РЕШЕНИЕ № 4 от 17 март 2026 г.
по конституционно дело № 9 от 2025 г.
Конституционният съд в състав: председател: Павлина Панова, членове: Надежда Джелепова, Атанас Семов, Красимир Влахов, Янаки Стоилов, Соня Янкулова, Борислав Белазелков, Десислава Атанасова, Галина Тонева, Сашо Пенов, Невин Фети, Орлин Колев, при участието на секретар-протоколиста Гергана Иванова разгледа в закрито заседание на 17.03.2026 г. конституционно дело № 9/2025 г., докладвано от съдия Янаки Стоилов.
Производството е по чл. 149, ал. 1, т. 2 от Конституцията на Република България.
Делото е образувано на 17.07.2025 г. по искане на 58 народни представители от 51-вото Народно събрание за установяване на противоконституционност на Решение за избиране на председател на Комисията за защита на личните данни, прието на 9 май 2025 г. (ДВ, бр. 40 от 2025 г.).
Вносителят претендира установяване на противоречие на посоченото решение с чл. 4, ал. 1 и 3 от Конституцията във връзка с чл. 53, пар. 2 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните; Регламент (ЕС) 2016/679). Искането е мотивирано с позоваване на практика на Конституционния съд и на Съда на Европейския съюз, като се изтъква, че всеки държавен орган (в случая се има предвид Народното събрание) „следва служебно да следи за правилното и точно приложение на Конституцията и законите, включително приложимото право на ЕС“. Твърди се, че избраният кандидат „не притежава необходимата професионална подготовка и опит в защита на личните данни“ и че неизпълнението на изискването за подходящи квалификация и опит „поставя под съмнение независимостта и капацитета на КЗЛД да изпълнява ефективно функциите и правомощията си“.
Вносителят твърди също, че проверката на Народното събрание относно допустимостта на кандидатите за председател и членове „е формална, а процедурата за кандидатстване и установяване на съответствията, включително опита на кандидатите за председател и членове на КЗЛД в МС липсва“. Той претендира несъответствие на решението с Регламент (ЕС) 2016/679 и специално със съображение 121, в което са посочени минимално необходимите изисквания за провеждане на процедурата по избор на членове на независим надзорен орган. Според вносителя липсва прозрачност в действията на органите, които предлагат и вземат решение в хода на провежданата процедура.
С определение от 16 септември 2025 г. Конституционният съд е допуснал за разглеждане по същество искането за установяване на противоконституционност и е изискал от Народното събрание да представи заверени копия от документацията, относима към процедурата за избора на председател на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД), в която е избран Борислав Пламенов Божинов. Със същото определение Съдът е конституирал Борислав Пламенов Божинов като заинтересувана страна.
С определение от 21 октомври 2025 г. Конституционният съд е приел като писмени доказателства по делото предоставените от Народното събрание документи.
От конституираните като заинтересувани институции и страни и поканени специалисти на основание чл. 20а от Правилника за организацията на дейността на Конституционния съд становище и правно мнение са представили Министерският съвет и проф. д.н. Райна Николова, както и заинтересуваната страна Божидар Пламенов Божинов.
Според Министерския съвет (МС) искането е неоснователно. В неговото становище се твърди, че актът на вторичното право на Европейския съюз (ЕС) не поставя изисквания за вида и фазите на процедурата за избор, като тези въпроси са в компетентността на националните власти. Посочва се, че задължението на МС в процедурата по номинация на членове на КЗЛД е единствено да провери дали кандидатите отговарят на изискванията на Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД). Изразява се становище, че предложението на правителството е „предхождащ етап, невключен във фактическия състав на процедурата по избор“, който не предопределя избора на Народното събрание, тъй като то е свободно да отхвърли кандидатурата за председател или член на КЗЛД по всякакви съображения.
В правното си мнение проф. д.н. Райна Николова съпоставя разпоредби относно избора на председател на КЗЛД от националното законодателство и от правото на ЕС. Проф. Николова изяснява съдържанието на чл. 8, ал. 1 и 3 ЗЗЛД и на чл. 53, пар. 2 от Регламент (ЕС) 2016/679, както и действието и прилагането им в националния правен ред. Тя представя данни за практиката в редица държави – членки на ЕС, и информация за професионалната биография на лицата, заемащи идентична или аналогична длъжност в съответните национални органи по защита на личните данни. Проф. Николова смята, че преди произнасянето по същество Съдът „трябва да изиска и да разгледа съответните доказателства за професионална квалификация, професионални знания, професионални умения и професионален опит в съответствие с изискването на чл. 53, пар. 2 от Регламент (ЕС) 2016/679“.
