Герб на Република България

ДЪРЖАВЕН ВЕСТНИК

БРОЙ 71
Петък, 07.08.2026 г. Източник: dv.parliament.bg
Съдържание

СЪДЪРЖАНИЕ НА ОФИЦИАЛЕН РАЗДЕЛ

СЪДЪРЖАНИЕ НА НЕОФИЦИАЛЕН РАЗДЕЛ

ОФИЦИАЛЕН РАЗДЕЛ

НАРОДНО СЪБРАНИЕ

УКАЗ № 274

На основание чл. 98, т. 4 от Конституцията на Република България

ПОСТАНОВЯВАМ:

Да се обнародва в „Държавен вестник“ Законът за изменение и допълнение на Изборния кодекс, приет от 52-рото Народно събрание на 30 юли 2026 г.

Издаден в София на 4 август 2026 г.

Президент на Републиката: Илияна Йотова

Подпечатан с държавния печат.

Министър на правосъдието: Николай Найденов

ЗАКОН
за изменение и допълнение на Изборния кодекс
(обн., ДВ, бр. 19 от 2014 г.; изм., бр. 35, 53 и 98 от 2014 г., бр. 79 от 2015 г., бр. 39, 57, 85 и 97 от 2016 г.; Решение № 3 на Конституционния съд от 2017 г. – бр. 20 от 2017 г.; изм., бр. 85 от 2017 г., бр. 94 и 102 от 2018 г., бр. 17, 21, 29, 34, 60 и 61 от 2019 г., бр. 88 и 107 от 2020 г., бр. 36 от 2021 г.; Решение № 5 на Конституционния съд от 2021 г. – бр. 37 от 2021 г.; Решение № 9 на Конституционния съд от 2021 г. – бр. 58 от 2021 г.; изм., бр. 15 и 104 от 2022 г.; Решение № 9 на Конституционния съд от 2023 г. – бр. 104 от 2023 г.; изм., бр. 85 от 2024 г. и бр. 23 и 55 от 2026 г.)

§ 1. В чл. 3, ал. 3 след думите „инициативен комитет“ се добавя „по глава осма от този кодекс“.

§ 2. В чл. 11, ал. 2 думите „чл. 14, ал. 2, 3, 4 и 5“ се заменят с „чл. 14, ал. 2, 3 и 4“.

§ 3. В чл. 14 ал. 5 се отменя.

§ 4. В чл. 28 се правят следните допълнения:

1. В ал. 3 се създава изречение второ: „Декларацията по образец се попълва и подписва пред членовете на секционната избирателна комисия.“

2. В ал. 4 се създава изречение второ: „Декларацията по образец се попълва и подписва пред членовете на секционната избирателна комисия.“

§ 5. В чл. 29 се правят следните допълнения:

1. В ал. 4 се създава изречение второ: „Декларацията по образец се попълва и подписва пред членовете на секционната избирателна комисия.“

2. В ал. 5 се създава изречение второ: „Декларацията по образец се попълва и подписва пред членовете на секционната избирателна комисия.“

§ 6. В чл. 30, ал. 3 се създава изречение второ: „Декларацията по образец се попълва и подписва пред членовете на секционната избирателна комисия.“

§ 7. В чл. 33, ал. 2 се създава изречение пето: „Декларациите по изречения първо, второ и трето се попълват и подписват пред членовете на секционната избирателна комисия.“

§ 8. В чл. 37, ал. 2 след думите „подвижна избирателна кутия, ако“ се добавя „увреждането е възникнало или констатирано след срока по ал. 1 и“ и се създава изречение второ: „В този случай избирателят представя документ, издаден от ТЕЛК (НЕЛК), който удостоверява вида на трайното увреждане и невъзможността на лицето да упражни избирателно право в изборно помещение.“

§ 9. В чл. 50, ал. 1 в текста преди т. 1 думите „избира, съответно“ се заличават.

§ 10. В чл. 53, ал. 4, изречение първо думите „две трети от присъстващите членове“ се заменят с „повече от половината от членовете й“.

§ 11. Член 56 се изменя така:

„Обучително звено

Чл. 56. (1) Централната избирателна комисия създава обучително звено, което:

1. организира и провежда обучението на членовете на избирателните комисии;

2. разработва програми и материали за разясняване на избирателите реда и начина на гласуване;

3. провежда обучителни семинари и конференции;

4. води публичен електронен регистър на лицата, успешно преминали обучение по т. 3.

(2) В периодите между избори обучителното звено организира курсове за обучение по прилагането на Изборния кодекс на лица, предложени от партии и коалиции, за което се издава сертификат, който сертификат номинираните за председатели и секретари на секционни избирателни комисии представят пред съответната районна или общинска избирателна комисия по смисъла на чл. 91, ал. 4.

(3) Начинът на формиране на звеното, неговата структура и дейност се определят с правилника по чл. 48, ал. 3. Съставът му се публикува на интернет страницата на комисията.

(4) В работата на обучителното звено могат да участват представители на Обществения съвет.

(5) Обученията на членовете на избирателните комисии извън страната може да се провеждат и в дистанционна форма.“

§ 12. В чл. 57, ал. 1 т. 43 се изменя така:

„43. предава в Националния архивен фонд екземпляра за Централната избирателна комисия от протоколите на секционните избирателни комисии на електронен носител, на районните и общинските избирателни комисии на хартиен носител;“.

§ 13. Създава се чл. 57а:

„Председател

Чл. 57а. Председателят на Централната избирателна комисия:

1. организира и ръководи дейността на комисията;

2. насрочва и ръководи заседанията на комисията;

3. разпределя работата между членовете;

4. подписва протоколите и решенията на комисията;

5. упражнява бюджета на комисията в съответствие с решенията на комисията;

6. утвърждава щатното разписание на администрацията на комисията;

7. сключва, изменя и прекратява трудовите договори със служителите от администрацията;

8. налага административни наказания за административните нарушения, предвидени в този кодекс.“

§ 14. В чл. 66, ал. 1, т. 6 накрая се добавя „или кметски наместник“.

§ 15. В чл. 73 се създава ал. 3:

„(3) Решението на районната избирателна комисия, постановено по подаден сигнал, с което комисията не е установила нарушение на изборното законодателство, подлежи на оспорване и обжалване от подателя на сигнала по реда на ал. 1 и 2.“

§ 16. В чл. 86 се правят следните изменения и допълнения:

1. Създава се ал. 1:

„(1) Заседанията на общинската избирателна комисия се излъчват в реално време в интернет чрез интернет страницата на комисията, на която предварително се обявява проект за дневен ред.“

2. Досегашният текст става ал. 2.

3. Създава се ал. 3:

„(3) Общинската избирателна комисия публикува на интернет страницата си видеозапис (архив) от заседанията на комисията незабавно след приключване на съответното заседание.“

§ 17. В чл. 88 се създава ал. 3:

„(3) Решението на общинската избирателна комисия, постановено по подаден сигнал, с което комисията не е установила нарушение на изборното законодателство, подлежи на оспорване и обжалване от подателя на сигнала по реда на ал. 1 и 2.“

§ 18. В чл. 89, ал. 1 числото „25“ се заменя с „15“.

§ 19. В чл. 90, ал. 1 се създава ново изречение второ: „В една подвижна секционна избирателна комисия не може да гласуват повече от 30 избиратели.“, а досегашните изречения второ и трето стават съответно изречения трето и четвърто.

§ 20. В чл. 206 се правят следните изменения:

1. Алинея 1 се изменя така:

„(1) В избирателната секция избирателят гласува с бюлетина за машинно гласуване, освен в случаите по чл. 212, ал. 5 и чл. 269.“

2. Алинея 3 се отменя.

§ 21. В чл. 208, ал. 1 думата „Гласуването“ се заменя с „В случаите по чл. 212, ал. 5 и чл. 269 гласуването“.

§ 22. В чл. 212 се правят следните изменения:

1. В ал. 1 думите „може да“ се заличават.

2. В ал. 4 думите „бюлетина от машинно гласуване“ се заменят с „контролна разписка“.

3. Алинея 5 се изменя така:

„(5) Машинно гласуване не се произвежда в избирателни секции в страната с по-малко от 300 избиратели, при гласуване с подвижна избирателна кутия, в избирателни секции в лечебни заведения, домове за стари хора и други специализирани институции за предоставяне на социални услуги, в избирателни секции на плавателни съдове под българско знаме, както и в избирателни секции извън страната, за образуването на които са подадени по-малко от 300 заявления по чл. 16, ал. 1 или в които на последните избори са гласували по-малко от 300 избиратели.“

§ 23. В чл. 213а се правят следните изменения и допълнения:

1. Алинея 1 се изменя така:

„(1) Централната избирателна комисия осигурява техническите устройства за машинно гласуване чрез наемане или закупуване.“

2. В ал. 5 накрая се добавя „и възлага на доставчика на устройствата да отстрани несъответствията“.

§ 24. В чл. 213б, ал. 1 след думите „партиите и коалициите“ се добавя „както и на всеки български гражданин, подал заявление до Централната избирателна комисия“ и се създава изречение трето: „Достъпът се предоставя целогодишно, като редът за предоставяне на достъпа се определя от Централната избирателна комисия.“

§ 25. В чл. 213в думите „бюлетина от машинно гласуване“ се заменят с „контролна разписка“.

§ 26. В чл. 214, ал. 2 накрая се добавя „и обработката на данните от него“.

§ 27. В чл. 219 съюзът „и“ се заменя със „съответно“.

§ 28. В чл. 235 се създават ал. 5 – 8:

„(5) Машините за гласуване се оборудват с функционалности, които осигуряват на избирателите със зрителни увреждания възможност да упражнят правото си на глас самостоятелно, независимо и при спазване тайната на вота.

(6) Функционалностите по ал. 5 включват най-малко:

1. аудиоинтерфейс с говорещ модул на български език чрез използване на слушалки;

2. достъпни средства за управление, включително тактилна или виртуална клавиатура;

3. възможност за използване на увеличен размер на шрифта и режими с повишен контраст за избирателите със слабо зрение.

(7) Във всяка избирателна секция, в която се гласува с хартиени бюлетини, се осигурява най-малко един тактилен шаблон за съответния вид избор, позволяващ на незрящите избиратели самостоятелно и при спазване тайната на вота да отбележат своя избор.

(8) Централната избирателна комисия определя с решение минималните технически и функционални изисквания към средствата по ал. 5 – 7, както и реда за тяхното използване.“

§ 29. В чл. 236, ал. 1 се създава ново изречение второ: „Гласуване с помощта на придружител се допуска само когато поради естеството на увреждането избирателят не може самостоятелно да упражни правото си на глас въпреки осигурените средства за достъпност по чл. 235, ал. 5 – 7.“, а досегашните изречения второ и трето стават съответно изречения трето и четвърто.

§ 30. В чл. 249, ал. 1 изречение първо се изменя така: „За произвеждане на изборите територията на страната се разделя на 31 многомандатни изборни района, в това число три в област София-град и два в област Пловдив.“

§ 31. В чл. 268 се правят следните изменения:

1. В заглавието думата „от“ се заменя със „за“.

2. В ал. 4 изречение второ се изменя така: „Избирателят получава съобщение за приключване на гласуването, отпечатва се контролна разписка с отразения вот, която се пуска в специална кутия за машинното гласуване.“

3. В ал. 5 думата „бюлетината“ се заменя с „контролната разписка“.

§ 32. В чл. 270, ал. 2, изречение второ след думата „бюлетините“ се добавя „и контролните разписки от машинното гласуване“, а след думата „опаковат“ се добавя „поотделно“.

§ 33. Член 271 се изменя така:

„Отчитане на машинното гласуване

Чл. 271. (1) След приключване на гласуването секционната избирателна комисия отчита резултатите от машинното гласуване в избирателната секция чрез отпечатване на протокол от системата при спазване на разпоредбите на този раздел по ред, определен от Централната избирателна комисия по чл. 57, ал. 1, т. 29.

(2) При установяване на резултатите от гласуването броят на машинно гласувалите избиратели е равен на броя на потвърдените гласове от машинното гласуване.

(3) Секционната избирателна комисия извършва контролно преброяване на контролните разписки от машинното гласуване.“

§ 34. В чл. 277, ал. 1 думите „и бюлетините от машинно гласуване“ се заличават.

§ 35. В чл. 278, ал. 6 думите „и бюлетини от машинно гласуване“ се заличават.

§ 36. В чл. 279 се правят следните изменения:

1. В заглавието думите „и бюлетините от машинно гласуване“ се заличават.

2. В ал. 1 в текста преди т. 1 думите „и бюлетините от машинно гласуване“ се заличават.

3. В ал. 2 думите „и бюлетините от машинно гласуване“ се заличават.

§ 37. В чл. 280, ал. 1 думите „и бюлетина от машинно гласуване“ се заличават.

§ 38. В чл. 281 се правят следните допълнения:

1. В ал. 1, т. 1 накрая се добавя „и броят на потвърдените гласове от машинното гласуване“.

2. Създават се нови ал. 3 и 4:

„(3) Протоколът от машинното гласуване се прилага към протокола по ал. 1 и е неразделна част от него.

(4) Данните от протокола от машинното гласуване се прибавят към данните от протокола на секционната избирателна комисия по ал. 1 и 2 при въвеждането им в изчислителния пункт на районната избирателна комисия чрез прехвърляне от записващото техническо устройство.“

§ 39. В чл. 283, изречение първо след думата „протокол“ се добавя „включително протокола с данните от машинното гласуване“.

§ 40. Създава се нов чл. 288:

„Прехвърляне на данните от записващото техническо устройство

Чл. 288. (1) Членовете на секционната избирателна комисия по чл. 285, ал. 1 проследяват прехвърлянето на данните от записващото техническо устройство от машинното гласуване в изчислителния пункт на районната избирателна комисия.

(2) Данните от записващото техническо устройство се сверяват с данните от протокола от машинното гласуване, неразделна част от протокола на секционната избирателна комисия.“

§ 41. В чл. 288а след думата „комисии“ се добавя „и прехвърляне на данните от записващото техническо устройство“, а след думите „и проверката на протоколите“ се добавя „както и при прехвърлянето на данните“.

§ 42. В чл. 289, ал. 1 след думата „комисии“ се добавя „от гласуването с хартиени бюлетини и от машинното гласуване“.

§ 43. В чл. 301 се правят следните допълнения:

1. В ал. 1 след думите „от страната“ се добавя „данните от машинното гласуване“.

2. В ал. 2, изречение второ след думите „секционните избирателни комисии“ се добавя „и данните от машинно гласуване“.

§ 44. В чл. 333 се правят следните изменения:

1. В заглавието думите „и бюлетините от машинно гласуване“ се заличават.

2. В ал. 1 в текста преди т. 1 думите „и бюлетините от машинно гласуване“ се заличават.

§ 45. В чл. 334, ал. 1 думите „и бюлетина от машинно гласуване“ се заличават.

§ 46. В чл. 335 се правят следните допълнения:

1. В ал. 1, т. 1 накрая се добавя „и броят на потвърдените гласове от машинното гласуване“.

2. Създават се нови ал. 2 и 3:

„(2) Протоколът от машинното гласуване се прилага към протокола по ал. 1 и е неразделна част от него.

(3) Данните от протокола от машинното гласуване се прибавят към данните от протокола на секционната избирателна комисия по ал. 1 при въвеждането им в изчислителния пункт на районната избирателна комисия чрез прехвърляне от записващото техническо устройство.“

§ 47. В чл. 339, ал. 1 след думата „комисии“ се добавя „от гласуването с хартиени бюлетини и от машинното гласуване“.

§ 48. В чл. 346 се правят следните допълнения:

1. В ал. 1 след думите „от страната“ се добавя „данните от машинното гласуване“.

2. В ал. 2, изречение второ след думите „секционните избирателни комисии“ се добавя „и данните от машинното гласуване“.

§ 49. В чл. 375 думите „чл. 14, т. 2 – 5“ се заменят с „чл. 14, ал. 2 и 3“.

§ 50. В чл. 382, ал. 1 след думата „комисии“ се добавя „от гласуването с хартиени бюлетини и от машинното гласуване“.

§ 51. В чл. 429, ал. 2, изречение второ след думата „бюлетините“ се добавя „и контролните разписки от машинното гласуване“, а след думата „опаковат“ се добавя „поотделно“.

§ 52. Член 430 се изменя така:

„Отчитане на машинното гласуване

Чл. 430. (1) След приключване на гласуването секционната избирателна комисия отчита резултатите от машинното гласуване в избирателната секция чрез отпечатване на протокол от системата при спазване на разпоредбите на този раздел по ред, определен от Централната избирателна комисия по чл. 57, ал. 1, т. 29.

(2) При установяване на резултатите от гласуването броят на машинно гласувалите избиратели е равен на броя на потвърдените гласове от машинното гласуване.“

§ 53. В чл. 437, ал. 6 навсякъде думите „и бюлетини от машинно гласуване“ се заличават.

§ 54. В чл. 438 се правят следните изменения:

1. В заглавието думите „и бюлетините от машинно гласуване“ се заличават.

2. В ал. 1 в текста преди т. 1 думите „и бюлетините от машинно гласуване“ се заличават.

3. В ал. 2 думите „и бюлетините от машинно гласуване“ се заличават.

§ 55. В чл. 439, ал. 1 думите „и бюлетините от машинно гласуване“ се заличават.

§ 56. В чл. 440 се правят следните допълнения:

1. В ал. 1, т. 1 накрая се добавя „и броят на потвърдените гласове от машинното гласуване“.

2. Създават се нови ал. 3 и 4:

„(3) Протоколът от машинното гласуване се прилага към протокола по ал. 1 и е неразделна част от него.

(4) Данните от протокола от машинното гласуване се прибавят към данните от протокола на секционната избирателна комисия по ал. 1 при въвеждането им в изчислителния пункт на общинската избирателна комисия чрез прехвърляне от записващото техническо устройство.“

§ 57. Създава се нов чл. 446:

„Прехвърляне на данните от записващото техническо устройство

Чл. 446. (1) Членовете на секционната избирателна комисия по чл. 444, ал. 1 проследяват прехвърлянето на данните от записващото техническо устройство от машинното гласуване в изчислителния пункт на общинската избирателна комисия.

(2) Данните от записващото техническо устройство се сверяват с данните от протоколите от машинното гласуване, неразделна част от протоколите на секционната избирателна комисия.“

§ 58. В чл. 446а след думата „комисии“ се добавя „и прехвърляне на данните от записващото техническо устройство“.

§ 59. В чл. 447 след думата „комисии“ се добавя „от гласуването с хартиени бюлетини и от машинното гласуване“.

§ 60. В чл. 450 се правят следните допълнения:

1. В ал. 1:

а) в т. 7 накрая се добавя „и потвърдените гласове от машинното гласуване“;

б) създава се нова т. 18:

„18. данните от машинното гласуване.“

2. Създава се нова ал. 3:

„(3) Данните от гласуването с хартиени бюлетини и от машинното гласуване се сумират, като общият брой на гласувалите избиратели с хартиени бюлетини и на машинно гласувалите избиратели е равен на общия брой на намерените в избирателните кутии бюлетини и на броя на потвърдените гласове от машинното гласуване.“

§ 61. В чл. 475 се правят следните изменения:

1. В ал. 1 думите „от 2000 до 5000 лв.“ се заменят с „от 5000 до 10 000 евро“.

2. В ал. 2 думите „от 5000 до 10 000 лв.“ се заменят с „от 10 000 до 15 000 евро“.

§ 62. В чл. 496, ал. 2 се правят следните изменения и допълнения:

1. В текста преди т. 1 думите „председателите на“ се заличават.

2. В т. 1 в началото се добавя „оправомощен от председателя член на“.

3. В т. 2 в началото се добавя „председателите на“.

§ 63. В § 1, т. 15 от допълнителните разпоредби в изречение трето накрая се добавя „за които се прилагат забраните по чл. 182, ал. 4 и чл. 205, ал. 5“.

Заключителни разпоредби

§ 64. В 12-месечен срок от влизането в сила на този закон Централната избирателна комисия приема решение, с което определя минималните технически и функционални изисквания по чл. 235, ал. 8.

§ 65. Изискванията по чл. 235, ал. 5, 6 и 7 се прилагат за изборите за общински съветници и кметове през 2027 г.

§ 66. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“ с изключение на § 16, който влиза в сила 12 месеца след обнародването на този закон.

Законът е приет от 52-рото Народно събрание на 30 юли 2026 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.

Председател на Народното събрание: Михаела Доцова

УКАЗ № 275

На основание чл. 98, т. 4 от Конституцията на Република България

ПОСТАНОВЯВАМ:

Да се обнародва в „Държавен вестник“ Законът за ратифициране на Поръчка за придобиване („Acquisition order“) към Рамково споразумение № УД-04-29 от 19 юни 2025 г. между Министерството на отбраната на Република България и Министерството на отбраната на Френската република чрез Генералната дирекция по въоръженията (DGA) във връзка с реализацията на Проект „Придобиване на нови трикоординатни радари“, подписана на 12 юни 2026 г. в Париж, Франция, и на 22 юни 2026 г. в София, Република България, приет от 52-рото Народно събрание на 30 юли 2026 г.

Издаден в София на 4 август 2026 г.

Президент на Републиката: Илияна Йотова

Подпечатан с държавния печат.

Министър на правосъдието: Николай Найденов

ЗАКОН
за ратифициране на Поръчка за придобиване („Acquisition order“) към Рамково споразумение № УД-04-29 от 19 юни 2025 г. между Министерството на отбраната на Република България и Министерството на отбраната на Френската република чрез Генералната дирекция по въоръженията (DGA) във връзка с реализацията на Проект „Придобиване на нови трикоординатни радари“, подписана на 12 юни 2026 г. в Париж, Франция, и на 22 юни 2026 г. в София, Република България

Чл. 1. Ратифицира Поръчка за придобиване („Acquisition order“) към Рамково споразумение № УД-04-29 от 19 юни 2025 г. между Министерството на отбраната на Република България и Министерството на отбраната на Френската република чрез Генералната дирекция по въоръженията (DGA) във връзка с реализацията на Проект „Придобиване на нови трикоординатни радари“, подписана на 12 юни 2026 г. в Париж, Франция, и на 22 юни 2026 г. в София, Република България

Чл. 2. Поръчката за придобиване по чл. 1 да не се обнародва в „Държавен вестник“.

Заключителна разпоредба

Параграф единствен. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“.

Законът е приет от 52-рото Народно събрание на 30 юли 2026 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.

Председател на Народното събрание: Михаела Доцова

УКАЗ № 276

На основание чл. 98, т. 4 от Конституцията на Република България

ПОСТАНОВЯВАМ:

Да се обнародва в „Държавен вестник“ Законът за изменение и допълнение на Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране, приет от 52-рото Народно събрание на 30 юли 2026 г.

Издаден в София на 4 август 2026 г.

Президент на Републиката: Илияна Йотова

Подпечатан с държавния печат.

Министър на правосъдието: Николай Найденов

ЗАКОН
за изменение и допълнение на Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми
и на други предприятия за колективно инвестиране
(обн., ДВ, бр. 77 от 2011 г.; изм., бр. 21 от 2012 г., бр. 109 от 2013 г., бр. 27 от 2014 г., бр. 22 и 34 от 2015 г., бр. 42, 76 и 95 от 2016 г., бр. 62, 95 и 103 от 2017 г., бр. 15, 20, 24, 27 и 77 от 2018 г., бр. 83, 94 и 102 от 2019 г., бр. 26, 28 и 64 от 2020 г., бр. 12 и 21 от 2021 г., бр. 16, 25 и 51 от 2022 г., бр. 65, 84, 85 и 106 от 2023 г., бр. 70 и 79 от 2024 г., бр. 49, 54, 64 и 99 от 2025 г. и бр. 25 и 67 от 2026 г.)

§ 1. В чл. 3а се правят следните изменения и допълнения:

1. В ал. 1 думите „Европейския орган за ценни книжа и пазари и на Европейския банков орган“ се заменят с „Европейския орган за ценни книжа и пазари (ЕОЦКП), Европейския банков орган (ЕБО) и Европейския съвет за системен риск (ЕССР)“.

2. Създава се нова ал. 2:

„(2) При извършване на своята дейност лицата по чл. 1 спазват и изискванията на приложимите насоки и препоръки, за които Комисията е взела решение по ал. 1.“

3. Досегашната ал. 2 става ал. 3.

§ 2. В чл. 13 се правят следните допълнения:

1. В ал. 1 се създава т. 11:

„11. избраните инструменти за управление на ликвидността по чл. 24д.“

2. В ал. 2 се създава т. 15:

„15. избраните инструменти за управление на ликвидността по чл. 24д.“

§ 3. В чл. 21, ал. 1 думите „чл. 22, ал. 1 и 3“ се заменят с „глава трета „б“.

§ 4. Член 22 се отменя.

§ 5. Създава се глава трета „б“ с чл. 24д – 24и:

„Глава трета „б“
ИНСТРУМЕНТИ ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ЛИКВИДНОСТТА

Чл. 24д. (1) При управление на ликвидността колективните инвестиционни схеми прилагат най-малко инструментите за управление на ликвидността, посочени в приложението към закона.

(2) Колективната инвестиционна схема избира поне два подходящи инструмента за управление на ликвидността от инструментите по т. 2 – 8 от приложението по ал. 1, след като извърши оценка на целесъобразността на тези инструменти с оглед на следваната инвестиционна стратегия, ликвиден профил и политика за обратно изкупуване.

(3) Избраните по ал. 2 инструменти се посочват в устава, съответно в правилата на фонда, за използването им в интерес на притежателите на дялове на колективната инвестиционна схема.

(4) Не се допуска изборът по ал. 2 да включва единствено инструментите за управление на ликвидността по т. 5 и 6 от приложението по ал. 1.

(5) Когато колективната инвестиционна схема е получила разрешение като фонд на паричния пазар съгласно Регламент (ЕС) 2017/1131, за целите на ал. 2 може да избере само един инструмент за управление на ликвидността по т. 2 – 8 от приложението по ал. 1.

Чл. 24е. (1) Колективната инвестиционна схема приема и прилага като част от правилата за управление на ликвидността подробни политики и процедури за използването или преустановяване използването на всеки избран инструмент за управление на ликвидността, както и за оперативните и административните договорености, свързани с използването на съответния инструмент.

(2) Инструментът за управление на ликвидността по т. 8 от приложението по чл. 24д, ал. 1 може да се използва единствено с цел удовлетворяване на искания за обратно изкупуване от професионални инвеститори и само когато искането за обратно изкупуване е пропорционално на активите, държани от колективната инвестиционна схема.

(3) В случаите по ал. 2 обратното изкупуване може да не е пропорционално на активите, държани от колективната инвестиционна схема, когато същата се предлага единствено на професионални инвеститори, или колективната инвестиционна схема представлява борсово търгуван фонд съгласно чл. 24а и инвестиционната й политика възпроизвежда състава на определен индекс на акции или облигации.

Чл. 24ж. (1) Колективната инвестиционна схема може в интерес на притежателите на дялове да използва инструмента за управление на ликвидността по т. 1 от приложението по чл. 24д, ал. 1, като временно спре емитирането и обратното изкупуване на дяловете си или да използва, или да преустанови използването на други инструменти за управление на ликвидността по т. 2 – 8 от същото приложение, като прилага чл. 24д, ал. 2. Колективната инвестиционна схема може също така в интерес на притежателите на дялове да използва механизъм за разделяне на активи по т. 9 от приложението по чл. 24д, ал. 1.

(2) В случаите по ал. 1 колективната инвестиционна схема може да използва инструмента по т. 1 или по т. 9 от приложението по чл. 24д, ал. 1 само в изключителни случаи, ако обстоятелствата го налагат и е в интерес на притежателите на дялове, включително в следните случаи:

1. когато на регулиран пазар, на който съществена част от активите на колективната инвестиционна схема са допуснати или се търгуват, сключването на сделки е прекратено, спряно или е подложено на ограничение;

2. когато не могат да бъдат оценени правилно активите или задълженията на колективната инвестиционна схема или тя не може да се разпорежда с тях, без да увреди интересите на притежателите на дялове;

3. когато се вземе решение за прекратяване или преобразуване чрез сливане или вливане на колективната инвестиционна схема при условията и по реда на глава четиринадесета.

Чл. 24з. (1) При изключителни обстоятелства, в интерес на инвеститорите и след консултация с колективната инвестиционна схема, съответно с управляващото дружество, Комисията може да изиска да бъде използван или да бъде преустановено използването на инструмента за управление на ликвидността по т. 1 от приложението по чл. 24д, ал. 1, когато съществуват рискове за защитата на инвеститорите или за финансовата стабилност, които по разумен и балансиран начин налагат това.

(2) Комисията уведомява за предприетите действия по ал. 1 компетентните органи на другите държави членки, където се предлагат дяловете на колективната инвестиционна схема, компетентните органи на държавата членка по произход на управляващото дружество, ЕОЦКП и ако са налице потенциални рискове за стабилността и целостта на финансовата система – ЕССР.

Чл. 24и. (1) В случаите по чл. 24ж и 24з колективната инвестиционна схема незабавно уведомява Комисията, когато използва или преустанови използването на инструмент за управление на ликвидността:

1. по т. 1 от приложението по чл. 24д, ал. 1;

2. по т. 2 – 8 от приложението по чл. 24д, ал. 1 по начин, който не е в рамките на обичайния ход на дейността, както е предвидено в правилата на фонда или в устава на инвестиционното дружество.

(2) Колективната инвестиционна схема уведомява Комисията, преди да използва или преустанови използването на инструмента за управление на ликвидността по т. 9 от приложението по чл. 24д, ал. 1 в срок до края на работния ден от вземането на решение за използването, съответно преустановяване използването на инструмента.

(3) Комисията уведомява незабавно компетентните органи на държавата членка по произход на управляващото дружество, компетентните органи на другите държави членки, в които се предлагат дяловете на колективната инвестиционна схема, ЕОЦКП и ако са налице потенциални рискове за стабилността и целостта на финансовата система – ЕССР, за всяко уведомление, получено в съответствие с ал. 1 и 2.

(4) Колективната инвестиционна схема, съответно управляващото дружество, уведомява притежателите на дялове в случаите по ал. 1 за взетото решение за спиране на обратното изкупуване, както и при последващо решение за възобновяването му, както и за използването или преустановяване използването на други инструменти за управление на ликвидността от приложението по чл. 24д, ал. 1, когато не са в рамките на обичайния ход на дейността. Колективната инвестиционна схема, съответно управляващото дружество, оповестява на интернет страницата си решението за спиране на обратното изкупуване, съответно за възобновяването му, както и за използването, съответно преустановяване на използването на други инструменти за управление на ликвидността, а когато дяловете са приети за търговия на регулиран пазар, следва да уведоми и пазара в срока по ал. 2.“

§ 6. В чл. 33, ал. 2 думите „Европейския орган за ценни книжа и пазари (ЕОЦКП)“ се заменят с „ЕОЦКП“.

§ 7. В чл. 37а се правят следните изменения:

1. В ал. 2 т. 3 се изменя така:

„3. депозитарят е проявил необходимите компетентност, грижа и старание при подбора и определянето на всяко трето лице, на което иска да делегира част от функциите си, освен когато това трето лице е централен депозитар на ценни книжа, действащ в качеството на инвестиращ централен депозитар на ценни книжа по смисъла на чл. 1, буква „e“ от Делегиран регламент (ЕС) 2017/392 на Комисията от 11 ноември 2016 г. за допълване на Регламент (ЕС) № 909/2014 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на регулаторните технически стандарти относно лицензирането, надзора и оперативните изисквания за централни депозитари на ценни книжа (ОВ, L 65/48 от 10 март 2017 г.), наричан по-нататък „Делегиран регламент (ЕС) 2017/392“, и ще проявява необходимите компетентност и дължима грижа при периодичния преглед и постоянния мониторинг на всяко трето лице, на което е делегирал част от функциите си, и на договореностите с третото лице по отношение на делегираните му функции.“

2. Алинея 6 се изменя така:

„(6) Предоставянето на услуги от системи с окончателност на сетълмента на ценни книжа по глава осма от Закона за платежните услуги и платежните системи от централен депозитар на ценни книжа, действащ в качеството на емитиращ централен депозитар на ценни книжа по смисъла на чл. 1, буква „д“ от Делегиран регламент (ЕС) 2017/392, не се счита за делегиране на попечителските функции на депозитаря. Предоставянето на услуги от централен депозитар на ценни книжа, действащ в качеството на инвестиращ централен депозитар на ценни книжа по смисъла на чл. 1, буква „e“ от Делегиран регламент (ЕС) 2017/392, се счита за делегиране на попечителските функции.“

§ 8. В чл. 41, ал. 2 думите „Европейския съвет за системен риск“ се заменят с „ЕССР“.

§ 9. В чл. 46, ал. 2 след думите „активите си“ се поставя запетая, а думите „само при изключителни обстоятелства на регулирания пазар, на който преобладаващо се търгуват прехвърлимите ценни книжа, участващи в състава на индекса“ се заменят с „когато това е оправдано от изключителни пазарни обстоятелства, по-специално на регулираните пазари, където силно доминират някои прехвърлими ценни книжа или някои инструменти на паричния пазар“.

§ 10. В чл. 50 се създава ал. 4:

„(4) Когато колективната инвестиционна схема използва механизъм за разделяне на активи по т. 9 от приложението по чл. 24д, ал. 1 посредством отделяне на активи, отделените активи може да бъдат изключени от изчисляването на ограниченията, предвидени по тази глава.“

§ 11. В чл. 57, ал. 9 след думите „информация за инвеститорите“ се поставя запетая, добавя се „включително наименованието на колективната инвестиционна схема“ и се поставя запетая.

§ 12. В чл. 59, ал. 1 и 2 думата „действия“ се заменя с „дейности“.

§ 13. В чл. 72, ал. 2 числото „22“ се заменя с „глава трета „б“.

§ 14. В чл. 86 се правят следните изменения и допълнения:

1. В ал. 2 се създават т. 5 – 7:

„5. приемане и предаване на нареждания във връзка с един или повече финансови инструменти;

6. предоставяне на трето лице на услуги, които вече изпълнява във връзка с управлявана от него колективна инвестиционна схема или във връзка с предоставяни допълнителни услуги, при условие че всеки потенциален конфликт на интереси, породен от предоставянето на тези услуги, се управлява по подходящ начин;

7. администриране на бенчмаркове в съответствие с Регламент (ЕС) 2016/1011 на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2016 г. относно индекси, използвани като бенчмаркове за целите на финансови инструменти и финансови договори или за измерване на резултатите на инвестиционни фондове, и за изменение на директиви 2008/48/ЕО и 2014/17/ЕС и на Регламент (ЕС) № 596/2014 (OB, L 171/1 от 29 юни 2016 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) 2016/1011“.“

2. В ал. 7 думите „т. 2 – 4“ се заменят с „т. 2 – 6“.

