ДЪРЖАВЕН ВЕСТНИК, брой 99 от 30.10.2026 г.

УКАЗ № 329

На основание чл. 98, т. 4 от Конституцията на Република България

ПОСТАНОВЯВАМ:

Да се обнародва в „Държавен вестник“ Законът за изменение и допълнение на Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия, приет от 52-рото Народно събрание на 15 октомври 2026 г.

Издаден в София на 23 октомври 2026 г.

Президент на Републиката: Илияна Йотова

Подпечатан с държавния печат.

Министър на правосъдието: Николай Найденов

ЗАКОН
за изменение и допълнение на Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия
(обн., ДВ, бр. 73 от 2010 г.; изм., бр. 88 от 2010 г., бр. 26 и 43 от 2011 г., бр. 44 и 73 от 2012 г., бр. 66, 68 и 70 от 2013 г., бр. 53 и 98 от 2014 г., бр. 14, 56, 79, 94 и 95 от 2015 г., бр. 47, 81 и 103 от 2016 г., бр. 103 от 2017 г., бр. 10 и 20 от 2018 г., бр. 37 от 2019 г., бр. 100 от 2020 г., бр. 80 от 2021 г., бр. 102 от 2022 г., бр. 84 от 2023 г., бр. 13 и 41 от 2024 г., бр. 94 от 2025 г. и бр. 16, 51 и 55 от 2026 г.)

§ 1. В чл. 11, ал. 2, т. 6 след думите „сигнални оръжия“ се поставя запетая и се добавя „и на супресорите“.

§ 2. В чл. 11а, ал. 2, т. 4 след думите „сигналните оръжия“ се поставя запетая и се добавя „и на супресорите“.

§ 3. В чл. 12 се правят следните изменения и допълнения:

1. В ал. 2 думите „Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията“ се заменят с „Министерството на транспорта и съобщенията“.

2. В ал. 3 след думите „по електронен път“ се поставя запетая и се добавя „като в тези случаи не се изисква представяне на документ за платена такса“.

§ 4. В чл. 14, ал. 1 т. 3 се изменя така:

„3. собствени или наети мобилни производствени установки (транспортни инсталации) за взривни вещества, проектирани и предназначени за директно зареждане и производство във взривен сондаж и/или взривна дупка, притежаващи сертификат за съответствие, удостоверяващ годността им;“.

§ 5. В чл. 17, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения:

1. В текста преди т. 1 думите „придружено от следните документи“ се заменят с „което съдържа и е придружено от“.

2. Точка 2 се изменя така:

„2. номер и дата на издаване на разрешение за ползване на обектите и орган, който го е издал, или копие на друг заместващ го документ, когато такъв се изисква съгласно Закона за устройство на територията, и/или номер и дата на сертификат за съответствие, удостоверяващ годността на мобилна производствена установка за взривни вещества по чл. 14, ал. 1, т. 3;“.

3. В т. 8:

а) в буква „а“ след думите „чл. 103, ал. 6“ се добавя „или 7“;

б) в буква „г“ думите „становище по чл. 106, ал. 2 или 6“ се заменят с „влязло в сила решение по чл. 106, ал. 4“.

4. Точка 9 се изменя така:

„9. диплома за завършено висше образование на ръководителите на производство и документ за придобита специалност за персонала по чл. 14, ал. 1, т. 4 – 7, като при издадена диплома от чуждестранно висше училище се посочва номерът, под който документът е регистриран в Националния център за информация и документация или съответното висше училище, където лицето продължава обучението си; списък на персонала, нает по трудов договор, включително квалифицирания персонал по чл. 14, ал. 1, т. 4 – 7; списъкът трябва да съдържа имена, длъжност и идентификационен код на лицата;“.

5. Създава се нова т. 15:

„15. копие на договор за концесия и копие на съгласувания при условията и по реда на Закона за подземните богатства цялостен работен проект за добив и първична преработка, когато лицето кандидатства за издаване на разрешение за производство в обектите и съоръженията, използвани за добивната дейност на подземната минна промишленост по § 5а от допълнителните разпоредби на Закона за устройство на територията;“.

6. Досегашната т. 15 става т. 16.

§ 6. В чл. 18 се правят следните изменения:

1. В текста преди т. 1 думите „придружено от следните документи“ се заменят с „което съдържа и е придружено от“.

2. Точка 2 се изменя така:

„2. номер и дата на издаване на разрешение за ползване на обектите и орган, който го е издал, или копие на друг заместващ го документ, когато такъв се изисква съгласно Закона за устройство на територията, и/или номер и дата на сертификат за съответствие, удостоверяващ годността на мобилна производствена установка за взривни вещества по чл. 14, ал. 1, т. 3;“.

§ 7. В чл. 21 ал. 1 се изменя така:

„(1) Разрешенията за производство на взривни вещества, на оръжия, на боеприпаси и на пиротехнически изделия са безсрочни, с изключение на разрешенията за производство на взривни вещества, издадени на концесионери, с цел експлоатация на находища на подземни богатства – за срока на предоставената концесия.“

§ 8. В чл. 32 се правят следните изменения и допълнения:

1. Досегашният текст става ал. 1.

2. Създава се ал. 2:

„(2) Алинея 1 не се прилага за обектите и съоръженията, използвани за добивната дейност на подземната минна промишленост по § 5а от допълнителните разпоредби на Закона за устройство на територията.“

§ 9. В чл. 37 се правят следните изменения и допълнения:

1. В текста преди т. 1 думите „придружено от следните документи“ се заменят с „което съдържа и е придружено от“.

2. В т. 1 след думата „документацията“ се добавя „и информацията“.

3. Точка 3 се изменя така:

„3. списък на лицата по чл. 36, ал. 1, наети по трудов договор, съдържащ и информация за номер, дата и издател на документа за придобита квалификация съгласно изискванията на чл. 36, ал. 2, както и документацията по т. 5 – 7 за всяко от лицата;“.

§ 10. В чл. 38 ал. 1 се изменя така:

„(1) При постъпване на заявлението и документацията по чл. 37 ГДНП на МВР оценява пълнотата и съответствието на подадената документация с изискванията за издаване на разрешение и извършва проверка или я възлага на съответното РУ на МВР по местонахождение на складовете и/или търговските обекти, посочени в заявлението.“

§ 11. В чл. 60, ал. 1 се създава т. 7:

„7. употребата на пиротехнически изделия в границите на урбанизираните територии за времето от 14,00 до 16,00 ч. и от 23,00 до 8,00 ч., с изключение на дните за посрещане на Нова година – 31 декември и 1 януари.“

§ 12. В чл. 61, ал. 2 т. 1 се отменя.

§ 13. В чл. 62 се правят следните изменения и допълнения:

1. Досегашният текст става ал. 1 и в нея:

а) в текста преди т. 1 думите „придружено от следните документи“ се заменят с „което съдържа и е придружено от“;

б) точки 1 и 2 се изменят така:

„1. номер и дата на издаване на разрешение за ползване на обектите или на друг заместващ го документ, когато такъв се изисква съгласно Закона за устройство на територията, и орган, който го е издал;

2. декларация, че заявителят разполага със собствен или нает обект, в която се посочват индивидуализиращи данни за документа за собственост/ползване в зависимост от вида му, а ако същият подлежи на вписване, се посочват акт, том, година и служба по вписванията, в която е вписан;“

в) в т. 4 думите „копие от свидетелство за придобита правоспособност“ се заменят с „номер, дата и издател на свидетелство за придобита правоспособност“.

2. Създава се ал. 2:

„(2) Когато административният орган няма достъп до информацията по служебен път, изисква от заявителя съответните документи.“

3. Създават се ал. 3 и 4:

„(3) За получаване на разрешение по ал. 1 не се изисква разрешение за ползване на обекта или друг заместващ го документ, когато такъв се изисква съгласно Закона за устройство на територията, когато взривните вещества се съхраняват в подземни складове по смисъла на § 5а от допълнителните разпоредби на Закона за устройство на територията, които според работните проекти по част трета, глава трета от Закона за подземните богатства технологично обслужват процеса на добив на подземни богатства, не могат да се използват самостоятелно, нямат и не могат да имат друго предназначение по време на или след приключване на добивната дейност.

(4) За получаване на разрешение за съхранение в подземен склад/складове, който/които технологично обслужва/обслужват процеса на подземен добив на полезни изкопаеми, лицето, получило разрешение за придобиване на взривни вещества, подава писмено или по електронен път до директора на ГДНП на МВР, съответно до началника на РУ на МВР по местонахождението на миннодобивния обект, заявление по образец, което съдържа информацията и е придружено от документите по ал. 1, т. 3, 4 и 6, както и:

1. съгласувания при условията и по реда на Закона за подземните богатства цялостен работен проект за добив и първична преработка, предвиждащ изграждането на склада/складовете;

2. протокол за приемане на изградения/изградените съгласно нормативните изисквания и проекта по т. 1 склад/складове, подписан от комисия, в чийто състав задължително се включват представители на Министерството на енергетиката, началника на рудника, в който е разположен подземният склад/складове, главния инженер на рудника и проектанта на взривния склад;

3. копие от договор с лице, извършващо частна охранителна дейност за надземна въоръжена охрана, извършвана при условията и по реда на Закона за частната охранителна дейност; когато надземната охрана ще се извършва от служители на лицето по ал. 1, това обстоятелство се отразява в заявлението и се проверява служебно.“

§ 14. В чл. 63а се правят следните изменения и допълнения:

1. Досегашният текст става ал. 1 и в нея:

а) в текста преди т. 1 думите „придружено от“ се заменят с „което съдържа и е придружено от“;

б) точка 3 се изменя така:

„3. списък на лицата по чл. 63, ал. 1, т. 2 – 4, наети по трудов договор, съдържащ и информация за номер, дата и издател на документа за придобита квалификация съгласно изискванията на чл. 63, ал. 2 и документацията по чл. 61, ал. 4 за всяко от лицата.“

2. Създава се ал. 2:

„(2) Когато административният орган няма достъп до информацията по служебен път, изисква от заявителя съответните документи.“

§ 15. В чл. 64 се правят следните изменения:

1. В текста преди т. 1 думите „придружено от следните документи“ се заменят с „което съдържа и е придружено от“.

2. В т. 1 думите „копие от свидетелство за придобита правоспособност“ се заменят с „номер, дата и издател на свидетелство за придобита правоспособност“.

§ 16. В чл. 65 се правят следните изменения и допълнения:

1. В ал. 1:

а) в текста преди т. 1 думите „придружено от следните документи“ се заменят с „което съдържа и е придружено от“;

б) в т. 2 думите „копие от свидетелство за придобита правоспособност“ се заменят с „номер, дата и издател на свидетелство за придобита правоспособност“.

2. В ал. 2:

а) в текста преди т. 1 думите „придружено от“ се заменят с „което съдържа и е придружено от“;

б) в т. 3 след думата „документацията“ се добавя „и информацията“.

§ 17. В чл. 74 се създава ал. 3:

„(3) Алинеи 1 и 2 не се прилагат за обектите и съоръженията, използвани за добивната дейност на подземната минна промишленост по § 5а от допълнителните разпоредби на Закона за устройство на територията.“

§ 18. В чл. 77 ал. 5 и 6 се отменят.

§ 19. В чл. 79 се правят следните изменения и допълнения:

1. В ал. 2:

а) текстът преди т. 1 се изменя така: „Заявлението на лицата по ал. 1, които разполагат със складове за съхранение на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях, съдържа и е придружено от:“;

б) точки 1 и 2 се изменят така:

„1. номер и дата на издаване на разрешение за ползване на обектите или на друг заместващ го документ, когато такъв се изисква съгласно Закона за устройство на територията, и орган, който го е издал;

2. декларация, че заявителят разполага със собствен или нает обект, в която се посочват индивидуализиращи данни за документа за собственост/ползване в зависимост от вида му, а ако същият подлежи на вписване, се посочват акт, том, година и служба по вписванията, в която е вписан;“

в) точка 5 се изменя така:

„5. списък на лицата по ал. 4, наети по трудов договор, съдържащ и информация за номер, дата и издател на документа за придобита квалификация съгласно изискванията на ал. 5, и документацията по чл. 61, ал. 4 за всяко от лицата.“

2. Създава се нова ал. 3:

„(3) Когато административният орган няма достъп до информацията по служебен път, изисква от заявителя съответните документи.“

3. Досегашната ал. 3 става ал. 4.

4. Досегашната ал. 4 става ал. 5 и в нея думите „ал. 3“ се заменят с „ал. 4“.

5. Досегашната ал. 5 става нова ал. 6.

§ 20. В чл. 80 се правят следните изменения и допълнения:

1. В ал. 3:

а) в текста преди т. 1 думите „придружено от“ се заменят с „което съдържа и е придружено от“;

б) в т. 1 след думата „документите“ се добавя „и информацията“;

в) точка 4 се изменя така:

„4. списък на лицата по ал. 1, т. 2 – 4, наети по трудов договор, съдържащ и информация за номер, дата и издател на документа за придобита квалификация съгласно изискванията на ал. 2, както и документацията по чл. 61, ал. 4 за всяко от лицата;“.

2. Създава се ал. 7:

„(7) Когато административният орган няма достъп до информацията по служебен път, изисква от заявителя съответните документи.“

§ 21. В чл. 81а се правят следните изменения и допълнения:

1. В ал. 3:

а) в текста преди т. 1 думите „придружено от“ се заменят с „което съдържа и е придружено от“;

б) точки 2 и 3 се изменят така:

„2. номер и дата на издаване на разрешение за ползване на обектите или на друг заместващ го документ, когато такъв се изисква съгласно Закона за устройство на територията, и орган, който го е издал;

3. декларация, че заявителят разполага със собствен или нает обект, в която се посочват индивидуализиращи данни за документа за собственост/ползване в зависимост от вида му, а ако същият подлежи на вписване, се посочват акт, том, година и служба по вписванията, в която е вписан;“

в) в т. 6 думите „документ за правоспособност“ се заменят с „номер и дата на документ за правоспособност“.

2. Създава се ал. 4:

„(4) Когато административният орган няма достъп до информацията по служебен път, изисква от заявителя съответните документи.“

§ 22. В чл. 83, ал. 5 се създава изречение второ: „При незаета длъжност началник на РУ на МВР, същите се издават от директора на СДВР/ОДМВР, на чиято територия е съответното РУ.“

§ 23. В чл. 86, ал. 2, изречение второ след думите „с нестопанска цел“ се поставя запетая и се добавя „и документи, свързани с промяна на постоянен адрес, като тези обстоятелства се отразяват в заявлението и се проверяват служебно“.

§ 24. В чл. 87, ал. 1, т. 3 накрая се добавя „или други идентични по вид и калибър на вписаните в разрешителното огнестрелни оръжия, собственост на лицето по чл. 81а, ал. 2, собственик или ползвател на стрелбището“.

§ 25. Създава се чл. 97а:

„Чл. 97а. (1) Лицата, получили разрешение за носене и употреба на дългоцевно нарезно оръжие за ловни и/или спортни цели, могат да закупуват супресори след представяне на разрешението и документ за самоличност. След придобиването на супресорите се прилагат правилата на чл. 54.

(2) Лицата, придобили супресори, могат да ги продават по реда на чл. 55.“

§ 26. В чл. 98, ал. 1, изречение второ думите „по постоянен и“ се заличават и се създава изречение трето: „В 14-дневен срок от датата на подаване на уведомлението началникът на РУ на МВР по настоящ адрес уведомява органа, издал разрешението за съхранение и/или носене и употреба на огнестрелно оръжие, за постъпилото уведомление.“

§ 27. В чл. 100, ал. 3 навсякъде думите „транспорта, информационните технологии и съобщенията“ се заменят с „транспорта и съобщенията“.

§ 28. В чл. 102, ал. 4 се създава изречение второ: „При незаета длъжност началник на РУ на МВР, същите се издават от директора на СДВР/ОДМВР, на чиято територия е съответното РУ.“

§ 29. В чл. 121, ал. 2 се правят следните изменения:

1. В текста преди т. 1 думите „придружено от следните документи“ се заменят с „което съдържа и е придружено от“.

2. Точка 5 се изменя така:

„5. когато лицето по ал. 1 няма разрешение за съхранение – декларация, че разполага със собствен или нает обект, в която се посочват индивидуализиращи данни за документа за собственост/ползване в зависимост от вида му, а ако същият подлежи на вписване, се посочват акт, том, година и служба по вписванията, в която е вписан;“.

§ 30. В чл. 135 се правят следните изменения и допълнения:

1. Досегашният текст става ал. 1 и в нея:

а) в текста преди т. 1 думите „придружено от“ се заменят с „което съдържа и е придружено от“;

б) в т. 1 думите „чл. 17, ал. 1, т. 1 – 4, 6 и 15“ се заменят с „чл. 17, ал. 1, т. 1 – 4, 6 и 16“;

в) точка 2 се изменя така:

„2. номер, дата и издател на документа за придобита квалификация на лицата по чл. 134, ал. 3;“.

