., бр. 3 от 1977 г., бр. 54 от 1978 г., бр. 89 от 1979 г., бр. 28 от 1982 г.; попр., бр. 31 от 1982 г.; изм., бр. 44 от 1984 г., бр. 41 и 79 от 1985 г.; попр., бр. 80 от 1985 г.; изм., бр. 89 от 1986 г.; попр., бр. 90 от 1986 г.; изм., бр. 37, 91 и 99 от 1989 г., бр. 10, 31 и 81 от 1990 г., бр. 1 и 86 от 1991 г.; попр., бр. 90 от 1991 г.; изм., бр. 105 от 1991 г., бр. 54 от 1992 г., бр. 10 от 1993 г., бр. 50 от 1995 г.; Решение № 19 на Конституционния съд от 1995 г. – бр. 97 от 1995 г.; изм., бр. 102 от 1995 г., бр. 107 от 1996 г., бр. 62 и 85 от 1997 г.; Решение № 19 на Конституционния съд от 1997 г. – бр. 120 от 1997 г.; изм., бр. 83, 85, 132, 133 и 153 от 1998 г., бр. 7, 51 и 81 от 1999 г., бр. 21 и 51 от 2000 г.; Решение № 14 на Конституционния съд от 2000 г. – бр. 98 от 2000 г.; изм., бр. 41 и 101 от 2001 г., бр. 45 и 92 от 2002 г., бр. 26 и 103 от 2004 г., бр. 24, 43, 76, 86 и 88 от 2005 г., бр. 59, 75 и 102 от 2006 г., бр. 38, 57, 64, 85, 89 и 94 от 2007 г., бр. 19, 67 и 102 от 2008 г., бр. 12, 23, 27, 32, 47, 80, 93 и 102 от 2009 г., бр. 26 и 32 от 2010 г., бр. 33 и 60 от 2011 г., бр. 19, 20 и 60 от 2012 г., бр. 17, 61 и 84 от 2013 г., бр. 19, 53 и 107 от 2014 г., бр. 14, 24, 41, 74, 79 и 102 от 2015 г., бр. 32 и 47 от 2016 г.; Решение № 12 на Конституционния съд от 2016 г. – бр. 83 от 2016 г.; изм., бр. 95 от 2016 г., бр. 13, 54, 85 и 101 от 2017 г., бр. 55 от 2018 г., бр. 1, 7, 16 и 83 от 2019 г., бр. 13, 23, 28, 88, 103 и 108 от 2020 г., бр. 9 от 2021 г.; Решение № 12 на Конституционния съд от 2021 г. – бр. 84 от 2021 г.; изм., бр. 53 от 2022 г.; Решение № 13 на Конституционния съд от 2022 г. – бр. 79 от 2022 г.; Решение № 1 на Конституционния съд от 2023 г. – бр. 10 от 2023 г.; изм., бр. 67, 82 и 84 от 2023 г., бр. 23, 39, 41 и 42 от 2024 г., бр. 49 от 2025 г.; Решение № 7 на Конституционния съд от 2025 г. – бр. 50 от 2025 г.; изм., бр. 54 от 2025 г.; Решение № 8 на Конституционния съд от 2025 г. – бр. 60 от 2025 г.; изм., бр. 61, 64, 65, 87 и 115 от 2025 г. и бр. 27 от 2026 г.)

§ 1. В чл. 53 се правят следните изменения и допълнения:

1. В ал. 1:

а) в буква „а“ думата „принадлежи“ се заменя с „е собственост“;

б) в буква „б“ думата „принадлежи“ се заменя с „е собственост“.

2. Създава се нова ал. 2:

„(2) В случаите, изрично предвидени в особената част на този кодекс, когато имуществото, което е било предназначено или е послужило за извършване на умишлено престъпление или е било предмет на умишлено престъпление, не е собственост на виновния или е в съсобственост, се присъжда неговата равностойност.“

3. Досегашната ал. 2 става ал. 3.

4. Досегашната ал. 3 става ал. 4 и в нея думите „ал. 2“ се заменят с „ал. 3“.

5. Досегашната ал. 4 става ал. 5.

6. Досегашната ал. 5 става ал. 6 и в нея думите „ал. 1 и 2“ се заменят с „ал. 1 и 3“.

7. Досегашната ал. 6 става ал. 7 и в нея:

а) в текста преди т. 1 думите „ал. 5“ се заменят с „ал. 6“;

б) в т. 1 думите „ал. 1 или 2“ се заменят с „ал. 1 или 3“;

в) в т. 2 думите „ал. 1 или 2“ се заменят с „ал. 1 или 3“;

г) в т. 3 думите „ал. 1 или 2“ се заменят с „ал. 1 или 3“;

д) в т. 4 думите „ал. 1 или 2“ се заменят с „ал. 1 или 3“.

§ 2. В чл. 80 се създава ал. 4:

„(4) Давността за преследване за престъпление по глава втора и по глава четвърта от особената част на този кодекс, извършено по отношение на малолетно или непълнолетно лице, започва да тече от навършване на пълнолетие от това лице, а ако към този момент престъплението не е довършено, давността за преследване започва да тече съобразно правилата по ал. 3.“

§ 3. В чл. 149 се правят следните изменения и допълнения:

1. В ал. 4, т. 2 след думите „лице, което“ се добавя „не е навършило 10-годишна възраст или което“.

2. В ал. 5 т. 4 се изменя така:

„4. ако от деянието са настъпили значителни вредни последици за физическото, душевното или моралното развитие на пострадалия или деянието представлява особено тежък случай.“

§ 4. В чл. 150 се правят следните изменения и допълнения:

1. Алинея 3 се изменя така:

„(3) Наказанието е лишаване от свобода от три до петнадесет години, когато деянието е извършено:

1. от две или повече лица;

2. по отношение на лице, което не разбира свойството или значението на извършеното;

3. повторно.“

2. Създава се ал. 4:

„(4) Наказанието е лишаване от свобода от пет до двадесет години, когато:

1. деянието е извършено по отношение на две или повече лица;

2. от деянието е причинена тежка телесна повреда или е последвал опит за самоубийство;

3. деянието представлява опасен рецидив;

4. от деянието са настъпили значителни вредни последици за физическото, душевното или моралното развитие на пострадалия или деянието представлява особено тежък случай.“

§ 5. В чл. 151 се правят следните изменения и допълнения:

1. В ал. 2:

а) в т. 4 след думите „лице, което“ се добавя „не е навършило 10-годишна възраст или което“;

б) създава се т. 6:

„6. повторно,“;

в) думите „десет години“ се заменят с „петнадесет години“.

2. Създава се нова ал. 4:

„(4) Наказанието е лишаване от свобода от пет до двадесет години, когато:

1. деянието е извършено по отношение на две или повече лица;

2. от деянието е причинена тежка телесна повреда или е последвал опит за самоубийство;

3. деянието представлява опасен рецидив;

4. от деянието по ал. 1 – 3 са настъпили значителни вредни последици за физическото, душевното или моралното развитие на пострадалия или деянието представлява особено тежък случай.“

3. Досегашната ал. 4 става ал. 5.

4. Досегашната ал. 5 става ал. 6 и се изменя така:

„(6) Когато от деянието по ал. 5 са настъпили значителни вредни последици за физическото, душевното или моралното развитие на пострадалия или деянието представлява особено тежък случай, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години.“

§ 6. В чл. 154а се правят следните изменения:

1. В ал. 1 думите „лишаване от свобода до три години“ се заменят с „лишаване от свобода от една до три години“.

2. В ал. 2 думата „една“ се заменя с „три“.

§ 7. В чл. 155, в ал. 1 думите „лишаване от свобода до три години и глоба от хиляда до три хиляди лева“ се заменят с „лишаване от свобода от една до три години и глоба от хиляда до десет хиляди лева“.

§ 8. В чл. 155а се правят следните изменения:

1. В ал. 1 думите „лишаване от свобода от три до десет години“ се заменят с „лишаване от свобода от пет до дванадесет години“ и думите „глоба от десет хиляди до двадесет хиляди лева“ се заменят с „глоба от двадесет хиляди до петдесет хиляди лева“.

2. В ал. 3 думите „лишаване от свобода от пет до дванадесет години“ се заменят с „лишаване от свобода от пет до петнадесет години“.

§ 9. В чл. 155б се правят следните изменения:

1. В ал. 1 думите „лишаване от свобода от три до десет години“ се заменят с „лишаване от свобода от пет до десет години“.

2. В ал. 2 думите „лишаване от свобода от пет до десет години“ се заменят с „лишаване от свобода от пет до дванадесет години“.

§ 10. В чл. 155в се правят следните изменения:

1. В ал. 1 думите „лишаване от свобода от три до седем години“ се заменят с „лишаване от свобода от пет до десет години“.

2. В ал. 2 думите „лишаване от свобода от три до десет години“ се заменят с „лишаване от свобода от пет до дванадесет години“.

3. В ал. 3 думите „лишаване от свобода от пет до дванадесет години“ се заменят с „лишаване от свобода от пет до петнадесет години“.

§ 11. В чл. 157 се правят следните изменения:

1. В ал. 4 думите „лишаване от свобода от три до десет години“ се заменят с „лишаване от свобода от пет до десет години“.

2. В ал. 6 думите „лишаване от свобода от три до десет години“ се заменят с „лишаване от свобода от пет до десет години“.

§ 12. В чл. 158а се правят следните изменения:

1. В ал. 1 думите „лишаване от свобода от три до десет години“ се заменят с „лишаване от свобода от пет до десет години“.

2. В ал. 2 думите „лишаване от свобода от три до десет години“ се заменят с „лишаване от свобода от пет до десет години“.

3. В ал. 3 думите „лишаване от свобода от три до осем години“ се заменят с „лишаване от свобода от пет до петнадесет години“.

4. В ал. 6 думите „лишаване от свобода от пет до дванадесет години“ се заменят с „лишаване от свобода от пет до двадесет години“.

§ 13. В чл. 159 се правят следните изменения:

1. В ал. 1 думите „лишаване от свобода до една година“ се заменят с „лишаване от свобода от една до пет години“ и думите „глоба от хиляда до три хиляди лева“ се заменят с „глоба от хиляда до десет хиляди лева“.

2. В ал. 2 думите „лишаване от свобода до две години“ се заменят с „лишаване от свобода от една до пет години“ и думите „глоба от хиляда до три хиляди лева“ се заменят с „глоба от хиляда до десет хиляди лева“.

3. В ал. 3 думите „лишаване от свобода до шест години“ се заменят с „лишаване от свобода от три до осем години“ и думите „глоба до пет хиляди лева“ се заменят с „глоба от три хиляди до петнадесет хиляди лева“.

4. В ал. 4 думите „лишаване от свобода от три до шест години“ се заменят с „лишаване от свобода от пет до десет години“ и думите „глоба до десет хиляди лева“ се заменят с „глоба от десет до двадесет хиляди лева“.

5. В ал. 5 думите „лишаване от свобода от три до десет години“ се заменят с „лишаване от свобода от пет до петнадесет години“ и думите „глоба до двадесет хиляди лева“ се заменят с „глоба от двадесет до петдесет хиляди лева“.

6. В ал. 6 думите „лишаване от свобода до пет години“ се заменят с „лишаване от свобода от пет до десет години“ и думите „глоба до десет хиляди лева“ се заменят с „глоба от десет до двадесет хиляди лева“.

§ 14. В чл. 280 се създава нова ал. 5:

„(5) В случаите по ал. 2, т. 4 превозното средство, послужило за извършване на престъплението, се отнема в полза на държавата, ако е собственост на виновния, а ако липсва или е отчуждено, се присъжда неговата равностойност. Когато превозното средство не е собственост на виновния или е в съсобственост, се присъжда неговата равностойност.“

§ 15. В чл. 281 ал. 4 се изменя така:

„(4) В случаите по ал. 2, т. 1 превозното средство, послужило за извършване на престъплението, се отнема в полза на държавата, ако е собственост на виновния, а ако липсва или е отчуждено, се присъжда неговата равностойност. Когато превозното средство не е собственост на виновния или е в съсобственост, се присъжда неговата равностойност.“

§ 16. В чл. 343 ал. 5 се изменя така:

„(5) В случаите по ал. 3 и 4 съдът може да отнеме в полза на държавата въздухоплавателното средство, моторното превозно средство, плавателния съд или специалната машина, ако е собственост на виновния. Когато въздухоплавателното средство, моторното превозно средство, плавателният съд или специалната машина не е собственост на виновния или е в съсобственост, се присъжда неговата равностойност.“

§ 17. В чл. 343б ал. 5 се изменя така:

„(5) В случаите по ал. 1 – 4 моторното превозно средство се отнема в полза на държавата, ако е собственост на виновния, а ако липсва или е отчуждено, се присъжда неговата равностойност. Когато превозното средство не е собственост на виновния или е в съсобственост, се присъжда неговата равностойност.“

§ 18. В чл. 353б, ал. 1 след думите „установения ред“ се добавя „или изхвърли битови, производствени или строителни отпадъци в големи количества на неразрешени за това места“.

§ 19. В чл. 353в се правят следните изменения и допълнения:

1. В ал. 1 след думите „установения ред“ се добавя „или изхвърли опасни отпадъци в големи количества на неразрешени за това места“, думите „до пет години“ се заменят с „от една до шест години“, думата „две“ сe заменя с „пет“ и думата „двадесет“ се заменя с „тридесет“.

2. В ал. 2 думите „една до шест“ се заменят с „две до осем“, а думата „тридесет“ сe заменя с „четиридесет“.

Преходни и заключителни разпоредби

§ 20. Неприключените до влизането в сила на този закон производства се довършват по досегашния ред.

§ 21. В Наказателно-процесуалния кодекс (oбн., ДВ, бр. 86 от 2005 г.; изм., бр. 46 и 109 от 2007 г., бр. 69 и 109 от 2008 г., бр. 12, 27, 32 и 33 от 2009 г., бр. 15, 32 и 101 от 2010 г., бр. 13, 33, 60, 61 и 93 от 2011 г.; Решение № 10 на Конституционния съд от 2011 г. – бр. 93 от 2011 г.; изм., бр. 19, 20, 25 и 60 от 2012 г., бр. 17, 52, 70 и 71 от 2013 г., бр. 21 от 2014 г., бр. 14, 24, 41, 42, 60, 74 и 79 от 2015 г., бр. 32, 39, 62, 81 и 95 от 2016 г., бр. 13, 63 и 101 от 2017 г., бр. 7 и 44 от 2018 г.; Решение № 14 на Конституционния съд от 2018 г. – бр. 87 от 2018 г.; изм., бр. 96 от 2018 г., бр. 7, 16 и 83 от 2019 г., бр. 98, 103 и 110 от 2020 г., бр. 9, 16 и 20 от 2021 г.; Решение № 7 на Конституционния съд от 2021 г. – бр. 41 от 2021 г.; изм., бр. 80 от 2021 г.; Решение № 13 на Конституционния съд от 2021 г. – бр. 85 от 2021 г.; изм., бр. 32 и 62 от 2022 г., бр. 48, 69, 84 и 86 от 2023 г., бр. 18, 36 и 39 от 2024 г., бр. 61, 65 и 97 от 2025 г. и бр. 16 от 2026 г.) се правят следните изменения и допълнения:

1. В чл. 35, ал. 2 след думите „чл. 149, ал. 5“ се поставя запетая и се добавя „чл. 150, ал. 4, чл. 151, ал. 4 и 6“.

2. В чл. 213, ал. 4 думите „чл. 151, ал. 3 и 4“ се заменят с „чл. 151, ал. 3 и 5“, думите „чл. 159, ал. 3, 6 и 7“ се заличават и думите „чл. 353в, ал. 1, 4 и 5“ се заменят с „чл. 353в, ал. 4 и 5“.

Законът е приет от 51-вото Народно събрание на 19 март 2026 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.

Председател на Народното събрание: Рая Назарян

УКАЗ № 139

На основание чл. 98, т. 4 от Конституцията на Република България

ПОСТАНОВЯВАМ:

Да се обнародва в „Държавен вестник“ Законът за обществения транспорт, приет от 51-вото Народно събрание на 19 март 2026 г.

Издаден в София на 30 март 2026 г.

Президент на Републиката: Илияна Йотова

Подпечатан с държавния печат.

Министър на правосъдието: Андрей Янкулов

ЗАКОН
за обществения транспорт

Глава първа
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Раздел I
Предмет и цел

Чл. 1. Този закон урежда обществените отношения, свързани с планирането, управлението, възлагането, финансирането, цифровизацията и контрола на обществения транспорт, както и правата на пътниците, ползващи обществен транспорт.

Чл. 2. (1) Обществен транспорт e превозът на пътници, който се предоставя регулярно, извършва се за чужда сметка или срещу заплащане и/или икономическа облага и отговаря на определени минимални стандарти за качество.