3. В ал. 8 в изречение второ думите „услугите по ал. 2, т. 3 и 4, без да е разрешено предоставянето на услугите по ал. 2, т. 2“ се заменят с „услугите по ал. 2, т. 7, които се използват в управляваните колективни инвестиционни схеми и национални инвестиционни фондове“ и се създава изречение трето: „Управляващите дружества нямат право да администрират бенчмаркове в съответствие с Регламент (ЕС) 2016/1011, които се използват в управляваните колективни инвестиционни схеми и/или национални инвестиционни фондове.“

§ 15. В чл. 93 се правят следните изменения и допълнения:

1. В ал. 1 в текста преди т. 1 думите „и прокурист“ се заменят с „и/или прокурист“, а думите „и опит по отношение на типа колективни инвестиционни схеми, които дружеството управлява“ се заличават.

2. В ал. 2 думите „две лица“ се заменят с „две физически лица“.

3. Създава се нова ал. 3:

„(3) Лицата по ал. 2 трябва да бъдат с местожителство в Република България или друга държава членка и да са наети на пълно работно време от управляващото дружество или да са изпълнителни членове или членове на ръководния орган на управляващото дружество, ангажирани за време, еквивалентно на пълно работно време, да ръководят стопанската дейност на това управляващо дружество и да притежават опит по отношение на типа колективни инвестиционни схеми, които дружеството управлява.“

4. В ал. 6 думите „Изискванията на ал. 1 не се прилагат“ се заменят с „Алинея 5 не се прилага“.

§ 16. В чл. 95 се правят следните изменения и допълнения:

1. В ал. 2:

а) в т. 5 накрая се поставя запетая и се добавя „с посочване на човешките и техническите ресурси, които ще бъдат използвани за осъществяване на дейността на управляващото дружество, информация за лицата по чл. 93, ал. 2, включително:

а) описание на ролята, длъжността и позицията на тези лица в йерархията;

б) описание на йерархичната структура и задълженията на тези лица в рамките на управляващото дружество и извън него;

в) преглед на времето, което всяко от тези лица разпределя за изпълнението на всяко задължение;

г) информация за начина, по който управляващото дружество възнамерява да изпълни задълженията си съгласно този закон и чл. 3, параграф 1, чл. 6, параграф 1, буква „а“ и чл. 13, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2019/2088, както и подробно описание на подходящите човешки и технически ресурси, които ще бъдат използвани от управляващото дружество за тази цел;“

б) създава се нова т. 10:

„10. информация относно договореностите за делегиране и последващо делегиране на функции, дейности и услуги на трети лица съгласно изискванията на чл. 106, съдържаща най-малко:

а) наименованието и съответния идентификационен код на управляващото дружество;

б) данни за всяко трето лице, включително наименование, единен идентификационен код, седалище и надзорен орган, когато е приложимо;

в) подробно описание на наетите човешки и използваните технически ресурси в управляващото дружество за изпълнение на ежедневни задачи по управление на портфейла или по управление на риска, и наблюдение на делегираната дейност;

г) кратко описание на делегираната функция по управление на портфейла и по управление на риска по отношение на всяка колективна инвестиционна схема, която управлява или възнамерява да управлява, включително данни дали делегирането е частично, или пълно;

д) описание на мерките за периодична надлежна проверка за наблюдение на делегираната дейност;“

в) досегашната т. 10 става т. 11.

2. Създават се ал. 6 и 7:

„(6) Управляващото дружество информира Комисията за всякакви съществени промени в условията, при които е издаден лицензът му, и по-специално за съществени промени в информацията, предоставена в съответствие с този член, преди приемането им.

(7) Комисията приема наредба по прилагането на ал. 6.“

§ 17. Създава се чл. 104а:

„Чл. 104а. (1) Управляващото дружество във връзка с управляваните от него колективни инвестиционни схеми с произход от Република България е длъжно да представя редовно в Комисията информация за инструментите, в които инвестират управляваните от него колективни инвестиционни схеми, пазарите, на които е член или на които търгува активно, както и за експозициите и активите на колективната инвестиционна схема. Информацията по изречение първо включва необходимите идентификатори за свързване на предоставените данни за активите, за колективните инвестиционни схеми и за управляващото дружество с други надзорни или публично достъпни източници на данни.

(2) За всяка управлявана от него колективна инвестиционна схема с произход от Република България управляващото дружество предоставя информация за:

1. инструментите за управление на ликвидността, включително текущия избор на инструменти за управление на ликвидността, както и всяко тяхно използване, съответно преустановяване на използването;

2. текущия рисков профил на колективната инвестиционна схема, включително пазарния риск, ликвидния риск, риска от контрагента и други рискове, включително оперативния риск, и общия размер на използвания от колективната инвестиционна схема ливъридж;

3. резултатите от извършените стрес тестове на ликвидността;

4. информация относно договореностите за делегиране на трети лица на функциите по управление на портфейла или по управление на риска, както следва:

а) информация за третите лица, като се посочват единен идентификационен код и когато е приложимо, идентификационният код на правния субект, наименование и местожителство или седалище, или клон, дали те са свързани лица с управляващото дружество, дали са лицензирани или регулирани субекти за целите на управлението на активи, посочване на техния надзорен орган, когато е приложимо, включително идентификаторите на третите лица, които са необходими за свързване на предоставената информация с други надзорни или публично достъпни източници на данни;

б) броя на служителите на пълно работно време, наети от управляващото дружество за извършване на ежедневни задачи във връзка с управлението на портфейла или управлението на риска;

в) списък и описание на делегираните на трети лица функции, дейности и услуги, свързани с управлението на портфейла или управлението на риска;

г) когато функцията по управление на портфейла е делегирана на трето лице – данни относно размера и процента на активите на колективната инвестиционна схема, които са предмет на делегиране във връзка с тази функция;

д) броя на служителите на пълно работно време, наети от управляващото дружество за наблюдение на делегираните функции, дейности и услуги;

е) броя и датите на извършените от управляващото дружество периодични прегледи за надлежна проверка с цел наблюдение на делегираната дейност, списък на установените пропуски и когато е приложимо, предприетите коригиращи мерки за справяне с тези пропуски, както и датата, до която тези мерки трябва да бъдат приложени;

ж) когато има договорености за последващо делегиране – информацията, която се изисква по букви „а“, „в“ и „г“ по отношение на третите лица – страни по тези договорености, и дейностите, свързани с функциите по управление на портфейла и управление на риска, които са последващо възложени;

з) началната дата и датата на изтичане на срока на действие на договореностите за делегиране и за последващо делегиране;

5. списък на държавите членки, в които дяловете на колективната инвестиционна схема действително се предлагат на пазара от управляващото дружество или от назначен от негово име дистрибутор.

(3) Заместник-председателят може да изисква периодично или при необходимост информация в допълнение към посочената в ал. 1 и 2 за целите на ефективното наблюдение на системния риск, за което уведомява ЕОЦКП.

(4) При извънредни обстоятелства и когато това е необходимо, за да се осигури стабилността и целостта на финансовата система или да се насърчи дългосрочният устойчив растеж, Комисията може да наложи допълнителни изисквания за докладване при получаване на искане от ЕОЦКП.

(5) Управляващото дружество представя в Комисията информацията по ал. 1 и 2 в сроковете и по образец за докладване, определени в приложимите делегирани актове на Европейската комисия, като допълнителни изисквания към информацията могат да се определят с наредба.“

§ 18. В чл. 105 се създава ал. 3:

„(3) Когато управляващото дружество управлява или възнамерява да управлява колективна инвестиционна схема по инициатива на трето лице от името и за сметка на това трето лице, включително когато схемата използва наименованието на третото лице – инициатор, или когато управляващото дружество делегира на третото лице – инициатор, функции, дейности или услуги по чл. 106, управляващото дружество, като взема предвид всички конфликти на интереси, представя в Комисията в 7-дневен срок от вземане на съответното решение подробни обяснения и доказателства за начина, по който изпълнява изискванията на ал. 1, т. 4. В случаите по изречение първо управляващото дружество посочва разумните мерки, които е предприело за предотвратяване на конфликтите на интереси, произтичащи от отношенията с третото лице, или когато тези конфликти на интереси не могат да бъдат предотвратени, начина, по който то идентифицира, управлява, наблюдава, и когато е приложимо, начина, по който разкрива тези конфликти на интереси, за да се предотврати неблагоприятното им въздействие върху интересите на колективната инвестиционна схема и нейните инвеститори.“

§ 19. В чл. 106 се правят следните изменения и допълнения:

1. В ал. 1:

а) в текста преди т. 1 думите „функции и действия по чл. 86, ал. 1 и ал. 2, т. 1 и 4“ се заменят с „функции, дейности и услуги по чл. 86, ал. 1 и 2“;

б) точки 1 и 2 се изменят така:

„1. уведомява Комисията преди сключването на договор с трето лице за съществените условия на договора;

2. сключването на договор с трето лице не трябва да създава пречки за ефективното упражняване на надзорните функции на Комисията или на заместник-председателя, както и да възпрепятства управляващото дружество при управлението на дейността на колективната инвестиционна схема, съответно националния инвестиционен фонд, или при предоставянето на допълнителни услуги да действа в най-добър интерес на инвеститорите и клиентите;“

в) в т. 5 накрая се добавя „и клиентите“;

г) в т. 6 думите „и действия“ се заменят с „и дейности, и да предоставя съответните услуги“;

д) в т. 7 думите „функции и действия“ се заменят с „функции, дейности и услуги“;

е) точка 8 се изменя така:

„8. делегирането на функции, дейности или услуги не може да бъде в степен, в която управляващото дружество вече не може да се смята за такова по отношение на съответната колективна инвестиционна схема или национален инвестиционен фонд, или за доставчик на услугите по чл. 86, ал. 2, и функциите на управляващото дружество да се сведат само до приемане и предаване на информация тип „пощенска кутия“;

ж) създава се т. 9:

„9. управляващото дружество трябва да бъде в състояние да обоснове с обективни причини цялата си структура на делегиране.“

2. В ал. 3:

а) в текста преди т. 1 думите „функции и действия“ се заменят с „функции, дейности и услуги“;

б) в т. 2 думите „на което се делегират функции“ се заличават.

3. В ал. 4, изречение първо думите „на функции“ се заличават.

4. В ал. 5 думите „функции и действия“ се заменят с „функции, дейности и услуги“.

5. Създава се нова ал. 6:

„(6) Делегирането на функции, дейности и услуги по ал. 1 и последващото делегиране не освобождава управляващото дружество от отговорността към клиентите, управляваните колективни инвестиционни схеми и техните инвеститори. Управляващото дружество гарантира, че изпълнението на дейностите и предоставянето на услугите, посочени в чл. 86, ал. 1 и 2, са в съответствие с този закон, като спазването на това задължение се прилага независимо от регулаторния статус или местонахождението на третото лице, на което е делегирано изпълнението им.“

6. Досегашната ал. 6 става ал. 7 и в нея думите „на функции“ се заличават.

7. Създава се ал. 8:

„(8) Когато трето лице, за което се прилагат изискванията на Закона за пазарите на финансови инструменти или Кодекса за застраховането, от свое име предлага дяловете пряко или чрез основаващи се на животозастраховане инвестиционни продукти на колективна инвестиционна схема, изискванията, посочени в ал. 1, т. 3 – 7, не се прилагат независимо от наличието на сключен договор за дистрибуция между управляващото дружество и третото лице.“

8. Досегашната ал. 7 става ал. 9.

§ 20. В чл. 108, ал. 6 числото „15 000“ се заменя с „50 000“.

§ 21. В чл. 159, ал. 1 след думите „държави членки“ се поставя запетая и се добавя „с ЕОЦКП и с ЕССР“.

§ 22. В чл. 160 се правят следните изменения и допълнения:

1. Досегашният текст става ал. 1.

2. Създават се ал. 2 и 3:

„(2) Когато колективна инвестиционна схема е с произход от Република България, Комисията незабавно предоставя информация по чл. 90 – 100 и чл. 104а, събрана за надзорни цели, на ЕОЦКП, на ЕБО, на Европейския орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване (ЕОЗППО) и на ЕССР, когато тази информация е необходима за изпълнение на техните правомощия. Комисията предоставя информацията по изречение първо и на Европейската система на централните банки, когато това е необходимо за статистически цели.

(3) Когато колективна инвестиционна схема е с произход от Република България, Комисията незабавно предоставя информацията по ал. 2 и на компетентните органи на други пряко засегнати държави членки, ако управляващото дружество, върху което Комисията осъществява надзор, или колективната инвестиционна схема, управлявана от това управляващо дружество, биха могли потенциално да представляват сериозен източник на риск от контрагента за кредитна институция или други системно значими институции в други държави членки, или за стабилността на финансовата система в друга държава членка.“

§ 23. Създават се чл. 161а и 161б:

„Чл. 161а. (1) Когато колективна инвестиционна схема с произход от друга държава членка се предлага в Република България, Комисията може, когато има основателни причини за това, да поиска от компетентните органи на държавата членка по произход на колективната инвестиционна схема да упражнят незабавно правомощията си по чл. 98, параграф 2 от Директива 2009/65/ЕО, различни от тези по буква „й“ от същия параграф, като посочи причините за своето искане възможно най-конкретно и да информира за това ЕОЦКП, както и ЕССР, когато са налице потенциални рискове за стабилността и целостта на финансовата система.

(2) Когато колективна инвестиционна схема с произход от Република България се предлага в друга държава членка, Комисията може да упражни правомощията по ал. 1 при получаване на мотивирано искане от компетентния орган на приемащата държава членка и без неоправдано забавяне информира за упражнените правомощия и констатациите си компетентните органи на приемащата държава членка на колективната инвестиционна схема, ЕОЦКП, както и ЕССР, когато са налице потенциални рискове за стабилността и целостта на финансовата система.

Чл. 161б. (1) Комисията може да упражни правомощията по чл. 24з, ал. 1 по отношение на колективна инвестиционна схема с произход от Република България при получаване на мотивирано искане от компетентния орган на приемащата държава членка, в която се предлага схемата, или от компетентния орган от държавата членка по произход на управляващото дружество, което управлява колективната инвестиционна схема с произход от Република България.

(2) Комисията може да отправи мотивирано искане до компетентния орган от държава членка по произход на колективна инвестиционна схема, която се предлага в Република България, или до компетентния орган от държава членка по произход на колективната инвестиционна схема, управлявана от управляващо дружество с произход от Република България, да упражни правомощията по чл. 84, параграф 2, буква „б“ от Директива 2009/65/ЕО, като информира ЕОЦКП и, ако са налице потенциални рискове за стабилността и целостта на финансовата система – ЕССР.

(3) Когато Комисията не е съгласна с искането по ал. 1, тя уведомява за това съответните компетентни органи по ал. 1, ЕОЦКП и ЕССР, когато ЕССР е бил информиран за това искане, като посочва причините за несъгласието си.

(4) В случаите по ал. 3 и при получено становище от ЕОЦКП Комисията може да упражни съответните правомощия по ал. 1. Когато Комисията не действа в съответствие със становището по изречение първо или не възнамерява да се съобрази с него, тя информира за това ЕОЦКП и компетентните органи на приемащата държава членка на колективната инвестиционна схема, като посочва съответните причини.“

§ 24. В чл. 183, ал. 3 думите „чл. 22“ се заменят с „глава трета „б“.

§ 25. В чл. 187 се създава ал. 8:

„(8) Когато национален инвестиционен фонд използва механизъм за разделяне на активи по т. 9 от приложението по чл. 24д, ал. 1 посредством отделяне на активи, отделените активи може да бъдат изключени от изчисляването на ограниченията, предвидени в ал. 1 – 3.“

§ 26. Създават се чл. 194а и 194б:

„Чл. 194а. (1) Алтернативен инвестиционен фонд с произход от Република България може да бъде учреден като:

1. търговско дружество със седалище и адрес на управление на територията на Република България;

2. договорен фонд, за който се прилага Законът за задълженията и договорите, с изключение на чл. 359, ал. 2 и 3, чл. 360, чл. 362, чл. 363, букви „в“ и „г“ и чл. 364, доколкото в този закон или в правилата на фонда не е предвидено друго.

(2) Алтернативен инвестиционен фонд, който е организиран като акционерно дружество или командитно дружество с акции, издава само безналични акции.

(3) Алтернативният инвестиционен фонд, който е организиран като договорен фонд, може да е само от отворен тип по смисъла на чл. 1, параграф 2 от Делегиран регламент (ЕС) № 694/2014 на Комисията от 17 декември 2013 г. за допълване на Директива 2011/61/ЕС на Европейския парламент и на Съвета по отношение на регулаторните технически стандарти за определяне на категориите лица, управляващи алтернативни инвестиционни фондове (ОВ, L 183/18 от 24 юни 2014 г.), наричан по-нататък „Делегиран регламент (ЕС) № 694/2014“. Дяловете на алтернативен инвестиционен фонд, който е организиран като договорен фонд, се вписват в „Централен депозитар“ АД.

(4) Алтернативен инвестиционен фонд, който е организиран като търговско дружество, може да е само от затворен тип по смисъла на чл. 1, параграфи 3 и 5 от Делегиран регламент (ЕС) № 694/2014, което не изключва възможността да изкупува обратно акциите си по реда на Търговския закон.

(5) Алтернативен инвестиционен фонд, който е организиран като договорен фонд от отворен тип, по искане на притежателите на дялове изкупува обратно своите дялове по цена, основаваща се на нетната стойност на активите.

(6) Правилата на алтернативен инвестиционен фонд, който е организиран като договорен фонд от отворен тип, съдържат:

1. наименованието на фонда;

2. данни за лицето, което организира и управлява фонда;

3. основните цели и ограниченията на инвестиционната дейност, както и инвестиционната политика на фонда;

4. типа инвестиционна стратегия съгласно т. 10 от приложение IV от Делегиран регламент (ЕС) № 231/2013 на Комисията от 19 декември 2012 г. за допълване на Директива 2011/61/ЕС на Европейския парламент и на Съвета по отношение на освобождаванията, общите условия във връзка с дейността, депозитарите, ливъриджа, прозрачността и надзора (ОВ, L 83/1 от 22 март 2013 г.), наричан по-нататък „Делегиран регламент (ЕС) № 231/2013“;

5. допустим размер на инвестициите по видове активи;

6. методи за оценка на активите и пасивите;

7. правата, които дават дяловете;

8. разпределението на правата и задълженията между притежателите на дялове и лицето, управляващо алтернативния инвестиционен фонд;

9. срока на затворения период, ако се предвижда такъв;

10. условията и реда за изчисляване на нетната стойност на активите, емисионната стойност и цената на дяловете при обратно изкупуване и на дивидента, ако такъв се предвижда;

11. условията и реда за емитиране на дялове, за обратното им изкупуване, условията за спиране на обратното изкупуване и за разпределяне на дивидента, когато такъв е предвиден, или за реинвестирането му;

12. таксите, които се удържат при продажба и обратно изкупуване на дяловете;

13. възнаграждението на лицето, управляващо алтернативния инвестиционен фонд;

14. условията за избор на депозитар и изискванията за сключване на договор за депозитарни услуги, когато типът активи предполага назначаване на депозитар, условията за замяна на депозитаря и правилата за осигуряване интересите на притежателите на дялове, в случай на такава замяна;

15. условията за прекратяване на фонда, условията за замяна на лицето, управляващо алтернативния инвестиционен фонд, както и правилата за осигуряване интересите на инвеститорите;

16. информация за мерките за предотвратяване предлагане на дяловете на алтернативния инвестиционен фонд на непрофесионални инвеститори, включително когато лицето, управляващо фонда, ползва услуги на трети лица.

(7) Уставът, съответно дружественият договор на алтернативен инвестиционен фонд по ал. 4, освен данните, които се изискват съгласно Търговския закон, съдържа съответно и данните по ал. 6, т. 2 – 8 и 13 – 16, както и реда и начина за разпределяне на дивиденти.

Чл. 194б. (1) Лицето, управляващо алтернативни инвестиционни фондове, което учредява алтернативен инвестиционен фонд като договорен фонд от отворен тип, подава заявление за вписване на фонда в регистъра по чл. 30, ал. 1, т. 7 от Закона за Комисията за финансов надзор.

(2) Към заявлението по ал. 1 се прилагат:

1. данни за наименованието, седалището и адреса на управление на лицето;

2. данни за наименованието, седалището и адреса на управление на договорния фонд;

3. правилата по чл. 194а, ал. 6 или проекти на тези документи за договорния фонд, който заявителят възнамерява да управлява;

4. други данни и документи, определени с наредба.

(3) Комисията се произнася по заявлението по ал. 1 в едномесечен срок от получаването му, а когато са били поискани допълнителна информация и документи – в едномесечен срок от получаването им, съответно от изтичането на срока за предоставянето им. Член 201, ал. 6 – 8 и 12 се прилагат съответно.

(4) Комисията може да откаже вписването, ако представените данни и документи са непълни, съдържат противоречия или не отговарят на изискванията на закона.

(5) Заявлението по ал. 1 може да бъде подадено едновременно със заявлението по чл. 214, съответно заявление за издаване на лиценз на лицето, управляващо алтернативни инвестиционни фондове, като подадените заявления се разглеждат едновременно по реда на чл. 214, съответно по реда за разглеждане на заявлението за издаване на лиценз.

(6) Агенцията по вписванията вписва договорния фонд в регистър БУЛСТАТ, след като извърши служебна проверка за вписването на договорния фонд във водения от Комисията регистър по чл. 30, ал. 1 от Закона за Комисията за финансов надзор.

(7) Условията и редът за отписване на алтернативен инвестиционен фонд по ал. 1 се определят с наредба.“

§ 27. В чл. 197, ал. 1 в текста преди т. 1 думите „Делегиран регламент (ЕС) № 231/2013 на Комисията от 19 декември 2012 г. за допълване на Директива 2011/61/ЕС на Европейския парламент и на Съвета по отношение на освобождаванията, общите условия във връзка с дейността, депозитарите, ливъриджа, прозрачността и надзора (ОВ, L 83/1 от 22 март 2013 г.), наричан по-нататък „Делегиран регламент (ЕС) 231/2013“ се заменят с „Делегиран регламент (ЕС) № 231/2013“.

§ 28. В чл. 198 се правят следните изменения и допълнения:

1. В ал. 2 се създават т. 4 и 5:

„4. предоставяне на заеми от името на алтернативния инвестиционен фонд;

5. обслужване на дружества за секюритизация.“

2. В ал. 5 се създават т. 5 – 7:

„5. предоставяне на трето лице на услуги, които вече изпълнява във връзка с управляван от него алтернативен инвестиционен фонд, или във връзка с предоставяни допълнителни услуги, при условие че всеки потенциален конфликт на интереси, породен от предоставянето на тези услуги, се управлява по подходящ начин;

6. администриране на бенчмаркове в съответствие с Регламент (ЕС) 2016/1011;

7. дейности по обслужване на кредити в съответствие със Закона за лицата, обслужващи кредити, и купувачите на кредити.“

3. Алинея 11 се изменя така:

„(11) Лице, което управлява алтернативни инвестиционни фондове, не може да администрира бенчмаркове в съответствие с Регламент (ЕС) 2016/1011, които се използват в управляваните от него алтернативни инвестиционни фондове.“

§ 29. В чл. 200 след думите „най-малко две“ се добавя „физически“.

§ 30. В чл. 201 се правят следните изменения и допълнения:

1. В ал. 2, т. 1:

а) буква „а“ се изменя така:

„а) наименованието, съответният идентификационен код на правния субект, уставът и другите учредителни актове;“

б) в буква „в“ след думите „квалификация и опит“ се поставя запетая и се добавя „включително:

аа) описание на ролята, длъжността и позицията на тези лица в йерархията;

бб) описание на йерархичната структура и задълженията на тези лица в рамките на лицето, управляващо алтернативни инвестиционни фондове, и извън него;

вв) преглед на времето, което всяко от тези лица разпределя за изпълнението на всяко задължение;

гг) описание на човешките и техническите ресурси, които подпомагат дейностите на тези лица;“

в) в буква „г“ след думите „глава двадесет и първа“ се добавя „задълженията си по чл. 3, параграф 1, чл. 6, параграф 1, буква „а“ и чл. 13 от Регламент (ЕС) 2019/2088 на Европейския парламент и на Съвета от 27 ноември 2019 г. относно оповестяването на информация във връзка с устойчивостта в сектора на финансовите услуги (ОВ, L 317/1 от 9 декември 2019 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) 2019/2088“, а след думите „глава двадесет и втора“ се поставя запетая и се добавя „както и подробно описание на подходящите човешки и технически ресурси, които следва да бъдат използвани от заявителя за тази цел“;

г) в буква „ж“ след думите „договори за възлагане“ се добавя „и последващо възлагане“, а след думите „трето лице“ се поставя запетая и се добавя „съдържащи най-малко следната информация:

аа) данни за всяко трето лице, включително наименование, съответен идентификационен код, седалище и надзорен орган, когато е приложимо;

бб) подробно описание на наетите човешки и използваните технически ресурси от лицето, управляващо алтернативни инвестиционни фондове, за изпълнение на ежедневни задачи по управление на портфейла или по управление на риска, и наблюдение на делегираната дейност;

вв) кратко описание на делегираната функция по управление на портфейла и по управление на риска по отношение на всеки алтернативен инвестиционен фонд, който заявителят управлява или възнамерява да управлява, включително данни дали делегирането е частично, или пълно;

гг) описание на мерките за периодична надлежна проверка за наблюдение на делегираната дейност;“.

2. В ал. 14 изречение второ се изменя така: „Всяко тримесечие Комисията информира ЕОЦКП за издадените разрешения, както и за всички промени във водения от Комисията регистър по чл. 30, ал. 1 от Закона за Комисията за финансов надзор.“

§ 31. В чл. 204 се правят следните изменения и допълнения:

1. Създава се нова ал. 4:

„(4) Всяко тримесечие Комисията информира ЕОЦКП за всички решения за отнемане на лиценз, както и за всички промени във водения от Комисията регистър по чл. 30, ал. 1 от Закона за Комисията за финансов надзор.“

2. Досегашните ал. 4 и 5 стават съответно ал. 5 и 6.

§ 32. В чл. 209 се правят следните изменения и допълнения:

1. В ал. 1:

а) в т. 5 думите „посочена като отказваща съдействие държава или територия в списъка на Работната група за финансови действия“ се заменят с „определена от Европейската комисия като високорискова трета държава с делегиран акт по чл. 9, параграф 2 от Директива (ЕС) 2015/849 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2015 г. за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма, за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 2005/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и на Директива 2006/70/ЕО на Комисията (ОВ, L 141/73 от 5 юни 2015 г.), наричана по-нататък „Директива (ЕС) 2015/849“;

б) в т. 6 думите „член 26 от Модел на данъчна спогодба за доходите и имуществото на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие относно доходите и капитала, осигуряващо ефективен обмен на информация по данъчни въпроси“ се заменят с „чл. 26 от Модела на данъчна конвенция за доходите и капитала на Организацията за икономическо сътрудничество, осигуряващо ефективен обмен на информация по данъчни въпроси, и третата държава е посочена в приложение I към заключенията на Съвета относно преработения списък на Европейския съюз на юрисдикциите, неоказващи съдействие за данъчни цели“.

2. Създава се нова ал. 2:

„(2) Ако след издаване на лиценз по чл. 207, ал. 1 настъпят обстоятелствата по ал. 1, т. 5 или 6, в рамките на подходящ срок, но не повече от две години, лицето, управляващо алтернативни инвестиционни фондове от трета държава, предприема мерки, необходими за коригиране на положението по отношение на управляваните от него алтернативни инвестиционни фондове, като надлежно отчита интересите на инвеститорите.“

3. Досегашните ал. 2, 3, 4 и 5 стават съответно ал. 3, 4, 5 и 6.

§ 33. В чл. 220 се създава ал. 4:

„(4) Когато лицето, управляващо алтернативни инвестиционни фондове, управлява или възнамерява да управлява алтернативни инвестиционни фондове по инициатива на трето лице от името и за сметка на това трето лице, включително когато фондът използва наименованието на третото лице – инициатор, или когато лицето, управляващо алтернативни инвестиционни фондове, делегира на третото лице – инициатор, изпълнението на функции или услуги по чл. 222, лицето, управляващо алтернативни инвестиционни фондове, като взема предвид всички конфликти на интереси, представя в Комисията в 7-дневен срок от вземане на съответното решение подробни обяснения и доказателства за начина, по който изпълнява изискванията на ал. 1 и 2. В случаите по изречение първо лицето, управляващо алтернативни инвестиционни фондове, посочва разумните мерки, които е предприело за предотвратяване на конфликти на интереси, произтичащи от отношенията с третото лице, или когато тези конфликти на интереси не могат да бъдат предотвратени, начина, по който то идентифицира, управлява, наблюдава и когато е приложимо, начина, по който разкрива тези конфликти на интереси, за да се предотврати неблагоприятното им въздействие върху интересите на алтернативния инвестиционен фонд и неговите инвеститори.“

§ 34. В чл. 222 се правят следните изменения и допълнения:

1. В ал. 1:

а) в текста преди т. 1 думите „определени свои функции“ се заменят с „една или повече от функциите или услугите, посочени в чл. 198, ал. 1 и 5“;

б) точка 2 се изменя така:

„2. делегирането на функции или услуги не е в степен, в която лицето, управляващо алтернативни инвестиционни фондове, вече не може да се смята за такова или за доставчик на услуги, посочени в чл. 198, ал. 5, и функциите му да се сведат само до приемане и предаване на информация тип „пощенска кутия“;“.

2. В ал. 4, изречение първо след думата „функции“ се добавя „или услуги“.

3. В ал. 5 текстът преди т. 1 се изменя така: „Трето лице, на което са делегирани функции или услуги от лице, управляващо алтернативни инвестиционни фондове, може последващо да делегира една или повече от тези функции или услуги, както и лице, на което тези функции или услуги са последващо делегирани, може допълнително да делегира някоя от тях, ако са изпълнени следните условия:“.

4. Алинея 7 се изменя така:

„(7) Делегирането на функции или услуги по ал. 1 и последващото делегиране по ал. 5 не освобождава лицето, управляващо алтернативни инвестиционни фондове, от отговорността към клиентите, управляваните алтернативни инвестиционни фондове и техните инвеститори. Лицето, управляващо алтернативни инвестиционни фондове, гарантира, че изпълнението на дейностите и предоставянето на услугите, посочени в чл. 198, ал. 1, и предоставянето на услугите, посочени в чл. 198, ал. 5, са в съответствие с този закон, като спазването на това задължение се прилага независимо от регулаторния статус или местонахождението на третото лице, на което е делегирано изпълнението им.“

5. Създава се нова ал. 8:

„(8) Когато трето лице, за което се прилагат изискванията на Закона за пазарите на финансови инструменти или Кодекса за застраховането, от свое име пряко предлага дялове или акции на алтернативен инвестиционен фонд или чрез основаващи се на животозастраховане инвестиционни продукти, изискванията по ал. 1 и 3 – 7 не се прилагат, независимо от наличието на сключен договор за дистрибуция между лицето, управляващо алтернативни инвестиционни фондове, и третото лице.“

6. Досегашната ал. 8 става ал. 9 и в нея навсякъде след думата „функции“ се добавя „или услуги“.

7. Досегашната ал. 9 става ал. 10.

§ 35. В чл. 228, ал. 2 след думите „чл. 198, ал. 5“ се поставя запетая и се добавя „т. 1 – 4“.

§ 36. В чл. 230 се създават ал. 5 и 6:

„(5) За алтернативните инвестиционни фондове от отворен тип се прилагат съответно изискванията относно инструментите за управление на ликвидността по глава трета „б“.

(6) За алтернативните инвестиционни фондове, които извършват дейност по предоставяне на заеми по смисъла на § 1, т. 49 от допълнителните разпоредби, но не са алтернативни инвестиционни фондове, предоставящи заеми, по смисъла на § 1, т. 51 от допълнителните разпоредби, се прилагат съответно разпоредбите на раздел IV, с изключение на чл. 238е и чл. 238з, ал. 1 – 5.“

§ 37. В чл. 233 се правят следните изменения и допълнения:

1. В ал. 2 се създава т. 4:

„4. кредитна институция по чл. 197, ал. 7 със седалище на територията на Европейския съюз и установена в друга държава членка, когато са спазени условията по ал. 16.“

2. В ал. 3:

а) в т. 3 думите „отказваща съдействие държава или територия в списъка на Работната група за финансови действия“ се заменят с „високорискова трета държава, определена от Европейската комисия с делегиран акт по чл. 9, параграф 2 от Директива (ЕС) 2015/849“;

б) в т. 4 думите „член 26 от Модел на данъчна спогодба за доходите и имуществото на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, осигуряващо ефективен обмен на информация по данъчни въпроси“ се заменят с „чл. 26 от Модела на данъчна конвенция за доходите и капитала на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, гарантиращо ефективен обмен на информация по данъчни въпроси, включително многостранни данъчни споразумения, и че третата държава не е посочена в приложение I към заключенията на Съвета относно преработения списък на Европейския съюз на юрисдикциите, неоказващи съдействие за данъчни цели“.

3. В ал. 7, т. 3 след думите „третото лице“ се поставя запетая, добавя се „освен когато това трето лице е централен депозитар на ценни книжа, действащ в качеството на инвестиращ централен депозитар на ценни книжа по смисъла на чл. 1, буква „e“ от Делегиран регламент (ЕС) 2017/392“ и се поставя запетая.