2. Създава се ал. 2:

„(2) Когато административният орган няма достъп до информацията по служебен път, изисква от заявителя съответните документи.“

§ 31. В чл. 139, ал. 2 след думата „промяната“ се добавя „по ал. 1, т. 1 и 2“.

Преходни и заключителни разпоредби

§ 32. Неприключилите към датата на влизане в сила на този закон производства се разглеждат по реда на този закон.

§ 33. В Закона за устройство на територията (обн., ДВ, бр. 1 от 2001 г.; изм., бр. 41 и 111 от 2001 г., бр. 43 от 2002 г., бр. 20, 65 и 107 от 2003 г., бр. 36 и 65 от 2004 г., бр. 28, 76, 77, 88, 94, 95, 103 и 105 от 2005 г., бр. 29, 30, 34, 37, 65, 76, 79, 80, 82, 106 и 108 от 2006 г., бр. 41, 53 и 61 от 2007 г., бр. 33, 43, 54, 69, 98 и 102 от 2008 г., бр. 6, 17, 19, 80, 92 и 93 от 2009 г., бр. 15, 41, 50, 54 и 87 от 2010 г., бр. 19, 35, 54 и 80 от 2011 г., бр. 29, 32, 38, 45, 47, 53, 77, 82 и 99 от 2012 г., бр. 15, 24, 27, 28, 66 и 109 от 2013 г., бр. 49, 53, 98 и 105 от 2014 г., бр. 35, 61, 62, 79 и 101 от 2015 г., бр. 15 и 51 от 2016 г., бр. 13, 63, 92, 96 и 103 от 2017 г., бр. 21, 28, 55 и 108 от 2018 г., бр. 1, 24, 25, 41, 44, 62 и 101 от 2019 г., бр. 17, 21, 60 и 62 от 2020 г.; Решение № 14 на Конституционния съд от 2020 г. – бр. 92 от 2020 г.; изм., бр. 104 от 2020 г., бр. 16, 20 и 21 от 2021 г.; Решение № 17 на Конституционния съд от 2021 г. – бр. 94 от 2021 г.; изм., бр. 42 от 2022 г., бр. 6 и 86 от 2023 г. и бр. 35, 47 и 87 от 2025 г.) в допълнителните разпоредби се създава § 5а:

„§ 5а. Не са строежи и не подлежат на въвеждане в експлоатация по реда на този закон обектите и съоръженията, използвани за добивната дейност на подземната минна промишленост, включително подземни складове за взривни материали, които според работните проекти по част трета, глава трета от Закона за подземните богатства технологично обслужват процеса на добив на подземни богатства, не могат да се използват самостоятелно, нямат и не могат да имат друго предназначение по време на или след приключване на добивната дейност.“

§ 34. В Закона за подземните богатства (обн., ДВ, бр. 23 от 1999 г.; изм., бр. 28 от 2000 г., бр. 108 от 2001 г., бр. 47 от 2002 г., бр. 86 от 2003 г., бр. 28 и 94 от 2005 г., бр. 30, 36 и 37 от 2006 г., бр. 55 от 2007 г., бр. 70 от 2008 г., бр. 19 и 82 от 2009 г., бр. 46, 61 и 100 от 2010 г., бр. 19 от 2011 г., бр. 14 и 45 от 2012 г., бр. 66 от 2013 г., бр. 98 от 2014 г., бр. 14 и 56 от 2015 г., бр. 96 от 2017 г., бр. 77 и 98 от 2018 г., бр. 79 от 2020 г., бр. 17 от 2021 г., бр. 86 от 2023 г. и бр. 61, 67 и 95 от 2025 г.) в чл. 85 се правят следните изменения и допълнения:

1. Досегашният текст става ал. 1.

2. Създава се ал. 2:

„(2) С наредбата по ал. 1 се определят минималните изисквания за съхранение на взривни вещества в подземни складове, които технологично обслужват процеса на добив на подземни богатства.“

Законът е приет от 52-рото Народно събрание на 15 октомври 2026 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.

За председател на Народното събрание: Иван Ангелов

УКАЗ № 330

На основание чл. 98, т. 4 от Конституцията на Република България

ПОСТАНОВЯВАМ:

Да се обнародва в „Държавен вестник“ Законът за изменение и допълнение на Закона за управление на отпадъците, приет от 52-рото Народно събрание на 16 октомври 2026 г.

Издаден в София на 23 октомври 2026 г.

Президент на Републиката: Илияна Йотова

Подпечатан с държавния печат.

Министър на правосъдието: Николай Найденов

ЗАКОН
за изменение и допълнение на Закона за управление на отпадъците
(обн., ДВ, бр. 53 от 2012 г.; изм., бр. 66 от 2013 г.; Решение № 11 на Конституционния съд от 2014 г. – бр. 61 от 2014 г.; изм., бр. 98 от 2014 г., бр. 14 от 2015 г., бр. 105 от 2016 г., бр. 13, 85, 88 и 102 от 2017 г., бр. 53, 77 и 98 от 2018 г., бр. 1, 25, 56 и 81 от 2019 г., бр. 105 от 2020 г., бр. 14, 18 и 19 от 2021 г., бр. 17 от 2022 г., бр. 11, 106 и 108 от 2023 г. и бр. 67, 79 и 81 от 2024 г.)

§ 1. В чл. 14 ал. 10 се изменя така:

„(10) Разходите, които се обезпечават от лицата по ал. 1 и/или критериите за определяне на възнаграждението към лицата по ал. 2, т. 2, се определят с наредбите по чл. 13, ал. 1 по разходно-ефективен и прозрачен начин и не могат да надвишават необходимите разходи за предоставяне на услугите по управление на отпадъците, като:

1. покриват разходите, свързани с дейностите по разделно събиране на отпадъци и тяхното последващо превозване и третиране, включително третирането, което се изисква с оглед постигането на целите по приложимите регламенти, този закон и наредбите по чл. 13, ал. 1;

2. отчитат приходите от повторна употреба, продажбата на продукти и материали, получени в резултат на третирането на отпадъците, както и други приходи, пряко свързани с управлението на отпадъците.“

§ 2. В чл. 18 се правят следните изменения и допълнения:

1. В ал. 3 текстът преди т. 1 се изменя така: „Министърът на околната среда и водите може по всяко време да възложи извършването на текуща, извънредна или допълнителна проверка по договорени процедури, когато това е необходимо за установяване изпълнението на условията в издадените разрешения, поставените цели и изпълнението на изискванията, определени в този закон и в наредбите по чл. 13, ал. 1, в т.ч. проверка на икономическата информация, доказваща пуснатите на пазара продукти, в резултат на чиято употреба се образуват масово разпространени отпадъци, събирането, повторната употреба, рециклирането и оползотворяването на отпадъците, както и на размера на начислените такси по чл. 59 и/или извършените разходи за дейности с отпадъци, на следните лица:“.

2. Създават се ал. 3а и 3б:

„(3а) Проверките по ал. 3 могат да обхващат цялата верига на изпълнение на задълженията по разширена отговорност на производителя, включително:

1. количествата продукти, пуснати на пазара;

2. начислените, събраните и разходваните финансови средства;

3. договорите с лицата по чл. 14 и с операторите по управление на отпадъци;

4. количествата събрани отпадъци;

5. количествата отпадъци, предадени за повторна употреба, рециклиране и оползотворяване;

6. първичните счетоводни, търговски, транспортни, складови, кантарни и други документи;

7. данните в информационните системи и регистрите;

8. извършените разходи за дейности по управление на отпадъците;

9. спазването на изискванията за финансово управление и отчетност;

10. други обстоятелства, свързани с изпълнението на задълженията и постигането на целите.

(3б) При извършване на проверките по ал. 3 може да се извършва съпоставка и кръстосана проверка на данните, предоставени от организацията по оползотворяване, лицата по чл. 14, ал. 2, т. 1 и лицата, извършващи дейности по събиране, транспортиране, повторна употреба, рециклиране и оползотворяване, както и с данни от други информационни системи и регистри, когато това е необходимо за установяване на достоверността на отчетените количества и извършените дейности.“

3. Алинея 4 се изменя така:

„(4) Одиторите, извършващи проверки по ал. 3, се определят от министъра на околната среда и водите на случаен принцип, при спазване на изискванията за независимост.“

4. Създават се ал. 4а и 4б:

„(4а) Организациите по оползотворяване, лицата, изпълняващи задълженията си индивидуално, и лицата, извършващи дейности по управление на отпадъци във връзка с изпълнението на задълженията по този закон, са длъжни да осигурят на одиторите и проверяващите пълен и своевременен достъп до необходимата документация, счетоводната информация, информационните системи, регистрите, площадките и обектите, свързани с изпълнението на задълженията, както и до лицата и информацията, необходими за извършване на проверката.

(4б) Когато при проверката по ал. 3 се установят съществени несъответствия между декларираните и установените количества, данни или финансови показатели, министърът на околната среда и водите може да поиска съдействие от министъра на финансите, включително проверка на първичните документи и на място.“

5. Алинея 5 се изменя така:

„(5) Разходите за извършване на проверки по ал. 3 са за сметка на проверяваната организация по оползотворяване и/или на лицата, изпълняващи задълженията си индивидуално, и се възстановяват на Министерството на околната среда и водите по ред, определен от министъра на околната среда и водите, в срок до един месец от тяхното предявяване.“

6. Алинея 6 се отменя.

7. Алинея 7 се изменя така:

„(7) Направените констатации в докладите от проверките по ал. 3 са основание за предприемане на действия по глава пета, раздел III, включително за налагане на санкции и/или отнемане на разрешенията на организациите по оползотворяване или на лицата, изпълняващи задълженията си индивидуално, както и за налагане на санкции на лицата, които пускат на пазара продукти, след употребата на които се образуват масово разпространени отпадъци, както и на лицата по ал. 3, т. 4 в случай на установени нарушения на този закон и на наредбите по чл. 13, ал. 1.“

8. В ал. 9 изречение първо се изменя така: „Ежегодно министърът на околната среда и водите назначава със заповед комисия, която да анализира отчетите, докладите с фактическите констатации и документите по ал. 1.“

§ 3. В чл. 44, ал. 2 накрая се добавя „включително данни за движението на отпадъците между отделните притежатели и площадки, за лицата, извършили транспортирането и третирането, както и за количеството и вида на получените след третирането суровини, материали, продукти и отпадъци, подготвени за повторна употреба“.

§ 4. В чл. 53 ал. 3 се изменя така:

„(3) Програмите по ал. 1 съдържат:

1. описание на системата за разделно събиране и на мерките и начините, по които се изпълняват задълженията за разделно транспортиране, съхраняване, предварително третиране, подготовка за повторна употреба, рециклирането, оползотворяването и обезвреждането на съответния поток отпадък;

2. описание на мерките за изпълнение на целите по чл. 13, ал. 1;

3. финансов план, съдържащ прогноза за инвестиционните и експлоатационните разходи по години за срока съгласно чл. 88, ал. 1, с финансов разчет за обезпечаването им, прогноза за приходите и разходите по години и доказателства за финансовото обезпечаване на първоначалните инвестиционни и експлоатационни разходи;

4. мерки за събиране на специфичния поток отпадък от домакинствата, административните, социалните и обществените сгради, търговските и други обекти, мерки за събиране на специфичния поток отпадък извън домакинствата, както и мерки за обратно приемане на отпадъка и обхващане на жители, които ще бъдат обслужвани от системата за организирано разделно събиране;

5. информация за сключени договори на организацията по оползотворяване с общини в случаите на законово изискване системата за разделно събиране да обхваща определен брой население;

6. мерки за изпълнение, предвидени от производителите на конкретния продукт, предоставени от лицата, които ги пускат на пазара, участващи в организация по оползотворяване или сключили предварителни договори с нея, или изпълняващи задълженията си индивидуално;

7. дейности за публичност и прозрачност, в т.ч. провеждане на информационни кампании, разработване на информационни материали и разработване на информационни материали, насочени към индустрията, домакинствата и учебните заведения, както и предварителен финансов разчет за разходите за публичност и прозрачност по години;

8. мерки за предотвратяване образуването на отпадъци, за повторна употреба и предотвратяване на нерегламентираното изхвърляне на отпадъци;

9. провеждане на редовен диалог между заинтересованите страни, участващи в изпълнението на схемите за разширената отговорност на производителя, включително производителите и дистрибуторите, частните или публичните оператори, действащи в областта на отпадъците, кметовете на общини, юридическите лица с нестопанска цел и ако е приложимо, предприятията по Закона за предприятията на социалната и солидарна икономика, мрежите за повторна употреба и за ремонт, както и операторите, осъществяващи подготовка за повторна употреба;

10. предоставяне на информация за възможни стимули, в т.ч. икономически, за притежателите на отпадъци за предаването на техните отпадъци на системи за разделно събиране;

11. еднакво третиране на производителите на продукти независимо от техния произход или размер, включително за малките и средните предприятия, произвеждащи малки количества продукти.“

§ 5. В чл. 59 се правят следните изменения и допълнения:

1. В ал. 2 след думите „министърът на околната среда и водите“ се добавя „а в случая по ал. 1, т. 1 директорът на РИОСВ, на чиято територия се извършва дейността“ и думата „определя“ се заменя с „определят“.

2. В ал. 4 думите „Националната агенция за приходите (НАП)“ се заменят с „НАП“.

3. Алинея 5 се изменя така:

„(5) Събраните суми от НАП постъпват по сметката на ПУДООС.“

4. Създават се нови ал. 7 и 8:

„(7) Размерът на продуктовата такса по ал. 1 е разходоориентиран и се определя на основата на разходите за всички дейности по разделно събиране, транспортиране, подготовка за предварително третиране, предварително третиране, рециклиране, оползотворяване и депониране за съответната категория отпадък.

(8) Средствата, събрани от продуктовата такса по ал. 1, се разходват от ПУДООС за резултат – извършени дейности по разделно събиране, транспортиране, подготовка за предварително третиране, предварително третиране, рециклиране, оползотворяване и депониране на отпадъци, с които се изпълняват цели по чл. 13, ал. 1, по ред, определен с наредба на Министерския съвет.“

5. Досегашните ал. 7 и 8 стават съответно ал. 9 и 10.

§ 6. В чл. 81 се правят следните изменения и допълнения:

1. Създава се нова ал. 5:

„(5) Наредбите по чл. 13, ал. 1 не могат да предвиждат прилагане към заявлението на други или с различно съдържание документи извън посочените в ал. 4, както и да поставят допълнителни условия по процедурата по издаване на разрешение.“

2. Досегашните ал. 5, 6, 7 и 8 стават съответно ал. 6, 7, 8 и 9.

§ 7. В чл. 82, ал. 1 се правят следните изменения:

1. В т. 1 думите „1 000 000 лв.“ се заменят с „250 000 евро“.

2. В т. 2 думите „500 000 лв.“ се заменят със „125 000 евро“.

3. В т. 3 думите „100 000 лв.“ се заменят с „25 000 евро“.

4. В т. 4 думите „200 000 лв.“ се заменят с „50 000 евро“.

§ 8. В чл. 84, ал. 1 числото „500 000“ се заменя с „350 000“.

§ 9. В чл. 84а, ал. 1 числото „1 000 000“ се заменя с „350 000“.

§ 10. В чл. 87 се правят следните изменения и допълнения:

1. Алинея 2 се отменя.

2. Създават се ал. 4 – 7:

„(4) Министърът на околната среда и водите не може да издаде отказ за издаване на разрешение, когато представената от заявителя програма съдържа всички изискуеми реквизити по чл. 53, ал. 3. Компетентният орган извършва проверка единствено за нормативното съответствие на подадените документи, без да извършва преценка относно съдържанието на програмата.

(5) Министърът на околната среда и водите не може да издаде отказ за издаване на разрешение, когато отказът е основан единствено на нередовности в документите или липса на информация от заявителя, чието коригиране е можело да бъде изискано по реда на чл. 86, ал. 2.

(6) При отказ за издаване на разрешение предоставената банкова гаранция се освобождава незабавно от министъра на околната среда и водите.

(7) Отказите за издаване на разрешение се публикуват на интернет страницата на Министерството на околната среда и водите в 7-дневен срок от влизането им в сила.“

§ 11. Създава се чл. 88а:

„Чл. 88а. (1) Всяка организация по оползотворяване ежегодно в срок до 31 март предоставя в Министерството на околната среда и водите обобщена информация за:

1. методиката за формиране на възнаграждението към членовете й;

2. приложимите цени и условия по договорите с членовете й;

3. предвидените промени в стойностите на възнаграждението, когато такива са налице, и мотивите за изменението.

(2) Министерството на околната среда и водите публикува предоставената информация по ал. 1 ежегодно в срок до 15 април на интернет страницата си в структуриран и достъпен формат при спазване на изискванията за защита на личните данни и търговската тайна, без това да ограничава публикуването на наименованието на изпълнителя, предмета и стойността на договора, отчетените количества и платените суми.

(3) Организациите по оползотворяване са длъжни да уведомяват всички свои членове, както и Министерството на околната среда и водите, за всяко предстоящо увеличение на възнаграждението, таксите или промяна в методиката за тяхното изчисляване най-малко три месеца преди датата на влизането в сила на изменението.“

Преходни и заключителни разпоредби

§ 12. Започналите и неприключили до влизането в сила на този закон производства се довършват при условията и по реда на този закон.

