УКАЗ № 310

На основание чл. 98, т. 4 от Конституцията на Република България

ПОСТАНОВЯВАМ:

Да се обнародва в „Държавен вестник“ Законът за допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове, приет от 52-рото Народно събрание на 25 септември 2026 г.

Издаден в София на 29 септември 2026 г.

Президент на Републиката: Илияна Йотова

Подпечатан с държавния печат.

Министър на правосъдието: Николай Найденов

ЗАКОН
за допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове
(обн., ДВ, бр. 91 от 2005 г.; изм., бр. 105 от 2005 г., бр. 30, 34, 63, 80, 81, 105 и 108 от 2006 г., бр. 31, 53, 108 и 109 от 2007 г., бр. 36 и 106 от 2008 г., бр. 6, 24, 44 и 95 от 2009 г., бр. 55 и 94 от 2010 г., бр. 19, 35, 82 и 99 от 2011 г., бр. 29, 54 и 94 от 2012 г., бр. 15, 101 и 109 от 2013 г., бр. 1 и 105 от 2014 г., бр. 30, 92 и 95 от 2015 г., бр. 45, 58, 95 и 97 от 2016 г., бр. 9, 58, 63, 92, 97 и 103 от 2017 г., бр. 24, 62, 65, 98 и 103 от 2018 г., бр. 7, 17, 33, 96 и 100 от 2019 г., бр. 9, 14, 18, 28, 44, 65 и 104 от 2020 г., бр. 77 от 2021 г., бр. 12, 42, 52, 100 и 102 от 2022 г., бр. 8, 54, 66, 82, 86, 96, 102, 105 и 106 от 2023 г., бр. 11, 23 и 70 от 2024 г., бр. 26 и 54 от 2025 г. и бр. 69 от 2026 г.)

§ 1. В преходните и заключителните разпоредби се създава § 6д:

„§ 6д. В срок до 31 декември 2026 г. се прилагат следните акцизни ставки върху моторните горива:

1. за втечнен нефтен газ (LPG) с кодове по КН от 2711 12 11 до 2711 19 00 – 0 евро за 1000 килограма;

2. за природен газ с кодове по КН 2711 11 00 и 2711 21 00 – 0 евро за 1 гигаджаул.“

Заключителна разпоредба

§ 2. Законът влиза в сила от 1 октомври 2026 г.

Законът е приет от 52-рото Народно събрание на 25 септември 2026 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.

Председател на Народното събрание:   Михаела Доцова

РЕШЕНИЕ № 13 от 24 септември 2026 г.
по конституционно дело № 14 от 2026 г.

Конституционният съд в състав: председател: Павлина Панова, членове: Надежда Джелепова, Атанас Семов, Красимир Влахов, Янаки Стоилов, Соня Янкулова, Борислав Белазелков, Десислава Атанасова, Галина Тонева, Сашо Пенов, Невин Фети, Орлин Колев, при участието на секретар-протоколиста Гергана Иванова разгледа в закрито заседание на 24 септември 2026 г. конституционно дело № 14/2026 г., докладвано от съдия Янаки Стоилов.

Производството е по чл. 149, ал. 1, т. 2 от Конституцията във фазата на произнасяне по същество на искането.

Делото е образувано на 17 юли 2026 г. по искане на 49 народни представители от 52-рото Народно събрание за установяване на противоконституционност на т. 3.1, т. 3.2, т. 3.3 и Приложение № 1 към т. 3.2 от Правилата за провеждане на публични консултации и процедура за назначаване на състав на Централната избирателна комисия (Правилата), определени с Указ № 170 от 29 май 2026 г. на президента на Република България.

Според вносителя оспорената част от указа на президента противоречи на чл. 4, ал. 1, чл. 6, чл. 8, чл. 10 и чл. 11, ал. 1 от Конституцията. Правомощието на президента да организира консултации и да назначи състав на Централната избирателна комисия (ЦИК) не е предмет на оспорване, но се твърди, че той по недопустим начин е създал допълнителни правила с оглед приложението на принципа на най-големия остатък (Хеър-Ниимайер). Посочва се, че в Приложение № 1 към частично оспорените правила се „съдържа самостоятелна методика за разпределение, при която първо се извършва разпределение на всички 15 места, а едва след това се прилага ограничението представителите на една партия или коалиция да не формират мнозинство в ЦИК“. Това на практика означава ограничението за липса на мнозинство да се приложи след приключване на изчисленията по метода на най-големия остатък.

Вносителят сочи, че президентът е излязъл отвъд правомощията си, като е „въвел собствен алгоритъм“ за прилагането на чл. 46, ал. 8 от Изборния кодекс (ИК) и фактически е изменил действието му, което е в колизия с прокламирания в чл. 4, ал. 1 от Конституцията принцип на върховенство на правото. Според него ограничението по чл. 46, ал. 8, изр. трето ИК, изискващо никоя партия или коалиция да няма мнозинство в ЦИК, не е отчетено, защото „[т]ова ограничение следва да бъде приложено преди окончателното разпределение на останалите места, а не след него“. Той привежда конкретни изчисления и прави паралел между резултата, до който стига президентът, и този, който сезиращият субект смята за единствено коректен, тъй като „всяка друга последователност на изчисленията може да доведе до невъзможност всички места в ЦИК да бъдат разпределени“.

Искането се позовава на практика на Конституционния съд, за да обоснове нарушаване на принципа на всеобщо, равно и пряко избирателно право с тайно гласуване (чл. 10 от Конституцията) и „на принципа на равнопоставеност на политическите партии“. Твърди се също, че е нарушен принципът на политическия плурализъм (чл. 11 от Конституцията) поради несъответствие между числовото съотношение на парламентарно представените партии и коалиции в Народното събрание и тяхното представителство в ЦИК. Вносителят допълва позицията си за неправилно разпределение на местата и неспазване на включената в Приложение № 1 към чл. 248 ИК „Методика за определяне на резултатите от гласуването и разпределяне на мандатите при избори за народни представители“ с твърдения за еднозначното й прилагане както при изчисляване на мандатите при всички видове избори, така и при определяне съставите на районните, общинските и секционните избирателни комисии.

С определение от 23 юли 2026 г. Конституционният съд е допуснал за разглеждане по същество искането за установяване на противоконституционност на т. 3.1, т. 3.2, т. 3.3 и Приложение № 1 към т. 3.2 от Правилата, определени с Указ № 170 от 29 май 2026 г. на президента.

Конституционният съд на основание чл. 20а от Правилника за организацията на дейността на Конституционния съд е конституирал като заинтересувани институции Народното събрание, президента, Министерския съвет, Централната избирателна комисия, а като заинтересувани страни – парламентарно представените партии и коалиции, участвали в изборите за 52-рото Народно събрание.

От конституираните по делото становище е представил президентът. Получено е становище от трима народни представители, подписали искането, в което те коментират и изразяват отношение към едно от постъпилите мнения. Мнения по делото са представили проф. д.н. Камен Иванов, проф. д.н. Надя Златева, проф. д-р Емилия Друмева, проф. д-р Мария Нишева-Павлова, д-р Александър Андреев, Ивилина Алексиева-Робинсън и Румен Ненков.

В становището си президентът обосновава неоснователност на искането. Той посочва, че българският конституционен модел не изключва възможността законодателят да предвиди допълнителни правомощия за президента, които „са близки до нормативните, но са ограничени в рамките на запазената му компетентност“. Указът по чл. 46, ал. 8 ИК е „необходимият официален акт от страна на президента, с който последният дава гласност за това как ще упражни правомощията си съобразно реда, разписан в Изборния кодекс“. Не се отрича, че в Правилата към частично оспорения указ се съдържа тълкуване на норми от ИК, което обаче няма „външно действие извън субектите, участващи в процедурата по назначаване, и не създава за тях права, задължения и правомощия, различни от установените в Изборния кодекс“. В заключение според президента „недобрите редакции на текстовете на ИК са системен порок на този нормативен акт. Контролът за конституционност на актовете по прилагането на тези разпоредби обаче не е ефективен път за отстраняване на тези пороци […]; това може да бъде постигнато единствено чрез изменение на съответната разпоредба“.

Румен Ненков смята искането за недопустимо, защото „няма самостоятелно правно значение извън контекста на назначаване на състава на ЦИК“. Оспореният указ предхожда упражняването на същинското правомощие на президента да назначи членовете на колективния орган, като не обвързва парламентарните партии и коалиции и не създава правни задължения спрямо тях.