4. Алинея 8 се изменя така:

„(8) Предоставянето на услуги от централен депозитар на ценни книжа, действащ в качеството на емитиращ централен депозитар на ценни книжа по смисъла на чл. 1, буква „д“ от Делегиран регламент (ЕС) 2017/392, не се счита за делегиране на попечителските функции на депозитаря. За целите на този член предоставянето на услуги от централен депозитар на ценни книжа, действащ в качеството на инвестиращ централен депозитар на ценни книжа по смисъла на чл. 1, буква „е“ от Делегиран регламент (ЕС) 2017/392, се счита за делегиране на попечителските функции.“

5. Алинея 15 се изменя така:

„(15) При поискване депозитарят по чл. 35, както и депозитар със седалище или клон в Република България предоставя на Комисията и на компетентния орган на алтернативния инвестиционен фонд и на компетентния орган на лицето, управляващо алтернативни инвестиционни фондове, цялата информация, която е свързана с изпълнение на задълженията му и която е необходима за надзорни цели на Комисията или на компетентните органи на друга държава членка.“

6. Създава се нова ал. 16:

„(16) В случаите по ал. 2, т. 4 лицето, управляващо алтернативни инвестиционни фондове, изпраща до Комисията обосновано искане за определянето на депозитар, установен в друга държава членка, като в това искане обосновава липсата на предлагане на депозитарни услуги в Република България, които да отговорят ефективно на нуждите на алтернативния инвестиционен фонд предвид неговата инвестиционна стратегия, при условие че общата сума на активите на националния депозитарен пазар на Република България, поверени за съхранение от името на алтернативни инвестиционни фондове от Европейския съюз, лицензирани или регистрирани съгласно приложимото национално право и управлявани от лица, управляващи алтернативни инвестиционни фондове от Европейския съюз, не надхвърля 50 милиарда евро или тяхната равностойност в друга валута. В случаите по изречение първо активите, поверени за съхранение от депозитари, и собствените активи на депозитарите не се вземат предвид.“

7. Създават се ал. 17 – 20:

„(17) В случаите по ал. 16 Комисията може да разреши определянето на депозитар, установен в друга държава членка, само след извършена оценка за всеки отделен случай относно липсата на предлагане на съответните депозитарни услуги в Република България предвид инвестиционната стратегия на алтернативния инвестиционен фонд. Комисията информира ЕОЦКП за всяко разрешение за определянето на депозитар, установен в друга държава членка.

(18) Условията по ал. 3, т. 3 и 4 трябва да са спазени към момента на определянето на депозитаря. Ако третата държава, в която е установен депозитарят, е определена като високорискова трета държава, определена от Европейската комисия с делегиран акт по чл. 9, параграф 2 от Директива (ЕС) 2015/849, или бъде добавена в приложение I към заключенията на Съвета относно преработения списък на Европейския съюз на юрисдикциите, неоказващи съдействие за данъчни цели, след като бъде определен депозитарят, в рамките на подходящ срок се определя нов депозитар, като надлежно се отчитат интересите на инвеститорите. Срокът по изречение второ не може да е по-дълъг от две години.

(19) Когато Комисията е компетентен орган на депозитаря, но не и на алтернативния инвестиционен фонд или на лицето, управляващо алтернативни инвестиционни фондове, тя незабавно предоставя на компетентния орган на алтернативния инвестиционен фонд или на лицето, управляващо алтернативни инвестиционни фондове, всяка информация, която е от значение за упражняването на надзорните му правомощия.

(20) Когато Комисията е компетентен орган на алтернативния инвестиционен фонд или на лицето, управляващо алтернативни инвестиционни фондове, но не и на депозитаря, тя незабавно предоставя на компетентния орган на депозитаря всяка информация относно алтернативния инвестиционен фонд и за лицето, управляващо алтернативни инвестиционни фондове, която е от значение за упражняването на надзорните му правомощия.“

8. Досегашната ал. 16 става ал. 21.

§ 38. В чл. 236 се правят следните изменения и допълнения:

1. Алинея 1 се изменя така:

„(1) Лицето, управляващо алтернативни инвестиционни фондове, във връзка с управляваните от него алтернативни инвестиционни фондове с произход от Република България е длъжно да представя редовно в Комисията информация за инструментите, в които инвестират управляваните от него фондове, пазарите, на които е член или на които търгува активно, както и за експозициите и активите на алтернативния инвестиционен фонд. Информацията по изречение първо включва необходимите идентификатори за свързване на предоставените данни за активите, за алтернативните инвестиционни фондове и за лицето, което ги управлява, с други надзорни или публично достъпни източници на данни.“

2. Създава се нова ал. 2:

„(2) За всеки управляван от него алтернативен инвестиционен фонд с произход от Република България лицето, управляващо алтернативни инвестиционни фондове, предоставя информация за:

1. дела на активите на алтернативния инвестиционен фонд, които са обект на специално третиране поради ниската им ликвидност;

2. прилаганите нови подходи за управление на ликвидността;

3. текущия рисков профил на алтертивния инвестиционен фонд, включително пазарния риск, ликвидния риск, риска от контрагента, и други рискове, включително оперативния риск, и общия размер на използвания от фонда ливъридж;

4. информация относно договореностите за делегиране на трети лица на функциите по управление на портфейла или по управление на риска, както следва:

а) информация за третите лица, като се посочват тяхното наименование и местожителство или седалище, или клон, дали те са свързани с лицето, управляващо алтернативни инвестиционни фондове, дали са лицензирани или регулирани субекти за целите на управлението на активи, посочване на техния надзорен орган, когато е приложимо, включително идентификаторите на третите лица, които са необходими за свързване на предоставената информация с други надзорни или публично достъпни източници на данни;

б) броя на служителите на пълно работно време, наети от лицето, управляващо алтернативни инвестиционни фондове, за извършване на ежедневни задачи във връзка с управлението на портфейла или управлението на риска;

в) списък и описание на дейностите, свързани с функциите по управление на портфейла и по управление на риска, които са делегирани;

г) когато функцията по управление на портфейла е делегирана на трето лице – данни относно размера и процента на активите на алтернативния инвестиционен фонд, които са предмет на делегиране във връзка с тази функция;

д) броя на служителите на пълно работно време, наети от лицето, управляващо алтернативни инвестиционни фондове за наблюдение на договореностите за делегиране;

е) броя и датите на извършените периодични прегледи за надлежна проверка с цел наблюдение на делегираната дейност, списък на установените пропуски и когато е приложимо, предприетите коригиращи мерки за справяне с тези пропуски, както и датата, до която тези мерки трябва да бъдат приложени;

ж) когато има договорености за последващо делегиране – информацията, която се изисква по букви „а“, „в“ и „г“ по отношение на третите лица, страни по тези договорености, и дейностите, свързани с функциите по управление на портфейла и по управление на риска, които са последващо възложени;

з) началната дата и датата на изтичане на срока на действие на договореностите за делегиране и последващо делегиране;

5. резултатите от стрес тестовете, проведени в съответствие с чл. 229, ал. 2, т. 2 и чл. 230, ал. 2;

6. списък на държавите членки, в които дяловете или акциите на алтернативния инвестиционен фонд действително се предлагат от лицето, управляващо алтернативни инвестиционни фондове, или от дистрибутор, който действа от името на това лице;

7. информация за всеки управляван от него алтернативен инвестиционен фонд или предлаган на територията на Европейския съюз алтернативен инвестиционен фонд от трета държава, инвестиращ при ниво на ливъридж, осигуряващ му експозиция, надхвърляща три пъти стойността на активите му:

а) общото ниво на ливъридж;

б) информация за източника на използвания ливъридж в зависимост от това дали е в резултат на заемане на парични средства или ценни книжа, или е в резултат на използване на деривативни финансови инструменти;

в) идентификация на петте най-големи заемодателя и размера на предоставените от всеки от тях заемни средства;

г) информация за повторно използване на активите по договори с използване на ливъридж;

д) допълнителна информация и доказателства за основателността и спазването на ограниченията, определени с чл. 229, ал. 2, т. 3.“

3. Досегашната ал. 2 става ал. 3 и се изменя така:

„(3) При извънредни обстоятелства и когато това е необходимо, за да се осигури стабилността и целостта на финансовата система или да се насърчи дългосрочният устойчив растеж, Комисията може да наложи допълнителни изисквания за докладване при получаване на искане от ЕОЦКП.“

4. Досегашната ал. 3 става ал. 4 и в нея думите „Европейския съвет за системен риск“ се заменят с „ЕССР“.

5. Досегашната ал. 4 става ал. 5.

6. Досегашната ал. 5 става ал. 6 и се изменя така:

„(6) Лицето, управляващо алтернативни инвестиционни фондове, представя в Комисията информацията по ал. 1 и 2 в сроковете и по образец за докладване, определени в приложимите делегирани актове на Европейската комисия, като допълнителни изисквания към информацията могат да бъдат определени с наредба на Комисията.“

§ 39. В чл. 237 се правят следните изменения и допълнения:

1. В ал. 1:

а) точка 1 се изменя така:

„1. информация относно алтернативния инвестиционен фонд, включваща:

а) наименование на алтернативния инвестиционен фонд, описание на инвестиционната стратегия и целите на алтернативния инвестиционен фонд;

б) информация за мястото на установяване на всеки главен алтернативен инвестиционен фонд и за мястото на установяване на базовите фондове, ако алтернативният инвестиционен фонд е фонд, инвестиращ във фондове;

в) описание на видовете активи, в които алтернативният инвестиционен фонд може да инвестира, на техниките, които той може да прилага, както и на всички свързани с тях рискове, всички приложими ограничения за инвестиране;

г) обстоятелствата, при които алтернативният инвестиционен фонд може да използва ливъридж, позволените видове и източници на ливъридж и на свързаните с тях рискове, всички ограничения за използването на ливъридж и всякакви договорености за повторно използване на обезпечения и активи, както и максималното ниво на ливъридж, което лицето, управляващо алтернативни инвестиционни фондове, има право да използва от името на алтернативния инвестиционен фонд;“

б) точка 8 се изменя така:

„8. описание на управлението на ликвидния риск на алтернативния инвестиционен фонд, включително правата за обратно изкупуване, както при нормални, така и при извънредни обстоятелства, на съществуващите споразумения за обратно изкупуване с инвеститорите и на възможността и условията за използване на инструментите за управление на ликвидността, избрани в съответствие с чл. 230;“

в) точка 10 се изменя така:

„10. списък на таксите, разходите и разноските, които се поемат от лицето, управляващо алтернативни инвестиционни фондове, във връзка с дейността на алтернативния инвестиционен фонд и които се разпределят пряко или непряко на алтернативния инвестиционен фонд;“.

2. В ал. 3 се създават т. 3 – 5:

„3. състава на портфейла на предоставените заеми;

4. ежегодно всички такси, разходи и разноски, които са били пряко или непряко поети от инвеститорите;

5. ежегодно всяко предприятие майка, дъщерно дружество или дружество със специална цел, използвано от лицето или от името на лицето, управляващо алтернативни инвестиционни фондове, във връзка с инвестициите на алтернативния инвестиционен фонд.“

§ 40. В глава двадесет и първа се създава раздел IV с чл. 238е – 238о:

„Раздел IV
Изисквания към алтернативните инвестиционни фондове, предоставящи заеми

Чл. 238e. (1) Лицето, управляващо алтернативни инвестиционни фондове, гарантира, че управляван от него алтернативен инвестиционен фонд, предоставящ заеми, е от затворен тип.

(2) Алтернативен инвестиционен фонд, предоставящ заеми, може да бъде от отворен тип, при условие че лицето, което го управлява, докаже пред Комисията, че правилата и политиките за управление на ликвидния риск на фонда са в съответствие с неговата инвестиционна стратегия и политика за обратно изкупуване.

(3) Ограничението по ал. 1 не засяга праговете, ограниченията и условията, определени в Регламент (ЕС) № 345/2013, Регламент (ЕС) № 346/2013 и Регламент (ЕС) 2015/760.

Чл. 238ж. (1) Лицето, управляващо алтернативни инвестиционни фондове, гарантира, че условната стойност на заемите, предоставени на всеки отделен заемополучател от алтернативен инвестиционен фонд, не надвишава общо 20 на сто от капитала на фонда, когато заемополучателят е едно от следните лица:

1. финансово предприятие по смисъла на § 1, т. 16 от допълнителните разпоредби на Кодекса за застраховането;

2. алтернативен инвестиционен фонд;

3. колективна инвестиционна схема.

(2) Ограничението по ал. 1 не засяга праговете, ограниченията и условията, определени в Регламент (ЕС) № 345/2013, Регламент (ЕС) № 346/2013 и Регламент (ЕС) 2015/760.

Чл. 238з. (1) Лицето, управляващо алтернативни инвестиционни фондове, гарантира, че ливъриджът на управляван от него алтернативен инвестиционен фонд, предоставящ заеми, представлява не повече от:

1. 175 на сто, когато алтернативният инвестиционен фонд е от отворен тип;

2. 300 на сто, когато алтернативният инвестиционен фонд е от затворен тип.

(2) Ливъриджът на алтернативен инвестиционен фонд, предоставящ заеми, се изразява като съотношение между експозицията на фонда, изчислена по метода на задълженията съгласно Делегиран регламент (ЕС) № 231/2013, и нетната стойност на активите му.

(3) Споразуменията за предоставяне на заеми, които са изцяло покрити от договорни капиталови ангажименти на инвеститорите в алтернативен инвестиционен фонд, предоставящ заеми, не се включват в експозицията за изчисляване на съотношението по ал. 2.

(4) Когато алтернативен инвестиционен фонд, предоставящ заеми, нарушава изискванията, предвидени в настоящия член, и нарушението е извън контрола на лицето, което го управлява, последното предприема в подходящ срок, но не по-късно от 6 месеца от възникване на нарушението, необходимите мерки за коригиране на позицията, като надлежно отчита интересите на инвеститорите в алтернативния инвестиционен фонд.

(5) Когато алтернативен инвестиционен фонд, предоставящ заеми, чиято дейност по отпускане на заеми се състои единствено от предоставяне на акционерни заеми и условната стойност на тези заеми не надвишава общо 150 на сто от капитала на алтернативния инвестиционен фонд, изискванията по ал. 1 не се прилагат.

(6) Ограничението по чл. 238ж, ал. 1:

1. се прилага до датата, определена в правилата, учредителните документи или проспекта на алтернативния инвестиционен фонд, но не по-късно от 24 месеца от датата на първото записване на дялове или акции на алтернативния инвестиционен фонд;

2. спира да се прилага, след като лицето, управляващо алтернативни инвестиционни фондове, започне да продава активи на алтернативния инвестиционен фонд, за да изкупи обратно дялове или акции като част от процедурата по ликвидация/прекратяване на алтернативния инвестиционен фонд;

3. временно спира да се прилага в случай на увеличаване или намаляване на капитала на алтернативния инвестиционен фонд, като надлежно се вземат предвид интересите на инвеститорите в алтернативния инвестиционен фонд, като спирането е ограничено във времето до строго необходимия период и във всеки случай е с продължителност не повече от 12 месеца.

(7) При определяне на датата по ал. 6, т. 1 се вземат предвид специфичните характеристики на активите, в които инвестира алтернативният инвестиционен фонд. При изключителни обстоятелства и след представяне на надлежно обоснован план за инвестиции, с решение на заместник-председателя този срок може да бъде удължен с не повече от 12 месеца.

Чл. 238и. Лицето, управляващо алтернативни инвестиционни фондове, гарантира, че управляван от него алтернативен инвестиционен фонд не може да предоставя заеми на:

1. лицето, което го управлява, или на неговите служители;

2. депозитаря на алтернативния инвестиционен фонд или третите лица, на които депозитарят е делегирал функции по отношение на алтернативния инвестиционен фонд в съответствие с чл. 233;

3. лице, на което лицето, което го управлява, е делегирало функции в съответствие с чл. 222 или на служителите на това лице;

4. лице в рамките на същата група предприятия по смисъла на § 1, т. 2 от допълнителните разпоредби на Закона за счетоводството, като лицето, управляващо алтернативни инвестиционни фондове, с изключение на случаите, когато това лице е финансово предприятие, финансиращо изключително кредитополучатели, които не са посочени в т. 1 – 3.

Чл. 238к. Когато алтернативен инвестиционен фонд предоставя заеми, постъпленията от заемите, намалени с всички допустими такси за неговото управление, се разпределят изцяло към алтернативния инвестиционен фонд. Всички разходи и разноски, свързани с администрирането на заемите, се предоставят в съответствие с чл. 237, ал. 3.

Чл. 238л. Алтернативен инвестиционен фонд не може да предоставя заеми на потребители по смисъла на § 13, ал. 1, т. 1 от допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите на територията на Република България и да обслужва кредити, предоставени на такива потребители.

Чл. 238м. Лицето, управляващо алтернативни инвестиционни фондове, не може да управлява алтернативен инвестиционен фонд, предоставящ заеми, чиято инвестиционна стратегия е насочена единствено към прехвърляне на тези заеми и експозиции на трети лица.

Чл. 238н. (1) Лицето, управляващо алтернативни инвестиционни фондове, гарантира, че управляван от него алтернативен инвестиционен фонд задържа 5 на сто от условната стойност на всеки заем, който фондът е предоставил и впоследствие е прехвърлил на трети лица. Този процент от всеки заем се задържа:

1. до падежа – за заеми, чийто падеж е до 8 години, или за заеми, отпуснати на потребители, независимо от техния падеж;

2. за период от най-малко 8 години – за други заеми.

(2) Изискванията по ал. 1 не се прилагат, когато:

1. лицето, управляващо алтернативни инвестиционни фондове, започне да продава активи на алтернативен инвестиционен фонд, за да изкупи обратно дялове или акции като част от ликвидацията на фонда;

2. разпореждането е необходимо за целите на спазването на ограничителни мерки, приети съгласно чл. 215 от Договора за функционирането на Европейския съюз, или на изискванията по отношение на продуктите;

3. продажбата на заема е необходима, за да може лицето, управляващо алтернативни инвестиционни фондове, да прилага инвестиционната стратегия на управляван от него алтернативен инвестиционен фонд в най-добър интерес на инвеститорите на фонда;

4. продажбата на заема се дължи на влошаване на риска, свързан със заема, установено от лицето, управляващо алтернативни инвестиционни фондове, като част от неговото наблюдение, оценка и процес на управление на риска, посочен в чл. 229, ал. 4, и насрещната страна е информирана за това влошаване при закупуването на заема.

(3) Заместник-председателят може да изиска от лицето, управляващо алтернативни инвестиционни фондове, съответните доказателства за спазване на условията за прилагане на ал. 2.

Чл. 238о. (1) Лицето, управляващо алтернативни инвестиционни фондове, прилага ефективни политики, процедури и процеси за предоставяне на заеми във връзка с дейностите по предоставяне на заеми.

(2) За целите на ал. 1 лицето, управляващо алтернативни инвестиционни фондове, за всеки управляван алтернативен инвестиционен фонд, осъществяващ дейност по предоставяне на заеми, включително когато този фонд придобива експозиция по заеми чрез трети лица, приема и прилага политики, процедури и процеси за оценка на кредитния риск и за администриране и наблюдение на кредитния портфейл, поддържа тези политики, процедури и процеси актуални и ефективни и ги преразглежда редовно и поне веднъж годишно.

(3) Изискванията на ал. 1 и 2 не се прилагат при предоставянето на акционерни заеми, когато условната стойност на тези заеми не надвишава общо 150 на сто от капитала на алтернативния инвестиционен фонд.“

§ 41. В чл. 240 се правят следните изменения и допълнения:

1. В ал. 1:

а) в т. 3 думите „посочена като отказваща съдействие държава или територия в списъка на Работната група за финансови действия“ се заменят с „определена от Европейската комисия като високорискова трета държава с делегиран акт по чл. 9, параграф 2 от Директива (ЕС) 2015/849“;

б) в т. 4 думите „член 26 от Модел на данъчна спогодба за доходите и имуществото на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, осигуряващо ефективен обмен на информация по данъчни въпроси“ се заменят с „чл. 26 от Моделa на данъчна конвенция за доходите и капитала на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, осигуряващо ефективен обмен на информация по данъчни въпроси, включително многостранни данъчни споразумения, и третата държава не е посочена в приложение I към заключенията на Съвета относно преработения списък на Европейския съюз на юрисдикциите, неоказващи съдействие за данъчни цели“.

2. В ал. 2:

а) в т. 2 думите „посочена като отказваща съдействие държава или територия в списъка на Работната група за финансови действия“ се заменят с „определена от Европейската комисия като високорискова трета държава с делегиран акт по чл. 9, параграф 2 от Директива (ЕС) 2015/849“;

б) създава се т. 3:

„3. сключено е споразумение между Република България, третата държава, в която е седалището на лицето, управляващо алтернативния инвестиционен фонд, и всяка друга държава членка, в която дялове или акции на алтернативния инвестиционен фонд ще бъдат предлагани, в съответствие със стандартите, установени в чл. 26 от Модела на данъчна конвенция за доходите и капитала на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, осигуряващо ефективен обмен на информация по данъчни въпроси, включително многостранни данъчни споразумения, и тази трета държава не е посочена в приложение I към заключенията на Съвета относно преработения списък на Европейския съюз на юрисдикциите, неоказващи съдействие за данъчни цели.“

§ 42. В чл. 241, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения:

1. В т. 4 думите „посочена като отказваща съдействие държава или територия в списъка на Работната група за финансови действия“ се заменят с „определена от Европейската комисия като високорискова трета държава с делегиран акт по чл. 9, параграф 2 от Директива (ЕС) 2015/849“.

2. Създава се т. 5:

„5. третата държава, в която е установен алтернативният инвестиционен фонд, е подписала споразумение с държавата членка по произход на лицензираното лице, управляващо алтернативни инвестиционни фондове, и с всяка друга държава членка, в която се планира да се предлагат дяловете или акциите на алтернативния инвестиционен фонд от третата държава, което напълно отговаря на стандартите, установени в чл. 26 от Модела на данъчна конвенция на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие относно доходите и капитала, осигуряващо ефективен обмен на информация по данъчни въпроси, включително многостранни данъчни споразумения, и третата държава не е посочена в приложение I към заключенията на Съвета относно преработения списък на Европейския съюз на юрисдикциите, неоказващи съдействие за данъчни цели.“

§ 43. В чл. 242 се правят следните изменения:

1. В ал. 1 думите „по смисъла на § 1, ал. 1, т. 10 от допълнителните разпоредби на Закона за пазарите на финансови инструменти“ се заличават.

2. В ал. 2 в текста преди т. 1 думите „по смисъла на § 1, ал. 1, т. 11 от допълнителните разпоредби на Закона за пазарите на финансови инструменти“ се заличават.

§ 44. В глава двадесет и втора, раздел I се създава чл. 242а:

„Чл. 242a. (1) Лице по чл. 201, получило лиценз по този закон, може да предлага дялове или акции на алтернативен инвестиционен фонд, установен в Република България или установен в друга държава членка, който инвестира предимно в акции на определено дружество, на служителите на това дружество или на свързаните с него субекти в рамките на спестовни схеми или схеми за участие на служителите на национална или трансгранична основа.

(2) Когато алтернативен инвестиционен фонд по ал. 1, установен в друга държава членка, се предлага на служители на територията на Република България, не се прилагат допълнителни изисквания в допълнение към приложимите в държавата членка по произход на алтернативния инвестиционен фонд.“

§ 45. В чл. 247 думите „по смисъла на § 1, ал. 1, т. 10 от допълнителните разпоредби на Закона за пазарите на финансови инструменти“ и „по смисъла на § 1, ал. 1, т. 11 от допълнителните разпоредби на Закона за пазарите на финансови инструменти“ се заличават.

§ 46. В чл. 250 се правят следните изменения:

1. В ал. 1 думите „по смисъла на § 1, ал. 1, т. 10 от допълнителните разпоредби на Закона за пазарите на финансови инструменти“ се заличават.

2. В ал. 2 в текста преди т. 1 думите „по смисъла на § 1, ал. 1, т. 11 от допълнителните разпоредби на Закона за пазарите на финансови инструменти“ се заличават.

§ 47. В чл. 251, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения:

1. В т. 3 думите „не е посочена като отказваща съдействие държава или територия в списъка на Работната група за финансови действия“ се заменят с „определена от Европейската комисия като високорискова трета държава с делегиран акт по чл. 9, параграф 2 от Директива (ЕС) 2015/849“.

2. Създава се т. 4:

„4. сключено е споразумение между Република България, третата държава, в която е установено лицето, управляващо алтернативни инвестиционни фондове, или алтернативния инвестиционен фонд, и държавата членка, в която дялове или акции на алтернативния инвестиционен фонд ще бъдат предлагани, в съответствие със стандартите, установени в чл. 26 от Модела на данъчна конвенция на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие относно доходите и капитала, осигуряващо ефективен обмен на информация по данъчни въпроси, включително многостранни данъчни споразумения, и третата държава не е посочена в приложение I към заключенията на Съвета относно преработения списък на Европейския съюз на юрисдикциите, неоказващи съдействие за данъчни цели.“

§ 48. В чл. 258 се правят следните изменения и допълнения:

1. Алинея 3 се изменя така:

„(3) Комисията предоставя на разположение цялата информация по чл. 236 по отношение на всички лица, управляващи алтернативни инвестиционни фондове, върху които упражнява надзор, както и информацията, събрана съгласно чл. 201. Когато лицето, управляващо алтернативни инвестиционни фондове, е с произход от Република България, незабавно предоставя информацията по изречение първо на ЕОЦКП, на ЕБО, на ЕОЗППО и на ЕССР, когато тази информация е необходима за изпълнение на техните правомощия. Комисията предоставя информацията по чл. 236 и на Европейската система на централните банки, когато това е необходимо за статистически цели.“

2. Създава се нова ал. 4:

„(4) Когато лицето, управляващо алтернативни инвестиционни фондове, е с произход от Република България, Комисията незабавно предоставя информацията по ал. 3 и на компетентните органи на други пряко засегнати държави членки и на двустранна основа, ако лицето, управляващо алтернативни инвестиционни фондове, върху което Комисията осъществява надзор, или алтернативният инвестиционен фонд, управляван от това лице, биха могли потенциално да представляват сериозен източник на риск от контрагента за кредитна институция или други системно значими институции в други държави членки, или за стабилността на финансовата система в друга държава членка.“

3. Досегашната ал. 4 става ал. 5.

§ 49. Създават се чл. 259а и 259б:

„Чл. 259а. (1) Когато Комисията има обосновани основания да смята, че лицето, управляващо алтернативни инвестиционни фондове, върху чиято дейност не упражнява надзорни правомощия, извършва или е извършило нарушения на Директива 2011/61/ЕС, тя уведомява за това ЕОЦКП и компетентните органи на държавата членка по произход и приемащите държави членки на съответното лице, управляващо алтернативни инвестиционни фондове.

(2) Когато лицето, управляващо алтернативни инвестиционни фондове, е с произход от Република България, Комисията може да упражни правомощията по чл. 264, ал. 1, т. 8 при получаване на мотивирано искане от компетентния орган на приемащата държава членка на лицето и информира за упражнените правомощия и констатациите си ЕОЦКП и ЕССР, когато са налице потенциални рискове за стабилността и целостта на финансовата система.

(3) Когато Комисията не е съгласна с искането по ал. 2, тя уведомява за това съответните компетентни органи по ал. 2, ЕОЦКП и ЕССР, когато ЕССР е бил информиран за това искане, като посочва причините за несъгласието си.

(4) В случаите по ал. 3 и при получено становище от ЕОЦКП Комисията може да упражни съответните правомощия съгласно ал. 2. Когато Комисията не действа в съответствие със становището по изречение първо или не възнамерява да се съобрази с него, тя информира за това ЕОЦКП и компетентните органи на приемащата държава членка на лицето, управляващо алтернативни инвестиционни фондове, като посочва причините.

(5) Когато лицето, управляващо алтернативни инвестиционни фондове, е с произход от Република България, Комисията може да упражни правомощията по чл. 264, ал. 1, т. 8 при получаване на мотивирано искане от компетентния орган на приемащата държава членка на лицето. В случаите по изречение първо Комисията информира за упражнените правомощия и констатациите си компетентния орган на приемащата държава членка на лицето, управляващо алтернативни инвестиционни фондове, ЕОЦКП и ЕССР, когато са налице потенциални рискове за стабилността и целостта на финансовата система.

Чл. 259б. В случаите, когато Комисията е компетентен орган на алтернативния инвестиционен фонд или на лицето, управляващо алтернативни инвестиционни фондове, но не и на депозитаря, установен в друга държава членка, и има основателни причини да предполага, че депозитарят, върху който не упражнява надзор, извършва или е извършил действия, които са в противоречие с изискванията на Директива 2011/61/ЕС, тя незабавно уведомява възможно най-подробно за това ЕОЦКП и компетентния орган на съответния депозитар.“

§ 50. В чл. 263а думите „на Европейския парламент и на Съвета от 27 ноември 2019 г. относно оповестяването на информация във връзка с устойчивостта в сектора на финансовите услуги (ОВ, L 317/1 от 9 декември 2019 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) 2019/2088“ се заличават.

§ 51. В чл. 264, ал. 1 т. 8 се изменя така:

„8. да вземе решение в интерес на притежателите на дялове в изключителни случаи и след консултация с лицето, управляващо алтернативни инвестиционни фондове, за използване или преустановяване на използването на инструмента за управление на ликвидността по т. 1 от приложението по чл. 24д, ал. 1, когато съществуват рискове за защита на инвеститорите или за финансовата стабилност, които по разумен и балансиран начин налагат такова използване или преустановяване на използването;“.

§ 52. В чл. 273 се правят следните изменения и допълнения:

1. В ал. 1:

а) в т. 1 думите „500 до 4000 лв.“ се заменят с „250 до 2000 евро“;

б) в т. 2 думите „1000 до 4000 лв.“ се заменят с „500 до 2000 евро“;

в) в т. 3 думите „чл. 93, ал. 8, изречения първо и второ“ се заменят с „член 93, ал. 8, изречения първо, второ и трето“, а думите „2000 до 5000 лв.“ се заменят с „1000 до 2500 евро“;

г) в т. 4 думите „3000 до 5000 лв.“ се заменят с „1500 до 2500 евро“;

д) в т. 5 след думата „член“ се добавя „95, ал. 6, чл.“, думите „и чл. 237“ се заменят с „чл. 237, чл. 238к, изречение второ“, а думите „4000 до 10 000 лв.“ се заменят с „2000 до 5000 евро“;

е) в т. 6 след думите „чл. 24в, ал. 2 и 3“ се поставя запетая и се добавя „чл. 24е, ал. 2, чл. 24ж, ал. 1 и 2, чл. 24и, ал. 1 и 2“, а думите „10 000 до 20 000 лв.“ се заменят с „5000 до 10 000 евро“;

ж) в т. 7, 8, 9 и 10 думите „10 000 до 20 000 лв.“ се заменят с „5000 до 10 000 евро“;

з) в т. 11 думите „20 000 до 200 000 лв.“ се заменят с „10 000 до 100 000 евро“;

и) в т. 12 думите „1000 до 5 000 000 лв.“ се заменят с „500 до 2 500 000 евро“;

к) в т. 13 думите „чл. 105, ал. 1“ се заменят с „чл. 105, ал. 1 и 3“, след думите „чл. 185“ се поставя запетая и се добавя „чл. 194а, ал. 3, чл. 220, ал. 4“, думите „и чл. 238г“ се заменят с „чл. 238г, чл. 238е, ал. 1, чл. 238ж, ал. 1, чл. 238з, ал. 1 и 4, чл. 238и, ал. 1 и чл. 238н, ал. 1“ и думите „4000 до 5 000 000 лв.“ се заменят с „2000 до 2 500 000 евро“;

л) в т. 14 думите „чл. 22, ал. 1 – 4“ се заменят с „чл. 24и, ал. 4“, след думите „чл. 102, ал. 1 и 2“ се поставя запетая и се добавя „чл. 104а, ал. 1, 2 и 5, чл. 194а, ал. 5, чл. 198, ал. 11, чл. 238к, изречение първо, чл. 238л, чл. 238м“, а думите „10 000 до 5 000 000 лв.“ се заменят с „5000 до 2 500 000 евро“;

м) в т. 15 думите „20 000 до 5 000 000 лв.“ се заменят с „10 000 до 2 500 000 евро“;

н) в т. 16 думите „10 000 до 20 000 лв.“ се заменят с „5000 до 10 000 евро“.

2. В ал. 2:

а) в т. 1 думите „1000 до 10 000 лв.“ се заменят с „500 до 5000 евро“;

б) в т. 2 думите „4000 до 10 000 лв.“ се заменят с „2000 до 5000 евро“;

в) в т. 3 думите „10 000 до 20 000 лв.“ се заменят с „5000 до 10 000 евро“;

г) в т. 4 думите „5000 до 10 000 лв.“ се заменят с „2500 до 5000 евро“;

д) в т. 5 думите „10 000 до 20 000 лв.“ се заменят с „5000 до 10 000 евро“;

е) в т. 6, 7, 8, 9 и 10 думите „20 000 до 40 000 лв.“ се заменят с „10 000 до 20 000 евро“;

ж) в т. 11 думите „40 000 до 300 000 лв.“ се заменят с „20 000 до 150 000 евро“;

з) в т. 12 думите „4000 до 10 000 000 лв.“ се заменят с „2000 до 5 000 000 евро“;

и) в т. 13 думите „10 000 до 10 000 000 лв.“ се заменят с „5000 до 5 000 000 евро“;

к) в т. 14 думите „20 000 до 10 000 000 лв.“ се заменят с „10 000 до 5 000 000 евро“;

л) в т. 15 думите „40 000 до 10 000 000 лв.“ се заменят с „20 000 до 5 000 000 евро“;

м) в т. 16 думите „20 000 до 40 000 лв.“ се заменят с „10 000 до 20 000 евро“.

3. В ал. 4 думите „5000 до 20 000 лв.“ се заменят с „2500 до 10 000 евро“, а думите „10 000 до 50 000 лв.“ се заменят с „5000 до 25 000 евро“.

