РЕШЕНИЕ № 7 от 14 май 2026 г.
по конституционно дело № 8 от 2026 г.
Конституционният съд в състав: председател: Павлина Панова, членове: Надежда Джелепова, Атанас Семов, Красимир Влахов, Янаки Стоилов, Соня Янкулова, Борислав Белазелков, Десислава Атанасова, Галина Тонева, Сашо Пенов, Невин Фети, Орлин Колев, при участието на секретар-протоколиста Росица Симова разгледа в закрито заседание на 14.05.2026 г. конституционно дело № 8/2026 г., докладвано от съдия Сашо Пенов.
Производството е по чл. 149, ал. 1, т. 2 от Конституцията на Република България и е във фазата за произнасяне по същество.
Делото е образувано на 26.03.2026 г. по искане на Министерския съвет за установяване на противоконституционност на Решение за предприемане на мерки срещу ценовия шок от високите цени на суровия петрол и природния газ, прието от Народното събрание на 13 март 2026 г. (ДВ, бр. 28 от 2026 г.) (Решението).
В мотивите на искането вносителят изтъква доводи за противоконституционност и несъответствие с актове от действащото законодателство на цялото съдържание на Решението, като посочва, че то противоречи на чл. 4, ал. 1, чл. 8, чл. 105, ал. 1, чл. 106 и 114 от Конституцията. Според вносителя в действащото законодателство (Закона за публичните финанси, Закона за събирането на приходи и извършването на разходи през 2026 г. до приемането на Закона за държавния бюджет на Република България за 2026 г., Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2026 г. и Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2026 г., Административнопроцесуалния кодекс, Закона за нормативните актове, Закона за държавните помощи, Закона за Българската банка за развитие, Закона за експортното застраховане и други закони) не се съдържа правно основание за приетото от Народното събрание Решение.
Според вносителя с Решението на Народното събрание се нарушава прогласеният в чл. 8 от Конституцията принцип на разделение на властите – в случая на законодателната и изпълнителната власт – и конституционно недопустимо „се навлиза в сферата на компетентност на правителството“, „като се задължава Министерският съвет да приема програма за подкрепа на предприятията и публичните услуги, финансирането на която е необезпечено и е в разрез с основни правила на Закона за публичните финанси (ЗПФ)“.
Вносителят посочва, че Решението на Народното събрание „не съобразява изпълнително-разпоредителните правомощия на Министерския съвет в бюджетната сфера и крие риск от нарушаване на въведените от законодателя с императивната норма на чл. 87, ал. 1 ЗПФ ограничения и правила, които в условията на неприет от Народното събрание държавен бюджет за 2026 г. не могат да надхвърлят предвиденото в Закона за публичните финанси и Закона за събирането на приходи и извършването на разходи през 2026 г. до приемането на Закона за държавния бюджет на Република България за 2026 г., Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2026 г. и Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2026 г.“.
Според вносителя създаването с Решението на Фонд „Енергийно подпомагане на предприятията и домакинствата“ (Фонда) към Министерството на финансите с приходи в него на част от данъка върху добавената стойност чрез определения механизъм за формирането им и извършване на разходи противоречи на цялостната философия на Закона за публичните финанси и на уредената от него бюджетна рамка. Изтъква, че Конституцията установява правомощия на Министерския съвет да ръководи и осъществява вътрешната политика на страната, както и правомощие да ръководи изпълнението на държавния бюджет – чл. 105 и 106 от Конституцията, а Решението на Народното събрание представлява „недопустима намеса на законодателната власт в оперативната сфера на Министерския съвет и заобикаля конституционно определения ред на регулиране на бюджетната сфера“.
Вносителят смята, че в чл. 114 от Конституцията са посочени актовете, които Министерският съвет приема въз основа и в изпълнение на законите. Според установеното в тази разпоредба възлагането на Министерския съвет с решение на Народното събрание да определя условия и ред за управление на Фонда противоречи на цитираната конституционна норма и на правилата на чл. 75, ал. 2 и 4 и чл. 76, ал. 1 и 2 от Административнопроцесуалния кодекс и на чл. 2 и 6 от Закона за нормативните актове. Не почива на закона и „подходът с решение на Народното събрание на министъра на финансите да се възлагат дейности, които са извън нормативно определените сфери на компетентност на този орган, а също и извън негови законоустановени правомощия“.