(2) Превозът на пътници се изпълнява като услуга:

1. от търговски интерес, когато се предоставя регулярно, без субсидия за компенсиране на задължението за превоз на пътници и без компенсация за изпълнението на тарифното задължение за превоз на пътници;

2. от общ икономически интерес, когато се изпълнява чрез възлагане от компетентен орган на задължение за извършване на услуга от общ икономически интерес за превоз на пътници в съответствие с правилата за държавните помощи;

3. за превоз на пътници по заявка.

(3) Обществен транспорт е и превозът на пътници от търговски интерес, който се предоставя регулярно по смисъла на Регламент (ЕО) № 1008/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 24 септември 2008 г. относно общите правила за извършване на въздухоплавателни услуги в Общността (ОВ, L 293/3 от 31 октомври 2008 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕО) № 1008/2008“.

Чл. 3. Обществен транспорт по този закон е превозът на пътници със:

1. железопътен транспорт;

2. автомобилен транспорт;

3. транспорт по вътрешни водни пътища или морски каботаж;

4. въздушен транспорт;

5. трамвай или метро;

6. кораби между граничните пунктове на българския и румънския участък на р. Дунав по корабна линия по Споразумението между Министерството на транспорта на Република България и Министерството на транспорта на Румъния за превоз на моторни превозни средства и на пътници с кораби между граничните пунктове по българо-румънския участък на р. Дунав, утвърдено с Решение № 158 на Министерския съвет от 1999 г. (ДВ, бр. 28 от 2000 г.).

Чл. 4. Законът не се прилага за:

1. таксиметровия превоз на пътници, специализирания автобусен превоз на пътници и случайния автобусен превоз на пътници, уредени в Закона за автомобилните превози;

2. сезонния превоз на пътници, уреден в Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България;

3. въздушния превоз на пътници, извършван извън обхвата на вътрешните редовни линии, определени като обществен транспорт, както и за чартърните, бизнес и международни полети.

Раздел II
Принципи

Чл. 5. Планирането, управлението, цифровизацията и финансирането на обществения транспорт, както и възлагането на задължение за извършване на услуга от общ икономически интерес за превоз на пътници се извършват в съответствие с принципите на:

1. равнопоставеност, свободна конкуренция, публичност и прозрачност;

2. недопускане на дискриминация между пътниците по отношение на условията за превоз и предоставянето на превозни документи, включително спрямо лица с увреждания и лица с намалена подвижност;

3. безопасност и гарантиране на личната сигурност на пътниците;

4. цифрова и оперативна съвместимост на информационните системи;

5. стандарти за качество на превозите;

6. достъпност до инфраструктурата за предоставяне на обществен транспорт;

7. защита на социалните права на работниците и служителите в обществения транспорт и осигуряване на достойни условия на труд при предоставяне на обществените услуги;

8. гарантиране на достъпна мобилност и ограничаване на транспортната бедност чрез осигуряване на достъп до обществен транспорт за всички групи от населението;

9. децентрализирано управление на обществения транспорт чрез разпределение на правомощията между държавата и общините.

Раздел III
Институционална рамка

Чл. 6. (1) Министърът на транспорта и съобщенията провежда държавната политика в областта на обществения транспорт и координира взаимодействието между видовете транспорт по чл. 3.

(2) Министърът на транспорта и съобщенията утвърждава Националната транспортна схема.

(3) Министърът на транспорта и съобщенията издава актовете по прилагане на този закон и създава и поддържа националните информационни системи по този закон.

(4) Националната транспортна схема се изготвя след консултации с Националното сдружение на общините в Република България.

Чл. 7. Кметовете на общини организират обществения транспорт на територията на съответната община и си сътрудничат при предоставянето на интегрирани обществени услуги за превоз на пътници.

Чл. 8. Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ осъществява координацията и контрола на дейността при извършването на превоза на пътници с автомобилен транспорт, контролира изпълнението на задълженията на превозвачите и водачите, извършващи превози на пътници, и на собствениците и управителите на автогари и е компетентен орган по прилагането на Регламент (ЕС) № 181/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. относно правата на пътниците в автобусния транспорт и за изменение на Регламент (ЕО) № 2006/2004 (ОВ, L 55/1 от 28 февруари 2011 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) № 181/2022“.

Чл. 9. Изпълнителна агенция „Железопътна администрация“ осъществява координацията и контрола на дейността при извършването на превоза на пътници с железопътен транспорт в качеството си на регулаторен орган в железопътния транспорт, национален орган по безопасността в железопътния транспорт и орган за контрол по прилагането на Регламент (ЕС) 2021/782 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2021 г. относно правата и задълженията на пътниците, използващи железопътен транспорт (ОВ, L 172/1 от 17 май 2021 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) 2021/782“.

Чл. 10. Изпълнителна агенция „Морска администрация“ осъществява координацията и контрола на дейността при извършването на превозите по вътрешни водни пътища или морския каботаж в качеството си на национален орган за безопасността на корабоплаването и национален орган, отговарящ за изпълнението на Регламент (ЕС) № 1177/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 г. относно правата на пътниците, пътуващи по море или по вътрешни водни пътища, и за изменение на Регламент (ЕО) № 2006/2004 (ОВ, L 334/1 от 17 декември 2010 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) № 1177/2010“.

Чл. 11. Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“ осъществява координацията и контрола на дейността при извършването на превозите с въздушен транспорт в качеството си на регулаторен орган в тази област и компетентен орган по прилагането на Регламент (ЕО) № 1008/2008.

Глава втора
ПЛАНИРАНЕ И УПРАВЛЕНИЕ НА ОБЩЕСТВЕНИЯ ТРАНСПОРТ.
КЛИРИНГОВА СИСТЕМА

Раздел I
Общи разпоредби

Чл. 12. Общественият транспорт се планира и управлява на национално, междуобщинско и общинско ниво при спазване на следните принципи:

1. насърчаване използването на обществения транспорт;

2. гарантиране, че предлагането на обществения транспорт отговаря на търсенето;

3. създаване на условия за ефективно и ефикасно предоставяне на обществен транспорт и взаимно сътрудничество на държавата и общините в тази дейност;

4. гарантиране правото на придвижване на всички граждани като елемент на социално сближаване и икономическо развитие;

5. създаване на условия за предоставянето на интегриран обществен транспорт.

Раздел II
Информационни системи за планиране и управление на обществения транспорт

Чл. 13. (1) Министърът на транспорта и съобщенията създава и поддържа Национална точка за достъп в съответствие с Делегиран регламент (ЕС) 2017/1926 на Комисията от 31 май 2017 г. за допълване на Директива 2010/40/ЕС на Европейския парламент и на Съвета по отношение на предоставянето в целия ЕС на информационни услуги за мултимодални пътувания (ОВ, L 272/1 от 21 октомври 2017 г.), наричан по-нататък „Делегиран регламент (ЕС) 2017/1926“.

(2) Националната точка за достъп е интегрирана отворена информационна система за маршрутизация и планиране на пътувания в реално време, включваща търсене на маршрут от точка до точка и позволяваща комбиниране на автомобилен, железопътен, въздушен транспорт, транспорт по вътрешни водни пътища или морски каботаж. Системата осигурява поддръжка на отворени стандарти, възможности за интеграция и автоматично подаване на информация.

(3) Националната точка за достъп включва:

1. динамични данни за пътувания и за трафик – данни за различни видове обществен транспорт, променящи се често или редовно, като закъснения, анулирания, очаквано време на заминаване и пристигане, затворени участъци, смущения в движението и други, така както са изброени в приложението към Делегиран регламент (ЕС) 2017/1926;

2. статични данни за пътувания и за трафик – данни, отнасящи се за различни видове обществен транспорт, които не се променят въобще или се променят рядко, като разписания, превозвачи, възли за достъп, данни за тарифи, изчисляване на плана за пътуване и други, така както са изброени в приложението към Делегиран регламент (ЕС) 2017/1926.

(4) Спецификациите и стандартите за достъп до информационни услуги в системата по ал. 1 се определят с Делегиран регламент (ЕС) 2017/1926.

(5) Данните в Националната точка за достъп се предоставят от държавни органи и органи на местното самоуправление и местната администрация, от възложители на транспортни услуги, от превозвачи, от доставчици на услуги за пътническа информация, от управители на инфраструктура и от други съгласно чл. 3 от Делегиран регламент (ЕС) 2017/1926.

(6) Лицата по ал. 5 предоставят и актуализират данните по ал. 3 чрез Националната точка за достъп по начин, който осигурява достъп на потребителите до актуални данни.

(7) Условията и редът за предоставяне на данни чрез Националната точка за достъп, техният формат, начините за достъп на лицата по ал. 5, потребителите и крайните потребители на данни до тях, както и задължените за предоставяне на информация лица се определят с наредба на министъра на транспорта и съобщенията.

Чл. 14. (1) Министърът на транспорта и съобщенията създава и поддържа Интелигентна система за управление на обществения транспорт, която включва Национален транспортен модел и Национална система за единен превозен документ. Интелигентната система за управление на обществения транспорт се изгражда като централизирана платформа при спазване на изискванията на чл. 58а от Закона за електронното управление.

(2) Системата по ал. 1 осигурява необходимата информация за управление и контрол на обществения транспорт и се използва за:

1. създаване и управление на Националната транспортна схема;

2. мониторинг в реално време на обществения транспорт;

3. дейността на клиринговата система по чл. 19;

4. изчисляване на субсидии и компенсации по този закон.

(3) Държавните органи и органите на местното самоуправление и местната администрация, които сключват договори за обществен транспорт по този закон, предоставят информация за сключените договори и за всяка промяна в тях в Интелигентната система за управление на обществения транспорт в 14-дневен срок от сключването им или промяната.

Чл. 15. (1) Министърът на транспорта и съобщенията създава и поддържа Национален транспортен модел, който е част от Интелигентната система за управление на обществения транспорт.

(2) При разработването на Националния транспортен модел се отчитат особеностите на регионалните и общинските транспортни системи и се осигурява възможност за адаптиране на транспортните решения към местните потребности.

(3) Националният транспортен модел измерва транспортното предлагане и служи за разработване на краткосрочни и дългосрочни сценарии за прогнозиране на транспортното търсене за обосноваване на транспортните схеми по чл. 20 и за последваща оценка на прилагането им чрез употреба на методи за измерване на предлагането, моделиране и симулиране на пътуванията, включително като изследва възможността за осигуряване на поне три транспортни връзки дневно за всяко населено място.

Чл. 16. Условията и редът за функциониране на Интелигентната система за управление на обществения транспорт, както и задължените за предоставяне на информация лица се определят с наредбата по чл. 13, ал. 7.

Чл. 17. (1) Министърът на транспорта и съобщенията създава и поддържа Национална система за единен превозен документ.

(2) Системата по ал. 1 е част от Интелигентната система за управление на обществения транспорт и представлява интегрирана отворена система за издаване, продажба и проверка на единен превозен документ за пътувания независимо от тяхната последователност и от броя и вида на използвания превоз. Единният превозен документ се генерира в електронна форма и доказва заплатената от пътника единна транспортна услуга в рамките на една трансакция.

(3) Системата по ал. 1 осигурява поддръжка на отворени приложни стандарти и отворени програмни интерфейси.

(4) Системата по ал. 1 включва модул, включително безплатно мобилно приложение за превозвача, който позволява продажба и проверка на превозни документи и предаване на данни към Интелигентната система за управление на обществения транспорт.

(5) Всяка система за издаване, продажба и проверка на превозни документи се разработва и изгражда по начин, осигуряващ оперативна съвместимост с Националната система за единен превозен документ.

(6) Разработчиците и операторите на системи по ал. 5 не могат да налагат условия и/или стандарти, които ограничават оперативната съвместимост със системата по ал. 1.

(7) Условията и редът за функциониране на Националната система за единен превозен документ и за осигуряване на оперативна съвместимост на системите за превозни документи се определят с наредбата по чл. 13, ал. 7.

Чл. 18. Интелигентната система за управление на обществения транспорт и клиринговата система по чл. 19 се изграждат и поддържат в съответствие с изискванията за мрежова и информационна сигурност, определени в Закона за киберсигурност и съгласно групата стандарти БДС (EN) ISO/IEC 2700x.

Раздел III
Клирингова система

Чл. 19. (1) Министърът на транспорта и съобщенията или определено от него лице създава и поддържа система за разпределение на приходите от продажба на единни превозни документи между участващите превозвачи, наричана по-нататък „клирингова система“.

(2) Клиринговата система по ал. 1:

1. обработва и обобщава данните от извършените продажби на превозни документи чрез системата по чл. 17, ал. 1;

2. изчислява разпределянето на приходите от продажба на единните превозни документи между участващите превозвачи чрез системата по чл. 17, ал. 1;

3. нарежда извършването на превод на разпределените приходи по т. 2 към съответния превозвач, осъществил превоза или съответната част от превоза.

(3) Срокът за нареждането по ал. 2, т. 3 не може да бъде по-дълъг от 7 дни от датата на разпределянето на приходите.

(4) Превозните документи с намаления за тарифни задължения, издадени чрез Националната система за единен превозен документ, се компенсират чрез възложителите на задължението за извършване на обществен превоз на пътници по реда на наредбите по чл. 46, ал. 1.

(5) Условията и редът за функциониране на клиринговата система, включително разпределянето и превеждането на приходите от продажби на превозни документи чрез системата по чл. 17, ал. 1, се определят с наредба на министъра на транспорта и съобщенията и на министъра на финансите.

Раздел IV
Национална транспортна схема

Чл. 20. (1) Националната транспортна схема се изготвя въз основа на Националния транспортен модел и включва координирани помежду им разписания по редовни линии за превоз на пътници с железопътен транспорт, с автомобилен транспорт, с въздушен транспорт и превоз на пътници по вътрешни водни пътища или морски каботаж и се утвърждава от министъра на транспорта и съобщенията.

(2) Националната транспортна схема се състои от разписание за движение на влаковете, обща транспортна схема, междуобщински транспортни схеми, общински транспортни схеми, разписания за превоз на пътници с въздушен транспорт и разписания за превоз на пътници по вътрешни водни пътища или морски каботаж.

(3) Разписанията на влаковете в Националната транспортна схема са основа за планирането и изготвянето на общата, междуобщинските и общинските транспортни схеми.

(4) Разписанията за превоз на пътници се изготвят по начин, осигуряващ възможност за прекачване на пътници с време за престой не повече от 15 минути в точките за прекачване.

(5) При превоз на пътници с железопътен транспорт отвеждащият транспорт следва да бъде на интервал не повече от 20 минути след пристигане на влака, а довеждащият транспорт е на интервал не по-малко от 30 минути преди отпътуване на влака.

(6) Националната транспортна схема се актуализира най-малко веднъж годишно, както и при съществена промяна в социално-икономическите условия, транспортното търсене или технологичното развитие.

Чл. 21. (1) При планирането на Националната транспортна схема, общата транспортна схема, междуобщинските и общинските транспортни схеми се отчита необходимостта от ограничаване на транспортната бедност.

(2) За целите на този закон транспортна бедност е налице, когато лица или домакинства нямат реален достъп до обществен транспорт поради:

1. липса на транспортна услуга;

2. прекомерна цена на транспортните услуги спрямо доходите;

3. недостатъчна честота или свързаност на транспортните услуги;

4. физическа недостъпност на транспортната инфраструктура.

(3) Компетентните органи по този закон предприемат мерки за ограничаване на транспортната бедност чрез:

1. осигуряване на транспортно обслужване на населени места без обществен транспорт;

2. въвеждане на превози по заявка или други гъвкави транспортни решения;

3. прилагане на социални тарифни политики;

4. интегриране на различните видове транспорт.

Чл. 22. (1) Общата транспортна схема се утвърждава от министъра на транспорта и съобщенията и включва разписанията по редовни автобусни линии, свързващи населени места в една или повече области.

(2) Разписание от общата транспортна схема се разработва при спазване на изискванията за свързаност с друг вид транспорт и на изискванията, определени с наредбата по чл. 23.

(3) Разписание от общата транспортна схема се разработва от кмет на община, която има транспортна необходимост, и се подава по електронен път чрез Интелигентната система за управление на обществения транспорт заедно с обосновка, включваща данни от Националния транспортен модел за включване в общата транспортна схема.

(4) В срок до 30 дни от получаване на разписанието по ал. 3 министърът на транспорта и съобщенията или оправомощено от него лице извършва проверка за съответствието му с изискванията по ал. 2.

(5) Министърът на транспорта и съобщенията може да:

1. утвърди и да постанови включването на разписанието в общата транспортна схема чрез Интелигентната система за управление на обществения транспорт;

2. извърши корекция, да утвърди коригираното разписание и да постанови включването му в общата транспортна схема чрез Интелигентната система за управление на обществения транспорт;

3. откаже мотивирано да утвърди разписанието поради липса на свързаност с друг вид транспорт или неспазване на изискванията, определени с наредбата по чл. 23.