4. В ал. 5:

а) в т. 1 думите „1000 до 5000 лв.“ се заменят с „500 до 2500 евро“, а думите „2000 до 20 000 лв.“ се заменят с „1000 до 10 000 евро“;

б) в т. 2 думите „4000 до 10 000 лв.“ се заменят с „2000 до 5000 евро“, а думите „10 000 до 20 000 лв.“ се заменят с „5000 до 10 000 евро“;

в) в т. 3 думите „5000 до 10 000 лв.“ се заменят с „2500 до 5000 евро“, а думите „10 000 до 40 000 лв.“ се заменят с „5000 до 20 000 евро“;

г) в т. 4 думите „5000 до 10 000 лв.“ се заменят с „2500 до 5000 евро“, а думите „10 000 до 20 000 лв.“ се заменят с „5000 до 10 000 евро“;

д) в т. 5 думите „10 000 до 20 000 лв.“ се заменят с „5000 до 10 000 евро“, а думите „20 000 до 40 000 лв.“ се заменят с „10 000 до 20 000 евро“;

е) в т. 6, 7, 8, 9 и 10 думите „20 000 до 40 000 лв.“ се заменят с „10 000 до 20 000 евро“, а думите „40 000 до 100 000 лв.“ се заменят с „20 000 до 50 000 евро“;

ж) в т. 11 думите „50 000 до 300 000 лв.“ се заменят с „25 000 до 150 000 евро“, а думите „100 000 до 500 000 лв.“ се заменят с „50 000 до 250 000 евро“;

з) в т. 12 думите „4000 до 5 000 000 лв.“ се заменят с „2000 до 2 500 000 евро“, а думите „10 000 до 10 000 000 лв.“ се заменят с „5000 до 5 000 000 евро“;

и) в т. 13 думите „10 000 до 5 000 000 лв.“ се заменят с „5000 до 2 500 000 евро“, а думите „20 000 до 10 000 000 лв.“ се заменят с „10 000 до 5 000 000 евро“;

к) в т. 14 думите „20 000 до 5 000 000 лв.“ се заменят с „10 000 до 2 500 000 евро“, а думите „40 000 до 10 000 000 лв.“ се заменят с „20 000 до 5 000 000 евро“;

л) в т. 15 думите „50 000 до 5 000 000 лв.“ се заменят с „25 000 до 2 500 000 евро“, а думите „100 000 до 10 000 000 лв.“ се заменят с „50 000 до 5 000 000 евро“;

м) в т. 16 думите „10 000 до 50 000 лв.“ се заменят с „5000 до 25 000 евро“, а думите „20 000 до 100 000 лв.“ се заменят с „10 000 до 50 000 евро“;

н) в т. 17 думите „20 000 до 40 000 лв.“ се заменят с „10 000 до 20 000 евро“, а думите „40 000 до 100 000 лв.“ се заменят с „20 000 до 50 000 евро“.

5. В ал. 6 думите „1000 до 10 000 лв.“ се заменят с „500 до 5000 евро“, а думите „2000 до 50 000 лв.“ се заменят с „1000 до 25 000 евро“.

6. В ал. 7 думите „2000 до 20 000 лв.“ се заменят с „1000 до 10 000 евро“, а думите „10 000 до 100 000 лв.“ се заменят с „5000 до 50 000 евро“.

§ 53. В чл. 273б се правят следните изменения:

1. В ал. 1 думите „2500 до 1 400 000 лв.“ се заменят с „1250 до 700 000 евро“, а думите „5000 до 2 800 000 лв.“ се заменят с „2500 до 1 400 000 евро“.

2. В ал. 2 думите „1500 до 700 000 лв.“ се заменят със „750 до 350 000 евро“, а думите „3000 до 1 400 000 лв.“ се заменят с „1500 до 700 000 евро“.

3. В ал. 3 думите „20 000 до 10 000 000 лв.“ се заменят с „10 000 до 5 000 000 евро“, а думите „40 000 до 20 000 000 лв.“ се заменят с „20 000 до 10 000 000 евро“.

4. В ал. 4 думите „10 000 до 5 000 000 лв.“ се заменят с „5000 до 2 500 000 евро“, а думите „20 000 до 10 000 000 лв.“ се заменят с „10 000 до 5 000 000 евро“.

§ 54. В чл. 273в се правят следните изменения:

1. В ал. 1 думите „5000 до 5 000 000 лв.“ се заменят с „2500 до 2 500 000 евро“, а думите „10 000 до 10 000 000 лв.“ се заменят с „5000 до 5 000 000 евро“.

2. В ал. 2 думите „10 000 до 40 000 лв.“ се заменят с „5000 до 5 000 000 евро“, а думите „20 000 до 10 000 000 лв.“ се заменят с „10 000 до 10 000 000 евро“.

3. В ал. 3 думите „20 000 до 80 000 лв.“ се заменят с „10 000 до 7 500 000 евро“, а думите „40 000 до 30 000 000 лв.“ се заменят с „20 000 до 15 000 000 евро“.

§ 55. В чл. 273г се правят следните изменения:

1. В ал. 1 – 3 думите „10 000 лв. до 5 000 000 лв.“ се заменят с „5000 до 2 500 000 евро“.

2. В ал. 4 думите „500 000 лв. до 10 000 000 лв.“ се заменят с „250 000 до 5 000 000 евро“.

3. В ал. 6 думите „2000 до 20 000 лв.“ се заменят с „1000 до 10 000 евро“, а думите „20 000 до 1 400 000 лв.“ се заменят с „10 000 до 750 000 евро“.

§ 56. В чл. 273д се правят следните изменения:

1. В ал. 1 думите „1500 до 20 000 лв.“ се заменят със „750 до 10 000 евро“, а думите „4000 до 40 000 лв.“ се заменят с „2000 до 20 000 евро“.

2. В ал. 2 думите „20 000 до 100 000 лв.“ се заменят с „10 000 до 50 000 евро“, а думите „40 000 до 200 000 лв.“ се заменят с „20 000 до 100 000 евро“.

§ 57. В чл. 276, ал. 2 думите „Европейския орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване (ЕОЗППО)“ се заменят с „ЕОЗППО“.

§ 58. В допълнителните разпоредби се правят следните допълнения:

1. В § 1 се създават т. 45 – 52:

„45. „Професионален инвеститор“ е всеки инвеститор, който е считан за професионален клиент или при поискване може да бъде третиран като професионален клиент по смисъла на § 1, ал. 1, т. 10 от допълнителните разпоредби на Закона за пазарите на финансови инструменти.

46. „Непрофесионален инвеститор“ е всеки инвеститор, който е считан за непрофесионален клиент по смисъла на § 1, ал. 1, т. 11 от допълнителните разпоредби на Закона за пазарите на финансови инструменти.

47. „Централен депозитар на ценни книжа“ е понятие по смисъла на§ 1,ал. 1, т. 2 от допълнителните разпоредби на Закона за пазарите на финансови инструменти.

48. „Капитал на алтернативен инвестиционен фонд“ е сумата от съвкупните капиталови вноски и записания и непоискан капитал на алтернативния инвестиционен фонд, изчислена на база сумите за инвестиране след приспадане на всички съответни такси, разходи и разноски, които се поемат пряко или косвено от инвеститорите.

49. „Предоставяне на заем“ е предоставянето на заем:

а) пряко от алтернативния инвестиционен фонд в качеството му на първоначален кредитор, или

б) непряко чрез трета страна или дружество за секюритизация, което предоставя заем за или от името на алтернативен инвестиционен фонд, или за или от името на лицето, управляващо алтернативния инвестиционен фонд, по отношение на фонда, когато лицето, управляващо алтернативния инвестиционен фонд, или самият фонд участва в структурирането на заема или в определянето или предварителното договаряне на неговите характеристики, преди да придобие експозиция по заема.

50. „Акционерен заем“ е заем, който е предоставен от алтернативен инвестиционен фонд на предприятие, в което той притежава пряко или непряко най-малко 5 на сто от капитала или от правата на глас, и който не може да бъде продаден на трети лица, независимо от капиталовите инструменти, притежавани от фонда в същото предприятие.

51. „Алтернативен инвестиционен фонд, предоставящ заеми“ е алтернативен инвестиционен фонд:

а) чиято инвестиционна стратегия се състои преимуществено в предоставянето на заеми, или

б) чиито предоставени заеми имат условна стойност, която представлява най-малко 50 на сто от нетната стойност на активите му.

52. „Алтернативен инвестиционен фонд, използващ ливъридж“ е алтернативен инвестиционен фонд, чиито експозиции се увеличават от лицето, което го управлява, чрез заемане на парични средства или ценни книжа, чрез ливъридж, включен в деривативни позиции, или по друг начин.“

2. В § 2 се създава т. 12:

„12. Директива (ЕС) 2024/927 на Европейския парламент и на Съвета от 13 март 2024 г. за изменение на директиви 2011/61/ЕС и 2009/65/ЕО по отношение на договореностите за делегиране, управлението на ликвидния риск, надзорната отчетност, предоставянето на депозитарни услуги и услуги по отговорно пазене и предоставянето на заеми от алтернативни инвестиционни фондове (ОВ, L 2024/927 от 26 март 2024 г.).“

§ 59. Създава се приложение към чл. 24д, ал. 1:

„Приложение към чл. 24д, ал. 1

Инструменти за управление на ликвидността

1. „Спиране на записването, обратното изкупуване и откупуването“ – временно не се допуска записване, обратно изкупуване или откупуване на дяловете или акциите на фонда.

2. „Ограничение за обратно изкупуване“ – временно и частично ограничаване на правото на притежателите на дялове или на акционерите да изискат обратно изкупуване на техните дялове или акции, така че само определена част от дяловете или акциите на инвеститорите да може да бъде обратно изкупена.

3. „Удължаване на сроковете на предизвестие“ – увеличаване на периода, в рамките на който притежателите на дялове или акционерите са задължени да уведомят управителите на фонда за своето намерение за обратно изкупуване на дяловете или акциите.

4. „Такса за обратно изкупуване“ – такса в рамките на предварително определен диапазон, която отчита разходите за осигуряване на ликвидност на фонда. Таксата се заплаща от притежателите на дялове или акционерите при обратно изкупуване на дяловете или акциите. Начисляването и размерът на таксата се определят така, че да се гарантира, че притежателите на дялове или акционерите, които остават във фонда, не са несправедливо ощетени.

5. „Променливо ценообразуване“ – предварително определен механизъм, чрез който нетната стойност на активите на дяловете или акциите на инвестиционен фонд се коригира чрез прилагането на коефициент („коефициент на променливост“). Коефициентът на променливост отразява разходите за осигуряване на ликвидност на фонда.

6. „Двойно ценообразуване“ – предварително определен механизъм, чрез който цените за записване, обратно изкупуване и откупуване на дяловете или акциите на инвестиционен фонд се определят чрез коригиране на нетната стойност на активите на един дял или акция с коефициент. Коефициентът, използван за корекцията, отразява разходите за осигуряване на ликвидност на фонда.

7. „Такса за запазване на стойността на базовите активи“ – такса, която се заплаща на фонда от притежател на дялове или акционер при записване, обратно изкупуване или откупуване на дялове или акции. Таксата компенсира фонда за разходите за ликвидност, направени поради размера на съответната сделка. Начисляването на таксата се осъществява така, че да се гарантира, че останалите притежатели на дялове или акционери не са несправедливо ощетени.

8. „Обратно изкупуване в натура“ – прехвърляне на активи, държани от фонда, вместо изплащане на парични средства, с цел удовлетворяване на исканията за обратно изкупуване на притежателите на дялове или акционерите.

9. „Механизъм за разделяне на активи“ („side pockets“) – отделяне на определени активи от останалите активи на фонда. Активите се отделят, когато техните икономически или правни характеристики са се променили съществено или когато те са станали несигурни поради изключителни обстоятелства.“

Преходни и заключителни разпоредби

§ 60. (1) Лицата, управляващи алтернативни инвестиционни фондове, които предоставят заеми, които са учредени преди 15 април 2024 г., се счита, че до 16 април 2029 г. отговарят на изискванията на чл. 238е – 238з.

(2) До 16 април 2029 г., когато условната стойност на заемите, отпуснати от алтернативен инвестиционен фонд на всеки отделен заемополучател, или ливъриджът на алтернативен инвестиционен фонд е над ограниченията по чл. 238ж, съответно по чл. 238з, не се изисква от лицата, управляващи тези алтернативни фондове, да увеличават тази стойност или този ливъридж. Когато условната стойност на заемите, отпуснати от алтернативен инвестиционен фонд на всеки отделен заемополучател, или ливъриджът на алтернативен инвестиционен фонд е под ограниченията по чл. 238ж, съответно по чл. 238з, не се изисква от лицата, управляващи тези алтернативни фондове, да увеличават тази стойност или този ливъридж над тези ограничения.

(3) Лицата, управляващи алтернативни инвестиционни фондове, които предоставят заеми, които са учредени преди 15 април 2024 г. и които не набират допълнителен капитал след 15 април 2024 г., се счита, че отговарят на изискванията на чл. 238е – 238з по отношение на тези алтернативни инвестиционни фондове.

(4) Лицата, управляващи алтернативни инвестиционни фондове, които предоставят заеми, които са учредени преди 15 април 2024 г., могат да решат да спазват изискванията на чл. 238е – 238з, при условие че са уведомили Комисията за това.

§ 61. Учредените алтернативни инвестиционни фондове, които са от затворен тип, привеждат уставите, съответно дружествените си договори, в съответствие с изискванията на чл. 194а, ал. 7 в 12-месечен срок от влизането в сила на този закон, а останалите лица, които осъществяват дейност по Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране, привеждат дейността си в съответствие с този закон в 6-месечен срок от влизането му в сила.

§ 62. Лицата, които до влизането в сила на този закон управляват и представляват управляващи дружества, както и лицата по чл. 176, ал. 2 и чл. 200, подлежат на одобрение по реда на чл. 93, ал. 8 преди преизбирането им за нов мандат.

§ 63. В Закона за Българската народна банка (обн., ДВ, бр. 13 от 2024 г.; изм., бр. 26, 50 и 54 от 2025 г. и бр. 16, 51 и 67 от 2026 г.) в чл. 17, т. 24 думите „както и одобрява или отказва одобрението на бенчмаркове за лихвени проценти, изготвени в трета държава“ и запетаята преди тях се заличават, а накрая се поставя запетая и се добавя „наричан по-нататък „Регламент (ЕС) 2016/1011“, определя бенчмарк за лихвени проценти като значим съгласно чл. 24, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2016/1011, и приема други решения като компетентен орган по прилагането на Регламент (ЕС) 2016/1011“.

§ 64. В Закона за пазарите на финансови инструменти (обн., ДВ, бр. 15 от 2018 г.; попр., бр. 16 от 2018 г.; изм., бр. 24 и 98 от 2018 г., бр. 17, 83, 94 и 102 от 2019 г., бр. 26, 28 и 64 от 2020 г., бр. 12 и 21 от 2021 г., бр. 16, 25 и 51 от 2022 г., бр. 8, 65, 66 и 85 от 2023 г., бр. 70 и 79 от 2024 г., бр. 49, 54 и 99 от 2025 г. и бр. 16, 25, 51, 62 и 67 от 2026 г.) се правят следните изменения и допълнения:

1. В чл. 3:

а) в ал. 1 думите „Комисията за финансов надзор („комисията“) и от заместник-председателя на комисията, ръководещ Управление „Надзор на инвестиционната дейност“ („заместник-председателя“)“ се заменят с „Комисията за финансов надзор, наричана по-нататък „Комисията“, и от заместник-председателя на Комисията, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност“, наричан по-нататък „заместник-председателя“;

б) в ал. 5, изречение второ думата „комисията“ се заменя с „Комисията“;

в) в ал. 7 думата „комисията“ се заменя с „Комисията“.

2. В чл. 3а, т. 2 думите „чл. 123, ал. 5“ се заменят с „чл. 123, ал. 6“.

3. В чл. 9:

а) в ал. 2 навсякъде след думите „инвестиционните посредници“ се поставя запетая и се добавя „с изключение на банките – инвестиционни посредници“, а думите „от комисията“ се заменят с „от Комисията“;

б) в ал. 9 думата „комисията“ се заменя с „Комисията“.

4. В чл. 24:

а) в ал. 1 след думите „инвестиционен посредник“ се поставя запетая и се добавя „с изключение на банка – инвестиционен посредник“, а думата „комисията“ се заменя с „Комисията“;

б) в ал. 2 след думите „инвестиционния посредник“ се поставя запетая и се добавя „с изключение на банка – инвестиционен посредник, съгласно чл. 50, параграф 5 от Делегиран регламент (ЕС) 2023/2830“;

в) в ал. 3 и 6 думата „комисията“ се заменя с „Комисията“.

5. В чл. 31, ал. 1:

а) точка 5 се изменя така:

„5. престане да отговаря на изискванията за издаване на разрешението или наруши изискванията за извършване на дейността съгласно издаденото разрешение;“

б) създава се нова т. 6:

„6. извърши и/или допусне извършването на грубо нарушение или на системни нарушения на изискванията на чл. 50, параграфи 2 и 3 от Делегиран регламент (ЕС) 2023/2830.“;

в) досегашната т. 6 става т. 7.

6. В чл. 70а:

а) в ал. 1:

аа) в текста преди т. 1 думите „трябва да“ се заличават;

бб) в т. 1 думите „доставчика на проучването, в което се посочва кои части от всички комбинирани такси или съвместни плащания за услуги по изпълнение и за проучвания се отнасят до проучванията“ се заменят с „третата страна – доставчик на проучването, в което се посочва методика за възнаграждение, включително начинът, по който общите разходи за проучване се вземат предвид при определянето на общите такси за инвестиционните услуги“;

вв) в т. 2 думите „за съвместните плащания за услуги по изпълнение и за проучвания, извършени към трети страни, предоставящи проучвания, както и“ се заменят със „за избора си да плаща съвместно или поотделно за услуги по изпълнение и за проучвания и им предоставя своята политика относно плащанията за услуги по изпълнение и за проучвания, включително вида на информацията, която може да бъде предоставена в зависимост от избора на метод на плащане от инвестиционния посредник и, когато е приложимо, начина, по който инвестиционният посредник предотвратява или управлява конфликтите на интереси, когато плаща съвместно за услуги по изпълнение и за проучвания“;

гг) точка 3 се изменя така:

„3. инвестиционният посредник ежегодно оценява качеството, пригодността и стойността на използваните проучвания, както и способността на използваното проучване да допринесе за по-добри инвестиционни решения;“

дд) създава се т. 4:

„4. инвестиционният посредник избере да плаща отделно за услуги по изпълнение и за проучвания от трети страни, и предоставянето на проучвания от трети страни на инвестиционния посредник се получава срещу:

а) преки плащания от инвестиционния посредник от собствените му ресурси, или

б) плащания от отделна сметка за плащане за проучвания, контролирана от инвестиционния посредник.“;

б) създават се ал. 3 – 5:

„(3) Не се считат за проучвания коментарите относно търговията и другите индивидуализирани консултантски услуги по търговия, свързани с изпълнението на сделка с финансови инструменти.

(4) При спазване на ал. 1, т. 3, когато инвестиционен посредник получава проучване от трета страна – доставчик на проучвания, който не участва в услуги по изпълнение и не е част от група за финансови услуги, включваща инвестиционен посредник, който предлага услуги по изпълнение или посреднически услуги, предоставянето на такова проучване на инвестиционния посредник се счита за изпълнение на задължението по ал. 1.

(5) Инвестиционният посредник води регистър на общите разходи, когато са му известни и които са свързани с предоставените му проучвания от трети страни. Информацията по изречение първо се предоставя ежегодно на клиентите на инвестиционния посредник при поискване.“

7. Създава се чл. 70б:

„Допълнителни изисквания към проучванията

Чл. 70б. (1) Проучванията, които инвестиционният посредник предоставя на клиентите си, както и на потенциалните си клиенти, които са изготвени от инвестиционния посредник или от трети страни и които се използват от инвестиционния посредник, неговите клиенти или потенциални клиенти, трябва да са безпристрастни, ясни и да не въвеждат в заблуждение.

(2) Проучванията по ал. 1 трябва да са ясно означени като проучвания или да са означени с подобни термини и да са спазени всички приложими към проучванията условия по Делегиран регламент (ЕС) 2017/565.

(3) Когато инвестиционният посредник предоставя услуги по управление на портфейл или други инвестиционни услуги или допълнителни услуги, гарантира, че проучванията, които разпространява сред клиентите си или потенциални клиенти, са означени като „проучване със средства на емитента“, когато те са частично или изцяло платени от емитент и са изготвени при спазване на кодекса за поведение на Европейския съюз за проучвания със средства на емитента, разработен от ЕОЦКП.

(4) Инвестиционният посредник, който изготвя или разпространява проучвания, платени със средства на емитента, е длъжен да разполага с организационни механизми, за да гарантира, че тези проучвания се изготвят в съответствие с кодекса за поведение на Европейския съюз за проучвания със средства на емитента и с изискванията по ал. 1 – 3.

(5) Всеки емитент може да подаде своето проучване, платено със средства от него, съгласно ал. 3 до Комисията, като гарантира, че проучването е придружено от метаданни, в които се посочва, че информацията е в съответствие с кодекса за поведение на Европейския съюз за проучвания със средства на емитента. Проучванията по изречение първо не се считат за регулирана информация по смисъла на § 1, т. 41 от допълнителните разпоредби на Закона за публичното предлагане на ценни книжа, нито за инвестиционно проучване по смисъла на чл. 6, ал. 3, т. 5, и Комисията не упражнява надзор върху него.

(6) На заглавната страница на всяко проучване, означено като „проучване със средства на емитента“, по виден и ясен начин се посочва, че проучването е изготвено в съответствие с кодекса за поведение на Европейския съюз за проучвания със средства на емитента. Всеки друг материал от проучване, който е изцяло или частично платен от емитента, но не е изготвен в съответствие с кодекса за поведение на Европейския съюз за проучвания със средства на емитента, се означава като маркетингово съобщение.“

8. В глава осма в наименованието на раздел VII накрая се добавя „на МСП“.

9. В чл. 122:

а) в заглавието накрая се добавя „на МСП“;

б) в ал. 1 думите „е МСТ, за която“ се заменят с „на МСП, означава МСТ или сегмент от МСТ, за които“, а думите „която разполага“ се заменят с „които разполагат“;

в) в ал. 3 след думите „пазар за растеж“ се добавя „на МСП“, а думата „спре“ се заменя с „престане“.

10. В чл. 123:

а) в заглавието накрая се добавя „на МСП“;

б) в ал. 1 в текста преди т. 1 след думите „регистриране на МСТ“ се добавя „или сегмент от МСТ“, а след думите „пазар за растеж“ се добавя „на МСП“;

в) в ал. 3 след думите „ал. 1“ се добавя „и 5 и чл. 126“ и след думите „като пазар за растеж“ се добавя „на МСП или до сегмент от МСТ“, а накрая се добавя „на МСП“;

г) в ал. 4 думата „комисията“ се заменя с „Комисията“;

д) създава се нова ал. 5:

„(5) Сегментът от МСТ, регистриран като пазар за растеж на МСП, трябва да отговаря и на следните изисквания:

1. да е ясно отделен от другите сегменти от МСТ, организирана от инвестиционния посредник, да бъде с различно наименование, отделен правилник, отделна маркетингова стратегия и различна реклама, както и със специално определен идентификационен код на пазара за този сегмент;

2. сделките, извършвани на сегмента, да са ясно отделени от пазарната дейност на другите сегменти от МСТ;

3. инвестиционният посредник, който организира съответната МСТ, да предоставя пълен списък на финансовите инструменти, допуснати до търговия, както и всякаква друга информация по искане на Комисията.“;

е) досегашната ал. 5 става ал. 6 и в нея в текста преди т. 1 думата „комисията“ се заменя с „Комисията“;

ж) досегашната ал. 6 става ал. 7 и в нея думите „ал. 5“ се заменят с „ал. 6“.

11. В чл. 124:

а) в заглавието след думите „пазарите за растеж“ се добавя „на МСП“;

б) в ал. 2 и 3 думите „МСТ в Регистъра на пазарите за растеж“ се заменят с „МСТ или сегмент от нея в Регистъра на пазарите за растеж на МСП“.

12. В чл. 125:

а) в заглавието накрая се добавя „на МСП“;

б) в ал. 1:

аа) в текста преди т. 1 след думите „отписване на МСТ“ се поставя тире и се добавя „пазар за растеж на МСП или сегмент от нея“, а след думите „пазарите за растеж“ се добавя „на МСП“;

бб) в т. 1 след думите „чл. 122, ал. 1“ се добавя „и чл. 123, ал. 5“, а думата „комисията“ се заменя с „Комисията“;

вв) в т. 2 след думите „чл. 122, ал. 1“ се добавя „и чл. 123, ал. 5“;

гг) в т. 3 след абревиатурата „МСТ“ се добавя „или сегмент от нея“;

дд) в т. 4 думите „МСТ от Регистъра на пазарите за растеж“ се заменят с „МСТ или сегмент от нея от Регистъра на пазарите за растеж на МСП“;

в) в ал. 2, изречение трето след абревиатурата „МСТ“ се добавя „или сегмент от нея“, а след думите „пазарите за растеж“ се добавя „на МСП“.

13. В чл. 126:

а) в заглавието накрая се добавя „на МСП“;

б) в ал. 1 и 2 след думите „пазар за растеж“ се добавя „на МСП“;

в) създава се ал. 3:

„(3) Когато финансовите инструменти са допуснати до търговия на място за търговия, което не е пазар за растеж на МСП, емитентът трябва да бъде уведомен за всяко приложимо към него задължение, свързано с корпоративното му управление или предварителното, текущото или инцидентното разкриване на информация.“

14. В чл. 127 навсякъде след абревиатурата „МСТ“ се добавя „или сегмент от нея като пазар за растеж на МСП“.

15. В чл. 154:

а) в ал. 1 думата „комисията“ се заменя с „Комисията“;

б) алинея 3 се изменя така:

„(3) Пазарен оператор може да организира и МСТ като пазар за растеж на МСП или сегмент от МСТ при спазване на чл. 122 – 127.“

16. В глава дванадесета, раздел II се създава чл. 180а:

„Специални условия за допускане на акции до търговия

Чл. 180а. (1) Правилата по чл. 180, ал. 1 гарантират, че прогнозната пазарна капитализация на емитента, чиито акции са заявени за допускане до търговия, или когато не може да бъде определена – капиталът и резервите на емитента, включително печалбата или загубата за последната финансова година, възлизат на най-малко 1 000 000 евро.

(2) Алинея 1 не се прилага за допускането до търговия на акции, които са заменяеми с акции, които са вече допуснати до търговия.

(3) Регулираният пазар установява към момента на подаване на заявление за допускане до търговия на акции спазването на поне едно от следните условия:

1. достатъчен брой акции да се притежават от обществеността (неограничен кръг лица);

2. акциите да се притежават от достатъчен брой акционери;

3. пазарната стойност на акциите, притежавани от обществеността (неограничен кръг лица), да представлява достатъчен дял от записания капитал в съответния клас акции.

(4) Критериите за спазване на условията по ал. 3 се определят с правилата по чл. 180, ал. 1.“

17. В чл. 227с ал. 2 се отменя.

18. В чл. 276:

а) в ал. 1:

аа) в текста преди т. 1 навсякъде думата „комисията“ се заменя с „Комисията“;

бб) в т. 7 думата „комисията“ се заменя с „Комисията“;

вв) създават се т. 31 – 33:

„31. да предприеме всички необходими мерки, за да провери дали инвестиционните посредници разполагат с организационни механизми, гарантиращи, че проучванията със средства на емитента, които те изготвят или разпространяват, са в съответствие с кодекса за поведение на Европейския съюз за проучвания със средства на емитент;

32. да спре разпространението от инвестиционните посредници на всяко проучване със средства на емитента, което не е изготвено в съответствие с кодекса за поведение на Европейския съюз за проучвания със средства на емитента;

33. да информира обществеността с предупреждение, когато проучване, означено като изготвено „проучване със средства на емитента“ и разпространено от инвестиционен посредник, не е изготвено в съответствие с кодекса за поведение на Европейския съюз за проучвания със средства на емитента.“;

б) в ал. 2 и ал. 8 – 12 навсякъде думата „комисията“ се заменя с „Комисията“;

в) алинея 14 се изменя така:

„(14) Когато установи, че лице е извършило или извършва дейност в нарушение на Регламент (ЕС) 2016/1011 и на актовете по неговото прилагане:

1. заместник-председателят може да приложи мерките по чл. 41, параграф 1, букви „з“ и „й“ и чл. 42, параграф 2, букви „а“ и „в“ от Регламент (ЕС) 2016/1011 и мярката по ал. 1, т. 1;

2. Комисията може да приложи мерките по чл. 41, параграф 1, букви „ж“, „и“, „к“ и „л“ и чл. 42, параграф 2, букви „б“, „г“ и „д“ от Регламент (ЕС) 2016/1011.“;

г) в ал. 17, 18, 19, 20 и 21 думата „комисията“ се заменя с „Комисията“;

д) създава се ал. 22:

„(22) При определяне на вида принудителна мярка по ал. 14 Комисията, съответно заместник-председателят, взема предвид обстоятелствата по чл. 43 от Регламент (ЕС) 2016/1011.“

19. В чл. 279:

а) в ал. 1 думите „чл. 276, ал. 1, т. 1 и 20, ал. 14 и 15“ се заменят с „чл. 276, ал. 1, т. 1, 20, 31 – 33, ал. 14, т. 1 и ал. 15“, след думите „чл. 276, ал. 1, т. 2 – 19а, 21 – 30“ се добавя „и ал. 14, т. 2“ и навсякъде думата „комисията“ се заменя с „Комисията“;

б) в ал. 3 думата „комисията“ се заменя с „Комисията“;

в) в ал. 4 думите „чл. 276, ал. 1, т. 1 и 20, ал. 14 и 15“ се заменят с „чл. 276, ал. 1, т. 1, 20, 31 – 33, ал. 14, т. 1 и ал. 15“, след думите „чл. 276, ал. 1, т. 2 – 19а, 21 – 30“ се добавя „и ал. 14, т. 2“ и навсякъде думата „комисията“ се заменя с „Комисията“.

20. В чл. 290:

а) в ал. 1, т. 4 числото „70“ се заменя с „чл. 70 – 70б“, а след думите „чл. 180, ал. 1 – 4 и 8“ се поставя запетая и се добавя „чл. 180а“;

б) в ал. 6 думата „комисията“ се заменя с „Комисията“;

в) в ал. 9 т. 8 и 9 се изменят така:

„8. за нарушения по ал. 1, т. 12 – от 10 000 евро до по-голямата сума между 500 000 евро или 5 на сто от общия годишен оборот според последните налични отчети, одобрени от управителните органи на лицето, а при повторно нарушение – от 20 000 евро до по-голямата сума между 1 000 000 евро или 10 на сто от общия годишен оборот според последните налични отчети, одобрени от управителните органи на лицето; когато лицето е дъщерно дружество, съответният брутен приход е брутният приход от консолидирания отчет на крайното предприятие майка за предходната година;

9. за нарушения по ал. 1, т. 13 – от 5000 евро до по-голямата сума между 125 000 евро или 1 на сто от общия годишен оборот според последните налични отчети, одобрени от управителните органи на лицето, а при повторно нарушение – от 10 000 евро до по-голямата сума между 250 000 евро или 2 на сто от общия годишен оборот според последните налични отчети, одобрени от управителните органи на лицето; когато лицето е дъщерно дружество, съответният брутен приход е брутният приход от консолидирания отчет на крайното предприятие майка за предходната година;“.

21. В чл. 295:

а) в ал. 1 думите „чл. 13, параграф 3“ се заменят с „чл. 50, параграфи 2 и 3“;

б) в ал. 2 навсякъде думата „комисията“ се заменя с „Комисията“.

22. В чл. 298:

а) в ал. 1, изречение първо думата „комисията“ се заменя с „Комисията“;

б) в ал. 4, 8 и 10 думата „комисията“ се заменя с „Комисията“.

23. В чл. 300:

а) в заглавието след думите „Оповестяване на“ се добавя „принудителни административни мерки и“, а накрая се добавя „и Регламент (ЕС) 2016/1011“;

б) досегашният текст става ал. 1 и в нея думата „комисията“ се заменя с „Комисията“;

в) създават се ал. 2 и 3:

„(2) Комисията, съответно заместник-председателят, оповестява на интернет страницата на Комисията всяка приложена принудителна административна мярка и наложено наказание за нарушаване на разпоредбите на Регламент (ЕС) 2016/1011 при спазване на чл. 45 от същия регламент.

(3) Комисията ежегодно представя на ЕОЦКП обобщена информация относно приложените принудителни административни мерки и наложените наказания за нарушаване на разпоредбите на Регламент (ЕС) 2016/1011 при спазване на чл. 45, параграф 5 от същия регламент.“

24. В допълнителните разпоредби:

а) в § 2, ал. 1 се създава т. 16:

„16. Директива (ЕС) 2024/2811 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2024 г. за изменение на Директива 2014/65/ЕС с цел повишаване на привлекателността на публичните капиталови пазари в Съюза за дружествата и улесняване на достъпа до капитал за малките и средните предприятия и за отмяна на Директива 2001/34/ЕО (ОВ, L 2024/2811 от 14 ноември 2024 г.).“;

б) в § 3, ал. 2 навсякъде думата „комисията“ се заменя с „Комисията“;

в) в § 4:

аа) в ал. 3 думите „чл. 5, ал. 4, чл. 64, ал. 2, чл. 65, ал. 1, 2 и 5, чл. 67, чл. 69, ал. 2 и 3, чл. 71, 72, 73, чл. 76, чл. 77, чл. 78, 81, чл. 82, чл. 85, ал. 1 и 8, чл. 86, 92, чл. 93, ал. 1, 3, 4 и 5 и чл. 94“ се заменят с „чл. 22, ал. 1, чл. 65, ал. 1, т. 1 – 12, 14 и 15, чл. 67, чл. 69, чл. 71 – 74, чл. 76 – 79, 81, чл. 82, чл. 85, ал. 1 и 8, чл. 86, 92, чл. 93, ал. 1, 3, 4 и 5, чл. 94, чл. 99 и 100“, думите „по-нататък „Регламент“ се заменят с „по-нататък „Делегиран регламент“, думите „чл. 86, ал. 2, т. 2 – 4“ се заменят с „чл. 86, ал. 2, т. 2 – 5“, а след думите „чл. 198, ал. 5“ се поставя запетая и се добавя „т. 1 – 4“;

бб) в ал. 7 думата „комисията“ се заменя с „Комисията“.

25. В останалите текстове на закона думата „комисията“ се заменя с „Комисията“.