Вносителят излага съображения, че в отклонение от установеното в Закона за Българската банка за развитие е предвидената в т. 8 от Решението възможност Министерският съвет в рамките на своите правомощия да финансира Фонда от тази банка и че е недопустимо с решение на Народното събрание да се предвиждат и задължения за „Българска агенция за експортно застраховане“ ЕАД за издаването на гаранции извън предела на регламентираното със Закона за експортното застраховане – т. 2, буква „е“ от Решението.
Вносителят поддържа, че предложените в Решението мерки за подпомагане по т. 2 са с различен обхват, различни потенциални администратори и обхващат различни политики, включително социални, секторни, насочени към различен кръг субекти, поради което са възможни различни режими на подпомагане.
В подкрепа на доводите в искането вносителят се позовава на относима според него практика на Конституционния съд.
С определение от 7.04.2026 г. Конституционният съд е допуснал искането за разглеждане по същество, конституирал е заинтересувани институции и организации и е отправил покана до специалисти от науката за представяне на правни мнения.
В дадения от Съда срок са постъпили становища от министъра на финансите, „Българска агенция за експортно застраховане“ ЕАД, „Българска банка за развитие“ ЕАД и писмено правно мнение от доц. д-р Савина Михайлова.
Министърът на финансите поддържа, че допуснатото за разглеждане по същество искане на вносителя е основателно и споделя посочените в него мотиви за противоконституционност на Решението.
В становището на „Българска агенция за експортно застраховане“ ЕАД се отбелязва, че осъществяваната от търговското дружество дейност за сметка на държавата се регламентира в Закона за експортното застраховане и обхваща застраховане и презастраховане на непазарен риск, включително експортни рискове, посочени в чл. 3 от този закон. За извършването на посочената в т. 2, буква „е“ от Решението дейност по предоставяне на гаранции за разсрочване на лизинговите вноски на транспортните фирми до края на 2026 г. е необходима промяна в законовата уредба. Прави се изводът, че „предвидените мерки по същество са приложими и могат да допринесат за ликвидността на предприятията и осигуряване на устойчивост на сектора, както и да имат положителен ефект, но след допълнителна регулаторна, финансова и оперативна конкретизация“.
В становището на „Българска банка за развитие“ ЕАД се посочва, че конкретните дейности, които тази банка извършва, и управлението й са въз основа на специалния закон, с който тази банка е учредена, Закона за кредитните институции и устава й и са включени в издадения от Българската народна банка лиценз и следователно предвиденото в Решението финансиране следва да е съобразено с тях.
В предоставеното писмено правно мнение доц. д-р Савина Михайлова се позовава на чл. 21 ЗПФ и на чл. 9 – 18 от Закона за държавните помощи и прави извода, че оценката за съответствие на мерките спрямо режима на държавните помощи е от изключителната компетентност на органите на изпълнителната власт (администраторите на помощ), което изключва възможността Народното събрание да извършва такава преценка. Тя смята, че Решението е прието извън пределите на конституционно установената компетентност на Народното събрание, като с него се изземват правомощия на Министерския съвет и на други органи на изпълнителната власт и поради това противоречи на разпоредбите на чл. 4, ал. 1, чл. 8, чл. 105, ал. 1 и чл. 106 от Конституцията.
Конституционният съд, като обсъди доводите в искането, постъпилите по делото писмени становища и правни мнения, както и приложимата правна уредба, за да се произнесе, взе предвид следното:
Решението е прието на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията, а според чл. 88, ал. 2 и 3 решенията на Народното събрание са актове, които се приемат с едно гласуване и се обнародват в „Държавен вестник“. Проектът за Решението е внесен от група народни представители и в мотивите към него се посочва, че „рязкото повишаване на цените на суровия петрол и природния газ на международните пазари в резултат на военния конфликт в Близкия изток оказва съществено влияние върху икономиката и социалната среда в България. Нарастването на цените на енергийните ресурси води до увеличаване на производствени разходи за предприятията, до повишаване на разходите за транспорт и до допълнително финансово натоварване върху публичните институции и домакинствата“.