Доктор Александър Андреев също застъпва тезата за недопустимост на искането, защото частично оспореният указ е „елемент от фактическия състав по назначаването на ЦИК и като такъв представлява юридически факт, който няма самостоятелно значение извън контекста на формирането на състава на ЦИК“. Според д-р Андреев искането по същество е неоснователно и следва да бъде отхвърлено, което аргументира с липса на нарушение на посочените от вносителя конституционни принципи. Фактът, че съществува и друг възможен алгоритъм за определяне на състава на ЦИК, не означава противоконституционност на президентския указ, а изразява свободата на президента да организира процедурата, спазвайки основните законови изисквания.

Професор д-р Емилия Друмева посочва, че „искането оспорва не само прилагането на метода, но и цялостната процедура“. Тя обръща внимание, че вносителят въвежда нова правна фигура – „окончателно разпределяне на местата“ в ЦИК, въпреки че ИК не предвижда методът на Хеър-Ниимайер да се прилага два пъти. Отхвърля аналогията, която вносителят прави с положението на независимия кандидат за народен представител, изведено от Методиката по Приложение № 1 към чл. 248 ИК. Според нея няма дописване на процедурата или създаване на самостоятелна методика за разпределяне на местата в ЦИК. Проф. Друмева коментира и колизията между конституционните принципи на равенството пред закона и политическия плурализъм, като прави извод, че в конкретната ситуация между тях е постигнат баланс, позволяващ „да бъде чуван гласът и на малките парламентарно представени партии/коалиции“.

Ивилина Алексиева-Робинсън намира искането за неоснователно. Според нея изискванията на чл. 46, ал. 8 ИК трябва да бъдат приложени именно в описаната в нормативния акт последователност. Смята за неотносими към тълкуването на посочената разпоредба аналогиите, които вносителят на искането прави с методиките по чл. 297 и Приложение № 1 към чл. 248 ИК. Същото се отнася и за разпоредбите за секционните, общинските и районните избирателни комисии, защото нормативната уредба за тяхното формиране съществено се различава от тази за ЦИК. Ивилина Алексиева-Робинсън намира, че президентът правилно е приложил нормата на чл. 46, ал. 8 ИК, като се позовава на парламентарното обсъждане при последната редакция на текста и на провеждането на процедурата по попълване състава на ЦИК през 2021 г. Тя излага и аргументи за неоснователност на твърденията за нарушаване на всеки един от посочените в искането конституционни принципи.

Професор д.н. Камен Иванов представя основните свойства на метода на Хеър-Ниимайер и различни хипотези, при които се определя числовото съотношение между парламентарно представените партии. Той разглежда прилагането на метода на най-големия остатък с допълнително условие тип „неравенство“ (такова е условието на чл. 46, ал. 8, изр. трето ИК). Според него, за да продължи прилагането на предписания метод (Хеър-Ниимайер), партията, получила максимално позволения брой места, трябва да се отстрани от следващото разглеждане и да се изчисли нова квота за разпределяне на останалите места. Той смята, че Правилата са вътрешно противоречиви и в 23,95 % от случаите не биха довели до завършване на процедурата; установява непълнота на чл. 46, ал. 8 ИК и предлага как тя да се отстрани нормативно. Професор Иванов прави извод, че правилото от Указ № 170 на президента не отговаря на нормите на ИК и не води до съставяне на алгоритъм за разпределяне на местата в ЦИК.

Професор д-р Мария Нишева-Павлова изтъква, че оригиналният метод на най-големия остатък не предполага наличие на допълнителни ограничения. Според нея ИК не съдържа описание на подходяща модификация на метода на най-големия остатък, приложена към задачата за разпределяне на местата в ЦИК, а правилата не предлагат описание на алгоритъм в смисъла на дефиницията на понятието за алгоритъм в информатиката. Смята, че при механично възпроизвеждане на точно тази поредица от стъпки върху други данни може да се достигне до невъзможност 15-те места в ЦИК да бъдат изцяло разпределени. Професор Нишева-Павлова обобщава, че „резултатът от пресмятанията в искането на групата народни представители е по-добър, тъй като удовлетворява в по-голяма степен принципа за пропорционалното представителство“, а това от своя страна показва необходимост от запълване на методическа празнота в ИК.

Професор д.н. Надя Златева посочва, че квотните методи поначало не работят добре, когато се налагат ограничения за максимален/минимален брой мандати. Методът на Хеър-Ниимайер служи за решаване на определена оптимизационна задача – да се изберат разпределения, „които са на минимално разстояние до идеалното за всички партии квотно разпределение“. Това налага модификация на метода, като най-често се използва един от двата варианта, наречени pragmatic modification и principal modification, които водят до различни разпределения на остатъчните мандати. С изчисления и примери проф. Златева стига до заключение, че избраният от президента метод и съответно полученото решение „отговаря на всички условия и е възможно най-близо до идеалното за всички партии и коалиции квотно съотношение“, а не само за тези, които участват след първоначалното разпределение; другият вариант трябва да се приложи, ако чрез първия е невъзможно да се намери решение.

Конституционният съд, за да се произнесе, обсъди твърденията и доводите в искането, представените по делото становища и мнения, както и относимата към спора правна уредба.

Указ № 170 от 29 май 2026 г. е издаден на основание чл. 46, ал. 4 ИК. Тази разпоредба възлага на президента да създаде ред за провеждане на публични консултации и процедура за назначаване на членове на ЦИК. Указът е публикуван на интернет страницата на президента. Оспорените от вносителя текстове на т. 3.1, т. 3.2, т. 3.3 и Приложение № 1 към т. 3.2 не са част от самия указ, а се съдържат в правилата към него.

Формирането и дейността на ЦИК не са предмет на конституционна уредба, но Конституционният съд е имал повод да обърне внимание, че функциите й „са свързани пряко с осъществяването на основни конституционни начала“ (Решение № 4 от 2011 г. по к.д. № 4/2011 г.) и отговоря за цялостното произвеждане на изборите (Решение № 1 от 2025 г. по к.д. № 33/2024 г.). ЦИК е постоянно действащ орган (чл. 48, ал. 1 ИК) с петгодишен мандат на нейните членове (чл. 51, ал. 1, изр. първо). Комисията се състои от 15 членове, като те се назначават по предложение на парламентарно представените партии и коалиции с указ на президента (чл. 46, ал. 3 и 4 ИК).

Процедурата по избор на членове на ЦИК е описана в чл. 46, ал. 4 ИК, а конституционното основание за упражняване на това правомощие е чл. 98, т. 7 от Конституцията (президентът назначава и освобождава от длъжност и други държавни служители, определени със закон). Президентът на основата на законодателната делегация по чл. 46, ал. 4 ИК определя реда за провеждане на публични консултации и процедура за назначаване на членовете на ЦИК, след което издава указ за назначаване на нейните членове. Този ред е описан в Правилата, определени с указа на президента. В случая спорът не е относно правилата за провеждане на консултации, а за начина, по който са разпределени местата между парламентарно представените партии/коалиции в ЦИК. Конституционният съд намира, че т. 3.1 – т. 3.3 от Правилата по своето предназначение се отнасят до прилагането на чл. 46, ал. 8, което личи и от Приложение № 1 към т. 3.2 от Правилата.

По Конституция указите са правни актове, издавани от президента. Те са единствените актове, с които президентът може да обвързва други правни субекти, като осъществява предоставена му от Конституцията и законите власт. Указите поначало нямат нормативен характер (Тълкувателно решение № 3 от 2020 г. по к.д. № 5/2019 г.). Изключения представляват например указите за организацията и реда на дейност в службите към Президентството, както и укази за длъжностите във висшия команден състав на въоръжените сили. В становището по настоящото дело президентът също отбелязва, че „макар по изключение, държавният глава разполага с правомощия, които са близки до нормативните, но са ограничени в рамките на резервираната за него компетентност“.

Според чл. 149, ал. 1, т. 2, предл. второ от Конституцията актовете на президента подлежат на конституционен контрол. Конституционният съд отбелязва, че „[н]енормативните юридически актове са резултат от дейността на Народното събрание или президента, на конституционните органи, издаващи/приемащи актовете по чл. 149, ал. 1, т. 2 от Конституцията по повод прилагане на конституционни норми, и подлежат на контрол за конституционосъобразност“ (Решение № 16 от 2021 г. по к.д. № 18/2021 г.). В случая президентът е орган по прилагане на нормите на чл. 46, ал. 4 и чл. 46, ал. 8 ИК.