§ 65. В Закона за кредитните институции (обн., ДВ, бр. 59 от 2006 г.; изм., бр. 105 от 2006 г., бр. 52, 59 и 109 от 2007 г., бр. 69 от 2008 г., бр. 23, 24, 44, 93 и 95 от 2009 г., бр. 94 и 101 от 2010 г., бр. 77 и 105 от 2011 г., бр. 38 и 44 от 2012 г., бр. 52, 70 и 109 от 2013 г., бр. 22, 27, 35 и 53 от 2014 г., бр. 14, 22, 50, 62 и 94 от 2015 г., бр. 33, 59, 62, 81, 95 и 98 от 2016 г., бр. 63, 97 и 103 от 2017 г., бр. 7, 15, 16, 20, 22, 51, 77, 98 и 106 от 2018 г., бр. 37, 42, 83, 94 и 96 от 2019 г., бр. 11, 13, 14, 18 и 64 от 2020 г., бр. 12 и 21 от 2021 г., бр. 25 и 51 от 2022 г., бр. 65, 66, 84 и 85 от 2023 г., бр. 13, 70 и 79 от 2024 г., бр. 49, 50, 54, 63, 67 и 99 от 2025 г. и бр. 16, 25, 51 и 67 от 2026 г.) се правят следните изменения и допълнения:

1. В чл. 2 ал. 6 се изменя така:

„(6) Банките, които имат право да извършват дейност по ал. 2, т. 9, могат да оферират пряко за сметка на клиенти в търгове за двудневен спот при условията и по реда на Делегиран регламент (ЕС) 2023/2830 на Комисията от 17 октомври 2023 г. за допълване на Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета чрез определяне на правила относно графика, управлението и други аспекти на търга на квоти за емисии на парникови газове (OВ, L 2023/2830 от 20 декември 2023 г.), наричан по-нататък „Делегиран регламент (ЕС) 2023/2830“, след разрешение от БНБ съгласно член 50, параграф 5 от същия регламент. Условията и редът за издаване на разрешението, необходимите документи за издаването му, както и основанията за отказ се определят с наредба на БНБ.“

2. В чл. 14, ал. 2 след думите „колективно финансиране“ се поставя запетая и се добавя „както и по искането за издаване на разрешение по чл. 2, ал. 6“.

3. В чл. 16, ал. 2 след думите „колективно финансиране“ се поставя запетая и се добавя „съответно отказва издаването на разрешение по чл. 2, ал. 6“.

4. В чл. 103, ал. 15 думите „Регламент (ЕС) № 1031/2010“ се заменят с „Делегиран регламент (ЕС) 2023/2830“.

5. В чл. 151, ал. 1 думите „Регламент (ЕС) № 1031/2010“ се заменят с „Делегиран регламент (ЕС) 2023/2830“.

6. В чл. 152, ал. 1 думите „Регламент (ЕС) № 1031/2010“ се заменят с „Делегиран регламент (ЕС) 2023/2830“.

§ 66. В Закона за Комисията за финансов надзор (обн., ДВ, бр. 8 от 2003 г.; изм., бр. 31, 67 и 112 от 2003 г., бр. 85 от 2004 г., бр. 39, 103 и 105 от 2005 г., бр. 30, 56, 59 и 84 от 2006 г., бр. 52, 97 и 109 от 2007 г., бр. 67 от 2008 г., бр. 24 и 42 от 2009 г., бр. 43 и 97 от 2010 г., бр. 77 от 2011 г., бр. 21, 38, 60, 102 и 103 от 2012 г., бр. 15 и 109 от 2013 г., бр. 34, 62 и 102 от 2015 г., бр. 42 и 76 от 2016 г.; Решение № 10 на Конституционния съд от 2017 г. – бр. 57 от 2017 г.; изм., бр. 62, 92, 95 и 103 от 2017 г., бр. 7, 15, 24, 27, 77 и 101 от 2018 г., бр. 12, 17, 42, 83, 94 и 102 от 2019 г., бр. 26 и 64 от 2020 г., бр. 21 от 2021 г., бр. 16, 25 и 51 от 2022 г., бр. 8, 60, 65, 84 и 85 от 2023 г., бр. 26, 31, 49, 54, 63, 67 и 99 от 2025 г. и бр. 16, 25, 51, 67 и 69 от 2026 г.) се правят следните изменения и допълнения:

1. В чл. 12, ал. 1, т. 17 след думите „Регламент (ЕС) 2016/1011“ се добавя „за изпълнението на задълженията от поднадзорните субекти по чл. 3, параграф 1, т. 17, букви „б“ – „ж“, „й“, „к“ и „м“ от Регламент (ЕС) 2016/1011“, след думите „Българската народна банка“ се добавя „или ЕОЦКП“, а думите „чл. 40, ал. 3“ се заменят с „чл. 40, параграф 3“.

2. В чл. 13, ал. 1:

а) в т. 19:

аа) в буква „а“ накрая се поставя запетая и се добавя „и искове за спиране на регистърно производство“;

бб) в буква „б“ думите „Закона за публичното предлагане на ценни книжа и актовете по прилагането му“ се заменят със „законите по чл. 1 и актовете по тяхното прилагане“;

б) в т. 33 думите „одобрява или отказва одобрението на бенчмаркове, изготвени в трета държава, по Регламент (ЕС) 2016/1011“ и запетаята преди тях се заличават.

3. В чл. 20, ал. 1 се създава изречение второ: „Член 1, ал. 2 от Закона за администрацията не се прилага.“

4. В чл. 25, ал. 1, т. 15 накрая се добавя „и относно дейността на предприятията за колективно инвестиране и техните депозитари, управляващите дружества и лицата, управляващи алтернативни инвестиционни фондове“.

5. В чл. 27, ал. 5 думите „таксата за осъществяване на общ финансов надзор“ се заменят с „такса по ал. 2“.

6. В чл. 30, ал. 1, т. 1 накрая се добавя „на малките и средните предприятия“.

§ 67. В Закона за платежните услуги и платежните системи (обн., ДВ, бр. 20 от 2018 г.; изм., бр. 17, 37, 42 и 94 от 2019 г., бр. 13 от 2020 г., бр. 12 от 2021 г., бр. 25 и 45 от 2022 г., бр. 8, 66 и 84 от 2023 г., бр. 79 от 2024 г., бр. 49, 54, 64 и 67 от 2025 г. и бр. 25 и 67 от 2026 г.) в чл. 183, ал. 2 думите „букви „д“ – „й“ се заменят с „букви „д“ – „к“.

§ 68. В Закона за публичното предлагане на ценни книжа (обн., ДВ, бр. 114 от 1999 г.; изм., бр. 63 и 92 от 2000 г., бр. 28, 61, 93 и 101 от 2002 г., бр. 8, 31, 67 и 71 от 2003 г., бр. 37 от 2004 г., бр. 19, 31, 39, 103 и 105 от 2005 г., бр. 30, 33, 34, 59, 63, 80, 84, 86 и 105 от 2006 г., бр. 25, 52, 53 и 109 от 2007 г., бр. 67 и 69 от 2008 г., бр. 23, 24, 42 и 93 от 2009 г., бр. 43 и 101 от 2010 г., бр. 57 и 77 от 2011 г., бр. 21 и 94 от 2012 г., бр. 103 и 109 от 2013 г., бр. 34, 61, 62, 95 и 102 от 2015 г., бр. 33, 42, 62 и 76 от 2016 г., бр. 62, 91 и 95 от 2017 г., бр. 7, 15, 20, 24 и 77 от 2018 г., бр. 17, 83, 94 и 102 от 2019 г., бр. 26, 28 и 64 от 2020 г., бр. 12 и 21 от 2021 г., бр. 16, 25 и 51 от 2022 г., бр. 8, 65 и 84 от 2023 г., бр. 70 и 72 от 2024 г., бр. 54, 67 и 99 от 2025 г. и бр. 16, 25, 51 и 62 от 2026 г.) се правят следните изменения и допълнения:

1. В чл. 89в, ал. 1 и чл. 89г, ал. 1 думите „8 000 000 евро“ се заменят с „12 000 000 евро“.

2. В чл. 89д, ал. 4 навсякъде думите „или специфичното резюме на проспекта на ЕС за растеж“ се заличават.

3. В чл. 89е, ал. 1 думите „чл. 1, параграф 3“ се заменят с „чл. 4, параграф 1“, a думите „или когато съгласно същия регламент и тази глава няма задължение за публикуване на проспект“ се заличават.

4. Създава се чл. 89ж1:

„Чл. 89ж1. Лицата, които отговарят на изискванията на чл. 14а, параграф 1 от Регламент (EС) 2017/1129, може да изготвят проспект на ЕС за последващо емитиране в съответствие с чл. 14а, параграфи 2 – 8 от същия регламент.“

5. Член 89з се изменя така:

„Чл. 89з. Лицата, които отговарят на изискванията на чл. 15а, параграф 1 от Регламент (EС) 2017/1129, може да изготвят проспект на ЕС за емитиране за растеж в съответствие с чл. 15а, параграф 2 – 8 от същия регламент.“

6. В чл. 89н, ал. 2 думите „член 27, параграф 3, ал. 2“ се заменят с „чл. 27, параграф 2, ал. 2“, думите „може да бъде предоставено“ се заменят със „се предоставя“, a думите „или на език, който е обичаен в областта на международните финанси“ се заличават.

7. В чл. 221:

а) в ал. 1:

аа) в т. 1 думите „500 до 1000 лв.“ се заменят с „250 до 500 евро“;

бб) в т. 2 думите „1000 до 2000 лв.“ се заменят с „500 до 1000 евро“;

вв) в т. 3 думите „3000 до 5000 лв.“ се заменят с „1500 до 2500 евро“;

гг) в т. 4 думите „7000 до 10 000 лв.“ се заменят с „3500 до 5000 евро“;

дд) в т. 5 думите „10 000 до 20 000 лв.“ се заменят с „5000 до 10 000 евро“;

ее) в т. 6 думите „1000 до 700 000 лв.“ се заменят с „500 до 350 000 евро“;

жж) в т. 7 думите „1000 до 500 000 лв.“ се заменят с „500 до 250 000 евро“;

зз) в т. 8 думите „10 000 до 20 000 лв.“ се заменят с „5000 до 10 000 евро“;

ии) в т. 9 думите „1000 до 50 000 лв.“ се заменят с „500 до 25 000 евро“;

кк) в т. 10 думите „500 до 50 000 лв.“ се заменят с „250 до 25 000 евро“;

б) в ал. 2:

аа) в т. 1 думите „1000 до 2000 лв.“ се заменят с „500 до 1000 евро“;

бб) в т. 2 думите „2000 до 5000 лв.“ се заменят с „1000 до 2500 евро“;

вв) в т. 3 думите „5000 до 10 000 лв.“ се заменят с „2500 до 5000 евро“;

гг) в т. 4 думите „10 000 до 20 000 лв.“ се заменят с „5000 до 10 000 евро“;

дд) в т. 5 думите „20 000 до 30 000 лв.“ се заменят с „10 000 до 15 000 евро“;

ее) в т. 6 думите „2000 до 1 400 000 лв.“ се заменят с „1000 до 700 000 евро“;

жж) в т. 7 думите „2000 до 1 000 000 лв.“ се заменят с „1000 до 500 000 евро“;

зз) в т. 8 думите „20 000 до 40 000 лв.“ се заменят с „10 000 до 20 000 евро“;

ии) в т. 9 думите „2000 до 100 000 лв.“ се заменят с „1000 до 50 000 евро“;

кк) в т. 10 думите „1000 до 100 000 лв.“ се заменят с „500 до 50 000 евро“;

в) в ал. 4 думите „5000 до 50 000 лв.“ се заменят с „2500 до 25 000 евро“, а думите „50 000 до 100 000 лв.“ се заменят с „25 000 до 50 000 евро“;

г) в ал. 5 думите „20 000 до 50 000 лв.“ се заменят с „10 000 до 25 000 евро“, а думите „50 000 до 100 000 лв.“ се заменят с „25 000 до 50 000 евро“;

д) в ал. 6 думите „5000 до 20 000 лв.“ се заменят с „2500 до 10 000 евро“, а думите „10 000 до 50 000 лв.“ се заменят с „5000 до 25 000 евро“;

е) в ал. 8:

аа) в т. 1 думите „500 до 2000 лв.“ се заменят с „250 до 1000 евро“, а думите „2000 до 5000 лв.“ се заменят с „1000 до 2500 евро“;

бб) в т. 2 думите „2000 до 5000 лв.“ се заменят с „1000 до 2500 евро“, а думите „5000 до 10 000 лв.“ се заменят с „2500 до 5000 евро“;

вв) в т. 3 думите „5000 до 10 000 лв.“ се заменят с „2500 до 5000 евро“, а думите „10 000 до 20 000 лв.“ се заменят с „5000 до 10 000 евро“;

гг) в т. 4 думите „10 000 до 20 000 лв.“ се заменят с „5000 до 10 000 евро“, а думите „20 000 до 50 000 лв.“ се заменят с „10 000 до 25 000 евро“;

дд) в т. 5 думите „20 000 до 30 000 лв.“ се заменят с „10 000 до 15 000 евро“, а думите „30 000 до 40 000 лв.“ се заменят с „15 000 до 20 000 евро“;

ее) в т. 6 думите „50 000 до 100 000 лв.“ се заменят с „25 000 до 50 000 евро“, а думите „100 000 до 200 000 лв.“ се заменят с „50 000 до 100 000 евро“;

жж) в т. 7 думите „10 000 до 50 000 лв.“ се заменят с „5000 до 25 000 евро“, а думите „20 000 до 100 000 лв.“ се заменят с „10 000 до 50 000 евро“;

зз) в т. 8 думите „20 000 до 40 000 лв.“ се заменят с „10 000 до 20 000 евро“, а думите „40 000 до 100 000 лв.“ се заменят с „20 000 до 50 000 евро“;

ж) в ал. 9 думите „10 000 до 5 000 000 лв.“ се заменят с „5000 до 2 500 000 евро“, а думите „20 000 до 10 000 000 лв.“ се заменят с „10 000 до 5 000 000 евро“;

з) в ал. 10 и 12 думите „10 000 до 500 000 лв.“ се заменят с „5000 до 250 000 евро“, а думите „20 000 до 1 000 000 лв.“ се заменят с „10 000 до 500 000 евро“.

8. В чл. 221а:

а) в ал. 1 думите „3000 до 4 000 000 лв.“ се заменят с „1500 до 2 000 000 евро“;

б) в ал. 2, т. 1 думите „5000 до 20 000 000 лв.“ се заменят с „2500 до 10 000 000 евро“.

9. В § 1г, ал. 2 от допълнителните разпоредби т. 6 се отменя.

§ 69. В Закона за прилагане на мерките срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти (обн., ДВ, бр. 76 от 2016 г.; изм., бр. 105 от 2016 г., бр. 95 от 2017 г., бр. 15 и 77 от 2018 г., бр. 17, 83 и 94 от 2019 г., бр. 51 от 2022 г. и бр. 25 от 2026 г.) се правят следните изменения и допълнения:

1. В чл. 3:

а) ал. 1 след думите „и актовете по прилагането му“ се поставя запетая и се добавя „както и изискванията на приложимите насоки на Европейския орган за ценни книжа и пазари, за които Комисията за финансов надзор, наричана по-нататък „Комисията“, е взела решение за прилагането им съгласно чл. 13, ал. 1, т. 26 от Закона за Комисията за финансов надзор“;

б) в ал. 2 думите „Комисията за финансов надзор“ се заменят с „Комисията“.

2. В чл. 4:

а) в ал. 1 думите „за финансов надзор, наричана по-нататък “комисията“, и заместник-председателят на комисията,“ се заменят със „заместник-председателят на Комисията“, а думите „прилагането му“ се заменят с „прилагането им“;

б) в ал. 2 думите „чл. 30, параграф 2, букви „г“, „д“ и „е“ се заменят с „чл. 30, параграф 2, букви „в“ – „ж“;

в) в ал. 3 думата „комисията“ се заменя с „Комисията“.

3. В чл. 15, т. 4 думите „чл. 27, 28 и 29“ се заменят с „чл. 27 и 29“.

4. В чл. 20:

а) в ал. 1 думата „комисията“ се заменя с „Комисията“;

б) в ал. 2 се създава нова т. 2:

„2. разпореди принудително възстановяване на реализираната печалба или избегнатата загуба в резултат на нарушението, доколкото размерът им може да бъде определен;“

в) в ал. 3:

аа) в текста преди т. 1 думата „комисията“ се заменя с „Комисията“;

бб) в т. 1 след думите „инвестиционни посредници“ се поставя запетая, добавя се „администратори на бенчмаркове или поднадзорни доставчици на входящи данни“ и се поставя запетая;

вв) точка 2 се изменя така:

„2. в случай на повторни или системни нарушения на чл. 14 или 15 от Регламент (ЕС) № 596/2014 забрана от най-малко 10 години за всяко лице, което изпълнява ръководни функции в инвестиционен посредник, администратор на бенчмаркове или поднадзорен доставчик на входящи данни, или всяко друго физическо лице, което носи отговорност за нарушението, да изпълнява ръководни функции в инвестиционни посредници, администратори на бенчмаркове или поднадзорни доставчици на входящи данни;“

г) в ал. 5 думата „комисията“ се заменя с „Комисията“;

д) в ал. 6 думите „при спазване на изискванията за защита на личните данни“ се заличават;

е) алинея 7 се изменя така:

„(7) Когато установи, че банка – инвестиционен посредник, извършва дейността си в нарушение на този закон, на Регламент (ЕС) № 596/2014 или на актовете по прилагането му:

1. Комисията може да приложи мярката по ал. 3, т. 4 и/или да предложи на Българската народна банка да отнеме лиценза за извършване на дейност като инвестиционен посредник на банка;

2. заместник-председателят може да приложи мерките по ал. 2, т. 1 и/или да предложи на Българската народна банка прилагането на мерките по чл. 103, ал. 2 от Закона за кредитните институции.“;

ж) създават се ал. 8 и 9:

„(8) Комисията предприема действия по ал. 3, т. 4 спрямо банка – инвестиционен посредник, след получаване на становище от Българската народна банка. Българската народна банка предоставя становището по изречение първо своевременно, но не по-късно от деня, следващ деня на получаване на искането за становище.

(9) При получаване на предложение по ал. 7 Българската народна банка уведомява Комисията, съответно заместник-председателя, за решението си в срок един месец от получаването на предложението.“

5. В чл. 21:

а) в ал. 1 думата „комисията“ се заменя с „Комисията“;

б) алинеи 2 и 3 се изменят така:

„(2) Уведомяването и съобщаването в производството по ал. 1 се извършват по реда на чл. 18а, ал. 4 от Административнопроцесуалния кодекс и при прилагане на чл. 61 от същия кодекс. Уведомяването, съответно съобщаването се смята за извършено в деня на изтеглянето на уведомлението, съответно съобщението от адресата. В случай че уведомлението или съобщението не бъде изтеглено в 7-дневен срок от неговото изпращане, уведомяването, съответно съобщаването се смята за извършено в първия ден след изтичането на този срок.

(3) Когато не е налична информацията по чл. 18а, ал. 4 от Административнопроцесуалния кодекс, уведомленията и съобщенията се извършват по реда на чл. 18а, ал. 8 от същия кодекс. Когато уведомяването и съобщаването не може да бъде извършено по реда на изречение първо, уведомяването, съответно съобщаването се смята за извършено с публикуването на уведомлението, съответно съобщението на интернет страницата на Комисията. Публикуването се удостоверява с протокол, съставен от длъжностни лица, определени със заповед на председателя на Комисията.“;

в) в ал. 4 думата „комисията“ се заменя с „Комисията“.

6. Член 23 се изменя така:

„Чл. 23. (1) Който извърши или допусне извършването на нарушение на:

1. член 4, параграф 1 или чл. 11 от Регламент (ЕС) № 596/2014, или на актовете по прилагането на чл. 4 или чл. 11 от същия регламент, се наказва с глоба в размер от 250 до 250 000 евро, а при повторно нарушение – от 500 до 500 000 евро, ако деянието не съставлява престъпление;

2. член 14 или 15 от Регламент (ЕС) № 596/2014, се наказва с глоба в размер от 10 000 до 2 500 000 евро, а при повторно нарушение – от 20 000 до 5 000 000 евро, ако деянието не съставлява престъпление;

3. член 16 от Регламент (ЕС) № 596/2014 или на актовете по прилагането на чл. 16 от същия регламент, се наказва с глоба в размер от 1000 до 500 000 евро, а при повторно нарушение – от 2000 до 1 000 000 евро, ако деянието не съставлява престъпление;

4. член 17 от Регламент (ЕС) № 596/2014 или на актовете по прилагането на чл. 17 от същия регламент, се наказва с глоба в размер от 1000 до 500 000 евро, а при повторно нарушение – от 2000 до 1 000 000 евро, ако деянието не съставлява престъпление;

5. член 18 или 19 от Регламент (ЕС) № 596/2014 или на актовете по прилагането на чл. 18 или 19 от същия регламент, се наказва с глоба в размер от 250 до 250 000 евро, а при повторно нарушение – от 500 до 500 000 евро, ако деянието не съставлява престъпление;

6. член 20 от Регламент (ЕС) № 596/2014 или на актовете по прилагане на чл. 20 от същия регламент, се наказва с глоба в размер от 250 до 250 000 евро, а при повторно нарушение – от 500 до 500 000 евро, ако деянието не съставлява престъпление;

7. наредбата по чл. 3, ал. 2, се наказва с глоба в размер от 250 до 125 000 евро, а при повторно нарушение – от 500 до 250 000 евро, ако деянието не съставлява престъпление.

(2) За нарушения по ал. 1 на юридическите лица и едноличните търговци се налага имуществена санкция в размери, както следва:

1. за нарушения по ал. 1, т. 1 – от 250 до 500 000 евро, а при повторно нарушение – от 1000 до 500 000 евро;

2. за нарушения по ал. 1, т. 2 – от 25 000 евро до по-голямата сума между 7 500 000 евро или до 7,5 на сто от годишния оборот на лицето съгласно последния му отчет, одобрен от ръководния орган, а при повторно нарушение – от 50 000 до 15 000 000 евро или до 15 на сто от годишния оборот на лицето съгласно последния му отчет, одобрен от ръководния орган;

3. за нарушения по ал. 1, т. 3 – от 2500 евро до по-голямата сума между 1 250 000 евро или до 1 на сто от годишния оборот на лицето съгласно последния му отчет, одобрен от ръководния орган, а при повторно нарушение – от 5000 до 2 500 000 евро или до 2 на сто от годишния оборот на лицето съгласно последния му отчет, одобрен от ръководния орган;

4. за нарушения по ал. 1, т. 4 – от 2500 евро до по-голямата сума между 1 250 000 евро, съответно 500 000 евро, когато юридическото лице е малко или средно предприятие, или 1 на сто от годишния оборот на лицето съгласно последния му отчет, одобрен от ръководния орган, а при повторно нарушение – от 5000 евро до по-голямата сума между 2 500 000 евро, съответно 1 000 000 евро, когато юридическото лице е малко или средно предприятие, или 2 на сто от годишния оборот на лицето съгласно последния му отчет, одобрен от ръководния орган;

5. за нарушения по ал. 1, т. 5 – от 1000 евро до по-голямата сума между 500 000 евро, съответно 200 000 евро, когато юридическото лице е малко или средно предприятие, или 0,4 на сто от годишния оборот на лицето съгласно последния му отчет, одобрен от ръководния орган, а при повторно нарушение – от 2000 евро до по-голямата сума между 1 000 000 евро, съответно 400 000 евро, когато юридическото лице е малко или средно предприятие, или 0,8 на сто от годишния оборот на лицето съгласно последния му отчет, одобрен от ръководния орган;

6. за нарушения по ал. 1, т. 6 – от 1000 евро до по-голямата сума между 500 000 евро или до 0,4 на сто от годишния оборот на лицето съгласно последния му отчет, одобрен от ръководния орган, а при повторно нарушение – от 2000 до 1 000 000 евро или до 0,8 на сто от годишния оборот на лицето съгласно последния му отчет, одобрен от ръководния орган;

7. за нарушения по ал. 1, т. 7 – от 500 до 250 000 евро, а при повторно нарушение – от 1000 до 500 000 евро.

(3) Когато лицето е дружество майка или дъщерно дружество, съответният годишен оборот по ал. 2, т. 2 – 6 е общият годишен оборот съгласно консолидирания отчет на крайното предприятие майка за предходната година.

(4) При несъобразяване с приложена принудителна административна мярка по чл. 20 извършителите и допустителите се наказват с глоба в размер от 2500 до 25 000 евро.

(5) За нарушения по ал. 4 на юридически лица и еднолични търговци се налага имуществена санкция в размер от 5000 до 50 000 евро.

(6) В случаите по ал. 1, т. 2 подбудителите, помагачите и укривателите се наказват с глоба в размер от 10 000 до 2 500 000 евро, а при повторно нарушение – от 20 000 до 5 000 000 евро, ако деянието не съставлява престъпление, като се вземат предвид характерът и степента на тяхното участие.

(7) Доходите, придобити в резултат на нарушението, се отнемат в полза на държавата в степента, в която не могат да бъдат възстановени в пълен размер на увредените лица.

(8) Когато стойността на реализираната печалба или избегнатата загуба в резултат на нарушение по ал. 1, т. 1 – 6 може да бъде определена, на физическото или юридическото лице се налага глоба или имуществена санкция в троен размер на получената печалба или избегнатата загуба вследствие на нарушението, но не по-малко от съответния минимален размер по ал. 1, т. 1 – 6 или ал. 2, т. 1 – 6.

(9) При определяне на наказанието по ал. 1 – 5 и 8 заместник-председателят взема предвид обстоятелствата по чл. 31 от Регламент (ЕС) № 596/2014.

(10) Лице, което в едномесечен срок от влизането в сила на наказателно постановление не плати наложената му имуществена санкция, дължи лихва в размер на законната лихва за периода от датата, следваща датата на изтичане на едномесечния срок, до датата на плащането.“

7. В § 1 от допълнителните разпоредби се създава т. 8:

„8. „Малко или средно предприятие“ е понятие по смисъла на чл. 30, параграф 4 от Регламент (ЕС) № 596/2014.“

8. В останалите текстове на закона думата „комисията“ се заменя с „Комисията“.

§ 70. В Закона за пазарите на криптоактиви (обн., ДВ, бр. 54 от 2025 г.; изм., бр. 67 от 2025 г. и бр. 25 от 2026 г.) се правят следните изменения:

1. В чл. 3, ал. 1 думите „Българската народна банка“ се заменят с „компетентните органи по чл. 1, ал. 2 от Закона за кредитните институции и чл. 182а, ал. 1 от Закона за платежните услуги и платежните системи“.

2. В чл. 37:

а) в ал. 1 думите „1400 до 700 000 лв.“ се заменят със „700 до 350 000 евро“, а думите „2800 до 1 400 000 лв.“ се заменят с „1400 до 700 000 евро“;

б) в ал. 2 думите „10 000 лв.“ се заменят с „5000 евро“, думите „5 000 000 лв.“ се заменят с „2 500 000 евро“, думите „20 000 лв.“ се заменят с „10 000 евро“, а думите „10 000 000 лв.“ се заменят с „5 000 000 евро“;

в) в ал. 3 думите „20 000 лв.“ се заменят с „10 000 евро“, думите „5 000 000 лв.“ се заменят с „2 500 000 евро“, думите „40 000 лв.“ се заменят с „20 000 евро“, а думите „10 000 000 лв.“ се заменят с „5 000 000 евро“;

г) в ал. 4 думите „25 000 лв.“ се заменят с „12 500 евро“, думите „5 000 000 лв.“ се заменят с „2 500 000 евро“, думите „50 000 лв.“ се заменят с „25 000 евро“, а думите „10 000 000 лв.“ се заменят с „5 000 000 евро“;

д) в ал. 5 думите „2000 лв.“ се заменят с „1000 евро“, думите „4000 лв.“ се заменят с „2000 евро“, думите „5000 лв.“ се заменят с „2500 евро“, а думите „10 000 лв.“ се заменят с „5000 евро“.

3. В чл. 38:

а) в ал. 1 думите „5000 до 1 000 000 лв.“ се заменят с „2500 до 500 000 евро“, а думите „10 000 до 2 000 000 лв.“ се заменят с „5000 до 1 000 000 евро“;

б) в ал. 2 думите „25 000 до 5 000 000 лв.“ се заменят с „12 500 до 2 500 000 евро“, а думите „50 000 до 10 000 000 лв.“ се заменят с „25 000 до 5 000 000 евро“;

в) в ал. 3:

аа) в т. 1 думите „10 000 лв.“ се заменят с „5000 евро“, думите „2 500 000 лв.“ се заменят с „1 250 000 евро“, думите „20 000 лв.“ се заменят с „10 000 евро“, а думите „5 000 000 лв.“ се заменят с „2 500 000 евро“;

бб) в т. 2 думите „50 000 лв.“ се заменят с „25 000 евро“, думите „15 000 000 лв.“ се заменят с „7 500 000 евро“, думите „100 000 лв.“ се заменят с „50 000 евро“, а думите „30 000 000 лв.“ се заменят с „15 000 000 евро“;

г) в ал. 4 думите „5000 лв., а при повторно нарушение – не по-малко от 10 000 лв.“ се заменят с „2500 евро, а при повторно нарушение – не по-малко от 5000 евро“, а думите „10 000 лв., а при повторно нарушение – не по-малко от 20 000 лв.“ се заменят с „5000 евро, а при повторно нарушение – не по-малко от 10 000 евро“.

4. В чл. 39:

а) в ал. 1 думите „1000 до 3000 лв.“ се заменят с „500 до 1500 евро“, думите „3000 до 5000 лв.“ се заменят с „1500 до 2500 евро“, думите „5000 до 10 000 лв.“ се заменят с „2500 до 5000 евро“, а думите „10 000 до 20 000 лв.“ се заменят с „5000 до 10 000 евро“;

б) в ал. 2 думите „10 000 до 40 000 лв.“ се заменят с „5000 до 20 000 евро“, а думите „40 000 до 80 000 лв.“ се заменят с „20 000 до 40 000 евро“.

5. В чл. 40:

а) в ал. 1 думите „10 000 до 20 000 лв.“ се заменят с „5000 до 10 000 евро“, а думите „20 000 до 40 000 лв.“ се заменят с „10 000 до 20 000 евро“;

б) в ал. 2 думите „20 000 до 40 000 лв.“ се заменят с „10 000 до 20 000 евро“, а думите „40 000 до 100 000 лв.“ се заменят с „20 000 до 50 000 евро“.

6. В чл. 41:

а) в ал. 1:

аа) в т. 1 думите „1400 до 700 000 лв.“ се заменят със „700 до 350 000 евро“, а думите „2800 до 1 400 000 лв.“ се заменят с „1400 до 700 000 евро“;

бб) в т. 2 думите „1000 до 3000 лв.“ се заменят с „500 до 1500 евро“, а думите „3000 до 5000 лв.“ се заменят с „1500 до 2500 евро“;

вв) в т. 3 думите „10 000 до 20 000 лв.“ се заменят с „5000 до 10 000 евро“, а думите „20 000 до 40 000 лв.“ се заменят с „10 000 до 20 000 евро“;

б) в ал. 3:

аа) в т. 1 думите „10 000 лв.“ се заменят с „5000 евро“, думите „5 000 000 лв.“ се заменят с „2 500 000 евро“, думите „20 000 лв.“ се заменят с „10 000 евро“, а думите „10 000 000 лв.“ се заменят с „5 000 000 евро“;

бб) в т. 2 думите „10 000 до 40 000 лв.“ се заменят с „5000 до 20 000 евро“, а думите „40 000 до 80 000 лв.“ се заменят с „20 000 до 40 000 евро“;

вв) в т. 3 думите „20 000 до 40 000 лв.“ се заменят с „10 000 до 20 000 евро“, а думите „40 000 до 100 000 лв.“ се заменят с „20 000 до 50 000 евро“.

7. В чл. 42:

а) в ал. 1 думите „2000 до 500 000 лв.“ се заменят с „1000 до 250 000 евро“, а думите „4000 до 1 000 000 лв.“ се заменят с „2000 до 500 000 евро“;

б) в ал. 2 думите „1000 до 5000 лв.“ се заменят с „500 до 2500 евро“, а думите „5000 до 10 000 лв.“ се заменят с „2500 до 5000 евро“;

в) в ал. 3 думите „500 до 1000 лв.“ се заменят с „250 до 500 евро“, а думите „1000 до 2000 лв.“ се заменят с „500 до 1000 евро“;

г) в ал. 4:

аа) в т. 1 думите „4000 до 1 000 000 лв.“ се заменят с „2000 до 500 000 евро“, а думите „8000 до 2 000 000 лв.“ се заменят с „4000 до 1 000 000 евро“;

бб) в т. 2 думите „5000 до 10 000 лв.“ се заменят с „2500 до 5000 евро“, а думите „10 000 до 50 000 лв.“ се заменят с „5000 до 25 000 евро“.

§ 71. В Закона за икономическите и финансовите отношения с дружествата, регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим, контролираните от тях лица и техните действителни собственици (обн., ДВ, бр. 1 от 2014 г.; изм., бр. 22 и 102 от 2015 г., бр. 48 от 2016 г., бр. 96 от 2017 г., бр. 15, 27 и 94 от 2018 г., бр. 41 и 79 от 2024 г. и бр. 55 от 2026 г.) в чл. 3 се създават т. 4а и 4б:

„4а. участие в процедура за получаване на лиценз за извършване на дейност като издател на токени, обезпечени с активи, или като доставчик на услуги за криптоактиви по Закона за пазарите на криптоактиви, или участие в дружество, което притежава лиценз по същия закон, когато процентът на участие представлява квалифицирано участие по смисъла на същия закон;

4б. участие в процедура за получаване на лиценз за извършване на дейност като доставчик на услуги за колективно финансиране по Закона за публичното предлагане на ценни книжа, или участие в дружество, което притежава лиценз по същия закон, когато процентът на участие представлява квалифицирано участие по смисъла на същия закон;“.