В т. 1 от Решението се възлага на Министерския съвет „да предприеме спешни мерки за ограничаване на негативните икономически последици от високите цени на суровия петрол и природния газ“. В т. 2 се задължава Министерският съвет „да разработи и приеме програма за подкрепа на предприятията и публичните услуги, засегнати от увеличените разходи за енергийни ресурси, която включва“: подпомагане на най-уязвимите социални групи от населението с доходи под прага на бедност, включително чрез разширяване на програмите за енергийно подпомагане; подпомагане на земеделските производители; подпомагане на лечебните заведения, училищата, детските градини и детските ясли за компенсиране на увеличените разходи за енергийни ресурси; подпомагане на градския транспорт с цел гарантиране на устойчивостта на предоставяните транспортни услуги; подпомагане на транспортния сектор, определено на база отчетените количества използвани горива през съответния месец на предходната година; Българската агенция за експортно застраховане (БАЕЗ) издава гаранции за разсрочване на лизинговите вноски на транспортните фирми до края на 2026 г.
С т. 3 от Решението се създава Фонд „Енергийно подпомагане на предприятията и домакинствата“ към Министерството на финансите, а в т. 4 се предвижда, че средствата по програмата за подпомагане по т. 2 се администрират и разходват чрез Фонда при условия и по ред, определени от Министерския съвет. В т. 5 се определя, че „[с]редствата във Фонда се формират от допълнителните приходи в държавния бюджет от данък върху добавената стойност, реализирани вследствие на повишаването на цените на суровия петрол сорт „Брент“ и втечнения природен газ (LNG)“, а в т. 6 се установява, че „[д]опълнителните приходи по т. 5 се определят на базата на средните цени на краен потребител на моторните горива и на втечнения природен газ (LNG) на вътрешния пазар за месеца, предхождащ началото на военните действия, съпоставени с текущите средни цени за съответния период“. В т. 7 се предвижда, че „Министерският съвет определя условията и реда за управление на Фонда“, а в т. 8 – че „Министерският съвет в рамките на своите правомощия може да финансира Фонда от Българската банка за развитие или други източници“. В т. 9 и 10 от Решението се възлагат задължения съответно, както следва: „В едноседмичен срок от приемането на това решение Министерството на финансите да предприеме необходимите мерки за нотификация на помощта пред Европейската комисия.“ и „В двуседмичен срок от приемането на настоящото решение Министерският съвет представя пред Народното събрание доклад за предприетите програми и мерки и резултатите от прилагането им“.
Народното събрание е компетентно да приема предвидените в чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България актове – закони, решения, декларации и обръщения.
В конкретния случай Съдът упражнява правомощието си по чл. 149, ал. 1, т. 2 от Конституцията чрез преценката за конституционосъобразност на прието от Народното събрание решение. В практиката си Конституционният съд последователно поддържа, че предвиденото в чл. 86, ал. 1 от Конституцията правомощие на Народното събрание да приема решения може да се упражнява само при спазване на конституционните принципи на правовата държава и на разделение на властите, съдържащи се в чл. 4, ал. 1 и чл. 8 (Решение № 1 от 2014 г. по к.д. № 22/2013 г.), а също така и въз основа на стриктното спазване на разграничаването на конституционно установените правомощия на Народното събрание и на Министерския съвет при приемането, изпълнението и отчитането на държавния бюджет (Решение № 15 от 2022 г. по к.д. № 10/2022 г. и цитираната там практика).
Въпреки че „Конституцията не съдържа разпоредби относно кръга на въпросите, които могат да бъдат предмет на решения [на Народното събрание]“ (Решение № 25 от 1998 г. по к.д. № 22/1998 г.) и законодателната власт разполага със значителна дискреция при приемането им, тя не може да я упражнява, ако се навлиза в компетентността на други държавни органи съобразно принципа на разделение на властите (Решение № 9 от 2018 г. по к.д. № 5/2017 г.). Парламентът не може неограничено да се намесва във всяка сфера на управлението (Решение № 10 от 2021 г. по к.д. № 8/2021 г.). Принципът на разделение на властите е определящ за границите на конституционно допустимата намеса на парламента в полето на дейност на другите проявления на властването (Решение № 2 от 2025 г. по к.д. № 13/2024 г.). При парламентарното управление правителството се формира от и е политически отговорно пред парламента, но не е подчинено на него (Решение № 16 от 2024 г. по к.д. № 14/2024 г.), а върху дейността му се осъществява парламентарен контрол по реда, предвиден в чл. 90 от Конституцията. Парламентът може с присъщите на политическия контрол способи да изразява одобрение или неодобрение на дейността на изпълнителната власт, но не може да поставя осъществяването на функциите и задачите на изпълнителната власт в зависимост от своя преценка, тъй като това би било в противоречие с принципа на разделение на властите (Решение № 15 от 2022 г. по к.д. № 10/2022 г.).
