УКАЗ № 272

На основание чл. 98, т. 4 от Конституцията на Република България

ПОСТАНОВЯВАМ:

Да се обнародва в „Държавен вестник“ Законът за изменение на Закона за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход, приет от 52-рото Народно събрание на 29 юли 2026 г.

Издаден в София на 30 юли 2026 г.

Президент на Републиката: Илияна Йотова

Подпечатан с държавния печат.

Министър на правосъдието: Николай Найденов

ЗАКОН
за изменение на Закона за административното регулиране на икономическите дейности,
свързани с нефт и продукти от нефтен произход
(обн., ДВ, бр. 62 от 2018 г.; изм., бр. 13, 17 и 83 от 2019 г., бр. 9, 28 и 51 от 2020 г., бр. 15 от 2021 г., бр. 102 от 2022 г., бр. 8, 86 и 102 от 2023 г., бр. 70 от 2024 г., бр. 97 от 2025 г. и бр. 55 от 2026 г.)

§ 1. В чл. 25а думите „съхраняване и“ се заменят със „съхраняване, търговия или“.

Заключителна разпоредба

§ 2. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“.

Законът е приет от 52-рото Народно събрание на 29 юли 2026 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.

Председател на Народното събрание: Михаела Доцова

ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 93 ОТ 27 ЮЛИ 2026 Г.
за изменение и допълнение на Правилника за прилагане на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, приет с Постановление № 46 на Министерския съвет от 2010 г.
(обн., ДВ, бр. 25 от 2010 г.; изм. и доп., бр. 63 от 2010 г., бр. 53, 63 и 68 от 2011 г., бр. 36, 54, 92 и 99 от 2012 г., бр. 48 от 2013 г., бр. 37 и 77 от 2014 г., бр. 40 от 2015 г., бр. 27 от 2016 г., бр. 8 и 74 от 2017 г., бр. 107 от 2018 г., бр. 21 и 51 от 2019 г., бр. 37, 67 и 101 от 2020 г., бр. 13, 21 и 70 от 2021 г., бр. 95 от 2022 г., бр. 76 от 2023 г. и бр. 37 и 88 от 2024 г.)

МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ
ПОСТАНОВИ:

§ 1. В чл. 2, т. 1 след думите „в чужбина“ се добавя „и професионалните сержантски (старшински) колежи“.

§ 2. В чл. 3 се правят следните изменения и допълнения:

1. Създава се нова ал. 2:

„(2) След завършване на обучението си в професионалните сержантски (старшински) колежи колежаните, обучавани за нуждите на Министерството на отбраната, се назначават на длъжност в Министерството на отбраната, в структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и в Българската армия със заповед на министъра на отбраната или на оправомощено от него длъжностно лице.“

2. Досегашната ал. 2 става ал. 3.

3. Досегашната ал. 3 става ал. 4 и в нея думите „След завършване на обучението си във висшите военни училища курсантите“ се заменят със „След завършване на обучението си във висшите военни училища, съответно в професионалните сержантски (старшински) колежи, курсантите и колежаните“.

4. Досегашната ал. 4 става ал. 5.

5. Досегашната ал. 5 става ал. 6 и в нея:

а) в основния текст след думата „Курсантите“ се добавя „и колежаните“, думата „отстранени“ се заменя с „отписани“, думите „правилниците на висшите военни училища“ се заменят с „наредбата на министъра на отбраната по чл. 135, ал. 2 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България“, а думата „може“ се заменя с „еднократно може“;

б) в т. 1 думата „отстраненият“ се заменя с „отписаният“, а след думата „курсант“ се добавя „или колежанин“;

в) в т. 2 след думата „курсантът“ се добавя „или колежанинът“;

г) в т. 3 след думата „курсанта“ се добавя „или колежанина“, а думите „че курсантът“ се заменят с „че курсантът/колежанинът“;

д) в т. 5 думите „съответният ръководител на структура по чл. 60д, ал. 1 или по чл. 78 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България“ се заменят с „министърът на отбраната или оправомощено от него длъжностно лице“.

§ 3. В чл. 8, в основния текст след думите „договора за военна служба“ се добавя „по чл. 7“.

§ 4. В чл. 9, ал. 2 изречение първо се изменя така: „Началната и специалната военна подготовка приключват с полагане на изпити за придобиване на военна квалификация.“

§ 5. В чл. 13, т. 1, буква „з“ думата „длъжностно“ се заменя с „йерархическо“.

§ 6. Създава се чл. 16в:

„16в. (1) На колежаните, завършили професионални сержантски (старшински) колежи за нуждите на Министерството на отбраната, се присвоява сержантско (старшинско) звание „младши сержант“ („старшина II степен“) и им се предлагат вакантни сержантски (старшински) длъжности в Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия в съответствие с придобитата професионална квалификация.

(2) На колежаните, завършили професионални сержантски (старшински) колежи за нуждите на други министерства или ведомства, се присвоява сержантско (старшинско) звание „младши сержант/старшина II степен“ и се зачисляват в запаса.

(3) На колежаните, които не са издържали държавните изпити за придобиване на професионална квалификация на редовната и на поправителната сесия, се присвоява военно звание „редник – 1-ви клас“ („матрос – 1-ви клас“) и се назначават на длъжност за войник (матрос).

(4) След успешно полагане на държавните изпити за придобиване на професионална квалификация на военнослужещите по ал. 3 се присвоява военно звание „младши сержант“ („старшина II степен“) и се назначават на сержантска (старшинска) длъжност.“

§ 7. В чл. 17 се правят следните изменения и допълнения:

1. В ал. 1 след думите „се присвоява първо сержантско“ се добавя „(старшинско)“.

2. Алинея 3 се изменя така:

„(3) Сержантите (старшините), завършили съответната подготовка за сержанти (старшини) в курс за придобиване на сержантско (старшинско) звание в професионален сержантски (старшински) колеж или в учебен център, могат да бъдат повишавани във военни звания до „старшина/мичман“, включително след валидиране на професионалните знания, умения и компетентности в съответствие с наредбата на министъра на отбраната по чл. 95, ал. 9 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България.“

3. Алинеи 4 – 6 се отменят.

§ 8. В чл. 21, т. 2 думите „образование, квалификация и атестационна оценка“ се заменят с „образование и квалификация“.

§ 9. Член 22 се изменя така:

„Чл. 22. (1) Военно звание „младши сержант“ („старшина II степен“) се присвоява на войници (матроси), завършили обучение в професионален сержантски (старшински) колеж или приравнено на него по чл. 115, ал. 2 обучение в чужбина, ако притежават изискващата се атестационна оценка и са налице изискванията на чл. 21, т. 2 – 4.

(2) Военно звание „офицерски кандидат – 1-ви клас“ се присвоява на сержанти (старшини) с военно звание „старшина“ („мичман“), завършили съответния курс в професионален сержантски (старшински) колеж или приравнено на него по чл. 115, ал. 2 обучение в чужбина, ако притежават изискващата се атестационна оценка и са налице изискванията на чл. 21.“

§ 10. В чл. 23 се правят следните изменения:

1. Алинея 1 се изменя така:

„(1) Офицерите се повишават във военно звание „майор“ („капитан III ранг“), ако притежават изискващата се атестационна оценка и са налице изискванията на чл. 21.“

2. Алинея 3 се отменя.

§ 11. В чл. 24 ал. 3 се отменя.

§ 12. В чл. 28 се правят следните изменения и допълнения:

1. В ал. 3 думите „акт на министъра на отбраната“ се заменят с „акта на Министерския съвет по ал. 8“.

2. Алинея 5 се изменя така:

„(5) Кариерно поле „командно“ обхваща длъжностите, изискващи старши офицерски звания, с изключение на длъжностите, изискващи военно звание „майор“ („капитан III ранг“) по ал. 3, и придобита образователно-квалификационна степен „магистър“ в професионално направление „Военно дело“ от военна академия или приравнено по чл. 115, ал. 2 обучение в чужбина.“

§ 13. В чл. 32 се правят следните допълнения:

1. В т. 4 се създава нова буква „б“:

„б) по решение на министъра на отбраната или на оправомощени от него длъжностни лица след предложение на ръководителите на административни структури от Министерството на отбраната, ръководителите на структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и командирите (началниците) на военни формирования от Българската армия, където се водят на доволствие, след прекратяване на неплатения отпуск по чл. 205а, ал. 2 и чл. 206, ал. 2 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България и в случаите по чл. 71, ал. 2 и чл. 94б, ал. 2;“.

2. Създава се т. 7:

„7. при установено по реда на чл. 33д несъответствие с основните и специфичните изисквания на заеманата длъжност.“

§ 14. Член 33г се изменя така:

„Чл. 33г. За преназначаване на военнослужещите по реда на чл. 32, т. 2, т. 4, буква „б“, т. 5 (в случаите на равна или по-висока длъжност) и т. 7, чл. 33а, чл. 33в и чл. 71, ал. 2 не се изисква писменото им съгласие.“

§ 15. Създава се чл. 33д:

„Чл. 33д. (1) Несъответствието на военнослужещия с основните и специфичните изисквания на заеманата длъжност по чл. 32, т. 7 се установява по следния ред:

1. министърът на отбраната, командирът (началникът) на военното формирование, ръководителят на съответната структура или оправомощено от него лице с писмена заповед назначава комисия за установяване на несъответствието на военнослужещия с основните и специфичните изисквания на заеманата длъжност;

2. за дейността си комисията изготвя протокол, който съдържа:

а) данни за включените в утвърдената длъжностна характеристика основни и специфични изисквания на длъжността;

б) данни за притежаваните от военнослужещия образование, квалификация, качества и компетентности, съответстващи на включените в утвърдената длъжностна характеристика основни и специфични изисквания на длъжността;

в) предложение за определяне на съответствието на военнослужещия с основните и специфичните изисквания на заеманата длъжност;

3. към протокола по т. 2 се прилагат всички събрани доказателства.

(2) В срок до 5 работни дни от получаване на протокола по ал. 1, т. 2 длъжностното лице, назначило проверката, взема решение за несъответствието на военнослужещия.

(3) При констатирано несъответствие длъжностното лице по ал. 1, т. 1 провежда беседа с военнослужещия, на която го запознава с установеното несъответствие срещу подпис, и ако има подходяща вакантна длъжност, на която да бъде преназначен, му я обявява, като изготвя мотивирано предложение за преназначаване на военнослужещия по чл. 32, т. 7, в това число по чл. 34, т. 6, и го изпраща по команден ред до командира (началника) на военното формирование или до ръководителя на съответната структура, който има правомощие да назначава на определената длъжност.

(4) При липса на подходяща вакантна длъжност длъжностното лице по ал. 1, т. 1 изготвя предложение за преназначаване на военнослужещия в друго военно формирование/структура и го изпраща по команден ред.

(5) Всяка командна инстанция изразява своето становище по предложението, като при наличие на подходяща вакантна длъжност изготвя мотивирано предложение за преназначаване на военнослужещия по чл. 32, т. 7 и го изпраща по команден ред до командира (началника), оправомощен да назначава на определената длъжност.

(6) При липса на подходяща длъжност във всички командни инстанции военнослужещият се взема в разпореждане по специален щат на министъра на отбраната.“

§ 16. В чл. 34 се правят следните изменения и допълнения:

1. В т. 3 накрая се добавя „и изразено писмено съгласие“.

2. Създава се т. 6:

„6. при установено несъответствие с основните и специфичните изисквания на заеманата длъжност по чл. 32, т. 7.“

§ 17. В чл. 35 се правят следните изменения и допълнения:

1. Досегашният текст става ал. 1.

2. Създава се ал. 2:

„(2) Военнослужещите може да се преназначат в интерес на службата в съответствие с придобитата от тях квалификация на длъжности в същото или в по-високо длъжностно ниво при организационно-щатни промени въз основа на акт на Министерския съвет или на министъра на отбраната или при пълна или частична ликвидация въз основа на акт на Министерския съвет или при съкращаване числеността на въоръжените сили или на отделни техни формирования по решение на Народното събрание при спазване на следния ред:

1. за преназначаване на военнослужещ в самостоятелно реорганизиращо се военно формирование/структура по чл. 78 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България:

а) структурата по управление на човешките ресурси (по личния състав) изготвя предложение за преназначаване на военнослужещите в съответствие със:

аа) измененията в длъжностното разписание или утвърденото ново длъжностно разписание;

бб) утвърдените длъжностни характеристики;

вв) с условията на чл. 32, т. 5 или чл. 34, т. 3;

гг) притежаваното образование и квалификация от военнослужещия;

б) командирът/началникът/ръководителят на реорганизиращото се военно формирование/структура по чл. 78 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България изготвя предложение по команден ред (или издава заповед, ако е оправомощен) за преназначаването на военнослужещия по реда на чл. 33;

2. за преназначаване на военнослужещ в едновременно реорганизиращи се военни формирования/структури по чл. 78 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България:

а) структурата по управление на човешките ресурси (по личния състав) в непосредствената старша инстанция на реорганизиращите се формирования/структури по чл. 78 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България изготвя предложение за преназначаване на военнослужещите в съответствие със:

аа) измененията в длъжностните разписания или утвърдените нови длъжностни разписания;

бб) утвърдените длъжностни характеристики;

вв) с условията на чл. 32, т. 5 или чл. 34, т. 3;

гг) притежаваното образование и квалификация от военнослужещия;

б) командирът/началникът/ръководителят на непосредствената старша командна инстанция на реорганизиращите се формирования/структури по чл. 78 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България изготвя предложение по команден ред (или издава заповед, ако е оправомощен) за преназначаването на военнослужещите от реорганизиращите се военни формирования в негово подчинение по реда на чл. 33.“

§ 18. В чл. 37 ал. 2 се изменя така:

„(2) В Регистрите на вакантните длъжности се обявяват вакантните длъжности, както и длъжностите, които се овакантяват до края на календарната година и не са определени за включване в списъците по чл. 32, т. 2.“

§ 19. В чл. 38 се създава нова ал. 4:

„(4) В случай че вакантната длъжност е във военно формирование/ структура, различно/различна от местослуженето му, военнослужещият може да подаде рапорт по ал. 2, след като е прослужил 3 години в съответното военно формирование/структура.“

§ 20. В чл. 40 се правят следните допълнения:

1. В ал. 1 след думата „курсантите“ се добавя „и колежаните“.