§ 72. В Закона за дружествата със специална инвестиционна цел и за дружествата за секюритизация (обн., ДВ, бр. 21 от 2021 г.; изм., бр. 25 и 51 от 2022 г., бр. 70 от 2024 г., бр. 50 и 67 от 2025 г. и бр. 25 и 67 от 2026 г.) се правят следните изменения:

1. В чл. 65:

а) в ал. 1:

аа) в т. 1 думите „1000 до 4000 лв.“ се заменят с „500 до 2000 евро“;

бб) в т. 2 думите „4000 до 10 000 лв.“ се заменят с „2000 до 5000 евро“;

вв) в т. 3 думите „10 000 до 20 000 лв.“ се заменят с „5000 до 10 000 евро“;

б) в ал. 2:

аа) в т. 1 думите „2000 до 8000 лв.“ се заменят с „1000 до 4000 евро“;

бб) в т. 2 думите „8000 до 20 000 лв.“ се заменят с „4000 до 10 000 евро“;

вв) в т. 3 думите „20 000 до 40 000 лв.“ се заменят с „10 000 до 20 000 евро“;

в) в ал. 3:

аа) в т. 1 думите „2000 до 10 000 лв.“ се заменят с „1000 до 5000 евро“, а думите „4000 до 20 000 лв.“ се заменят с „2000 до 10 000 евро“;

бб) в т. 2 думите „10 000 до 20 000 лв.“ се заменят с „5000 до 10 000 евро“, а думите „20 000 до 40 000 лв.“ се заменят с „10 000 до 20 000 евро“;

вв) в т. 3 думите „20 000 до 40 000 лв.“ се заменят с „10 000 до 20 000 евро“, а думите „40 000 до 80 000 лв.“ се заменят с „20 000 до 40 000 евро“;

г) в ал. 4 думите „500 до 1000 лв.“ се заменят с „250 до 500 евро“, а думите „1000 до 2000 лв.“ се заменят с „500 до 1000 евро“;

д) в ал. 5 думите „2000 до 10 000 лв.“ се заменят с „1000 до 5000 евро“, а думите „4000 до 20 000 лв.“ се заменят с „2000 до 10 000 евро“;

е) в ал. 6 думите „4000 до 20 000 лв.“ се заменят с „2000 до 10 000 евро“, а думите „8000 до 40 000 лв.“ се заменят с „4000 до 20 000 евро“.

2. В чл. 66:

а) в ал. 1 думите „10 000 до 5 000 000 лв.“ се заменят с „5000 до 2 500 000 евро“;

б) в ал. 2 думите „20 000 до 10 000 000 лв.“ се заменят с „10 000 до 5 000 000 евро“;

в) в ал. 3 думите „20 000 лв.“ се заменят с „10 000 евро“, думите „5 000 000 лв.“ се заменят с „2 500 000 евро“, думите „40 000 лв.“ се заменят с „20 000 евро“, а думите „10 000 000 лв.“ се заменят с „5 000 000 евро“;

г) в ал. 4 думите „10 000 лв., а при повторно нарушение – не по-малко от 20 000 лв.“ се заменят с „5000 евро, а при повторно нарушение – не по-малко от 10 000 евро“, а думите „20 000 лв., а при повторно нарушение – не по-малко от 40 000 лв.“ се заменят с „10 000 евро, а при повторно нарушение – не по-малко от 20 000 евро“.

3. В чл. 67:

а) в ал. 1 думите „20 000 до 50 000 лв.“ се заменят с „10 000 до 25 000 евро“, а думите „40 000 до 100 000 лв.“ се заменят с „20 000 до 50 000 евро“;

б) в ал. 2 думите „50 000 до 100 000 лв.“ се заменят с „25 000 до 50 000 евро“, а думите „100 000 до 200 000 лв.“ се заменят с „50 000 до 100 000 евро“.

§ 73. В Закона за обществените поръчки (обн., ДВ, бр. 13 от 2016 г.; изм., бр. 34 от 2016 г., бр. 63, 85, 96 и 102 от 2017 г., бр. 7, 15, 17, 24, 30, 49, 77, 80, 86, 102 и 105 от 2018 г., бр. 17, 83 и 102 от 2019 г., бр. 23 и 107 от 2020 г., бр. 62 от 2022 г., бр. 84, 86, 88, 105 и 108 от 2023 г., бр. 11 и 67 от 2024 г., бр. 61 от 2025 г. и бр. 16, 51 и 55 от 2026 г.) се правят следните допълнения:

1. В чл. 36а, ал. 1 се създава т. 4:

„4. индикативните план-графици по чл. 230а.“

2. Създава се чл. 230а:

„Задължение за изготвяне и публикуване на индикативен план-график

Чл. 230а. (1) В срок до 30 ноември всеки възложител е длъжен да изготви и публикува в профила на купувача, поддържан на платформата по чл. 39а, индикативен план-график за обществените поръчки или рамковите споразумения, които възнамерява да възложи през следващата календарна година по реда на този закон. Възложителят публикува текущо информация за всяка настъпила промяна в индикативния план-график.

(2) Индикативният план-график се изготвя по образец, одобрен от изпълнителния директор на Агенцията по обществени поръчки.“

3. Създава се чл. 256д:

„Чл. 256д. Възложител, който не изпълни задължението си по чл. 230а, се наказва с глоба от 250 до 500 евро.“

§ 74. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“, с изключение на § 17, 22 и 38, които влизат в сила от 16 април 2027 г.

Законът е приет от 52-рото Народно събрание на 30 юли 2026 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.

Председател на Народното събрание: Михаела Доцова

УКАЗ № 277

На основание чл. 98, т. 4 от Конституцията на Република България

ПОСТАНОВЯВАМ:

Да се обнародва в „Държавен вестник“ Законът за ратифициране на Споразумението за заем по SAFE между Европейския съюз и Република България и на Оперативните договорености между Европейската комисия и Република България по SAFE, приет от 52-рото Народно събрание на 30 юли 2026 г.

Издаден в София на 4 август 2026 г.

Президент на Републиката: Илияна Йотова

Подпечатан с държавния печат.

Министър на правосъдието: Николай Найденов

ЗАКОН
за ратифициране на Споразумението за заем по SAFE между Европейския съюз и Република България и на Оперативните договорености между Европейската комисия и Република България по SAFE

Чл. 1. Ратифицира Споразумението за заем по SAFE между Европейския съюз и Република България, подписано за Република България на 30 юни 2026 г. и за Европейския съюз на 3 юли 2026 г.

Чл. 2. Ратифицира Оперативните договорености между Европейската комисия и Република България по SAFE, подписани за Република България на 1 юли 2026 г. и за Европейската комисия на 3 юли 2026 г.

Чл. 3. Приложение I към Оперативните договорености да не се обнародва в „Държавен вестник“.

Заключителна разпоредба

Параграф единствен. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“.

Законът е приет от 52-рото Народно събрание на 30 юли 2026 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.

Председател на Народното събрание: Михаела Доцова

ПРЕЗИДЕНТ НА РЕПУБЛИКАТА

УКАЗ № 278

На основание чл. 98, т. 1 от Конституцията на Република България във връзка с чл. 463, ал. 5 от Изборния кодекс

ПОСТАНОВЯВАМ:

Насрочвам частичен избор за кмет на кметство Яворово, община Стара Загора, област Стара Загора, на 18 октомври 2026 г.

Издаден в София на 4 август 2026 г.

Президент на Републиката: Илияна Йотова

Подпечатан с държавния печат.

Министър на правосъдието: Николай Найденов

МИНИСТЕРСТВА И ДРУГИ ВЕДОМСТВА

ВИСШ АДВОКАТСКИ СЪВЕТ

НАРЕДБА № 5 от 23 юли 2026 г.
за условията и реда за определяне на особени представители

Раздел I
Общи положения

Чл. 1. Тази наредба урежда условията, реда и критериите за определяне на адвокати за особени представители.

Чл. 2. При определяне на особени представители адвокатските съвети спазват принципите на законност, прозрачност, случайно и равномерно разпределение на делата.

Раздел II
Система за определяне на особени представители

Чл. 3. (1) Дейността по определяне на особени представители се организира и осъществява чрез специализиран софтуерен продукт – електронна система за определяне на особени представители, интегрирана във всяка адвокатска колегия.

(2) Електронната система осигурява функционалности за:

1. поддържане на актуални данни за адвокатите, участващи в разпределението на особените представителства;

2. въвеждане и корекция на данни за дела, по които има искане за определяне на особен представител;

3. автоматизирана комуникация с органите, отправящи искания за назначаване на особени представители;

4. автоматизиран подбор на регистрираните в електронната система адвокати, отговарящи на критериите за подбор по всяко отделно дело;

5. автоматизирана комуникация с адвокатите, определени за особени представители, с оглед прилагането на чл. 44а от Закона за адвокатурата;

6. отчетност относно дейностите по определяне на особени представители.

Чл. 4. (1) В електронната система за определяне на особени представители се вписват адвокатите от колегията, заявили съгласие да участват в нея.

(2) При вписване на адвокат електронната система извлича от Единните адвокатски регистри по чл. 148, ал. 1 от Закона за адвокатурата и автоматизирано попълва и актуализира данни за всеки адвокат относно имена, адвокатски номер, продължителност на адвокатския стаж, актуален статус и електронен адрес.

(3) Освен данните по ал. 2 в електронната система се отразяват данни за видовете дела, по които адвокатът е заявил квалификация, и за органите, пред които е заявил желание да се явява като особен представител.

(4) В електронната система за всеки адвокат служебно се записват и поддържат също така данни за:

1. делата, по които е бил определен за особен представител;

2. размер на възнаграждение по всяко дело, по което е бил определен за особен представител;

3. общ размер на възнагражденията по всички дела, по които адвокатът е бил определен за особен представител;

4. данни за отказ по чл. 44а, ал. 1 от Закона за адвокатурата и основания за това, ако са посочени такива.

(5) Данните по ал. 4 се съхраняват в електронната система, независимо от отписване на адвокат от системата, и се съобразяват при последващо вписване.

(6) В електронната система могат да се отразяват и заявени от адвоката данни за преминати обучения, семинари и/или други квалификационни форми, както и периоди на временна невъзможност за участие в разпределяне на нови дела.

Чл. 5. (1) Адвокатите се вписват в електронната система за определяне на особени представители въз основа на заявление по образец – приложението към тази наредба, с което дават писмено съгласие да участват в електронната система за определяне на особени представители и декларират пред адвокатския съвет на съответната колегия данни за видовете дела, по които желаят да бъдат определяни за особени представители. Със заявлението адвокатите могат да посочат и органи, пред които имат желание да се явяват като особени представители, ако желаят да бъдат определяни само по дела пред тези органи. При настъпване на промени в заявените данни по тази алинея адвокатът е задължен да заяви същите своевременно.

(2) Адвокатите се отписват от електронната система въз основа на писмено заявление, както и в случай на отписване от регистъра на колегията или при изтърпяване на наложено наказание по чл. 133, ал. 1, т. 4 или т. 5 от Закона за адвокатурата.

(3) Вписването по ал. 1 и отписването по ал. 2, предложение първо, се извършва от председателя на колегията или овластен от него член на съвета или служител на колегията, а в останалите случаи се отразява автоматизирано след вписване на съответните обстоятелства в Единните адвокатски регистри.

Раздел ІІІ
Определяне на особен представител

Чл. 6. (1) Особен представител на страна по дело се определя въз основа на писмено искане, отправено до адвокатския съвет на колегията, в района на която действа органът, подал искането.

(2) Исканията за определяне на особени представители могат да се подават чрез електронната система за определяне на особени представители, която позволява комуникация с информационната система на органа, подал искането.

(3) Когато искането не съдържа необходимите данни за прилагане на критериите за подбор или за определяне на възнаграждението на особения представител, адвокатският съвет изисква от органа, отправил искането, да представи допълнителна информация за тези обстоятелства. Това не препятства разглеждането на следващите по ред редовни искания.

Чл. 7. (1) Особени представители се определят последователно по всяко дело, като се следва хронологично редът на постъпване в колегията на редовните искания по чл. 6.

(2) За особен представител може да бъде определен всеки адвокат, по отношение на когото са налице кумулативно следните предпоставки:

1. вписан е в електронната система за определяне на особени представители към колегията, до която е отправено искането;

2. има вписан в регистрите по чл. 148 от Закона за адвокатурата актуален електронен адрес;

3. не е заявил временна невъзможност за участие – до изтичане на заявения период или до подаване на ново заявление за участие;

4. не е преустановил временно упражняване на адвокатска професия – до вписване на възобновяване упражняването на професията;

5. отговаря на критериите за подбор по тази наредба;

6. спрямо него не са налице изрично предвидените в тази наредба ограничения.

(3) Определянето на адвокат се извършва на случаен принцип – чрез избор на случаен адвокат от електронната система за определяне на особени представители.

(4) Адвокатският съвет може да предвиди общо ограничение за особен представител да не бъдат определяни:

1. действащите членове на съответния адвокатски съвет;

2. по дела с размер на възнаграждението над 5000 евро – адвокати, които имат по-малко от 5 години адвокатски стаж.

Чл. 8. (1) За определянето на особени представители се използва нарочна функционалност на електронната система за определяне на особени представители.

(2) В електронната система се въвеждат данните за всяко дело, по което се определя особен представител, както и данните за определеното възнаграждение за особен представител.

(3) Електронната система извършва автоматизирана проверка кои от адвокатите, вписани в системата, отговарят на критериите за подбор по всяко дело, след което осигурява възможност да се извърши избор на случаен принцип измежду тях чрез алгоритъм за случаен избор.

(4) След извършване на избор на адвокат за особен представител по делото за всяко дело автоматично се генерира протокол, както и списък с адвокатите, които са били изключени от избора по делото и причините за това.

(5) Данните за извършения избор се отразяват автоматизирано в електронната система, като по партидата на адвоката се посочва по кое дело е определен, както и размерът на възнаграждението по делото.

Чл. 9. Изключения от принципа за случайно определяне на особени представители се допускат за конкретно дело:

1. когато искането е за определяне на конкретен адвокат за особен представител в производство, по което той вече е бил определен за особен представител в предходна фаза на същото производство;

2. когато трима поредни адвокати, определени за особен представител по конкретно дело, не заявят в срока по чл. 44а, ал. 1 от Закона за адвокатурата, че приемат представителството по делото или изрично откажат същото.

Чл. 10. (1) Изборът на особен представител се извършва измежду всички адвокати, вписани в електронната система за определяне на особени представители, които отговарят на условията по чл. 7, ал. 2 и на следните кумулативни критерии за подбор:

1. имат предвидения от закона стаж за процесуално представителство в производството по делото;

2. имат право и заявеното от тях желание не изключва да представляват и защитават страни по дела в производството пред органа, подал искането за определяне на особен представител;

3. по дела с размер на възнаграждението над 5000 евро, ако е прието решение на адвокатския съвет по чл. 7, ал. 4, т. 2 – имат не по-малко от 5 години адвокатски стаж;

4. заявили са квалификация по съответния вид дела;

5. не са достигнали приложимия праг на общ размер на възнагражденията по всички дела, по които адвокатът е бил определен за особен представител.

(2) Прагът по ал. 1, т. 5 се определя от адвокатския съвет и се завишава, в случай че е достигнат от всички адвокати, вписани в електронната система, отговарящи на критериите по ал. 1. Прагът се завишава със стъпка, определена от адвокатския съвет, която не може да надхвърля първоначалния праг.

(3) С оглед осигуряване на равномерно разпределение на делата в избора на особен представител участват само адвокатите, които отговарят на критериите по ал. 1 и са били определяни за особени представители по най-малък брой дела.

Чл. 11. (1) Особен представител се определя с решение на адвокатския съвет.

(2) Решението за определяне на особени представители се приема след изпълнение на действията за определяне на особен представител по правилата на тази наредба в заседание на съвета.

(3) По дела с възнаграждение до 600 евро включително, решението за определяне на особен представител може да се приеме по предложение на комисия, определена от адвокатския съвет. Комисията се състои от поне трима души и включва поне един член на адвокатския съвет. Комисията прави предложенията след изпълнение на действията за определяне на особен представител по правилата на тази наредба чрез електронната система за определяне на особени представители.

Чл. 12. (1) С решението по чл. 11, ал. 1 адвокатът се определя за особен представител за всички фази и инстанции на производството.

(2) Назначеният адвокат има право да преупълномощава друг адвокат за осъществяване на процесуално представителство в производството по ал. 1.

Чл. 13. (1) Адвокатът, определен за особен представител, се уведомява с електронно съобщение, изпратено на електронния адрес, вписан в Единните адвокатски регистри. Срокът по чл. 44а, ал. 1 от Закона за адвокатурата тече от постъпване на електронното съобщение в електронната система на получателя.

(2) По решение на адвокатския съвет може да бъде предвидено допълнително изискване спрямо всички искания за определяне на особен представител по дела с материален интерес над 20 000 евро в срока по чл. 44а, ал. 1 от Закона за адвокатурата адвокатът да представи доказателства за сключена застраховка професионална отговорност с размер на застрахователното покритие, равен на материалния интерес по делото, но не повече от 500 000 евро, както и доказателства за опит по дела със сходен предмет. Приетото решение от адвокатския съвет по предходното изречение се публикува на сайта на съответната адвокатска колегия.

(3) Органът, отправил искането, се уведомява за определения по делото особен представител:

1. след получаване на съгласие от адвоката да поеме представителството; и

2. след като се установи, че е внесено определеното от адвокатския съвет възнаграждение за особения представител за съответната инстанция или съдът е определил изплащането му да бъде от бюджета на съда;

3. в случай, че е прието решение за въвеждане на изискванията по чл. 13, ал. 2 – и след като са изпълнени тези изисквания.

Чл. 14. (1) При отказ на определения особен представител да поеме представителството по делото се определя нов особен представител. Приема се, че е налице отказ и ако в срока по чл. 44а, ал. 1 от Закона за адвокатурата адвокатът не е заявил дали поема представителството, или не е представил документи по чл. 13, ал. 2.

(2) Данните за извършено определяне на адвокат за особен представител по конкретно дело се отчитат при прилагане на критериите за подбор по чл. 10 независимо от отказите по ал. 1, освен ако е налице някоя от следните уважителни причини за отказа:

1. адвокатът е определен за особен представител по делото, макар да не отговаря на критериите за избор, поради грешка в електронната система за определяне на особените представители;

2. адвокатът няма възможност да предостави правна защита и съдействие по делото поради продължително заболяване;

3. в случаите по чл. 13, ал. 2 – не е представено доказателство за спазване на изискванията, въведени с решение на адвокатския съвет;

4. за адвоката е налице конфликт на интереси със страните или техните представители по делото.

(3) Данните за извършено определяне на адвокат за особен представител по конкретно дело не се вземат предвид при прилагане на критериите за подбор по чл. 10, ако адвокатът не е получил възнаграждение по това дело и е бил освободен като особен представител с акт на съда по някоя от уважителните причини по ал. 2, т. 1, 2 или 4 или други независещи от адвоката причини.

Чл. 15. Списък на определените особени представители се обявява на таблото на колегията и в обособена секция на сайта на колегията, достъпна само за адвокати, или по друг начин, определен от адвокатския съвет. Списъците, обявени на табло на колегията, са достъпни за всички посещаващи колегията адвокати за срок до 3 месеца или до изчерпване на мястото на таблото, когато най-старите списъци се премахват за освобождаване място за нови. В списъците не се включват адвокатите, които не са заявили дали поемат представителството в срока по чл. 44а, ал. 1 от Закона за адвокатурата, или са заявили изричен отказ за това.

Допълнителна разпоредба

§ 1. По смисъла на тази наредба:

1. „Адвокат/и“ са адвокатите и младшите адвокати, вписани в регистрите на адвокатската колегия.

Преходни и заключителни разпоредби

§ 2. Адвокатските съвети на всяка от колегиите следва да предприемат нужните действия и мерки и да организират дейността си по определяне на особени представители в съответствие с правилата на тази наредба в едномесечен срок от влизането й в сила.

§ 3. (1) В електронната система за определяне на особени представители по чл. 3 се включват служебно адвокатите, вписани в Националния регистър за правна помощ по глава VI от Закона за правната помощ към датата на влизане на тази наредба в сила, с посочените в Националния регистър за правна помощ данни относно заявените области на правото.

(2) В едномесечен срок от влизането на тази наредба в сила адвокатите по ал. 1, за които в Единните адвокатски регистри по чл. 148, ал. 1 от Закона за адвокатурата не е вписан актуален електронен адрес, следва да заявят пред съответния адвокатски съвет вписването или актуализирането му в тези регистри.

§ 4. (1) В срок до 2 месеца от влизане на наредбата в сила адвокатските съвети предоставят данни за адвокатския стаж на вписаните адвокати и младши адвокати. Данните се въвеждат служебно в Единните адвокатски регистри. Неточности в данните се отстраняват по искане на адвоката, за когото се отнасят.

(2) В срок до 6 месеца от влизане на наредбата в сила Висшият адвокатски съвет осигурява на адвокатските колегии специализирания софтуерен продукт по чл. 3 с предвидените в тази наредба функционалности. Висшият адвокатски съвет осигурява поддръжката, актуализирането и развитието на специализирания софтуерен продукт, както и неговото функциониране в съответствие с изискванията на тази наредба.

(3) Адвокатските съвети на всяка от колегиите се задължават да интегрират и започнат използването на специализирания софтуерен продукт в работата си по определяне на особени представители в едномесечен срок след осигуряването му от Висшия адвокатски съвет. В софтуерния продукт се въвеждат данните по чл. 4. По решение на адвокатския съвет в електронната система за определяне на особени представители могат да бъдат въведени и данни за общ размер на възнагражденията по всички дела, по които адвокатите са били определени за особени представители за определен период преди въвеждането на системата.

(4) До изтичане на срока по ал. 2 адвокатските съвети водят списък на особените представители в подходящ електронен формат.

(5) До изтичане на срока по ал. 2 определянето на особените представители се извършва по досегашния ред, приет от всяка отделна колегия, при спазване на критериите по чл. 10.

§ 5. Размерът на първоначалния праг по чл. 10, ал. 1, т. 5 се определя с решение на адвокатския съвет, като не може да надвишава 3000 евро.

§ 6. Тази наредба се приема на основание чл. 36а, ал. 2 от Закона за адвокатурата.

§ 7. Наредбата влиза в сила три дни след обнародването й в „Държавен вестник“.

Председател: Стефан Марчев

Приложение към чл. 5, ал. 1

ДО
АДВОКАТСКИ СЪВЕТ
НА АДВОКАТСКА КОЛЕГИЯ
…………….....................…………………….

ЗАЯВЛЕНИЕ

от .................................................................................................................................................................. ,
вписан в ЕАР като адвокат в Адвокатска колегия – ............................................................................... ,
с адвокатски № ................................................................................................................................................ ,
юридически стаж: ….....… г. ….....… м. ….....… д.

ГОСПОДИН/ГОСПОЖО ПРЕДСЕДАТЕЛ,

На основание чл. 5, ал. 1 от Наредба № 5 от 23.07.2026 г. на Висшия адвокатски съвет за условията и реда за определяне на особени представители заявявам съгласие да участвам в Електронната система за определяне на особените представители към Адвокатска колегия – .......................................................................................................................................

Декларирам, че данните по партидата ми в Единния адвокатски регистър са актуални и съм съгласен същите да се ползват при определянето ми за особен представител по реда на чл. 36а, ал. 2 от Закона за адвокатурата.

Декларирам, че притежавам квалификация и компетентност по следните видове дела и желая да бъда определян като особен представител по тях, а именно:

Вид на производствотоКод по ЕСООПДаНе
ГРАЖДАНСКИ ДЕЛА (всички)1.
Производства по Семейния кодекс (всички)1.1.
Развод и унищожаване на брака1.1.2.
Производства за уреждане на имуществени отношения между съпрузи1.1.3.
Производства за уреждане на отношения между родители и деца, и издръжка1.1.4.
Производства по ограничаване и лишаване от родителски права1.1.5.
Производства по осиновяване и прекратяване на осиновяване1.1.6.
Производства за установяване и оспорване на произход1.1.7.
Производства за поставяне под запрещение1.1.8.
Производства за признаване на чуждестранно решение и за допускане на изпълнението на чуждестранно решение (само СГС)1.1.9.
Дела по Закона за защита от домашно насилие1.2.
Производства по облигационни искове1.3.
Производства по вещни искове1.4.
Производства по съдебна делба, възстановяване на запазена част от наследство, недействителност на завещателно разпореждане1.5.
Производства по установителни искове1.6.
Производства по искове по Кодекса на труда1.7.
ТЪРГОВСКИ ДЕЛА (всички)2.
Производства по искове, породени от търговска сделка2.1.
Производства по искове, свързани с членствени права, решения на ОС, прекратяване и др. на търговски дружества, ЮЛНЦ и читалища2.2.
Производство по несъстоятелност2.3.
АДМИНИСТРАТИВНИ ДЕЛА (всички без тези от т. 3.1. и т. 3.2.)3.
Производства по Закона за устройство на територията и Закона за кадастъра и имотния регистър3.1.
Производства по ДОПК3.2.
ИЗПЪЛНИТЕЛНИ ДЕЛА4.

Заявявам съгласие да бъда назначаван като особен представител по дела (първа инстанция) в следните съдилища в района на Адвокатска колегия – ...................................... , а именно:

Районен съд – ..............................................................................................................................................
Районен съд – ..............................................................................................................................................
Районен съд – ..............................................................................................................................................
Районен съд – ..............................................................................................................................................
Районен съд – ..............................................................................................................................................
Окръжен съд – ............................................................................................................................................
Софийски градски съд (само за Софийска адвокатска колегия) – .....................................................
Административен съд – ..............................................................................................................................
Апелативен съд – ........................................................................................................................................
Върховен административен съд – .............................................................................................................
Върховен касационен съд – .......................................................................................................................
Държавни съдебни изпълнители – ...........................................................................................................
Частни съдебни изпълнители – .................................................................................................................
Всички ..........................................................................................................................................................

ЗАЯВИТЕЛ/ДЕКЛАРАТОР:

КОМИСИЯ ЗА ФИНАНСОВ НАДЗОР

НАРЕДБА № 6 от 28 юли 2026 г.
за документите за преценка на допустимия риск при избор от осигурено лице на подфонд в универсален пенсионен фонд

Раздел I
Общи положения

Чл. 1. С наредбата се определят изискванията относно формата и съдържанието на:

1. въпросника за преценка на степента на допустимия инвестиционен риск при инвестирането на средствата по индивидуалната партида на осигурено лице в универсален пенсионен фонд;

2. документа с резултатите от извършената преценка на допустимия инвестиционен риск по т. 1.

Чл. 2. (1) Документите по чл. 1 се изготвят, попълват и предоставят лично или по електронен път в зависимост от избрания от осигуреното лице начин.

(2) Предоставянето и попълването на документите по чл. 1 може да се извършва в офис на пенсионноосигурителното дружество от негов служител или от осигурителен посредник, съответно от лице, упълномощено от осигурителен посредник – юридическо лице.

(3) Предоставянето и попълването на документите по чл. 1 по електронен път може да се извършва чрез електронен портал на пенсионноосигурителното дружество или онлайн платформа, или чрез съобщение по електронна поща, подписано с квалифициран електронен подпис на служител на пенсионноосигурителното дружество или на осигурителен посредник, съответно на лице, упълномощено от осигурителен посредник – юридическо лице, в съответствие със Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги.

Раздел II
Изисквания към формата и съдържанието на въпросника за преценка на степента на допустимия инвестиционен риск

Чл. 3. (1) Въпросникът по чл. 1, т. 1 съдържа въпроси, формулирани по ясен, недвусмислен и разбираем начин, на достъпен език, без използване на подвеждащи или внушаващи формулировки и професионална терминология, при съобразяване с необходимостта от извършване на обективна оценка на допустимия инвестиционен риск за осигуреното лице.

(2) Въпросникът не може да съдържа оформление, последователност или формулировки на въпросите, които могат да насочат осигуреното лице към избор на определен подфонд.

Чл. 4. Въпросникът съдържа най-малко:

1. наименование и ЕИК на пенсионноосигурителното дружество, предоставящо въпросника, и наименование и код по БУЛСТАТ на управлявания от него универсален пенсионен фонд;

2. идентифициращи данни – имена и служебен номер за осигурителния посредник, съответно за лицето, упълномощено от осигурителен посредник – юридическо лице, или имена и длъжност, когато въпросникът е предоставен чрез служител на пенсионноосигурителното дружество;

3. идентифициращи данни за осигуреното лице – имена, единен граждански номер, личен номер или личен номер на чужденец, и дата на раждане, когато лицето не е български гражданин;

4. възраст на лицето към датата на попълване на въпросника, изразена в навършени години;

5. кратко описание на основните характеристики на финансовите инструменти, в които могат да се инвестират средствата на подфондовете в универсалния пенсионен фонд от гледна точка на доходността и риска;

6. дата на попълване;

7. подпис на осигуреното лице.

Чл. 5. (1) Въпросникът по чл. 1, т. 1 съдържа не по-малко от 10 затворени въпроса с до пет отговора и възможност за избор само на един от тях.

(2) Въпросникът съдържа изричен текст с указания, че събраната информация ще бъде недостатъчна и пенсионноосигурителното дружество няма да може да изготви и да му предостави документа по чл. 1, т. 2, ако осигуреното лице не попълни или попълни въпросника частично.

(3) Въпросникът включва въпроси, свързани със:

1. установяване на целите и предпочитанията на осигуреното лице по отношение на управлението на средствата му;

2. оценка на готовността на осигуреното лице за поемане на инвестиционен риск при инвестирането на средствата по индивидуалната му партида и способността му да понася временни колебания и загуби в стойността на натрупаните средства по индивидуалната му партида;

3. значението за осигуреното лице на натрупаните средства по индивидуалната му партида за бъдещите му доходи след пенсиониране;

4. оценка на знанията и опита на осигуреното лице по отношение на финансовите пазари и различни инвестиционни продукти;

5. избор на осигуреното лице измежду различни финансови инструменти или портфейл от инструменти при предварително зададени параметри за доходност и риск;

6. различни сценарии за развитие на финансовите пазари, които могат да бъдат оформени като практически примери и ситуации, и възможности за избор на действие от осигуреното лице при всеки от тях.

(4) Въпросникът може да съдържа и други въпроси извън тези по ал. 3, включително и свързани с пенсионните продукти, предлагани от пенсионноосигурителното дружество.

Раздел III
Изисквания към формата и съдържанието на документа за резултатите от преценката на допустимия за осигуреното лице инвестиционен риск

Чл. 6. (1) След обработване на информацията от въпросника по чл. 1, т. 1 пенсионноосигурителното дружество изготвя и предоставя на осигуреното лице документ за резултатите от извършената преценка по чл. 1, т. 2 на допустимия за осигуреното лице инвестиционен риск.

(2) Документът по чл. 1, т. 2 може да бъде оформен като самостоятелен документ, който съдържа данните по чл. 4, т. 1 – 3, 6 и 7, или като приложение към въпросника.

(3) Документът по ал. 2 се предоставя на осигуреното лице преди сключването на осигурителния договор, освен в случаите по чл. 5, ал. 2.

Чл. 7. Документът за резултатите от преценката по чл. 1, т. 2 съдържа:

1. прилаганата от пенсионноосигурителното дружество скала за оценка на резултата от попълнения въпросник, степените на допустим инвестиционен риск и съответстващите им инвестиционни профили в динамичен, балансиран и консервативен подфонд в универсален пенсионен фонд;

2. резултати от оценката по всеки от въпросите;

3. данни за определената степен на допустим инвестиционен риск за осигуреното лице при инвестирането на средствата по индивидуалната му партида и подходящия с оглед на нея подфонд в универсален пенсионен фонд;

4. приложимите ограничения при определяне на инвестиционния профил, свързани с възрастта на осигуреното лице;

5. изричен текст, че осигуреното лице може да избере подфонд, който е различен от определения подфонд по т. 3.

Заключителни разпоредби

§ 1. Наредбата влиза в сила на 1 януари 2027 г.

§ 2. Наредбата се издава на основание чл. 142а, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване във връзка с § 192, т. 1 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване (ДВ, бр. 27 от 2026 г.) и е приета с Решение № 293-Н от 28 юли 2026 г. на Комисията за финансов надзор.

За председател: Диана Йорданова

НАРЕДБА № 60 от 28 юли 2026 г.
за документите, необходими за издаване на пенсионна лицензия, разрешения
и одобрения по Кодекса за социално осигуряване

Раздел I
Общи положения

Чл. 1. С наредбата се определят:

1. документите, които заявителите представят в производствата за издаване на:

а) пенсионна лицензия;

б) разрешение за управление на фонд за допълнително пенсионно осигуряване;

в) разрешение за придобиване и увеличаване на квалифицирано акционерно участие;

г) одобрение на членовете на управителните и контролните органи и прокуристите на пенсионноосигурителните дружества;

д) одобрение на лицата, предоставящи на пенсионноосигурителното дружество инвестиционни консултации относно финансови инструменти;

2. образците на заявленията и декларациите и изискванията към съдържанието на други документи, представяни в производствата по т. 1.

Чл. 2. (1) Заявленията и декларациите, внасяни от заявителите в производствата по чл. 1, т. 1, се представят в оригинал на хартиен носител или като електронен документ, подписан с квалифициран електронен подпис. Останалите документи в тези производства се предоставят в оригинал или като заверено копие с текст или печат „Вярно с оригинала“ и собствено и фамилно име, и подпис на лицето, направило заверката, освен когато е извършено нотариално удостоверяване на верността на препис и извлечение от документа. Копията на електронен носител на документите по изречение второ се считат заверени с подписването им с квалифициран електронен подпис или с прилагането им към електронно съобщение, подписано с квалифициран електронен подпис.

(2) Документите на чужд език трябва да са придружени от легализиран превод на български език, освен когато документът е съставен едновременно на български и на чужд език.

(3) Не се изисква представяне на свидетелство за съдимост за физическо лице – български гражданин.

(4) За удостоверяване на липсата на осъждане на лице, което не е български гражданин, се представя свидетелство за съдимост, издадено от държавата, на която лицето е гражданин. Когато тази държава не издава свидетелство за съдимост, то може да бъде заменено от аналогичен документ, доказващ съответствие с това изискване, издаден от компетентен съдебен или административен орган в тази държава или в Република България. Когато не се издава и аналогичен документ, лицето може да представи клетвена декларация, а в държави, в които такава не е предвидена – официална декларация, направена от лицето пред компетентен съдебен или административен орган или нотариус в съответната държава. Такъв орган или нотариус издава удостоверение, потвърждаващо истинността на клетвената декларация или на официалната декларация.

(5) Документите по ал. 4 трябва да са издадени не по-рано от три месеца преди представянето им и се внасят в съответствие с ал. 1 и 2. Когато лицето е гражданин на повече от една държава, се представят доказателства за всяка от тях.

(6) За доказване на завършването на висше образование се представят:

1. данни за серията и номера на притежаваната от заявителя диплома за висше образование, завършено в страната след 31.12.2011 г., или заверен препис от диплома за висше образование, завършено в страната преди 1.01.2012 г., или

2. данни за серията и номера на притежаваната от заявителя диплома за висше образование, завършено в друга държава членка или в трета държава, и номер на удостоверението за признаване на придобитото висше образование, вписано в регистъра за академично признаване, воден от Националния център за информация и документация, съответно заверен препис от удостоверението за признаване, ако не е вписано в този регистър.