§ 13. Организациите по оползотворяване и лицата по чл. 14, ал. 1, изпълняващи задълженията си индивидуално, които до влизането в сила на този закон притежават разрешение по чл. 81, ал. 1, привеждат дейността си в съответствие с изискванията на този закон, като актуализират програмата по чл. 53 при подаване на следващо заявление по чл. 89, ал. 1 или заявление по чл. 90. Компетентният орган разглежда подадените заявления и актуализираната програма по реда и в сроковете по глава пета, раздел III.

§ 14. В тримесечен срок от влизането в сила на този закон министърът на околната среда и водите привежда подзаконовите актове, които издава, в съответствие с него.

§ 15. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“.

Законът е приет от 52-рото Народно събрание на 16 октомври 2026 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.

За председател на Народното събрание: Иван Ангелов

УКАЗ № 331

На основание чл. 98, т. 4 от Конституцията на Република България

ПОСТАНОВЯВАМ:

Да се обнародва в „Държавен вестник“ Законът за изменение и допълнение на Закона за железопътния транспорт, приет от 52-рото Народно събрание на 16 октомври 2026 г.

Издаден в София на 23 октомври 2026 г.

Президент на Републиката: Илияна Йотова

Подпечатан с държавния печат.

Министър на правосъдието: Николай Найденов

ЗАКОН
за изменение и допълнение на Закона за железопътния транспорт
(обн., ДВ, бр. 97 от 2000 г.; изм., бр. 47 и 96 от 2002 г., бр. 70 и 115 от 2004 г., бр. 77 и 88 от 2005 г., бр. 36, 37, 62, 92 и 108 от 2006 г., бр. 22, 35, 74 и 81 от 2009 г., бр. 87 от 2010 г., бр. 47 от 2011 г., бр. 15 и 68 от 2013 г., бр. 17 и 47 от 2015 г., бр. 19 и 58 от 2016 г., бр. 96 и 103 от 2017 г., бр. 17 и 77 от 2018 г., бр. 20 и 62 от 2019 г., бр. 79 от 2020 г., бр. 11 от 2021 г., бр. 81 от 2025 г. и бр. 16, 32 и 51 от 2026 г.)

§ 1. В чл. 6 се правят следните изменения и допълнения:

1. В ал. 4 думите „Регламент (ЕО) № 1371/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2007 г. относно правата и задълженията на пътниците, използващи железопътен транспорт (ОВ, L 315/14 от 3 декември 2007 г.)“ се заменят с „Регламент (ЕС) 2021/782 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2021 г. относно правата и задълженията на пътниците, използващи железопътен транспорт (ОВ, L 172/1 от 17 май 2021 г.)“, а думите „Регламент (ЕО) № 1371/2007“ се заменят с „Регламент (ЕС) 2021/782“.

2. Създава се ал. 8:

„(8) Изпълнителна агенция „Железопътна администрация“ e регистриращ орган, който обработва заявленията и актуализира данните в Европейския регистър на превозните средства относно превозните средства, регистрирани на територията на Република България.“

§ 2. В чл. 7, ал. 3 т. 1 се отменя.

§ 3. В чл. 45, ал. 3 думите „на превозните средства“ се заменят с „по чл. 6, ал. 8“.

§ 4. В чл. 117, ал. 2, т. 11 думите „Регламент (ЕО) № 1371/2007“ се заменят с „Регламент (ЕС) 2021/782“.

§ 5. В § 1 от допълнителните разпоредби се правят следните изменения:

1. В т. 40 думите „на превозните средства по чл. 7, ал. 3, т. 1“ се заменят с „по чл. 6, ал. 8“.

2. Точка 41 се отменя.

Заключителна разпоредба

§ 6. В срок до 5 години след влизането в сила на този закон изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Железопътна администрация“ извършва последваща оценка на въздействието му при условията и по реда, предвидени в Закона за нормативните актове.

Законът е приет от 52-рото Народно събрание на 16 октомври 2026 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.

За председател на Народното събрание: Иван Ангелов

РЕШЕНИЕ № 17 от 20 октомври 2026 г.
по конституционно дело № 15 от 2026 г.

Конституционният съд в състав: председател: Павлина Панова, членове: Атанас Семов, Красимир Влахов, Янаки Стоилов, Соня Янкулова, Борислав Белазелков, Десислава Атанасова, Галина Тонева, Сашо Пенов, Невин Фети, Орлин Колев, при участието на секретар-протоколиста Милена Петрова разгледа в закрито заседание на 20.10.2026 г. конституционно дело № 15/2026 г., докладвано от съдия Соня Янкулова.

Производството е по чл. 149, ал. 1, т. 2 от Конституцията на Република България във фазата на произнасяне по същество.

Производството по конституционно дело № 15/2026 г. е образувано на 31.07.2026 г. по искане на 50 народни представители от 52-рото Народно събрание за установяване на противоконституционност на Закона за държавния бюджет на Република България за 2026 г. (ДВ, бр. 69 от 2026 г.) (ЗДБРБ за 2026 г.).

Производството по конституционно дело № 16/2026 г. е образувано на 31.07.2026 г. по искане на 53-ма народни представители от 52-рото Народно събрание за установяване на противоконституционност на § 11, т. 1 – 4 и на § 46, ал. 1 и 2 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2026 г. (ПЗР на ЗДБРБ за 2026 г.) и на чл. 218, ал. 2 в частта „60 на сто от основното месечно възнаграждение на народен представител“ от Закона за съдебната власт (обн. ДВ, бр. 64 от 2007 г.; посл. доп., бр. 92 от 2026 г.) (ЗСВ), създаден с § 21, т. 1 ПЗР на ЗДБРБ за 2026 г.

Производството по конституционно дело № 18/2026 г. е образувано на 5.08.2026 г. по искане на омбудсмана за установяване на противоконституционност на § 11, т. 1 – 4 и на § 46 ПЗР на ЗДБРБ за 2026 г.

Според вносителя на искането по к.д. № 15/2026 г. Законът за държавния бюджет на Република България за 2026 г. е противоконституционен поради противоречие с чл. 4, ал. 1 и 3 и чл. 5, ал. 4 от Конституцията. Посочва, че законът е приет с дефицит от 5,7 % от брутния вътрешен продукт на страната, което „е в директно и преднамерено несъответствие“ с „императивните разпоредби на Закона за публичните финанси“. Намира това за нарушение и на член 126 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), Протокол (№ 12) относно процедурата при прекомерен дефицит (Протокол № 12) и Директива 2011/85/ЕС на Съвета от 8 ноември 2011 г. относно изискванията за бюджетните рамки на държавите членки (Директива 2011/85/ЕС).

Според вносителя на искането по к.д. № 16/2026 г. § 11, т. 1 – 4 и § 46, ал. 1 и 2 ПЗР на ЗДБРБ за 2026 г. и разпоредбата на чл. 218, ал. 2 ЗСВ в частта „60 на сто от основното месечно възнаграждение на народен представител“, създадена с § 21, т. 1 ПЗР на ЗДБРБ за 2026 г., противоречат на чл. 4, ал. 1 и 3, чл. 6, ал. 2, чл. 8, 16, чл. 48, ал. 1 и 5, чл. 117, ал. 2 и 3 и чл. 133 от Конституцията. Изтъква, че приемането на § 11, т. 1 – 4 и на § 46, ал. 1 и 2 ПЗР на ЗДБРБ за 2026 г. чрез преходните и заключителните разпоредби на годишния закон за държавния бюджет „нарушава принципа на правовата държава относно предвидимостта, правната сигурност и законността“. Излага конкретни доводи за противоконституционност на всяка от оспорените разпоредби.

Според вносителя на искането по к.д. № 18/2026 г. разпоредбите на § 11, т. 1 – 4 и на § 46 ПЗР на ЗДБРБ за 2026 г. противоречат на чл. 4, ал. 1, чл. 16, чл. 48, ал. 1 и 5, чл. 84, т. 1 и чл. 86, ал. 1 от Конституцията. Аргументира значението на трудовия стаж и на минималната работна заплата за правата на гражданите и посочва, че оспорените изменения създават „непосредствен риск“ за права на гражданите.

Конституционният съд с определения от 4.08.2026 г. и 6.08.2026 г. е допуснал исканията за разглеждане по същество и е присъединил к.д. № 16/2026 г. и к.д. № 18/2026 г. към к.д. № 15/2026 г. за общо разглеждане.

В определението от 4.08.2026 г. по к.д. № 16/2026 г. Съдът е посочил, че § 11, т. 1 – 4 ПЗР на ЗДБРБ за 2026 г., с който се изменя чл. 355, ал. 1 – 4 от Кодекса на труда (КТ), влиза в сила на 1.09.2026 г., поради което към датата на допускане на искането негов предмет е § 11, т. 1 – 4 ПЗР на ЗДБРБ за 2026 г. Към датата на произнасянето на Съда по същество на контрол за конституционосъобразност подлежат направените с този параграф изменения в чл. 355, ал. 1 – 4 КТ.

В отговор на предоставената им възможност от конституираните като заинтересувани институции становища са представили президентът, Министерският съвет, Висшият съдебен съвет и Фискалният съвет. Президентът и Министерският съвет са изразили становище за неоснователност на исканията. Висшият съдебен съвет е изложил мнение за противоконституционност на чл. 218, ал. 2 ЗСВ и на § 11, т. 1 – 4 ПЗР на ЗДБРБ за 2026 г. Фискалният съвет е посочил, че със Закона за държавния бюджет на Република България за 2026 г. не са спазени числовите правила на Закона за публичните финанси.

В отговор на отправената покана становища са представили Конфедерацията на независимите синдикати в България и Конфедерацията на труда „Подкрепа“, както и Асоциацията на индустриалния капитал в България, Българската стопанска камара и сдружение „Съюз за стопанска инициатива“. Синдикалните организации са аргументирали противоконституционност на оспорените § 11, т. 1 – 4 и § 46 ПЗР на ЗДБРБ за 2026 г., а организациите на работодателите са обосновали тяхната конституционосъобразност.

От поканените изтъкнати специалисти от науката и практиката правни мнения са представили проф. д-р Валери Димитров, проф. д-р Емил Мингов и проф. д-р Красимира Средкова. Професор д-р Валери Димитров посочва аргументи за противоконституционност на Закона за държавния бюджет на Република България за 2026 г., а проф. д-р Мингов излага доводи за противоконституционност на § 11, т. 1 – 4 и на § 46 ПЗР на ЗДБРБ за 2026 г. Според проф. д-р Средкова §11, т. 1 – 4 ПЗР на ЗДБРБ за 2026 г. не е противоконституционен, но § 46 ПЗР на ЗДБРБ за 2026 г. и чл. 218, ал. 2 ЗСВ са противоконституционни.

Съществените изводи от постъпилите становища и правни мнения Съдът намира за уместно да не излага в случая, за разлика от традиционния си подход, с оглед на обема на настоящото решение и достъпността им на интернет страницата на Съда.

Конституционният съд, за да се произнесе, като обсъди доводите в исканията, представените по делото становища и правни мнения и относимата правна уредба, установи:

І. По оспорването на Закона за държавния бюджет на Република България за 2026 г.

1. Факти по приемането на Закона за държавния бюджет на Република България за 2026 г.

Съгласно чл. 79, ал. 4 от Закона за публичните финанси (ЗПФ) в срок до 31 октомври Министерският съвет внася в Народното събрание одобрения законопроект за държавния бюджет за следващата година заедно с актуализираната средносрочна бюджетна прогноза, представляваща мотивите към него, и становище по бюджета на съдебната власт.

На 13.11.2025 г. Министерският съвет внася в Народното събрание проект на Закона за държавния бюджет на Република България за 2026 г., Актуализирана средносрочна бюджетна прогноза за периода 2026 – 2028 г. и становище по бюджета на съдебната власт за 2026 г. В мотивите на проекта е посочено, че размерът на бюджетното салдо по консолидираната фискална програма „за всяка година от прогнозния период 2026 – 2028 г. е дефицит от 3,0 %“ от брутния вътрешен продукт. За сектор „Държавно управление“ за 2026 г. салдото е отрицателно –3 % от брутния вътрешен продукт. За 2027 г. и 2028 г. поради ръста на инвестициите в отбрана дефицитът „се очаква да достигне до –4,3 % от БВП [брутния вътрешен продукт] за 2027 г. и до –3,5 % от БВП за 2028 г. С оглед на действието на националната клауза за дерогация съгласно Регламент (ЕС) 2024/1263 това влияние е временно и не води до трайно влошаване на бюджетната позиция и до нарушаване на фискалната устойчивост в дългосрочен план […]. При отчитане на допустимата гъвкавост на разходите за отбрана по националната клауза за дерогация дефицитът на сектор „Държавно управление“ достига 2,5 % от БВП за 2026 г., 2,8 % от БВП за 2027 г. и 2,4 % от БВП за 2028 г.“.

На 3.12.2025 г. по искане на Министерския съвет Народното събрание с решение на основание чл. 81 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание дава съгласие за оттегляне на проекта на Закона за държавния бюджет на Република България за 2026 г. (ДВ, бр. 104 от 2025 г.).

На 8.12.2025 г. Министерският съвет внася в Народното събрание нов проект на Закона за държавния бюджет на Република България за 2026 г. В мотивите на проекта е посочено, че размерът на бюджетното салдо по консолидираната фискална програма „през прогнозния период 2026 – 2028 г. е дефицит от 3,0 % от БВП през 2026 г., 2,8 % от БВП през 2027 г. и 2,4 % от БВП през 2028 г.“. За сектор „Държавно управление“ за 2026 г. салдото е отрицателно –3,0 % от брутния вътрешен продукт. За 2027 и 2028 г. поради ръста на инвестициите в отбрана дефицитът „се очаква да достигне до –4,1 % от БВП за 2027 г. и до –2,9 % от БВП за 2028 г. С оглед на действието на националната клауза за дерогация съгласно Регламент (ЕС) 2024/1263 това влияние е временно и не води до трайно влошаване на бюджетната позиция и до нарушаване на фискалната устойчивост в дългосрочен план […]. При отчитане на допустимата гъвкавост на разходите за отбрана по националната клауза за дерогация дефицитът на сектор „Държавно управление“ достига 2,7 % от БВП за 2026 г., 2,6 % от БВП за 2027 г. и 1,8 % от БВП за 2028 г.“.

На 11.12.2025 г. министър-председателят подава оставка. Оставката е приета с решение на Народното събрание на 12.12.2025 г. (ДВ, бр. 109 от 2025 г.).

На 17.12.2025 г. Народното събрание приема Закона за събирането на приходи и извършването на разходи през 2026 г. до приемането на Закона за държавния бюджет на Република България за 2026 г., Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2026 г. и Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2026 г. (ДВ, бр. 113 от 2025 г.) (Закон за събирането на приходи и извършването на разходи през 2026 г.). Вносител е Министерският съвет. Със закона се урежда събирането на приходи и извършването на разходи до приемането на Закона за държавния бюджет на Република България за 2026 г., „но за срок не по-дълъг от три месеца, при спазване на изискванията на чл. 87 и 98 от Закона за публичните финанси“. Със закона се определя, че „за 2026 г. за размери, база, критерии, параметри, ограничения или други относими показатели на разходите, за които специални закони предвиждат да се определят с годишния закон за държавния бюджет, се прилагат тези, определени в Закона за държавния бюджет на Република България за 2025 г.“.

На 18.03.2026 г. Народното събрание приема Закона за изменение и допълнение на Закона за събирането на приходи и извършването на разходи през 2026 г. (ДВ, бр. 30 от 27.03.2026 г.). С него се премахва тримесечният срок на действие на закона и действието му се удължава до приемането на Закона за държавния бюджет на Република България за 2026 г., Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2026 г. и Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2026 г. Изменението е по предложение на Министерския съвет и има за предмет разходи по бюджетите на общините и възможността за сключване на договор с Европейската комисия за заем по инструмента „Мерки за сигурността на Европа (SAFE) чрез укрепване на европейската отбранителна промишленост“. При обсъждане на този проект народни представители правят девет различни групи предложения, осем от които са относими към разходната, но не и към приходната част на бюджета. Предложенията са приети въпреки предупреждението на министъра на финансите и на народни представители, че това ще доведе до нарушение на изискванията на Закона за публичните финанси за допустимия размер на дефицита на сектор „Държавно управление“.

На 3.06.2026 г. Народното събрание приема Закона за изменение и допълнение на Закона за събирането на приходи и извършването на разходи през 2026 г. (ДВ, бр. 52 от 8.06.2026 г.). Измененията са по предложение на народни представители и касаят размера на държавната субсидия за 2026 г. за един получен действителен глас по чл. 26, ал. 1 от Закона за политическите партии и минималния размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

На 18.06.2026 г. Народното събрание приема Закона за изменение и допълнение на Закона за събирането на приходи и извършването на разходи през 2026 г. (ДВ, бр. 57 от 23.06.2026 г.). Изменението е по предложение на Министерския съвет и с него се създава правомощие на Министерския съвет да поема държавен дълг за финансиране на бюджетния дефицит и да издава облигации за неговото емитиране.