Заинтересуваната страна Борислав Божинов твърди недопустимост и неоснователност на искането. Според него искането е недопустимо, тъй като вносителят реално цели произнасяне не по чл. 149, ал. 1, т. 2, а по т. 4 – установяване на несъответствие с международен договор, по който Република България е страна. Той твърди също, че „констатирането на неправилното прилагане на правото на ЕС [...] е от ексклузивната компетенция на Европейската комисия“, като към настоящия момент такива действия не са предприети. Намира, че в искането са изложени „хипотетични критерии за подбор на членове на КЗЛД, които не почиват на никакви нормативни основания“ и не е зачетена свободата на преценка на Народното събрание относно качествата и квалификацията на кандидатите. Освен доводите за недопустимост на искането Борислав Божинов привежда и такива за неоснователност. Той смята, че нормата на чл. 53 от Регламент (ЕС) 2016/679 е „общо и необвързващо формулирана“, защото преценката е предоставена на националните власти. Позовава се на липса на тълкуване от Съда на ЕС относно обхвата на чл. 53, което да изведе минимални критерии, очертаващи „профил на ръководителите на надзорните органи в държавите членки още на етапа на подбора им“.
Конституционният съд, за да се произнесе, обсъди твърденията и доводите в искането, представените по делото становища и правно мнение, както и относимата към предмета на спора правна уредба.
От фактическа и правна страна Конституционният съд установи:
Съгласно чл. 6, ал. 1 ЗЗЛД Комисията за защита на личните данни е постоянно действащ независим надзорен орган, който осъществява защитата на лицата при обработване на техните лични данни и при достъпа до тези данни. Правомощието да предлага председател и членове на КЗЛД е на Министерския съвет, а изборът – на Народното събрание за срок от 5 години, като е възможно еднократно преизбиране (чл. 7, ал. 2 ЗЗЛД).
Спорът е изпълнени ли са материалноправните изисквания, предвидени както в националното законодателство (ЗЗЛД), така и в правото на ЕС – Регламент (ЕС) 2016/679 – конкретно дали избраният за председател на Комисията кандидат притежава професионален опит и умения специално в областта на защитата на личните данни.
Народното събрание е приело Правила за условията и реда за предлагане на кандидати за председател на КЗЛД, представянето и публичното оповестяване на документите и изслушването на кандидатите в Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред (КВСОР), както и процедура за избирането им от парламента (Решение на Народното събрание от 19 февруари 2025 г., обн., ДВ, бр. 15 от 2025 г.; Правила).
Съгласно раздел I, т. 1 от Правилата предложението за председател и членове на КЗЛД се внася от МС в писмена форма и се адресира до КВСОР чрез председателя на парламента, придружено от мотиви и изчерпателно изброени в т. 2 документи: писмено съгласие на кандидата да бъде предложен за длъжността; писмено съгласие по чл. 27, ал. 2 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия; декларация за българско гражданство; подробна автобиография; заверено копие на диплома за завършено висше образование по информатика, право или магистърска степен по информационни технологии; документи, удостоверяващи, че предложеният кандидат притежава добра репутация, знания, умения и професионален опит и отговаря на изискването за трудов стаж по специалността не по-малко от 10 години. За кандидата за председател на КЗЛД е предвидено да представи и заверен документ за юридическа правоспособност. Всички тези документи за избрания кандидат са представени в Народното събрание.
Предвидената в чл. 8, ал. 1, т. 1 ЗЗЛД алтернатива за образование на кандидатите за членове на КЗЛД не се отнася за председателя. За него единственото съответно на длъжността висше образование е по специалността „Право“ и да е правоспособен юрист (чл. 8, ал. 3 ЗЗЛД). Освен това законът предвижда и 10-годишен стаж по специалността. Тези изисквания са въведени с приетия през 2002 г. ЗЗЛД и не са променяни след влизане в сила на Регламент (ЕС) 2016/679.
Процедурата по избор на председател и членове на КЗЛД е фактически състав, уреден в чл. 7, ал. 1 и 2 и чл. 8, ал. 1 – 3 ЗЗЛД. Решението, с което Министерският съвет предлага председател и членове на КЗЛД, е необходимо условие, за да може Народното събрание да осъществява възложената му от закона компетентност за избор на председател. Нито предложението на правителството, нито Правилата, приети от Народното събрание, се позовават на изискванията на Регламента за специфичен опит и умения на кандидата за председател в областта на защитата на личните данни. Раздел IV от Правилата урежда подробно реда за провеждане на изслушването. Според т. 1 на тези правила КВСОР проверява предоставените документи и дали кандидатите отговарят на изискванията за заемане на длъжността, за което тя съставя списък на допуснатите кандидати, който се публикува на интернет страницата на Народното събрание. Изслушването на допуснатите кандидати за председател и членове на КЗЛД е проведено от КВСОР на 3 април 2025 г.