(6) В случаите по ал. 5, т. 1 и 2 кметът на общината може да пристъпи към възлагане на превозите, включени в общата транспортна схема по ал. 1.

Чл. 23. Условията и редът за изготвянето, утвърждаването и актуализирането на транспортните схеми по този закон се определят с наредба, издадена от министъра на транспорта и съобщенията съгласувано с министъра на регионалното развитие и благоустройството.

Раздел V
Междуобщински транспортни схеми

Чл. 24. Общините си сътрудничат за съвместно планиране, възлагане, финансиране и управление на интегрирани обществени услуги за превоз на пътници.

Чл. 25. (1) В случаите по чл. 24 общините сключват споразумение, което урежда правата и задълженията на участващите общини и съдържа финансов модел с прогнозни разходи, приходи и необходимо съфинансиране от бюджетите на съответните общини.

(2) За сключването на споразумение по ал. 1 е необходимо общините да бъдат на територията на една област или на две съседни области.

Чл. 26. (1) Със споразумението по чл. 25, ал. 1 общините определят водещата община.

(2) Водещата община по ал. 1 изпълнява функциите на орган за предоставяне на интегрирани услуги за превоз на пътници от името на общините по споразумението.

(3) Водещата община по ал. 1 възлага превозите на пътници от името и за сметка на общините по споразумението по чл. 25, ал. 1.

Чл. 27. (1) Водещата община по чл. 26, ал. 1 разработва проект на междуобщинска транспортна схема, която обхваща територията на участващите в споразумението по чл. 25, ал. 1 общини. Проектът съдържа:

1. анализ на транспортните нужди и обосновка на необходимостта от създаване на интегрирани обществени услуги за пътнически превоз;

2. разписания, разработени при спазване на изискванията на наредбата по чл. 23;

3. план за координация, който осигурява връзки със:

а) общинските транспортни схеми на всяка от общините по споразумението по чл. 25, ал. 1;

б) общата транспортна схема по чл. 22, ал. 1;

в) съседни междуобщински или общински транспортни схеми.

(2) Участващите в споразумението по чл. 25, ал. 1 общини изготвят и прилагат единна тарифна политика и видове превозни документи, валидни за превозите на пътници в междуобщинската транспортна схема.

Чл. 28. (1) Междуобщинската транспортна схема се приема с решение на общинския съвет на всяка община.

(2) След приемане на решенията по ал. 1 кметът на водещата община подава до министъра на транспорта и съобщенията по електронен път чрез Интелигентната система за управление на обществения транспорт междуобщинската транспортна схема.

(3) В срок до 30 дни от получаването на междуообщинската транспорта схема министърът на транспорта и съобщенията извършва проверка за съответствието й с общата транспортна схема.

(4) Министърът на транспорта и съобщенията може да:

1. постанови включването на междуобщинската транспортна схема в Националната транспортна схема чрез Интелигентната система за управление на обществения транспорт;

2. откаже мотивирано включването на междуобщинската транспортна схема в Националната транспортна схема.

(5) Мотивираният отказ по ал. 4, т. 2 може да се обжалва по реда на Адмистративнопроцесуалния кодекс.

(6) В случаите по ал. 4, т. 1 кметът на водещата община може да пристъпи към възлагане на превозите, включени в междуобщинската транспортна схема.

Раздел VI
Общински транспортни схеми

Чл. 29. (1) Общинската транспортна схема включва разписания по:

1. градски линии в строителните граници на населено място, определени с действащ устройствен план, които включват автобусни линии, линии с трамвай и линии с метро;

2. междуселищни автобусни линии, свързващи две или повече населени места в границите на общината;

3. междуселищни автобусни линии, свързващи едно или повече населени места от община с административен център, намиращ се извън нейната територия, с административния й център, който се намира в друга община;

4. автобусни линии за превоз на пътници по заявка.

(2) Общинската транспортна схема се разработва от кмета на съответната община и се приема с решение на общинския съвет.

(3) При разработването на общинската транспортна схема се осигурява свързаност:

1. с друг вид транспорт в общината и спазване на изискванията, определени с наредбата по чл. 23;

2. на всяко населено място в общината с общинския му център.

(4) Кметът на общината подава по електронен път чрез Интелигентната система за управление на обществения транспорт общинската транспортна схема по ал. 2.

(5) В срок до 30 дни от получаването на общинската транспортна схема министърът на транспорта и съобщенията извършва проверка за съответствието й с изискванията по ал. 3.

(6) Министърът на транспорта и съобщенията може да:

1. постанови включването на общинската транспортна схема в Националната транспортна схема чрез Интелигентната система за управление на обществения транспорт;

2. откаже мотивирано включването на общинската транспортна схема в Националната транспортна схема.

(7) Мотивираният отказ по ал. 6, т. 2 може да се обжалва по реда на Адмистративнопроцесуалния кодекс.

(8) В случаите по ал. 6, т. 1 кметът на съответната община може да пристъпи към възлагане на превозите, включени в общинската транспортна схема.

Раздел VII
Превоз на пътници по заявка

Чл. 30. (1) С превоза на пътници по заявка се осигурява свързаност на населено място, до което няма обществен транспорт, с административния му център или с най-близката транспортна връзка.

(2) Извън случаите по ал. 1 превоз на пътници по заявка може да се осъществява в населени места, в които има осигурен обществен транспорт, като в този случай финансирането се осигурява от възложителя.

(3) Превозът по заявка се изпълнява по предварително определено маршрутно разписание и след заявка на пътник.

(4) Условията и редът за превоз на пътници по заявка се определят с наредбата по чл. 23.

Глава трета
ДОСТЪПНОСТ ДО ИНФРАСТРУКТУРА И УСЛУГИ ЗА ПРЕДОСТАВЯНЕ НА ОБЩЕСТВЕН ТРАНСПОРТ

Раздел I
Достъпност до инфраструктура и услуги при превози с автомобилен транспорт

Чл. 31. При извършване на обществен превоз на пътници с автомобилен транспорт по редовни линии се спазват изисквания за достъпност до инфраструктурата и услугите, определени в този закон, актовете по неговото прилагане, Закона за изискванията за достъпност на продукти и услуги и приложимите актове на правото на Европейския съюз.

Чл. 32. (1) Превозите с автомобилен транспорт по редовни линии по общата и междуобщинските транспортни схеми се обслужват от обявени от общините автогари и автоспирки по съответните маршрути.

(2) Превозвачите, извършващи превози на пътници с автомобилен транспорт по редовни линии по общата и междуобщинските транспортни схеми, които свързват едно или повече населени места от община с административен център, намиращ се извън нейната територия, с административния й център, който се намира в друга община, задължително ползват обявените по маршрута автоспирки, като могат да ползват и автогари срещу заплащане.

(3) Превозвачите, извършващи превози на пътници с автомобилен транспорт по редовни линии по чл. 29, ал. 1 от общинските транспортни схеми, ползват определените от кмета на съответната община автоспирки.

Чл. 33. (1) Министърът на транспорта и съобщенията определя с наредба задължителните изисквания към автогарите, както и условията и реда за работа в тях.

(2) С наредбата по ал. 1 се определят и:

1. условията и редът за категоризация на автогарите;

2. автогарите, в които се осигурява помощ на лица с увреждания и на лица с намалена подвижност;

3. мерките за сигурност на пътници, които се осигуряват от собствениците на автогари.

Чл. 34. (1) Превозвачите, извършващи превоз на пътници с автомобилен транспорт по редовни линии по общата и междуобщинските транспортни схеми ползват автогарите срещу заплащане и автоспирките по изпълнявания маршрут и спазват утвърденото разписание. В населено място:

1. с една автогара същата се включва като обслужваща по маршрута на редовните линии, имащи спирка в това населено място;

2. с повече от една автогара общинският съвет определя автогарите, които са начални, междинни и крайни спирки по маршрута на редовните линии, имащи спирка в това населено място;

3. без автогара общинският съвет определя автоспирките, които са начални, междинни и крайни по маршрута на редовните линии, имащи спирка в това населено място;

4. в което е изчерпан капацитетът на автогарите по т. 1 и 2, общинският съвет определя автоспирките, които са начални, междинни и крайни по маршрута на редовните линии, имащи спирка в съответното населено място.

(2) Собствениците на автогари допускат срещу заплащане всички превозвачи, извършващи превоз на пътници с автомобилен транспорт по редовни линии по общата и междуобщинските транспортни схеми.

(3) Собствениците на автогари прилагат еднакви критерии спрямо всички превозвачи, извършващи превоз на пътници с автомобилен транспорт по редовни линии по общата и междуобщинските транспортни схеми при определяне размера на цените за преминаване, престой и предоставяне на право за продажба на превозни документи.

(4) Определянето на цените по ал. 3, техният максимален размер и условията, при които се извършва актуализацията на този размер, се определят с методика, издадена от министъра на транспорта и съобщенията въз основа на категоризиране на автогарите. Актуализирането на максималния размер на цените по ал. 3 може да се извършва веднъж годишно.

(5) В населено място, в което има железопътна гара, задължително се изгражда автоспирка или при възможност – автогара, на територията на железопътната гара или в близост до нея.

(6) Кметове на общини изграждат и дават възможност за използване на публично достъпни зарядни станции за бързо зареждане с мощност минимум 22 kW във:

1. общини с население над 5000 души – минимум една зарядна станция;

2. общини с население от 10 000 до 100 000 души – минимум три зарядни станции;

3. градове с население над 100 000 души – минимум 5 зарядни станции;

4. градове с население над 300 000 души – минимум 10 зарядни станции.

Раздел II
Достъпност до инфраструктура и услуги при превози с железопътен транспорт

Чл. 35. При извършване на превоз на пътници с железопътен транспорт се спазват изисквания за достъпност до инфраструктурата и услугите, определени в Закона за железопътния транспорт, в актовете по неговото прилагане, в Закона за изискванията за достъпност на продукти и услуги и приложимите актове на правото на Европейския съюз.

Раздел III
Достъпност до инфраструктура и услуги при превози по вътрешни водни пътища или морски каботаж

Чл. 36. При извършване на превоз на пътници по вътрешни водни пътища или морски каботаж се спазват изисквания за достъпност до инфраструктурата и услугите, определени в Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България, в актовете по неговото прилагане, в Закона за изискванията за достъпност на продукти и услуги и приложимите актове на правото на Европейския съюз.

Раздел IV
Достъпност до инфраструктура и услуги при превоз на пътници с въздушен транспорт

Чл. 37. При извършване на превоз на пътници с въздушен транспорт се спазват изискванията за достъпност до инфраструктурата и услугите, определени в Закона за гражданското въздухоплаване, актовете по неговото прилагане, в Закона за изискванията за достъпност на продукти и услуги и приложимите актове на правото на Европейския съюз.

Глава четвърта
ВЪЗЛАГАНЕ НА ЗАДЪЛЖЕНИЯ ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА УСЛУГИ ОТ ОБЩ ИКОНОМИЧЕСКИ ИНТЕРЕС ЗА ПРЕВОЗ НА ПЪТНИЦИ

Раздел I
Общи разпоредби

Чл. 38. Възлагането на задължение за извършването на услуги от общ икономически интерес за превоз на пътници с железопътен транспорт, включително трамваен транспорт и метро, автомобилен транспорт, транспорт по вътрешни водни пътища или морски каботаж, както и за превоз на пътници по заявка се извършва при спазване на изискванията на Регламент (ЕО) № 1370/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2007 г. относно обществените услуги за пътнически превоз с железопътен и автомобилен транспорт и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 1191/69 и (ЕИО) № 1107/70 на Съвета (ОВ, L 315/1 от 3 декември 2007 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕО) 1370/2007“.

Чл. 39. Възлагането на задължение за извършване на услуга от общ икономически интерес по въздушни линии е при спазване на изискванията на чл. 16 и 17 от Регламент (ЕО) № 1008/2008.

Раздел II
Възлагане на задължение за извършване на услуга от общ икономически интерес за превоз на пътници с железопътен транспорт

Чл. 40. (1) Задължението за извършване на услуга от общ икономически интерес за превоз на пътници с железопътен транспорт има за цел постигане на определено равнище в транспортното обслужване и цени за даден вид транспортни услуги.

(2) Задълженията за извършване на обществени услуги по ал. 1 включват:

1. задължение за експлоатация;

2. задължение за превоз;

3. тарифно задължение.

(3) Задълженията за извършване на услуги от общ икономически интерес се възлагат чрез договор, сключен между министъра на транспорта и съобщенията или оправомощено от него лице и съответния превозвач, въз основа на решение на Министерския съвет за възлагане на услугата. Договорът се сключва за срок до 15 години, под условие че превозвачът ще поддържа валидна лицензия, и се актуализира ежегодно.

(4) Договорът по ал. 1 се възлага по правилата на Регламент (ЕО) № 1370/2007 и по реда на Закона за обществените поръчки и в него се определят видовете услуги и редът за тяхното отчитане, периодичността, минималните стандарти за качество на превозната услуга и обемът на превозите, цените и специалните ценови облекчения и свързаните с тях компенсационни механизми.

(5) Условията и редът за извършване на услуги от общ икономически интерес с железопътен транспорт се определят с наредба, издадена от министъра на транспорта и съобщенията съгласувано с министъра на финансите.

Чл. 41. (1) С решение на общинския съвет могат да се предоставят средства и да се сключват договори с превозвачите за поемане на задължения за извършване на услуга от общ икономически интерес с железопътен транспорт.

(2) Други юридически лица могат да предоставят средства и да сключват договори с превозвачи за поемане на задължения за извършване на услуги от общ икономически интерес с железопътен транспорт.

Раздел III
Възлагане на задължение за извършване на услуги от общ икономически интерес за превоз на пътници с автомобилен транспорт

Чл. 42. (1) Задължение за извършване на услуга от общ икономически интерес за превоз на пътници с автомобилен транспорт, включително превоз по заявка, се възлага въз основа на решение на общинския съвет от кмета на съответната община след сключване на договор по проведена процедура по Закона за концесиите или по Закона за обществените поръчки, в съответствие с Регламент (ЕО) № 1370/2007.

(2) Договор за извършване на услуга по ал. 1 може да се възложи пряко при условията на чл. 5, параграф 2, 4 и 5 от Регламент (ЕО) № 1370/2007. При възлагане на договор по чл. 5, параграф 5 от Регламент (ЕО) № 1370/2007 областният управител разрешава прилагането на спешната мярка и определя вида й.

(3) При възлагане на задължение за извършване на услуга от общ икономически интерес за превоз на пътници с автомобилен транспорт по редовни линии от общата транспортна схема се спазва принципът за равнопоставеност, освен ако двете крайни общини не определят друго.

(4) Съдържанието на договорите и минималните стандарти за качество на превозните услуги се определят с наредбата по чл. 23.

Раздел IV
Възлагане на задължение за извършване на услуги от общ икономически интерес за превоз на пътници по вътрешни водни пътища или морски каботаж

Чл. 43. (1) Задължение за извършване на услуга от общ икономически интерес за превоз на пътници по вътрешни водни пътища или морски каботаж се изпълнява въз основа на договор за поемане на задължение за услуга от общ икономически интерес, който има за цел постигане на определено равнище в транспортното обслужване и цени за даден вид транспортни услуги.

(2) Задълженията за извършване на услуги по ал. 1 се възлагат чрез договор с продължителност до 5 години, сключен между министъра на транспорта и съобщенията или оправомощено от него лице и съответния превозвач, въз основа на решение на Министерския съвет за възлагане на услугата.

(3) В договора по ал. 2 се определят видовете услуги и редът за тяхното отчитане, периодичността, минималните стандарти за качество на превозната услуга и обемът на превозите, цените и специалните ценови облекчения и свързаните с тях компенсационни механизми.

(4) Условията и редът за сключване на договор за извършване на услуга от общ икономически интерес за превоз на пътници по вътрешни водни пътища или морски каботаж се определят с наредба, издадена от министъра на транспорта и съобщенията.

Раздел V
Възлагане на задължение за извършване на услуги от общ икономически интерес за превоз на пътници с въздушен транспорт

Чл. 44. (1) Задължението за извършване на услуги от общ икономически интерес за превоз на пътници с въздушен транспорт се възлага с договор, сключен между министъра на транспорта и съобщенията или оправомощено от него лице и съответния въздушен превозвач.

(2) Договорът по ал. 1 определя вида на услугата, реда за нейното извършване и отчитане, срокa на действие на договора, правилата за неговото изменение и прекратяване, периодичността на извършване на услугата и обема на превозите, минималните стандарти за качество на превозната услуга, санкциите при неизпълнение, както и обективните и прозрачни параметри за изчисляване на субсидиите за компенсиране, когато такива се предоставят.

(3) Условията и редът за възлагане на задължение за извършване на услуга от общ икономически интерес за превоз на пътници по въздушни линии и за сключване на договора по ал. 2 се определят с наредба, издадена от министъра на транспорта и съобщенията.