2. В ал. 3 след думата „курсант“ се добавя и „и на колежанин“.

3. В ал. 4 след думата „Курсантите“ се добавя и „и колежаните“.

§ 21. В чл. 40а се правят следните изменения и допълнения:

1. Досегашния текст става ал. 1 и в нея след думата „военнослужещи“ се добавя „извън тези по ал. 2“.

2. Създава се ал. 2:

„(2) Завършилите обучение в редовна форма на докторантура военнослужещи във Военна академия „Г. С. Раковски“ се назначават на академична длъжност „асистент“ или „главен асистент“, ако отговарят на условията на чл. 64а, със заповед на министъра на отбраната или оправомощени от него длъжностни лица по предложение на академичния съвет.“

§ 22. Член 44 се изменя така:

„Чл. 44. (1) По предложение на непосредствения командир (началник) или ръководител офицерите, офицерските кандидати, сержантите (старшините) и войниците (матросите) могат да бъдат назначавани да заместват отсъстващ, съответно друг офицер, офицерски кандидат, сержант (старшина) или войник (матрос) от военното формирование или от съответната структура, при условията и по реда на чл. 215 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България във военното формирование или съответната структура:

1. офицерите могат да бъдат назначавани да заместват отсъстващ друг офицер;

2. офицерските кандидати могат да бъдат назначавани да заместват отсъстващ друг офицерски кандидат;

3. сержантите (старшините) могат да бъдат назначавани да заместват отсъстващ друг сержант (старшина) или офицерски кандидат при отсъствие на друг офицерски кандидат в организационното звено;

4. войниците (матросите) могат да бъдат назначавани да заместват отсъстващ друг войник (матрос) или сержант (старшина) при отсъствие на друг сержант (старшина) в организационното звено.

(2) В случаите по ал. 1 на военнослужещите се изплаща допълнително възнаграждение по чл. 215, ал. 5 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България във връзка с § 1, т. 37 и 38 от допълнителните разпоредби на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България за заместване на отсъстващ повече от 30 работни дни военнослужещ, назначен на основна командна или материално отговорна длъжност.

(3) Заместването по ал. 1 на отсъстващ до 30 работни дни военнослужещ от военното формирование или от съответната структура се определя със заповед на командира (началника) или ръководителя. В този случай не се изплаща допълнително възнаграждение по чл. 215, ал. 5 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България.“

§ 23. В чл. 45 се правят следните изменения и допълнения:

1. Алинея 1 се изменя така:

„(1) По предложение на непосредствения командир (началник) или на ръководителя на съответната структура при условията и по реда на чл. 216 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България във военното формирование или съответната структура:

1. офицерите могат да бъдат назначавани за временно изпълняващи вакантна длъжност на друг офицер;

2. офицерските кандидати могат да бъдат назначавани за временно изпълняващи вакантна длъжност на друг офицерски кандидат;

3. сержантите (старшините) могат да бъдат назначавани за временно изпълняващи вакантна длъжност на друг сержант (старшина) или офицерски кандидат при отсъствие на друг офицерски кандидат в организационното звено;

4. войниците (матросите) могат да бъдат назначавани за временно изпълняващи вакантна длъжност на войник (матрос) или сержант (старшина) при отсъствие на друг сержант (старшина) в организационното звено.“

2. Създава се ал. 3:

„(3) В случаите по ал. 1 на военнослужещите се изплаща допълнително възнаграждение при временно изпълнение на задълженията на вакантна основна командна или материално отговорна длъжност по смисъла на § 1, т. 37 и 38 от допълнителните разпоредби на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България в размер 25 на сто от месечното възнаграждение за вакантната длъжност и притежаваното от военнослужещия военно звание.“

§ 24. В чл. 49, ал. 3 след думите „се извършва с“ се добавя „мотивирана“.

§ 25. Член 50 се изменя така:

„Чл. 50. (1) Военнослужещият се преназначава на по-висока длъжност в обхвата на притежаваното военно звание, когато:

1. е изтекъл минималният срок за престояване в длъжност;

2. отговаря на основните и специфичните изисквания на длъжностната характеристика за длъжността;

3. не изтърпява дисциплинарно наказание по чл. 244, т. 4 – 6 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България.

(2) Военнослужещият се преназначава на равна или по-ниска длъжност в обхвата на притежаваното военно звание, когато:

1. е изтекъл минималният срок за престояване в длъжност;

2. отговаря на основните и специфичните изисквания на длъжностната характеристика за длъжността.“

§ 26. В чл. 51, т. 2 думите „възможностите за развитие в длъжност и за повишаване във военно звание, определени в атестационната оценка“ се заменят с „изискванията на чл. 21 или 23“.

§ 27. В чл. 51б, т. 3 накрая се поставя запетая и се добавя „за офицерите с военно звание „капитан“ (капитан-лейтенант)“.

§ 28. В чл. 52 ал. 1 се изменя така:

„(1) В случаите по чл. 32, т. 1 офицерите и офицерските кандидати се преназначават на длъжност и се повишават във военно звание въз основа на решение на комисиите за кариерно развитие.“

§ 29. В чл. 63б се правят следните изменения и допълнения:

1. В ал. 1 думите „чл. 32, т. 6“ се заменят с „чл. 32, т. 5 или 6“.

2. В ал. 2 след думите „средните сержантски/старшински/военни училища“ се добавя „и в задочна форма на обучение в професионален сержантски (старшински) колеж“, а думите „чл. 32, т. 6“ се заменят с „чл. 32, т. 5 или 6“.

§ 30. В чл. 63в, ал. 1 думите „чл. 32, т. 6“ се заменят с „чл. 32, т. 5 или 6“.

§ 31. В чл. 63г думите „чл. 32, т. 6“ се заменят с „чл. 32, т. 5 или 6“.

§ 32. В чл. 65 се създава ал. 4:

„(4) Срокът на договора за военна служба на офицерите и сержантите (старшините) може да се удължи до навършване на пределна възраст за притежаваното военно звание, към момента на сключване на допълнителното споразумение, когато:

1. са завършили военна академия или приравнено по чл. 115, ал. 2 обучение в чужбина – за офицерите от кариерна област (поле) „командно“;

2. са завършили висше образование с образователно-квалификационна степен „магистър“ в специалността по чл. 28, ал. 6, т. 1 – за офицерите от кариерна област (поле) „професионално“;

3. са придобили медицинска специалност за офицерите;

4. са придобили образователна и научна степен „доктор“ за офицерите от академичния състав;

5. са придобили IV степен на професионална квалификация по военно дело за сержантите (старшините) от професионална област „основна“.“

§ 33. В чл. 66 се правят следните изменения и допълнения:

1. В основния текст на ал. 1 думите „Не по-късно от 3 месеца“ се заменят с „Не по-рано от една година и не по-късно от 3 месеца“, а след думите „не по-малко от две години“ се добавя „и не повече от 5 години“.

2. В ал. 4 след думите „другата за удължаване на срока“ се добавя „или предложението не се приеме по реда на ал. 1 и 2 или е оттеглено по ал. 3“.

§ 34. В чл. 67, ал. 3, т. 3 накрая се добавя „с изключение на длъжностите по чл. 71у, ал. 2“.

§ 35. В чл. 69, ал. 5 думите „и писмено съгласие на военнослужещия“ се заличават.

§ 36. В чл. 70 се правят следните изменения и допълнения:

1. В ал. 1:

а) точка 1 се изменя така:

„1. в специални щатове на министъра на отбраната, когато се командироват извън територията на страната за участие в операции и мисии самостоятелно;“

б) създава се нова т. 2:

„2. във временни задгранични щатове, когато се командироват извън територията на страната в състава на българско формирование, което е организационно обособено със зачислено оръжие, бойна и друга техника;“

в) досегашната т. 2 става т. 3.

2. В ал. 3:

а) точки 2 и 3 се отменят;

б) създава се т. 4:

„4. по служебни причини след съгласуване със старшия национален представител/националния командир на контингента.“

3. Създава се ал. 3а:

„(3а) Военнослужещите, които изпълняват военна служба при участие на въоръжените сили в операции и мисии самостоятелно или в състава на многонационални военни формирования извън територията на страната, могат да ползват отпуск за своя сметка, с разрешение на министъра на отбраната или на оправомощено от него длъжностно лице, съгласувано с националния командир на контингента:

1. в случаите по чл. 201 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България;

2. в платен годишен отпуск в размер до 5 на сто от срока на операцията/мисията при участие в операции и мисии с продължителност над 6 месеца.“

§ 37. В чл. 71 се правят следните изменения и допълнения:

1. Създава се нова ал. 2:

„(2) Когато при организационно-щатни промени длъжността по ал. 1, която е заемал военнослужещият по чл. 67, ал. 1, е била съкратена, същият се назначава от министъра на отбраната или от оправомощено от него длъжностно лице на подходяща длъжност от същото или по-високо длъжностно ниво в съответствие с основните и специфичните изисквания за заемане на длъжността по реда на чл. 32, т, 4, буква „б“.“

2. Досегашната ал. 2 става ал. 3.

§ 38. В чл. 71в се създават ал. 4 – 6:

„(4) Командировката на военнослужещия или на цивилния служител се прекратява с изтичането на срока, определен в заповедта за дългосрочно командироване.

(5) Командировката на военнослужещия или на цивилния служител се прекратява предсрочно със заповед на министъра на отбраната в следните случаи:

1. при прекратяване на правоотношението по изпълнение на военна служба, съответно на трудовото или служебното правоотношение;

2. при закриване или временно прекратяване на задграничното представителство;

3. при съкращаване на длъжността в длъжностното разписание/щата на задграничното представителство;

4. при промени в длъжностното разписание/щата на задграничното представителство, когато военнослужещият/цивилният служител не може да изпълнява функционалните задължения на променената длъжност съобразно придобитото от него образование, квалификация и опит;

5. когато служителят не е в състояние да изпълнява задълженията си поради ползване на отпуск по чл. 163, 164, 164а, 164б, 167 и 167а от Кодекса на труда или поради ползване на отпуск за временна неработоспособност за повече от три месеца непрекъснато;

6. при наличие на поведение, несъвместимо със законодателството на държавата, в която се изпълнява длъжността;

7. по мотивиран писмен рапорт или мотивирано писмено заявление, съответно на военнослужещия или на цивилния служител; министърът на отбраната се произнася по рапорта или заявлението в 30-дневен срок.

(6) Извън случаите по ал. 4 и 5 командировката на военнослужещия или на цивилния служител може да се прекрати предсрочно от министъра на отбраната по негова преценка въз основа на мотивирана писмена заповед.“

§ 39. В чл. 71г думите „чл. 50 или чл. 51“ се заменят с „чл. 50, чл. 51 или чл. 51б“.

§ 40. В чл. 71д, ал. 1 думите „и/или модернизация на въоръжение, техника и оборудване“ се заменят с „на отбранителни продукти“.

§ 41. В чл. 71е, ал. 1 изречение второ се заличава.

§ 42. В чл. 71м думите „и/или модернизация на въоръжение, техника и оборудване“ се заменят с „на отбранителни продукти“.

§ 43. В чл. 71т, ал. 1 думите „освобождаване от длъжността“ се заменят с „приключване изпълнението на военна служба“, а думите „чл. 50, т. 2 и 3 или чл. 51, т. 2 и 3“ се заменят с „чл. 50, т. 2 и 3, чл. 51, т. 2 и 3 или чл. 51б“.

§ 44. В чл. 71ц се правят следните изменения и допълнения:

1. В ал. 1 думите „чл. 50, т. 2 и 3 или чл. 51, т. 2 и 3“ се заменят с „чл. 50, т. 2 и 3, чл. 51, т. 2 и 3 или чл. 51б“.

2. В ал. 2 се създава т. 6:

„6. когато военнослужещият не може да изпълнява задълженията си поради ползване на отпуск по чл. 163, 164, 164а, 164б, 167 и 167а от Кодекса на труда или поради ползване на отпуск за временна неработоспособност за повече от три месеца непрекъснато.“

§ 45. В чл. 71ю, ал. 2 се създава т. 6:

„6. когато цивилният служител не може да изпълнява задълженията си поради ползване на отпуск по чл. 163, 164, 164а, 164б, 167 и 167а от Кодекса на труда или поради ползване на отпуск за временна неработоспособност за повече от три месеца непрекъснато.“

§ 46. В чл. 73 се правят следните изменения и допълнения:

1. В ал. 8 накрая се добавя „и заповед за изплащане на дължимите парични обезщетения при освобождаване от военна служба по чл. 196, ал. 4, чл. 199 и чл. 227, ал. 1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България“.