Срещу Решение № 117 от 5.03.2025 г. на Министерския съвет, с което той предлага кандидатурата на Борислав Пламенов Божинов за председател, е подадена жалба пред Върховния административен съд (ВАС) с искане за прогласяване на нищожност или за неговата отмяна. С Определение № 4731/8.05.2025 г. по административно дело № 3823/2025 г. тричленен състав на ВАС оставя жалбата без разглеждане и прекратява съдебното производство. Съдът е приел, че актът не подлежи на оспорване, тъй като е част от фактически състав, завършващ с приемане на решение за избор на председател на КЗЛД от парламента. Според Съда предложението на Министерския съвет служи като правна основа за приемане на решение, но не подлежи на изпълнение, тъй като няма годно за изпълнение съдържание (аргумент от Решение № 2 от 2002 г. по к.д. № 2/2002 г.). Определението е обжалвано и потвърдено от петчленен състав на ВАС с Определение № 6879/24.06.2025 г. по административно дело № 6066/2025 г. След постановяването на Определение № 4731/8.05.2025 г., в рамките на законовия срок за обжалването му, на 9 май 2025 г. Народното събрание в съответствие с приетата от него процедура провежда избора за председател на КЗЛД.
В настоящото конституционно производство се оспорва конституционосъобразността на акт на Народното събрание – решение с индивидуален характер. За някои от държавните органи, предвидени от Конституцията, изискванията, на които трябва да отговарят лицата при избора/назначаването, също се съдържат в нея (конституционни съдии, членове на Висшия съдебен съвет и др.). За други органи (Българска народна банка, Сметна палата, омбудсман и др.) Конституцията предвижда само избора им от Народното събрание (Българска народна банка) и предназначението на тези органи (Сметна палата, омбудсман). Народното събрание избира и освобождава ръководителите и на други институции, определени със закон – чл. 84, т. 8 от Конституцията. Към последната категория се отнасят председателят и членовете на КЗЛД.
Конституционният съд констатира, че съгласно чл. 7, ал. 2 ЗЗЛД и раздел I, т. 1 от Правилата кандидатурата за председател на КЗЛД е внесена в Народното събрание с придружаващи я писмени мотиви, които са в подкрепа на добрата професионална репутация на кандидата и на притежаваните от него „знания, умения и професионален опит“. По предложенията за персоналния състав на КЗЛД е проведен дебат както в КВСОР, така и в пленарния състав на Народното събрание. Така процедурата, предвидена в приетите на 19 февруари 2025 г. Правила, формално е изпълнена.
Конституционният съд трябва да прецени дали кандидатът, избран за председател на КЗЛД, отговаря на нормативно определените изисквания.
Борислав Пламенов Божинов има образователно-квалификационна степен „магистър“ по специалност „Право“ (нотариално заверено копие на диплома за висше образование от Югозападния университет „Неофит Рилски“ в Благоевград, Правно-исторически факултет). Той е придобил юридическа правоспособност (нотариално заверено копие на Удостоверение за правоспособност № 1528/6.12.2010 г., издадено от министъра на правосъдието). Следователно кандидатът отговаря на изискванията на чл. 8, ал. 1, т. 1 и ал. 3 ЗЗЛД за образование и специална правоспособност.
Служебна бележка рег. № 513р-20776/ 26.02.2025 г., издадена от директора на Столичната дирекция на вътрешните работи, удостоверява, че Борислав Пламенов Божинов последователно е заемал длъжностите младши разследващ полицай (от 21.10.2009 г.), разследващ полицай (от 20.12.2010 г.), старши разследващ полицай (от 19.03.2014 г.) в отдел „Разследване“ на Столичната дирекция на вътрешните работи. Той временно е преназначен на длъжност началник на група (главен разследващ полицай) в 5-о Районно управление на Столичната дирекция на вътрешните работи (от 19.08.2024 г.), като от 24.10.2024 г. е назначен за титуляр на тази длъжност, която заема до избора му за председател на КЗЛД. Според същата служебна бележка за периода 6.12.2010 – 26.02.2025 г. „заеманите от служителя длъжности следва да се считат за юридически стаж – общо четиринадесет години, два месеца и двадесет дни“. Следователно кандидатът отговаря на изискването на чл. 8, ал. 1, т. 2 ЗЗЛД за необходимия стаж по специалността.
Според представената на Народното събрание информация (кадрова справка, рег. № 513р-19577/24.02.2025 г., издадена от директора на Столичната дирекция на вътрешните работи) от 30.09.2015 г. до 29.09.2016 г. Борислав Божинов е участвал като представител на Република България в състава на Мисията на Европейския съюз в Грузия, чиято цел е да допринесе за стабилизиране, нормализиране и изграждане на доверие и за формиране на европейската политика в подкрепа на трайно политическо решение в Грузия, като командирован персонал (командирован служител – „експерт“) в състава на гражданските операции. В периода от 19.03.2023 г. до 30.06.2023 г. Борислав Божинов е командирован като национален експерт в Агенцията на Европейския съюз за сътрудничество в областта на правоприлагането (Европол) за извършване на „вторични проверки“ за сигурност по линия на нелегалната миграция и тероризъм в „горещи точки“.
Естеството на извършваната от Борислав Божинов работа като разследващ полицай е дало основание на Народното събрание да направи извод, че е налице необходимият опит за работа в областта на защитата на личните данни.