Частично оспорените правила, определени с Указ № 170 от 29 май 2026 г., имат свой предмет и правни последици – засягат правата на парламентарно представените партии и коалиции при съставяне на ЦИК и целят да осигурят публичност и предвидимост на действията на президента в процеса на формиране на ЦИК. Вярно е, че какъвто и да е резултатът от оспорването на този указ, това не би променило автоматично представителството на партиите/коалициите в ЦИК и нейния персонален състав, направено с последващия указ на президента – № 212 от 15 юни 2026 г. От това обаче не следва, че оспореният указ не е правен акт и не попада в обхвата на контрол по чл. 149, ал. 1, т. 2 от Конституцията. С него президентът осъществява правомощие, възложено му от чл. 46, ал. 4 ИК, което не се поглъща изцяло от финалния акт за назначаване на ЦИК.

Специфично за разглежданото искане е, че то поставя въпроси от математическо и правно-политическо естество. Произнасянето на Съда по направеното искане зависи от това какво е правното значение на предвидените в разпоредбата на закона и в методиката математически действия.

В конкретния случай от значение е преценката за съответствие на оспорения акт със закона, за да се отсъди дали не е нарушен принципът на правовата държава (чл. 4, ал. 1 от Конституцията). В редица случаи във връзка с оспорване на решения на Народното събрание за съответствие с Конституцията Съдът е правил такава преценка (Решение № 17 от 1997 г. по к.д. № 10/1997 г. и Решение № 8 от 2022 г. по к.д. № 4/2022 г.). Конституционният съд приема, че „правова държава означава упражняване на държавната власт на основата на Конституцията и в рамките на закони, които материално и формално й съответстват. Съдът винаги е поддържал, че законосъобразното осъществяване на държавното управление е важен конституционен принцип, съобразяването с който го прави предвидимо за всички останали правни субекти, а това е важна предпоставка за реализиране на правната сигурност като основен компонент на принципа на правовата държава“ (Решение № 9 от 2026 г. по к.д. № 7/2026 г.; Решение № 3 от 2017 г. по к.д. № 11/2016 г.; Решение № 7 от 2026 г. по к.д. № 8/2026 г.).

Според Решение № 1 от 2005 г. по к.д. № 8/2004 г. „многопластовото съдържание“ на принципа на правовата държава включва „упражняване на държавна власт на основата на конституция, в рамките на закони, които материално и формално съответстват на конституцията и които са създадени за запазване на човешкото достойнство, за постигане на свобода, справедливост и правна сигурност“. Конституционният съд подчертава, че е възможна „конкуренция, дори конфликт между отделни компоненти“, като „[н]ай-често такова напрежение се констатира между постулата за правна сигурност и изискването за справедливост“. Законността е „ядрото на правовата държава“ във формален смисъл, а „нарушаването на закона наред с нарушаването на Конституцията също така може да бъде основание за противоконституционност“ (Решение № 16 от 2018 г. по к.д. № 4/2018 г.). При преценката за съвместимост на указа, определящ частично оспорените Правила, с принципа на правовата държава следва да се вземе предвид и материалният аспект на правовата държава – справедливостта, включително да се прецени налице ли е произвол в действията на президента. Последната категория се използва в Решение № 4 от 2019 г. по к.д. № 15/2018 г. и служи като своеобразен „мащаб за справедливост“. В случая това означава при разпределяне на местата в ЦИК да се намери най-близкото съотношение между броя на местата за всяка партия/коалиция, от една страна, и числеността на мандатите, получени от участвалите в изборите парламентарно представени партии/коалиции, от друга.

В разпоредбата на чл. 46, ал. 8 ИК математическият метод на най-големия остатък е коригиран (модифициран) с три условия – две експлицитни и едно имплицитно: при равни остатъци се дава предпочитание на по-малката партия или коалиция; никоя партия/коалиция не може да има мнозинство в Комисията и всяка от парламентарно представените партии/коалиции има право на представителство в ЦИК. Аргумент за последното изискване се съдържа в чл. 47, ал. 1 ИК, който предвижда участието на парламентарно представените партии и коалиции в публичните консултации и представяне от тяхна страна на мотивирани предложения за състава на Комисията. Възможността всяка от тях да има поне един член в Комисията е изрично предвидена за районните избирателни комисии – чл. 61, ал. 5 ИК.

Правният спор е предизвикан от това, че редакцията на разпоредбата на чл. 46, ал. 8 ИК допуска два варианта за решаване на задачата за разпределяне на местата в ЦИК, които водят до получаване на различен резултат. Тази разпоредба не е детайлизирана до степен да отговори има ли задължителна последователност на действията, които президентът трябва да извърши, или може да избира вариант, за да съобрази ограничението нито една партия/коалиция да не разполага с мнозинство в Комисията, каквато е настоящата ситуация. Ако се приеме, че е налице празнота в законовата уредба, тя може да бъде преодоляна по пътя на аналогия на закона или да бъде отстранена чрез изменение/допълнение на ИК. Друг вариант е президентът да използва алгоритъм (задължителна последователност от математически операции, които винаги дават отговор на една задача, въпреки различните числа, които се съдържат в нейното условие). В случая за решаване на спора не е от значение дали президентът като прилагащ закона орган е дал тълкуване на разпоредбата на чл. 46, ал. 8 ИК, или е създал норма, която конкретизира нейното съдържание. В действителност той по същество е възпроизвел разпоредбата на чл. 46, ал. 8 ИК в т. 3.1 – 3.3 от Правилата, определени с указа, и е приложил последователно съдържащите се в чл. 46, ал. 8 ИК изисквания. Така президентът е определил съотношението между партиите/коалициите на база 240, колкото е общият брой на народните представители, а не на база 109, колкото е броят на народните представители без тези на коалицията, която разполага с най-много мандати (в случая 131, което е повече от половината) в Народното събрание. Конституционният съд не преценява дали органът, прилагащ закона, е избрал най-целесъобразния вариант, в случая за прилагане на метода на Хеър-Ниимайер в комбинация с изискването на чл. 46, ал. 8, изр. трето ИК, защото конституционната юрисдикция „преценява една правна норма само дотолкова, доколкото противоречи на Конституцията, а не дали тази правна норма в рамките на Конституцията разрешава по най-удачния и целесъобразен начин регулирането на обществените отношения“ (Решение № 6 от 1993 г. по к.д. № 4/1993 г.).

С издадените правила и методика към тях президентът не е направил нещо различно и повече от това, което съдържа уредбата в чл. 46, ал. 8 ИК. Той не може да дописва и коригира закона дори ако това е целесъобразно, защото така би упражнил правомощие, което принадлежи на Народното събрание. Може да се обобщи, че президентът не е създал „правило с първично нормативно съдържание“, както твърди вносителят на искането.

В полето на допустимата свобода на преценка на президента е как да изпълни предписаното от закона (ИК) определяне на правила за провеждане на публични консултации и процедура за назначаване на ЦИК. Назначаването на членовете на ЦИК също е правомощие на президента, което обаче той упражнява по предложение на парламентарно представените партии и коалиции. При това назначаване президентът не въвежда нов метод за разпределяне на местата, а действа в рамките на предвиденото от ИК. Следователно липсва нарушение на принципа на разделение на държавната власт, прокламиран в чл. 8 от Конституцията.

Принципът на общо, равно и пряко избирателно право с тайно гласуване се отнася до произвеждането на избори, на национални и местни референдуми (чл. 10 от Конституцията). ЦИК не се конструира чрез пряк избор от гражданите. Важната роля на ЦИК и на останалите комисии за произвеждане на изборите и за точно отчитане на вота на гражданите обаче не дава основание гарантирането на избирателните права да се отъждествява с изискванията към организацията на изборния процес. Като норма принцип действието на чл. 10 „се опосредява чрез приемане на съответните изборни закони“ (Решение № 12 от 2011 г. по к.д. № 11/2011 г.). Предметът на настоящото производство не разкрива нарушение на някой от принципите на избирателното право, посочени в чл. 10, и не променя тежестта на гласа на всеки един избирател, отнесен към броя на депутатите в националната представителна институция.