2. Алинея 9 се изменя така:

„(9) Ръководителят на съответната структура по управление на човешките ресурси (по личния състав) връчва на военнослужещия заверени копия от заповедите по ал. 8.“

3. Алинея 11 се изменя така:

„(11) Копие от заповедта по ал. 1 и от заповедта за отчисляване на военнослужещия от списъчния състав на формированието по ал. 8 се изпраща в съответното военно окръжие в 30-дневен срок.“

§ 47. В чл. 74 се правят следните изменения и допълнения:

1. В ал. 1, т. 2 след думата „справка“ се добавя „и с информация за липсата на образувано дисциплинарно производство и назначена служебна проверка по чл. 246, ал. 2 във връзка с чл. 245 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България“.

2. Създава се нова ал. 2:

„(2) При образувано дисциплинарно производство и назначена служебна проверка по чл. 246, ал. 2 във връзка с чл. 245 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България срещу военнослужещия в срока по т. 4, командирът на военното формирование или ръководителят на съответната структура, където служи военнослужещият, в срок до 2 работни дни уведомява длъжностното лице, което има право да прекрати договора за военна служба, за прекратяване на процедурата по ал. 1.“

3. Досегашните ал. 2 и 3 стават съответно ал. 3 и 4.

§ 48. В чл. 82 се правят следните изменения и допълнения:

1. В ал. 1 се създава изречение второ: „В рапорта си военнослужещият посочва желанието си да се възползва от правото по чл. 168 от Закона за отбраната и въоръжените сили с конкретния срок за неспазване на предизвестието.“

2. Алинея 2 се изменя така:

„(2) Рапортът по ал. 1, придружен с кадрова справка, финансова справка за дължимото обезщетение за неспазения срок на предизвестието и с информация за липсата на образувано дисциплинарно производство и назначена служебна проверка по чл. 246, ал. 2 във връзка с чл. 245 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, се изпраща от командира на военното формирование или от ръководителя на съответната структура по команден ред до длъжностното лице, в чиито правомощия е прекратяването на договора за военна служба и освобождаването от военна служба.“

3. В ал. 4 накрая се добавя „от длъжностното лице, в чиито правомощия е прекратяването на договора за военна служба и освобождаването от военна служба“.

4. В ал. 6 думите „след изтичане срока на предизвестието“ се заменят със „с изтичане срока на предизвестието или с конкретния срок за неспазеното предизвестие по ал. 1“.

5. Създават се ал. 7 и 8:

„(7) При образувано дисциплинарно производство и назначена служебна проверка по чл. 246, ал. 2 във връзка с чл. 245 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България срещу военнослужещия в срока по ал. 4, командирът на военното формирование или ръководителят на съответната структура, където служи военнослужещият, в срок до 2 работни дни уведомява длъжностното лице, което има право да прекрати договора за военна служба за прекратяване на процедурата по ал. 1.

(8) Сумата на обезщетението за неспазения срок на предизвестието се удържа изцяло от обезщетенията и другите вземания, които военнослужещият има право да получи, или се възстановява от военнослужещия преди издаването на заповедта за отчисляване по чл. 73, ал. 8.“

§ 49. В чл. 84 се правят следните изменения и допълнения:

1. В ал. 1, т. 3 след думата „утвърдено“ се добавя „или изменено“.

2. В ал. 2 след думите „съответните структури“ се добавя „за преназначаване по реда на чл. 32, т. 5 или“.

§ 50. Член 94б се изменя така:

„Чл. 94б. (1) Прекратяване на договора за военна служба и освобождаване от военна служба на основание чл. 165, ал. 1, т. 13 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (при упражнено право на пенсия от военнослужещ с пределна възраст по чл. 160, ал. 4) се извършва в следния ред:

1. в тридневен срок от подаването на заявление за пенсиониране до Националния осигурителен институт военнослужещият уведомява командира (началника) на военното формирование или ръководителя на съответната административна структура с рапорт;

2. до издаването на разпореждането на Националния осигурителен институт за отпускане на пенсията военнослужещият се освобождава от длъжност и се взема в разпореждане по специален щат по реда на чл. 146 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България; за времето на разпореждане в специалния щат на военнослужещия се изготвят функционални задължения;

3. военнослужещият се освобождава от военна служба и договорът му се прекратява въз основа на документ, удостоверяващ упражненото право на пенсия, със заповед на министъра на отбраната или на оправомощено от него длъжностно лице по чл. 161 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България.

(2) При отказ на Националния осигурителен институт да отпусне пенсия военнослужещият се преназначава по реда на чл. 32, т. 4, буква „б“ на длъжност в съответствие с придобитите образование и квалификация.

(3) При неспазване на реда по ал. 1 и упражнено право на пенсия от военнослужещ с пределна възраст по чл. 160, ал. 4 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, установено по служебен път по реда на чл. 165, ал. 3 от този закон, срещу военнослужещия се образува дисциплинарно производство. След приключване на дисциплинарното производство военнослужещият се освобождава от военна служба и договорът му се прекратява от длъжностните лица по чл. 161 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България.“

§ 51. В чл. 95 се правят следните изменения и допълнения:

1. Алинея 2 се изменя така:

„(2) Предложението по ал. 1, придружено с кадрова справка и с информация за липсата на образувано дисциплинарно производство и назначена служебна проверка по чл. 246, ал. 2 във връзка с чл. 245 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, се изпраща по команден ред до министъра на отбраната.“

2. Създава се ал. 5:

„(5) При образувано дисциплинарно производство и назначена служебна проверка по чл. 246, ал. 2 във връзка с чл. 245 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България срещу военнослужещия в срока по ал. 4, командирът на военното формирование или ръководителят на съответната структура, където служи военнослужещият, в срок до 2 работни дни уведомява министъра на отбраната за прекратяване на процедурата по ал. 1.“

§ 52. В чл. 97 се правят следните изменения и допълнения:

1. В ал. 1 т. 1 се изменя така:

„1. военнослужещият подава рапорт по команден ред, придружен със справка за осигурителния му стаж, с кадрова справка и с информация за липсата на образувано дисциплинарно производство и назначена служебна проверка по чл. 246, ал. 2 във връзка с чл. 245 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България; в рапорта военнослужещият изявява желанието си или нежеланието си да се ползва от правото си по чл. 226е, ал. 2 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България;“.

2. Създава се ал. 3:

„(3) При образувано дисциплинарно производство и назначена служебна проверка по чл. 246, ал. 2 във връзка с чл. 245 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България срещу военнослужещия в срока по ал. 1, т. 2, командирът на военното формирование или ръководителят на съответната структура, където служи (се води на отчет) военнослужещият, в срок до 2 работни дни уведомява длъжностното лице по ал. 1, т. 2 за прекратяване на процедурата по ал. 1.“

§ 53. В чл. 102 се правят следните изменения и допълнения:

1. В ал. 1 след думите „командир (началник)“ се добавя „в случаите по чл. 198, ал. 4 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България“.

2. В ал. 2 думите „рапорта или доклада по ал. 1 се изготвя“ се заменят с „рапорта или доклада по ал. 1 длъжностното лице по чл. 101 изготвя“.

§ 54. Член 102а се изменя така:

„Чл. 102а. (1) Ползването на планирания в графика платен годишен отпуск или на част от него може да се отложи за следващата календарна година при условията на чл. 198б от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България при следния ред:

1. ежегодно до 20 декември военнослужещият подава писмен рапорт по команден ред до длъжностното лице по чл. 101 за отлагане на планирания в графика по чл. 100, ал. 1, но неизползван/неразрешен платен годишен отпуск;

2. командирите (началниците) на военните формирования или ръководителите на съответните структури или оправомощени от тях длъжностни лица въз основа на постъпилите рапорти по т. 1 и отчитайки причините по чл. 198б, ал. 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, вземат решение за отлагане на платения годишен отпуск;

3. при разрешаване на отлагането на платения годишен отпуск в графика по чл. 100 за следващата година се включва и отложеният отпуск от предходната година;

4. при неразрешаване на отлагането на платения годишен отпуск отпускът може да се използва след използване на целия планиран в графика по чл. 100 платен годишен отпуск за календарната година в рамките на срока по чл. 198в от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България.

(2) Използването на отпуската по ал. 1, т. 3 и 4 се извършва в срока по чл. 198в от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България.“

§ 55. Член 103 се изменя така:

„Чл. 103. При обоснована служебна необходимост ползването на платения годишен отпуск на военнослужещия се прекъсва еднократно от съответния командир/началник или от оправомощени от тях длъжностни лица с писмена заповед при условията и по реда на чл. 198а от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България.“

§ 56. Член 104 се изменя така:

„Чл. 104. На длъжностите за военнослужещи жени, които ползват отпуск поради бременност, раждане и осиновяване, за отглеждане на дете, за кърмене на дете, за гледане на болно дете и на допълнителен отпуск за две и повече живи деца, за времето на ползване на отпуска могат да се назначат военнослужещи и при условията и по реда на чл. 44.“

§ 57. Член 107 се изменя така:

„Чл. 107. (1) Ползването на другите законоустановени платени отпуски по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България се извършва след разрешение от съответния командир, началник или от оправомощени от тях длъжностни лица по реда на чл. 102.

(2) Причините за ползването на другите законоустановени платени отпуски по чл. 197, ал 3, чл. 201, ал. 1, т. 1, 3 и 4 и ал. 2, чл. 202, ал. 1 и чл. 203, ал. 1 и 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България военнослужещите удостоверяват с документи, даващи право на такъв отпуск.

(3) Документите по ал. 2 се представят не по-късно от 1 месец след началото на използване на отпуска.

(4) При непредоставяне на документите по ал. 2 в срока по ал. 3 срещу военнослужещия се образува дисциплинарно производство за самоволно отклонение от военна служба.“

§ 58. В чл. 109, ал. 4 накрая се добавя „и в Електронния регистър по чл. 328, ал. 1, т. 1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България.“

§ 59. В чл. 110 се правят следните изменения и допълнения:

1. В ал. 1 накрая се добавя „след прослужени най-малко три години“.

2. В ал. 3 думите „за необходимостта от обучението“ се заличават, а накрая се добавя „за необходимостта от обучението на военнослужещия в съответствие със заеманата длъжност и перспективите за кариерното/професионалното му развитие“.

§ 60. В чл. 111 се правят следните изменения и допълнения:

1. Алинея 3 се изменя така:

„(3) Офицерите могат да кандидатстват за обучение във военни академии в страната и в чужбина за придобиване на образователно-квалификационна степен „магистър“ по специалност „Стратегическо ръководство на отбраната и въоръжените сили“ от професионално направление „Военно дело“, ако към датата на кандидатстване притежават военно звание „подполковник“ („капитан II ранг“), в което са престояли не по-малко от 3 години, или „полковник“ („капитан I ранг“) и им остават не по-малко от 11 години до навършване на пределната възраст за военна служба за притежаваното военно звание по реда на чл. 160 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България.“

2. Алинея 4 се отменя.

3. В ал. 5 думите „ал. 2 – 4“ се заменят с „ал. 2 и 3“.

§ 61. В чл. 112 се правят следните изменения и допълнения:

1. Създава се нова ал. 6:

„(6) Лицата по ал. 1 и офицерите по ал. 2, заемащи академични длъжности, могат да се обучават за придобиване на следваща медицинска специалност, по която Военномедицинската академия е акредитирана, след изтичане на срока по ал. 3, като за срока на обучението се сключва допълнително споразумение към договора за военна служба по ал. 5.“

2. Досегашната ал. 6 става ал. 7.

§ 62. В чл. 116 се правят следните изменения и допълнения:

1. Алинея 1 се изменя така:

„(1) Сержантите (старшините) и войниците (матросите) могат да се обучават в професионалните сержантски (старшински) колежи в дневна и задочна форма за придобиване на четвърта степен на професионална квалификация или в приравнено на тях по чл. 115, ал. 2 обучение в чужбина по подаден рапорт и след предложение на преките командири (началници), ако към датата на кандидатстване са прослужили не по-малко от 3 години военна служба и не са навършили 45 години.“

2. Алинея 2 се изменя така:

„(2) Изискването по ал. 1 за навършена възраст следва да е налице към 31 декември в годината на започване на обучението.“

3. Алинея 3 се изменя така:

„(3) Войниците (матросите) и сержантите (старшините) могат да се обучават в курс за съответната длъжност в професионален сержантски (старшински) колеж или в учебен център или приравнени на тях по чл. 115, ал. 2 обучения в чужбина по подаден рапорт и след предложение на преките командири (началници).

4. В ал. 7, изречение второ думата „офицерите“ се заменя с „военнослужещите“.

5. Създава се ал. 8:

„(8) Сержантите (старшините), завършили съответната подготовка за сержанти (старшини) в курс за придобиване на сержантско (старшинско) звание в професионален сержантски (старшински) колеж или в учебен център, могат да валидират професионалните си знания, умения и компетентности по реда на наредбата на министъра на отбраната по чл. 95, ал. 9 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България. Зачисляването на военнослужещите за обучение за валидиране на професионалните знания, умения и компетентности се извършва със заповед на министъра на отбраната или на оправомощено от него длъжностно лице.“

§ 63. В чл. 158 се правят следните изменения и допълнения:

1. Създава се нова ал. 3:

„(3) При приемане на военна служба на офицери по реда на чл. 141, ал. 6 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България Централното военно окръжие изпраща дубликатите на АСК по чл. 160, ал. 7 в структурата по управление на човешките ресурси в Министерството на отбраната.“

2. Досегашните ал. 3 – 6 стават съответно ал. 4 – 7.

§ 64. В чл. 160 се правят следните изменения и допълнения:

1. В ал. 2 думите „с приложени копия на разрешенията за достъп до класифицирана информация“ се заличават.