Народното събрание има свобода на преценка относно качествата на кандидата, но въпросът е подлежи ли тази преценка на контрол за съответствие с Конституцията. Конституционният съд е имал възможност да отговори на подобен въпрос по конкретен правен спор. Според Решение № 11 от 1994 г. по к.д. № 16/1994 г. „преценката за избор или назначаване, включително и за притежаването на високи нравствени качества, принадлежи единствено на органа, оправомощен да я прави. Тя не подлежи на конституционен контрол, защото е лична и суверенна. Личностната преценка за професионалните и нравствени качества е единствено право и отговорност на избиращия, респективно назначаващия орган“. Същата позиция е възприета и в Решение № 12 от 2024 г. по к.д. № 3/2024 г., отнасящо се до оспорени решения за избора на конституционни съдии от квотата на Народното събрание. С тази си позиция Конституционният съд, за разлика от проверката за изпълнение на формални критерии (за необходимите образование и стаж по специалността), се въздържа да контролира избора на Народното събрание по отношение на прилагането на оценъчни критерии. Контролът за конституционосъобразност изключва проверка на политическа целесъобразност, нравствени качества и професионална пригодност. Така конституционната юрисдикция, за да не дублира и подменя преценката на органа, на който е предоставен изборът, не подлага неговата преценка на контрол извън предвидените формални критерии.
В искането се твърди „противоречие с чл. 4, ал. 1 и 3 от Конституцията във връзка с чл. 53, пар. 2 от Регламент (ЕС) 2016/679“. За разлика от българския закон, този регламент изрично предвижда в чл. 53, пар. 2 като изисквания към кандидата за член на надзорния орган „да има квалификациите, опита и уменията, по-специално в областта на защитата на личните данни, необходими, за да изпълнява своите задължения и да упражнява своите правомощия“.
Конституционният съд взема предвид правното естество на този акт и съдържащата се в него правна уредба. Регламентът възприема идеите и принципите на Директива 95/46/ЕО, която отменя и редом с другото води до хармонизиране на някои аспекти от законодателството на държавите членки в областта на защитата на личните данни в рамките на ЕС (Решение № 8 от 2019 г. по к.д. № 4/2019 г.).
Регламент (ЕС) 2016/679 е „общ“ регламент на ЕС. Самото му наименование разкрива целеното с него цялостно общо правно регулиране на материята на защитата на личните данни, като включва и разпоредби, подобни на разпоредби на директива, които оставят на държавите членки свобода на преценка относно постигането на някои аспекти на целения правен резултат. Разпоредбите на чл. 53 и 54 изискват мерки, аналогични на мерките по транспониране на директива: създаване в национален нормативен акт на правни норми, постигащи целения с тези разпоредби на Регламента резултат – в частност закрепване в националното законодателство на предвидените в тях изисквания относно членовете на националния надзорен орган. Изискваните от Регламента „квалификации, опит и умения, по-специално в областта на защитата на личните данни“ нямат легална дефиниция в Регламента, което позволява на държавите чрез законодателна уредба да определят и/или конкретизират съдържанието на тези категории в съответствие с целите и разпоредбите на Регламента.
Конституционният съд установява, че Законът за защита на личните данни не съдържа всички следващи от Регламента изисквания към членовете на надзорния орган. Народното събрание е направило опит да съобрази тези изисквания чрез Правилата за условията и реда за предлагане на кандидати за председател на КЗЛД, но те също не включват всички изисквания, които Регламентът предвижда.
От разпоредбата на чл. 53, пар. 2 от Регламента може да се направи извод за изискване за преценка за „опит и умения“ именно в областта на защитата на личните данни. Дори изискуемото по силата на Регламента да беше постигнато в пълнота в българското законодателство, преценката по критериите за избор на член (вкл. на председател) на КЗЛД би останала в дискрецията на Народното събрание (по смисъла на чл. 54, пар. 1 от Регламента).
С оглед на изложеното Конституционният съд приема, че искането за установяване на противоконституционност на оспореното решение на Народното събрание е неоснователно и следва да бъде отхвърлено.
По изложените съображения и на основание чл. 149, ал. 1, т. 2 от Конституцията Конституционният съд
РЕШИ:
Отхвърля искането на 58 народни представители от 51-вото Народно събрание за установяване на противоконституционност на Решение на Народното събрание за избор на председател на Комисията за защита на личните данни, прието на 9 май 2025 г. (ДВ, бр. 40 от 2025 г.).
Решението е подписано с особено мнение от съдиите Атанас Семов, Янаки Стоилов и Невин Фети.
Председател: Павлина Панова
ОСОБЕНО МНЕНИЕ
на съдиите Атанас Семов, Янаки Стоилов и Невин Фети по Решение № 4 от 2026 г. по конституционно дело № 9 от 2025 г.