При определяне на състава на ЦИК следва да се съобразят както демократичното начало (представителството, включително в ЦИК, да бъде доколкото е възможно съразмерно на подкрепата, която партиите/коалициите са получили на изборите), така и на политическия плурализъм (да се гарантира представителството в Комисията, включително на малките парламентарни партии/коалиции). Оспорените т. 3.1, т. 3.2 и т. 3.3 от Правилата не компрометират принципа на политическия плурализъм, прокламиран в чл. 11 от Конституцията. Конституционният съд е приел, че „политическият плурализъм има смисъл на множество на участниците при формирането и свободното изразяване на политическата воля, съгласно условия и ред, установени със закон“ (Решение № 8 от 2022 г. по к.д. № 4/2022 г. и Решение № 9 от 2023 г. по к.д. № 4/2023 г.). В състава на настоящата ЦИК са представени всички парламентарни партии и коалиции. Разпределението на местата между тях е важен въпрос относно правилното прилагане на ИК и вече е разгледано във връзка със зачитане на принципа на правовата държава. Отклонението от принципа на равенство в смисъл на максимално възможната пропорционалност между представителството в Народното събрание, от една страна, и представителството в ЦИК, от друга, е предвидено от ИК с оглед да се гарантира принципът на политическия плурализъм, така че една партия/коалиция да не е в състояние да предопределя решенията на Комисията.

С оглед на тези съображения Конституционният съд приема, че искането за установяване на противоконституционност на оспорения указ на президента е неоснователно и следва да бъде отхвърлено.

Въз основа на изложеното и на основание чл. 149, ал. 1, т. 2 от Конституцията Конституционният съд

РЕШИ:

Отхвърля искането на 49 народни представители от 52-рото Народно събрание за установяване на противоконституционност на т. 3.1, т. 3.2а, т. 3.3 и Приложение № 1 към т. 3.2 от Правилата за провеждане на публични консултации и процедура за назначаване на състав на Централната избирателна комисия, определени с Указ № 170 от 29 май 2026 г. на президента на Република България.

Решението е подписано с особено мнение от съдия Соня Янкулова.

Председател: Павлина Панова

ОСОБЕНО МНЕНИЕ
на съдия Соня Янкулова
по Решение № 13 от 2026 г. по к.д. № 14/2026 г.

Подписвам решението с особено мнение, защото според мен искането има за предмет правен акт, чийто правен ефект е да постави началото на производството по издаване на указ от президента за назначаване на Централната избирателна комисия, а не като краен акт, пораждащ правен ефект, да установи разпределението на местата в комисията.

Указ № 170 от 29.05.2026 г. несъмнено е издаден, за да изпълни президентът възложеното му с чл. 46, ал. 4 ИК правомощие да назначи членовете на Централната избирателна комисия. Президентът не назначава Централната избирателна комисия „след публични консултации и процедура, определени от президента“, а след публични консултации, проведени по процедура, определена от президента. Следователно издаването от президента на указ, с който назначава Централната избирателна комисия, става в резултат на провеждането на производство, част от правилата за което са възложени за определяне на президента – начина на провеждане на консултациите, а друга част са изрично определени от законодателя – след публични консултации, по предложение на парламентарно представените партии и коалиции, които предложения се обявяват на интернет страницата на президента.

Законодателят не е възложил на президента чрез тези правила да определи и начина на разпределение на местата в Централната избирателна комисия между парламентарно представените партии и коалиции. Това законодателят е направил в чл. 46, ал. 8 ИК. Дали и доколко законовата разпоредба установява по ясен и еднозначен начин разпределението на местата в Централната избирателна комисия между парламентарно представените партии и коалиции, не е основание правомощието на президента по чл. 46, ал. 4 ИК да се разпростира и по отношение на установения в чл. 46, ал. 8 ИК начин на разпределение на местата в Централната избирателна комисия.

Факт е, че с оспорените разпоредби от определените с Указ № 170 правила президентът е посочил и начина, по който ще приложи разпоредбата на чл. 46, ал. 8 ИК. Но от факта, че неговото разбиране за установеното в чл. 46, ал. 8 ИК е изложено в Правила за провеждане на публични консултации и процедура за назначаване на състав на Централната избирателна комисия, не следва, че именно този негов акт поражда крайните правни последици – назначаване на Централната избирателна комисия и като резултат от това начина на разпределение на местата в нея между парламентарно представените партии и коалиции.

В чл. 47 ИК законодателят не е определил, че „мотивираното писмено предложение за състав на Централната избирателна комисия, което съдържа имената на предложените лица“ е в съответствие с установено от президента предварително (чрез издадените от него правила по чл. 46, ал. 4 ИК) разпределение на местата. Едва указът на президента, с който той назначава членовете на Централната избирателна комисия, е актът, който поражда правен ефект и установява по правно значим начин приетия от президента начин на разпределение на местата в комисията. Ако някой от заинтересуваните лица намира установения в този указ начин на разпределение на местата между парламентарно представените партии и коалиции за несъответен на установеното в закона, би могъл да поиска установяване на неговата противоконституционност. Указ № 170, включително и в частта на оспорените разпоредби, е само предварително публично оповестяване от президента на неговото тълкуване на правилата, установени в чл. 46, ал. 8 ИК.

Следователно оспореният акт е само етап от производството по издаване от президента на указ за назначаване на Централната избирателна комисия. С издаването на Указ № 170 производството по издаване на указа за назначаване на комисията не е приключило, то е висящо. Няма правна пречка президентът, след проведените консултации, и независимо от посоченото в оспорените правила, при издаването на указа за назначаване на комисията да предпочете друг начин на разпределение на местата, който (например в резултат на проведените консултации) приема за съответен на установеното в чл. 46, ал. 8 ИК.

Оспорените правила, по своя правен ефект, са единствено способ за предварително публично оповестяване от президента на избрания от него начин на тълкуване на чл. 48, ал. 8 ИК. Дали избраният начин на тълкуване на установените в чл. 48, ал. 8 ИК правила е съответен на законовата разпоредба или не, може да се установи едва при преценка на крайния акт на производството – указа на президента за назначаване на Централната избирателна комисия. Доказателство за ограничения в рамките на производството правен ефект на оспорените правила е и фактът, че и евентуалната отмяна на тези правила по никакъв начин автоматично не би се отразила на конституционосъобразността на указа на президента за назначаване на Централната избирателна комисия. Този указ подлежи на самостоятелен контрол за конституционосъобразност и докато такъв не е осъществен, той се ползва от презумпцията за конституционосъобразност.

По изложеното подписвам решението с особено мнение.

Конституционен съдия: Соня Янкулова

МИНИСТЕРСТВО НА ФИНАНСИТЕ

Наредба за изменение и допълнение на Наредба № Н-13 от 2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица
(обн., ДВ, бр. 1 от 2020 г.; изм. и доп., бр. 30 от 2020 г., бр. 10 от 2021 г., бр. 15 от 2024 г. и бр. 17 от 2026 г.)

§ 1. В чл. 4, ал. 2 се създава т. 8:

„8. от манастира „Свети великомъченик Георги Зограф“ в Света гора, Атон – Република Гърция, за монасите – български граждани в него.“

§ 2. В чл. 8, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения:

1. Точка 6 се изменя така:

„6. декларация образец № 8 се подава на хартиен носител или по електронен път чрез използване на квалифициран електронен подпис на подателя;“.

2. Създава се т. 7:

„7. декларация образец № 9 се подава на хартиен носител.“

§ 3. В § 3 от преходните и заключителните разпоредби думите „чл. 9а, ал. 3“ се заменят с „чл. 9а, ал. 4“.

§ 4. В приложение № 2, в Указания за попълване на декларация образец № 3 „Данни за здравно осигуряване на лица, осигурени от държавния бюджет“ се правят следните изменения и допълнения:

1. В т. 5 – Вид осигурен, след позиция 58 се създава позиция 59:

„– 59 – за лицата по чл. 40, ал. 3, т. 11 от Закона за здравното осигуряване;“.

2. В т. 11 – Доход, във второто тире думите „52, 53, 55, 56, 57 и 58“ се заменят с „52, 53, 55, 56, 57, 58 и 59“.

Заключителна разпоредба

§ 5. Наредбата влиза в сила от 1 август 2026 г.