2. В ал. 6 думите „Автоматизираната система за управление на човешките ресурси“ се заменят с „Електронния регистър по чл. 328, ал. 1, т. 1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България“.

3. В ал. 7 думите „унищожават от комисия, назначена със заповед на министъра на отбраната“ се заменят с „изпращат в Централното военно окръжие“.

§ 65. В § 1 от допълнителната разпоредба се правят следните изменения и допълнения:

1. В т. 3 след думата „утвърдените“ се добавя „или се изготвят нови“.

2. В т. 4 думата „автоматизирания“ се заменя с „Електронния“.

§ 66. В преходните и заключителните разпоредби на Постановление № 162 на Министерския съвет от 2020 г. за изменение и допълнение на Правилника за прилагане на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (обн., ДВ, бр. 67 от 2020 г.; доп., бр. 13 от 2021 г.) § 29 – 35 се отменят.

§ 67. В преходните и заключителните разпоредби на Постановление № 130 на Министерския съвет от 2023 г. за изменение и допълнение на Правилника за прилагане на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (ДВ, бр. 76 от 2023 г.), в § 22 думите „2025 г.“ се заменят с „2027 г.“.

Преходни и заключителни разпоредби

§ 68. До 2030 г. офицерите – летателен състав, завършили курс в чужбина за усвояване на самолет F-16, могат да кандидатстват за обучение за придобиване на образователно-квалификационна степен „магистър“ по специалност „Организация и управление на военни формирования на оперативно ниво“ от професионално направление „Военно дело“ или приравнени на нея обучения в чужбина, в редовна или задочна форма на обучение, ако към датата на кандидатстване:

1. Притежават военно звание „капитан“ („капитан-лейтенант“), в което са престояли не по-малко от две години, или по-високо военно звание.

2. Са заемали не по-малко от една година длъжност от 18-о или по-високо длъжностно ниво.

3. Са завършили специализиран тактически курс.

4. Са не по-възрастни от 48 години.

§ 69. До 2032 г. офицерите, завършили в граждански висши училища висше образование по специалност „Геодезия“ от регулираната професия „Инженер в геодезията, картографията и кадастъра“, професионално направление 5.7. „Архитектура, строителство и геодезия“, област на висше образование 5. Технически науки, и назначени на длъжности в кариерна област/поле „професионална“, могат да кандидатстват за придобиване на образователно-квалификационна степен „бакалавър“ по специализация „Артилерийско инструментално разузнаване“ в специалност „Организация и управление на военни формирования на тактическо ниво“ от професионално направление „Военно дело“ в област на висшето образование „Сигурност и отбрана“.

§ 70. Войниците (матросите), завършили съответната подготовка за сержанти (старшини) в курс за придобиване на сержантско (старшинско) звание в професионален сержантски (старшински) колеж или в учебен център, на които не е присвоено военно звание „младши сержант“ („старшина II степен“), могат да продължат обучението си в професионалните сержантски (старшински) колежи за придобиване на IV степен на професионална квалификация независимо от възрастта им след разрешение от министъра на отбраната и кандидатстване по реда на наредбата по чл. 142, ал. 1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България до учебната 2030/2031 година включително.

§ 71. (1) До 31 декември 2027 г. военнослужещите, притежаващи военно звание „младши сержант“ („старшина II степен“), завършили курс за съответната длъжност и/или за съответното военно звание в професионален сержантски (старшински) колеж или приравнено на него по чл. 115, ал. 2 обучение в чужбина, могат да бъдат повишени във военно звание „сержант“ („старшина I степен“).

(2) До 31 декември 2027 г. военнослужещите, притежаващи военно звание „сержант“ („старшина I степен“), завършили курс за съответната длъжност и/или за съответното военно звание в професионален сержантски (старшински) колеж или приравнено на него по чл. 115, ал. 2 обучение в чужбина, могат да бъдат повишени във военно звание в сержантско (старшинско) звание „старши сержант“ („главен старшина“) или в сержантско (старшинско) звание „старшина“ („мичман“).

(3) До 31 декември 2027 г. военнослужещите, притежаващи военно звание „старши сержант“ („главен старшина“), завършили съответния курс в професионален сержантски (старшински) колеж или приравнено на него по чл. 115, ал. 2 обучение в чужбина, могат да бъдат повишени във военно звание „старшина“ („мичман“).

§ 72. Постановлението влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“.

Министър-председател: Румен Радев

Главен секретар на Министерския съвет: Камелия Нейкова

ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 95 ОТ 29 ЮЛИ 2026 Г.
за изменение на Тарифата за таксите, които се събират за преминаване и ползване на републиканската пътна мрежа,
приета с Постановление № 370 на Министерския съвет от 2019 г.
(обн., ДВ, бр. 101 от 2019 г.; изм. и доп., бр. 16 от 2020 г., бр. 49, 51 и 104 от 2022 г., бр. 28 и 85 от 2025 г. и бр. 49 от 2026 г.)

МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ
ПОСТАНОВИ:

§ 1. Член 24 се изменя така:

„Чл. 24. За ползване на пътна инфраструктура от пътни превозни средства по чл. 10а, ал. 7 и 7а от Закона за пътищата се заплащат винетни такси, даващи право на едно пътно превозно средство да използва за определен срок републиканските пътища, както следва:

“

§ 2. В чл. 26 ал. 1 се изменя така:

„(1) При установено движение по платената пътна мрежа, когато за съответното пътно превозно средство по чл. 10а, ал. 7 от Закона за пътищата не е заплатена съответната такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата, водачът на пътното превозно средство, неговият собственик или трето лице може да заплати компенсаторна такса в размер на 46,50 евро.“

Заключителна разпоредба

§ 3. Постановлението влиза в сила от 1 август 2026 г.

Министър-председател: Румен Радев

Главен секретар на Министерския съвет: Камелия Нейкова

ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 96 ОТ 29 ЮЛИ 2026 Г.
за допълнение на Постановление № 181 на Министерския съвет от 2009 г. за определяне на стратегическите обекти и дейности, които са от значение за националната сигурност
(обн., ДВ, бр. 59 от 2009 г.; изм. и доп., бр. 71 и 77 от 2011 г., бр. 67 от 2012 г., бр. 5 и 21 от 2013 г., бр. 107 от 2014 г., бр. 28 и 57 от 2015 г., бр. 22, 27 и 51 от 2016 г., бр. 86 от 2017 г., бр. 9 и 81 от 2019 г., бр. 33 и 87 от 2021 г., бр. 41, 47, 83 и 97 от 2022 г., бр. 100 от 2023 г., бр. 70 и 80 от 2024 г. и бр. 102 от 2025 г.)

МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ
ПОСТАНОВИ:

§ 1. В приложението към чл. 1, ал. 1 „Списък на стратегическите обекти и дейности от значение за националната сигурност“, раздел VI Сектор „Енергетика“, в т. 2 се създават подточки 2.25 и 2.26:

„2.25. Централно управление на „ЛУКОЙЛ ЕЙВИЕЙШЪН БЪЛГАРИЯ“ ЕООД;

2.26. Централно управление на „ЛУКОЙЛ – БЪЛГАРИЯ БУНКЕР“ ЕООД.“

Заключителна разпоредба

§ 2. Постановлението влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“.

Министър-председател: Румен Радев

Главен секретар на Министерския съвет: Камелия Нейкова

МИНИСТЕРСТВО НА ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА

Наредба за изменениe на Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. за условията и реда
за отпускане на целева помощ за отопление
(обн., ДВ, бр. 49 от 2008 г.; изм., бр. 59 и 67 от 2008 г., бр. 72 от 2009 г., бр. 52 от 2010 г., бр. 45 от 2012 г., бр. 48, 57 и 94 от 2013 г., бр. 53, 63 и 91 от 2014 г., бр. 48 и 56 от 2015 г., бр. 55 от 2016 г., бр. 57 от 2017 г., бр. 56 от 2018 г., бр. 51 от 2019 г. и бр. 50 от 2023 г.)

§ 1. В чл. 2, ал.1 след думите „Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане (ППЗСП)“ се поставя запетая и се добавя „с изключение на лицата, настанени в студентски общежития.“

§ 2. В чл. 3, ал. 1 думите „левовата равностойност“ се заменят с „равностойността в евро“.

§ 3. В чл. 5 ал. 2 се изменя така:

„(2) Целевата помощ се отпуска за период от 5 месеца и се изплаща по следния ред:

1. за месеците ноември и декември – не по-късно от края на месеца, следващ месеца на издаване на заповедта, с която е отпусната помощта;

2. до 31 януари на следващата година – за месеците януари, февруари и март.“

Преходни и заключителни разпоредби

§ 4. Започнатите и неприключили производства до влизането в сила на наредбата се довършват по новия ред.

§ 5. Наредбата влиза в сила от датата на обнародването й в „Държавен вестник“.

Министър: Наталия Ефремова

ВЪРХОВЕН АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД

РЕШЕНИЕ № 3480 от 26 март 2026 г.
по административно дело № 1727 от 2025 г.

Върховният административен съд на Република България – пето отделение, в съдебно заседание на осемнадесети септември две хиляди двадесет и пета година в състав: председател: Йовка Дражева, членове: Диана Добрева, Юлия Ковачева при секретар Мадлен Дукова и с участието на прокурора Цветанка Борилова изслуша докладваното от съдията Юлия Ковачева по адм. д. № 1727/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 185 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по жалба на „РСР“ ЕООД, ЕИК 121706547, със седалище и адрес на управление гр. София, [улица], представлявано от Р. С. Р. чрез пълномощник адв. А. Георгиев, против Механизъм, гарантиращ предвидимост и устойчивост на бюджета на НЗОК, приложим за 2023 г. за медицинските изделия, заплащани напълно в условията на болничната медицинска помощ, приет с Решение № РД-НС-04-65 от 30.08.2023 г. на Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса (ДВ, бр. 77 от 8 септември 2023 г.), наричан по-долу „Механизма“.

Жалбоподателят излага подробни съображения относно характеристиките на Механизма като подзаконов нормативен акт и наличието на правен интерес от неговото оспорване. В тази връзка сочи, че макар да не е сред изрично изброените в Закона за нормативните актове, Механизмът има всички необходими реквизити по чл. 75 АПК, съдържа административноправни норми, отнася се за неопределен и неограничен брой адресати и има многократно правно действие. В качеството си на търговец на едро с медицински изделия, притежаващ разрешение за търговия на едро, издадено от Изпълнителната агенция по лекарствата към министъра на здравеопазването, „РСР“ ЕООД е сключило с НЗОК два договора за доставка на медицински изделия през 2023 г. В срока на изпълнение на тези договори дружеството е доставило медицински изделия в надвишение на количествата, определени в действащата за съответния период Спецификация, утвърдена от Надзорния съвет на НЗОК съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредба № 7 от 31.03.2021 г. за условията и реда за съставяне на списък на медицинските изделия по чл. 30а от Закона за медицинските изделия и за определяне на стойността, до която те се заплащат, наричана по-долу „Наредба № 7 от 2021 г.“. Оспореният Механизъм предвижда, че при надвишаване на обемите медицински изделия, определени в Спецификацията за съответната група (подгрупа) медицински изделия, същите се заплащат от НЗОК по намалена стойност. Конкретният алгоритъм за изчисляване на намалената стойност на доставените над утвърдените обеми медицински изделия е уреден в Методика за прилагане на Механизма, утвърдена със същото Решение № РД-НС-04-65 от 30.08.2023 г. на Надзорния съвет на НЗОК (ДВ, бр. 77 от 8 септември 2023 г.). Жалбоподателят твърди, че прилагането на Механизма и Методиката към него рефлектират по неблагоприятен начин в правната му сфера, тъй като в резултат от прилагането им част от финансовата тежест за отчетените и одобрени за заплащане медицински изделия, които НЗОК заплаща в условията на болничната медицинска помощ, се прехвърля върху доставчиците на медицински изделия – производители, търговци на едро и техни упълномощени представители.

В жалбата са наведени оплаквания за незаконосъобразност на оспорения Механизъм на основанията по чл. 146, т. 3, 4 и 5 АПК – съществено нарушение на административнопроизводствени правила, противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона.

Изложено е твърдението, че при издаването му не е спазено императивното изискване на чл. 77 АПК нормативният акт да се издава, след като се обсъди проектът заедно с представените становища, предложения и възражения. Според жалбоподателя представените по делото доказателства не сочат на законосъобразно проведено обществено обсъждане, каквото безспорно е необходимо за изпълнение на нормата на чл. 77 АПК. Публикуването на интернет страницата на НЗОК на съответните документи – Механизъм, Методика и мотиви към тях, и то за краткия период от 5 календарни дни, два от които почивни, не удовлетворява посоченото изискване, доколкото липсва каквато и да е индикация за указване на възможността заинтересованите лица да представят своите становища, предложения и възражения, както и срока, реда и начина да сторят това. Поддържа се, че опорочената процедура по приемане на процесния Механизъм има за резултат противоречие с основните принципи на АПК, установени в чл. 4 – законност, чл. 6 – съразмерност, чл. 8 – равенство, чл. 12 – достъпност, публичност и прозрачност, и чл. 13 – последователност и предвидимост, и сама по себе си е достатъчно основание за отмяната на Механизма съгласно чл. 146, т. 3 АПК.