В Решение № 8 от 2022 г. по к.д. № 4/2022 г. Конституционният съд приема: „Решенията на парламента трябва да бъдат съобразени и с приетите от него закони, защото правова държава означава упражняване на държавна власт на основата на Конституцията и в рамките на закони, които материално и формално й съответстват (Решение № 9 от 2016 г. по к.д. № 8 от 2016 г.). Съдът винаги е поддържал, че законосъобразното осъществяване на държавното управление е важен конституционен принцип, съобразяването с който го прави предвидимо за всички останали правни субекти, а това е важна предпоставка за реализиране на правната сигурност като основен компонент на принципа на правовата държава (Решение № 3 от 2017 г. по к.д. № 11/2016 г.)“.
Съдържанието на т. 1, 2, 7, 9 и 10 от Решението противоречи на установеното в чл. 105, ал. 1 от Конституцията правомощие на Министерския съвет да осъществява вътрешната и външната политика на страната в съответствие с Конституцията и законите. Органите на изпълнителната власт упражняват компетентността си и издават своите актове въз основа и в изпълнение на закони, в които са уредени материалноправните и процесуалните условия за законосъобразността им. Според чл. 86, ал. 2 от Конституцията както законите, така и решенията на Народното събрание са задължителни за всички държавни органи, организациите и гражданите, но с решение на Народното събрание не може да се създаде законово основание за издаване на предвидените в чл. 114 и 115 от Конституцията актове на Министерския съвет и на отделните министри, с каквито актове правителството следва да „предприеме спешни мерки“ и да „разработи и приеме програма“, а министърът на финансите „да предприеме необходимите мерки за нотификация на помощта пред Европейския съюз“.
Задължаването на Министерския съвет в т. 2 от Решението „да разработи и приеме програма за подкрепа на предприятията и публичните услуги, засегнати от увеличените разходи за енергийни ресурси“, която включва описаните в т. 2, буква „а“ – „д“ мерки за подпомагане, засяга провеждането на политики в различни области на държавното управление, които са от компетентността на различни органи на изпълнителната власт. Макар и посочените в Решението мерки да са формулирани общо за изброени сектори и да не съдържат конкретни форми на подпомагането, за тях е предвидено в т. 4 от Решението да се разходват средства от създадения с т. 3 от него Фонд към Министерството на финансите при условия и по ред, определени от Министерския съвет. Така се навлиза в установеното в чл. 106, предложение първо от Конституцията правомощие на Министерския съвет да ръководи изпълнението на приетия от Народното събрание държавен бюджет въз основа на Закона за публичните финанси и на ежегодния бюджетен закон, а в случая и на Закона за събирането на приходи и извършването на разходи през 2026 г. до приемането на Закона за държавния бюджет на Република България за 2026 г., Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2026 г. и Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2026 г. Според тълкувателната практика на Конституционния съд „[к]онституционният законодател извежда текущата управленска дейност, свързана с ръководството на изпълнението на бюджета, от правомощията на Народното събрание и я предоставя на Министерския съвет, който съгласно чл. 105, ал. 1 от Конституцията осъществява и вътрешната политика на държавата“ (Решение № 6 от 2001 г. по к.д. № 17/2000 г.). Конкретна правна уредба за компетентността на Министерския съвет във фазата на изпълнението на държавния бюджет е развита в приети от Народното събрание закони. Ръководството по изпълнението на държавния бюджет е конституционно възложено на Министерския съвет. Това е управленска дейност, която трябва да се осъществява законосъобразно в съответствие със ЗПФ и с бюджетния закон за съответната година (в този смисъл Решение № 2 от 2009 г. по к.д. № 1/2009 г.). Бюджетните средства на държавата са ограничени от реалните постъпления на приходи в бюджета, а при определянето и извършването на бюджетните разходи следва да се спазват предвидените в чл. 20 ЗПФ принципи – всеобхватност, законосъобразност, икономичност, ефикасност и ефективност. Върху дейността на правителството Народното събрание упражнява парламентарен контрол по реда на чл. 62, ал. 1, предложение второ и чл. 90 от Конституцията.