Министър: Гълъб Донев

МИНИСТЕРСТВО НА ПРАВОСЪДИЕТО

Наредба за допълнение на Наредба № 1 от 14 февруари 2007 г. за водене,
съхраняване и достъп до търговския регистър и до регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
(обн., ДВ, бр. 18 от 2007 г.; попр., бр. 20 от 2007 г.; изм. и доп., бр. 111 от 2007 г., бр. 6 и 7 от 2009 г., бр. 101 и 102 от 2011 г., бр. 25 и 53 от 2014 г., бр. 12 и 70 от 2016 г., бр. 77 и 78 от 2017 г., бр. 88 от 2018 г., бр. 23 от 2020 г., бр. 25, 57 и 101 от 2024 г. и бр. 98 от 2025 г.)

§ 1. Създава се чл. 80а:

„Чл. 80а. (1) Актовете по чл. 38, ал. 16 от Закона за счетоводството се подават по електронен път и се предоставят във формат за извличане на данни по член 2, точка 3 от Регламент (ЕС) 2023/2859 на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2023 г. за създаване на европейска единна точка за достъп, осигуряваща централизиран достъп до публично достъпна информация от значение за финансовите услуги, капиталовите пазари и устойчивото развитие (OВ, L 2023/2859 от 20 декември 2023 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) 2023/2859“, или когато това се изисква от правото на Европейския съюз, в машинночетим формат по член 2, точка 4 от същия регламент, придружени от следните метаданни:

1. наименование на предприятието, за което се отнася информацията, и когато отчитащото се предприятие е освободено дъщерно предприятие по чл. 50 от Закона за счетоводството – наименованието на предприятието майка, което предоставя информация на равнище група;

2. идентификационен код на правния субект на предприятието и когато отчитащото се предприятие е освободено дъщерно предприятие по чл. 50 от Закона за счетоводството – идентификационен код на правния субект на предприятието майка, което предоставя информация на равнище група;

3. размер на предприятието според категорията съгласно член 7, параграф 4, буква „г“ от Регламент (ЕС) 2023/2859;

4. промишлени сектори на икономическите дейности на предприятието съгласно член 7, параграф 4, буква „д“ от Регламент (ЕС) 2023/2859;

5. вид на информацията, както е класифицирана съгласно член 7, параграф 4, буква „в“ от Регламент (ЕС) 2023/2859;

6. отбелязване дали информацията съдържа лични данни.

(2) Допълнителни изисквания към формата и структурирането на информацията по ал. 1, както и подаването на метаданните към нея и включването на други метаданни се определят с актовете по прилагането на Регламент (ЕС) 2023/2859 и с насоки на Европейската комисия.

(3) Предприятията, предоставящи информация по чл. 38, ал. 16 от Закона за счетоводството, са длъжни да разполагат с идентификационен код на правния субект, който отговаря на изискванията на член 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2025/1338 на Комисията от 10 юли 2025 г. за определяне на техническите стандарти за изпълнение, отнасящи се до прилагането на Регламент (ЕС) 2023/2859 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на функционалностите на европейската единна точка за достъп (ОВ, L 2025/1338 от 11 юли 2025 г.).“

Преходни и заключителни разпоредби

§ 2. В срок до 9 януари 2028 г. лицата по чл. 80а, ал. 3, които не притежават идентификационен код на правния субект, са длъжни да получат и разполагат с такъв код.

§ 3. Параграф 1 относно чл. 80а, ал. 1 и 2 влиза в сила от 10 януари 2028 г.

Министър: Николай Найденов

26. – Община гр. Поморие, област Бургас, съобщава, че с Решение № 882, взето с протокол № 53 от 23.07.2026 г. на Общинския съвет – Поморие, на основание чл. 21, ал. 1, т. 8 и 11 и ал. 2 от ЗМСМА, чл. 129, ал. 1 във връзка с чл. 110, ал. 1, т. 5 от ЗУТ е одобрен подробен устройствен план – парцеларен план (ПУП – ПП) за утвърждаване на трасе на техническата инфраструктура за обект: „Външно ел. захранване на два броя вилни сгради в ПИ с идентификатор 57491.19.336, местност Лахана по кадастралната карта, землище гр. Поморие, община Поморие“, като трасето и сервитутът на кабел НН засягат следните поземлени имоти: трасето на кабела започва от БКТП в ПИ с идентификатор 57491.19.17 – урбанизирана територия, частна собственост, преминава през ПИ с идентификатор 57491.19.568 – ведомствен път, общинска публична собственост, до ново електромерно табло на границата между ПИ 57491.19.335 – урбанизирана територия, частна собственост, и ПИ 57491.19.334 – земеделска територия, частна собственост. Дължината на трасето е 74 м, а площите на ограничение на имотите (в случая само ПИ 57491.19.568) са 90 кв. м, с графична част на проекта – неразделна част от решението. На основание чл. 215, ал. 4 от ЗУТ решението подлежи на обжалване в 30-дневен срок от обнародването в „Държавен вестник“ чрез Община Поморие пред Административния съд – Бургас.

26а. – Община гр. Поморие, област Бургас, съобщава, че с Решение № 883, взето с протокол № 53 от 23.07.2026 г. на Общинския съвет – Поморие, на основание чл. 21, ал. 1, т. 8 и 11 и ал. 2 от ЗМСМА, чл. 129, ал. 1 във връзка с чл. 110, ал. 1, т. 5 от ЗУТ е одобрен подробен устройствен план – парцеларен план (ПУП – ПП) за утвърждаване на трасе на техническата инфраструктура за обект: „Външно ел. захранване на комплекс от еднофамилни жилищни сгради в поземлени имоти с идентификатори 57491.18.739, 57491.18.740, 57491.18.371, 57491.18.340 и 57491.18.341 в местност Кошарите, по кадастралната карта на гр. Поморие“, като трасето и сервитутът на кабела засягат следните поземлени имоти: ПИ 57491.18.687 – селскостопански път, общинска публична собственост, с площ на ограничение в имота – 51,07 кв. м, и дължина – 25,54 м; ПИ 57491.18.688 – селскостопански път, общинска публична собственост, с площ на ограничение в имота – 549,25 кв. м, и дължина – 274,62 м, с графична част на проекта – неразделна част от решението. На основание чл. 215, ал. 4 от ЗУТ решението подлежи на обжалване в 30-дневен срок от обнародването в „Държавен вестник“ чрез Община Поморие пред Административния съд – Бургас.

26б. – Община гр. Поморие, област Бургас, съобщава, че с Решение № 884, взето с протокол № 53 от 23.07.2026 г. на Общинския съвет – Поморие, на основание чл. 21, ал. 1, т. 8 и 11 и ал. 2 от ЗМСМА, чл. 129, ал. 1 във връзка с чл. 110, ал. 1, т. 5 от ЗУТ е одобрен подробен устройствен план – парцеларен план (ПУП – ПП) за утвърждаване на трасе на техническата инфраструктура за обект: „Външно ел. захранване на шест броя жилищни сгради в ПИ с идентификатор 57491.18.704, местност Кошарите по КК, землище гр. Поморие, община Поморие“, като трасето и сервитутът на кабела засягат следните поземлени имоти: ПИ 57491.18.785 – урбанизирана територия, ПИ 57491.18.790 – второстепенна улица, ПИ 57491.18.689 – селскостопански път, общинска публична собственост, ПИ 57491.18.705 – местен път; обща площ на ограничение в имотите – 124 кв. м, дължина на цялото трасе – 103 м, с графична част на проекта – неразделна част от решението. На основание чл. 215, ал. 4 от ЗУТ решението подлежи на обжалване в 30-дневен срок от обнародването в „Държавен вестник“ чрез Община Поморие пред Административния съд – Бургас.