На 1.07.2026 г. Министерският съвет внася в Народното събрание проект на Закона за държавния бюджет на Република България за 2026 г. В приложената към проекта Актуализирана средносрочна бюджетна прогноза за периода 2026 – 2028 г. е посочено, че размерът на бюджетното салдо по консолидираната фискална програма „през прогнозния период 2026 – 2028 г. е дефицит от 5,7 % от БВП през 2026 г., 3,8 % от БВП през 2027 г. и 3,0 % от БВП през 2028 г. Консолидирането на нивото на дефицита по КФП [консолидираната фискална програма] на този етап осигурява завръщане към ограниченията в края на периода“. Посочено е, че „[д]ефицитът на сектор „Държавно управление“ се увеличава до 5,4 % от БВП през 2026 г., след което се очаква постепенно консолидиране до 3,9 % от БВП през 2027 г. и 3,3 % от БВП през 2028 г. Нарастването на дефицита през 2026 г. отразява главно ефекта от структурното увеличение през предходните години на разходите за възнаграждения в публичния сектор и на социалните плащания като дял от общите бюджетни разходи“. В становището на Министерския съвет по бюджета на съдебната власт е предложено приходите по бюджета на съдебната власт да се увеличат, „като увеличението е в размер на 5113,0 хил. евро на база оценката на събираемостта на приходите от структурите на съдебната власт през годината“ (от 61 355,0 хил. евро на 66 468,0 хил. евро). Разходите в проекта на Висшия съдебен съвет са 787 647,5 хил. евро, като Министерският съвет „предлага общият размер на разходите да бъде определен на 762 033,0 хил. евро“, като „разликата в разходите между двата проекта е в размер на 25,6 хил. евро“.

Законът за държавния бюджет на Република България за 2026 г. е приет от Народното събрание на 24.07.2026 г. Законът влиза в сила от 1.01.2026 г. с изключение на чл. 76 и 114, които влизат в сила в деня на обнародване на закона в „Държавен вестник“, както и на определени параграфи от преходните и заключителните разпореди, които влизат в сила на конкретно посочени дати.

2. Същност на закона за държавния бюджет

Съгласно чл. 84, т. 2 от Конституцията Народното събрание приема държавния бюджет и отчета за неговото изпълнение, а съгласно чл. 87, ал. 2 законопроектът за държавния бюджет се изготвя и внася в Народното събрание от Министерския съвет. С тези две разпоредби конституционният законодател е създал конституционната рамка на държавния бюджет – определил е неговата правна същност като закон и е разпределил правомощията по неговото изготвяне и приемане между законодателната и изпълнителната власт. Тези две разпоредби, заедно с други разпоредби – за данъците и таксите, за държавните заеми, за вертикалното и хоризонталното разпределение на финансовата власт, за контрола върху изпълнението на бюджета, са част от конституционната основа на управлението на публичните финанси.

Разгледани по такъв начин, чл. 84, т. 2 и чл. 87, ал. 2 от Конституцията разкриват значението, което конституционният законодател отдава на държавния бюджет. Извеждането на приемането на държавния бюджет и на отчета за неговото изпълнение като самостоятелно правомощие на Народното събрание, на отделен ред в уредбата на компетентността му в Основния закон, отделно от правомощието му да приема, изменя, допълва и отменя закони, е показателно за разбирането на конституционния законодател за същността на държавния бюджет като акт на парламента и за специалното място и за значението на държавния бюджет в правния ред на държавата и за нейното нормално функциониране.

Няма съмнение, че държавният бюджет по своята финансова същност е годишен финансов план, предварителна сметка за приходите и разходите на държавата в рамките на една (бюджетна) година и за разпределението им за бъдещи нужди в рамките на тази една година. Но този финансов план не е просто аритметика, а управление и политика – управление на публичните финанси за постигане на политическите цели на мнозинството, излъчило и/или подкрепящо правителството, свързани със задоволяване на общи, публични потребности. Волята на парламента да осигури балансирана среда за развитие на обществото и за въздействие върху интересите и разбиранията на различните социални, икономически и политически групи, като ги подчини на общото съществуване и бъдеще, се проявява по специфичен начин в държавния бюджет. В държавния бюджет най-ясно намира израз и отговорността на държавата за защита на правата на гражданите. В държавния бюджет по обективен начин се удостоверява също действителната самостоятелност на упражняващи държавната власт органи с конституционно предвиден самостоятелен бюджет, което е гаранция за ефективно функциониране на закрепената в Конституцията организация на публичната власт. Следователно в числата на приходите и разходите се отразява публичноправно организираният живот на държавата, а решението за публичните приходи и за публичните разходи е фундаментална част от способността на конституционната правова държава да функционира демократично, под върховенството на правото, защото чрез държавния бюджет се разпределя общо благо.

За да бъде държавният бюджет ефективен инструмент за политика и управление, конституционният законодател изрично е предписал, че годишният държавен бюджет следва да бъде закон. Законът е това, което трансформира политическата воля в нормативна, и това, чрез което се осъществява управлението в една правова държава (по смисъла на чл. 4, ал. 1 от Конституцията). Чрез общата си задължителност законът гарантира изпълнението на държавния бюджет и по този начин осигурява постигането на поставените политически цели за задоволяване на общи потребности.

Българският конституционен законодател не е установил йерархия между различните по предмета на регулиране закони с изключение на законите за изменение и допълнение на Конституцията. Всички закони, в т.ч. и законът за държавния бюджет, се приемат чрез уредения на конституционно ниво законодателен процес, с едно и също определено в Конституцията мнозинство и имат еднакъв ранг в йерархията на нормативните актове. Изключение по отношение на мнозинството конституционният законодател е предвидил само за закона за изменение и допълнение на Конституцията (чл. 155, ал. 1 и 2), закона за ратифициране на международен договор по чл. 22, ал. 1 и по чл. 85, ал. 2 от Конституцията и в хипотезата на чл. 101, ал. 1 от Конституцията. Единствената конституционно предвидена особеност на законодателния процес за приемането на закона за държавния бюджет, която го отличава от приемането на всеки друг закон, е изричното правомощие на Министерския съвет – само той да изготвя и внася в Народното събрание законопроекта за държавния бюджет. Това е израз на значимостта, която конституционният законодател придава на държавния бюджет като най-важния инструмент на държавната политика и най-ярко проявление на отговорността на правителството в държавното управление. Същевременно в Основния закон правото на предложения на народните представители по законопроекта за държавния бюджет не е ограничено, както и това право не е обвързано с изискването всеки допълнително посочен разход да бъде надлежно свързан с размера на приходите. Специални правила за приемане на годишния закон за държавния бюджет няма и в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.

За целите на извършвания от Конституционния съд контрол за конституционосъобразност на Закона за държавния бюджет на Република България за 2026 г. съществен е фактът, че държавният бюджет е закон, приет от Народното събрание. Доктриналната квалификация на един закон като формален или материален, като обикновен или органичен не е конституционен критерий и следователно сама по себе си не е критерий при контрола за конституционосъобразност. Задача на правната наука е да определи и изучава дали, доколко и трябва ли всички разпоредби на закона за държавния бюджет да отговарят на изискванията на чл. 1а на Закона за нормативните актове (ЗНА), за да бъде определен като закон. Следва обаче да се посочи, че законът за държавния бюджет не съдържа само „обобщени показатели“ за приходите и разходите на държавния бюджет. Той не определя само горната граница по показатели на разходите за отделните бюджетни разпоредители, а създава правно основание за извършване на разходи от многобройни бюджетни разпоредители и забрана за извършване от тях на непосочени в бюджета разходи, забрана, която е скрепена изрично със законова разпоредба и с наказателна отговорност (чл. 88 и 102 ЗПФ и чл. 254а от Наказателния кодекс). Законът за държавния бюджет създава и правна възможност за събиране на приходите в бюджета, независимо че те се дължат от частните субекти на основание, уредено в други закони. Следователно законът и овластява, и забранява, и задължава бюджетните разпоредители и така създава законовата основа на публичните финанси за конкретната бюджетна година.

За целите на извършвания от Конституционния съд контрол за конституционосъобразност е достатъчно, че годишният държавен бюджет е закон. Съдържанието на разпоредбите на този закон предопределя обхвата на контрола за конституционосъобразност.

3. Стандарт при преценката за конституционосъобразност на Закона за държавния бюджет на Република България за 2026 г.

Независимо че когато контролира конституционосъобразността на закон за държавния бюджет, Конституционният съд извършва проверка на закон, той взема предвид, че по своята същност законът за държавния бюджет е и финансов план на държавата за съответната година и че чрез него се постигат цели на политическата програма на правителството и на подкрепящото го парламентарно мнозинство. Съдът отчита, че приелият закона за държавния бюджет парламент разполага със значителна свобода на преценка относно размера на бюджетните средства и тяхното разпределение. Съдът се съобразява също така и с времевото измерение на действие на закона за държавния бюджет – той е ежегоден закон, т.е. това е закон, който е предназначен за изпълнение на политически цели с подходящи (финансови) инструменти за постигане на конкретни резултати в определена, при това динамична, реалност в ясно лимитиран период.

4. Правно значение на Закона за публичните финанси и уредените с него финансови правила за твърдяната противоконституционност на Закона за държавния бюджет на Република България за 2026 г.

Вносителят на искането за установяване на противоконституционност на Закона за държавния бюджет на Република България за 2026 г. не сочи конкретни разпоредби на закона, които според него обосновават противоконституционност на целия закон, а сочи, че законът в своята цялост нарушава чл. 4, ал. 1 и 3 и чл. 5, ал. 4 от Конституцията, „доколкото със същия е приет държавен бюджет, предвиждащ бюджетен дефицит в размер на 5,7 % от БВП, въпреки действащите разпоредби на Закона за публичните финанси“.

Действащите разпоредби на Закона за публичните финанси, които имат отношение към твърдяната противоконституционност, са: в контекста на твърдението за нарушение на чл. 4, ал. 1 от Конституцията – разпоредбите на чл. 2, 22, чл. 25, ал. 2, 3 и 4 и чл. 27 ЗПФ, а в контекста на твърдението за нарушение на чл. 4, ал. 3 и чл. 5, ал. 4 от Конституцията – разпоредбите на чл. 25, ал. 1 и 2 ЗПФ. Това налага Съдът да установи съдържанието на посочените разпоредби и значението им за заявената противоконституционност.

Законът за публичните финанси е приет от Народното събрание на 31.01.2013 г. и е в сила от 1.01.2014 г. Съгласно чл. 2 ЗПФ с друг закон не може да се създава уредба на материята, предмет на Закона за публичните финанси, която се отклонява от принципите и правилата, определени с него. Член 22, ал. 1 ЗПФ задължава Министерския съвет при съставянето, приемането и изпълнението на показателите по консолидираната фискална програма да спазва фискалните правила по Закона за публичните финанси. В чл. 23, ал. 1 и 2 ЗПФ е посочено, че средносрочната бюджетна цел за структурния дефицит на сектор „Държавно управление“ на годишна основа не следва да надвишава 0,5 % от брутния вътрешен продукт. Структурният дефицит може да надхвърля 0,5 %, но не повече от 1 % от брутния вътрешен продукт, при условие че размерът на консолидирания дълг на сектор „Държавно управление“ е под 40 % от брутния вътрешен продукт и рисковете от гледна точка на дългосрочната устойчивост на публичните финанси са ниски. В чл. 25, ал. 1 и 2 ЗПФ е определена целта за салдото на сектор „Държавно управление“ – постигане и/или поддържане на нулево или положително салдо, като дефицитът на този сектор на годишна основа, изчислен въз основа на методологията на Европейската система от национални и регионални сметки на Европейския съюз (Съюза), не може да надвишава 3 % от брутния вътрешен продукт. Този процент съгласно чл. 25, ал. 3 ЗПФ може да бъде надвишен само при извънредни обстоятелства по чл. 24, ал. 3 ЗПФ. В чл. 27, ал. 1 и 4 ЗПФ е определена целта за бюджетното салдо по консолидираната фискална програма, изчислено на касова основа – постигане и/или поддържане на нулево или положително салдо, като годишният бюджетен дефицит по консолидираната фискална програма, изчислен на касова основа, не може да надвишава 3 % от брутния вътрешен продукт. Член 27, ал. 5 ЗПФ допуска годишен бюджетен дефицит над 3 % от брутния вътрешен продукт при извънредни обстоятелства по чл. 24, ал. 3 ЗПФ. Член 25, ал. 4 и чл. 27, ал. 6 ЗПФ изискват „в случай на дефицит“ със средносрочната бюджетна прогноза да се предвидят срок и стъпки, съответно мерки, за ежегодното намаляване на бюджетния дефицит до постигане на нулево ниво или положително салдо. По отношение на дефицита по консолидираната бюджетна програма такова изискване има и за закона за държавния бюджет.

Съгласно посоченото в § 3 на допълнителните разпоредби на ЗПФ законът въвежда изискванията на Директива 2011/85/ЕС. Тя урежда подробни правила относно характеристиките на бюджетните рамки на държавите членки, необходими, за да се осигури спазване на задължението за избягване на прекомерен бюджетен дефицит, предвидено в Договора за функционирането на Европейския съюз и в приложения към него и към Договора за Европейския съюз Протокол № 12. Съгласно член 126 ДФЕС държавите членки избягват прекомерен бюджетен дефицит, а Комисията наблюдава развитието на състоянието на бюджета и на съществуващия държавен дълг в държавите членки с оглед установяването на очевидни грешки, като по-специално следи за спазването на бюджетната дисциплина на основата на следните два критерия: а) дали съотношението на планирания или фактическия бюджетен дефицит спрямо брутния вътрешен продукт надвишава референтната стойност, и б) дали съотношението на държавния дълг спрямо брутния вътрешен продукт надвишава референтната стойност. Референтните стойности са определени в Протокол № 12 и са 3 % за съотношението между планирания или фактическия бюджетен дефицит и брутния вътрешен продукт по пазарни цени и 60 % за съотношението между държавния дълг и брутния вътрешен продукт, изчислен по пазарни цени.

Директива 2011/85/ЕС е изменена с Директива (ЕС) 2024/1265 на Съвета от 29 април 2024 г. за изменение на Директива 2011/85/ЕС относно изискванията за бюджетните рамки на държавите членки (Директива 2024/1265). Директива 2024/1265 е влязла в сила на 30.04.2024 г., а срокът за въвеждане в правото на държавите членки на разпоредбите, необходими за съобразяване с нея, е до 31.12.2025 г. Към датата на приемане на Закона за държавния бюджет на Република България за 2026 г. и към настоящия момент разпоредбите на Директива 2024/1265 не са транспонирани в Закона за публичните финанси. На 30.01.2026 г. Европейската комисия започва производство срещу България за установяване на нарушение – нетранспониране в срок на Директива 2024/1265.

Директива 2024/1265, Регламент (ЕС) 2024/1263 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2024 г. за ефективна координация на икономическата политика и за многостранно бюджетно наблюдение и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1466/97 на Съвета (Регламент 2024/1263) и Регламент (ЕС) 2024/1264 на Съвета от 29 април 2024 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 1467/97 за ускоряване и изясняване на прилагането на процедурата при прекомерен дефицит (Регламент 2024/1264) заедно реформират рамката на Европейския съюз за икономическо управление, като включват в правото на Съюза същността на дял ІІІ („Фискален пакт“) от Договора за стабилност, координация и управление в Икономическия и паричен съюз от 2 март 2012 г., в съответствие с член 16 от този договор. Двата регламента са влезли в сила на 30.04.2024 г.

Договорът за стабилност, координация и управление в Икономическия и паричен съюз, сключен между държави членки на Европейския съюз, е ратифициран от България със закон (ДВ, бр. 106 от 2013 г.) (договорът е обнародван в ДВ, бр. 11 от 2014 г.). Договорът е международен и до 30.04.2024 г. не е част от правото на Съюза, макар обективно да е обвързан със системата на европейската интеграция и в частност цели изпълнение на мерките, приети на основание членове 121, 126 и 136 ДФЕС. Освен че потвърждава установеното в правото на Съюза задължение на държавите членки да избягват прекомерен дефицит и да спазват референтните стойности за дефицита, който да не превишава 3 % от брутния вътрешен продукт, и за брутния държавен дълг, който да не превишава 60 % от брутния вътрешен продукт, договорът урежда специални правила – „правило за балансиран бюджет“ и за автоматичен механизъм за предприемане на корективни действия. Съгласно член 3, параграф 1 от договора договарящите държави, без да нарушават задълженията си по правото на Европейския съюз, се задължават бюджетната позиция на сектор „Държавно управление“ да бъде балансирана или да е налице бюджетен излишък. Това правило се счита за изпълнено, ако годишното структурно салдо на сектор „Държавно управление“ отговаря на установената за съответната държава средносрочна цел, определена в ревизирания Пакт за стабилност и растеж, в размер на структурния дефицит, ненадвишаващ 0,5 % от брутния вътрешен продукт по пазарни цени. Договарящите се страни предприемат необходимите мерки за бърза конвергенция към определените за тях средносрочни цели. В случай на наблюдавани значителни отклонения от средносрочната цел или от плана за корекции за постигането й автоматично се задейства коригиращ механизъм. Съгласно параграф 2 на член 3 правилата, предвидени в параграф 1, пораждат действие в националното право на договарящите се страни най-късно една година след влизането в сила на договора чрез разпоредби с обвързваща сила и траен характер, за предпочитане на конституционно равнище, или когато тяхното пълно спазване и придържането към тях през целия национален бюджетен процес е обезпечено по друг начин. Държавите въвеждат на национално равнище коригиращия механизъм въз основа на общи принципи, предложени от Европейската комисия. Договорът е влязъл в сила на 1.01.2013 г., а за България е в сила от 1.01.2014 г.