Съдържащото се в т. 2, буква „е“ от Решението задължение за „Българска агенция за експортно застраховане“ ЕАД да издава гаранции за разсрочване на лизинговите вноски на транспортните фирми до края на 2026 г. няма законово основание в Закона за експортното застраховане и Решението не може да произведе действие спрямо оперативната дейност на органите на управление на акционерното дружество като частноправен субект, в което правата на държавата в общото събрание на акционерите се упражняват от министъра на икономиката и индустрията и чиято дейност се осъществява при условията на чл. 19, ал. 2 от Конституцията. В тази част Решението, поради предвиждането на дейности без законово основание, нарушава и правната сигурност като формален елемент на принципа на правовата държава, съдържащ се в чл. 4, ал. 1 от Конституцията, а правната сигурност и стабилност са характеристики на принципа на правовата държава, който изисква „трайно и последователно като концепция законодателно регулиране на обществените отношения“ (Решение № 3 от 2008 г. по к.д. № 3/2008 г.).
Съдържанието на т. 3, 4, 5, 6 и 8 от Решението, които уреждат създаването на Фонд „Енергийно подпомагане на предприятията и домакинствата“ към Министерството на финансите, начина на формиране на средствата на Фонда и разходването им при условия и ред, определени от Министерския съвет, не е съобразено с установените в чл. 87, ал. 2, чл. 84, т. 2 и чл. 106, предложение първо от Конституцията правомощия на Народното събрание и на Министерския съвет в бюджетния процес.
Исторически утвърдената изключителна компетентност на парламента да приема държавния бюджет по приходи и разходи се осъществява въз основа на установения в Конституцията и в законите, уреждащи бюджетното устройство, ред за взаимодействие между законодателната и изпълнителната власт в бюджетния процес. Бюджетните правоотношения се развиват въз основа на съответстващи на Конституцията законови норми. Осъществяването на предоставената с чл. 62, ал. 1 във връзка с чл. 84, т. 2 от Конституцията законодателна власт на Народното събрание да приема държавния бюджет се различава от предоставената компетентност в чл. 106, предложение първо от Конституцията на Министерския съвет да ръководи изпълнението на държавния бюджет. Чрез конституционно установеното разграничение на бюджетните правомощия на законодателната и на изпълнителната власт „конституционният законодател е постигнал деликатен баланс […] който не може да бъде нарушаван чрез закон“ (Решение № 2 от 2009 г. по к.д. № 1/2009 г.), нито чрез решение на Народното събрание (Решение № 2 от 2025 г. по к.д. № 13/2024 г.).
Конституционният съд не намира основание да се отклони от досегашната си практика относно създаването и набирането на средства във фондове. В Решение № 8 от 1997 г. по к.д. № 3/1997 г. Съдът е приел: „Конституцията поставя изричното условие законът да създава данъчни задължения за всички граждани и юридически лица само и единствено в полза на държавния и общинските бюджети. Не може дори чрез закон да се създават тежести в полза на фондове.“ Конституцията не забранява правната уредба на различни фондове да бъде регламентирана от законодателството (Решение № 5 от 2004 г. по к.д. № 5/2004 г.), но тази правна уредба следва да е съвместима с бюджетната рамка, с общото устройство и структурата на публичните финанси според ЗПФ.