Раздел VI
Ключови показатели за ефективност при възлагане на задължение за извършване на услуга от общ икономически интерес за превоз на пътници

Чл. 45. (1) При възлагане на задължение за извършване на услуги от общ икономически интерес за превоз на пътници с железопътен транспорт, включително трамваен транспорт и метро, автомобилен транспорт, транспорт по вътрешни водни пътища или морски каботаж, въздушен транспорт, както и при превоз на пътници по заявка се определят ключови показатели за ефективност.

(2) Показателите за ефективност по ал. 1 включват:

1. точност (възможен брой закъснения);

2. редовност (реализирани спрямо планирани превози, отменени превози);

3. достъпност за хора с увреждания и за хора с намалена подвижност;

4. чистота;

5. удовлетвореност на пътниците;

6. произшествия и инциденти, така, както съответно са определени в Закона за железопътния транспорт, Закона за движението по пътищата, Закона за гражданското въздухоплаване и Кодекса на търговското корабоплаване, настъпили по причина на изпълнителя;

7. енергийна ефективност – когато е приложимо;

8. въглеродни емисии;

9. жалби и рекламации;

10. наличие на изправна климатична система.

(3) Показателите за ефективност по ал. 2 се включват в договорите за възлагане на задължение за извършване на услуги от общ икономически интерес за превоз на пътници.

(4) За измерване на показателите за ефективност по ал. 2 възложителите определят и прилагат система „бонус-малус“. При определянето и прилагането на системата „бонус-малус“ възложителите ползват служебно данните от Интелигентната система за управление на обществения транспорт.

(5) Системата „бонус-малус“ се използва за коригиране на размера на разумната печалба. Размерът на разумната печалба не може да бъде по-нисък от 5 на сто и по-висок от 10 на сто.

Раздел VII
Субсидии за компенсиране на задължението за превоз на пътници и компенсации за изпълнението на тарифното задължение за превоз на пътници

Чл. 46. (1) Ежегодно в държавния бюджет на Република България се включват разходи за:

1. субсидия за компенсиране на задължението за възлагане на услуга от общ икономически интерес за превоз на пътници с железопътен транспорт; субсидията за компенсиране на задължението за превоз на пътници с железопътен транспорт се предоставя на превозвача, извършващ превоза авансово, съгласно изготвен годишен график в рамките на определения със закона за държавния бюджет на Република България размер;

2. компенсация за изпълнението на тарифното задължение за превоз на пътници с железопътен транспорт; размерът на средствата за компенсиране на намалените приходи на превозвачите, които са сключили договор за услуга от общ икономически интерес за превоз на пътници и прилагат пътнически тарифи в интерес на една или няколко социални категории лица, се определя със закона за държавния бюджет на Република България за съответната година;

3. субсидия за компенсиране на задължението за превоз на пътници с автомобилен транспорт, което е възложено като услуга от общ икономически интерес, за: разписанията по чл. 29, ал. 1, т. 1, и при доказана пазарна неефективност – за разписанията по чл. 29, ал. 1, т. 2 – 4; субсидия за компенсиране на задължението за превоз на пътници с автомобилен транспорт се предоставя от кметовете на общините на превозвачи, които спазват нормативно установения ред и правилата за извършване на обществен превоз на пътници, предвидени в този закон, Закона за автомобилните превози и подзаконовите нормативни актове по прилагането им; министърът на транспорта и съобщенията разпределя по общини годишния размер на предвидените в държавния бюджет средства за субсидиране за превози с автомобилен транспорт по редовни линии от общата, междуобщинските и общинските транспортни схеми; средствата обхващат и превозите, извършени с трамваен транспорт и метро;

4. компенсация за изпълнението на тарифното задължение за превоз на пътници с автомобилен транспорт; компенсация на намалените приходи от прилагането на цени за пътуване, предвидени в нормативните актове за определени категории пътници при превоз с автомобилен транспорт, се предоставя от кметовете на общините на превозвачи, които спазват нормативно установения ред и правилата за извършване на обществен превоз на пътници, предвидени в този закон, Закона за автомобилните превози и подзаконовите нормативни актове по прилагането им; министърът на транспорта и съобщенията и ръководителите на съответните ведомства разпределят определените общо в държавния бюджет средства за компенсиране на превозвачите за извършените безплатни и по намалени цени превози с автомобилния транспорт по общини и групи правоимащи; средствата обхващат и превозите, извършени с трамваен транспорт и метро;

5. субсидия за компенсиране на задължението за превоз на пътници по вътрешни водни пътища или морски каботаж – при доказана пазарна неефективност; субсидията за компенсиране на задължението за превоз на пътници по вътрешни водни пътища или морски каботаж се предоставя на оператора, извършващ превоза авансово, съгласно изготвен годишен график в рамките на определения със закона за държавния бюджет на Република България размер;

6. субсидия за компенсиране на задължението за превоз на пътници с въздушен транспорт – при доказана пазарна неефективност; субсидията за компенсиране на задължението за превоз на пътници с въздушен транспорт се предоставя на превозвачи, извършващи превози по въздушни линии, възложени като обществена услуга по реда на Регламент (ЕО) № 1008/2008; субсидията за компенсиране на задължението за превоз на пътници с въздушен транспорт се предоставя на превозвача, извършващ превоза авансово, съгласно изготвен годишен график в рамките на определения със закона за държавния бюджет на Република България размер.

(2) Средствата за субсидиране и компенсиране на превозвачите, изпълняващи задължения за извършване на услуги от общ икономически интерес за превоз на пътници, се предоставят при спазване на условията и реда на Регламент (ЕО) № 1370/2007 и на Регламент (ЕО) № 1008/2008.

(3) Средствата по ал. 1 се предоставят за изпълнение на задължение за извършване на услуги от общ икономически интерес за превоз на пътници по разписания, включени в Националната транспортна схема съгласно чл. 20, ал. 2, с изключение на превозите по чл. 30, ал. 2.

(4) Не се предоставят средства за субсидии и компенсации за превози по редовни линии, които се поддържат главно поради исторически интерес или туристическото им значение.

Чл. 47. (1) Условията и редът за определяне на размера и разпределението на субсидиите и компенсациите по чл. 46, както и критериите за установяване на пазарна неефективност се определят с наредби за превозите по видове транспорт, издадени от министъра на транспорта и съобщенията съгласувано с министъра на финансите, а за наредбата по ал. 2 – по предложение на министъра на транспорта и съобщенията съгласувано с министъра на образованието и науката и с министъра на финансите.

(2) При изготвяне на наредбата по ал. 1 за услугите от общ икономически интерес за превоз на пътници с автомобилен транспорт, за целите на разпределяне на средствата по чл. 46, ал. 1, т. 4 се включват и специализираните автобусни превози, таксиметровите превози и превозите за собствена сметка в случаите по чл. 283, ал. 2 от Закона за предучилищното и училищното образование.

Чл. 48. За компенсиране на задължението за извършване на услуги от общ икономически интерес за превоз на пътници и за тарифното задължение, както и за превозите по заявка могат да се предвиждат средства и от други източници извън предвидените в закона за държавния бюджет на Република България за съответната година.

Глава пета
ПРЕВОЗ НА ПЪТНИЦИ ОТ ТЪРГОВСКИ ИНТЕРЕС

Чл. 49. (1) Превозът на пътници от търговски интерес се извършва от превозвачи по тяхна инициатива и на собствен търговски риск.

(2) Превозвачите прилагат доброволно намаления от тарифите за превоз на пътници, на които с нормативни актове е предоставено правото на безплатно или с намалени цени пътуване, за своя сметка.

Чл. 50. (1) Заявителите на инфраструктурен капацитет от търговски интерес получават право на достъп до железопътната инфраструктура и обслужващите съоръжения при условията и по реда на Закона за железопътния транспорт.

(2) Ограничаване на правото на достъп за извършване на превоз на пътници от търговски интерес, когато такъв превоз вече се извършва въз основа на договор за възлагане на обществена услуга за превоз на пътници, е възможно след извършване на оценка на икономическото равновесие по реда на Закона за железопътния транспорт и в съответствие с Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/1795 на Комисията от 20 ноември 2018 г. за установяване на процедура и критерии за извършването на оценка на икономическото равновесие в съответствие с чл. 11 от Директива 2012/34/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (OB, L 294/5 от 21 ноември 2018 г.). Оценката се извършва от Изпълнителна агенция „Железопътна администрация“.

Чл. 51. (1) Превоз на пътници с автомобилен транспорт от търговски интерес се извършва по редовни линии от общата транспортна схема.

(2) За извършването на превоз на пътници с автомобилен транспорт по редовна линия от търговски интерес, както и за каботажни превози в рамките на редовна линия съгласно Регламент (ЕО) № 1073/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 г. относно общите правила за достъп до международния пазар на автобусни превози и за изменение на Регламент (ЕО) № 561/2006 (OВ, L 300/88 от 14 ноември 2009 г.), превозвачът подава заявление до министъра на транспорта и съобщенията, към което прилага проект на маршрут, разписание, спирки и тарифни условия.

(3) Министърът на транспорта и съобщенията или оправомощено от него лице издава разрешение в срок до 60 дни от подаване на заявлението по ал. 1.

(4) Министърът на транспорта и съобщенията или оправомощено от него лице с мотивирано решение може да откаже или ограничи извършването на услуги за превоз на пътници от търговски интерес, когато превоз на пътници вече се извършва въз основа на договор за възлагане на обществени услуги и може да доведе до нарушаване на икономическото равновесие на договора.

(5) Министърът на транспорта и съобщенията издава наредба, с която определя условията и реда за извършване на превоз на пътници с автомобилен транспорт от търговски интерес, включително и условията и реда за издаване на разрешение, отказ или ограничаване извършването на услуги за превоз на пътници от търговски интерес.

Чл. 52. Превоз на пътници от търговски интерес по вътрешни водни пътища или морски каботаж се извършва в съответствие с изискванията на Кодекса на търговското корабоплаване, Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България, Регламент (ЕИО) № 3577/92 на Съвета от 7 декември 1992 г. относно прилагането на принципа за свободно предоставяне на услуги в областта на морския превоз в рамките на държавите членки (морски каботаж) и Регламент (ЕИО) № 3921/91 на Съвета от 16 декември 1991 г. относно условията, при които превозвачи, установени извън държава членка, могат да превозват товари или пътници по вътрешните водни пътища на територията на държава членка и когато е приложимо – Споразумението между Министерството на транспорта на Република България и Министерството на транспорта на Румъния за превоз на моторни превозни средства и на пътници с кораби между граничните пунктове по българо-румънския участък на р. Дунав.

Чл. 53. Въздушен превоз на пътници от търговски интерес се извършва в съответствие с изискванията на Регламент (ЕО) № 1008/2008 и на Закона за гражданското въздухоплаване.

Чл. 54. Решенията на съответния орган по тази глава за ограничаване на извършването на услуги за превоз на пътници от търговски интерес могат да се обжалват по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Глава шеста
ПРАВА НА ПЪТНИЦИТЕ

Раздел I
Общи разпоредби

Чл. 55. Правата на пътниците, ползващи автомобилен транспорт по редовни линии, се определят съгласно Регламент (ЕС) № 181/2011.

Чл. 56. Правата на пътниците, ползващи железопътен транспорт, се определят съгласно Регламент (ЕС) 2021/782.

Чл. 57. Правата на пътниците, ползващи транспорт по вътрешни водни пътища или морски каботаж, се определят съгласно Регламент (ЕС) № 1177/2010.

Чл. 58. (1) Правата на пътниците, ползващи въздушен транспорт, се определят съгласно Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент ЕИО № 295/91, наричан по-нататък „Регламент (ЕО) № 261/2004“, както и Регламент (ЕО) № 1107/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 5 юли 2006 г. относно правата на хората с увреждания и на хората с ограничена подвижност при пътувания с въздушен транспорт, наричан по-нататък „Регламент (ЕО) № 1107/2006“.

(2) Компетентен орган по прилагането на Регламент (ЕО) № 261/2004 и на Регламент (ЕО) № 1107/2006 е Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“.

Раздел II
Права на пътниците, ползващи автомобилен транспорт. Отговорност на превозвача. Случаи на освобождаване от отговорност

Чл. 59. Превозвачът отговаря за живота и за всяко телесно или психическо увреждане на пътника вследствие на злополука във връзка с автомобилния превоз, докато пътникът се е намирал в превозното средство или се е качвал, или е слизал от него, или е предизвикана поради товаренето и разтоварването на багаж.

Чл. 60. Превозвачът се освобождава от отговорност, ако увреждането по чл. 59 е причинено от обстоятелства, които превозвачът независимо от взетите от него мерки според особеностите на случая не е могъл да избегне или последиците от които не е могъл да предотврати (непреодолима сила).

Чл. 61. Превозвачът не се освобождава от отговорност за вредите, причинени поради действия или бездействия на лица, изпълняващи функции по превоза, дефектите или състоянието и функционирането на превозното средство.

Чл. 62. (1) Превозвачът отговаря за цялостната или частичната липса или повреда на багажите на пътника от момента на получаването им до предаването им, включително за времето, през което са били съхранявани.

(2) Превозвачът отговаря за багажите, намиращи се на превозното средство, освен ако повредата или липсата се дължат на естеството или дефекти на самия багаж или въпреки взетите мерки вредите не са могли да бъдат предотвратени (непреодолима сила).

(3) Превозвачът дължи обезщетение за цялостната или частичната липса или повреда на багажите. Максималният размер на обезщетението, дължимо от превозвача за всеки отделен случай на загуба или повреда на багаж, е размерът, предвиден в чл. 7, параграф 2, буква „б“ от Регламент (ЕС) № 181/2011.

Чл. 63. (1) Недоставените багажи в срок до 14 дни, считано от датата, на която пътникът ги е потърсил, се считат за загубени.

(2) Когато багаж, считан за загубен, бъде намерен в срок до една година от датата, на която пътникът го е потърсил, превозвачът е длъжен да го уведоми.

(3) След връщане на полученото обезщетение от пътника превозвачът е длъжен да му предаде намерения багаж. Пътникът запазва правото си на обезщетение за забавата.

Чл. 64. Превозвачът се освобождава изцяло или частично от отговорност за вреди, настъпили по вина на пътника или вследствие на негово поведение, излизащо извън рамките на нормалното поведение на пътник.

Чл. 65. В случаите, когато вредите са настъпили по вина на трето лице, превозвачът има право на регресен иск.

Чл. 66. Пътниците са задължени да притежават валиден превозен документ и да го представят за проверка при поискване от контролните органи, както и да спазват правилата за безопасност и за поведение в транспортните средства, на автоспирките, автогарите и др.

Чл. 67. Превозвачите изпълняват възложените им разписания по редовни линии в съответствие с изискванията на този закон, Закона за автомобилните превози, Закона за движението по пътищата, подзаконовите нормативни актове, издадени въз основа на тях, и постигнатите договорености с възложителя.

Чл. 68. Превозите по разписания по редовни линии се извършват само от превозвачи, сключили договор с възложителя.

Раздел III
Права на пътниците, ползващи железопътен транспорт. Отговорност на превозвача. Случаи на освобождаване от отговорност

Чл. 69. Превозвачът отговаря за живота и за всяко телесно или психическо увреждане на пътника, причинено по време на железопътния превоз, когато пътникът се е намирал в превозното средство или се е качвал, или е слизал от него, както и при товаренето и разтоварването на багажите.

Чл. 70. Превозвачът се освобождава от отговорност за причинените вреди, ако увреждането се дължи на:

1. непредвидено или непредотвратимо събитие от извънреден характер, възникнало след сключването на договора, което превозвачът въпреки проявената грижа според особеностите на случая не е могъл да избегне и чиито последици не е могъл да предотврати;

2. грешка или поведение на пътника, което не отговаря на нормалното поведение на пътниците;

3. поведението на трето лице, което превозвачът въпреки проявената грижа според особеностите на случая не е могъл да избегне и чиито последици не е могъл да предотврати; не се счита за трето лице всяко друго предприятие, което използва железопътната инфраструктура, както и управителят на железопътната инфраструктура, по която се извършва превозът; в този случай правото на обратен (регресен) иск не се накърнява.

Чл. 71. Превозвачът не се освобождава от отговорност за вредите, причинени поради действия или бездействия на лица, изпълняващи функции по превоза, дефектите или състоянието и функционирането на превозното средство.

Чл. 72. Когато превозът е предмет само на един превозен договор, но е извършен от последователни превозвачи, отговорен в случай на смърт или на телесна повреда на пътниците е превозвачът, който съгласно превозния договор е извършил услугата по време на настъпването на смъртта или телесната повреда. Когато тази услуга е извършена от заместващ превозвач, двамата превозвачи отговарят солидарно.

Чл. 73. Пътник, който не може да представи валиден билет, заплаща на превозвача стойността на билета за съответното разстояние, увеличена с добавка.