В изпълнение на предоставената на договарящите страни по Договора за стабилност, координация и управление в Икономическия и паричен съюз възможност да преценят по какъв начин да въведат договореното „правило за балансиран бюджет“ (член 3, параграф 2) в националното законодателство българският законодател е приел да не изменя Конституцията, а да изпълни доброволно поетото задължение чрез закон (за разлика от други държави членки, които са въвели промени на конституционно ниво или са приели закони, които в националната им нормативна йерархия имат по-висок ранг от закона за годишния държавен бюджет). За да изпълни ангажимента си за въвеждане на „правилото“ с „разпоредби с обвързваща сила и траен характер“, чието „пълно спазване и придържането към тях през целия национален бюджетен процес е обезпечено по друг начин“, националният законодател е приел изрично, че: с друг закон не може да се създава уредба на материята – предмет на Закона за публичните финанси, която се отклонява от принципите и правилата, определени с него (чл. 2 ЗПФ); Министерският съвет при съставянето, приемането и изпълнението на показателите по консолидираната фискална програма спазва фискалните правила по Закона за публичните финанси (чл. 22, ал. 1 ЗПФ); Законът за публичните финанси може да бъде изменян, допълван или отменян единствено с нов закон за публичните финанси или със специален закон за неговото изменение и допълнение (§ 4 ЗПФ).

Реформираната рамка на Европейския съюз за икономическо управление от 30.04.2024 г., като не променя целта за балансирано бюджетно салдо на сектор „Държавно управление“ и референтните стойности за бюджетния дефицит и за държавния дълг, уредени в първичното право на Съюза и в Договора за стабилност, координация и управление в Икономическия и паричен съюз, въвежда намаляването на дълговите съотношения и дефицитите до разумни равнища по постепенен, реалистичен, устойчив и благоприятстващ растежа начин. Този начин осигурява свобода на действие за антициклични политики и води до преодоляване на макроикономическите дисбаланси, като в същото време отдава значимото внимание на целите в областта на заетостта и на социалните цели. Реформираната рамка изрично отчита, че макар одобряването на годишно бюджетно законодателство да е основен етап в бюджетния процес от гледна точка на демократичната отчетност, едногодишната перспектива за бюджетно планиране представлява ограничена основа за стабилни финансови политики, тъй като повечето мерки имат последици, които далеч надхвърлят годишния бюджетен цикъл. Ефективното средносрочно фискално планиране е това, което укрепва доверието във фискалната политика и създава реална основа за намаляване на дефицита и на дълга. Поради това при наблюдавано отклонение от референтните стойности или при прогнозирано такова в средносрочен план е необходимо прилагане от държавата членка на мерки за коригиране на отклоненията в рамките на опреден срок. Реформираната рамка поставя акцента върху превенцията и корективния механизъм и по този начин определя действащото понастоящем съдържание на „правилото за балансиран бюджет“ при непроменени цел и референтни стойности.

Изложеното относно законовата уредба, за която вносителят на искането твърди, че е нарушена и чрез което нарушение обосновава противоконституционност на оспорения закон, поставя въпроса за правното значение за извършвания от Конституционния съд контрол за конституционосъобразност на уредените във вътрешното право чрез закон изисквания за цел на салдото на сектор „Държавно управление“ и по консолидираната фискална програма, на референтните стойности за дефицита на салдото на сектора и по програмата, както и на забраната за надвишаване на този дефицит над 3 % от брутния вътрешен продукт.

Основанието за въвеждане във вътрешното право на изискването за цел на салдото за сектор „Държавно управление“ и на референтната стойност за дефицита в този сектор в размер на 3 % от брутния вътрешен продукт, изчислен въз основа на методологията на Европейската система от национални и регионални сметки на Съюза, сочи, че в това изискване и в референтната стойност се проектира, от една страна, имащият конституционен ранг ангажимент на държавата да участва в изграждането и развитието на Европейския съюз (чл. 4, ал. 3 от Конституцията), а от друга, изпълнение на поет от държавата ангажимент по влязъл в сила, ратифициран и обнародван международен договор (чл. 5, ал. 4 от Конституцията). И двата източника на задължението имат приоритет пред норми на вътрешното право, които им противоречат. Разпоредбите на националния закон – чл. 25, ал. 1 и 2 ЗПФ, относно целта на сектор „Държавно управление“ и относно референтната стойност на дефицита на салдото за този сектор не са в противоречие с това задължение. Напротив, чрез тях се изпълнява доброволно поетото от държавата задължение за въвеждане във вътрешното право на международноправен ангажимент на Република България, ратифициран, обнародван и влязъл в сила, което е предмет на конституционен контрол на общо основание по смисъла на чл. 149, ал. 1, т. 4 от Конституцията. Това е отразено и в мотивите за приемане на Закона за публичните финанси. В мотивите на проекта на Закона за публичните финанси изрично е посочено, че със закона се създава „уредба във връзка с разпоредбите на дял ІІІ („Фискален пакт“) от Договора за стабилност, координация и управление в Икономическия и паричен съюз“, както и че „[в]ъведената дефиниция за консолидирания дълг на сектор „Държавно управление“ е унифицирана съгласно изискванията на Регламент на Съвета (ЕО) № 479/2009 от 25 май 2009 г. за прилагане на Протокола за процедурата при прекомерен дефицит“ (Протокол № 12).

Основанието за въвеждане във вътрешното право на изискването за цел на бюджетното салдо по консолидираната фискална програма, изчислено на касова основа, и на референтната стойност за дефицита на бюджетното салдо по тази програма в размер на 3 % от брутния вътрешен продукт са национални изисквания, които нямат аналог в правото на Европейския съюз и не са приети в изпълнение на международен договор, ратифициран, обнародван и влязъл в сила.

Изискването за цел на бюджетното салдо в сектор „Държавно управление“ и за референтната стойност за дефицита в този сектор е начин чрез правото да се създаде трайна и стабилна основа на публичните финанси. Това е основа, която позволява публичните финанси да бъдат прогнозируеми, прозрачни и надеждни за легитимните политически и социални очаквания на гражданите и на икономическите и финансовите субекти, както и за създаване и проследяване на политическите намерения, на програмите за управление и на обещанията на политическите партии и на държавните органи. То цели да постави вземането на бюджетни решения все повече на основата на макроикономически показатели, на основата на взаимосвързаните принципи на многогодишното покриване на разходите и на отговорност при упражняване на изборния мандат. То цели, също така, да създаде гаранция за правата на бъдещите поколения и за трансгенерационна справедливост.

Изискването за цел на бюджетното салдо по консолидираната фискална програма, изчислено на касова основа, и за референтната стойност за дефицита по нея, макар по принцип да има същата цел, неговият краен ефект не дава достатъчна степен на увереност в резултата, тъй като отчитането му на касова основа (§ 1, т. 17 от допълнителните разпоредби на ЗПФ) позволява в приходите и разходите по консолидираната фискална програма да се включват суми, които не са възникнали като основание в съответния бюджетен период, а са касово извършени. Това е възможност, въз основа на която в годините се отчитат касово приходи/разходи, за които правното основание за дължимост настъпва в друг бюджетен период, и по този начин се структурира бюджетният дефицит, като последиците са за следващите бюджетни години и за бъдещите поколения.

Целта на бюджетното салдо и референтната стойност за дефицита в сектор „Държавно управление“, преценени както с оглед на основанието, поради което са въведени в националната правна система, така и с оглед на значението, което имат за функционирането на държавата и за основните права на гражданите, добиват смисъл на правило, чрез което се изпълнява конституционно установен ангажимент на държавата за участие в изграждането и развитието на Европейския съюз (чл. 4, ал. 3 от Конституцията). По този начин в рамките на националната правна система това правило придобива естество на относимо към конституционните основи на публичните финанси правило.

Целта на бюджетното салдо по консолидираната фискална програма, изчислено на касова основа, и референтната стойност за годишния бюджетен дефицит по тази програма, преценени както с оглед на основанието, поради което са приети, така и с оглед на значението, което имат за функционирането на държавата и за основните права на гражданите, са правило, въведено в закон от законодателя, като самоограничение, което законодателната власт поставя сама на себе си, в което обаче не намира проявление конкретно конституционно изискване.

Българската Конституция, за разлика от конституциите на други европейски държави, не съдържа разпоредби, пряко относими към управлението на публичните финанси и в частност за баланса на държавния бюджет. От прегледа на стенограмите от пленарните заседания на Великото Народно събрание е видно, че въпросът за конституционната уредба на държавния бюджет е бил поставен на вниманието на народните представители (140-о пленарно заседание от 29.05.1991 г.), но по отношение на държавния бюджет народните представители са приели за достатъчни разпоредбите относно правната му същност, разпределението на правомощията по неговата подготовка и приемане, хоризонталното и вертикалното му разпределение. Трудно може да се направи извод, че за народните представители от Великото Народно събрание въпросът за баланса на публичните финанси не е стоял с особена острота, като се отчете, че през месец март 1990 г. България обявява мораториум върху плащанията по главницата на външния си дълг, бюджетният дефицит през 1990 г. е 4,9 % от брутния вътрешен продукт по данни на Българската народна банка (т.е. на касова основа) и 12,8 % по данни на Международния валутен фонд (т.е. на начислена основа), а през 1991 г. външният дълг достига 168 % от брутния вътрешен продукт по данни на Българската народна банка. По-скоро за народните представители от Великото Народно събрание балансът на публичните финанси е бил въпрос, по отношение на който са били в достатъчна степен уверени, че ограниченията от политически характер са достатъчно обвързващи за всяко бъдещо народно представителство, за да не се поставят и като изрично конституционно изискване.

Балансът на публичните финанси има своето значение за конституционните основи на публичните финанси, защото предпоставя реалното осъществяване на гарантираните от Конституцията права на гражданите, нормалното функциониране на държавата и нейното устойчиво развитие по начин, който гарантира конституционно установените ценности за настоящите и бъдещите поколения при политически характер на решението, което го осигурява.

Въведената в чл. 25, ал. 2 ЗПФ референтна стойност за дефицита на сектор „Държавно управление“ (да не надвишава 3 % от брутния вътрешен продукт), разгледана в контекста на основанието, поради което е въведена във вътрешното право, и в съответствие с уредения в правото на Съюза механизъм за действие при несъответствие с референтната стойност, приет на основание член 126, параграф 3 ДФЕС и чрез разпоредби, които не са самоизпълними, показва, че превишаването на референтната стойност е основание за задействане на механизъм за гарантиране на фискалната устойчивост, тъй като нейното превишаване би могло да постави икономическата стабилност на държавата под риск.

Националната разпоредба за бюджетния дефицит на сектор „Държавно управление“ – чл. 25, ал. 2 ЗПФ, сочи на задължителен характер на изискването за ненадвишаване на 3 % бюджетен дефицит от брутния вътрешен продукт. Аналогично е и изискването за дефицита по консолидираната фискална програма – чл. 27, ал. 4 ЗПФ. Националните разпоредби – чл. 25, ал. 3 и чл. 27, ал. 5 ЗПФ, допускат надвишаване на референтната стойност за дефицита на сектор „Държавно управление“ и по консолидираната фискална програма единствено при наличие на извънредни обстоятелства по чл. 24, ал. 3 ЗПФ. Съгласно чл. 24, ал. 3 ЗПФ извънредно обстоятелство е необичайно събитие извън контрола на Министерския съвет, което има сериозно въздействие върху финансовата позиция на сектор „Държавно управление“, по смисъла на разпоредбите на член 9 от Регламент (ЕО) № 1466/97 на Съвета от 7 юли 1997 г. за засилване на надзора върху състоянието на бюджета и на надзора и координацията на икономическите политики (Регламент № 1466/97), или период на икономически спад с над 3 % в реално изражение.

Към датата на приемане на Закона за публичните финанси член 9, параграф 1, алинея 10 от Регламент № 1466/97 определя необичайно събитие, което е извън контрола на дадената държава членка и има значително въздействие върху финансовата позиция на сектор „Държавно управление“ или периоди на сериозен икономически спад в еврозоната или Съюза като цяло, за основания за получаване от държавите членки на „правото да се отклонят временно от плана за корекции за постигане на средносрочната бюджетна цел […], при условие че с това не се излага на риск фискалната устойчивост в средносрочен план“.

Съгласно съображение 11 от Договора за стабилност, координация и управление в Икономическия и паричен съюз наблюдението на „правилото за балансиран бюджет“ „ще се провежда по отношение на всяка договаряща се страна чрез установяване на определени за съответните държави средносрочни цели и на графици за конвергенция, когато е целесъобразно“. Съгласно член 3, параграф 1, буква „в“ от договора „договарящите се страни могат временно да се отклонят от своята средносрочна цел или от плана за корекции за постигането й само при извънредните обстоятелства, определени в параграф 3, буква б)“. Дефиницията на извънредни обстоятелства в параграф 3, буква „б“ е идентична с тази на член 9 от Регламент № 1466/97.

Анализът на относимите разпоредби от Договора за стабилност, координация и управление в Икономическия и паричен съюз и анализът на относимите разпоредби от правото на Съюза към датата на приемане на Закона за публичните финанси показва, че националният законодател е въвел съществуващото в това право изискване за допустимо отклонение от средносрочна цел или от плана за корекции (инструмент на програмата за стабилност по смисъла на член 3 от Регламент № 1466/97) като абсолютно изискване за числов показател към приемането на закона за държавния бюджет, без да осигури възможност за адекватна на реалността гъвкавост на бюджета.

Следователно въведената във вътрешното право забрана за приемане на закона за държавния бюджет с бюджетен дефицит на сектор „Държавно управление“ над 3 % от брутния вътрешен продукт не е в изпълнение на международен договор и/или на правото на Съюза. Държавите членки на Европейския съюз могат да въвеждат свои национални правила, надхвърлящи съществуващите финансови и бюджетни изисквания в правото на Европейския съюз, стига да не застрашават постигането на целите на Съюза (член 4, параграф 3 от Договора за Европейския съюз). Въведената във вътрешното право забрана в абсолютизиран вид сама по себе си не е в противоречие с правото на Съюза, защото нейната цел е да създаде сериозни гаранции за стабилността на българските публични финанси, която цел е идентична с целта на Съюза „да работи за устойчивото развитие на Европа, основаващо се на балансиран икономически растеж“ (член 3, параграф 3 от Договора за Европейския съюз), като икономическата дейност на държавите членки и на Съюза се основава на принципите на ценова стабилност, стабилни публични финанси и парични условия и устойчивост на платежния баланс (член 119, параграф 3 ДФЕС).

Към датата на приемане на Закона за държавния бюджет на Република България за 2026 г. Регламент № 1466/97 е отменен с Регламент 2024/1263, поради което позоваването на него в чл. 24, ал. 3 ЗПФ е позоваване на отменен акт и самї по себе си позоваването няма правен ефект.

С оглед на изложеното, уреденото във вътрешното право изискване за цел на бюджета на сектор „Държавно управление“ и за референтната стойност за дефицита на салдото на този сектор е правило, чрез което се изпълнява конституционно установен ангажимент на държавата за участие в изграждането и развитието на Европейския съюз (чл. 4, ал. 3 от Конституцията), поради което в рамките на националната правна система придобива естество на относимо към конституционните основи на публичните финанси правило. Уреденото във вътрешното право изискване за цел на бюджетното салдо на консолидираната бюджетна програма, изчислено на касова основа, и за референтната стойност за дефицита на тази програма, както и забраната за приемане на закона за държавния бюджет с дефицит на сектор „Държавно управление“ и на консолидираната бюджетна програма над 3 % от брутния вътрешен продукт, са въведени от законодателя като самоограничения в закон, в рамките на политическа дискреция, която не е обусловена от конкретно конституционно изискване.

Посочените въведени в националното законодателство изисквания, основанието за тяхното въвеждане, както и техните относими за контрола за конституционосъобразност съдържание и правно значение, определят правния контекст, в който се извършва контролът за конституционосъобразност на решенията на парламента за публичните финанси, обективирани в годишния закон за държавния бюджет.

5. Преценка за конституционосъобразност на Закона за държавния бюджет на Република България за 2026 г.