В ЗПФ не се съдържат разпоредби, въз основа на които да се създават фондове с решение на Народното събрание. Чрез създаването на Фонд, чиито средства „се формират от допълнителните приходи в държавния бюджет от данък върху добавената стойност, реализирани вследствие на повишаването на цените на суровия петрол сорт „Брент“ и втечнения природен газ (LNG)“, се отклоняват част от установените със закон прогнозни приходи в държавния бюджет от данък върху добавената стойност с цел разходването им за мерките за подпомагане, предвидени в т. 2 от Решението. Така се нарушават чл. 87, ал. 1 ЗПФ и действащият Закон за събирането на приходи и извършването на разходи през 2026 г. до приемането на Закона за държавния бюджет на Република България за 2026 г., Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2026 г. и Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2026 г. В чл. 19 ЗПФ се съдържа забрана разпоредбите на нормативни актове, които предвиждат увеличаване на разходите, след като е приет годишният закон за държавния бюджет, да влизат в сила по-рано от изменението му или от влизането му в сила за следващата бюджетна година и тази забрана не може да се нарушава с решение на Народното събрание. Нарушен е и чл. 17, ал. 1 ЗПФ, според който постъпленията в държавния бюджет не са целеви и служат за покриване на разходите, като по този начин всички приходи служат за покриване на всички разходи в приетия със закон бюджет и се гарантира изпълнението на различните политики, провеждани от изпълнителната власт в параметрите, установени с ежегоден бюджетен закон или с такъв, приет при условията на чл. 87, ал. 1 ЗПФ. В ежегодните бюджетни закони приходите се определят според законовото основание за възникването им, а разходите се изпълняват за целта, за която са предвидени. Поради това Народното събрание не е овластено самостоятелно с решение да предвижда нови, непредвидени в действащия бюджетен закон разходи. Следователно с решение на Народното събрание, взето на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията, не може да се предвижда насочване на постъпленията от данъци, включително и от данък върху добавената стойност, в създаден с такова решение фонд, нито да се предвиждат разходи, които не са установени със закон, приет от Народното събрание.
В чл. 2 и 4 от Закона за Българската банка за развитие се съдържат целите, принципите и дейността на банката. В този закон няма законово основание, което да допуска Министерският съвет да финансира Фонда от Българската банка за развитие или от други източници, а такова не може да се създаде с решение на Народното събрание. Така както правомощието на Министерския съвет да организира стопанисването на държавното имущество, предвидено в чл. 106, предложение второ от Конституцията, следва да се осъществява в съответствие с Конституцията и законите, така и дейността на тази кредитна институция (банка) следва да се осъществява въз основа на общото и специалното законодателство, уреждащо банковата дейност.
Чрез възлагането в т. 4 на Министерския съвет да определи условията и реда за администриране и разходване чрез Фонда на средствата по програмата за подпомагане по т. 2 се създава за Министерския съвет компетентност да издаде акт, с който да възложи правомощия на министъра на финансите или на непредвидени в Решението представляващи Фонда органи по управлението на средствата, каквото правомощие законодателният орган няма. Чрез възлагането на компетентност за разходване на средства от Фонда с Решението се създават задължения за предоставяне на средства на неопределен кръг субекти. Тези задължения би следвало да се изпълняват, без да са предвидени в ежегоден закон за бюджета.
С оспореното Решение освен чл. 105 и 106 от Основния закон се нарушава и принципът на разделение на властите (чл. 8 от Конституцията), тъй като с него законодателят възлага на Министерския съвет и на министъра на финансите да изпълнят в определен срок дейности и да приемат актове, които не произтичат от Закона за публичните финанси и Закона за събирането на приходи и извършването на разходи през 2026 г. до приемането на Закона за държавния бюджет на Република България за 2026 г., Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2026 г. и Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2026 г. Законодателят е приел Решението извън установената му с Конституцията и законите бюджетна управленска компетентност. Както се посочва в Решение № 15 от 2022 г. по к.д. № 10/2022, „Народното събрание не може, извън разпоредбите на общия Закон за публичните финанси и на закона за държавния бюджет за съответната година, с друг свой акт да определя, предопределя, поставя в зависимост от изпълнение на конкретни условия или да препятства изпълнението от Министерския съвет или подчинената му държавна администрация на предвидения в законодателната уредба държавен бюджет.“
Воден от тези съображения и на основание чл. 149, ал. 1, т. 2 от Конституцията Конституционният съд
Обявява за противоконституционно Решение за предприемане на мерки срещу ценовия шок от високите цени на суровия петрол и природния газ, прието от Народното събрание на 13 март 2026 г. (ДВ, бр. 28 от 2026 г.).
Председател: Павлина Панова