Чл. 74. Пътник, който откаже да заплати незабавно превозната цена и добавката към нея, може да бъде отстранен от превоза. Отстраненият пътник не може да изисква неговият багаж, предаден за превоз, да му бъде предаден в друга гара, освен заявената от него крайна гара.

Раздел IV
Права на пътниците, ползващи транспорт по вътрешни водни пътища или морски каботаж. Отговорност на превозвача. Случаи на освобождаване от отговорност

Чл. 75. (1) Превозвачът отговаря за живота и за всяко телесно или психическо увреждане на пътника вследствие на злополука във връзка с превоз по вътрешни водни пътища или морски каботаж, докато пътникът се е намирал в превозното средство или се е качвал, или е слизал от него, или е предизвикана поради товаренето и разтоварването на багаж.

(2) Когато при извършването на превоз, за който е приложим Регламент (ЕО) № 392/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. относно отговорността на превозвачите на пътници по море в случай на произшествия (ОВ, L 131/24 от 28 май 2009 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕО) № 392/2009“, е причинена смърт или телесна повреда на пътник, максималният размер на обезщетението, дължимо от превозвача за всеки отделен случай, е предвиденият в чл. 7 от Приложение I към същия регламент.

Чл. 76. Превозвачът се освобождава от отговорност, ако увреждането по чл. 78 е причинено от обстоятелства, които превозвачът независимо от взетите от него мерки според особеностите на случая не е могъл да избегне или последиците от които не е могъл да предотврати (непреодолима сила).

Чл. 77. Превозвачът не се освобождава от отговорност за вредите, причинени поради действия или бездействия на лица, изпълняващи функции по превоза, дефектите или състоянието и функционирането на превозното средство.

Чл. 78. (1) Превозвачът отговаря за цялостната или частичната липса или повреда на багажите на пътника от момента на получаването им до предаването им, включително за времето, през което са били съхранявани.

(2) Превозвачът отговаря за багажите, намиращи се на превозното средство, освен ако повредата или липсата се дължат на естеството или дефекти на самия багаж или въпреки взетите мерки вредите не са могли да бъдат предотвратени (непреодолима сила).

(3) Превозвачът дължи обезщетение за цялостната или частичната липса или повреда на багажите. Максималният размер на обезщетението, дължимо от превозвача за всеки отделен случай на загуба или повреда на багаж при извършване на превози, както и при извършване на превози, за които е приложим Регламент (ЕО) № 392/2009, е предвиденият в чл. 8 от Приложение I към същия регламент.

Чл. 79. Пътниците са задължени да притежават валиден превозен документ и да го представят за проверка при поискване от контролните органи, както и да спазват правилата за безопасност и за нормално поведение на пътника в транспортните средства.

Раздел V
Права на пътниците, използващи въздушен транспорт. Отговорност на превозвача. Случаи на освобождаване от отговорност

Чл. 80. (1) Правата на пътниците, използващи въздушен транспорт, се определят съгласно Регламент (ЕО) № 261/2004 и Регламент (ЕО) № 1107/2006.

(2) Въздушният превозвач отговаря за вредите, причинени на пътниците и техния багаж при въздушен превоз, в съответствие с разпоредбите на Конвенцията за уеднаквяване на някои правила за международния въздушен превоз, изготвена в Монреал на 28 май 1999 г. (ратифицирана със закон – ДВ, бр. 67 от 2003 г.) (ДВ, бр. 6 от 2004 г.) и Регламент (ЕО) № 2027/97 от 9 октомври 1997 г. на Съвета относно отговорността на въздушните превозвачи в случай на произшествия.

(3) Въздушният превозвач се освобождава изцяло или частично от отговорност, когато вредата е настъпила поради вина на пътника или вследствие на негово поведение, излизащо извън рамките на нормалното поведение на пътник, или поради извънредни обстоятелства, които не е могъл да избегне въпреки положените усилия.

(4) Въздушният превозвач не се освобождава от отговорност за вредите, причинени поради технически неизправности на въздухоплавателното средство или поради действия или бездействия на лица, изпълняващи функции по превоза.

(5) Пътниците са длъжни да притежават валиден превозен документ и да спазват правилата за безопасност и поведение на борда на въздухоплавателното средство и в летищните зони.

Глава седма
ЖАЛБИ НА ПЪТНИЦИ. КОМПЕТЕНТНИ ОРГАНИ И ПРОИЗВОДСТВА ПО РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ЖАЛБИТЕ

Чл. 81. (1) Подадените жалби от пътници по този закон се разглеждат от Изпълнителна агенция „Железопътна администрация“, Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, Изпълнителна агенция „Морска администрация“ и Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“ за превозите, съответно с железопътен транспорт, с автомобилен транспорт, превозите по вътрешни водни пътища и морски каботаж и превозите с въздушен транспорт.

(2) При разглеждане на жалбите по ал. 1 се прилагат правилата и процедурите, определени в Закона за железопътния транспорт, Закона за автомобилните превози, Кодекса на търговското корабоплаване, актовете по тяхното прилагане и приложимите разпоредби от правото на Европейския съюз.

(3) Компетентните органи по ал. 1 изграждат и поддържат информационни системи за подаване на жалби, които включват и решенията по жалбите.

(4) Кметовете на общини и на кметства предоставят по публично достъпен начин чрез официалната интернет страница на съответната община или кметство или чрез информационна табела, поставена на видно място в сградата на общината или кметството, информация за условията и реда за подаване на жалби по ал. 3.

(5) Системите по ал. 3 са публично достъпни и се изграждат и като модули в Интелигентната система за управление на обществения транспорт по чл. 14.

Глава осма
ТАРИФИРАНЕ, ПРЕВОЗНИ ДОКУМЕНТИ

Раздел I
Тарифна политика

Чл. 82. Тарифните политики за обществените услуги за превоз на пътници трябва да бъдат:

1. справедливи и да не допускат пряка или непряка дискриминация на пътници;

2. прозрачни, ясни и лесно разбираеми за пътниците, като информацията за тях е публично достъпна по подходящ начин;

3. насочени към насърчаване използването на обществен транспорт като алтернатива на личното превозно средство;

4. ориентирани към покриване на разумен дял от разходите за предоставяне на транспортната услуга, като се отчита необходимостта от публично финансиране за осигуряване на достъпност и качество.

Раздел II
Превозни документи

Чл. 83. (1) Правото на пътуване се удостоверява с валиден превозен документ и се доказва чрез представяне на съответния му носител.

(2) Видовете носители на превозни документи се определят с наредбата по чл. 13, ал. 7.

Чл. 84. (1) Покупката и съхранението на електронен единен превозен документ може да се извършва и чрез мобилно приложение тип „цифров портфейл“, което замества физическия превозен документ и доказва правото на пътуване.

(2) Физическият превозен документ за пътуване се издава по искане на пътника, без допълнителна такса от съответния превозвач.

(3) Цифров портфейл по ал. 1 може да бъде:

1. мобилно приложение, създадено и поддържано като част от Националната система за единен превозен документ по чл. 17;

2. европейски портфейл за цифрова самоличност по смисъла на Регламент (ЕС) 2024/1183 на Европейския парламент и на Съвета от 11 април 2024 г. за изменение на Регламент (ЕС) № 910/2014 по отношение на създаването на европейска рамка за цифрова самоличност (OB, L 224/1183 от 30 април 2024 г.);

3. мобилно приложение за цифров портфейл, отговарящо на технически стандарти, определени в наредбата по чл. 13, ал. 7.

Чл. 85. Проверката на превозните документите може да се осъществява чрез модула по чл. 17, ал. 4.

Глава девета
КОНТРОЛ

Чл. 86. (1) Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ осъществява контрол в областта на автомобилния транспорт по този закон, като:

1. контролира спазването на изискванията за достъпност на превозните средства и инфраструктурата за лица с увреждания и с намалена подвижност;

2. контролира изпълнението на задълженията на превозвачите и водачите, извършващи превози на пътници, и на собствениците и управителите на автогари по Регламент (ЕС) № 181/2011;

3. контролира спазването на правилата за извършване на обществен превоз на пътници;

4. контролира състоянието и дейността на автогарите.

(2) Длъжностни лица от Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ извършват проверки и съставят актове за констатираните нарушения.

(3) Наказателните постановления се издават от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ или от оправомощени от него длъжностни лица.

(4) Съставянето на актовете, издаването и обжалването на наказателните постановления се извършват съгласно Закона за административните нарушения и наказания.

(5) Наложеното наказание „глоба“ се заплаща в едномесечен срок от влизането в сила на наказателното постановление.

Чл. 87. (1) Изпълнителна агенция „Железопътна администрация“ осъществява контрол в областта на железопътния транспорт по този закон и по Закона за железопътния транспорт:

1. като национален орган по безопасността при условията и по реда на Закона за железопътния транспорт – върху функционирането на системите за управление на безопасността, изградени и поддържани от управителя на инфраструктурата и от железопътните предприятия, по спазване на общите изисквания и условия за безопасност и техническа експлоатация на вътрешния железопътен транспорт и контрол на съществените изисквания към железопътната система за постигане на оперативна съвместимост;

2. като регулаторен орган при условията и по реда на Закона за железопътния транспорт осъществява контрол:

а) върху достъпа до железопътната инфраструктура, до обслужващите съоръжения и до услугите, предоставяни в тях – при справедливи, недискриминационни и прозрачни условия;

б) върху управителя на инфраструктурата и операторите на обслужващи съоръжения при определянето на таксите за използване съответно на железопътната инфраструктура и на обслужващите съоръжения, включително с цел предотвратяване на дискриминация спрямо заявителите и запазване равновесието на пазара на железопътни услуги;

в) върху спазването на изискванията за достъп до железопътните гари, техните сгради и съоръжени, включително информационните табла с данни за пътуването и подходящо място за билетно обслужване, определянето на таксите в гарите, съгласно Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/2177 на Комисията от 22 ноември 2017 г. относно достъпа до обслужващи съоръжения и свързани с железопътните дейности услуги (OB, L 307/1 от 23 ноември 2017 г.);

3. като орган за контрол по прилагането на Регламент (ЕС) 2021/782;

4. за спазването на изискванията за достъпност на превозните средства и инфраструктурата за лица с увреждания и с намалена подвижност при условията и по реда на Закона за железопътния транспорт.

(2) Длъжностни лица от Изпълнителна агенция „Железопътна администрация“ извършват проверки и съставят актове за констатирани нарушения.

(3) Наказателните постановления се издават от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Железопътна администрация“ или от оправомощени от него длъжностни лица.

(4) Съставянето на актовете, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват съгласно Закона за административните нарушения и наказания.

Чл. 88. (1) Изпълнителна агенция „Морска администрация“ осъществява контрол при извършването на превози по вътрешни водни пътища и морски каботаж по този закон, Кодекса на търговското корабоплаване и Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България, като:

1. контролира спазването на изискванията за достъпност на превозните средства и пристанищната инфраструктура за лица с увреждания и с намалена подвижност;

2. контролира изпълнението на задълженията на превозвачите, извършващи превози на пътници, и пристанищните оператори по Регламент (ЕС) № 1177/2010;

3. контролира спазването на правилата за извършване на обществен превоз на пътници.

(2) Длъжностни лица от Изпълнителна агенция „Морска администрация“ извършват проверки и съставят актове за констатираните нарушения.

(3) Наказателните постановления се издават от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Морска администрация“ или от оправомощени от него длъжностни лица.

(4) Съставянето на актовете, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват съгласно Закона за административните нарушения и наказания.

Чл. 89. (1) Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“ осъществява контрол при извършването на обществен превоз в областта на въздушния транспорт по този закон и по Закона за гражданското въздухоплаване, като:

1. контролира спазването на изискванията за безопасност на въздушните превози съгласно Закона за гражданското въздухоплаване и приложимите актове на Европейския съюз;

2. контролира изпълнението на задълженията на въздушните превозвачи и летищните оператори по отношение правата на пътниците съгласно Регламент (ЕО) № 261/2004 и Регламент (ЕО) № 1107/2006;

3. контролира спазването на изискванията за достъпност на въздушния транспорт и летищната инфраструктура за пътници с увреждания и с намалена подвижност.

(2) Длъжностни лица от Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“ извършват проверки и съставят актове за констатираните нарушения.

(3) Наказателните постановления се издават от главния директор на Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“ или от оправомощени от него длъжностни лица.

(4) Съставянето на актовете, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършва по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

Глава десета
АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Чл. 90. (1) На лице по чл. 13, ал. 5, което не предостави или не актуализира данни по чл. 13, ал. 3, се налага имуществена санкция в размер от 200 до 500 евро.

(2) На лице, което не осигури съответствие на своите системи за продажба, проверка и контрол на превозни документи с изискванията на наредбата по чл. 13, ал. 7, се налага имуществена санкция в размер от 1000 до 2000 евро.

(3) Държавен орган или орган на местно самоуправление и местна администрация, който не предостави информация за сключен договор към Интелигентната система за управление на обществения транспорт в срока по чл. 14, ал. 3, се наказва с глоба в размер от 200 до 500 евро.

(4) Оправомощени длъжностни лица от министъра на транспорта и съобщенията извършват проверки и съставят актовете за установяване на нарушенията по ал. 1 – 3.

(5) Лицата по ал. 4 издават наказателни постановления по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

(6) Установяването на нарушенията, съставянето на актовете, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

Чл. 91. На железопътен превозвач, който наруши разпоредбите на Регламент (ЕС) 2021/782, се налагат имуществени санкции, както следва:

1. за непредоставяне по подходящ начин на информация за преустановяване на услуги, предоставяни с договора за обществена услуга за железопътен превоз, преди изпълнение на решението за преустановяване в съответствие с член 8 от Регламент (ЕС) 2021/782 – в размер от 700 до 3500 евро;

2. за предоставяне на непълна информация или за отказ да предостави на пътник поискана от него информация за пътувания, за които предлага договор за превоз, посочена в Приложение II, част I от Регламент (ЕС) 2021/782, в съответствие с член 9, параграф 1 от същия регламент – в размер от 1400 до 3500 евро;

3. за предоставяне на непълна информация или за отказ да предостави на пътник информация по време на пътуването, посочена в Приложение II, част ІІ от Регламент (ЕС) 2021/782, в съответствие с член 9, параграф 2 от същия регламент – в размер от 1400 до 3500 евро, когато извършва вътрешни превози;

4. за предоставяне по неподходящ начин на лице с увреждане на поискана от него информация за пътувания, за които предлага договор за превоз, както и информация по време на пътуването, посочени в Приложение II, части I и II от Регламент (ЕС) 2021/782, в съответствие с член 9, параграф 3 от същия регламент – в размер от 2100 до 4150 евро, когато извършва вътрешни превози;

5. за непредоставяне на билети, и при наличие на такива – на директни билети и резервация, както и за непредоставяне на информация в съответствие с член 11 от Регламент (ЕС) 2021/782 – в размер от 1400 до 3500 евро;

6. за непредоставяне на директни билети в съответствие с член 12 от Регламент (ЕС) 2021/782 – в размер от 1400 до 3500 евро, когато извършва регионални превози;

7. за неизплащане на авансово плащане на обезщетение в съответствие с член 15 от Регламент (ЕС) 2021/782 в срок 15 дни след установяване самоличността на пътника, претърпял физическо и/или психическо увреждане, причинено от произшествие по време на пътуване с железопътно превозно средство или по време на качване или слизане – в размер от 6900 до 13 800 евро, когато извършва вътрешни превози;

8. за неизплащане на авансово плащане на обезщетение в съответствие с член 15 от Регламент (ЕС) 2021/782 в срок 15 дни след установяване самоличността на физическото лице, имащо право на обезщетение в случай на смърт на пътник, настъпила вследствие на произшествие по време на пътуване с железопътно превозно средство или по време на качване или слизане – в размер 27 600 евро, когато извършва вътрешни превози;

9. за отказ за възстановяване на пълната стойност на билета или за продължаване или пренасочване при сравними транспортни условия до крайното местоназначение съгласно член 18 от Регламент (ЕС) 2021/782 – в размер от 700 до 2100 евро, когато извършва вътрешни превози;

10. за неизпълнение на задължението по чл. 18, параграф 1 и задължението за осигуряване на продължаване или пренасочване на превоз със същия или с друг доставчик на транспортни услуги, позволяващи на пътника да достигне до крайното местоназначение при съпоставими условия, включително при използване на транспорт от по-висок клас услуга, както и алтернативен вид транспорт, съгласно член 18, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2021/782 – в размер от 700 до 2100 евро, когато извършва регионални превози;

11. за отказ за възстановяване на направени разходи за превоз с други доставчици на транспортни услуги, позволяващи на пътника да достигне до крайното местоназначение при съпоставими условия, съгласно член 18, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2021/782 – в размер от 700 до 2100 евро, когато извършва регионални превози;