27. – Община гр. Поморие, област Бургас, на основание чл. 21, ал. 1, т. 8 и 11 и ал. 2 от ЗМСМА, чл. 129, ал. 1 във връзка с чл. 110, ал. 1, т. 5 от ЗУТ съобщава, че с Решение № 933, взето с протокол № 55 от 27.08.2026 г. на Общинския съвет – Поморие, е одобрен подробен устройствен план – парцеларен план за трасе и сервитут на кабел 20 kV за захранване на нов трафопост в ПИ 02810.10.88, местност Черешите по КККР на с. Бата, община Поморие, за нуждите на добив на строителни материали – трахити, в концесионна площ на находище „Порой“, като трасето и сервитутът на кабела ще засегнат следните поземлени имоти: ПИ 02810.12.86 – общинска публична собственост, вид на територията – земеделска, с НТП – за селскостопански, горски, ведомствен път, площ с ограничение в ползването – 1012,37 кв. м, дължина на трасето – 387,93 м; ПИ 02810.11.112 – общинска публична собственост, вид на територията – земеделска, с НТП – за селскостопански, горски, ведомствен път, площ с ограничение в ползването – 8,80 кв. м, дължина на трасето – 4,67 м; ПИ 02810.11.15 – частна собственост, вид на територията – земеделска, с НТП – овощна градина, площ с ограничение в ползването – 52,71 кв. м, дължина на трасето – 17,73 м; обща площ с ограничение в ползването – 1073,88 кв. м, обща дължина на трасето – 410,33 м; с графична част на проекта – неразделна част от това решение. На основание чл. 215, ал. 4 от ЗУТ решението подлежи на обжалване в 30-дневен срок от обнародването в „Държавен вестник“ чрез Община Поморие пред Административния съд – Бургас.

33. – Община Свиленград на основание чл. 25, ал. 4 от ЗОС съобщава на Таня Янкова Атанасова в качеството й на собственик (наследник) на поземлен имот с идентификатор 65677.203.901, че е издадена Заповед № 1019 от 25.06.2026 г. на кмета на община Свиленград за отчуждаване на част с площ 3,1 кв. м от поземлен имот с идентификатор 65677.203.901 (номер по предходен план 203001) по КККР на гр. Свиленград, община Свиленград, вид територия – земеделска, НТП – нива, местност Лозенски път, категория 5, целия с площ 2154 кв. м, при съседи: 65677.203.889, 65677.203.890, 65677.203.892, за изграждане на обект – публична общинска собственост, съгласно проект за изменение на подробен устройствен план – план за улична регулация на улица, свързваща с о.т. 56 – о.т. 17001 от уличната регулация на кв. Капитан Петко войвода до улица с о.т. 602 от уличната регулация на гр. Свиленград, в обхват имоти с идентификатори: 65677.203.900, 65677.203.901, 65677.203.898, 65677.203.899, 65677.203.897, 65677.203.881, 65677.203.883, 65677.203.885, 65677.203.887, 65677.203.889, 65677.203.891, 65677.203.29, 65677.203.60, 65677.203.27, 65677.203.26, 65677.203.25, 65677.203.28, 65677.203.20, 65677.203.13, 65677.203.12, 65677.203.368, 65677.203.61, 65677.203.1, 65677.253.369, 65677.253.205 и 65677.253.135, по КК на гр. Свиленград, одобрен с Решение № 890 от 25.02.2026 г. на Общинския съвет – Свиленград, и във връзка с открита процедура по реда на глава ІІІ от Закона за общинската собственост за задоволяване на общински нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг начин. Заповедта подлежи на обжалване пред Административния съд – Хасково, в 14-дневен срок от обнародването на обявлението в „Държавен вестник“.

15. – Община Разлог на основание чл. 128, ал. 1 от ЗУТ съобщава, че е изработен проект за подробен устройствен план – ПР и ПУР за изменение на улична регулация от о.т. 75 до о.т. 62 (ул. Двадесет и втора) в частта, граничеща с УПИ V-501.236, кв. 18, и план за изменение на регулация на УПИ V-501.236, кв. 18 по плана на с. Баня, община Разлог, област Благоевград, и обособяване на нов УПИ VI-501.236, кв. 18, с отреждане за „Жилищно строителство с търговски обекти“, с възложител Община Разлог и „Анел-2008“ ЕООД. Проектът е изложен в стая № 306 на Община Разлог. На основание чл. 128, ал. 5 от ЗУТ в едномесечен срок от обнародването в „Държавен вестник“ заинтересуваните лица могат да направят писмени възражения, предложения и искания по проекта за подробен устройствен план до общинската администрация.

37. – Община Силистра на основание чл. 128, ал. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) съобщава на заинтересованите лица, че е изработен проект за изменение на подробен устройствен план – план за регулация и застрояване (ПУП – ПРЗ) за поземлени имоти с идентификатори 66425.501.9212, 66425.505.48 и 66425.505.67, представляващи УПИ I – за озеленяване, УПИ II – за озеленяване, кв. 1 по ПУП на местност Меджиди табия – гр. Силистра. На основание чл. 128, ал. 5 от ЗУТ в едномесечен срок от обнародването в „Държавен вестник“ заинтересованите лица могат да се запознаят с проекта в сградата на Община Силистра и да направят писмени възражения, предложения и искания до общинската администрация.

66. – Община Стара Загора на основание чл. 128, ал. 1 от ЗУТ съобщава, че е изработен проект за подробен устройствен план – парцеларен план на нова кабелна линия за ел. захранване на ПИ с идентификатор 46417.52.34, местност Лясковски път, ПИ с идентификатор 46417.317.217, ПИ с идентификатор 46417.317.233 и ПИ с идентификатор 46417.317.187, местност Марашите, по плана на новообразуваните имоти в землището на с. Малка Верея, община Стара Загора. На основание чл. 128, ал. 5 от ЗУТ в едномесечен срок от обнародването на обявлението в „Държавен вестник“ заинтересуваните лица могат да направят писмени възражения, предложения и искания по проекта за подробен устройствен план до общинската администрация.

32. – Община Радомир, област Перник, на основание чл. 129, ал. 1 от ЗУТ съобщава на заинтересованите лица, че с Решение № 159 от 27.08.2026 г., протокол № 9 на Общинския съвет – Радомир, е одобрен ПУП – ПП (подробен устройствен план – парцеларен план) за трасе и сервитут на водопровод – клонове 3А и 5А по проект за реконструкция и рехабилитация на вътрешна водопроводна мрежа на с. Друган, община Радомир, засягащ имоти в землището на с. Друган, ЕКАТТЕ 24832, както следва: Клон 3А-62.840, 104.840, 62.95, 60.83, 62.5, 60.92, 60.7, 60.6, 60.10 и 60.11; Клон 5А – 104.73, 100.159, 61.16, 61.17 и 61.33. На основание чл. 215, ал. 4 от ЗУТ в 30-дневен срок от обнародване на обявлението в „Държавен вестник“ заинтересованите лица могат да направят писмени възражения по одобрения проект чрез Община Радомир пред Административния съд – Перник.

67. – Община Стара Загора на основание чл. 128, ал. 1 от ЗУТ съобщава, че е изработен проект за подробен устройствен план – парцеларен план за пътна връзка за осигуряване на достъп до ПИ с идентификатор 68850.188.15, местност Герена, землище на гр. Стара Загора, община Стара Загора. На основание чл. 128, ал. 5 от ЗУТ в едномесечен срок от обнародването на обявлението в „Държавен вестник“ заинтересуваните лица могат да направят писмени възражения, предложения и искания по проекта за подробен устройствен план до общинската администрация.

37. – Община Харманли на основание чл. 128, ал. 1 от ЗУТ съобщава на заинтересованите страни, че е изработен проект за обект на техническата инфраструктура за изграждане на нов БКТП 20/0,4 kV и 4 бр. кабелни линии 20 kV 3х1х400 mm2 от ЗРУ на подстанция 110/20 kV „Славяни“ до нови 2 бр. СРС, нов БКТП – с. Малък извор, и БКТП „Гранично“ (въведен в експлоатация с Разрешение за ползване № ХРД26-РП-147 от 26.08.2026 г., издадено от РДНСК – Хасково), в землището на с. Кралево, състоящ се от следните самостоятелни части: подробен устройствен план – парцеларен план (ПУП – ПП), специализирана план-схема (СПС) и работен проект. Трасето на кабелната линия преминава през следните поземлени имоти: 39400.19.81, 30400.19.44, 39400.19.45, 394000.19.66, 39400.19.9 по КККР на с. Кралево, община Стамболово, област Хасково; 46899.18.101, 46899.16.79, 46899.32.145, 46899.32.4, 46899.32.31, 46899.32.58, 46899.20.151, 46899.21.166, 46899.22.22 и 46899.22.169 по КККР на с. Малък извор, община Стамболово, област Хасково; 67101.83.27, 67101.88.20, 67101.81.22, 67101.81.24 и 67101.73.3 по КККР на с. Славяново, община Харманли, област Хасково. На основание чл. 128, ал. 5 от ЗУТ в едномесечен срок от обнародването в „Държавен вестник“ заинтересованите лица могат да се запознаят с проекта в отдел ТУСЕ на Община Харманли и да направят писмени възражения, предложения и искания по проекта до общинската администрация – Харманли.