Подписвамe с особено мнение Решение № 4 от 2026 г. по к.д. № 9/2025 г. по следните съображения:
1. Според чл. 6, ал. 1 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД) Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) е „постоянно действащ независим надзорен орган, който осъществява защитата на лицата при обработването на техните лични данни и при осъществяването на достъпа до тези данни, както и контрола по спазването на Регламент (ЕС) 2016/679 и на този закон“. От обстоятелството, че законодателят възлага на КЗЛД „контрола по спазването на Регламент (ЕС) 2016/679“, следва да бъдат приложени и всички изисквания към надзорните органи, произтичащи от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните; ОРЗД).
2. Съображение 117 ОРЗД изрично посочва, че „[с]ъздаването в държавите членки на надзорни органи, оправомощени да изпълняват задачите и упражняват своите правомощия при пълна независимост, е първостепенен елемент от защитата на физическите лица във връзка с обработването на личните им данни“. Уредбата на независимите надзорни органи в чл. 53 ОРЗД установява общи условия за членовете им. Част от тези общи условия е изискването на чл. 53, пар. 2, което гласи: „Всеки член трябва да има квалификациите, опита и уменията, по-специално в областта на защитата на личните данни, необходими, за да изпълнява своите задължения и да упражнява своите правомощия“. С чл. 54, пар. 1, буква „б“ ОРЗД на държавите членки се възлага да уредят „необходимите квалификации и условия за допустимост за назначаването на членовете на всеки надзорен орган“, а в съображение 121 е пояснено, че „[о]бщите условия за члена или членовете на надзорния орган следва да бъдат определени със закон във всяка държава членка, и по-специално да осигурят тези членове да се назначават посредством прозрачна процедура от парламента, правителството или от държавния глава на държавата членка въз основа на предложение на правителството или член на правителството или парламента или камара на парламента, или от независим орган, оправомощен съгласно правото на държавата членка“.
Общият регламент относно защитата на данните изисква в чл. 54, пар. 1, буква „б“ държавите членки със закон да определят „необходимите квалификации и условия за допустимост за назначаването на членовете на надзорния орган“, а чл. 53, пар. 2 (във връзка със съображение 121 от мотивите на ОРЗД) закрепва функционално изискване към членовете на надзорните органи за притежаване на „квалификациите, опита и уменията, по-специално в областта на защитата на личните данни“. В този смисъл разпоредбите на чл. 8, ал. 1 – 3 ЗЗЛД, в които са предвидени изискванията към председателя и членовете на КЗЛД, трябва да бъдат тълкувани в съответствие с тези разпоредби от Регламента, при което да се установи, че решението на Народното събрание не отговаря на предвидените изисквания.
Разпоредбата на чл. 8, ал. 1 – 3 ЗЗЛД не е изменена при действието на ОРЗД, който е в сила от 24.05.2016 г. и се прилага пряко във всички държави членки от 25.05.2018 г. Законът за защита на личните данни не съдържа изискванията към членовете на надзорния орган за „квалификация, опит и умения, по-специално в областта на защитата на личните данни“, посочени в чл. 53, пар. 2 ОРЗД. Квалификацията и стажът, предвидени в чл. 8, ал. 1, т. 1 и 2 във връзка с ал. 3 ЗЗЛД към длъжността на председателя („правоспособен юрист“ с „трудов стаж по специалността си не по-малко от 10 години“), са в областта на правото, която е широка професионална сфера, но законът не изисква специфични знания, опит и умения в областта на защитата на личните данни.
3. Спорът в конкретния случай не е относно съдържанието на закона, а се свежда до това какво е естеството на изискването по чл. 53, пар. 2 ОРЗД и дали то е „императивно материалноправно условие, което определя съответствието на състава на националните надзорни органи за защита на данните с общите изисквания, произтичащи от правото на Съюза“, както твърди вносителят, или че „не налага конкретни задължения на държавите членки относно съдържанието на изискванията към председателя и членовете на КЗЛД“, а „оставя на държавите членки свобода на преценка относно тези изисквания и най-вече относно начина на доказване на удовлетворяването им и органите, критериите и условията за преценка на това удовлетворяване“, както посочва в становището си Министерският съвет. Отговорът на този въпрос определя оценката за решението на Народното събрание, с което е избран председателят на КЗЛД.