Наред с горното, в жалбата са изложени доводи за противоречие на процесния Механизъм с редица материалноправни разпоредби. Твърди се нарушение на разпоредбите на чл. 17, ал. 1, 3 и 5 от Конституцията на Република България, уреждащи закрилата на правото на собственост. Според жалбоподателя по същество прилагането на Механизма има за резултат принудително намаляване на приходите на доставчика на медицински изделия, изпълняващ договор, сключен с НЗОК на основание чл. 45, ал. 37 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), от продажбата на медицински изделия, доставени в надвишение на определените от НЗОК прогнозни количества (брой/обем) медицински изделия, заплащани напълно в условията на болничната медицинска помощ от НЗОК. С това се накърняват имуществените интереси на дружеството, които освен правото на собственост по смисъла на Конституцията и националното право, обхващат и по-широк кръг права и интереси, които представляват активи (права и интереси, които могат да бъдат изразени с конкретна икономическа стойност) и също могат да бъдат разглеждани като „право на собственост“ по смисъла на чл. 1 от Протокол № 1 към Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи. Жалбоподателят счита, че с приемането на процесния Механизъм са нарушени и разпоредите на чл. 19, ал. 1 и чл. 60 от Конституцията на Република България, както и установените в чл. 21, т. 1 и 4 от Закона за защита на конкуренцията забрани за злоупотреба с монополно положение.

В жалбата са изложени съображения и за несъответствието на оспорения Механизъм с целта на закона. Несправедливото засягане на интересите на доставчиците на медицински изделия при прилагането на Механизма представлява освен нарушение на принципа, предвиден в чл. 6 АПК, също и сериозен риск от застрашаване правото на здравноосигурените лица на достъп до съответните медицински изделия, доставяни от засегнатите от Механизма лица в условията на предвидения в Методиката алгоритъм за намаляване на стойността при доставяне на надвишени количества.

По подробно изложените в жалбата оплаквания се иска отмяна на оспорения Механизъм в цялост и присъждане на направените по делото разноски. В депозирана писмена защита и в съдебно заседание жалбоподателят поддържа заявените в жалбата оплаквания и искания. Представя списък по чл. 80 от ГПК с коригиран размер на претендираните разноски.

Ответникът по жалбата – Надзорният съвет на НЗОК, чрез процесуалния си представител юрк. П. Маринова в представен писмен отговор по делото изразява становище за неоснователност и недоказаност на изложените в жалбата твърдения. Моли съдът да отхвърли оспорването като неоснователно. Претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 1000 (хиляда) лв. съгласно чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа.

Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на жалбата и за отмяна на оспорения Механизъм.

За да се произнесе по допустимостта на жалбата, Върховният административен съд, състав на пето отделение, взе предвид следното:

Съгласно чл. 45, ал. 35 ЗЗО за медицинските изделия, прилагани в болничната медицинска помощ, които се заплащат напълно извън стойността на оказваните медицински услуги, се прилага механизъм, гарантиращ предвидимост и устойчивост на бюджета на НЗОК, който ежегодно се приема с решение на Надзорния съвет на НЗОК съобразно средствата за здравноосигурителни плащания за медицински изделия, определени в закона за бюджета на НЗОК за съответната година. Надзорният съвет на НЗОК приема с решение методика за прилагане на механизма. Механизмът и методиката за прилагането му се приемат след обнародването в „Държавен вестник“ на закона за бюджета на НЗОК за съответната година, но не по-късно от 31 януари на годината, за която се прилага. Механизмът и методиката за прилагането му се обнародват в „Държавен вестник“ от управителя на НЗОК.

По своята правна характеристика, изведена от разпоредбата на чл. 45, ал. 35 ЗЗО, Механизмът представлява подзаконов административен акт. Механизмът се приема въз основа на законова делегация по чл. 45, ал. 35 от ЗЗО с решение от предвидения в закона орган – Надзорния съвет на НЗОК, за прилагане на определена законова разпоредбата с цел регулиране на обществените отношения в сферата на предоставяне и заплащане на медицинската помощ, има многократно правно действие и се отнася към индивидуално неопределен и неограничен брой адресати, т. е. притежава белезите на нормативен административен акт, както изрично е посочено в мотивите към проекта на Закон за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2022 година. В акта се съдържат административноправни норми – едностранно и властнически издателят създава правила за поведение във връзка с начина, по който ще се заплаща стойността на отчетените и одобрени за заплащане медицински изделия след надвишаване на обема за съответната група/подгрупа, определен в Спецификацията по чл. 25, ал. 1 от Наредба № 7 от 2021 г. Видно от изложеното оспореният Механизъм отговаря на всички критерии за подзаконов нормативен акт по смисъла на чл. 75, ал. 1 от АПК и на чл. 1а от ЗНА, тъй като съдържа общи правила за поведение, отнасящи се до неопределен и неограничен брой адресати, имащи многократно правно действие, като трябва да се посочи, че този въпрос не е спорен между страните.

За да е допустимо оспорването, за жалбоподателя трябва да е налице право да оспори нормативния административен акт по смисъла на чл. 186, ал. 1 от АПК. Видно от разпоредбата право на оспорване на нормативен административен акт имат лицата, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от акта. Това значи, че за жалбоподателя трябва да е налице личен, пряк правен интерес от оспорване на акта. В случая с правилата, съдържащи се в Механизма, непосредствено се засягат правата и законните интереси на производителите или търговците на едро, или техни упълномощени представители, сключили договори с НЗОК за доставка на медицински изделия по реда на Наредба № 7 от 2021 г. Такъв е жалбоподателят „РСР“ ЕООД, ЕИК 121706547, предвид качеството му на търговец на едро с медицински изделия, за което притежава необходимите разрешения и наличието на договорни отношения с НЗОК по смисъла на чл. 45, ал. 37 от ЗЗО във връзка с чл. 14 от Наредба № 10 от 2009 г. за условията, реда, механизма и критериите за заплащане от Националната здравноосигурителна каса на лекарствени продукти, медицински изделия и на диетични храни за специални медицински цели и на помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия за хората с увреждания, договаряне на отстъпки и възстановяване на превишените средства при прилагане на механизъм, гарантиращ предвидимост и устойчивост на бюджета на НЗОК (в приложимата редакция, ДВ, бр. 49 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г.). Механизмът като неразделна част от посочения договор засяга пряко и непосредствено правната сфера на жалбоподателя поради заложения в него алгоритъм за заплащане при надвишаване на определените със Спецификацията обеми на отчетените и одобрени за заплащане медицински изделия.

Предвид вида на оспорения акт и констатацията, че същият е издаден в условията на законовата делегация по чл. 45, ал. 35 от ЗЗО във връзка с § 13, ал. 1 от Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса, следва да се посочи, че процесният Механизъм е издаден от компетентен административен орган въз основа и в изпълнение на възложените му със закон нормотворчески функции.

На следващо място съдът трябва да провери спазена ли е процедурата по приемането на акта, каквито оплаквания са наведени в жалбата. Съгласно чл. 77 АПК компетентният орган издава нормативния административен акт, след като обсъди проекта заедно с представените становища, предложения и възражения. Във връзка с доводите на жалбоподателя за неспазване на разпоредбите на Закона за нормативните актове относно сроковете за публикуване и обсъждане на проекта на акта трябва да се посочи, че в настоящия случай са неприложими нормите на чл. 26 – 28 от ЗНА предвид установеното в § 5 ПЗР на ЗНА. Съгласно последната разпоредба, в сила от 4.11.2016 г., доколкото друго не следва от този закон, той се прилага за всички нормативни актове, издавани от органи, предвидени от Конституцията, а за другите нормативни актове важат съответно чл. 2, 9 – 16, 34 – 46, включително и чл. 51. Издателят на оспорения пред настоящата инстанция административен акт – Надзорният съвет на НЗОК, не е сред предвидените в Конституцията органи с нормотворческа компетентност. Това означава, че по силата на § 5 от ПЗР на ЗНА правилата на чл. 26 и сл. разпоредби от глава трета на ЗНА не се прилагат, тоест процедурата по приемане на процесния Механизъм не включва като задължителен елемент провеждането на обществени консултации по смисъла, при условията и по реда на чл. 26 – 28 ЗНА, респ. спазването на предвидените в текстовете срокове за публикуване на проекта и обществено обсъждане. Неприлагане на разпоредбите на чл. 26 – 28 от ЗНА обаче не обуславя извод, че приемането на подзаконови административни актове не подлежи на предварително обсъждане. Спазването на разпоредбата на чл. 77 от АПК относно реда за издаване на нормативните административни актове изисква от административните органи, на които са възложени нормотворчески правомощия, да гарантират своевременното и ефективно участие на всички заинтересовани лица в производството по изготвяне и приемане на съответния нормативен акт. Това включва разгласяването на проекта за нормативен акт по достъпен и ясен начин, с точно указание за началния и крайния срок, в който заинтересованите лица могат да представят становища, предложения и възражения, като срокът следва да е разумен, подходящ и съобразен със спецификите и особеностите на регулираната с въпросния нормативен акт материя.

От доказателствата по делото се установява, че с Решение № РД-НС-04-63 от 23.08.2023 г. НС на НЗОК е одобрил принципно проекта на механизма по чл. 45, ал. 35 ЗЗО и методиката за прилагането му. В текста на публикуваните на 24.08.2023 г. на интернет страницата на НЗОК мотиви към проекта на Механизма за 2023 г., в параграф предпоследен от същите е посочено, че проектът на Механизма за 2023 г. и на Методиката за прилагането му „ще бъдат публикувани на интернет страницата на НЗОК за срок от 5 календарни дни съгласно Решение на НС на НЗОК № РД-ВС-04-63 от 23.08.2023 г., през които всяко заинтересовано лице ще може да представи становища, предложения и възражения по тях“.

В краткия срок за предоставяне на становища е постъпило едно становище, което е било предмет на докладна записка вх. № 21-01-2273 от 30.08.2023 г. на директора на дирекция „Лекарствени продукти, медицински изделия, диетични храни и помощни средства“, адресирана до управителя на НЗОК, същото не е възприето и е предложено да се приемат Механизмът и Методиката за прилагането му.

При така изяснените обстоятелства от фактическа страна настоящият съдебен състав счита, че в настоящия случай възможностите за участие в процедура по издаване на процесния нормативен акт на всички заинтересовани лица са били ограничени в кратък срок. Определеният срок следва да се обсъди във връзка със заложеното в Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2023 г., обн., ДВ, бр. 66 от 1.08.2023 г., в сила от същата дата (с изтекъл срок на действие), изискване в § 13, ал. 1 ПЗР механизмът по чл. 45, ал. 35 ЗЗО и методиката за прилагането му да се приемат до един месец от деня на обнародването на този закон. Срокът по § 13, ал. 1 е свързан с условията и сроковете по ал. 2 и 3 на § 13, според които договорите по чл. 45, ал. 37 от Закона за здравното осигуряване за 2023 г. се сключват, а сключените до влизането в сила на този закон договори се допълват относно прилагането на механизма и методиката по ал. 1, до един месец от деня на обнародването на механизма и методиката по ал. 1 в „Държавен вестник“. Медицинските изделия по чл. 45, ал. 37, т. 1 от Закона за здравното осигуряване, за които не са сключени договори или допълнителни споразумения в срока по ал. 2, не се заплащат от НЗОК. За тези медицински изделия за периода на заплащането им от НЗОК през 2023 г. се прилагат действащите през периода до обнародването на този закон в „Държавен вестник“ механизми, гарантиращи предвидимост и устойчивост на бюджета на НЗОК. Цитираната нормативна уредба сочи, че краткото време за запознаване с проекта на механизма и изразяване на становища е производно на законовото изискване за приемането и обнародването им в срок от един месец от влизане в сила на ЗБНЗОК за 2023 г., което, от своя страна, е обвързано с предвидените условия и срокове в ал. 2 и 3 на § 13 ПЗР на ЗБНЗОК за 2023 г. за сключване на договорите по чл. 45, ал. 37 с икономическите субекти и гарантиране на доставките на медицинските изделия, заплащани напълно от НЗОК. Съдът намира, че обявеният срок за запознаване и предоставяне на становища по проекта на ПНА, преценен в контекста на правата и законните интереси на всички правни субекти в регулираните обществени отношения, не засяга непропорционално правото на участие на заинтересованите страни в процедурата по приемане на проекта в степен, която води до незаконосъобразност на оспорения ПНА и съответно не представлява основание за отмяна по чл. 146, т. 3 АПК поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

По материалната законосъобразност на акта:

Бюджетът на НЗОК съгласно чл. 22, ал. 1 ЗЗО представлява основен финансов план за набиране и разходване на паричните средства на задължителното здравно осигуряване и е отделен от държавния бюджет. Уредбата на бюджета на НЗОК е в закона за бюджета на НЗОК (ЗБНЗОК) за всяка календарна година. Относим за обжалвания Механизъм за 2023 г. е ЗБНЗОК за 2023 г. В чл. 45, ал. 1, т. 12 ЗЗО е предвидено, че НЗОК заплаща медицинската помощ, представляваща предписване и отпускане на медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели, предназначени за домашно лечение на територията на страната, както и на медицински изделия, прилагани в болничната медицинска помощ.

Съгласно чл. 45, ал. 35 ЗЗО за медицинските изделия, прилагани в болничната медицинска помощ, които се заплащат напълно извън стойността на оказваните медицински услуги, се прилага механизъм, гарантиращ предвидимост и устойчивост на бюджета на НЗОК, който ежегодно се приема с решение на Надзорния съвет на НЗОК съобразно средствата за здравноосигурителни плащания за медицински изделия, определени в закона за бюджета на НЗОК за съответната година. Надзорният съвет на НЗОК приема с решение методика за прилагане на механизма.