12. за неизпълнение на задължението на доставчиците на транспортни услуги за пренасочване – да предоставят сходно равнище на помощ и достъпност за лица с увреждания и за лица с намалена подвижност, позволяващи на пътника да достигне до крайното местоназначение, когато предоставя алтернативна услуга, съгласно член 18, параграф 4 от Регламент (ЕС) 2021/782 – в размер от 700 до 2000 евро, когато извършва регионални превози;

13. за невъзстановяване на пълната стойност на билета или на разходите на пътника за продължаване на превоза с други доставчици на транспортни услуги при сравними транспортни условия до крайното местоназначение в 30-дневен срок от получаване на искането, съгласно член 18, параграф 5 от Регламент (ЕС) 2021/782 – в размер от 30 до 50 евро, когато извършва регионални превози;

14. за неизплащане на обезщетение за закъснение при условията на член 19 от Регламент (ЕС) 2021/782, за което стойността на билета не е възстановена съгласно член 18 от същия регламент – в размер от 1400 до 3500 евро, когато извършва вътрешни превози;

15. за непредоставяне на информация за положението, очакваното време на заминаване и/или на пристигане, в случай на закъснение, в съответствие с член 20, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2021/782 – в размер от 350 до 700 евро, когато извършва вътрешни превози;

16. за непредоставяне на пътниците на услугите по член 20, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2021/782 съгласно изискванията на член 20, параграф 2 от същия регламент – в размер от 3500 до 7000 евро, когато извършва вътрешни превози;

17. за непредоставяне на алтернативни транспортни услуги в случаите на член 20, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2021/782 – в размер от 700 до 2100 евро, когато извършва вътрешни превози;

18. за отказ да информира засегнатите пътници за начините да получат удостоверение, че влакът е бил закъснял, отменен е или е изпусната връзка със следващ превоз, в съответствие с член 20, параграф 4 от Регламент (ЕС) 2021/782 – в размер от 700 до 1400 евро, когато извършва вътрешни превози;

19. за нарушение на член 21, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2021/782 и установяване и поддържане на дискриминационни правила за достъп до железопътна транспортна услуга на лица с увреждания и лица с намалена подвижност – в размер от 3500 до 5500 евро;

20. за нарушение на член 22, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2021/782 и за отказване на предоставяне на лице с намалена подвижност или лице с увреждане на поискана от него информация за достъпността на гарата и свързаните съоръжения, и на информация за железопътните превозни услуги за условията за достъп до подвижния състав и различните съоръжения във влака – в размер от 700 до 1400 евро;

21. за нарушение на член 23, параграф 1, буква „ж“ от Регламент (ЕС) 2021/782 и за отказ за осигуряване на достъп на лица с увреждания и на лица с намалена подвижност до железопътен превоз в случаите, когато липсва придружаващ персонал във влака – в размер от 1400 до 3500 евро;

22. за нарушение на член 23, параграф 1, букви „г“, „д“ и „е“ от Регламент (ЕС) 2021/782 – в размер от 1400 до 3500 евро;

23. за отказ от предоставяне на безплатна помощ на лица с увреждания и на лица с намалена подвижност във влак, посочена в член 23, параграф 1, буква „з“ от Регламент (ЕС) 2021/782 – в размер от 1400 до 3500 евро;

24. за отказ за сътрудничество съгласно член 24 от Регламент (ЕС) 2021/782 при предоставяне на безплатна помощ на лица с увреждания и на лица с намалена подвижност, както е посочено в членове 21 и 23 от същия регламент, чрез единен механизъм за уведомяване – в размер от 700 до 1400 евро;

25. за неопределяне и неизпълнение на стандарти за качество и за невъвеждане на система за управление на качеството съгласно член 29, параграфи 1 и 2 от Регламент (ЕС) 2021/782 – в размер от 3500 до 7000 евро;

26. за непредоставяне на информация при продажба на билети за пътувания с железопътен транспорт относно правата и задълженията на пътниците съгласно член 30 от Регламент (ЕС) 2021/782 – в размер от 1400 до 3500 евро;

27. за отказ да превози пътник и/или багаж или транспортно средство до местоназначението при наличие на договор за превоз, посочен в член 6 от Приложение I на Регламент (ЕС) 2021/782 – в размер от 700 до 1400 евро;

28. за причиняване вреда на пътник, който поради отменяне на влак, закъснение или изпускане на връзка не може да продължи пътуването същия ден или с оглед целта на пътуването при дадените обстоятелства не е подходящо да продължи пътуването същия ден, определена в член 32, параграф 1 от Приложение I на Регламент (ЕС) 2021/782 – в размер от 1400 до 2100 евро;

29. за непредприемане на необходимите мерки за обезпечаване личната сигурност на пътниците във влаковете и за управление на рисковете, посочени в член 27 от Регламент (ЕС) 2021/782 – в размер от 1400 до 3500 евро;

30. за неизпълнение на член 16 от Регламент (ЕС) 2021/782 и за отказ да подпомогне пътник, когото е превозвал и който е претърпял физическо увреждане, при искането от страна на пътника на обезщетение от трети лица за претърпените от него вреди – в размер от 700 до 2100 евро;

31. за други нарушения на Регламент (ЕС) 2021/782 – в размер от 700 до 1400 евро;

32. при непоемане или отказ от поемане на отговорност спрямо пътниците и техния багаж в съответствие с член 13 от Регламент (ЕС) 2021/782 – в размер от 1400 до 3500 евро;

33. за неизпълнение на задълженията по член 14 от Регламент (ЕС) 2021/782 – в размер от 17 250 до 34 500 евро;

34. за неизпълнение на член 28 от Регламент (ЕС) 2021/782 – в размер от 700 до 2100 евро;

35. за непредоставяне на други железопътни превозвачи, продавачи на билети и туроператори, които продават техните услуги, достъп до минимална информация за пътуването, посочена в Приложение II, части I и II, и до експлоатацията на системите за резервации, посочени в Приложение II, част III, съгласно член 10, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2021/782 – в размер от 700 до 1400 евро;

36. за некоординиране на действия с управителя на инфраструктурата и началника на гара при изготвяне на планове за действие в извънредни ситуации в съответствие с член 20, параграф 6 от Регламент (ЕС) 2021/782 – в размер от 7000 до 10 500 евро, когато извършва вътрешни превози;

37. за нарушение на член 26 от Регламент (ЕС) 2021/782 при допускане на работа на служители, които не са преминали обучение или опреснителни курсове във връзка с оказване на пряка помощ на лица с увреждания и лица с намалена подвижност във влака – в размер от 700 до 1400 евро;

38. за нарушение на член 6 от Регламент (ЕС) 2021/782 и отказ за превоз на велосипеди във влака – в размер от 700 до 1000 евро, когато извършва регионални и вътрешни превози;

39. за нарушение на член 7 от Регламент (ЕС) 2021/782 и включване в договор за превоз на условия, които пряко или косвено целят отказ, дерогация от или ограничаване на правата, произтичащи от Регламент (ЕС) 2021/782 – в размер от 1000 до 1500 евро;

40. за нарушение на член 4 от Регламент (ЕС) 2021/782 и неизпълнение на изискванията относно сключването и изпълнението на договор за превоз и предоставянето на информация и билети, посочени в дял II и дял III от Приложение I от регламента – в размер от 1000 до 1500 евро, когато извършва градски и крайградски, регионални и вътрешни превози;

41. за нарушение на член 17 от Регламент (ЕС) 2021/782 и неизпълнение на изискванията относно закъснения, пропуснати връзки и отменяне на превози, посочени в Приложение I, дял IV, глава II от регламента – в размер от 25 до 150 евро, когато извършва вътрешни превози.

Чл. 92. На управител на железопътната инфраструктура, който наруши разпоредби на Регламент (ЕС) 2021/782, се налагат имуществени санкции, както следва:

1. за непредоставяне на информация за положението, очакваното време на заминаване и/или на пристигане, в случай на закъснение, в съответствие с член 20, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2021/782 – в размер от 350 до 700 евро, когато се отнася за вътрешни превози;

2. за предоставяне на непълна или за отказ да предостави поискана информация от пътник, посочена в Приложение II, част ІІ от Регламент (ЕС) 2021/782, или за предоставянето й по неподходящ начин, когато началниците на гари разполагат с такава информация, в съответствие с член 9, параграфи 2 и 3 от същия регламент – в размер от 1400 до 3500 евро – когато се отнася за вътрешни превози;

3. за неразпространяване на данни в реално време за пристигането и заминаването на влаковете до железопътните превозвачи, продавачите на билети, туроператорите и началниците на гари, в съответствие на член 10, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2021/782 – в размер от 700 до 1400 евро;

4. за нарушение на член 21, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2021/782 и установяване и поддържане на дискриминационни правила за достъп до железопътна транспортна услуга на лица с увреждания и на лица с намалена подвижност, включително и на личните им асистенти – в размер от 3500 до 5500 евро;

5. за нарушение на член 23, параграф 1, буква „ж“ от Регламент (ЕС) 2021/782 и за отказ да осигурят достъп на лица с увреждания и на лица с намалена подвижност до железопътен превоз в случаите, когато липсва придружаващ персонал на гарите – в размер от 1400 до 3500 евро;

6. за нарушение на член 23, параграф 1, букви „г“ и „д“ от Регламент (ЕС) 2021/782 и за отказ да предостави безплатна помощ на лица с увреждания и на лица с намалена подвижност при заминаване, преминаване или пристигане на гара с обслужващ персонал, така че лицето да може да се качи, да се прехвърли на друг влак, за който има билет, или да слезе от влак, при условие че е налице дежурен обучен персонал – в размер от 1400 до 3500 евро;

7. за отказ за сътрудничество, посочено в член 24 от Регламент (ЕС) 2021/782, при предоставяне на безплатна помощ на лица с увреждания и на лица с намалена подвижност на гарата, както и по време на качване и слизане от влак – в размер от 700 до 1400 евро;

8. за непредприемане на необходимите мерки за обезпечаване на личната сигурност на пътниците на гарите и за управление на рисковете, посочени в член 27 от Регламент (ЕС) 2021/782 – в размер от 1400 до 3500 евро;

9. за непредоставяне на информация при продажба на билети за пътувания с железопътен транспорт относно правата и задълженията на пътниците съгласно член 30 от Регламент (ЕС) 2021/782 – в размер от 1400 до 3500 евро;

10. за нарушение на член 22, параграф 3 от регламента и непредоставяне на леснодостъпна информация в съответствие с правилата за достъп, посочени в член 21, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2021/782 – в размер от 1400 до 3500 евро;

11. за други нарушения на Регламент (ЕС) 2021/782 – в размер от 700 до 1400 евро;

12. за некоординиране на действия с железопътните превозвачи при изготвяне на планове за действие в извънредни ситуации в съответствие с член 20, параграф 6 от Регламент (ЕС) 2021/782 – в размер от 7000 до 13 800 евро, в случаите на вътрешни превози;

13. за нарушение на член 22, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2021/782 и отказване на предоставяне на поискана от лица с увреждания и от лица с намалена подвижност информация за достъпността на гарата и свързаните съоръжения, и за достъпността на железопътните превозни услуги и на условията за достъп до подвижния състав – в размер от 700 до 1400 евро;

14. за нарушение на член 26 от Регламент (ЕС) 2021/782 при допускане на работа на служители, които не са преминали обучение или опреснителни курсове във връзка с оказване на пряка помощ на лица с увреждания и на лица с намалена подвижност, на гарата – в размер от 700 до 1400 евро;

15. за неизпълнение на член 28, параграфи 1 – 3 от Регламент (ЕС) 2021/782 от началници на гари, обслужващи средно повече от 10 000 пътници дневно за година, за неосигуряване на механизъм за разглеждане на жалбите относно правата и задълженията, обхванати в регламента – в размер от 700 до 2100 евро;

16. за неопределяне и неизпълнение на стандарти за качество в съответствие с член 29, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2021/782 – в размер от 3500 до 7000 евро.

Чл. 93. (1) На продавач на билети, предлагащ договор за превоз от името на един или повече железопътни превозвачи, който предостави непълна информация или откаже да предостави на пътник поискана от него информация, посочена в Приложение II, част I на Регламент (ЕС) 2021/782, за пътуванията, за които предлага договор за превоз, в съответствие с член 9, параграф 1 от същия регламент, се налага имуществена санкция в размер от 1400 до 3500 евро.

(2) На продавач на билети или туроператор, които не изпълнят задължението по член 9, параграфи 2 и 3 от Регламент (ЕС) 2021/782 за предоставяне на информация на пътник по Приложение ІІ, част ІI от същия регламент във връзка с пътувания, за които предлагат договор за превоз, когато такава информация е налична, се налага имуществена санкция в размер от 1400 до 3500 евро – когато се отнася за вътрешни превози.

(3) На продавач на билети, който не информира пътниците при продажба на билети за пътувания с железопътен транспорт относно правата и задълженията им съгласно член 30, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2021/782, се налага имуществена санкция в размер от 1400 до 3500 евро.

Чл. 94. (1) На продавач на билети, който не изпълни задължението си по член 22, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2021/782, се налага имуществена санкция в размер от 700 до 1400 евро.

(2) На туроператор, който не изпълни задължението си по член 22, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2021/782, се налага имуществена санкция в размер от 700 до 1400 евро.

(3) На продавач на билети, който не изпълни задължението по член 11 от Регламент (ЕС) 2021/782 за предоставяне на билети и, при наличие на такива – на директни билети и резервация, се налага имуществена санкция в размер от 700 до 2100 евро.

(4) На туроператор, който не изпълни задължението по член 11 от Регламент (ЕС) 2021/782 за предоставяне на билети и, при наличие на такива – на директни билети и резервация, се налага имуществена санкция в размер от 700 до 2100 евро.

(5) На продавач на билети, който не изпълни задължението по член 20, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2021/782 и не предостави на пътниците информация за изпълнението на вътрешна железопътна услуга, за очакваното време на заминаване и/или на пристигане, за закъснение или отмяна на влака, когато разполага с такава, се налага имуществена санкция в размер от 350 до 700 евро.

(6) На туроператор, който не изпълни задължението по член 20, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2021/782 и не предостави на пътниците информация за изпълнението на вътрешна железопътна услуга, за очакваното време на заминаване и/или на пристигане, за закъснение или отмяна на влака, когато разполага с такава, се налага имуществена санкция в размер от 350 до 700 евро – в случаите на вътрешни превози.

(7) За други нарушения на Регламент (ЕС) 2021/782, извършени от продавач на билети, се налага имуществена санкция в размер от 700 до 1400 евро.

(8) За други нарушения на Регламент (ЕС) 2021/782, извършени от туроператор, се налага имуществена санкция в размер от 700 до 1400 евро.

Чл. 95. (1) На туроператор, който не изпълни задължението си по член 30 от Регламент (ЕС) 2021/782, се налага имуществена санкция в размер от 500 до 1500 евро.

(2) На туроператор, който не изпълни задължение по член 9 от Регламент (ЕС) 2021/782 за предоставяне на пътника, по негово искане, поне на информацията, посочена в Приложение ІІ, част І, или на информацията, посочена в Приложение ІІ, част IІ, когато разполага с нея във връзка с пътувания, за които предлага договор за превоз, се налага имуществена санкция в размер от 1400 до 3500 евро – когато се отнася за вътрешни превози.

(3) На туроператор, който не изпълни задължение по член 9, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2021/782 за предоставяне на пътника, по негово искане, поне на информацията, посочена в Приложение ІІ, част І във връзка с пътувания, за които предлага договор за превоз, се налага имуществена санкция в размер от 1400 до 3500 евро – когато се отнася за градски и крайградски, регионални и международни превози.