Раздел II
Документи за издаване на пенсионна лицензия

Чл. 3. (1) За получаване на лицензия за извършване на дейност по допълнително пенсионно осигуряване дружеството в процес на учредяване с предмет на дейност допълнително пенсионно осигуряване подава до Комисията за финансов надзор заявление по образец съгласно приложение № 1.

(2) Към заявлението се прилагат:

1. протоколът от учредителното събрание, съответно учредителният акт;

2. уставът, приет на учредителното събрание или утвърден с учредителния акт;

3. решението на надзорния съвет за избор на управителен съвет и решението на съответния управителен орган за начина, по който ще се представлява дружеството, и за лицата, които ще го представляват;

4. правилниците за работата на управителния и надзорния съвет или правилникът за работата на съвета на директорите;

5. управленската и организационната структура на пенсионноосигурителното дружество;

6. бизнес планът за дейността на пенсионноосигурителното дружество за тригодишен период, съдържащ информацията по чл. 4;

7. правилата за:

а) управлението на рисковете, свързани с дейността на пенсионноосигурителното дружество и управляваните от него фондове;

б) вътрешния контрол;

в) оперативния контрол, включително правила и процедури за изпълнение и отчитане дейността на отделните организационни звена;

г) вътрешния одит;

д) публичното оповестяване на информация и предоставянето на информация на надзорния орган, на осигурените лица и на осигурените по паневропейски персонален пенсионен продукт (ПЕПП) лица;

е) личните сделки;

ж) установяването и предотвратяването на конфликт на интереси;

з) отношенията с осигурителните посредници и с външните изпълнители, с които са сключени договори за осъществяване на определени дейности;

и) оценката на активите и на пасивите на пенсионноосигурителното дружество и на управляваните от него фондове;

к) актюерската дейност;

8. политиката за възнагражденията на лицата по чл. 123о, ал. 1 от КСО;

9. счетоводната политика на пенсионноосигурителното дружество и на управляваните от него фондове;

10. политика за идентифициране на свързаните лица с пенсионноосигурителното дружество и емитентите, в които са инвестирани средствата на управляваните от него фондове;

11. удостоверението от банка по чл. 2, ал. 5 от Закона за кредитните институции за изцяло внесен минимално изискуемия капитал съгласно чл. 121в, ал. 2 от КСО;

12. документите по чл. 12, ал. 2, т. 1 – 4, ал. 3, т. 1 и 2, ал. 4, т. 1 и ал. 5, т. 1 и 2;

13. декларациите във връзка с чл. 121e, ал. 1 и 2 от КСО от лицата, които ще управляват и представляват дружеството, със съдържание съгласно приложение № 2;

14. списъкът на акционерите с техните ЕГН, единен идентификационен код или други аналогични данни за лица от Европейския съюз или трети държави и размера на акционерното им участие, както и:

а) протоколите с решенията на управителните органи на акционерите – юридически лица, за участие в учредяването на акционерното дружество, което кандидатства за получаване на пенсионна лицензия;

б) удостоверения за актуално правно състояние – за юридическите лица, регистрирани в трети държави, съответно за лица от Европейския съюз, когато не е предоставена информация за безплатен достъп до съответния регистър;

в) документ от компетентен орган, с който се удостоверява, че върху дейността на юридическо лице от трета държава се осъществява специализиран финансов надзор и се посочва обхватът му;

г) декларация във връзка с чл. 121б, ал. 2 и чл. 121в, ал. 3 от КСО от всеки акционер по образец съгласно приложение № 3 за физическо лице, по образец съгласно приложение № 4 за юридическо лице, което не е международна организация, и приложение № 5 – за международна организация;

15. документите по чл. 11, ал. 2 за всяко лице, което самостоятелно или в съгласие с други лица пряко или непряко притежава квалифицирано участие в капитала на пенсионноосигурителното дружество или може да упражнява контрол над дружеството;

16. данните за информационната система на дружеството по чл. 5;

17. проектът на договор с банка-попечител, съответно с депозитар по чл. 214а, ал. 9 от КСО;

18. протокол с решение на общото събрание на акционерите за избор на отговорен актюер;

19. декларацията по чл. 122к, ал. 1 от КСО от отговорния актюер по образец съгласно приложение № 6.

Чл. 4. Бизнес планът за дейността на пенсионноосигурително дружество се изготвя за тригодишен период и съдържа информация относно:

1. дружеството (наименование и общо представяне);

2. основните цели на дружеството;

3. фондовете за допълнително пенсионно осигуряване, подфондовете в тях и фондовете за извършване на плащания, които дружеството предвижда да учреди;

4. пазарния дял, който дружеството възнамерява да покрие със своите услуги;

5. пенсионните схеми и продукти, които дружеството възнамерява да предлага;

6. стратегията на дружеството за привличане на клиенти;

7. необходимите финансови, технически и други ресурси, както и способността на дружеството да осигури тези ресурси;

8. кадровото обезпечаване на дейността по допълнително пенсионно осигуряване;

9. инвестиционната политика на дружеството;

10. рисковете, свързани с дейността на дружеството;

11. прогнозни данни за тригодишен период за приходите и разходите на дружеството, за броя на лицата във всеки от предвидените за учредяване фондове и подфондове и за размера на нетните активи на дружеството, фондовете и подфондовете.

Чл. 5. (1) Данните за информационната система на пенсионноосигурителното дружество се представят във вид на техническо задание за разработване на информационна система, проект за разработване на информационна система, договор за разработване на информационна система с подробно описан предмет на дейност или техническа спецификация на разработена информационна система.

(2) Техническото задание, проектът, договорът или техническата спецификация трябва да съответстват на Наредба № 47 от 11.07.2012 г. за изискванията към информационните системи на пенсионноосигурителните дружества (ДВ, бр. 57 от 2012 г.), наричана по-долу „Наредба № 47 от 11.07.2012 г.“.

Раздел III
Документи за издаване на разрешение за управление на фонд за допълнително пенсионно осигуряване

Чл. 6. (1) За получаване на разрешение за управление на фонд за допълнително пенсионно осигуряване лицензираното пенсионноосигурително дружество подава до Комисията за финансов надзор заявление по образец съгласно приложение № 7.

(2) Към заявлението се прилагат:

1. протоколът с решението на общото събрание на акционерите на пенсионноосигурителното дружество за учредяване на фонда;

2. правилникът за организацията и дейността на фонда и протоколът с решението за приемането му;

3. проектите на правила на фонда за изплащане на пожизнени пенсии и на фонда за срочни плащания – при подадено искане за издаване на разрешение за управление на универсален пенсионен фонд, професионален пенсионен фонд или фонд за допълнително доброволно пенсионно осигуряване;

4. актюерските разчети за предлаганите пенсионни схеми по чл. 7;

5. образците на осигурителните договори, пенсионните договори и договорите за разсрочено изплащане, свързани с дейността на фонда;

6. предварителните договори с банка-попечител, съответно с депозитар по чл. 214а, ал. 9 от КСО, и с инвестиционен посредник;

7. декларации от юридическите лица – членове на контролен орган, във връзка с чл. 121д, ал. 9 от КСО по образец съгласно приложение № 8 за физическо лице и приложение № 9 за юридическо лице;

8. декларация от банка-попечител/депозитар по чл. 214а, ал. 9 във връзка с чл. 123б, ал. 3 от КСО по образец съгласно приложение № 10;

9. декларация от инвестиционен посредник във връзка с чл. 123б, ал. 3, т. 3 и чл. 123в, ал. 11 от КСО по образец съгласно приложение № 11;

10. данни за имената и единните граждански номера, съответно наименованията и единните идентификационни кодове или аналогични идентификатори на лицата, с които пенсионноосигурително дружество възнамерява да сключи договори за получаване на инвестиционни консултации относно финансови инструменти, и документите по чл. 13, ал. 2 и/или 3 за всяко лице по чл. 123в, ал. 2 от КСО;

11. финансовият отчет на дружеството към последното число на предходния месец;

12. документите по чл. 8, удостоверяващи съответствието на информационната система на дружеството със спецификата и обема на дейността, свързана с управлението на учредения фонд;

13. справка за кадровата обезпеченост на дружеството по чл. 9;

14. инвестиционната политика на фонда;

15. правилата по чл. 10 за процедурите за наблюдение, измерване и управление на риска, свързан с инвестициите на фонда.

Чл. 7. (1) Актюерските разчети на фонд за допълнително задължително пенсионно осигуряване съдържат:

1. описание на предлаганите пенсионни схеми, включващо:

а) видовете пенсии и други плащания от съответната пенсионна схема;

б) условията за придобиване на право на пенсия и на други плащания от съответната пенсионна схема;

в) реда и начина за изчисляване на размера на пенсиите и на другите плащания при съответната пенсионна схема;

г) реда и начина за актуализация и преизчисляване на пенсиите и другите плащания при съответната пенсионна схема;

2. информация за таблицата за смъртност и средна продължителност на предстоящия живот на лицата, родени след 31 декември 1959 г., които подлежат на осигуряване за старост в държавното обществено осигуряване, по чл. 169, ал. 1, т. 2 от КСО;

3. очакван размер и структура (пол, възраст, осигурителни вноски според размера им по чл. 157, ал. 1 от КСО) на фонда за период от три години и фактори, които влияят на неговото финансово състояние:

а) прогнози за бъдещите осигурителни вноски и плащания във фонда в зависимост от броя и структурата на осигурените лица и пенсионерите;

б) оценка на бъдещите задължения;

в) анализ на риска при различни изменения на икономически и демографски фактори;

4. ред и начин за определяне на размера на минималните ликвидни средства на фонда за допълнително задължително пенсионно осигуряване;

5. имената на отговорния актюер и номера на решението, с което му е призната правоспособност.

(2) Актюерските разчети на фонд за допълнително доброволно пенсионно осигуряване, фонд за допълнително доброволно пенсионно осигуряване по професионални схеми и доброволен пенсионен фонд за ПЕПП съдържат:

1. описание на предлаганите пенсионни схеми, включващо:

а) видовете пенсии и други плащания от съответната пенсионна схема;

б) условията за придобиване на право на пенсия и на други плащания от съответната пенсионна схема;

в) реда и начина за изчисляване на размера на пенсиите и на другите плащания при съответната пенсионна схема;

г) реда и начина за актуализация и преизчисляване на пенсиите и другите плащания при съответната пенсионна схема;

д) всички съществени условия от споразумението по чл. 246а, ал. 1 от КСО, включително дължимите на застрахователя средства от доброволния пенсионен фонд за ПЕПП, покрития от застрахователя риск и дължимите от него плащания към фонда, бенефициерите на ПЕПП и техните наследници;

2. описание на сметните основи, използвани в актюерските разчети, което включва:

а) информация за таблицата за смъртност и средна продължителност на предстоящия живот на лицата, родени след 31 декември 1959 г., които подлежат на осигуряване за старост в държавното обществено осигуряване, по чл. 169, ал. 1, т. 2 от КСО – за фонд за допълнително доброволно пенсионно осигуряване;

б) техническия лихвен процент, използван при актюерските разчети на фонд за допълнително доброволно пенсионно осигуряване по професионални схеми и на доброволен пенсионен фонд за ПЕПП, с обосновка за определянето му;

3. очакван размер и структура (пол, възраст, осигурителни вноски според осигурителя и периодичността) на фонда за допълнително пенсионно осигуряване за период от три години и фактори, които влияят на неговото финансово състояние:

а) прогнози за бъдещите осигурителни вноски и плащания във фонда в зависимост от броя и структурата на осигурените лица, осигурените по ПЕПП лица, пенсионерите и бенефициерите на ПЕПП;

б) оценка на бъдещите задължения;

в) анализ на риска при различни изменения на икономически и демографски фактори;

4. ред и начин за определяне на размера на минималните ликвидни средства на фонда за допълнително пенсионно осигуряване;

5. имената на отговорния актюер и номера и датата на решението, с което му е призната правоспособност.

(3) Данните по ал. 1, т. 3 и 4 и ал. 2, т. 3 и 4 се представят за всеки подфонд в универсален пенсионен фонд, фонд за допълнително доброволно пенсионно осигуряване или доброволен пенсионен фонд за ПЕПП.

Чл. 8. Документите, удостоверяващи съответствието на информационната система на дружеството със спецификата и обема на дейността, свързана с управлението на учредения фонд, съдържат описание на:

1. инсталираното хардуерно оборудване – сървърни системи, работни станции, структурно окабеляване, други технически средства, като пожароизвестителни системи, охранителни системи, електрозахранване, климатични инсталации и непрекъсваеми токозахранващи устройства;

2. наличния системен и приложен софтуер;

3. основните функционалности на информационната система и предоставяните от нея електронни услуги;

4. използваните софтуерни, хардуерни и други технически решения, включително посочените в т. 1 и 2, за обезпечаване на спазването на изискванията на стандарта по чл. 3, ал. 1 от Наредба № 47 от 11.07.2012 г.;

5. официалния електронен адрес за контакти и IP адреса на сървъра, през който се осъществява обменът на официалната кореспонденция на пенсионноосигурителното дружество;

6. адреса на интернет страницата на пенсионноосигурителното дружество и съответствието й с изискванията на чл. 12 от Наредба № 47 от 11.07.2012 г.;

7. други планирани действия за развитие на информационната система и обезпечаване на информационната сигурност.

Чл. 9. Справката за кадрова обезпеченост на пенсионноосигурително дружество съдържа информация относно:

1. системата за управление;

2. изградените структурни звена, включително териториални офиси;

3. брой на персонала, длъжности и квалификация съгласно длъжностното щатно разписание.

Чл. 10. Правилата за процедурите за наблюдение, измерване и управление на риска, свързан с инвестициите на фонд за допълнително пенсионно осигуряване и на фонд за извършване на плащания, съдържат:

1. идентифицираните инвестиционни рискове;

2. методите за измерване на идентифицираните рискове, включително модели за количествено измерване най-малко на лихвения риск, валутния риск, ценовия риск, кредитния риск, ликвидния риск, концентрационния риск и риска при хеджиращи сделки;

3. граничните стойности на наблюдаваните и измерваните рискове;

4. набора от данни за наблюдение на рисковете по т. 1 и прилагането на методите по т. 2 и периодичността на предоставяне на информацията за тях на звеното за управление на риска;

5. процедурите по идентифициране, измерване, анализ и управление на рисковете, включително:

а) предвидените действия за избягване на механичното доверяване на кредитни рейтинги;

б) предприеманите действия при надвишаване на граничните стойности по т. 3 или при констатиране на прекомерна изложеност на риск;

в) използването на сделки по чл. 179б, ал. 1 от КСО (хеджиращи сделки), включително:

аа) цели на използването и ниво на хеджиране на инвестиционните рискове;

бб) рисковете, които ще се хеджират, и рисковете, свързани с хеджиращите сделки;

вв) видовете сделки и базовите активи на хеджиращите инструменти;

гг) използваната методология за измерване на риска, свързан с хеджиращите инструменти;

дд) максималния размер на рисковата експозиция;

ее) използваните методи за оценка на ефективността на хеджирането и източниците на информация за тази оценка;

жж) периодичността на изготвяне на анализи за влиянието на хеджиращите сделки върху рисковия профил на портфейла на фонда;

6. звената или лицата, отговорни за прилагането на процедурите и за упражняването на контрол;

7. системата за документиране на следваните процедури.

Раздел IV
Документи за издаване на предварително разрешение за придобиване или увеличаване на квалифицирано участие в капитала на пенсионноосигурително дружество

Чл. 11. (1) Лицето, което желае да получи разрешение по чл. 121ж, ал. 4 от КСО, подава до Комисията за финансов надзор заявление по образец съгласно приложение № 12 за физическо лице, приложение № 13 за юридическо лице, което не е международна организация, и приложение № 14 за международна организация.

(2) Към заявлението се прилагат:

1. декларация за обстоятелства, касаещи квалифицирано участие в капитала на пенсионноосигурителното дружество, по образец съгласно приложение № 15 за физическо лице, съответно приложение № 16 за юридическо лице, което не е международна организация, и приложение № 17 за международна организация;

2. удостоверение или друг аналогичен документ за установените и платените данъчни и осигурителни задължения за последните три години, издаден от компетентния орган на друга държава членка или трета държава, на която заявителят е местно лице за данъчни цели – за физическо и за юридическо лице;

3. годишни финансови отчети на едноличен търговец, юридическо лице и международна организация за последните три години, след извършен одит, ако такъв е задължителен, както и финансов отчет за последното тримесечие, предхождащо подаването на заявлението, като отчетите на юридическо лице задължително включват отчет за финансовото състояние, отчет за всеобхватния доход, отчет за промените в собствения капитал, отчет за паричните потоци и пояснителни приложения;

4. информация за групата, към която принадлежи юридическото лице, съдържаща:

а) наименованията и единните идентификационни кодове или аналогични идентификатори на всички предприятия в групата;

б) размера на участието от други дружества от групата в капитала на всяко дружество в групата;

в) връзките между дружествата в групата;

г) предприятията в групата, които подлежат на финансов надзор, с данни за предмета на дейност на всяко предприятие и наименованието на компетентната надзорна институция, съответно изричен текст, че няма такива предприятия;

5. информация за кредитния рейтинг на заявителя – юридическо лице, и на търговските дружества, контролирани от него, както и на групата, от която той е част, когато такива рейтинги са присъдени;

6. справка за професионалната квалификация и опита на физическото лице или на членовете на управителния орган на юридическото лице или международната организация;

7. описание на дейността на юридическото лице или международната организация до датата на подаване на заявлението;

8. устав или други аналогични учредителни документи, когато юридическото лице или аналогично образувание не е вписано в търговския регистър или в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел в Република България;

9. доказателства по чл. 2, ал. 4 за липсата на осъждане по чл. 121д, ал. 5, т. 3 от КСО – за заявителя – физическо лице, и за физическите лица – членове на управителните и контролните органи или представляващи заявителя – юридическо лице, или международната организация, когато съответното физическо лице не е български гражданин.

(3) Когато след придобиването на квалифицираното участие ще последва промяна в контрола над пенсионноосигурителното дружество, заявителят представя и план за дейността, който включва:

1. основните цели на придобиването и начините за тяхното постигане – обосновка на придобиването, средносрочни финансови цели, съществените обстоятелства по включване на пенсионноосигурителното дружество в груповата структура на заявителя, включително описание на политиката, която ще ръководи вътрешногруповите отношения;

2. описание на въздействието на придобиването върху управлението на пенсионноосигурителното дружество и на неговата структура.

(4) Когато компетентният орган на друга държава членка или трета държава, където заявителят физическо или юридическо лице е местно лице за данъчни цели, не издава удостоверение по ал. 2, т. 2, се представя декларация от заявителя, в която са посочени всички установени и платени данъчни и осигурителни задължения за последните три години. Когато друга държава членка или трета държава издава удостоверение само за данъчните или за осигурителните задължения, то се представя заедно с декларация с данните, които не са включени в него.

Раздел V
Документи, представяни за одобрение на член на управителен или контролен орган и на прокурист на пенсионноосигурително дружество

Чл. 12. (1) Лицето, което желае да бъде одобрено за член на управителен или контролен орган или прокурист на пенсионноосигурително дружество или за представител на юридическо лице в контролен орган на пенсионноосигурително дружество, подава заявление до Комисията за финансов надзор. Заявлението се подава по образец съгласно приложение № 18 за физическо лице и приложение № 19 за юридическо лице.

(2) За издаване на одобрение за член на управителния съвет, на съвета на директорите или прокурист на пенсионноосигурителното дружество съответното физическо лице прилага към заявлението:

1. доказателство по чл. 2, ал. 6 за завършено висше образование с придобита образователно-квалификационна степен не по-ниска от „магистър“ по специалност, подходяща за управление на дружеството;

2. документи, удостоверяващи професионалния му опит по чл. 121д, ал. 6 от КСО;

3. доказателство по чл. 2, ал. 4 за липсата на осъждане по чл. 121д, ал. 5, т. 3 от КСО, когато лицето не е български гражданин;

4. декларация във връзка с чл. 121д, ал. 5, т. 4 – 12 от КСО по образец съгласно приложение № 20;

5. декларация във връзка с чл. 121д, ал. 9 от КСО по образец съгласно приложение № 8.

(3) За издаване на одобрение за член на надзорния съвет или за представител на юридическо лице в надзорния съвет на пенсионноосигурително дружество съответното физическо лице прилага към заявлението:

1. доказателствата по ал. 2, т. 1 и 3;

2. декларация във връзка с чл. 121д, ал. 5, т. 4 – 12 от КСО по образец съгласно приложение № 20;

3. декларация във връзка с чл. 121д, ал. 9 от КСО по образец съгласно приложение № 8.

(4) За издаване на одобрение на юридическо лице за член на надзорния съвет на пенсионноосигурително дружество към заявлението се прилагат:

1. декларация във връзка с чл. 121д, ал. 5, т. 5 – 8 и 10 – 12 от КСО по образец съгласно приложение № 21;

2. декларация във връзка с чл. 121д, ал. 9 от КСО по образец съгласно приложение № 9.

(5) За издаване на одобрение за независим член на надзорния съвет или съвета на директорите съответното физическо лице прилага към заявлението:

1. документите по ал. 2, т. 1 – 4;

2. декларация във връзка с чл. 121д1, ал. 2, т. 2 и 3 от КСО по образец съгласно приложение № 22;

3. декларация по чл. 121д, ал. 9 от КСО по образец съгласно приложение № 8.

Раздел VI
Документи, представяни за одобрение на лице по чл. 123в, ал. 2 от КСО

Чл. 13. (1) Лицето, което желае да бъде одобрено за предоставяне на пенсионноосигурително дружество на инвестиционни консултации относно финансови инструменти, подава заявление до Комисията за финансов надзор. Заявлението се подава по образец съгласно приложение № 23 за физическо лице и приложение № 24 за юридическо лице.

(2) За издаване на одобрение физическото лице прилага към заявлението:

1. доказателство по чл. 2, ал. 6 за завършено висше образование;

2. доказателство по чл. 2, ал. 4 за липсата на осъждане за умишлено престъпление от общ характер, когато лицето не е български гражданин;

3. декларация във връзка с чл. 13, ал. 4, т. 2 – 4, 6 и 7 от Закона за пазарите на финансови инструменти по образец съгласно приложение № 25;

4. декларация във връзка с чл. 123в, ал. 3 от КСО по образец съгласно приложение № 26;

5. документ, удостоверяващ международно призната квалификация в областта на инвестициите;

6. документи, удостоверяващи наличие на професионален опит по чл. 123в, ал. 2, т. 1, буква „в“ от КСО.

(3) За издаване на одобрение юридическото лице прилага към заявлението:

1. решението на съответния орган на държава членка, различна от Република България, за издаване на разрешение на заявителя за извършване на дейност като инвестиционен посредник, управляващо дружество или лице, управляващо алтернативни инвестиционни фондове;

2. имената и единните граждански номера, съответно личните номера или личните номера на чужденец, на физическите лица, чрез които ще бъдат предоставяни инвестиционни консултации на пенсионноосигурителното дружество;

3. декларация във връзка с чл. 13, ал. 4, т. 2, 3, 6 и 7 от Закона за пазарите на финансови инструменти и чл. 123в, ал. 4 от КСО по образец съгласно приложение № 27;

4. за всяко от физическите лица по т. 2:

а) документите по ал. 2, т. 1 – 3, 5 и 6;

б) декларация във връзка с чл. 123в, ал. 4 от КСО по образец съгласно приложение № 28.

Преходни и заключителни разпоредби

§ 1. Неприключилите до датата на влизане в сила на тази наредба административни производства се довършват по досегашния ред.

§ 2. Наредба № 60 от 2.05.2018 г. за изискванията към документите по чл. 122а, ал. 1, т. 6 и 11, по чл. 145, ал. 1, т. 4, 8, 9 и 11 и по чл. 218, ал. 2, т. 3, 7, 8 и 11 от Кодекса за социално осигуряване за издаване на пенсионна лицензия и на разрешение за управление на пенсионен фонд (обн., ДВ, бр. 39 от 2018 г.; изм. и доп., бр. 60 от 2021 г. и бр. 70 от 2024 г.) се отменя.

§ 3. Наредбата влиза в сила от 1 януари 2027 г.

§ 4. Наредбата се издава на основание чл. 121д, ал. 10 и 20, чл. 121д1, ал. 4, чл. 121ж, ал. 5 и 13, чл. 122а, ал. 1 и 5, чл. 123в, ал. 7, чл. 145, ал. 1 и 4 и чл. 218, ал. 2 и 5 от КСО във връзка с § 192 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване (ДВ, бр. 27 от 2026 г.) и е приета с Решение № 295-Н от 28 юли 2026 г. на Комисията за финансов надзор.

За председател: Диана Йорданова

Приложение № 1 към чл. 3, ал. 1

Приложение № 2 към чл. 3, ал. 2, т. 13

Приложение № 3 към чл. 3, ал. 2, т. 14, буква „г“

Приложение № 4 към чл. 3, ал. 2, т. 14, буква „г“

Приложение № 5 към чл. 3, ал. 2, т. 14, буква „г“

Приложение № 6 към чл. 3, ал. 2, т. 18

Приложение № 7 към чл. 6, ал. 1

Приложение № 8 към чл. 6, ал. 2, т. 7

Приложение № 9 към чл. 6, ал. 2, т. 7

Приложение № 10 към чл. 6, ал. 2, т. 8

Приложение № 11 към чл. 6, ал. 2, т. 9

Приложение № 12 към чл. 11, ал. 1

Приложение № 13 към чл. 11, ал. 1

Приложение № 14 към чл. 11, ал. 1

Приложение № 15 към чл. 11, ал. 2, т. 1

Приложение № 16 към чл. 11, ал. 2, т. 1

Приложение № 17 към чл. 11, ал. 2, т. 1

Приложение № 18 към чл. 12, ал. 1

Приложение № 19 към чл. 12, ал. 1

Приложение № 20 към чл. 12, ал. 2, т. 4

Приложение № 21 към чл. 12, ал. 4, т. 2

Приложение № 22 към чл. 12, ал. 5, т. 2

Приложение № 23 към чл. 13, ал. 1

Приложение № 24 към чл. 13, ал. 1

Приложение № 25 към чл. 13, ал. 2, т. 3

Приложение № 26 към чл. 13, ал. 2, т. 4

Приложение № 27 към чл. 13, ал. 3, т. 3

Приложение № 28 към чл. 13, ал. 2, т. 4, буква „б“

НАРЕДБА № 63 от 28 юли 2026 г.

за изискванията към съдържанието, периодичността на изготвяне и сроковете за представяне на отчетите за надзорни цели на пенсионноосигурителните дружества и управляваните от тях фондове и подфондове

Чл. 1. С наредбата се уреждат изискванията към съдържанието, периодичността на изготвяне и сроковете за представяне на отчетите за надзорни цели на пенсионноосигурителните дружества и фондовете за допълнително пенсионно осигуряване, подфондовете в тях и фондовете за извършване на плащания.

Чл. 2. (1) Пенсионноосигурителното дружество представя в Комисията за финансов надзор в срок до 18 ч. на всеки работен ден ежедневни отчети за надзорни цели, отнасящи се за предходния работен ден, за всеки управляван от него фонд за допълнително пенсионно осигуряване и подфондовете в него, когато са създадени такива, по образец съгласно приложение № 1.

(2) Отчетната форма за прехвърлени активи и парични средства от и към подфондовете, обособени в един фонд за допълнително пенсионно осигуряване, и отчетната форма за брой прехвърлени лица и размер на средства между подфондове в един фонд за допълнително пенсионно осигуряване, съдържащи се в отчета по ал. 1, се представят само в случай на прехвърляне на лица, средства и активи, в срок до 18 ч. на работния ден, следващ деня на извършеното прехвърляне.

Чл. 3. Пенсионноосигурителното дружество представя в Комисията за финансов надзор в срок до 18 ч. на работния ден, следващ последния работен ден на месеца, отчети за надзорни цели на управляваните от него фондове за извършване на плащания съгласно приложение № 2. Отчетите за месец декември се представят до 20-и януари на следващата година.

Чл. 4. Пенсионноосигурителното дружество представя в Комисията за финансов надзор в срок до 20 дни след края на всеки месец месечни отчети за надзорни цели на дружеството и управляваните от него фондове и подфондове по образец съгласно:

1. приложение № 3 – за пенсионноосигурително дружество, като съдържащата се в него отчетна форма „Отчет XXX. Състояние на резерва за гарантиране на пенсионните плащания към …г.“ се подава само с месечния отчет за декември;

2. приложение № 4 – за универсален пенсионен фонд;

3. приложение № 5 – за балансиран подфонд в универсален пенсионен фонд;

4. приложение № 6 – за динамичен подфонд в универсален пенсионен фонд;

5. приложение № 7 – за консервативен подфонд в универсален пенсионен фонд;

6. приложение № 8 – за професионален пенсионен фонд;

7. приложение № 9 – за доброволен пенсионен фонд без подфондове;

8. приложение № 10 – за доброволен пенсионен фонд с учредени подфондове;

9. приложение № 11 – за всеки подфонд в доброволен пенсионен фонд;

10. приложение № 12 – за фонд за допълнително доброволно пенсионно осигуряване по професионални схеми;

11. приложение № 13 (за месеците януари – ноември), съответно приложение № 14 (за месец декември) – за фонд за изплащане на пожизнени пенсии, като отчетна форма „Отчет VIII. Аналитична сметка по чл. 123р, ал. 11 от КСО“ се представя само с месечните отчети за месеца, през който е извършена актуализацията;

12. приложение № 15 (за месеците януари – ноември), съответно приложение № 16 (за месец декември) – за фонд за срочни плащания, като отчетна форма „Отчет VIII. Аналитична сметка по чл. 123с, ал. 3, т. 2 от КСО“ се представя с месечните отчети за месеца, през който е извършена актуализацията;

13. приложение № 17 – за доброволен пенсионен фонд за ПЕПП.

Чл. 5. (1) Пенсионноосигурителното дружество представя в Комисията за финансов надзор в срок до 20 дни след края на всяко тримесечие заедно с отчетите по чл. 4 и отчет за надзорни цели за тримесечието по образец съгласно приложение № 18.

(2) Пенсионноосигурителното дружество представя в Комисията за финансов надзор в срок до 20 дни след края на всяко тримесечие заедно с отчетите по чл. 4, т. 3 – 7, 9 – 13 и отчетна форма „Отчет за стойността на риска по чл. 7, ал. 1 от Наредба № 34“ за управляваните от него фондове и подфондове по образец съгласно приложение № 19.

Чл. 6. Пенсионноосигурителното дружество представя в Комисията за финансов надзор в срок до три месеца след края на финансовата година годишни отчети за надзорни цели на дружеството и управляваните от него фондове и подфондове по образец съгласно:

1. приложение № 20 – за пенсионноосигурително дружество;

2. приложение № 21 – за универсален пенсионен фонд;

3. приложение № 22 – за балансиран подфонд в универсален пенсионен фонд;

4. приложение № 23 – за динамичен подфонд в универсален пенсионен фонд;

5. приложение № 24 – за консервативен подфонд в универсален пенсионен фонд;

6. приложение № 25 – за професионален пенсионен фонд;

7. приложение № 26 – доброволен пенсионен фонд без подфондове;

8. приложение № 27 – за доброволен пенсионен фонд с учредени подфондове;

9. приложение № 28 – за всеки подфонд в доброволен пенсионен фонд;

10. приложение № 29 – за фонд за допълнително доброволно пенсионно осигуряване по професионални схеми;

11. приложение № 30 – за фонд за изплащане на пожизнени пенсии;

12. приложение № 31 – за фонд за срочни плащания;

13. приложение № 32 – за доброволен пенсионен фонд за ПЕПП.

Чл. 7. (1) В раздели I – V от отчетите по чл. 4, т. 13 и чл. 6, т. 13 се представя поотделно информация за:

1. подфонда за инвестиране на средствата за основния ПЕПП;

2. обща информация за подфондовете за инвестиране на средствата за алтернативните инвестиционни варианти.

(2) Когато общата сума на активите на подфондовете на алтернативните инвестиционни варианти е равна или по-голяма от активите на подфонда на основния ПЕПП, пенсионноосигурителното дружество попълва информацията в разделите на отчетите по ал. 1 поотделно за подфонда за инвестиране на средствата за основния ПЕПП и за всеки от алтернативните инвестиционни варианти за всяка година, в която към 31 декември е изпълнено посоченото условие.

(3) Информацията по чл. 252, ал. 4 от Кодекса за социално осигуряване се представя в раздели VI – IX от отчета по чл. 6, т. 13 общо за доброволния пенсионен фонд за ПЕПП.

Чл. 8. Пенсионноосигурителното дружество, управляващо доброволен пенсионен фонд за ПЕПП, представя в Комисията за финансов надзор в срок до три месеца след края на финансовата година информацията, посочена в чл. 1 от Делегиран регламент (ЕС) 2021/896 от 24 февруари 2021 г. за допълване на Регламент (ЕС) 2019/1238 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на допълнителната информация за целите на сближаването на надзорната отчетност (OB, L 197/5 от 4 юни 2021 г.). Информацията по изречение първо се изготвя съобразно образците по чл. 3 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2021/897 от 4 март 2021 г. за определяне на технически стандарти за изпълнение за прилагането на Регламент (ЕС) 2019/1238 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на формaта на надзорната отчетност пред компетентните органи и сътрудничеството и обмена на информация между компетентните органи и с Европейския орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване (OB, L 197/7 от 4 юни 2021 г.).

Чл. 9. Отчетите по чл. 2 – 6 се представят в електронен вид, подписани с квалифициран електронен подпис, чрез поддържан от Комисията за финансов надзор електронен портал.

Чл. 10. Когато за съответния период пенсионноосигурителното дружество и управляваните от него фондове за допълнително пенсионно осигуряване, подфондовете в тях и фондовете за извършване на плащания нямат относима информация за отразяване, то съответните отчети за надзорни цели не се представят в Комисията за финансов надзор.

Преходни и заключителни разпоредби

§ 1. Отчетите за надзорни цели за периоди, завършващи на 31 декември 2026 г., се изготвят и представят по досегашния ред.