Вносителят на искането обосновава твърдяната противоконституционност с факта на приемането на държавния бюджет с предвиждан „бюджетен дефицит в размер на 5,7 % от БВП“. Вносителят не уточнява дали това е бюджетен дефицит на сектор „Държавно управление“ или на бюджетното салдо по консолидираната фискална програма, но за да обоснове противоконституционност, се позовава на разпоредби от Закона за публичните финанси по отношение и на двата дефицита.

Министерският съвет оспорва твърдяното от вносителя, като подчертава, че 5,7 % от брутния вътрешен продукт за 2026 г. е годишният бюджетен дефицит по консолидираната фискална програма според Актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2026 – 2028 г., но не дефицит, приет в закона за годишния държавен бюджет, тъй като със закона за държавния бюджет „Народното събрание приема държавния бюджет, а не бюджета на консолидираната фискална програма“.

В Актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2026 – 2028 г. размерът на бюджетното салдо по консолидираната фискална програма, изразен като дял от брутния вътрешен продукт, е дефицит от 5,7 % през 2026 г., а дефицитът на сектор „Държавно управление“ е 5,4 % от брутния вътрешен продукт през 2026 г. Двете числа – 5,7 % и 5,4 %, показват размер на дефицита от брутния вътрешен продукт по отношение на два различни показателя – на консолидираната фискална програма и на сектор „Държавно управление“. Консолидираната фискална програма е система от обобщени показатели по централния бюджет и по бюджетите, сметките за средствата от Европейския съюз и сметките за чужди средства на бюджетните организации (чл. 4 ЗПФ). Сектор „Държавно управление“ се определя съгласно изискванията на Европейската система от национални и регионални сметки в Съюза (§ 1, т. 32 от допълнителните разпоредби на ЗПФ, съответно Глава 20 „Сметки за държавно управление“ на Регламент (ЕС) № 549/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2013 г. относно Европейската система от национални и регионални сметки в Европейския съюз).

И двете числови стойности на бюджетния дефицит са следствие на определените със Закона за държавния бюджет на Република България за 2026 г. приходи и разходи, тъй като България за национални цели планира и отчита държавния бюджет на касова основа (чл. 4 във връзка с чл. 14, ал. 3 във връзка с чл. 42, ал. 1 ЗПФ), а за целите на отношенията ни с Европейския съюз – на начислена основа. Каква е причината счетоводното отчитане на публичните финанси да се извършва на касова основа по смисъла на § 1, т. 17 ЗПФ, а не на начислена, която е приета в Европейския съюз и по която се извършва преценката за спазване на изискванията за дефицит на държавния бюджет и се оценява ефективността на заявените от държавата членка цели за постигане на балансиран бюджет, както и се оценява държавният кредитен рейтинг, е извън предмета на делото. Това обаче обяснява наличието на два различни показателя за дефицита в Актуализираната средносрочна бюджетна прогноза.

Съдържанието на годишния закон за държавния бюджет е определено в чл. 86, ал. 2 ЗПФ и в него няма изискване за процента на бюджетния дефицит. Годишният закон за държавния бюджет съдържа обобщените показатели за държавния бюджет на касова основа за приходите и разходите, но не и числовото съотношение между тях и брутния вътрешен продукт. Обаче именно обобщените показатели на приходите и разходите (при отчитане на разликата в обхвата на разходите, въз основа на които се определя салдото на сектор „Държавно управление“ и по консолидираната фискална програма) са факторът, който, съотнесен към брутния вътрешен продукт, онагледява посоката на публичните финанси и показва спазването на целта и на референтните стойности за бюджетния дефицит. Брутният вътрешен продукт също не е законово установен елемент на закона за годишния държавен бюджет, но без неговата стойност не може да се извърши проверка за спазване на целите на салдото по бюджета на сектор „Държавно управление“ и по консолидираната фискална програма. Установените в закона за годишния държавен бюджет размери на приходите и разходите предпоставят бюджетния дефицит. С оглед на това доводът на Министерския съвет, че размерът на бюджетния дефицит не е приет със закона за държавния бюджет, е неоснователен.

Вносителят на искането за установяване на противоконституционност на Закона за държавния бюджет на Република България за 2026 г. не сочи конкретни разходи, които според него не е следвало да бъдат приети със закона, или конкретни приходи, които е трябвало да бъдат отчетени, за да се спазят целта на салдото на сектор „Държавно управление“ и целта на бюджетното салдо по консолидираната фискална програма и референтните стойности за бюджетния дефицит на сектора и по програмата.

Като отчита посоченото относно широкия обхват на свобода на политическа преценка на парламента при приемането на закона, както и че бюджетът има политическо, икономическо, финансово и социално измерение, Съдът при преценката си в настоящото конституционно производство, с оглед на довода за противоконституционност, не може да извърши преценка за конституционосъобразност на показателите за отделни разходи или приходи, предвидени в закона за бюджета за 2026 г., и да посочи кои от тях водят до нарушаване на бюджетния баланс, въз основа на което да обяви закона за противоконституционен.

Тази преценка е изцяло в правомощията на парламента и е преценка, извършвана с политически решения, подлежащи не на контрол за конституционосъобразност, а на демократичен контрол, доколкото вносителят не твърди конкретен разход, който оказва пряко въздействие върху конституционни права на гражданите или върху възможността конституционен орган да функционира ефективно, за да се очаква от Съда да извърши преценка за конституционната допустимост на ограничаването на съответното право или на средствата за функциониране на конституционен орган. Вносителят не твърди и конкретни разходи, които имат ефекта да застрашат самата устойчивост на публичните финанси и/или на социалната държава, а сочи единствено нарушение на заложеното от самия законодател самоограничение, което не е проявление на конкретно конституционно изискване.

При извършената проверка Съдът установи, че Законът за държавния бюджет на Република България за 2026 г. е приет в отклонение от установената в чл. 25, ал. 1 ЗПФ цел на салдото на сектор „Държавно управление“ и на референтната стойност за дефицита на този сектор, както и в отклонение с установената в чл. 27, ал. 1 ЗПФ цел на бюджетното салдо по консолидираната фискална програма и на референтната стойност за дефицита по тази програма.

Фактът, че през 2026 г. бюджетният дефицит на България за сектор „Държавно управление“ е над референтната стойност по член 126 ДФЕС и Протокол № 12, е установен и в решение на Съвета на Европейския съюз от 10.07.2026 г. относно наличието на прекомерен дефицит в България. В мотивите на решението е посочено: „Съгласно данните, предоставени от Евростат на 22 април 2026 г., през 2025 г. дефицитът на сектор „Държавно управление“ в България е достигнал 3,5 % от БВП. Макар България да не е докладвала на Евростат планиран дефицит за 2026 г., в прогнозата на Комисията от пролетта на 2026 г. за България се предвижда дефицит за 2026 г. в размер на 4,1 % от БВП. Действителният бюджетен дефицит през 2025 г. и прогнозният дефицит за 2026 г. са над референтната стойност по Договора от 3 % от БВП и не са близо до тази стойност, като дефицитите над референтната стойност по Договора не се считат за временни.“ Изводът е направен при отчитане на задействаната национална клауза за дерогация с цел улеснение на разходите за отбрана в периода 2025 г. – 2028 г., като е „възприето становището, че дефицитът, надвишаващ референтната стойност по Договора от 3 % от БВП през 2025 г., е изключение, тъй като това може да се обясни изцяло с увеличение на разходите за отбрана от референтната 2024 г. насам, което не е така обаче за прогнозирания дефицит над референтната стойност за 2026 г.“.

Въпросът, който се поставя с оглед на предмета на делото, е така установеното отклонение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2026 г. от целта на салдото за сектор „Държавно управление“ и от референтната стойност за дефицита на този сектор, уредени във вътрешното право в изпълнение на конституционния ангажимент на държавата да участва в изграждането и развитието на Европейския съюз, и от целта на бюджетното салдо по консолидираната фискална програма и от референтната стойност на дефицита по тази програма, уредени във вътрешното право като наложено от законодателя самоограничение, без да бъде проявление на конституционно изискване, представлява ли нарушение на Конституцията?

Съдът, като отчита, че законът за държавния бюджет по своето предназначение и по своята финансова същност е финансов план за провеждане на политики, предвиждане за публичните приходи и разходи на държавата в рамките на една година, че установеното в него би следвало да отразява достоверно състоянието на публичните финанси и че спазването на изискването за цел на салдото по бюджета на сектор „Държавно управление“, съответно по консолидираната фискална програма, и на референтните стойности за дефицита на салдото за този сектор и програма, е резултат от сложна взаимозависимост между икономически и социално-политически фактори, присъщи на и произтичащи от конституционната представителна демокрация, намира, че релевантни за преценката му са следните обстоятелства:

Законът за държавния бюджет на Република България за 2026 г. е приет на 24.07.2026 г., т.е. след като са изминали седем месеца от годината, за която е относим, и след като остават само пет месеца за неговото изпълнение. Поради това законът в значителна степен е загубил качеството си на годишен финансов план, на прогноза за бъдещо разпределение на публичния финансов ресурс в рамките на бюджетната година. Законът се е превърнал в регистратор на вече получени приходи и на вече извършени разходи въз основа на друг закон – Закона за събирането на приходи и извършването на разходи през 2026 г., за по-голямата част от бюджетната година, независимо от посоченото, че влиза в сила на 1.01.2026 г. Независимо от приетото, че законът влиза в сила от 1.01.2026 г., той не може да осъществи „предвиждане“ за изминалите седем месеца от бюджетната година, може само да регистрира получените приходи и извършените разходи.

Сравнението между проекта на Закона за държавния бюджет на Република България за 2026 г., внесен в Народното събрание на 13.11.2025 г., и проекта на Закона за държавния бюджет на Република България за 2026 г., внесен в Народното събрание на 1.07.2026 г., показва разлика в приходната част в намаление с над 2,8 млрд. евро и разлика в отрицателното бюджетно салдо в увеличение от 3,8 млрд. евро на 7,3 млрд. евро, или с 3,5 млрд. евро. Следователно в периода от 1.01.2026 г. до 1.07.2026 г. в бюджета на държавата не са постъпили очаквани приходи и/или заложените приходи в проекта на бюджета от 13.11.2025 г. не са били реалистични, без да е настъпила промяна в намаление на извършените разходи. Напротив, в резултат на направени от народни представители предложения за изменения в Закона за събирането на приходи и извършването на разходи през 2026 г., приети от Народното събрание с измененията на закона от 18.03.2026 г., са увеличени разходите.

Вносителят на искането не твърди, че оспореният закон не отразява вярно обобщените показатели на приходите или разходите към датата на внасяне на проекта на закона в Народното събрание, нито че не отразява вярно приходите и разходите, които законодателят чрез Закона за събирането на приходи и извършването на разходи за 2026 г. е приел, че следва да бъдат извършени в рамките на бюджетната година. Следователно няма данни Законът за държавния бюджет на Република България за 2026 г. да не отразява обективно състоянието на публичните финанси към датата на приемането му. Фактът, че това състояние не съответства на референтните стойности за дефицита на салдото за сектор „Държавно управление“, съответно на консолидираната фискална програма, разглеждано както в контекста на правото на Съюза, така и с оглед на установеното във вътрешното право (чл. 25, ал. 4 и чл. 27, ал. 6 ЗПФ), изисква приемането му да е съпроводено с конкретни мерки, които в рамките на определен срок да гарантират постигането на целта на салдото по бюджета на сектор „Държавно управление“, съответно целта на бюджетното салдо по консолидираната фискална програма. Вносителят на искането не твърди, че законът е противоконституционен, защото не съдържа мерки за коригиране на установения бюджетен дефицит.

От принципа на непрекъснатост между финансовите години, който изисква и обуславя органична свързаност между бюджетите според тяхната хронологична последователност, следва не само изискване за формално счетоводно изравняване на годишните държавни бюджети, но и изискване за средносрочна и дългосрочна икономическа стабилност, съизмерима с мандата, през който се носи политическа отговорност. В този контекст следва да се посочи, че от 1998 г. до 2021 г. включително, Народното събрание винаги е приемало закона за държавния бюджет преди началото на бюджетната година. За периода от 15.04.2021 г. до 24.07.2026 г. са работили осем парламента, като за 2022 г. законът за държавния бюджет е приет на 25.02.2022 г., за 2023 г. – на 28.07.2023 г., за 2025 г. – на 21.03.2025 г., а за 2026 г. – на 24.07.2026 г. Следователно в последните години е налице системно неизпълнение от Народното събрание на задължението му да приема своевременно закона за държавния бюджет, без обаче това да му попречи да приема закони, чрез които увеличава разходите в държавния бюджет за цялата съответна бюджетна година, както и да залага автоматични механизми за извършване на разходи.

В последните години Народното събрание не само не изпълнява своевременно задължението си да приема закона за държавния бюджет преди започването на бюджетната година, но и не приема отчета на правителството за изпълнението на държавния бюджет, както го задължава чл. 84, т. 2 от Конституцията. Последното решение на Народното събрание за приемане на отчета на правителството за държавния бюджет е от 2007 г. (ДВ, бр. 104 от 2008 г.) – факт, който поставя въпроси относно демократичната отчетност и относно способността на формираните парламенти да осигурят чрез държавния бюджет средносрочна и дългосрочна устойчивост на публичните финанси и икономически растеж.

Придобилото системен характер през последните пет години приемане на закона за държавния бюджет след началото на бюджетната година компрометира характера на закона за държавния бюджет като нормативно установено политическо решение за действие на държавата в рамките на цялата бюджетна година и лишава закона от неговата планова функция. Този подход на законодателя разрушава смисъла на закона за годишния държавен бюджет като финансов план за конкретна финансова година, възпрепятства дългосрочния икономически растеж, ограничава настоящите възможности за действие на държавата и прехвърля финансовите тежести върху бъдещите поколения.

Както Съдът посочи, изискването за цел на бюджета на сектор „Държавно управление“ и за референтната стойност за дефицита на салдото за този сектор, в контекста на имащия конституционен ранг ангажимент за изграждането и развитието на Съюза, е част от цялостен механизъм за реакция при превишаване на референтната стойност на бюджетния дефицит. Този механизъм изисква да се приложат мерки за коригиране на отклонението в рамките на определен срок. Поради това приемането на закон за годишния държавен бюджет в отклонение от целта на салдото на сектор „Държавно управление“ и от референтната стойност на дефицита на салдото за този сектор не води самї по себе си до противоконституционност на такъв закон, а е основание за прилагане на мерки за коригиране на отклонението. Що се отнася до това дали с Актуализираната средносрочна бюджетна прогноза и със закона за държавния бюджет за 2026 г. са изпълнени изискванията на правото на Съюза за представяне на корективни мерки и дали, ако те са представени, гарантират постигане на балансиран бюджет в рамките на тригодишната бюджетна прогноза, не е в правомощията на Конституционния съд да преценява. Това решение, съобразно правото на Съюза, е в компетентността на Съвета и на Комисията при отчитане на установените в правото на Съюза предпоставки и изисквания.

Нарушаването на предвидената в закон като самоограничение на законодателя забрана за приемане на закон за годишния държавен бюджет с дефицит на сектор „Държавно управление“ на годишна основа, който не може да надвишава 3 % от брутния вътрешен продукт (чл. 25, ал. 2 ЗПФ), както и с годишен бюджетен дефицит по консолидираната фискална програма, изчислен на касова основа, който не може да надвишава 3 % от брутния вътрешен продукт (чл. 27, ал. 4 ЗПФ), в която забрана обаче не намира проявление конкретно конституционно изискване, поставя въпроса доколко противоречието между два закона в настоящото производство е основание за противоконституционност на оспорения закон.

В своята практика Конституционният съд неотклонно приема, че правната сигурност, като същностен компонент на правовата държава, изисква по принцип във всички свои актове Народното събрание да се ръководи от приетите от него закони и да ги спазва. Но Съдът също така приема, че нарушаването от народното представителство на това изискване има значение на нарушение, което обуславя противоконституционност на оспорен закон само тогава, когато това нарушение по характер и по степен е конституционно нетърпимо (Решение № 14 от 2000 г. по к.д. № 12/2000 г.; Решение № 6 от 2005 г. по к.д. № 3/2005 г.; Решение № 5 от 2009 г. по к.д. № 6/2009 г.; Решение № 11 от 2010 г. по к.д. № 13/2010 г.).

По своето предметно съдържание Законът за публичните финанси е устройствен закон за публичните финанси и би следвало всяко народно представителство да съобразява уредените с него изисквания към държавния бюджет при приемането на закона за годишния държавен бюджет. В случая противоречието между двата закона, макар безспорно да има своето отрицателно въздействие върху правната сигурност като елемент на формалната страна на правовата държава, остава на законово ниво, доколкото не нарушава конституционни принципи и правила, поради което не е основание за обявяване на оспорения закон за противоконституционен. Конституционният съд посочва нееднократно в своята практика, че принципът на правовата държава не следва да бъде неприсъщо натоварен с всяко едно несъответствие между закони (Решение № 1 от 2005 г. по к.д. № 8/2005 г.; Решение № 7 от 2005 г. по к.д. № 1/2005 г.; Решение № 2 от 2013 г. по к.д. № 1/2013 г.). Съдът също така е последователен в разбирането, че отстраняването на противоречие между два закона, дължимо съобразно принципа на правовата държава, е задължение на Народното събрание. Обратното би означавало да се признае, че всяко противоречие между закони е основание за противоконституционност, нещо, което Конституцията не предвижда.