Чл. 96. На превозвач, който наруши разпоредбите на Регламент (ЕС) № 181/2011, се налагат имуществени санкции, както следва:

1. за нарушение на член 4, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 181/2011 – в размер 500 евро;

2. за неизпълнение на задължението по член 5 от Регламент (ЕС) № 181/2011 – в размер 1600 евро;

3. за нарушение на член 6 от Регламент (ЕС) № 181/2011 – в размер 1600 евро;

4. за неизплащане на обезщетението в пълен размер, предвидено в член 7, параграф 2, буква „а“ от Регламент (ЕС) № 181/2011 – в размер 5200 евро;

5. за неизплащане на обезщетението в пълен размер, предвидено в член 7, параграф 2, буква „б“ от Регламент (ЕС) № 181/2011 – в размер 1000 евро;

6. за неосигуряване на необходимата помощ съгласно член 8 от Регламент (ЕС) № 181/2011 – в размер 1600 евро;

7. за нарушение на член 9 от Регламент (ЕС) № 181/2011 – в размер 2600 евро;

8. за нарушение на член 10, параграфи 2 – 4 от Регламент (ЕС) № 181/2011 – в размер 2600 евро;

9. за нарушение на член 10, параграф 5 от Регламент (ЕС) № 181/2011 – в размер 1000 евро;

10. за нарушение на член 11, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 181/2011 – в размер 2600 евро;

11. за нарушение на член 11, параграфи 2 и 4 от Регламент (ЕС) № 181/2011 – в размер 500 евро;

12. за нарушение на член 11, параграф 5 от Регламент (ЕС) № 181/2011 – в размер 1000 евро;

13. за нарушение на член 13 от Регламент (ЕС) № 181/2011 – в размер1000 евро;

14. за нарушение на член 16 от Регламент (ЕС) № 181/2011 – в размер 1000 евро;

15. за неизплащане на обезщетението в пълен размер, предвидено в член 17, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 181/2011 – в размер 500 евро;

16. за нарушение на член 17, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 181/2011 – в размер 250 евро;

17. за нарушение на член 19, параграфи 1, 3 и 4 от Регламент (ЕС) № 181/2011 – в размер 1000 евро;

18. за неизплащане на обезщетението в пълен размер, предвидено в член 19, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 181/2011 – в размер 250 евро;

19. за нарушение на член 20, параграфи 1 и 3 от Регламент (ЕС) № 181/2011 – в размер 500 евро;

20. за нарушение на член 21 от Регламент (ЕС) № 181/2011 – в размер 500 евро;

21. за нарушение на член 25, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 181/2011 – в размер 500 евро;

22. за нарушение на член 26 от Регламент (ЕС) № 181/2011 – в размер 500 евро;

23. за нарушение на член 27 от Регламент (ЕС) № 181/2011 – в размер 500 евро.

Чл. 97. На водач на автобус, който не предостави помощ на лица с увреждания или с намалена подвижност съгласно разпоредбите на Регламент (ЕС) № 181/2011, се налага глоба в размер 250 евро.

Чл. 98. За нарушения на изискванията на Регламент (ЕС) № 181/2011, за които не е предвидено друго наказание, се налага глоба или имуществена санкция 250 евро.

Чл. 99. Който не издаде документ за платена превозна цена по редовна линия, изпълнявана с автобус, се наказва с глоба 500 евро.

Чл. 100. (1) Пътник в автобус по редовна линия, който пътува без валиден превозен документ, се наказва с глоба в размер десет пъти стойността на билета.

(2) Размерът на глобата за нередовен пътник в превозно средство по общинска или междуобщинска транспортна схема се определя от общинския съвет на общината, съответно от общинския съвет на водещата община, по чл. 26, ал. 1.

Чл. 101. (1) Водач на превозно средство по редовна линия, който не спира на определените места съгласно маршрута и разписанието или спира на места извън определените, се наказва с глоба 250 евро.

(2) Водач на превозно средство по редовна линия, който откаже да превози лице, притежаващо издаден по съответния ред превозен документ, се наказва с глоба 250 евро.

(3) На превозвач, който не разпореди или не осигури превозното му средство, изпълняващо превози по редовна линия, да спира на определените места съгласно маршрута и разписанието и/или да спира на места извън определените, се налага имуществена санкция 500 евро.

(4) За повторно нарушение по ал. 1 – 3 се налага санкция в двоен размер.

Чл. 102. Който при издаване на превозен документ не извърши предвидено в нормативен акт намаление от определената редовна цена по действащата тарифа на съответния превозвач, се наказва с глоба или му се налага имуществена санкция в размер 500 евро.

Чл. 103. На превозвач, който наруши разпоредбите на Регламент (ЕС) № 1177/2010, се налагат имуществени санкции, предвидени в чл. 383в от Кодекса на търговското корабоплаване.

Чл. 104. На пристанищен оператор, който наруши разпоредбите на Регламент (ЕС) № 1177/2010, се налагат имуществени санкции, предвидени в чл. 121а от Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България.

Чл. 105. (1) На въздушен превозвач, който наруши изискванията за безопасност съгласно Закона за гражданското въздухоплаване и приложимите регламенти на Европейския съюз, се налагат имуществени санкции, предвидени в Закона за гражданското въздухоплаване.

(2) На въздушен превозвач или летищен оператор, който наруши разпоредбите на Регламент (ЕО) № 261/2004 и Регламент (ЕО) № 1107/2006, се налагат имуществени санкции, предвидени в Закона за гражданското въздухоплаване.

Чл. 106. За други нарушения на този закон или на подзаконовите нормативни актове по прилагането му, за които не е предвидено друго наказание, виновните лица се наказват с глоба в размер от 100 до 500 евро, а на юридическите лица и едноличните търговци се налага имуществена санкция в размер от 500 до 1000 евро.

ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА

§ 1. По смисъла на този закон:

1. „Възел за достъп“ е предварително определено място, където пътниците могат да се качат на или да слязат от превозно средство, по време на превоз по редовни линии или по време на превоз по заявка.

2. „Доставчик на услуги за пътническа информация“ е всеки публичен или частен доставчик на информация за пътувания или за трафика, който извършва дейности като електронно събиране на пътни такси, цифровизация и предоставяне на информация на борда на превозните средства, оператори за GPS проследяване за мониторинг в реално време и др.

3. „Достъпност до инфраструктура за обществен транспорт“ е съвкупност от физическа достъпност, информационна достъпност, социална и териториална достъпност, които позволяват равен и удобен достъп на пътниците, включително за лицата с увреждания и лицата с намалена подвижност.

4. „Eдинен превозен документ“ е билет или билети за пътуване, или друг, съответстващ на тях документ, които се комбинират, продават се заедно и се закупуват чрез еднократно плащане от пътника.

5. „Икономическо равновесие на договор за обществена услуга“ е финансовото състояние на договора, при което приходите на оператора заедно с плащанията от компетентния орган покриват разходите за изпълнение на задълженията за обществена услуга и осигуряват разумна печалба.

6. „Интегрирани обществени услуги за превоз на пътници“ са взаимосвързани превозни услуги в рамките на определен географски район, които ползват единно информационно обслужване, система за билети и разписание.

7. „Нормално поведение на пътник“ е поведение, което се основава на взаимно уважение и спазване на обществения ред.

8. „Повторно нарушение“ е нарушението, извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение.

9. „Редовна линия“ е постоянен маршрут за изпълнение на превози с железопътен транспорт, автомобилен транспорт, превоз по вътрешни водни пътища или морски каботаж, въздушен транспорт, трамваен транспорт или метро по утвърдено разписание, като пътниците се качват и слизат на предварително определени възли за достъп.

10. „Тарифното задължение“ като елемент от задължението за извършване на обществени услуги е задължението на транспортното предприятие да прилага цени, които са в разрез с търговския му интерес, но са определени или установени от компетентните органи по съответния ред съгласно действащото законодателство.

11. „Транспортна бедност“ е състояние, при което лица или домакинства имат ограничен или затруднен достъп до основни дейности и услуги поради липса или недостатъчност на обществен транспорт, висока цена на транспортните услуги спрямо доходите, недостатъчна честота или свързаност на транспортните услуги или недостъпност на транспортната инфраструктура.

12. „Зарядна станция“ е съоръжение, състоящо се от една или повече зарядни точки на определено място.

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 2. В срок до 12 месеца от влизането на закона в сила министърът на транспорта и съобщенията изгражда:

1. Интелигентната система за управление на обществения транспорт;

2. клиринговата система за разпределение на приходите от продажба на единни превозни документи между участващите превозвачи.

§ 3. В 6-месечен срок от изграждането на Интелигентната система за управление на обществения транспорт и клиринговата система за разпределение на приходите от продажба на единни превозни документи между участващите превозвачи:

1. министърът на транспорта и съобщенията утвърждава Националната транспортна схема;

2. съществуващите системи за издаване, продажба и проверка на превозни документи се привеждат в оперативна съвместимост с Националната система за единен превозен документ.

§ 4. В срок до 6 месеца от утвърждаването на Националната транспортна схема възложителите на обществени услуги за превоз на пътници с автомобилен транспорт привеждат в съответствие действащите договори с утвърдените в Националната транспортна схема разписания.

§ 5. Подзаконовите актове по прилагането на този закон се издават в четиримесечен срок от влизането му в сила.

§ 6. В Закона за автомобилните превози (обн., ДВ, бр. 82 от 1999 г.; изм., бр. 11 и 45 от 2002 г., бр. 99 от 2003 г., бр. 70 от 2004 г., бр. 88, 92, 95, 102, 103 и 105 от 2005 г., бр. 30, 85, 92 и 102 от 2006 г., бр. 42, 80 и 109 от 2007 г., бр. 102 от 2008 г., бр. 93 от 2009 г., бр. 41 от 2010 г., бр. 17 от 2011 г., бр. 38, 50, 60, 99 и 103 от 2012 г., бр. 15, 23, 66 и 109 от 2013 г., бр. 11, 60, 98 и 107 от 2014 г., бр. 14, 60, 81 и 100 от 2015 г., бр. 32, 58 и 59 от 2016 г., бр. 9 и 93 от 2017 г., бр. 62, 80 и 105 от 2018 г., бр. 60, 71 и 108 от 2020 г., бр. 21, 22 и 23 от 2021 г.; Решение № 11 на Конституционния съд от 2021 г. – бр. 84 от 2021 г.; изм., бр. 67 и 88 от 2023 г., бр. 41 от 2024 г., бр. 64 и 99 от 2025 г. и бр. 16 от 2026 г.) в чл. 19 ал. 3 се отменя.

§ 7. В Закона за железопътния транспорт (обн., ДВ, бр. 97 от 2000 г.; изм., бр. 47 и 96 от 2002 г., бр. 70 и 115 от 2004 г., бр. 77 и 88 от 2005 г., бр. 36, 37, 62, 92 и 108 от 2006 г., бр. 22, 35, 74 и 81 от 2009 г., бр. 87 от 2010 г., бр. 47 от 2011 г., бр. 15 и 68 от 2013 г., бр. 17 и 47 от 2015 г., бр. 19 и 58 от 2016 г., бр. 96 и 103 от 2017 г., бр. 17 и 77 от 2018 г., бр. 20 и 62 от 2019 г., бр. 79 от 2020 г., бр. 11 от 2021 г., бр. 81 от 2025 г. и бр. 16 от 2026 г.) се правят следните изменения:

1. В глава трета „Железопътни превози на пътници и товари. Железопътни превозвачи“ раздел ІV „Задължения за извършване на обществени превозни услуги“ с чл. 52 – 55 се отменя.

2. В глава пета „Особени правила за договорите за превоз“ раздел III „Отговорност на превозвача и на пътника при договора за превоз на пътници“ с чл. 74 – 78 се отменя.

3. Членове 139 – 143 се отменят.

§ 8. В Кодекса на търговското корабоплаване (обн., ДВ, бр. 55 и 56 от 1970 г.; попр., бр. 58 от 1970 г.; изм., бр. 55 от 1975 г., бр. 10 от 1987 г., бр. 30 от 1990 г., бр. 85 от 1998 г., бр. 12 от 2000 г., бр. 41 от 2001 г., бр. 113 от 2002 г., бр. 55 от 2004 г., бр. 42, 77, 87, 94 и 104 от 2005 г., бр. 30, 62 и 108 от 2006 г., бр. 36, 71 и 98 от 2008 г., бр. 12 и 32 от 2009 г., бр. 85 от 2010 г., бр. 92 от 2011 г., бр. 38 и 77 от 2012 г., бр. 15, 28 и 109 от 2013 г., бр. 14 и 52 от 2015 г., бр. 58 от 2016 г., бр. 93 от 2017 г., бр. 28 от 2018 г., бр. 62 от 2019 г., бр. 104 и 108 от 2020 г., бр. 106 от 2023 г., бр. 41 и 70 от 2024 г., бр. 63 от 2025 г. и бр. 13 и 16 от 2026 г.) в чл. 6 ал. 6, 7, 8 и 10 се отменят.

§ 9. В Закона за гражданското въздухоплаване (oбн., ДВ, бр. 94 от 1972 г.; изм., бр. 30 от 1990 г., бр. 16 от 1997 г., бр. 85 от 1998 г., бр. 12 от 2000 г., бр. 34 и 111 от 2001 г., бр. 52 и 70 от 2004 г., бр. 88 и 102 от 2005 г., бр. 30, 36, 37, 105 и 108 от 2006 г., бр. 10, 41 и 109 от 2007 г., бр. 36, 66 и 67 от 2008 г., бр. 35, 47, 82 и 102 от 2009 г., бр. 63, 73 и 94 от 2010 г., бр. 41, 81 и 99 от 2011 г., бр. 38, 60 и 82 от 2012 г., бр. 15 и 66 от 2013 г., бр. 12, 53 и 98 от 2014 г., бр. 28 и 89 от 2015 г., бр. 15 и 95 от 2016 г., бр. 58 и 96 от 2017 г., бр. 56 от 2018 г., бр. 1 и 62 от 2019 г., бр. 60 от 2020 г., бр. 16 от 2021 г., бр. 102 от 2022 г., бр. 102 от 2023 г., бр. 79 от 2024 г., бр. 87 от 2025 г. и бр. 16 от 2026 г.) се правят следните изменения:

1. В чл. 50 ал. 4 се отменя.

2. В чл. 61, ал. 1 думите „органа по чл. 50, ал. 4“ се заменят с „главния директор на Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“.

§ 10. Този закон влиза в сила в 14-дневен срок от обнародването му в „Държавен вестник“ с изключение на:

1. член 51, който влиза в сила 12 месеца след влизането в сила на този закон;

2. член 91, т. 10 – 13, които влизат в сила от 7 юни 2028 г.;

3. член 91, т. 6, 7, 14 – 18 и 36, чл. 92, т. 1 и 12 и чл. 94, ал. 5 и 6, които влизат в сила от 4 декември 2029 г.

Законът е приет от 51-вото Народно събрание на 19 март 2026 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.

Председател на Народното събрание: Рая Назарян

УКАЗ № 137

На основание чл. 98, т. 1 от Конституцията на Република България във връзка с чл. 463, ал. 5 от Изборния кодекс

ПОСТАНОВЯВАМ:

Насрочвам частичен избор за кмет на кметство Гроздьово, община Долни чифлик, област Варна, на 14 юни 2026 г.

Издаден в София на 30 март 2026 г.

Президент на Републиката: Илияна Йотова

Подпечатан с държавния печат.

Министър на правосъдието: Андрей Янкулов

МИНИСТЕРСТВО НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО

ЗАПОВЕД № РД-01-212 от 10 март 2026 г.

На основание чл. 11, ал. 1, т. 2 от Закона за съсловните организации на медицинските сестри, акушерките и асоциираните медицински специалисти, на лекарските асистенти, на зъботехниците и на помощник-фармацевтите нареждам:

Утвърждавам Кодекс за професионална етика на лекарските асистенти, приет на Първия национален учредителен конгрес на Българския съюз на лекарските асистенти и фелдшерите (състоял се на 19 септември 2024 г.) и на Първия извънреден конгрес на БСЛАФ за 2025 г. (състоял се на 27 юни 2025 г.), съгласно приложението.

Министър: М. Околийски

КОДЕКС
за професионална етика на лекарските асистенти

Въведение

Професията „Лекарски асистент“ съчетава медицинската наука и доброто й практическо прилагане, както и изкуството на здравна грижа за болните и специфичните техники за прилагането им. Професията на лекарския асистент е съвкупност от норми на поведение, които служат изцяло на живота и здравето на индивида и обществото. Професията „Лекарски асистент“ изисква човечност, всеотдайност и чувство за отговорност.

Лекарският асистент е длъжен да упражнява своята професия по съвест и да отговаря на доверието, което му предоставя обществото чрез нея.

Етичните норми регулират отношенията на лекарския асистент с пациента и неговите близки и отношенията на лекарския асистент с колегите му и с обществото.

Правилата за професионална етика са задължителни за всеки практикуващ професията „Лекарски асистент“ в страната.

Раздел I
Общи положения

Чл. 1. (1) Професията „Лекарски асистент“ се упражнява от лица, които притежават диплома за придобито висше образование с образователно-квалификационна степен „бакалавър“ по чл. 42, ал. 1, т. 1, буква „б“ от Закона за висшето образование и са вписани в регистъра на съсловната организация.

(2) Професията „Лекарски асистент“ се упражнява и от фелдшерите, които са придобили образователно-квалификационна степен „специалист по...“ и които се ползват с правата на лекарски асистенти с образователно-квалификационна степен „бакалавър“ по чл. 42, ал. 1, т. 1, буква „б“ от Закона за висшето образование за упражняване на професията, и от фелдшерите, които са придобили квалификация за упражняване на професията, удостоверена с диплома за полувисше или висше образование или с други валидни документи за съответната придобита квалификация, които се ползват с правата на лекарски асистенти с образователно-квалификационна степен „бакалавър“ по чл. 42, ал. 1, т. 1, буква „б“ от Закона за висшето образование за упражняване на професията, и са вписани в регистъра на съсловната организация.