В раздел II от оспорения Механизъм е дадено легално определение на акта, според което Механизмът представлява законоустановена мярка, прилагана за обезпечение изпълнението на бюджета на НЗОК за напълно платени медицински изделия, прилагани в болничната медицинска помощ и с цел осигуряване на достъпа на здравноосигурените лица до лечение с медицински изделия. Напълно заплатени са медицинските изделия, включени в списъка по чл. 13, ал. 2, т. 2, буква „б“ от Наредба № 10 от 2009 г., които са определени за заплащане при стойност 100 на сто на основание чл. 33, ал. 5 от Наредба № 7 от 31.03.2021 г. Механизмът се реализира в етапа на заплащането на отчетените и одобрени за заплащане МИ от лечебните заведения за болнична медицинска помощ и се изразява в намаляване на стойността, която НЗОК заплаща за посочените медицински изделия. Заплащането по намалена стойност на отчетените и одобрени за заплащане медицински изделия след изчерпване на обема на медицинските изделия за съответната група/подгрупа по Спецификацията се извършва при условия и по ред съгласно Методика за прилагане на Механизма, която се утвърждава от Надзорния съвет на НЗОК и се публикува на интернет страницата на НЗОК. Независимо от прилагане действието на Механизма съответните медицински изделия остават напълно безплатни за пациента.

Съгласно чл. 45, ал. 36 ЗЗО за прилагането на механизма по чл. 45, ал. 35 ЗЗО НЗОК и производителите или търговците на едро, или техни упълномощени представители ежегодно сключват договори до 1 април на съответната година, които влизат в сила от 1 януари на годината. Медицинските изделия, за които не са сключени договори до 1 април на съответната година, не се заплащат от НЗОК. Договорите, сключени между Националната здравноосигурителна каса, съответно регионална здравноосигурителна каса, по чл. 45 с физически или юридически лица, са административни договори. За тях чл. 19б и чл. 19в от Административнопроцесуалния кодекс не се прилагат – чл. 45а, ал. 4 ЗЗО.

Медицинските изделия, чиято доставка е възложена със сключените договори, са посочени в приложение № 1 към тях. Според клаузите на договорите в приложението медицинските изделия са разпределени по групи, подгрупи, групи по технически изисквания, НЗОК код, производители, търговско наименование на всяко МИ, съответната му стойност, до която НЗОК заплаща, договорения обем/брой на доставката и цена на изпълнителя. Стойността, която възложителят заплаща за съответното МИ, е и цена на изпълнителя и тя е посочена в списъка по чл. 13, ал. 2, т. 2, буква „б“ от Наредба № 10 от 2009 г. Тази стойност се намалява съответно след достигане на определените количества (обеми) в Спецификацията при условията и по алгоритъма на Методиката, утвърдена с решение на НЗОК за съответната година, в случая – за 2023 година. Стойността за съответното медицинско изделие се намалява автоматично за всички МИ, за които има сключени договори за конкретна група/подгрупа/група по технически изисквания, в месеца, в който са генерирани данни от електронната система HOSP_CPW на НЗОК за надвишаване на утвърдения обем МИ за съответната група/подгрупа, определен в Спецификацията, утвърдена с Решение на Надзорния съвет на НЗОК № РД-НС-04-85 от 17.08.2022 г. Описаният механизъм за намаляване на стойността на МИ се прилага при надвишаване на първоначално определените обеми в Спецификацията за съответните МИ по групи/подгрупи/групи по технически изисквания, така както са определени с решението на Надзорния съвет на НЗОК и независимо от договорените индивидуални обеми МИ, съгласно приложение № 1 към договора.

В настоящия казус НЗОК е сключила договор № РД-14МИ-11 от 13.02.2023 г. и договор № РД-14МИ-36 от 13.02.2023 г. с търговеца на едро на медицински изделия „РСР“ ЕООД.

По делото е приета съдебно-икономическа експертиза, която се кредитира от съда като обективна и компетентна. В заключението си вещото лице е посочило, че според информация от НЗОК данните за вложените МИ постъпват от лечебните заведения за болнична помощ в районните здравноосигурителни каси чрез ежедневни и месечни електронни отчети, които след проверка се одобряват или отхвърлят от РЗОК. За всеки отчетен месец достигнатите обеми на групите МИ се изчисляват автоматично от електронната система и се генерират справки за одобрените и отхвърлените МИ към всеки от договорите с търговците на едро. Заедно с тези справки за съответния отчетен период се генерират приложение № 1 за достигнатите обеми на МИ от групите, заплащани напълно от НЗОК на търговците на едро, съпоставени с определения обем за групата по Спецификация за 2023 г. и процентното им съотношение, както и приложения № 3 и 4 към всеки от договорите с търговците на едро. В приложение № 1 се включват само доставените, вложени и одобрени за заплащане медицински изделия от групите, заплащани напълно от НЗОК. Достигнатите обеми са с натрупване от началото на действие на списъка и са формирани от отчетените и одобрени МИ на всички търговци на едро, които имат изделия в съответната група. Експертът е обобщил данните за достигнатите обеми на вложените и одобрени МИ по месеци и процентното съотношение спрямо прогнозния обем, заложен по Спецификацията, и е представил същите по тримесечия в табличен вид в заключението си.

Съгласно т. 4 от раздел III от Методиката, цитирана от експерта в заключението, разплащането на отчетените и одобрени за заплащане медицински изделия съобразно утвърдения обем за съответната група/подгрупа по Спецификацията се извършва ежемесечно по следния начин:

4.1. До достигане на 100 % от утвърдения обем МИ за съответната група/подгрупа, определен в Спецификацията, медицинските изделия се заплащат по стойността, утвърдена от Надзорния съвет на НЗОК.

4.2. При достигане на обем в рамките на 101 % – 110 % от утвърдения обем МИ за съответната група/подгрупа, определен в Спецификацията, стойността на МИ, заплащана от НЗОК, се редуцира с 10 % от утвърдената стойност.

4.3. При достигане на обем в рамките на 111 % – 120 % от утвърдения обем МИ за съответната група/подгрупа, определен в Спецификацията, стойността на МИ, заплащана от НЗОК, се редуцира с 20 % от утвърдената стойност.

4.4. При достигане на обем над 121 % от утвърдения обем МИ за съответната група/подгрупа, определен в Спецификацията, стойността на МИ, заплащана от НЗОК, се редуцира с 30 % от утвърдената стойност.

В т. 5 от Методиката е посочено, че започва да се прилага в месеца, в който са генерирани данни от електронната система HOSP_CPW на НЗОК за надвишаване на утвърдения обем МИ за съответната група/подгрупа, определен в Спецификацията.

Съгласно т. 6 от Методиката при генерирани данни за надвишаване на утвърдения обем МИ за съответната група/подгрупа, определен в Спецификацията, се задейства алгоритъм, чрез който електронната система HOSP_CPW на НЗОК:

6.1. изчислява броя МИ, надвишили утвърдения обем по Спецификация за съответната група/подгрупа през отчетния месец;

6.2. изчислява общата сума, с която се редуцира стойността на съответния брой МИ, надвишили утвърдения обем за група/подгрупа в Спецификацията, съгласно условията, посочени в раздел III, т. 4;

6.3. разпределя получената в т. 6.2 сума солидарно между всички отчетени и одобрени за заплащане през месеца МИ, като намалява стойността, заплащана от НЗОК, с еднакъв процент за всяко отчетено и одобрено за заплащане през месеца МИ.

Експертът е изчислил, че съгласно раздел III, т. 7 от Методиката, приета с Решение на Надзорния съвет на НЗОК № РД-НС-04-65 от 30.08.2023 г., размерите на сумите, с които НЗОК е редуцирала утвърдените стойности на отчетените и одобрени за заплащане медицински изделия, доставени от „РСР“ ЕООД в изпълнение на цитираните по-горе договори през 2023 г., по групи/подгрупи медицински изделия общо за годината е 874 369,47 лв. В табличен вид сумите са показани по групи МИ за всеки месец. Вещото лице е посочило, че редуцираните суми са определени в съответствие с правилата, установени с Механизма и Методиката, приети с Решение № РД-НС-04-65 от 30.08.2023 г. на Надзорния съвет на НЗОК.

При тези фактически и правни обстоятелства настоящият тричленен състав намира, че обжалваният подзаконов нормативен акт е материално незаконосъобразен.

Разпоредбата на чл. 45, ал. 35 ЗЗО не съдържа самостоятелна уредба на обществени отношения, свързани със заплащането на медицинската помощ по ал. 1, т. 12, а е предвидено издаване на друг акт въз основа и в изпълнение на закона – оспорения Механизъм и Методиката за прилагането му, който по своята правна природа е нормативен административен акт. Независимо че няма конкретни законови правила, които се детайлизират с обсъждания Механизъм, преценката за неговата материална законосъобразност следва да се извърши на плоскостта на съответствието му с основното правно положение, залегнало в чл. 45, ал. 35 във връзка с ал. 1, т. 12 ЗЗО, че: за медицинските изделия, прилагани в болничната медицинска помощ, НЗОК заплаща напълно стойността им. Механизмът за гарантиране предвидимост и устойчивост на бюджета на НЗОК за 2023 г. следва да бъде преценен както в контекста на законовото задължение за заплащане напълно цената на медицинските изделия, прилагани в болничната медицинска помощ от НЗОК, така и за съответствието му с принципите на пропорционалност при защита на интересите на участниците в тези обществени отношения и равенство на икономическите субекти, прокламирани в чл. 19 КРБ.

Съгласно чл. 45, ал. 35 ЗЗО с Механизма се установява компенсаторен алгоритъм за заплащане на медицинските изделия по ал. 1, т. 12, които се заплащат изцяло от НЗОК. Механизмът намира приложение при надвишаване на обемите медицински изделия, определени в Спецификацията, утвърдена с Решение № РД-НС-04-85 от 17.08.2022 г. на НС на НЗОК, съгласно данните за одобрените за заплащане медицински изделия, предоставени от електронна система на НЗОК. С прилагането на Механизма и Методиката при изпълнение на задължението си производителите/търговците на едро да доставят медицински изделия за обемите, които надхвърлят договорените прогнозни количества, като краен резултат не получават изцяло стойността на същите. Заплащането по намалена стойност на отчетените и одобрени за заплащане медицински изделия след изчерпване на обема на медицинските изделия за съответната група/подгрупа по Спецификацията се извършва при условията и реда на Механизма и Методиката за прилагането му.

Групите/подгрупите на медицинските изделия, обемите/количествата на тези изделия и стойността, на която се доставят, се определят по реда на Наредба № 7 от 2021 г. В чл. 23, ал. 1 и 2 от наредбата е предвидено, че Националната здравноосигурителна каса провежда ежегодно процедура за определяне на стойността, до която заплаща групи медицински изделия, за които в нормативен акт е посочено, че се осигуряват със средства от нейния бюджет. Стойността по ал. 1 се определя за съответна група медицински изделия, отговарящи на определени технически изисквания, в съответствие с предвидените средства в бюджета на НЗОК за съответната календарна година

Според чл. 25, ал. 1 от Наредба № 7 от 2021 г. процедурата по договарянето на медицински изделия, стойността на които се заплаща напълно или частично от НЗОК, се извършва на основата на спецификация, утвърдена от Надзорния съвет на НЗОК. Спецификацията съдържа: 1. групи, в които се включват медицинските изделия съобразно предназначението им; 2. подгрупи медицински изделия в рамките на една група, определени съобразно приложението им; 3. групи медицински изделия по технически изисквания в рамките на една подгрупа; 4. обособени групи/подгрупи/групи по технически изисквания медицински изделия, прилагани в условията на болничната медицинска помощ, заплащани на производители или търговци на едро с медицински изделия или на техни упълномощени представители, сключили договори за доставка на медицински изделия по реда на тази наредба; 5. условия за периодичност и/или количества на доставяните медицински изделия, заплащани от НЗОК; 6. максимална прогнозна аналитична стойност, до която НЗОК заплаща за съответната група/подгрупа/група по технически изисквания/групите по т. 4, буква „в“ и съответния им прогнозен брой (обем) медицински изделия за 12-месечен период, който НЗОК заплаща; 7. условия и изисквания за предписване и отпускане на съответните групи/подгрупи и групи по технически изисквания.

Процедурата по договаряне на стойността, до която НЗОК заплаща конкретни медицински изделия, принадлежащи към една група, се провежда от експертна комисия, назначена от управителя на НЗОК, след изтичане на срока за подаване на документите за участие в договарянето – чл. 27, ал. 1 от Наредба № 7 от 2021 г. Комисията извършва комплексна оценка на предложенията и в съответствие с резултатите от нея класира най-разходоефективните от тях по групи, определя ги за заплащане на производител/търговец на едро/упълномощен представител при стойност 100 на сто – чл. 32, ал. 4. След приключване на процедурата по чл. 23, ал. 1 НЗОК съставя списъци с групирани и определени конкретни медицински изделия, както и стойността, до която НЗОК ги заплаща, които влизат в сила от 1 януари на следващата календарна година – чл. 34, ал. 1 от наредбата.

Съгласно чл. 14, ал. 1 и 2 от Наредба № 10 от 2009 г. НЗОК заплаща МИ от списъците по чл. 13, ал. 2, за които са сключени договори за доставка на МИ с производители или търговци на едро с МИ, или техни упълномощени представители или са подадени писмени заявления по чл. 30, ал. 4 от наредбата по чл. 11, ал. 1 от производителите или търговците на едро с медицински изделия, и/или техните упълномощени представители. Националната здравноосигурителна каса заплаща МИ по ал. 1 до стойностите, посочени в списъците по чл. 13, ал. 2. Условията за заплащане на медицинските изделия на търговците на едро, сключили договор с НЗОК, са посочени в чл. 16в, ал. 2 и 7 от наредбата.