Поради изложеното Съдът намира за неоснователно искането на вносителя за обявяване на противоконституционност на Закона за държавния бюджет на Република България за 2026 г. в цялост.

ІІ. По оспорването на чл. 355, ал. 1 – 4 КТ, въведени с § 11, т. 1 – 4 ПЗР на ЗДБРБ за 2026 г.

С § 11, т. 1 – 4 ПЗР на ЗДБРБ за 2026 г. законодателят изменя чл. 355, ал. 1 – 4 КТ, като променя изчисляването на трудовия стаж – вместо действалото до изменението измерване на трудовия стаж чрез дни, месеци и години въвежда измерване чрез часове, дни, месеци и години; за един ден трудов стаж признава времето, през което работникът или служителят е изработил пълното законоустановено за него работно време за деня; определя, че при работа при непълно работно време трудовият стаж се изчислява пропорционално на законоустановеното работно време и посочва как се зачита един месец и една година трудов стаж.

Съгласно чл. 81 ЗПФ със законопроекта за държавния бюджет Министерският съвет може да предлага изменения и допълнения в други закони само когато те са свързани със съставянето, изпълнението и отчитането на консолидираната фискална програма. Чрез тази законова разпоредба обикновеният законодател въвежда изрично и в закон уредения от конституционния законодател в Конституцията специален предмет на закона за държавния бюджет. Конституционният законодател е извел приемането на държавния бюджет и на отчета за неговото изпълнение като самостоятелно правомощие на парламента, отделно от правомощието по приемане на закони – чл. 84, т. 2 от Конституцията. Този подход на конституционния законодател ясно показва волята му да разграничи двете правомощия на Народното събрание. Отделно и изрично е определил и правомощие единствено на Министерския съвет да изготвя и внася в Народното събрание проекта на закон за държавния бюджет – чл. 87, ал. 2 от Конституцията, с което по категоричен начин е отделил проекта на закона за държавния бюджет от проектите на всички други закони, приемани от Народното събрание в изпълнение на правомощието му по чл. 84, т. 1 от Конституцията.

Анализът на тези две конституционни разпоредби разкрива разбирането на конституционния законодател за специфичната цел и за значението на закона за държавния бюджет в системата от закони на държавата. Това разбиране намира проявление в две важни особености, свързани с приемането на закона за държавния бюджет.

Поради специфичния предмет на закона за държавния бюджет и обусловеното от това правомощие само на правителството да внася в Народното събрание негов проект, подготовката и обсъждането на този законопроект не следва всички принципи за изработването на проект на закон и не спазва същия формат на обществено обсъждане, който е задължителен за приемането на другите закони (чл. 26, ал. 1 и 2 ЗНА). Затова и § 1а, ал. 1 ЗНА изрично изключва по отношение на законопроекта за държавния бюджет прилагането на правилата за оценка на въздействието на нормативните актове и за изработването им, с изключение на изискването за мотиви, които от своя страна са специфични по съдържание (чл. 79, ал. 4 ЗПФ). Действията на правителството обаче преди внасяне в Народното събрание на един законопроект и действията на народните представители в периода между внасянето на законопроекта и неговото приемане предпоставят демократична отчетност. В случая със закона за държавния бюджет тези действия на правителството и на народните представители обективно се осъществяват в различен контекст.

Приемането на закона за държавния бюджет е своеобразен вот на доверие на правителството. Това предпоставя възможността обсъждането на значими за правата на гражданите въпроси или на други значими за функционирането на държавата въпроси да бъде пренебрегнато или дори пропуснато или предпоставено от решаването на въпроси, които нямат отношение към тях. Като посочва това, Съдът не отрича политическите компромиси, които са обективно свързани с функционирането на конституционната демокрация, но отчита, че конституционният законодател като гаранция за основните права на гражданите и за разделението на властите е отделил като самостоятелно правомощието на законодателната власт по приемането на закона за държавния бюджет от правомощието му по приемането на другите закони.

За да упражни чрез приемане на отделно решение изрично посоченото в Конституцията свое правомощие, парламентът е длъжен да гласува закона за държавния бюджет отделно, след провеждането на самостоятелно, отделно от други въпроси, обсъждане. Съдът отчита, че определени изменения на други закони са пряко обвързани с приходите и разходите на съответния годишен държавен бюджет, защото тези промени са нормативно основание именно за включените в закона за бюджета приходи и разходи, поради което приема, че това е конституционен критерий при преценка за свързаността на съответния закон за годишен държавен бюджет със законите, които са изменени или допълнени с неговите преходни и заключителни разпоредби (Решение № 10 от 2012 г. по к.д. № 15/2011 г.).

Изменените с § 11, т. 1 – 4 ПЗР на ЗДБРБ за 2026 г. разпоредби на чл. 355, ал. 1 – 4 КТ са относими към основен институт на трудовото право – трудовия стаж. Съгласно чл. 351, ал. 1 КТ трудовият стаж е времето, през което работникът или служителят е работил по трудово правоотношение, доколкото друго не е предвидено в Кодекса на труда или в друг закон, както и времето, през което лицето е работило като държавен служител. По своята правна природа трудовият стаж е юридически факт, правопораждащ, защото от него възникват субективни права на работника или служителя. Такива права са например: правото на платен годишен отпуск (чл. 155, ал. 2 КТ), правото на допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит (чл. 12 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата), правото за изплащане на някои обезщетения при прекратяване на трудовото правоотношение (чл. 222, ал. 2, 3 и 4 КТ) и други. Специфичното за юридическия факт „трудов стаж“ е, че той е факт – състояние, състои се от повтарящи се, наслагващи се и протичащи във времето многократни юридически действия. Именно поради това начинът на изчисляване на трудовия стаж е от изключително значение за произтичащите от него права.

До изменението на чл. 355, ал. 1 – 4 КТ трудовият стаж се изчисляваше в дни, месеци и години. На основата на този начин на изчисляване се определяха и свързаните с трудовия стаж права на работниците и служителите. Начинът на изчисляване на трудовия стаж е въпрос в дискрецията на законодателя. Основният закон не урежда конкретно изискване към вида на мерките, чрез които, и към начина, по който следва да се изчислява трудовият стаж извън преценката за спазване на гарантирани от Конституцията основни права. Следователно в правомощието на Народното събрание е да създаде и съответно да промени установен начин на изчисляване на трудовия стаж, доколкото това не накърнява конституционно гарантирани права на гражданите. Проблемът, който оспорването на извършеното с § 11, т. 1 – 4 ПЗР на ЗДБРБ за 2026 г. изменение поставя, е не дали е конституционно допустимо законодателят да измени съществуващия начин на изчисляване на трудовия стаж, а дали в настоящия случай е конституционосъобразно да го измени чрез преходните и заключителните разпоредби на закона за държавния бюджет.

В мотивите на проекта на Закона за държавния бюджет на Република България за 2026 г. (Актуализираната средносрочна бюджетна прогноза) Министерският съвет посочва, че изменението е обусловено от необходимостта от „[и]зсветляване на икономиката и справяне с недекларирания труд, което да доведе до повишаване на събираемостта от осигурителни вноски и данъци. Действащата уредба относно изчисляването на трудовия стаж създава стимул за сключване на фиктивни трудови договори на непълно работно време, обикновено на 4-часов работен ден, без това да води до намаляване на трудовите права“. Така формулирано, основанието за включване на оспорените разпоредби в закон за държавния бюджет по принцип би могло да има отношение към приходите и разходите в държавния бюджет. Но с § 12 ПЗР на ЗДБРБ за 2026 г., който е в сила от 1.09.2026 г., изрично е определено, че до 31.12.2026 г. трудовият стаж и съответните права по Кодекса на труда се определят по досегашния ред. Следователно от разпоредба на самия закон за държавния бюджет е видно, че промените в чл. 355 КТ не са пряко обвързани с приходите и разходите в държавния бюджет за 2026 г., защото няма да действат в периода, оставащ до края на бюджетната година. Подготовката на проекта за държавния бюджет за 2027 г. не е елемент на закона за държавния бюджет за 2026 г., а се извършва въз основа на одобрена от Министерския съвет бюджетна процедура (чл. 67 ЗПФ). В резултат на това твърденият от Министерския съвет правен ефект от въведеното ново правило няма да настъпи по отношение на бюджет 2026 г., а по отношение на бюджет 2027 г. Законът за бюджета за 2026 г. обаче няма за предмет приходите и разходите за 2027 г. Налице е разлика между нормативното действие на закона за държавния бюджет и прогнозното действие на Актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за бюджетните години, следващи годината на закона за държавния бюджет.

Чрез оспореното изменение е осъществена трайна, значима промяна върху съществуващи права на гражданите, която не е пряко обвързана с целите на закона, заради който се приема.

По изложените съображения Конституционният съд намира, че измененията на чл. 355, ал. 1 – 4 КТ, въведени чрез § 11, т. 1 – 4 ПЗР на ЗДБРБ за 2026 г., са извършени по начин, който е несъвместим с изискванията на Основния закон относно правомощието на Народното събрание по чл. 84, т. 2 от Конституцията, което ги прави конституционно нетърпими и следва да бъдат обявени за противоконституционни.

ІІІ. По оспорването на § 46 ПЗР на ЗДБРБ за 2026 г.

С разпоредбата на § 46, ал. 1 ПЗР на ЗДБРБ за 2026 г. законодателят преустановява действието на чл. 244, ал. 2 КТ, който урежда механизма за определяне на минималната работна заплата, а с ал. 2 възлага на Министерския съвет да одобри законопроект за промени на уредбата за определяне на минималната работна заплата за страната, като до приемането на промените минималната работна заплата се запазва на нивото, определено за 2026 г. В разпоредбите законодателят не е определил срок както за одобряване на законопроекта от Министерския съвет, така и за внасянето му в Народното събрание.

На 25.09.2026 г. Народното събрание приема механизъм за определяне на минималната работна заплата, като изменя чл. 244, ал. 2 КТ. С оглед на това § 46 ПЗР на ЗДБРБ за 2026 г. е изчерпал своето действие. Изменението на чл. 244, ал. 2 КТ е обнародвано в „Държавен вестник“, бр. 89 от 29.09.2026 г., и в съответствие с чл. 5, ал. 5 от Конституцията е влязло в сила на 3.10.2026 г.

Поради изчерпване на действието на § 46 ПЗР на ЗДБРБ за 2026 г. оспорената разпоредба вече не е част от правния ред. Съдът в съответствие с установената своя практика при сезиране по реда на чл. 150, ал. 1, 4 и 5 от Конституцията не следва да се произнася по нейната противоконституционност поради отпадане на предмета на делото и следва да отклони искането.

ІV. По оспорването на чл. 218, ал. 2 ЗСВ

С § 21, т. 1 ПЗР на ЗДБРБ за 2026 г. законодателят е изменил чл. 218, ал. 2 ЗСВ, като е заменил думите „удвоената средномесечна заплата на заетите лица в бюджетната сфера съгласно данните на Националния статистически институт“ с „60 на сто от основното месечно възнаграждение на народен представител“. Разпоредбата е влязла в сила от деня на обнародването на закона в „Държавен вестник“ – 31.07.2026 г.

В становището си по бюджета на съдебната власт за 2026 г. (чл. 79, ал. 4 във връзка с ал. 1, т. 3 ЗПФ) Министерският съвет предлага на Народното събрание да увеличи приходната част на бюджета на съдебната власт с 5113,0 хил. евро (от 61 355,0 хил. евро на 66 468,0 хил. евро) и да намали разходната част с „25,6 хил. евро“ (от 787 647,5 хил. евро на 762 033,0 хил. евро). В становището Министерският съвет предлага на Народното събрание „планираните средства за персонал да бъдат намалени с 10 % за последните четири месеца на 2026 г.“.

Законът за държавния бюджет е приет със становището на Министерския съвет.

С изменението на чл. 218, ал. 2 ЗСВ не просто се намаляват разходите на съдебната власт за възнаграждения за бюджетната 2026 г., а се променя механизмът за определяне на основното месечно възнаграждение за най-ниската съдийска, прокурорска и следователска длъжност. Съществуващата до промяната обвързаност на това възнаграждение със средномесечната заплата на заетите лица в бюджетната сфера съгласно данните на Националния статистически институт се заменя с обвързаност с основното месечно възнаграждение на народен представител.

Средномесечната заплата в бюджетната сфера, изчислявана от Националния статистически институт, е статистически показател, обективно измерван факт въз основа на статистически данни, по смисъла на Закона за статистиката, по одобрена от Националния статистически институт методология, основана на национални и на приети в Европейския съюз стандарти. Изменената основа за определяне на възнаграждението за най-ниската съдийска, прокурорска и следователска длъжност – основното месечно възнаграждение на народен представител, се определя с решение на Народното събрание за приемане на приложение към Правилника за организацията и дейността на Народното събрание (Финансови правила по бюджета на Народното събрание). Съгласно редакцията на чл. 5 от това приложение към датата на влизане в сила на оспореното законово изменение народните представители получават основно месечно възнаграждение в размер на три средномесечни заплати на наети лица по трудово и служебно правоотношение в обществения сектор съобразно данните на Националния статистически институт за месец март 2026 г. Според разпоредбата това възнаграждение може да се увеличава в съответствие с политиката по доходите в бюджетната сфера съгласно предвиденото в закона за държавния бюджет за съответната година.

Определянето на основното месечно възнаграждение за най-ниската съдийска, прокурорска и следователска длъжност на основата на средномесечната заплата на заетите в бюджетната сфера – чл. 218, ал. 2 ЗСВ, е правило, което е в сила с приемането през 2007 г. на действащия Закон за съдебната власт и до оспореното изменение не е променяно. Аналогична разпоредба – чл. 139, ал. 2, е действала и по силата на отменения Закон за съдебната власт в периода 1998 – 2006 г. Следователно действалият до оспореното изменение механизъм за определяне на основното месечно възнаграждение за най-ниската съдийска, прокурорска и следователска длъжност е бил прилаган без промяна близо тридесет години, период, в който държавата е преминала през различни състояния на публичните финанси.

В Актуализираната средносрочна бюджетна прогноза, мотиви на закона за държавния бюджет за 2026 г., е посочено, че „[с] цел постигане на единен подход при определяне на възнагражденията на еднолични и колективни държавни органи, както и на най-ниската съдийска, прокурорска и следователска длъжност по Закона за съдебната власт, се предвижда размерите на възнагражденията да се обвържат с основното месечно възнаграждение на народните представители и/или ръководни длъжности на Народното събрание“. Други мотиви, които да са относими към изменението на чл. 218, ал. 2 ЗСВ, в Актуализираната средносрочна бюджетна прогноза не са посочени. Няма яснота какво налага „постигане на единен подход при определяне на възнагражденията“, какво се цели с това уеднаквяване на подхода на определянето на възнагражденията за длъжности в множество органи (еднолични и колективни), различни по своето предназначение, роля и функции във функционирането на държавата. Тези възнаграждения до изменението за много от органите са имали своята обвързаност с функционалната област, в която осъществяват правомощията си. Към този мотив са посочени 13 закона от различни сфери на обществения живот – от Закона за безопасното използване на ядрената енергия през закони, уреждащи дейността на финансови органи, сигурността и отбраната, образованието, радиото и телевизията и се завърши със Закона за съдебната власт.

Както беше посочено, Съдът отчита политическата дискреция на законодателя при приемането на бюджета и ясно изразения политико-икономически характер на неговите решения в бюджетната материя, но това не означава, че тези решения са освободени от изискването за спазване на Конституцията.

В своята практика Конституционният съд неотклонно отстоява конституционния принцип на независимост на съдебната власт. Прегледът на стенограмите от заседанията на Великото Народно събрание при приемане на Конституцията разкрива по категоричен начин изключителното значение, което създателите на Конституцията са отдавали на независимостта на съдебната власт, включително и в частта за нейната финансова независимост, намерила изричен израз в разпоредбата на чл. 117, ал. 3 от Конституцията. Съдът е имал множество поводи да постанови, че изискването за финансова независимост, изрично за съдебната власт, не е просто формално изискване, а конституционна гаранция за установената в Конституцията независимост на тази власт при упражняване на правомощията й – чл. 117, ал. 2 от Конституцията (Тълкувателно решение № 18 от 1993 г. по к.д. № 19/1993 г.; Тълкувателно решение № 17 от 1995 г. по к.д. № 13/1995 г.; Решение № 17 от 1996 г. по к.д. № 18/1996 г.; Решение № 16 от 2001 г. по к.д. № 6/2001 г.; Решение № 11 от 2002 г. по к.д. № 18/2002 г.; Решение № 4 от 2003 г. по к.д. № 2/2003 г.; Тълкувателно решение № 8 от 2007 г. по к.д. № 5/2007 г.; Решение № 4 от 2010 г. по к.д. № 1/2010 г.; Решение № 4 от 2015 г. по к.д. № 3/2015 г.; Решение № 9 от 2022 г. по к.д. № 5/2022 г.).