§ 2. Наредба № 63 от 8.11.2018 г. за изискванията към съдържанието, периодичността на изготвяне и сроковете за представяне на отчетите за надзорни цели на пенсионноосигурителните дружества и управляваните от тях фондове (обн., ДВ, бр. 95 от 2018 г.; изм. и доп., бр. 58 и 80 от 2021 г., бр. 64 от 2022 г., бр. 70 от 2024 и бр. 20 от 2025 г.) се отменя.

§ 3. Наредбата влиза в сила от 1 януари 2027 г.

§ 4. Наредбата се издава на основание чл. 185, ал. 3 във връзка с чл. 123х и чл. 252, ал. 1 и 4 от Кодекса за социално осигуряване и във връзка с § 192, т. 1 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване (ДВ, бр. 27 от 2026 г.) и е приета с Решение № 297-Н от 28 юли 2026 г. на Комисията за финансов надзор.

За председател: Диана Йорданова

НЕОФИЦИАЛЕН РАЗДЕЛ

ДЪРЖАВНИ ВЕДОМСТВА, УЧРЕЖДЕНИЯ И ОБЩИНИ

МИНИСТЕРСТВО НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА

ЗАПОВЕД № РД-14-62 от 29 юли 2026 г.

На основание чл. 310, ал. 1, т. 1, чл. 319, ал. 1, т. 1 и чл. 320, ал. 1 от Закона за предучилищното и училищното образование (ЗПУО) във връзка с чл. 15, ал. 1 от Наредба № 9 от 19.08.2016 г. за институциите в системата на предучилищното и училищното образование, по мотивирано предложение от директора на Професионалната гимназия по лека промишленост, екология и химични технологии – гр. Ямбол, решение на Педагогическия съвет на Професионалната гимназия по лека промишленост, екология и химични технологии – гр. Ямбол, отразено в протокол № 13 от 26.06.2026 г., становище от Регионалното управление на образованието – Ямбол, и становище на експертната комисия, назначена със Заповед № РД-09-2075 от 19.05.2026 г. на министъра на образованието и науката, и при спазване изискванията на чл. 31, ал. 3 от ЗПУО и чл. 8, т. 1, буква „а“ от наредбата, считано от 15.09.2026 г. определям наименованието на Професионалната гимназия по лека промишленост, екология и химични технологии – гр. Ямбол, както следва: Професионална гимназия по технологии „Леонардо да Винчи“ – гр. Ямбол, община Ямбол, област Ямбол.

Заповедта може да се обжалва в 14-дневен срок от обнародването й в „Държавен вестник“ пред Върховния административен съд.

Министър: Г. Вълчев

МИНИСТЕРСТВО НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ХРАНИТЕ

РАЗРЕШЕНИЕ № BG-BIO-18 от 13 юли 2026 г.

На основание чл. 18, ал. 1 и чл. 21, ал. 3, т. 1, ал. 6 и 7 от Закона за прилагане на Общата организация на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз във връзка със Заявление с рег. № АО-986 от 11.05.2026 г. и сертификат за акредитация, издаден от Гръцката система за акредитация (ESYD), рег. № 899-6 от 18.05.2026 г., валиден до 19.01.2031 г., разрешавам на „КОСМОСЕРТ услуги за сертифициране-клон“ КЧТ, ЕИК: 203118625, със седалище и адрес на управление: Република България, гр. София 1618, ж.к. Бъкстон, бул. Цар Борис III № 165А, ет. 2, ап. офис 5, да извършва контрол и сертификация на биологично производство и продукти съгласно Регламент (ЕС) 2018/848 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2018 г. относно биологичното производство и етикетирането на биологични продукти и за отмяна на Регламент (ЕО) № 834/2007 на Съвета (ОВ, L 150, 14.06.2018 г.).

Продуктовият обхват на разрешението включва: непреработени растения и растителни продукти, включително семена и друг растителен репродуктивен материал; животни и непреработени животински продукти; преработени селскостопански продукти, включително аквакултурни продукти, предназначени за ядене; фуражи; вина; други продукти, изброени в Приложение I към Регламент (ЕС) 2018/848 или необхванати от посочените по-горе категории: мате, сладка царевица, лозови листа, сърцевина от палмово дърво, хмелови леторасти и други подобни, годни за консумация части от растения и продукти, произведени от тях; пчелен восък; етерични масла.

Разрешението е валидно до 19.01.2031 г.

МЗХ, Рег. № BG-BIO-18

За министър: Кр. Неделков

167. – Министърът на регионалното развитие и благоустройството на основание чл. 149, ал. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) съобщава, че е издал Разрешение за строеж № РС-167 от 31.07.2026 г. за обект: ИСМ-ИСУН 2020 BG-RRP-7.008-0003-C01, по процедура чрез подбор BG-RRP-7.008 от Механизма за възстановяване и устойчивост за изпълнение на проекта по инвестиция К7.И1 „Широкомащабно разгръщане на цифрова инфраструктура на територията на България“ от Националния план за възстановяване и устойчивост на Република България, представляващ изграждане на нова физическа инфраструктура и разполагане на електронна съобщителна мрежа на територията на Югозападен район, област София-град, Софийска област, област Перник, област Кюстендил, област Благоевград. Подобект: Изграждане на нова физическа инфраструктура и електронна съобщителна мрежа към нея при пресичане на железопътна инфраструктура, при условията на чл. 60 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). На основание чл. 60, ал. 5 от АПК предварителното изпълнение може да се обжалва пред Върховния административен съд в 3-дневен срок от обнародването в „Държавен вестник“ чрез Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ). На основание чл. 215, ал. 1 и 4 от ЗУТ разрешението за строеж подлежи на обжалване от заинтересуваните лица пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от обнародване на обявлението в „Държавен вестник“ чрез МРРБ.

158. – Министърът на регионалното развитие и благоустройството на основание чл. 149, ал. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) съобщава, че е издал Разрешение за строеж № РС-158 от 20.07.2026 г. за обект: „Проектиране и изграждане на 6 пътни надлеза в железопътния участък Скутаре – Оризово и Завой – Церковски на мястото на съществуващи прелези по проект „Рехабилитация на железопътната линия Пловдив – Бургас. Фаза 2“ по шест обособени позиции. Проектиране и изграждане на 1 нов пътен надлез на км 32+000 в гара Белозем“, с местоположение на територията на с. Белозем, община Раковски, област Пловдив. На основание чл. 215, ал. 1 и 4 от ЗУТ разрешението за строеж подлежи на обжалване от заинтересуваните лица пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от обнародване на обявлението в „Държавен вестник“ чрез Министерството на регионалното развитие и благоустройството.

1. – Висшият адвокатски съвет съобщава, че по дисциплинарно дело № 28/2026 г. по описа на Дисциплинарния съд при Адвокатската колегия – София, за извършени дисциплинарни нарушения на адвокат Лора Борисова Трайкова-Тринц, член на Софийската адвокатска колегия, вписан с личен номер 1200251710 в Регистъра на адвокатите, е наложено дисциплинарно наказание по чл. 133, ал. 1, т. 4 от ЗАдв – „Лишаване от право да упражнява адвокатска професия“ за срок от 3 месеца.

2. – Висшият адвокатски съвет съобщава, че по дисциплинарно дело № 54/2026 г. по описа на Дисциплинарния съд при Адвокатската колегия – София, за извършени дисциплинарни нарушения на адвокат Емил Павлов Стумбов, член на Софийската адвокатска колегия, вписан с личен номер 1000061210 в Регистъра на адвокатите, е наложено дисциплинарно наказание по чл. 133, ал. 1, т. 4 от ЗАдв – „Лишаване от право да упражнява адвокатска професия“ за срок от 3 месеца.

3. – Висшият адвокатски съвет съобщава, че по дисциплинарно дело № 58/2026 г. по описа на Дисциплинарния съд при Адвокатската колегия – София, за извършени дисциплинарни нарушения на адвокат Ивайло Георгиев Стоичков, член на Софийската адвокатска колегия, вписан с личен номер 1200403710 в Регистъра на адвокатите, е наложено дисциплинарно наказание по чл. 133, ал. 1, т. 4 от ЗАдв – „Лишаване от право да упражнява адвокатска професия“ за срок от 3 месеца.

4. – Висшият адвокатски съвет съобщава, че по дисциплинарно дело № 44/2026 г. по описа на Дисциплинарния съд при Адвокатската колегия – София, за извършени дисциплинарни нарушения на адвокат Емил Бориславов Дерменджиев, член на Софийската адвокатска колегия, вписан с личен номер 4900157810 в Регистъра на адвокатите, е наложено дисциплинарно наказание по чл. 133, ал. 1, т. 4 от ЗАдв – „Лишаване от право да упражнява адвокатска професия“ за срок от 3 месеца.

5. – Висшият адвокатски съвет съобщава, че по дисциплинарно дело № 50/2026 г. по описа на Дисциплинарния съд при Адвокатската колегия – София, за извършени дисциплинарни нарушения на адвокат Лъчезар Анатолиев Перфанов, член на Софийската адвокатска колегия, вписан с личен номер 1000310510 в Регистъра на адвокатите, е наложено дисциплинарно наказание по чл. 133, ал. 1, т. 4 от ЗАдв – „Лишаване от право да упражнява адвокатска професия“ за срок от 6 месеца.

6. – Висшият адвокатски съвет съобщава, че по дисциплинарно дело № 32/2026 г. по описа на Дисциплинарния съд при Адвокатската колегия – София, за извършени дисциплинарни нарушения на адвокат Павлина Апостолова Спасова, член на Софийската адвокатска колегия, вписан с личен номер 1100532010 в Регистъра на адвокатите, е наложено дисциплинарно наказание по чл. 133, ал. 1, т. 4 от ЗАдв – „Лишаване от право да упражнява адвокатска професия“ за срок от 6 месеца.

7. – Висшият адвокатски съвет съобщава, че по дисциплинарно дело № 53/2026 г. по описа на Дисциплинарния съд при Адвокатската колегия – София, за извършени дисциплинарни нарушения на адвокат Радостина Владимирова Манолова-Йорданова, член на Софийската адвокатска колегия, вписан с личен номер 1100450210 в Регистъра на адвокатите, е наложено дисциплинарно наказание по чл. 133, ал. 1, т. 4 от ЗАдв – „Лишаване от право да упражнява адвокатска професия“ за срок от 1 година.

2. – Академията на Министерството на вътрешните работи – София, обявява конкурс за приемане на задочни докторанти по държавна поръчка за учебната 2026/2027 г. в съответствие с Решение № 499 от 3.07.2026 г. на Министерския съвет (приложение № 1.3), както следва:

ШифърПрофесионално направление, докторска програмаОбразователна и научна степен „доктор“, задочна форма на обучение
5.Технически науки
5.7.Архитектура, строителство и геодезия (Техника на безопасността на труда и противопожарната техника)2
9.Сигурност и отбрана
9.1.Национална сигурност (Организация и управление извън сферата на материалното производство)1

В срок 2 месеца след обнародването в „Държавен вестник“ кандидатите подават следните документи до ректора на Академията на МВР: 1. заявление по образец, в което се посочват професионалното направление и докторската програма, за която кандидатстват; 2. автобиография; 3. диплома за придобита образователно-квалификационна степен „магистър“ с приложението или нотариално заверено копие от нея; 4. декларация по чл. 91, ал. 7, т. 2 от ЗВО; 5. други документи, удостоверяващи техните интереси и постижения в съответната научна област; 6. документ за платена такса за кандидатстване в размер на 15 евро за първи и 15 евро за всеки следващ изпит. Таксата се заплаща по банков път чрез всяка търговска банка по сметката на: титуляр: Академия на МВР, IBAN: BG72UBBS80023106073404, BIC: UBBSBGS; тел. за справки: 02/9829222.

48. – Военната академия „Г. С. Раковски“ – София, обявява конкурс за заемане на академична длъжност главен асистент за цивилен служител в област на висше образование 9. Сигурност и отбрана, професионално направление 9.2. Военно дело, за преподаване по учебните дисциплини: „Военна стратегия“, „Основи на военната стратегия“, „Система за отбрана на страната“, „Управление при кризи и военни конфликти“, „Теоретични основи на военната стратегия“, „Концепции, стратегии и военни аспекти на националната сигурност“, „Стратегическо ръководство на отбраната“, за нуждите на катедра „Политики, стратегии и отбранително планиране“ на факултет „Национална сигурност и отбрана“ – един. Срок за подаване на документи за участие в конкурсите: 2 месеца от обнародване на обявата в „Държавен вестник“. За дата на подаване на документите от кандидатите се счита датата на завеждането им в служба „Документално осигуряване“ на Военна академия „Г. С. Раковски“. Изискванията към кандидатите и необходимите документи за участие в конкурса са определени със Заповед № СИ29-РД03-174 от 3.07.2026 г. на началника на Военна академия „Г. С. Раковски“. Документи и справки – София, бул. Евлоги и Христо Георгиеви № 82, тел.: 02/92-26-512, 02/92-26-675.

75. – Медицинският университет – София, обявява следните конкурси за прием на докторанти за учебната 2026/2027 г. съгласно Решение на МС № 499 от 3.07.2026 г. за утвърждаване броя на приеманите за обучение студенти и докторанти в държавните висши училища и в научните организации на Република България през учебната 2026 – 2027 г. и решение на Академичния съвет на МУ – София, с протокол № 26 от 23.07.2026 г., по област на висше образование, професионално направление и следните докторски програми:

ШифърОбласт на висше образованиеШифърПрофесионално направлениеДокторска програмаФорма на обучение
редовнозадочно
Медицински факултет
7.Здравеопазване и спорт7.1.Медицина
Акушерство и гинекология10
Анестезиология и интензивно лечение10
Белодробни болести10
Инфекциозни болести10
Кардиология10
Медицинска биохимия10
Медицинска генетика10
Неврология10
Образна диагностика и интервенционална рентгенология10
Онкология10
Ортопедия и травматология10
Педиатрия10
Урология10
Хранене и диететика10
Факултет по дентална медицина
7.Здравеопазване и спорт7.2.Дентална медицина
Дентална, орална и лицево-челюстна хирургия01
Обществено дентално здраве10
Терапевтична дентална медицина11
Фармацевтичен факултет
7.Здравеопазване и спорт7.3.Фармация
Технология на лекарствените форми и биофармация10
Токсикология10
Фармакогнозия и фитохимия01
Фармакоикономика и фармацевтична регулация01
Фармакология (вкл. фармакокинетика и химиотерапия)10
Фармацевтична химия10
Факултет по обществено здраве
7.Здравеопазване и спорт7.4.Обществено здраве
Кинезитерапия30
Медицина на бедствените ситуации10
Социална медицина и организация на здравеопазването и фармацията30
7.Здравеопазване и спорт7.5.Здравни грижи
Здравни грижи в системата на здравеопазването21

Продължителността на докторантурите е за: редовни докторанти – 3 години, задочни – 4 години. Документи се подават съгласно изискванията в Правилника за условията и реда за придобиване на научни степени и заемане на академични длъжности в МУ – София: 1. заявление за участие до ръководителя на съответното приемащо структурно звено (в случая до декана на съответния факултет); 2. европейски формат автобиография; 3. нотариално заверено копие на диплома за придобита образователно-квалификационна степен „магистър“ с приложението или уверение за успешно положени държавни изпити и академична справка; 4. копие на трудов договор – за участниците в конкурса за задочна докторантура; 5. други документи, удостоверяващи интереси и постижения в съответната научна област. Докторантът има права по чл. 70, ал. 1, т. 1 – 13 и задължения съгласно чл. 71 от Закона за висшето образование. Същият заплаща такса за обучение съгласно Закона за висшето образование. Срокът за подаване на документи за участие в конкурсите за докторантура в Медицинския университет – София – 2 месеца от обнародването на обявата в „Държавен вестник“. Документи се подават в съответните структурни звена на адрес: Медицински факултет – 1431 София, ул. Здраве № 2, деканат, ет. 1, стая № 118, сектор „Наука“; за справки – тел.: 02/952 05 21 и 02/91 72 787; Факултет по дентална медицина – 1431 София, ул. Георги Софийски № 1, деканат, ет. 2; за справки – Дима Мандалева, тел. 02/954 13 21; Фармацевтичен факултет – 1000 София, ул. Дунав № 2, деканат, ет. 2, стая № 211; за справки – Паулина Шикова, тел. 02/980 34 64; Факултет по обществено здраве – 1527 София, ул. Бяло море № 8, деканат; за справки – Даниела Василева, тел. 02/9432 579.

672. – Университетът за национално и световно стопанство – София, обявява конкурси за: професори по: професионално направление 3.8. Икономика, научна специалност „Икономика и управление (корпоративна сигурност, стратегическо управление в отбраната и антикризисен мениджмънт)“ – един; професионално направление 3.8. Икономика, научна специалност „Организация и управление на производството (дигитална трансформация и иновации)“ – един; професионално направление 3.8. Икономика, научна специалност „Икономика и управление (аграрен мениджмънт)“ – един; доценти по: професионално направление 3.5. Обществени комуникации и информационни науки, научна специалност „Медии и политика, радио- и телевизионна журналистика“ – един; професионално направление 3.7. Администрация и управление, научна специалност „Организация и управление извън сферата на материалното производство (управление на публичния сектор, маркетинг в публичния сектор)“ – един; професионално направление 3.8. Икономика, научна специалност „Икономика и управление (транспорт и мобилност)“ – един; професионално направление 3.1. Социология, антропология и науки за културата, научна специалност „Социология (дигитална социология)“ – един; главни асистенти по: професионално направление 3.6. Право, научна специалност „Гражданско и семейно право“ – един; професионално направление 3.8. Икономика, научна специалност „Икономика и управление (търговия)“ – един; професионално направление 3.8. Икономика, научна специалност „Управление на конкурентоспособността“ – един; професионално направление 3.8. Икономика, научна специалност „Икономика и управление (икономика на предприятието)“ – двама; професионално направление 3.8. Икономика, научна специалност „Икономика и управление (икономически и правен режим на недвижимата собственост)“ – един; професионално направление 3.8. Икономика, научна специалност „Информационни и комуникационни технологии в икономиката (информационни технологии за хора със специални образователни потребности)“ – един, всички със срок 2 месеца от обнародването в „Държавен вестник“. Документи се подават в дирекция „Наука“, сектор „Научни съвети и конкурси“ при УНСС – София, каб. 2038, тел. 02/81-95-390.

7. – Националният военен университет „Васил Левски“ – гр. Велико Търново, обявява конкурс за академична длъжност доцент, висше училище, от област на висше образование 9. Сигурност и отбрана, професионално направление 9.1. Национална сигурност, в катедра „Национална и регионална сигурност“ на факултет „Сигурност и отбрана“ в НВУ „Васил Левски“ – едно място, за цивилен служител. Условията по конкурса, изискванията към кандидатите и необходимите документи за участие са обявени със Заповед № РД-02-798 от 24.07.2026 г. на началника на НВУ „Васил Левски“ и на сайта на университета, линк: https://nvu.bg/bg/konkursi/konkurs-za-zaemane-na-akademichna-dlazhnost-docent-visshe-uchilishte-ot-civilen-3. Срок за подаване на документи – 2 месеца от обнародване на обявата в „Държавен вестник“. Документи се подават в регистратурата за некласифицирана информация на университета. За контакти: 062/618822; Siemens: 62033 – звено „Развитие на академичния състав“.

46. – Националният институт по геофизика, геодезия и география при БАН, София, обявява конкурси за следните академични длъжности по професионално направление 4.4. Науки за Земята: професор по научна специалност „Икономическа и социална география“ (География на туризма) – един, за нуждите на департамент „География“; доцент по научна специалност „Хидрология на сушата и водните ресурси“ – двама, за нуждите на Центъра по хидрология и водно стопанство; доцент по „Сеизмология и вътрешен строеж на Земята“ – един, за нуждите на департамент „Сеизмология и сеизмично инженерство“; доцент по „Сеизмология и вътрешен строеж на Земята“ (Сеизмично инженерство) – един, за нуждите на департамент „Сеизмология и сеизмично инженерство“. Документите се подават в НИГГГ – София 1113, ул. Акад. Г. Бончев, бл. 3, в срок 2 месеца от обнародване на обявата в „Държавен вестник“.

73. – Медицинският университет – Плевен, обявява въз основа на Решение № 499 от 3.07.2026 г. на Министерския съвет и решение на академичния съвет от 27.07.2026 г. места за докторантури за учебната 2026/2027 г. по следните специалности:

ШифърОбласти на висше образование, професионални направления и докторски програмиРедовна форма на обучение
7.Здравеопазване и спорт
7.1.Медицина
Кардиология1
Пневмология и фтизиатрия1
Акушерство и гинекология2
Педиатрия2
Патофизиология1
Дерматология и венерология1
Нефрология1
Общо9

За участие в конкурса се подават следните документи: 1. заявление до ректора; 2. нотариално заверено копие от диплома за придобита образователно-квалификационна степен „магистър“ с приложението или уверение за успешно положени държавни изпити; 3. автобиография (европейски формат); 4. списък с публикациите, ако има такива; 5. апликационен формуляр; 6. документ за платена такса за изпит по специалност и изпит по чужд език; 7. две снимки. Срок за подаване на документи за участие в конкурсите за докторантура в Медицинския университет – Плевен – 2 месеца, считано от датата на обнародване в „Държавен вестник“. Приемът на документи на хартиен и електронен носител се извършва в Медицинския университет – Плевен, ул. Климент Охридски № 1, ет. 1, к-т Център за работа с докторанти (сградата на зала „Юбилейна“), сл. тел. 064/884-343.

22. – Химикотехнологичният и металургичен университет – София, обявява конкурс за професор по професионално направление 3.8. Икономика (Икономика и стопанско управление) – един; доценти по професионално направление: 5.11. Биотехнологии (Технология на биологично активните вещества) – един, 3.7. Администрация и управление (Организация и управление на производството по отрасли) – един; главни асистенти по професионално направление: 5.11. Биотехнологии (Технология на биологично активните вещества) – един, 5.10. Химични технологии (Технология на природните и синтетични горива) – един, 5.10. Химични технологии (Процеси и апарати в химичната и биохимичната технология) – един, 1.3. Педагогика на обучението по … (Методика на обучението по химия и опазване на околната среда) – на половин щат – един, 1.2. Педагогика (Теория на възпитанието и дидактиката) – един, всички със срок 2 месеца от обнародването на обявата в „Държавен вестник“. Документи – в ХТМУ, бул. Климент Охридски № 8, сграда „А“, ет. 2, каб. № 205, тел.: 81 63 120 и 81 63 136.

79. – Институтът по математика и информатика при БАН – София, обявява конкурс за заемане на академична длъжност главен асистент в област на висше образование 4. Природни науки, математика и информатика, професионално направление 4.5. Математика (Комбинаторни и алгебрични методи в теорията на вероятностите), за нуждите на секция „Алгебра и логика“, със срок 2 месеца от обнародването в „Държавен вестник“. Документите – в отдел „Човешки ресурси“ на ИМИ – БАН, София 1113, ул. Акад. Г. Бончев, бл. 8, тел. 02/979-38-46.

36. – Община Летница на основание чл. 21, ал. 1, т. 11 и ал. 2 от ЗМСМА и чл. 129, ал. 1 от ЗУТ съобщава, че с Решение № 303 от 30 юни 2026 г. на Общинския съвет – Летница, е одобрен проект за изменение на действащия подробен устройствен план – план за регулация за улици между о.т. 18, 157а, 74а, 365, 364, 193б, 93, 343 и 161; УПИ II в кв. 31 и УПИ I в кв. 33, гр. Летница, община Летница, област Ловеч: запазват се улиците между кв. 1, 24, 25, 30, 31, 3 и 34 по регулационния план на гр. Летница, община Летница, съгласно действителното им местоположение; новообразуваният проектен имот с идентификатор 43476.315.667 с площ 392 кв. м се придава към поземлен имот с идентификатор 43476.315.2016 – ул. Филип Тотю; регулационната граница между УПИ II и съседните УПИ I-938 и УПИ III-940 от кв. 31 се прокарва по имотната граница между тях; новообразуваният проектен имот с идентификатор 43476.315.666 с площ 221 кв. м се придава към поземлен имот с идентификатор 43476.315.2016 – ул. Филип Тотю; регулационната граница между УПИ I и съседните УПИ VIII-658 и УПИ XV-665 от кв. 33 се прокарва по имотната граница между тях.

5. – Столичната община на основание чл. 25, ал. 4 от Закона за общинската собственост съобщава, че по реда на чл. 25, ал. 2 във връзка с чл. 21, ал. 1 и чл. 25, ал. 1 от ЗОС са издадени заповеди за отчуждаване на недвижими имоти във връзка с реализацията на обект: „Отчуждаване на реални части от ПИ, попадащи в кв. 116, 109, 103, 105, 92, 93, 77, м. Витоша ВЕЦ Симеоново, в проектно трасе на ул. Стефан Савов от о.т. 631-632-625-о.т. 278а при кръстовището с ул. Слав Караславов и от о.т. 631 до о.т. 492 при кръстовището с ул. Марин Бъчваров, район „Лозенец“, с цел осигуряване на транспортен достъп и реализация на инвестиционни намерения“, гр. София, а именно: Заповед № СОА26-РД40-47 от 7.05.2026 г. на кмета на Столичната община за отчуждаване на поземлен имот с проектен идентификатор 68134.905.2074 (незастроен), с площ 249 кв. м, реална част от поземлен имот с идентификатор 68134.905.1560 по КККР на район „Лозенец“, одобрени със Заповед № РД-18-739 от 21.11.2017 г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър. Имотът е собственост на Юлий Стоянов, Людмил Стоянов, Христина Георгиева и Михаил Стойков. Обявлението да се обнародва в „Държавен вестник“, да се публикува на интернет страницата на Столичната община и копие от него да се изпрати до кмета на район „Лозенец“ за поставяне на определено за целта място в сградата на района.

47. – Столичната община на основание чл. 129, ал. 1 от ЗУТ съобщава, че с Решение № 539 по протокол № 65 от 9.07.2026 г. на СОС е одобрен проект за ПУП – план за регулация и застрояване (ПРЗ) за урегулиране на ПИ с идентификатор 68134.2808.9 пo КККР в нов УПИ ІІ-9 – „за ТП, офис, склад и производство“, кв. 3в, и сервитути на техническата инфраструктура – сервитут на електропровод 20 kV и сервитут магистрален газопровод – 150 м, план за улична регулация в участъка от о.т. 74в до о.т. 74г (нова) в м. Територии, прилежащи на пътен възел Околовръстен път – бул. Сливница, район „Връбница“, и план-схеми по чл. 108, ал. 2 от ЗУТ по част „Вертикално планиране“ и част „Водоснабдяване и канализация“, район „Връбница“. Решението може да бъде обжалвано по реда на чл. 215, ал. 4 от ЗУТ пред Административния съд – София-град, в 30-дневен срок от съобщаването. Жалбите се подават в Район „Връбница“ и се изпращат в Административния съд – София-град, от дирекция „Правно обслужване и контрол“ на Направление „Градско планиране и развитие“ на Столичната община.

Поправка. Редакцията на „Държавен вестник“ прави поправка на обявление № 3210, ДВ, бр. 56 от 19.06.2026 г., като текстът да се чете така:

„17. – Столичната община на основание чл. 129, ал. 1 от ЗУТ съобщава, че с Решение № 340 по протокол № 61 от 14.05.2026 г. на СОС се одобрява проект за изменение на плана за улична регулация между о.т. 310 и о.т. 312 и о.т. 311 до о.т. 311б, като се разширява подходът към УПИ VІІ-1907, 1908, 1923 – „за офиси, магазин, складове, безвр. производство, гаражи и ПГ“ (нов УПИ VІІ-1975, 1925 – „за безвредно производство и ОО“), кв. 1, м. Япаджа, район „Кремиковци“; изменение на плана за регулация на УПИ VІ-1905 – „за безвредно производство и ОО“, и УПИ VІІ-1907, 1908, 1923 – „за офиси, магазин, складове, безвр. производство, гаражи и ПГ“, и образуване на нов УПИ VI-1925, 1928 – „за безвредно производство и ОО“, и нов УПИ VІІ-1975, 1925 – „за безвредно производство и ОО“, кв. 1, м. Япаджа, район „Кремиковци“, и изменение на профила на улицата между о.т. 84а – о.т. 85а – о.т. 85б пред имота и план за застрояване на нов УПИ VІІ-1975, 1925 – „за безвредно производство и ОО“, кв. 1, м. Япаджа, район „Кремиковци“. Решението е публикувано на интернет страницата на Столична община – Направление „Градско планиране и развитие“. Решението може да бъде обжалвано по реда на чл. 215, ал. 4 от ЗУТ пред Административния съд – София-град, в 30-дневен срок от обнародването в „Държавен вестник“. Жалбите се подават в Район „Кремиковци“, адресирани до Административния съд – София-град, и се изпращат в съда от дирекция „Правно обслужване и контрол“ на Направление „Градско планиране и развитие“ на Столичната община.“

СЪДИЛИЩА

Административният съд – Добрич, на основание чл. 181, ал. 1 и 2 във връзка с чл. 188 от Административнопроцесуалния кодекс съобщава, че е постъпила жалба от „Водоснабдяване и канализация Добрич“ АД с ЕИК 204219357 срещу Наредбата за реда и условията за извършване на строителни и монтажни работи на елементи от техническата инфраструктура на територията на община Балчик, свързани с разкопаване на общински терени, приета с Решение № 522 по протокол № 30 от 18.12.2025 г. на Общинския съвет – Балчик. На основание чл. 189, ал. 2 от АПК всеки, който има правен интерес, може да се присъедини към оспорването или да встъпи като страна наред с административния орган до началото на устните състезания при всяко положение на делото, без да има право да иска повтаряне на извършени процесуални действия. Препис от молбата за присъединяване или встъпване се връчва на насрещните страни. На основание чл. 189, ал. 3 от АПК определението, с което встъпването не се допуска, подлежи на обжалване с частна жалба. По жалбата е образувано адм. д. № 475/2026 г. по описа на Aдминистративния съд – Добрич, насрочено за 20.10.2026 г. от 13,25 ч.

Върховният административен съд на основание чл. 188 във връзка с чл. 181, ал. 1 и 2 от Административнопроцесуалния кодекс съобщава, че е постъпило оспорване на разпоредбата на чл. 84а от ПЗР на Наредба № 6 от 28.03.2024 г. за присъединяване на обекти към електрическите мрежи, по което е образувано адм. д. № 4692/2026 г. по описа на Върховния административен съд, трето отделение, насрочено за 16.11.2026 г. от 9 ч., зала № 2.

Административният съд – Монтана, на основание чл. 188 във връзка с чл. 181, ал. 1 АПК съобщава, че е образувано адм. д. № 347/2026 г. по протест на прокурор при Окръжна прокуратура – Монтана, против чл. 10, ал. 5 и 6 от Етичния кодекс на общинските съветници в Общинския съвет – Вълчедръм, приет с Решение № 271 от протокол № 32 от 30.01.2026 г. на Общинския съвет – Вълчедръм. Делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание на 9.10.2026 г. от 10 ч. Конституирани страни по делото са: протестираща страна: прокурор при Окръжната прокуратура – Монтана, ответник – Общинският съвет – Вълчедръм, и служебно конституирана страна: Окръжната прокуратура – Монтана.

Габровският окръжен съд съобщава, че е образувано гр. д. № 316/2026 г. с молител Надежда Михайловна Лебед от гр. Габрово, ул. Генерал Николов № 4, с правно основание чл. 96 и сл. от ГПК. Съгласно Определение № 575 от 31.07.2026 г., постановено по гр. д. № 316/2026 г. по описа на Окръжния съд – Габрово, делото е насрочено за съдебно заседание при закрити врати на 24.08.2026 г. от 10,30 ч., за когато на основание чл. 48, ал. 1 от ГПК се призовава бащата на детето Сергий Володимирович Иванов, гражданин на Република Украйна, на когото, ако не се яви в съдебно заседание, съдът ще назначи особен пълномощник, който да изрази мнение за осиновяването.

Плевенският районен съд, 9-и граждански състав, призовава ответника Арсим Ходжа от с. Гламник, община Подуево, окръг Прищина, Република Косово, роден на 26.06.1975 г., в момента с неизвестен по делото адрес, в двуседмичен срок от обнародването в „Държавен вестник“ да се яви в Плевенския районен съд, стая № 107, за връчване на препис от исковата молба ведно с приложенията към нея, както и препис от Разпореждане № 9667 от 26.07.2026 г. по гр. д. № 2823/2026 г. на ПлРС. Гражданско дело № 2823/2026 г. на РС – Плевен, е образувано по предявен от Александра Димитрова Романова иск с правно основание чл. 49, ал. 1 от СК. В случай че не се яви, за да получи съдебните книжа в указания срок, съдът ще му назначи особен представител на основание чл. 48, ал. 2 от ГПК.

ПОКАНИ И СЪОБЩЕНИЯ

5. – Управителният съвет на сдружение с нестопанска цел „Българска асоциация по рециклиране“ (БАР), София, на основание чл. 26 от ЗЮЛНЦ и чл. 19 от устава свиква редовно общо събрание на БАР на 17.09.2026 г. от 10 ч. в зала с адрес: гр. София, бул. Ал. Стамболийски № 205, ет. 2, при следния дневен ред: 1. приемане на доклад за дейността на УС на БАР за 2025 г.; освобождаване от отговорност на членовете на УС; 2. приемане на доклад за дейността на КС на БАР за 2025 г.; освобождаване от отговорност на членовете на КС; 3. приемане на ГФО за 2025 г.; 4. приемане на отчет за разходите на асоциацията за 2025 г.; 5. приемане на проектобюджет за 2026 г.; 6. приемане на промени в устава на Българската асоциация по рециклиране; 7. разни. При липса на необходимия кворум на основание чл. 27 от ЗЮЛНЦ общото събрание се отлага с един час по-късно и се провежда на същото място, при същия дневен ред и се счита за законно, ако се явят 1/3 от редовните членове на асоциацията. Материалите по дневния ред са налични в офиса на асоциацията за справки и сведения по тях всеки ден от 9 до 15 ч.

Правна информация

Информацията, публикувана на тази страница, е с информативен характер и не представлява официално издание на Държавен вестник. За правно валидни са публикациите в официалното издание на Държавен вестник, достъпно на dv.parliament.bg. Макар да полагаме всички усилия за точност и актуалност на информацията, не носим отговорност за евентуални грешки или пропуски. Препоръчваме винаги да проверявате официалния източник при вземане на правни решения.

07.08.2026 г., 14:19 · 8b459f5