Прегледът на цитираната нормативна уредба показва следното:

Определяне на количествата/обемите на медицински изделия в болничната помощ, които се заплащат напълно от НЗОК, е изцяло в прерогатив на касата. Определят се като прогнозни, като водещ показател са количествата/обемите, доставени през предходните три години (в тази насока – докладна записка вх. № 21-01-2273 от 30.08.2023 г.). Доставчиците на медицински изделия участват в процедурата по определяне на стойността на медицинските изделия, включени в списъка по чл. 13, ал. 2, буква „б“ от Наредба № 10 от 2009 г. Съществен критерий при определяне на стойността, до която НЗОК заплаща конкретни медицински изделия по групи, е – най-разходоефективната от тях по групи. Стойността, която НЗОК заплаща за всяко МИ, е утвърдена от НС на НЗОК и представлява крайната цена на изделието. При участие в процедурата по определяне на стойностите на медицинските изделия, в т. ч. на тези, които се изплащат в условията на болничната помощ, производителите/търговците на едро декларират, че могат да осигурят необходимите количества медицински изделия за 12-месечен период.

След приключване на административната процедура по определяне на групите/подгрупите/групите по технически изисквания, количествата/обемите и стойността на доставките НЗОК сключва административни договори с търговците на едро. С договора изпълнителят се задължава да осигурява регулярен внос и/или производство, да разпространява регулярно всички МИ, предмет на договора, за които е оторизиран, за периода на действие на списъка. Едно от условията в договорите е съгласието на доставчика с прилагането на Механизма и Методиката за съответната година, в случая – 2023 година. Както вече се посочи, Механизмът регламентира възможност за намаляване на приходите на доставчиците на медицински изделия, които се заплащат напълно в условията на болнична медицинска помощ от НЗОК. Основание за намаляване на стойността, която заплаща НЗОК, е надхвърляне на прогнозните обеми/количества медицински изделия. За разлика от нормативно уредената процедура по определяне на стойността на медицинските изделия, в приложимата наредба не се предвиждат ред, критерии и показатели, въз основа на които се определят количествата/обемите на медицинските изделия, заплащани напълно от НЗОК. По силата на сключения договор търговецът на едро е длъжен да достави медицинските изделия, независимо че надхвърлят определените от НЗОК обеми, но без да получи пълната стойност на същите. Тази стойност е определена по критерий най-разходоефективната, т. е. и след постигнатия максимален резултат за възложителя при определяне на цената, при надхвърляне на прогнозния бюджет, на изпълнителя се прехвърля финансовата тежест при доставките на медицинските изделия. На следващо място Механизмът и Методиката за прилагането му не предвиждат стойността на доставените медицински изделия над прогнозираните количества да се компенсира със стойността на доставените по-малко медицински изделия, т. е. дори и при постигната икономия на разходите при доставките на част от медицинските изделия доставчикът ще получи занижено плащане. В обобщение, доставчиците на медицински изделия са икономически засегнати от Механизма чрез поемане на финансовата тежест от годишното превишаване на разходите на НЗОК. Независимо дали този резултат се дължи на скрит дефицит на разходите, на неточно прогнозиране на количествата/обемите медицински изделия или на съвкупност от тези фактори за съответната година, изводът, който се налага, е, че чрез прилагане на Механизма се нарушават принципите на чл. 19, ал. 1 и 2 КРБ, според които икономиката на държавата се основава на свободна стопанска инициатива и законът гарантира еднакви права на гражданите и юридическите лица за стопанската им дейност. Заложената от законодателя цел при приемането на Механизма е да гарантира предвидимост и устойчивост на бюджета на НЗОК, който ежегодно се приема с решение на Надзорния съвет на НЗОК чрез ограничаване на разходите за заплащане на напълно платените медицински изделия, прилагани в болничната медицинска помощ съобразно средствата за здравноосигурителни плащания за медицински изделия за съответната година. Изпълнението на тази цел обаче не означава на практика да се прехвърли част от разходите за доставените в повече от прогнозния брой/обем медицински изделия, прилагани в болничната медицинска помощ, върху съответните доставчици на медицински изделия, като се освободи НЗОК от задължението си да заплати изцяло стойността на медицинските изделия, определянето на чиито количества/обеми и стойност са в нейните правомощия. В тази връзка в Решение № 15 от 21.10.2010 г. по к. д. № 9/2010 г. Конституционният съд на РБ е посочил, че съображения за целесъобразност, както и наличието на потребност от постигането на обществено приоритетни и значими цели, каквото е бюджетното осигуряване на изпълнението на държавните функции, допускат различия в законодателните решения, без това да противоречи на конституционния принцип по чл. 19, ал. 2 КРБ. В случая с оспорения Механизъм и Методиката за прилагането му това условие не е спазено. Неоснователни са доводите на ответната страна, че жалбоподателят е приел клаузите по договорите за доставка на медицинските изделия, в т. ч. за автоматично намаляване стойността на МИ при надвишаване на утвърдения обем за съответната група/подгрупа, независимо от договорените индивидуални обеми МИ. Спорът не е на плоскостта на правоотношенията по административния договор, а за съответствието на подзаконовия административен акт с основни конституционни принципи и законови разпоредби, поради което съгласието на икономическите субекти да понесат посочения преразход не води до извод, че Механизмът е законосъобразен.

Предвиденият в Механизма и Методиката за прилагането му алгоритъм за солидарно разпределение на намалената стойност на медицинските изделия води до различни резултати за частноправните субекти, което също е в отклонение на целта на законодателя за приемането му, залегнала в чл. 45, ал. 35 ЗЗО, и противоречи на конституционното правило на чл. 19, ал. 2 КРБ. Съгласно т. 6 от раздел III при генерирани данни за надвишаване на утвърдения обем МИ за съответната група/подгрупа, определен със Спецификацията, се задейства алгоритъм, чрез който електронната система изчислява броя МИ, надвишили утвърдения обем по Спецификацията за съответната група/подгрупа през отчетния месец, изчислява общата сума, с която се редуцира стойността на съответния брой МИ, надвишили утвърдения обем, и разпределя получената сума по т. 6.2 солидарно между всички отчетени и одобрени за заплащане МИ, като намалява стойността, заплащана от НЗОК с еднакъв процент за всяко отчетено и одобрено за заплащане през месеца МИ. Формулата показва, че без значение какъв е обемът/количеството на МИ, доставени съгласно договорите на отделните търговци, т. е. дали надхвърлят, или не уговорените с договора количества по съответните групи/подгрупи, всеки от тях ще получи като ответна престация намалената стойност на доставения продукт. Избраният подход и при отсъствие на корекционен механизъм създава вътрешна неравнопоставеност между икономическите субекти и е в конфликт с конституционния принцип по чл. 19, ал. 2 КРБ. В тази насока в Решение № 6 от 11.04.2024 г. по к. д. № 15/2023 г. Конституционният съд приема, че: „Общественият интерес от спазването на бюджетната дисциплина при лимитиран публичен ресурс, с който една държава може да се разпорежда, е легитимна цел, която би могла да оправдае ограничения на правото на здравно осигуряване. Задача на законодателя е при въвеждане на оспореното ограничение да държи сметка както за гаранцията на съществуващото благо съгласно чл. 52, ал. 1 от Основния закон, така и за целта, преследвана от ограничителната разпоредба, и да ги доведе до справедлив баланс (…).“ Намирането на този баланс обаче не може да бъде постигат чрез правни и икономически средства, които засягат гарантираното от Конституцията право на операторите на този пазар да бъдат еднакво третирани при еднакви правни условия за стопанска дейност. В същото решение Конституционният съд, при обсъждане на конституционносъобразността на разпоредбата на чл. 55а, ал. 2 ЗЗО, сочи, че изпълнителите на медицинска помощ се задължават да изпълняват своите договорни задължения към НЗОК, респ. здравноосигурените лица да упражняват своите осигурителни права към нея, по такъв начин, че прогнозните финансови разчети за необходимите разходи, направени от НЗОК по райони и оттам – по лечебни заведения, във всички случаи да се оказват точни и да не се налага дори минимална преразпределителна дейност. По този начин от прогнозни тези обеми и стойности се превръщат в императивни с фиксиран максимум. Това води до преразпределение на риска от неточности при изготвянето на финансовите прогнози за разходите за медицинска помощ. В настоящия казус, чрез приетия Механизъм и Методика за прилагането му, на търговците на едро на МИ се прехвърля солидарно преразходът на средства, които надхвърлят утвърдения бюджет чрез намаляване на дължимата цена при неизпълнение на финансовите прогнози и по този начин се компенсира скрит бюджетен дефицит, което не съответства на законовите условие и цел за приемането му, както и на конституционния принцип по чл. 19, ал. 1 във връзка с ал. 2 КРБ.

Предвид изложеното, обжалваният Механизъм, гарантиращ предвидимост и устойчивост на бюджета на НЗОК, приложим за 2023 г. за медицинските изделия, заплащани напълно в условията на болничната медицинска помощ, приет с Решение № РД-НС-04-65 от 30.08.2023 г. на Надзорния съвет на НЗОК (ДВ, бр. 77 от 8 септември 2023 г.), следва да се отмени като незаконосъобразен.

При този изход на делото основателно е искането на жалбоподателя за присъждане на сторени съдебно-деловодни разноски, претендирани и доказани в размер на 2320 лв. (1186,20 евро), от които: 30 лв. (15,34 евро) – такса за обнародване на съобщение в „Държавен вестник“, 1000 лв. (511,29 евро) – платено в брой адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие № 20250125 от 25.01.2025 г., 1290 лв. (659,57 евро) – депозит за назначената по делото съдебно-икономическа експертиза.

Водим от горното и на основание чл. 193, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, състав на пето отделение,

РЕШИ:

Отменя изцяло Механизъм, гарантиращ предвидимост и устойчивост на бюджета на НЗОК, приложим за 2023 г. за медицинските изделия, заплащани напълно в условията на болничната медицинска помощ, приет с Решение № РД-НС-04-65 от 30.08.2023 г. на Надзорния съвет на НЗОК (ДВ, бр. 77 от 8 септември 2023 г.).

Осъжда Националната здравноосигурителна каса – гр. София, да заплати на „РСР“ ЕООД, ЕИК 121706547, със седалище и адрес на управление гр. София, [улица], направените разноски по делото общо в размер на 1186,20 (хиляда сто осемдесет и шест евро и 20 евроцента).

Решението подлежи на обжалване пред петчленен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

Решението да се разгласи по реда на чл. 194 АПК при влизането му в сила.

И. ф. председател: Любомир Гайдов

МИНИСТЕРСТВО НА РЕГИОНАЛНОТО РАЗВИТИЕ И БЛАГОУСТРОЙСТВОТО

ЗАПОВЕД № РД-02-15-34 от 20 юли 2026 г.

В Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) е постъпило писмо с вх. № 90-05-1056 от 29.05.2026 г. на министъра на транспорта и съобщенията с приложен проект на специализиран подробен устройствен план – парцеларен план (СПУП – ПП) на оперативната акватория, зоната за маневриране и зоната за подхождане за обект с посочено наименование: „Брегозащитно и хидротехническо съоръжение (буна) с двойно предназначение, използвано и като специализиран пристанищен обект – лодкостоянка“, към ПИ 07079.10.940 по кадастралната карта и кадастралните регистри (КККР) в местност Рибарско селище, землище на гр. Бургас, община Бургас, за провеждане на производство по реда и при условията на § 57 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България (ПЗР на ЗИДЗМПВВППРБ) (обн., ДВ, бр. 104 от 2020 г.; доп., бр. 106 от 2023 г.), с цел вписване на обекта в регистъра по чл. 92, ал. 4 от същия закон. Към проекта са приложени документ за собственост, становища на Министерството на земеделието и храните (рег. № 13-672/24.03.2026 г.), Министерството на отбраната на Република България (рег. № 04-41-21/31.03.2026 г.), Министерството на околната среда и водите (с рег. № 04-00-620/ 24.03.2026 г.) и Министерството на културата (изх. № СТ-84-246/30.04.2026 г.).

Видно от горепосоченото писмо министърът на транспорта и съобщенията е провел процедурата по съгласуване на горепосочения СПУП – ПП и служебно го изпраща за приемане и одобряване на министъра на регионалното развитие и благоустройството.

Проектът и приложените към него документи са разгледани на заседание на Националния експертен съвет по устройство на територията и регионална политика (НЕСУТРП) при МРРБ. В хода на заседанието на НЕСУТРП е постъпило становище по проекта от „Геозащита“ ЕООД – Варна, с вх. № 90-05-1056/1/24.06.2026 г. в МРРБ, от което се установи, че съгласно Генералната схема за брегозащита на Българското Черноморско крайбрежие обектът попада в Черноморецки брегоукрепителен район, участък от нос Форос до нос Чукаля, който е с допустима скорост на абразия (< 0,10 м/г.), изграден е преобладаващо от здрави, трудно абрадиращи се скали и в обхвата на проекта не се предвижда изграждане на брегозащита. Съгласно становището на „Геозащита“ ЕООД – Варна, съоръжението в поземлен имот с идентификатор 07079.10.940 по КККР на гр. Бургас няма характер на брегозащитно и брегоукрепително съоръжение за предпазване от вредното въздействие на водите по смисъла на чл. 6, ал. 4, т. 2 от Закона за устройството на Черноморското крайбрежие (ЗУЧК).