99. – Община Суворово на основание чл. 128, ал. 1 от Закона за устройство на територията съобщава на заинтересуваните собственици, че е изработен проект за подробен устройствен план (ПУП) – парцеларен план (ПП) за изграждане на кабелна линия средно напрежение 20 kV от съществуващ стомано-решетъчен стълб (СРС) на ВЕЛ 20 kV „Суворово“ до нов трафопост тип БКТП в ПИ с идентификатор 70175.117.67 – „за трафопост“, кадастрален район 117 по КККР на землището на гр. Суворово, община Суворово, местност Под корията. Кабелната линия е с дължина 902 м, засегната площ – 1894 м2, достигаща до ПИ с идентификатор 70175.117.67, преминаваща през ПИ с идентификатор 70175.117.35 и ПИ с идентификатор 70175.117.17 по КККР на землището на гр. Суворово. На основание чл. 128, ал. 5 от ЗУТ в едномесечен срок от обнародването в „Държавен вестник“ заинтересуваните лица могат да направят писмени възражения, предложения и искания по проекта до общината.

95. – Община Твърдица, област Сливен, на основание чл. 128, ал. 1 от ЗУТ съобщава, че е изработен проект за ПУП – парцеларен план за обект „Изграждане на уличен водопровод до имот ПИ 72165.206.992 по КККР на гр. Твърдица, община Твърдица, област Сливен“. Проектното трасе на водопровода започва от съществуващ водопровод ф 80 АЦ, разположен по ул. Ив. Пашов, общинска публична собственост, вид: територия на транспорта, НТП: за второстепенна улица. След напускане на урбанизираната територия трасето продължава през няколко поземлени имота – общинска публична собственост, с НТП: за местен път, както следва: ПИ 72165.188.885, ПИ 72165.354.885, ПИ 72165.351.885, ПИ 72165.350.885, ПИ 72165.345.885, ПИ 72165.346.858, ПИ 72165.347.858, ПИ 72165.348.858, ПИ 72165.206.858 до ПИ 72165.206.992. Проектът за ПУП – парцеларен план е изложен за разглеждане в сградата на Община Твърдица. На основание чл. 128, ал. 5 от ЗУТ заинтересованите лица могат да направят писмени възражения, предложения и искания по проекта за ПУП – ПП до общинската администрация в едномесечен срок от обнародването в „Държавен вестник“.

97. – Община Твърдица, област Сливен, на основание чл. 128, ал. 1 от ЗУТ и във връзка с Решение № 588 от 27.08.2026 г. на Общинския съвет – Твърдица, съобщава, че е изработен проект за ПУП – парцеларен план за обект „Трасе на кабелна линия 20 kV от КРУ 20 kV на нов БКТП 20/0,4 kV в ПИ 72165.237.3 до мястото на разкъсване и муфиране на съществуваща КЛ 20 kV „Тепята“ от п/ст „Твърдица“, намираща се в землището на гр. Твърдица, община Твърдица, област Сливен“. Началото на трасето на новата кабелна линия 20 kV е мястото на разкъсване на съществуваща КЛ 20 kV извод „Тепята“ от п/ст „Твърдица“ в ПИ 72165.278.1291 с ТПТ: земеделска територия, НТП: за селскостопански, горски, ведомствен път. Оттам трасето на кабела започва в северна посока, пресича общ. път Твърдица – Сливен – ПИ 72165.236.788 с ТПТ: територия на транспорта, НТП: за местен път, и продължава по протежението на съществуващ полски път – ПИ 72165.236.288 с ТПТ: за земеделска територия, НТП: за селскостопански, горски, ведомствен път, след което през ПИ 72165.237.3 с ТПТ: урбанизирана територия, НТП: за електроенергийно производство, и продължава до достигане на мястото, определено за монтаж на новия БКТП в имота. Проектът за ПУП – парцеларен план е изложен за разглеждане в сградата на Община Твърдица. На основание чл. 128, ал. 5 от ЗУТ заинтересуваните лица могат да направят писмени възражения, предложения и искания по проекта за ПУП – ПП до общинската администрация в едномесечен срок от обнародването в „Държавен вестник“.

26. – Община с. Стамболово, област Хасково, на основание чл. 128, ал. 1 от ЗУТ съобщава на заинтересованите лица, че е изготвен проект за ПУП (подробен устройствен план) – ПП (парцеларен план) и ПУП (подробен устройствен план) – СПС (специализирана план-схема) за обект: „Изграждане на нов БКТП 20/0,4 kV и 4 бр. кабелни линии 20 kV 3х1х400 мм2 от ЗРУ на подстанция 110/20 kV „Славяни“ до нови 2 бр. СРС, до муфи 20 kV – с. Малък извор, и БКТП „Гранично“ в землището на с. Кралево, община Стамболово“, и с Решение № 234 от 29.10.2025 г. на Общинския съвет – Стамболово, се дава предварително съгласие за учредяване на сервитут, както и право на преминаване и прокарване за реализация на обекта. На основание чл. 193, ал. 6 от Закона за устройство на територията се дава съгласие за прокарване на мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура и влошаване на условията за застрояване и ползване на описаните имоти във връзка с изграждането на горепосочения обект. Документацията по проекта е на разположение в дирекция УТТООС на ет. 3, стая № 31 в Община Стамболово. На основание чл. 128, ал. 5 от ЗУТ в едномесечен срок от обнародването на обявлението в „Държавен вестник“ заинтересованите лица могат да направят писмени възражения, предложения и искания по проекта до общинската администрация.

10. – Община с. Кирково, област Кърджали, на основание чл. 129, ал. 1 във връзка с чл. 131, ал. 1 от ЗУТ съобщава на заинтересуваните лица, че с Решение № 379 от протокол № 33 от проведено заседание на ОбС – Кирково, на 19.08.2026 г. е одобрен проект за изменение на ПУП – план за улична регулация (ПУР) за улица с ос. т. 59 – 60 – 80 – 61 – 62 – 63 с цел поставянето й в съответствие с реализирано на място асфалтово трасе и съществуващи имотни граници по кадастрална карта, както и обособяване на нови урегулирани поземлени имоти от УПИ I – за читалище, от кв. 8, който е образуван от ПИ с идентификатори 23803.1.145, 23803.1.79, 23803.1.78, 23803.1.75, 23803.1.74 и 23803.1.80 по ПУП и КККР на с. Дружинци, община Кирково, което води и до изменение на плана за регулация. Изменението на плана за регулация предвижда от УПИ I – за читалище, от кв. 8, да се образуват нови: УПИ I – за читалище, с нова площ и конфигурация от кв. 8; УПИ VI-145 с отреждане за търговия и УПИ VII-145 с отреждане за търговия от кв. 7. Новообразуваните УПИ VI-145 и VII-145 от кв. 7 са застроени и за тях се предвижда нормативно прилежаща площ за обслужване на сградите. От поставянето на вътрешните регулационни линии по съществуващи западни имотни граници на ПИ пл. сн. № 35 и пл. сн. № 37 се променят и западните граници на УПИ II-37, 35 и УПИ III-37, граничещи с новообразуван УПИ I – читалище, и всички регулационни граници на УПИ V-34 от кв. 8. Разработката на изменение на плана за улична регулация предвижда заличаване на част от улична регулация с ос. т. 59 – 60 – 81 – 61, а за частта от ос. т. 61 – 62 – 63 се предвижда заличаване на обръщалото от ос. т. 62 до ос. т. 63, като уличните регулационни линии за участъка се поставят по имотните граници на поземлени имоти с пл. сн. № 34 и пл. сн. № 33. Образува се нова улица с нови габарити и уширения с ос. т. 62 – 61 – 61а – 61б – 61в – 61г – 61д – 15а, като в участъка от ос. т. 62 – 61 – 61а ширината й се променя, от 3 м става 4 м. От ос. т. 61а до ос. т. 15а участъкът е с различни ширини и предвидени уширения към нея. Изменя се и планът за улична регулация на улица с ос. т. 15 – 59, като в североизточната й граница се добавя нова ос. т. 59с и става с ново трасе и ос. т. 15 – 59с – 59 с ширина 7 м, при което се изменя и източната граница на УПИ IX-41 от кв. 13. Между нови ос. т. 59 – 59с – 61в се образува алея с ширина 3 м с предвидени уширения за вход и изход при ос. т. 59с и ос. т. 61в. От изменението на уличната регулация се изменя югоизточната регулационна граница на УПИ V-33 от кв. 7, която се поставя по съществуваща на място имотна граница, граничеща с регулационните линии на новообразувана алея с ос. т. 59 – 59с – 61в и новата улична регулация. Проектът се одобрява съгласно нанесените в графичната част изменения със зелен и кафяв цвят линии, щрихи и надписи, придружен с обяснителна записка, неразделна част от плана. Разработката на плана за изменение на ПУП – ПУР – ПР отговаря на изискванията на Наредба № 8 за обема и съдържанието на устройствените схеми и планове и Наредба № 7 за ПН за УОВТУЗ. Проектите за изменение на ПУП – ПУР – ПР и решението са изложени в сградата на Община Кирково, ул. Дружба № 1, ет. 2, стая № 11, отдел „Териториално развитие и инфраструктура“. На основание чл. 215, ал. 1 и 4 от ЗУТ решението подлежи на обжалване в 30-дневен срок от обнародване на обявлението в „Държавен вестник“ пред съда по местонахождението на недвижимия имот чрез кмета на община Кирково.