4. Сравнителноправният анализ на законодателствата на други държави членки показва различни подходи. Редица държави под една или друга форма релевират областта на защитата на личните данни, като:
– изрично я посочват – например Австрия („да притежава отлични познания по австрийското законодателство за защита на данните, правото на Съюза и основните права“ – § 20 от Федерален закон за защита на личните данни); Белгия („експертни познания в областта на защитата на личните данни и управлението на полицейската информация“ – чл. 232, § 1 от Закон за защита на физическите лица по отношение на обработката на лични данни); Германия („квалификации, опит и умения, по-специално в областта на защитата на личните данни“ – чл. 11 от Федерален закон за защита на данните); Естония („опит в областта на правната уредба на защитата на личните данни и в областта на информационните системи и информационните и комуникационните технологии“ – § 52 от Закон за защита на личните данни); Испания („призната професионална компетентност, по-специално в областта на защитата на данните“ – чл. 48 от Органичен закон 3/2018 от 5 декември за защита на личните данни и гарантиране на цифровите права); Италия („доказан опит в областта на защитата на личните данни, по-специално в областта на правото или информатиката“ – Раздел 153 от Кодекс за защита на личните данни); Люксембург („умения и опит в областта на защитата на личните данни“ – чл. 18 от Закон за организацията на Националната комисия за защита на данните); Малта („квалификации, опит и умения, по-специално в областта на защитата на личните данни“ – чл. 11 от Закон за защита на данните); Полша („експертни правни познания и опит в областта на защитата на личните данни“ – чл. 34 от Закон за защита на личните данни); Румъния („солидна професионална компетентност, включително в областта на защитата на личните данни“ – чл. 6 от Закон за изменение и допълнение на Закон № 102/2005 за създаването, организацията и функционирането на Националния надзорен орган за обработката на лични данни); Словакия („минимум две години опит в областта на защитата на личните данни“ – чл. 82 от Закон за защита на личните данни и за изменение и допълнение на някои закони); Унгария („най-малко десет години професионален опит в одитни процедури, свързани със защита на данните или свобода на информацията, или притежават академична степен в някоя от тези области“ – чл. 40 от Закон за правото на информационно самоопределение и свобода на информацията); Финландия („добро познаване на въпросите, свързани със защитата на личните данни“ – чл. 10 от Закон за защита на личните данни); Хърватия („експертни знания и опит в областта на защитата на личните данни“ – чл. 8 от Закон за прилагането на Общия регламент за защита на данните); Чехия („най-малко 5 години опит в областта на защитата на личните данни или правата на човека и основните свободи“ – чл. 52 от Закон за обработката на лични данни);
- изрично я посочват – например Австрия („да притежава отлични познания по австрийското законодателство за защита на данните, правото на Съюза и основните права“ – § 20 от Федерален закон за защита на личните данни); Белгия („експертни познания в областта на защитата на личните данни и управлението на полицейската информация“ – чл. 232, § 1 от Закон за защита на физическите лица по отношение на обработката на лични данни); Германия („квалификации, опит и умения, по-специално в областта на защитата на личните данни“ – чл. 11 от Федерален закон за защита на данните); Естония („опит в областта на правната уредба на защитата на личните данни и в областта на информационните системи и информационните и комуникационните технологии“ – § 52 от Закон за защита на личните данни); Испания („призната професионална компетентност, по-специално в областта на защитата на данните“ – чл. 48 от Органичен закон 3/2018 от 5 декември за защита на личните данни и гарантиране на цифровите права); Италия („доказан опит в областта на защитата на личните данни, по-специално в областта на правото или информатиката“ – Раздел 153 от Кодекс за защита на личните данни); Люксембург („умения и опит в областта на защитата на личните данни“ – чл. 18 от Закон за организацията на Националната комисия за защита на данните); Малта („квалификации, опит и умения, по-специално в областта на защитата на личните данни“ – чл. 11 от Закон за защита на данните); Полша („експертни правни познания и опит в областта на защитата на личните данни“ – чл. 34 от Закон за защита на личните данни); Румъния („солидна професионална компетентност, включително в областта на защитата на личните данни“ – чл. 6 от Закон за изменение и допълнение на Закон № 102/2005 за създаването, организацията и функционирането на Националния надзорен орган за обработката на лични данни); Словакия („минимум две години опит в областта на защитата на личните данни“ – чл. 82 от Закон за защита на личните данни и за изменение и допълнение на някои закони); Унгария („най-малко десет години професионален опит в одитни процедури, свързани със защита на данните или свобода на информацията, или притежават академична степен в някоя от тези области“ – чл. 40 от Закон за правото на информационно самоопределение и свобода на информацията); Финландия („добро познаване на въпросите, свързани със защитата на личните данни“ – чл. 10 от Закон за защита на личните данни); Хърватия („експертни знания и опит в областта на защитата на личните данни“ – чл. 8 от Закон за прилагането на Общия регламент за защита на данните); Чехия („най-малко 5 години опит в областта на защитата на личните данни или правата на човека и основните свободи“ – чл. 52 от Закон за обработката на лични данни);
– препращат към чл. 53, пар. 2 ОРЗД – например Литва („и отговарящ на изискванията, посочени в член 53, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2016/679“ – чл. 9 от Закона за правната защита на личните данни);
- препращат към чл. 53, пар. 2 ОРЗД – например Литва („и отговарящ на изискванията, посочени в член 53, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2016/679“ – чл. 9 от Закона за правната защита на личните данни);
– свързват функционално опита и уменията с дейността на надзорния орган – например Гърция („научна експертиза и професионален опит в области, свързани с мисията и компетентността на органа“ – чл. 11 от Закона за защита на данните); Ирландия („притежава необходимите квалификации, опит и умения, за да може Комисията да изпълнява ефективно своите функции“ – чл. 15 от Закона за защита на данните); Латвия („професионална квалификация, подходяща за изпълнението на задачите на Инспектората“ – Раздел 7 от Закона за обработката на лични данни).