Предвид горните обстоятелства НЕСУТРП е взел решение по Протокол № УТАТУ 01-02-6/ 25.06.2026 г., че не приема проекта на СПУП – ПП за обекта, тъй като не са налице изискванията на § 57, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗМПВВППРБ (обн., ДВ, бр. 104 от 2020 г.; доп., бр. 106 от 2023 г.).

Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс при условията, посочени в закона, административният орган е длъжен да започне, да проведе и да приключи административното производство с надлежен акт, ако са налице предвидените предпоставки.

Производството по разрешаване, изработване и одобряване на СПУП на специализирани пристанищни обекти по чл. 111а, ал. 1 или чл. 111б, ал. 1 от ЗМПВВППРБ е уредено в чл. 112д от ЗМПВВППРБ, като на основание чл. 112п, ал. 1 от същия закон за неуредените въпроси във връзка със създаването, съгласуването, съобщаването, приемането, одобряването и обжалването на специализираните подробни устройствени планове се прилагат разпоредбите на Закона за устройство на територията (ЗУТ) и на подзаконовите актове по прилагането му.

В § 57, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗМПВВППРБ (обн., ДВ, бр. 104 от 2020 г.; доп., бр. 106 от 2023 г.) е предвидено специално производство по одобряване на СПУП за брегозащитни и брегоукрепителни хидротехнически съоръжения по Черноморското крайбрежие, които са построени преди 2 април 2018 г. и са проектирани и изградени така, че осигуряват безопасно приставане и временно престояване на кораби. Това производство е във връзка с вписването на тези съществуващи обекти в регистъра по чл. 92, ал. 4 като специализирани пристанищни обекти по чл. 111а, ал. 1 или чл. 111б, ал. 1 от ЗМПВВППРБ.

Съгласно § 57, ал. 2 и 3 от ПЗР на ЗИДЗМПВВППРБ (обн., ДВ, бр. 104 от 2020 г.; доп., бр. 106 от 2023 г.) към заявлението за вписване се прилага проект на СПУП по чл. 112д, ал. 3, отразяващ съществуващото положение, като министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията провежда процедура по съгласуване на проекта на СПУП и го изпраща служебно на министъра на регионалното развитие и благоустройството за приемане и одобряване. В тези случаи не се издава разрешение за изработване на проект на СПУП, с което да се определят обхватът, целите и задачите на проекта и да се одобрява заданието за изработване на плана.

В настоящия случай в производството по одобряване на СПУП по § 57 от ПЗР на ЗИДЗМПВВППРБ (обн., ДВ, бр. 104 от 2020 г.; доп., бр. 106 от 2023 г.) е установено, че съоръжението – предмет на плана, не представлява брегозащитно и брегоукрепително съоръжение за предпазване от вредното въздействие на водите по смисъла на чл. 6, ал. 4, т. 2 от ЗУЧК.

Видно от представените по преписката документи съоръжението – предмет на плана, е построено през 1987 г. в акваторията на Черно море, като строителството е осъществено върху морско дъно и неговите недра, които съгласно чл. 12, ал. 2 от Закона за водите са публична държавна собственост. Съгласно приложения документ за собственост съоръжението е собственост на „Пламс 2001“ ЕООД.

На основание чл. 6, ал. 4, т. 2 от ЗУЧК брегоукрепителните и брегозащитните системи и съоръжения за предпазване от вредното въздействие на водите, изградени в имоти – държавна собственост, извън границите на населените места, са публична държавна собственост, която не може да бъде обявена за частна. Следователно брегозащитно и брегоукрепитело съоръжение за предпазване от вредното въздействие на водите по смисъла на чл. 6, ал. 4, т. 2 от ЗУЧК не може да бъде собственост на търговско дружество.

Въз основа на изложеното не е налице основанието за одобряване на проекта на СПУП по реда на § 57, ал. 3 от ПЗР на ЗИДЗМПВВППРБ (обн., ДВ, бр. 104 от 2020 г.; доп., бр. 106 от 2023 г.), тъй като съоръжението – предмет на СПУП, не е съществуващо брегозащитно и брегоукрепително хидротехническо съоръжение, което ще изпълнява и функции на специализиран пристанищен обект по чл. 111а, ал. 1 или чл. 111б, ал. 1 от ЗМПВВППРБ.

С оглед гореизложените мотиви, събраните в производството писмени доказателства и на основание § 57, ал. 2 и 3 от ПЗР на ЗИДЗМПВВППРБ (обн., ДВ, бр. 104 от 2020 г.; доп., бр. 106 от 2023 г.), чл. 112д, ал. 3 и 6, чл. 112п, ал. 1 от ЗМПВВППРБ отказвам да одобря проект на специализиран подробен устройствен план – парцеларен план на оперативната акватория, зоната за маневриране и зоната за подхождане за обект: „Брегозащитно и хидротехническо съоръжение (буна) с двойно предназначение, използвано и като специализиран пристанищен обект – лодкостоянка“, към ПИ 07079.10.940 по КККР в местност Рибарско селище, землище на гр. Бургас, община Бургас, като неотговарящ на изискванията на § 57, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗМПВВППРБ.

На основание чл. 129, ал. 4 от ЗУТ заповедта да се изпрати за обнародване в „Държавен вестник“ и да се публикува на интернет страницата на МРРБ.

На основание § 57, ал. 4 от ПЗР на ЗИДЗМПВВППРБ (обн., ДВ, бр. 104 от 2020 г.; доп., бр. 106 от 2023 г.) екземпляр от заповедта да се изпрати на министъра на транспорта и съобщенията след влизането й в сила.

На основание чл. 215, ал. 1 и 4 от ЗУТ настоящата заповед подлежи на обжалване от заинтересуваните лица пред Върховния административен съд в 30-дневен срок от обнародването й в „Държавен вестник“ чрез МРРБ.

Министър: Ив. Шишков

НАЦИОНАЛЕН СТАТИСТИЧЕСКИ ИНСТИТУТ

ЗАПОВЕД № РД-05-501 от 15 юли 2026 г.

На основание чл. 7, ал. 1, т. 6 във връзка с чл. 9, т. 9 и чл. 10 от Закона за статистиката и чл. 6, ал. 2, т. 12 от Устройствения правилник на НСИ утвърждавам:

I. Номенклатурата на продукцията на селското, горското и рибното стопанство, за краткост наричана „ПРОДАГРО-2025“, а за международно използване – „PRODAGRO-2025“, и правилата за нейното прилагане.

II. Утвърдената номенклатура и правилата за нейното прилагане се прилагат считано от 1 януари 2026 г.

III. Настоящата заповед отменя Заповед № РД-05-918 от 1.12.2015 г. на председателя на НСИ (ДВ, бр. 97 от 11.12.2015 г.).

IV. На основание чл. 10, ал. 3 от Закона за статистиката заповедта следва да се обнародва в „Държавен вестник“ в срок до 30 дни от нейното издаване.

V. Контрол по изпълнението на настоящата заповед възлагам на главния секретар на НСИ.

Приложения:

1. Номенклатура на продукцията на селското, горското и рибното стопанство;

2. Правила за прилагането на номенклатурата.

Председател: Ат. Атанасов

Номенклатура на продукцията на селското, горското и рибното стопанство (ПРОДАГРО-2025)

Бележки:

1 Отглеждане на зърнено-житни (различни от ориз) и бобови култури и маслодайни семена, включително семепроизводство.

2 Отглеждане на едър рогат добитък, с млечно направление, сперма от тях, сурово мляко от тях.

3 Доза, съответстваща на количеството, необходимо за едно осеменяване.

4 Отглеждане на едър рогат добитък, с друго направление, сперма от тях.

5 Живи телета от рода на едрия рогат добитък до 1 г.

Правила за прилагане на Номенклатурата на продукцията на селското, горското и рибното стопанство (ПРОДАГРО-2025)

Раздел І
Общи положения

Чл. 1. (1) Настоящите правила уреждат реда и начините за прилагане (използване, актуализиране и поддържане) на Номенклатурата на продукцията на селското, горското и рибното стопанство, версия 2025, за краткост наричана „ПРОДАГРО-2025“, а за международно използване – „PRODAGRO-2025“.

(2) Номенклатурата на продукцията на селското, горското и рибното стопанство, версия 2025, е със статут на национална класификация.

Чл. 2. Правилата се прилагат само за използването на класификацията за статистически цели.

Чл. 3. Комплектът материали по използването на Номенклатурата на продукцията на селското, горското и рибното стопанство, версия 2025, включва:

1.ПРОДАГРО-2025 и правила за нейното прилагане;

2.таблици на преход – връзки с предходната версия на номенклатурата и Комбинираната номенклатура.

Раздел ІІ
Същност и предназначение

Чл. 4. ПРОДАГРО-2025 осигурява национално единство и съвместяване с европейските и международните стандарти при статистически и други икономически изследвания и анализи на продукцията на селското, горското и рибното стопанство.

Чл. 5. (1) ПРОДАГРО-2025 е част от националната система от класификации. Чрез нея се дефинира връзката между продуктите на селското, горското и рибното стопанство от ПРОДАГРО-2025, Класификацията на продуктите по икономически дейности (КПИД-2025) и Комбинираната номенклатура.

(2) ПРОДАГРО-2025 обхваща продуктите (стоките и услугите) на характерните производства за разделите от 01 до 03 на Класификацията на икономическите дейности (КИД-2025).

(3) ПРОДАГРО-2025 е предназначена да осигурява обвръзка на данните за производство с данните за вноса и износа на продукцията, тъй като обхватът на позициите в ПРОДАГРО-2025 е дефиниран чрез връзката със съответните позиции в Комбинираната номенклатура на Европейския съюз, която се базира на Международната конвенция за Хармонизираната система за описание и кодиране на стоките. „Общите правила за тълкуване на Хармонизираната система“ по принцип са приложими и за позициите на ПРОДАГРО-2025.

(4) ПРОДАГРО-2025 е йерархична система за класифициране на продуктите, произвеждани от селското, горското и рибното стопанство.

(5) Кодовата система на ПРОДАГРО-2025 е развитие на кодовата система на системата от национални икономически класификации от вида ХХХХ.ХХ.YY.ZZ, като:

• първите четири знака дефинират класа икономически дейности по КИД-2025, който произвежда стоката или услугата (ниво 1);

• първите четири знака дефинират класа икономически дейности по КИД-2025, който произвежда стоката или услугата (ниво 1);

• петият и шестият знак дефинират категория и подкатегория съгласно КПИД-2025, в която се включва стоката (ниво 2);

• петият и шестият знак дефинират категория и подкатегория съгласно КПИД-2025, в която се включва стоката (ниво 2);

• седмият и осмият знак дефинират продуктова позиция от първото ниво с национално значение (ниво 3);

• седмият и осмият знак дефинират продуктова позиция от първото ниво с национално значение (ниво 3);

• деветият и десетият знак дефинират продуктова позиция от второто ниво с национално значение (ниво 3).

• деветият и десетият знак дефинират продуктова позиция от второто ниво с национално значение (ниво 3).

Една позиция на ПРОДАГРО-2025 съдържа:

• код на позицията – десетзначен код;

• код на позицията – десетзначен код;

• наименование на позицията (текст);

• наименование на позицията (текст);

• измерителна единица;

• измерителна единица;

• код на позициите от Комбинираната номенклатура.

• код на позициите от Комбинираната номенклатура.

Раздел ІІІ
Използване

Чл. 6. (1) ПРОДАГРО-2025 се използва задължително, когато се прилагат статистически групировки на продукцията на селското, горското и рибното стопанство:

• при статистическата дейност;

• при статистическата дейност;

• в национални статистически и информационни системи.

• в национални статистически и информационни системи.

(2) ПРОДАГРО-2025 се използва задължително при събирането, обработването и разпространението на статистически данни.

(3) Предоставянето на информация за продуктите, посочени в позициите на ПРОДАГРО- 2025, е задължително по всички посочени измерителни единици.

(4) Указания за прилагането на ПРОДАГРО- 2025 (като основен инструмент в статистическата дейност) се дават от експертите на Националния статистически институт.

Чл. 7. Използването на варианти на номенклатурата с национален статут, различни от ПРОДАГРО-2025, е възможно само ако при тяхното изграждане са спазени следните изисквания:

• да не се променят структурата и съдържанието на ПРОДАГРО-2025;

• да не се променят структурата и съдържанието на ПРОДАГРО-2025;

• едно и също наименование не може да се среща в две различни групировки на едно и също йерархично ниво на номенклатурата;

• едно и също наименование не може да се среща в две различни групировки на едно и също йерархично ниво на номенклатурата;

• при наличие на кодова система, различна от тази в ПРОДАГРО-2025, задължително да се изгражда кодова таблица на преход от варианта на номенклатурата към ПРОДАГРО-2025;

• при наличие на кодова система, различна от тази в ПРОДАГРО-2025, задължително да се изгражда кодова таблица на преход от варианта на номенклатурата към ПРОДАГРО-2025;

• разработените варианти на номенклатурата да са съгласувани с Националния статистически институт.

• разработените варианти на номенклатурата да са съгласувани с Националния статистически институт.

Чл. 8. Националният статистически институт използва ПРОДАГРО-2025 пряко или като разработва варианти на номенклатурата на продуктите на селското, горското и рибното стопанство за конкретни статистически изследвания в съответствие с изискванията на настоящите правила и Закона за статистиката.

Раздел ІV
Актуализиране и поддържане

Чл. 9. (1) Актуализирането на ПРОДАГРО- 2025 става със заповед на председателя на Националния статистически институт.

(2) Националният статистически институт взема необходимите мерки, за да осигури прилагането на ПРОДАГРО-2025.

Преходни и заключителни разпоредби