(3) Лекарските асистенти по ал. 1 и 2 упражняват професията си в съответствие с професионалните им компетенции, определени с наредбата по чл. 7, ал. 1 от Закона за съсловните организации на медицинските сестри, акушерките и асоциираните медицински специалисти, на лекарските асистенти, на зъботехниците и на помощник-фармацевтите (ЗСОМСААМСЛАЗПФ).

Чл. 2. „Лекарски асистент“ е професия, основаваща се на следните ценности:

1. професионална компетентност и отговорност;

2. честност, човечност, милосърдие;

3. добросъвестност и почтеност;

4. тактичност в отношенията с пациентите и колегите;

5. неприязън към самонадеяността и самохвалството;

6. вежливост към пациента и неговите близки;

7. психологичен и холистичен подход към болния;

8. толерантност към раса, религиозни убеждения, етническа принадлежност и политически убеждения на личността;

9. еднакво отношение към пациенти с различно обществено, социално и материално положение.

Чл. 3. Лекарският асистент действа в интерес на живота, физическото и психическото здраве на пациента и съдейства за социалната му реадаптация.

Чл. 4. Лекарският асистент е длъжен да познава и спазва своите професионални и съсловни правила и задължения, произтичащи от нормативната уредба, Устава на Българския съюз на лекарските асистенти и фелдшери и настоящия кодекс.

Чл. 5. Лекарският асистент има право на професионална независимост и свобода на действията за осигуряване на медицинска помощ и здравни грижи за пациента, съобразени с компетентността му.

Чл. 6. Лекарският асистент има право да извършва професионални дейности самостоятелно или по назначение от лекар съобразно разпоредбите на Наредба № 1 от 2011 г. за професионалните дейности, които медицинските сестри, акушерките, асоциираните медицински специалисти, зъботехниците и здравните асистенти могат да извършват по назначение или самостоятелно.

Чл. 7. Всеки лекарски асистент има равни, законосъобразни възможности за медицинска дейност и здравна помощ, отговарящи на квалификацията и подготовката му.

Чл. 8. Качеството на медицинското обслужване от лекарския асистент и грижите за пациента, както и контролът върху тях, трябва да бъдат поставени в центъра на вниманието при практикуването на професията.

Чл. 9. Лекарският асистент има свобода да разпространява знанията и уменията си вътре и извън страната, в която живее. Лекарският асистент трябва да има и условия за постигане на най-високо ниво в областта си на медицинското образование, наука и практика. Той трябва да има свободен достъп до различните форми на квалификация и усъвършенстване, да участва в научни събрания на национално и международно ниво, медицински конгреси и други касаещи професията и здравеопазването прояви.

Чл. 10. Лекарският асистент признава и защитава правата на своите пациенти така, както са посочени в Декларацията на Световната медицинска асоциация (Лисабон, 1981 г.), и се отнася с уважение към достойнството на човешката личност.

Чл. 11. Независимо от своите ангажименти лекарският асистент е длъжен да оказва спешна помощ на всеки болен, чиито здраве и живот се намират в непосредствена опасност.

Чл. 12. (1) Лекарският асистент може да откаже лечение и консултация, когато е убеден, че между него и пациента липсва необходимото доверие или липсват условия за изпълнението на неговите професионални задължения. Това не се отнася до задълженията му да окаже медицинска помощ при спешни случаи.

(2) Лекарският асистент има право да откаже преглед, консултация и лечение, когато има пряка заплаха за здравето или живота му.

Чл. 13. Лекарският асистент в ежедневната си дейност се стреми да защитава и утвърждава собствения си авторитет и този на съсловието, като дори извън рамките на професионалната си дейност и работното си място се въздържа от постъпки и действия, които биха уронили честта или достойнството на колега или на професионалното му съсловие.

Чл. 14. Лекарският асистент трябва да следи стриктно използваните начини за информиране на пациентите и населението и да не допуска името, квалификацията и уменията му да се използват с рекламна цел.

Чл. 15. Лекарският асистент може да участва в здравни радио- и телевизионни програми, печатни и електронни издания за разпространяване на здравни знания.

Чл. 16. При стихийни бедствия, граждански конфликти и по време на война лекарският асистент по своя преценка продължава медицинската дейност и здравни грижи за пациентите си.

Чл. 17. Лекарският асистент е длъжен непрекъснато да се усъвършенства професионално, да търси и анализира причините на заболяванията и да съдейства за тяхната профилактика и превенция.

Раздел II
Отношения между лекарски асистент и пациент

Чл. 18. Лекарският асистент не може да извършва диагностично-консултативни и лечебни дейности или здравни грижи без съгласието на болния или близките му освен при непосредствена заплаха за живота на пациента.

Чл. 19. Лекарският асистент не може да провежда изследвания, които са извън правилата за добра медицинска практика или медицинските стандарти и биха могли да навредят на психиката, достойнството и морала на лицето.

Чл. 20. Необходимо е уважение относно интимната сфера и проблематика на пациента. Недопустимо е лекарски асистент да се възползва от прегледа или лечението за осъществяване на интимност с пациента.

Чл. 21. (1) Лекарският асистент зачита правото на болния да бъде информиран за своето състояние, естество на болестта и за средствата и възможностите за диагностика и лечение.

(2) Лекарският асистент зачита правото на болния да поиска второ мнение.

Чл. 22. Лекарският асистент няма право да прекъсва живота на пациента.

Чл. 23. Лекарският асистент е длъжен да потърси консултация от лекар, когато състоянието или заболяването на пациента налага това.

Раздел ІІІ
Отношения между лекарски асистент и лекарите

Чл. 24. Лекарският асистент трябва да изпълнява лекарските назначения и да поддържа едновременно с това професионалната си компетентност.

Чл. 25. Лекарският асистент е равнопоставен член на терапевтичния екип.

Чл. 26. Лекарският асистент трябва да се въздържа от действия или коментари, които биха уронили честта и достойнството на терапевтичния екип.

Чл. 27. Лекарският асистент трябва да уведомява своевременно лекарите и съответно другите отговорни лица и институции за всякакви промени и обстоятелства, които могат да поставят живота на пациента в опасност.

Раздел IV
Конфиденциалност на здравната информация

Чл. 28. Колегиалността и лоялността към съсловието са основен дълг, който трябва да се спазва, като се уважават и интересите на болния.

Чл. 29. (1) Лекарските асистенти поддържат помежду си високи морални и професионални взаимоотношения, изразяващи се във взаимопомощ и подкрепа при необходимост.

(2) Забранява се оклеветяване, злословене и разпространяване на неверни и недоказани твърдения за колега. Лични разногласия между колеги не могат да бъдат публично достояние.

Чл. 30. Недопустимо е лекарски асистент да злепоставя колегата си чрез преценка и критика на неговата лечебна дейност или чрез изказвания срещу неговата личност освен в случаите на публично обсъждане на медицински казуси на чисто професионални форуми.

Чл. 31. Високото междуколегиално отношение и доверие между лекарските асистенти е винаги в интерес на болния човек.

Чл. 32. Спорове от етичен и деонтологичен характер между лекарски асистенти са в компетенцията на комисиите по професионална етика на БСЛАФ.

Чл. 33. (1) Лекарските асистенти съблюдават конфиденциалност по отношение на здравната информация за пациента, получена при изпълнение на служебните им задължения, и нямат право да я разгласяват.

(2) Конфиденциалност по отношение на здравната информация за пациента се пази и по отношение на членовете на семейството на болния.

(3) Доверената от пациента здравна информация лекарският асистент запазва и след смъртта му.

Чл. 34. При използване на информация от медицинска документация за целите на научна и преподавателска дейност данните и/или информацията, която подлежи на задължителна тайна, могат да бъдат съобщени, ако се гарантира анонимност на пациента. Не се допуска идентифицирането на пациента от трети лица.

Чл. 35. Лекарският асистент е задължен да дава информация за състоянието на своите пациенти на съответните институции в регламентирани от съществуващото законодателство случаи. В тези случаи лекарският асистент се освобождава от отговорност за опазването на конфиденциалността по отношение на здравната информация за пациента.

Раздел V
Хонорар

Чл. 36. (1) Лекарският асистент получава хонорар (възнаграждение) за своя труд.

(2) Хонорар е всяко възнаграждение за извършена работа в качеството му на лекарски асистент.

(3) Хонорарът е тази част от стойността или цената на медицинската дейност или здравни грижи, върху които лекарският асистент има пълни професионални права, съобразявайки се с този кодекс.

Чл. 37. (1) Недопустими са всички форми на договаряне между лекарски асистенти и фармацевти с цел подялба на хонорар.

(2) Недопустими са всички форми на договаряне между представители на фармацевтични фирми и лекарски асистенти за изписване на лекарства и консумативи с цел придобиване на материални и други облаги.

Чл. 38. (1) Право на лекарския асистент е да определи своя хонорар, като спазва правилата и реда за това, установени в съответното лечебно заведение.

(2) Незаплатен хонорар не може да бъде основание за отказ за оказване на спешна помощ на пациент, намиращ се в непосредствена опасност за живота. Лекарският асистент не изисква хонорар от пациента и близките му при оказване на спешна медицинска помощ.

(3) Лекарският асистент има право да се откаже от хонорара си в даден случай по собствена преценка съобразно своите разбирания и оценка на конкретни обстоятелства.

Чл. 39. При лекуване на колеги лекарският асистент не приема хонорар за положения труд, но приема заплащането на използваните лекарства и материали по утвърдените ценоразписи на съответното лечебно заведение, в което изпълнява своите трудови задължения. При лекуване на членове на семейства на колеги лекарски асистенти има лична свобода на действие относно това как да постъпи съобразно своето вътрешно убеждение и разбиране, а също и съобразно действащите нормативни актове на лечебното заведение, в което той осъществява своите служебни задължения.

Раздел VI
Лекарският асистент в обществото

Чл. 40. Лекарският асистент е активен член на обществото и с дейността си той е длъжен да съдейства за популяризирането на здравословния начин на живот и обществената хигиена.

Чл. 41. Лекарският асистент е активен участник в реализиране на екологичен начин на живот, труд и благополучие.

Чл. 42. (1) Обществото дължи на лекарския асистент уважение, добра материална осигуреност и опазване на достойнството му.

(2) Лекарският асистент сам утвърждава авторитета си със своя професионализъм, компетентност, знание, умение и благородство в отношението си към пациента и обществото.

(3) Лекарският асистент не може с поведението и действията си, с думи, дела или публикации да уронва престижа на професията, на съсловната организация и доброто име на колегите си.

Чл. 43. Спазването на етичните норми се контролира от БСЛАФ, като нарушенията се санкционират съгласно ЗСОМСААМСЛАЗПФ, Устава на БСЛАФ и правилника за дейността на комисиите за професионална етика.

Чл. 44. (1) Комисията по професионална етика на БСЛАФ изпълнява методични функции към комисиите по професионална етика на районните колегии на БСЛАФ при мотивирано искане от тях. Нейните решения имат препоръчителен характер.

(2) При необходимост в работата си Комисията по професионална етика на БСЛАФ и комисиите по професионална етика на районните колегии на БСЛАФ могат да използват консултанти – експерти по специалности и юристи.

(3) Комисията по професионална етика на БСЛАФ се самосезира/сезира и взема отношение по повод изказвания, статии и интервюта, които уронват престижа и авторитета на лекарските асистенти и на съсловието на лекарските асистенти (фелдшерите).

Заключителни разпоредби

§ 1. Изпълнението на нормите на професионалната етика по този кодекс се контролира от БСЛАФ, като нарушенията се санкционират по реда на Закона за съсловните организации на медицинските сестри, акушерките и асоциираните медицински специалисти, на лекарските асистенти, на зъботехниците и на помощник-фармацевтите, Устава на БСЛАФ и Правилника за дейността на комисиите по професионална етика на БСЛАФ.

§ 2. Кодексът е приет от Първия национален учредителен конгрес на Българския съюз на лекарските асистенти и фелдшерите и от Първия извънреден конгрес на БСЛАФ за 2025 г.

ОБЛАСТЕН УПРАВИТЕЛ НА ОБЛАСТ ХАСКОВО

ЗАПОВЕД № ДС-06-18 от 17 март 2026 г.

В Областната администрация – Хасково, с вх. № РД-21-36/19.01.2026 г. е постъпило писмо, с което Община Хасково информира за установено при разглеждане на молба, депозирана от наследниците на Симеон Стоянов Николов, несъответствие в регистъра на новообразуваните имоти към ПНИ на ж. р. Орфей, одобрен със Заповед № ДС-28-1 от 11.06.2019 г. (ДВ, бр. 51 от 2019 г.). Същото се състои в допусната техническа грешка на страница 12, ред 12, в графа 1 (№ на новообразувания имот) и графа 3 (№ по КК към ноември 2018 г.), при изписване на идентификатора на новообразувания имот вместо идентификатор 708.100 е изписан идентификатор – 708.1, докато в графа 5 (стар номер по КП, одобрен със Заповед № 969 от 1988 г.) правилно е посочен стар номер 100 (съответстващ именно на идентификатор 77195.708.100). В графичната част на плана на новообразуваните имоти на ж. р. Орфей, одобрен със Заповед № ДС-28-1 от 11.06.2019 г., правилно е отразен ПИ с идентификатор 77195.708.100, напълно съответстващ и на Помощния (Комбиниран) кадастрален план.

След извършена служебна проверка се установява, че ПИ с идентификатор 77195.708.1 (стар номер 1 по КП, одобрен със Заповед № 969 от 1988 г.) е предмет на плана на новообразуваните имоти на ж. р. Орфей, като имотът се разделя и се обособяват три нови поземлени имота, включени в регистъра, съответно с проектни идентификатори: 708.639; 708.650; 708.638.

Видно от регистъра на новообразуваните имоти и всички документи, приложени към ПНИ на ж. р. Орфей, одобрен със Заповед № ДС-28-1 от 11.06.2019 г., Симеон Стоянов Николов е ползвател, закупил имот (пл. нареждане от 17.11.1998 г.) с идентификатор 708.100, стар номер 100 по КП, одобрен със Заповед № 969 от 1988 г., като процедурата за признаване правото на придобиване на собственост от ползвателя върху поземления имот е приключила с издаване на Заповед № 1018 от 26.06.1998 г. на основание § 62 от ППЗСПЗЗ.

Предвид изложеното и на основание чл. 32, ал. 1 от Закона за администрацията и чл. 62, ал. 2 от АПК във връзка с § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ, чл. 28б, ал. 8 от ППЗСПЗЗ нареждам:

Допускам поправка на очевидна фактическа грешка в Заповед № ДС-28-1 от 11.06.2019 г. (ДВ, бр. 51 от 28.06.2019 г.) на областния управител на област Хасково, както следва:

В регистъра на новообразуваните имоти по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ за ж. р. Орфей, гр. Хасково, одобрен със Заповед № ДС-28-1 от 11.06.2019 г. (ДВ, бр. 51 от 28.06.2019 г.) на областния управител на област Хасково, на страница 12, ред 12, в графа 1 (№ на новообразувания имот) и графа 3 (№ по КК към ноември 2018 г.) вместо идентификатор 708.1 да се чете 708.100.

Настоящата заповед е неразделна част от Заповед № ДС-28-1 от 11.06.2019 г. на областния управител на област Хасково.

Настоящата заповед да се обнародва в „Държавен вестник“, да се разгласи чрез средствата за масово осведомяване, включително чрез два централни ежедневника, и да се обяви на подходящи места с публичен достъп в сградата на Община Хасково.

Настоящата заповед може да се обжалва по реда на АПК пред Районния съд – Хасково, в 14-дневен срок от обнародването й в „Държавен вестник“.

Областен управител: Г. Райчева

МИНИСТЕРСТВО НА ПРАВОСЪДИЕТО

ЗАПОВЕД № СД-06-4 от 23 март 2026 г.

На основание чл. 655, ал. 1, т. 5 от Търговския закон и чл. 14, ал. 2 от Наредба № 3 от 27 юни 2005 г. за реда за подбор, квалификация и контрол върху синдиците във връзка с Удостоверение за сключен граждански брак № 0020250966, издадено от Община Пловдив, и постъпило заявление № 94-М-79/2.03.2026 г., и допълнително представени документи със заявление вх. № 94-М-93/11.03.2026 г. от синдик Магдалена Ясенова Халваджиева-Златкова да бъде извършена промяна на данните за фамилното му име нареждам:

Изменям т. 23 от Заповед № ЛС-04-336 от 23.05.2019 г. на министъра на правосъдието (ДВ, бр. 47 от 2019 г.), както следва:

В колона № 2 „Име и фамилия“ фамилното име на синдика се променя от „Халваджиева“ на „Халваджиева-Златкова“.

Заповедта подлежи на обнародване в „Държавен вестник“ на основание чл. 655, ал. 1, т. 5 от Търговския закон и чл. 14, ал. 2 от Наредба № 3 от 27 юни 2005 г. за реда за подбор, квалификация и контрол върху синдиците, като разходите за обнародването са за сметка на лицето.

Министър: А. Янкулов