- свързват функционално опита и уменията с дейността на надзорния орган – например Гърция („научна експертиза и професионален опит в области, свързани с мисията и компетентността на органа“ – чл. 11 от Закона за защита на данните); Ирландия („притежава необходимите квалификации, опит и умения, за да може Комисията да изпълнява ефективно своите функции“ – чл. 15 от Закона за защита на данните); Латвия („професионална квалификация, подходяща за изпълнението на задачите на Инспектората“ – Раздел 7 от Закона за обработката на лични данни).
Сред примерите за държави членки, които не поставят специфични изисквания в областта на защитата на личните данни, могат да бъдат посочени: Дания („назначаването на председателя, членовете и техните заместници се основава на тяхната професионална квалификация“ – чл. 27 от Закон за допълнителни разпоредби към Регламента за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на такива данни); Кипър („лицето, назначено за комисар, трябва да притежава квалификациите за назначаване на съдия във Върховния съд“ – чл. 19 от Закон за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на такива данни); Нидерландия („отговаря на изискванията за назначаване като съдия в съд“ – чл. 7 от Закон за прилагане на Общия регламент за защита на данните). Българската законодателна уредба се ограничава с изискването за правоспособен юрист с 10 години стаж по специалността си, без да изисква поне част от този стаж да е бил свързан с областта на защитата на личните данни.
5. Това разнообразие от законодателни подходи към изпълнението на регулативните задължения на държавите членки по чл. 54, пар. 1, буква „б“ ОРЗД е индикатор за липсата на единно разбиране за същността и значението на общите условия към членовете на надзорните органи, предвидени в чл. 53, пар. 2 ОРЗД. Съображение 121 ОРЗД създава двусмислие относно рамката на тези регулативни задължения, като посочва, че „общите условия за члена или членовете на надзорния орган следва да бъдат определени със закон във всяка държава членка“, а чл. 54, пар. 1, буква „б“ ОРЗД предвижда уреждане със закон на „необходимите квалификации и условия за допустимост на назначаването на членовете на всеки надзорен орган“.
В този контекст възникват въпросите дали държавите членки имат свободата да уредят изисквания за квалификации, опит и умения, без те да са относими към областта на защитата на личните данни, т.е. без функционална връзка със задачите и правомощията, които ОРЗД възлага на надзорните органи, и какво разбиране следва да се вложи в израза „квалификациите, опита и уменията, по-специално в областта на защитата на личните данни“. Тези понятия не са дефинирани за целите на ОРЗД, но предвид кумулативното им изброяване няма съмнение, че те представляват отделни условия към всеки член на надзорен орган. Изясняването на тяхното съдържание е важно с оглед функционалния им характер, който следва от израза „необходими, за да изпълнява своите задължения и да упражнява своите правомощия“. Затова процедурата по избор е необходимо да гарантира, че „всеки член трябва да има квалификациите, опита и уменията, по-специално в областта на защитата на личните данни“.
Тези въпроси са свързани с тълкуването на правото на Европейския съюз и според нас предполагат отправяне на преюдициално запитване до Съда на ЕС на основание чл. 267 от Договора за функционирането на Европейския съюз. Производството за преюдициално запитване има за цел да осигури еднообразното тълкуване на правото на Съюза, което в разглеждания контекст е от изключително значение, тъй като „нивото на защита на правата и свободите на физическите лица във връзка с обработването на такива [лични] данни следва да бъде равностойно във всички държави членки“, както посочва съображение 10 ОРЗД.
6. Оспореното пред Конституционния съд решение за избиране на председател на КЗЛД е прието в рамките на процедура, която е уредена с Решение за приемане на Процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидати за председател и членове на Комисията за защита на личните данни, представянето и публичното оповестяване на документите и изслушването на кандидатите в Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, както и процедурата за избирането им от Народното събрание (ДВ, бр. 15 от 2025 г.; Процедурни правила). Предвидените в Процедурните правила изисквания за аргументиране на „добрата професионална репутация“ (т. 2) и прилагане на документи, удостоверяващи „добра репутация, знания, умения и професионален опит“ (т. 2, буква „е“) не могат да бъдат отнесени към конкретни изисквания на уредбата по чл. 8, ал. 1 – 3 ЗЗЛД. Ако целта на тези допълнителни изисквания е била да съобразят общите условия на чл. 53, пар. 2 ОРЗД за „квалификациите, опита и уменията, по-специално в областта на защитата на личните данни“, би следвало да се очаква ОРЗД също да бъде посочен сред правните основания за приемане на решението за Процедурните правила, както и знанията, уменията и професионалният опит да са насочени изрично към областта на защитата на личните данни. Подобно уточнение не е направено, а в Процедурните правила няма нито едно позоваване на ОРЗД. Вероятно по тази причина предложението на Министерския съвет (Решение № 117 от 5.03.2025 г.) не релевира областта на защитата на личните данни, а посочва, че кандидатът „притежава нужните морални и професионални качества, безупречна публична репутация, натрупан житейски и професионален управленски опит в областта на разследването на престъпления, което го прави подходящ за заемане на длъжността председател“.