1. – Община с. Хитрино, област Шумен, на основание чл. 129, ал. 1 от ЗУТ съобщава, че с Решение № 66 от 28.08.2026 г. на Общинския съвет – с. Хитрино, е одобрен ПУП – парцеларен план (ПП) за елементите на техническата инфраструктура за обект: „Довеждащ водопровод до ПИ 73050.18.218 по КК на с. Трем, община Хитрино, област Шумен“, който ще преминава през поземлени имоти с идентификатори 73050.17.34 и 73050.18.94, землище с. Трем, с дължина 165 м. На основание чл. 215, ал. 4 от ЗУТ решението подлежи на обжалване в 30-дневен срок от обнародването в „Държавен вестник“ чрез Община Хитрино пред Административния съд – Шумен.

2. – Община с. Хитрино, област Шумен, на основание чл. 129, ал. 1 от ЗУТ съобщава, че с Решение № 68 от 28.08.2026 г. на Общинския съвет – с. Хитрино, е одобрен подробен устройствен план (ПУП) – план за регулация (ПР) на с. Длъжко за промяна на улична регулация по нови о.к. 38 и о.к. 40а, като отпадне УПИ VIII, попадащ под съществуващото улично трасе във връзка с изменение на УПИ X-174 в кв. 17, като регулационните граници се поставят в съответствие със съществуващите на място граници. На основание чл. 215, ал. 4 от ЗУТ решението подлежи на обжалване в 30-дневен срок от обнародването в „Държавен вестник“ чрез Община Хитрино пред Административния съд – Шумен.

Административният съд – Варна, съобщава, че е депозирана жалба от „Водоснабдяване и канализация – Варна“ ООД против Заповед № СОЗ-3 от 21.07.2026 г. на директора на Басейнова дирекция „Черноморски район“, с която се актуализира Заповед № 35 от 11.07.2011 г. за определяне на санитарно-охранителна зона около дренаж „Горна чешма“ и ВГ „Лопушна“, разположен в ПИ № 44294.66.1 в землището на с. Лопушна, м. Узун ендек, община Дългопол, област Варна, само в частта по т. ІІ, в която на жалбоподателя в качеството му на ползвател на водовземното съоръжение е вменено задължение да актува земята на пояс І около дренаж „Горна чешма“ в частта на ПИ 44294.66.1, като общинска публична собственост и да представи документ за актуването. По жалбата е образувано адм.д. № 2444/2026 г. по описа на Административния съд – Варна. Делото е насрочено за 19.11.2026 г. от 10,30 ч. Указва, че съгласно чл. 189, ал. 2 от АПК всеки, който има правен интерес, може да се присъедини към оспорването или да встъпи като страна наред с административен орган до началото на устните състезания при всяко положение на делото, без да има право да иска повтаряне на извършени процесуални действия.

Районният съд – Сливен, призовава лицето Дамар Фаритович Гумаров, роден на 26.10.1977 г. в гр. Рудни, област Костанай, гражданин на Република Казахстан, с неизвестен адрес в Република България, да се яви в двуседмичен срок от обнародването в „Държавен вестник“ в деловодството на съда за получаване на препис от исковата молба и приложенията по гр. д. № 20262230101709/2026 г. по описа на Районния съд – Сливен, образувано по искова молба от Теодора Дамирова Гумарова и Стефания Дамирова Гумарова, с която са предявени претенции с правно основание чл. 127а от СК.

Районният съд – Ивайловград, съобщава на Оливера Василева Атанасова, че е ответник по гр. д. № 81/2025 г. по описа на Районния съд – Ивайловград, образувано по искова молба на Мария Димитрова Разкалинска, Благовест Иванов Разкалински, Йорданка Гочева Атанасова и Георги Василев Атанасов чрез пълномощника им адв. Йордан Араджиев от АК – Хасково, с правно основание чл. 341 от ГПК и чл. 34 от ЗС. Указва им се, че следва да се явят в деловодството на Районния съд – Ивайловград, за да получат препис от исковата молба и приложенията ведно с разпореждане с указанията по чл. 131 от ГПК, като в противен случай ще им бъде назначен особен представител по делото.

Софийският районен съд, 84 състав, призовава в двуседмичен срок от обнародването на обявлението в „Държавен вестник“ Данял Хуссаин, без регистрация и постоянен и настоящ адрес в Република България, да се яви в канцеларията на Софийския районен съд, трето гражданско отделение, 84 състав, гр. София, бул. Цар Борис ІІІ № 54, за да получи препис от исковата молба и приложенията по гр. д. № 46409/2025 г., подадена от Йорданка Димитрова Гергова, с правна квалификация чл. 49, ал. 1 във връзка с чл. 44, ал. 3 от СК, да подаде писмен отговор, както и да посочи съдебен адрес. В случай че не се яви, за да получи съдебните книжа в указания срок, съдът ще му назначи особен представител.

Софийският градски съд призовава Леон Уорън Александър Форт (Leon Warren Alexander Fortt), гражданин на Великобритания, роден на 11.07.1980 г., без регистриран адрес в Република България към датата на подаване на исковата молба, с посочен адрес във Великобритания – 19 Принтърс Мюз, Олд Форд, Е3 5NZ, Лондон, Обединено кралство (Е3 5NZ/19 Printers Mews, Old Ford, London, UK), на когото връчването на книжата не може да бъде надлежно извършено на известния адрес и липса на друг известен адрес в чужбина, като ответник по гр. д. № 10882/2024 г. по описа на Софийския градски съд, ГО, I-12 гр. с-в, да се яви в двуседмичен срок, считано от обнародването на съобщението в „Държавен вестник“, в съда за получаване на съобщение по чл. 131 ГПК ведно с исковата молба и приложенията към нея и разпореждане на съда от 22.10.2024 г., както и да посочи съдебен адрес в страната. При неявяване книжата ще се смятат за редовно връчени и на ответника ще бъде назначен особен представител на основание чл. 48, ал. 2 ГПК.

Софийският районен съд, II ГО, 72 състав, съобщава, че е образувано гр. д. № 6453/2026 г. по осъдителни искове, предявени от „Топлофикация София“ ЕАД, срещу Джозеф Галеа, който може в двуседмичен срок от обнародването в „Държавен вестник“ да получи книжата по делото в канцеларията на Софийския районен съд, както и да посочи адрес в Република България, на който да бъде призован по делото.

8. – Управителният съвет на Асоциацията на преподавателите по и на френски език в България, София, на основание чл. 26 от ЗЮЛНЦ и чл. 25 от устава свиква общо събрание на асоциацията на 15.11.2026 г. от 10 ч. в конферентната зала на хотел „Болярка“, Велико Търново, ул. Стефан Стамболов № 63, при следния дневен ред: 1. отчет за дейността на АПФБ; 2. финансов отчет на асоциацията; 3. обсъждане и гласуване на промени в устава; 4. избор на нов управителен съвет; 5. обсъждане на текущи въпроси. Общото събрание е законно, ако присъстват най-малко половината от членовете на сдружението. При липса на необходимия кворум събранието се отлага с един час по-късно и се провежда на същото място и при същия дневен ред независимо от броя на явилите се членове съгласно чл. 26 от устава и чл. 27 от ЗЮЛНЦ.