В Доклада от изслушването на кандидатите за председател и членове на Комисията за защита на личните данни (вх. № 51-553-06-8/11.04.2025 г.) „Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред констатира, че са представени всички изискуеми документи, както и че кандидатите отговарят на изискванията съгласно Закона за защита на личните данни“. Не е направено заключение относно съответствието с изискванията за „квалификации, опит и умения, по-специално в областта на защитата на личните данни“, предвидени в чл. 53, пар. 2 ОРЗД.
7. Не могат да бъдат споделени изтъкнатите в становището на Министерския съвет по настоящото конституционно дело аргументи, че „[о]тносимата съюзна правна уредба не налага конкретни задължения за държавите членки относно съдържанието на изискванията към председателя и членовете на КЗЛД“, че „[т]я оставя на държавите членки свобода на преценка относно тези изисквания“ и че „Конституционният съд е разгледал и се е произнесъл по вида и характера на Регламент (ЕС) 2016/679 в Решение № 8 от 15 ноември 2019 г. по конституционно дело № 4 от 2019 г.“.
В Решение № 8 от 2019 г. по к.д. № 4/2019 г. Конституционният съд посочва, че Регламент (ЕС) 2016/679 е приет като „общ“ в смисъл на „генерален“ регламент. По този начин в самото наименование на акта се подчертава, че той включва и разпоредби с общ характер в сферата на защитата на личните данни и на държавите членки е предоставена свобода на преценка да приемат изключения и дерогации, при спазване на посочените изисквания. Целта е да се открои общият характер на правната уредба, съдържаща се в ОРЗД, както и задължения на държавите членки за създаване на национална правна уредба, които произтичат от редица негови разпоредби (в настоящия случай от чл. 54, пар. 1, буква „б“, а в производството по к.д. № 4/2019 г. – от чл. 85, пар. 1 ОРЗД). При изпълнението на тези свои задължения държавите членки са обвързани от изискванията на Регламента и нямат свободата да ги дерогират. Случаите, в които е необходимо приемане на разпоредби в националното законодателство, по никакъв начин не намаляват, още по-малко отменят, задължителния характер на разпоредбите на Регламента. В частност разпоредбите от ОРЗД, които дават възможност на държавите членки да предвидят допълнителни национални правила, като им оставят свобода на преценка относно начина на постигане на целения резултат („отворени клаузи“), не освобождават държавите от задължението да действат само в рамките на условията, предвидени в тези разпоредби от Регламента. Както посочва Съдът на ЕС в решение от 28 април 2022 г., Meta Platforms Ireland, C-319/20, EU:C:2022:322, т. 60, „[…] когато упражняват предоставената им с такава отворена клауза възможност, държавите членки трябва да използват свободата си на преценка при условията и в пределите, предвидени в разпоредбите на ОРЗД, и следователно трябва да приемат законодателство, което да не засяга съдържанието и целите на този Регламент“.
8. В обобщение приемаме, че Народното събрание е предвидило в Процедурните правила изисквания към кандидатите за председател и членове на КЗЛД за „добра репутация, знания, умения и професионален опит“, но в проведената процедура няма данни за съобразяване с чл. 53, пар. 2 ОРЗД, който предполага те да са насочени „по-специално в областта на защитата на личните данни“. Поради това оспореното решение не е съобразено със задължението на Народното събрание, когато упражнява правомощието си по чл. 84, т. 8 от Конституцията, да спазва както законите, така и правото на Европейския съюз. Принципът на правовата държава (чл. 4, ал. 1 от Конституцията) „несъмнено детерминира и пряко засяга упражняването на публичната власт от всички държавни органи. Той обвързва и законодателя при осъществяването на неговата дейност (Решение № 17 от 1999 г. по к.д. № 14/1999 г.), в т.ч. и с оглед решенията, които взема, да се съобразява с определени принципи и правила“ (Решение № 10 от 2009 г. по к.д. № 12/2009 г.).
Конституционният съд не може да изземва и да замества преценката на органа по избора, за да не навлиза в неговата дискреция, но при контрола за конституционност на акта по избор трябва да установи дали са изпълнени всички приложими към избора нормативни изисквания.
Въз основа на приведените съображения правим извод, че Решението на Народното събрание от 9 май 2025 г. за избор на председател на Комисията за защита на личните данни (ДВ, бр. 40 от 2025 г.) не съответства на Закона за защита на личните данни, тълкуван в съответствие с Регламент (ЕС) 2016/679, и така нарушава принципа на правовата държава, прогласен в чл. 4, ал. 1 от Конституцията.
Конституционни съдии: Атанас Семов
Янаки Стоилов
Невин Фети