Наред с горното Съдът винаги е подчертавал, че принципът на разделение на властите, характерен за функционирането на правовата държава, който гарантира независимостта на съдебната власт от законодателната и изпълнителната, не ограничава правомощието на законодателната власт да определя финансовия ресурс за съдебната власт. Изискванията, които Конституцията поставя към това нейно правомощие, са определените в държавния бюджет средства да бъдат такива, че да осигуряват ефективно функциониране на съдебната власт, в рамките на възможностите на държавния бюджет, и тъй като законодателната власт е тази, която определя възнагражденията на съдиите, прокурорите и следователите, това определяне трябва да бъде по начин, който не поставя под съмнение тяхната независимост и безпристрастност. Тези изисквания не са самоцелни. Те са гаранция за независимостта на съдиите и на тяхната правосъдна дейност, което е същностно съдържание на правото на ефективна съдебна защита и на справедлив съдебен процес за защита на установените в Конституцията основни права на гражданите, и е проявление на правовата държава по смисъла на чл. 4, ал. 1 от Конституцията.

Следвайки тези конституционни изисквания, още през 1998 г. законодателят е приел да определи в закон възнаграждението за най-високата и за най-ниската съдийска, прокурорска и следователска длъжност. По този начин Народното събрание чрез закон определя граници на финансовите възможности на държавата и финансовите граници, в които съдебната власт може да реализира независимостта си, като самостоятелно определи възнагражденията на съдиите, прокурорите и следователите, защото именно в така определените граници се разпростира независимостта на съдебната власт сама да определя възнагражденията си, разбира се, при спазване на установените в държавата принципи и правила на публичните финанси (чл. 361 ЗСВ).

За лицата на върха на съдебната власт – председателите на двете върховни съдилища и главния прокурор, законодателят е определил възнаграждение като процент от възнаграждението на председателя на Конституционния съд, а за най-ниската съдийска, прокурорска и следователска длъжност до изменението – удвоената средномесечна заплата на заетите лица в бюджетната сфера съгласно данните на Националния статистически институт. Макар на пръв поглед избраният от законодателя подход да изглежда различен, той е проявление на различни, конституционно значими цели, еднакво важни за ролята и мястото на съдебната власт в държавата. Чрез обвързването на възнаграждението на председателите на двете върховни съдилища и на главния прокурор с възнаграждението на председателя на Конституционния съд законодателят недвусмислено утвърждава мястото и значимостта на съдебната власт като независима от другите две власти – законодателната и изпълнителната. С обвързването на най-ниската съдийска, прокурорска и следователска длъжност със статистически определяема стойност, изразяваща обективното състояние на икономиката и възможностите й в рамките на бюджетната сфера, законодателят не изолира съдебната власт от обществото, не я прави привилегирована, а зачитайки значението на изпълняваната от нея функция, определя по обективен начин дължимото й възнаграждение.

Както посочва вносителят на искането за установяване на противоконституционност на изменението на чл. 218, ал. 2 ЗСВ, не се оспорва правомощието на законодателната власт да намали размера на основното възнаграждение за най-ниската съдийска, прокурорска и следователска длъжност. Това нейно правомощие не е подлагано на съмнение. Не се оспорва широката свобода на преценка на законодателната власт относно механизма за изчисляване на възнагражденията на съдиите, прокурорите и следователите. Това означава, че законодателната власт е в правомощието си да измени съществуващ механизъм за определяне на възнагражденията за най-ниската съдийска, прокурорска и следователска длъжност. За да бъде обаче конституционосъобразно, това изменение трябва да бъде направено при спазване на определени изисквания, които по своята същност са гаранция за конституционно уредената независимост на съдебната власт.

Изменението на механизма за определяне на възнаграждението за най-ниската съдийска, прокурорска и следователска длъжност трябва да бъде обосновано с цел от общ интерес. От изложеното в Актуализираната средносрочна бюджетна прогноза като мотив за изменението може да се отнесе посоченото: „[п]редвидено е намаляване с 10 на сто, считано от 1 септември 2026 г. (за 4 месеца за 2026 г. и целогодишно за периода 2027 – 2028 г.) на разходите за заплати и възнаграждения на персонала по трудови и служебни правоотношения и свързаните с тях задължителни осигурителни вноски от работодатели по бюджетите на ПРБ [първостепенните разпоредители с бюджет], с изключение на: общините; лицата по чл. 69 от КСО – военнослужещите по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България; по Закона за Министерството на вътрешните работи; по Закона за Държавна агенция „Национална сигурност“; по Закона за Националната служба за охрана; по Закона за Държавна агенция „Разузнаване“; по Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража и др.; разпоредители с бюджет, прилагащи делегиран бюджет; разпоредители с бюджет – лечебни заведения по чл. 5 от Закона за лечебните заведения“. Наред с това в прогнозата е указано, че за 2026 г. общо предвиденото намаление на възнагражденията в бюджетната сфера ще осигури „индикативно 85,0 млн. евро“, а за 2027 г. – 170,7 млн. евро, като това са дискреционни мерки, за които се твърди, че са „с най-голям бюджетен ефект“.

От така посоченото може да се предположи, че изменението е прието с цел намаляване на разходите за достигане на изискването за дефицит на салдото на сектор „Държавно управление“ и по консолидираната фискална програма не повече от 3 % от брутния вътрешен продукт. Сама по себе си тази цел несъмнено е от общ интерес и е в правомощието на законодателната власт да предприеме необходимите мерки за нейното постигане. Наред с това мярката не е приета конкретно и единствено за съдиите, прокурорите и следователите, а е насочена към по-широк кръг лица на публична длъжност, чиито възнаграждения се определят с държавния бюджет, като част от обща публична политика, което е проявление на солидарността като характеристика на всяко демократично общество.

За да бъде обаче конституционосъобразно изменението на трайно уреден законово механизъм за определяне на възнагражденията на съдиите, прокурорите и следователите, трябва не само да е обосновано от обща цел и да не е насочено конкретно и единствено към съдиите, прокурорите и следователите, но и да е в съответствие с принципа на правната сигурност.

Това изисква преди всичко изменението да бъде направено със закон. В случая изменението е направено с преходните и заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2026 г. Доколкото изменението влиза в сила от 31.07.2026 г., т.е. е пряко обвързано с приходите и разходите, заложени в закона за бюджета за 2026 г., то отговаря по принцип на обоснования по-горе критерий за допустимост на изменение на закон чрез преходни и заключителни разпоредби на закон за годишен държавен бюджет.

Въпросът в случая обаче е, че чрез това изменение не само временно се намаляват възнагражденията за най-ниската съдийска, прокурорска и следователска длъжност, за да се гарантират приходи и разходи в бюджета за 2026 г., но се изменя трайно механизмът за определяне на възнаграждението за тези длъжности. А доколкото това е основа за определяне на възнагражденията в цялата съдебна власт, това значи, че настъпва трайна промяна в начина на определяне на възнагражденията на всички съдии, прокурори и следователи. В рамките на изброените в Актуализираната средносрочна бюджетна прогноза закони, в които се извършват изменения с мотива, с който се обосновава изменението в Закона за съдебната власт, се променят трайно установени механизми за определяне на възнагражденията на лица в различни области на обществения живот, но следва да се посочи, че невинаги еднаквият подход към различното води до конституционосъобразен резултат.

Изменението на трайно установен механизъм за определяне на основното възнаграждение за най-ниската съдийска, прокурорска и следователска длъжност чрез преходните и заключителните разпоредби на закона за държавния бюджет, поради изложените по-горе специфики на закона за държавния бюджет с оглед на неговото ограничено във времето правно действие и с оглед на предназначението му – да осъществява политически цели в рамките на бюджетната години чрез разпределяне на публичните приходи и разходи, и при отчитане на конституционно установената му самостоятелност по отношение на останалите закони, чрез които законодателният орган осъществява управлението на обществения живот, излиза от рамките на конституционния критерий за допустимост на изменение на закон чрез преходните и заключителните разпоредби на закона за държавния бюджет. За целите на закона за бюджета за 2026 г., т.е. за определените в него приходи и разходи, относимо е намаляването на разходите за персонал по бюджета на съдебната власт с 10 %, а не промяната на механизма за определяне на възнаграждението за най-ниската съдийска, прокурорска и следователска длъжност. Впрочем, именно временно неприлагане на установен в закона механизъм е бил подходът на законодателя по отношение на заетите лица в областта на националната сигурност и отбрана. Следователно, макар оспореното изменение да е обвързано с приходите и разходите, предмет на закона за бюджета за 2026 г., поради характера му на трайно правило, то надхвърля рамките на конституционно допустимата обвързаност със закона за държавния бюджет за 2026 г.

В контекста на независимостта на съдебната власт и конкретно на съдиите, прокурорите и следователите при изпълнение на техните правомощия принципът на правната сигурност изисква уредените с изменението правила за определяне на възнаграждението на най-ниската съдийска, прокурорска и следователска длъжност да бъдат предвидими, стабилни и прозрачни. С оспореното изменение възнаграждението за най-ниската съдийска, прокурорска и следователска длъжност е определено като процент от основното възнаграждение на народен представител. Възнаграждението на народен представител се определя чрез разпоредба в приложение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.

Конституционният съд е имал възможност многократно да посочи, че Правилникът за организацията и дейността на Народното събрание „е особен вид нормативен акт, който не е закон“ (Решение № 11 от 2009 г. по к.д. № 13/2009 г.; Тълкувателно решение № 7 от 2010 г. по к.д. № 5/2010 г.). Неговото конституционно предназначение е да организира дейността на законодателната власт, поради което всяко Народно събрание приема свой правилник – чл. 73 от Конституцията. Така от 15.04.2021 г. до настоящия момент са работили осем легислатури, но са приети седем правилника, защото едното Народно събрание дори не успява да приеме свой правилник. Правилникът на Народното събрание няма конституционното предназначение да урежда обществени отношения извън организацията и дейността на парламента. Неговото предназначение не е да урежда правния статус на съдиите, прокурорите и следователите, неотменим елемент на който е и тяхното възнаграждение като една от гаранциите за независимостта им. Още по-малко правилникът може да прави това по траен начин с оглед на факта, че всяка легислатура приема свой правилник.

Изискването на Конституцията, установено в чл. 133, е, че правният статус на съдиите, прокурорите и следователите се урежда със закон. Фактът, че в чл. 218, ал. 2 ЗСВ са посочени процентът и основата, въз основа на която се определя основното възнаграждение за най-ниската съдийска, прокурорска и следователска длъжност, поради обвързаността не с обективен критерий, а с възнаграждението на народен представител, което се определя от самите народни представители, не удовлетворява конституционното изискване това да става със закон, а не с правилник, бил той и на Народното събрание. С така определения от законодателя механизъм за определяне на възнаграждението за най-ниската съдийска, прокурорска и следователска длъжност изменението ще настъпва не по силата на изменение на закон, а на правилник на Народното събрание. По този начин с оспореното изменение законодателят не изпълнява конституционното изискване за определяне на правния статус на съдиите, прокурорите и следователите в закон. Налице е противоречие с изискването на чл. 133 от Конституцията. Следователно избраният от законодателя начин за трайно уреждане на механизма за определяне на възнагражденията на най-ниската съдийска, прокурорска и следователска длъжност не отговаря на изискването за стабилност на уредбата на това обществено отношение като елемент на конституционното изискване за независимост на съдебната власт и на съдиите, прокурорите и следователите и е в нарушение на чл. 133 от Конституцията.

Избраният от законодателя механизъм за определяне на основното възнаграждение за най-ниската съдийска, прокурорска и следователска длъжност не съответства и на изискването за обективност, предвидимост и прозрачност като елементи на правната сигурност. Чрез обвързването на възнаграждението за най-ниската съдийска, прокурорска и следователска длъжност с възнаграждението на народните представители законодателят не създава предпоставки за обективност, а създава предпоставки за пораждане на съмнения относно зависимостта на съдебната власт от законодателната. Не създава и предпоставки за предвидимост и прозрачност, защото обвързването не е пряко към обективно установени данни, а е обусловено от преценката на народните представители, която може винаги да бъде променена с едно решение на парламента, прието по реда на чл. 88, ал. 2 от Конституцията. По този начин чрез оспореното изменение, направено с преходните и заключителните разпоредби на годишен закон за държавния бюджет, законодателят е нарушил установения в Конституцията баланс на властите, което Конституционният съд още в 1995 г. е приел за недопустимо в контекста на отношенията между законодателната и съдебната власт: „[Е]жегодните бюджетни закони не могат да моделират държавните органи и съотношението помежду им съобразно годишното структуриране на парламентарното мнозинство и малцинство“ (Решение № 17 от 1995 г. по к.д. № 13/1995 г.).

Съдът намира за необходимо да посочи, че в своята практика, когато става въпрос за права, уредени в Конституцията, в правото на Съюза и в международен договор, ратифициран, обнародван и влязъл в сила, и които права имат сходен обхват и съдържание, винаги е вземал предвид и поясненията, гаранциите и развитието, възприети в еволютивната практика на Съда на Европейския съюз и на Европейския съд по правата на човека. Въпросът за извършено от държава – членка на Европейския съюз, и от държава – страна по Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, изменение на нормативна уредба, което засяга възнагражденията на съдиите, в контекста на правото на ефективна правна защита и на справедлив съдебен процес, е бил предмет на многобройни решения на Съда на Европейския съюз и на Европейския съд по правата на човека.

Съдът на Европейския съюз е създал трайна практика във връзка с правото на държава членка да променя възнагражденията на съдиите. Освен широката свобода на преценка на законодателната власт при изготвянето на държавния бюджет, Съдът на Европейския съюз извежда основани на правото на Европейския съюз изисквания, на които трябва да отговаря едно изменение на установен в закон начин на определяне на възнагражденията на съдиите, които са идентични с изискванията, приложени от Конституционния съд в настоящото производство (определение от 12 декември 2025 г., C-372/24, EU:C:2025:1029; определение от 8 декември 2025 г., С-257/25, EU:C:2025:1018; решение от 5 юни 2025 г., С-762/23, EU:C:2025:400; решение от 25 февруари 2025 г., С-146/23, EU:C:2025:109; решение от 27 февруари 2018 г., С-64/16, EU:C:2018:117 и др.).

Сходен е и подходът на Европейския съд по правата на човека, който в своята практика, макар и във връзка със защита на индивидуални имуществени права, породени от съдийско правоотношение, позовавайки се на препоръчителни документи на Съвета на Европа, отчита задължението на държавите „да гарантират на съдиите възнаграждение, чийто размер е определен така, че да ги предпазва от натиск, целящ да повлияе на техните решения (и, по-общо, на поведението им в рамките на тяхната юрисдикция), като по този начин се нарушават тяхната независимост и безпристрастност“ (Kubàt and Others v Czech Republica, № 61721/19, 6 ноември 2023 г.; Savickas and Other v Lithuania, №66365/09, 15 октомври 2013 г.; Zubko and Others v Ukraine, №3955/04, 26 април 2006 г.).

Извод, съотносим с направения в настоящото производство, следва и от стандарти, установени и в Международния пакт за граждански и политически права. Съгласно чл. 14, ал. 1 от пакта всяко лице има право на справедливо и публично разглеждане на делото му от компетентен, независим и безпристрастен съд, създаден със закон. Комитетът по правата на човека е установил, че изискването за компетентност, независимост и безпристрастност на съда е абсолютно право, което не подлежи на никакви изключения (Общ коментар № 32 по чл. 14, 9 – 27.07.2007 г.), а държавите трябва да предприемат конкретни мерки, гарантиращи независимостта на съдебната власт и защитаващи съдиите от политическо влияние, които включват, inter alia, и обективни критерии за тяхното възнаграждение, адекватно гарантирано от закон.

Предвид изложеното Конституционният съд намира, че изменението на чл. 218, ал. 2 в частта „60 на сто от основното месечно възнаграждение на народен представител“ от ЗСВ, въведено с § 21, т. 1 ПЗР на ЗДБРБ за 2026 г., е в нарушение на изискванията на Конституцията, което го прави конституционно нетърпимо и следва да бъде обявено за противоконституционно.

Съобразно изложеното и на основание чл. 149, ал. 1, т. 2 от Конституцията Конституционният съд

РЕШИ:

Отхвърля искането за обявяване на противоконституционност в цялост на Закона за държавния бюджет на Република България за 2026 г. (ДВ, бр. 69 от 2026 г.).

Обявява за противоконституционни чл. 355, ал. 1 в частта „часове,“; ал. 2; ал. 3 в частта „всички работни дни за съответния месец“ и ал. 4 от Кодекса на труда (обн., ДВ, бр. 26 от 1986 г.; посл. изм. и доп., бр. 89 от 2026 г.), както са изменени с § 11, т. 1 – 4 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2026 г. (ДВ, бр. 69 от 2026 г.).

Обявява за противоконституционна разпоредбата на чл. 218, ал. 2 в частта „60 на сто от основното месечно възнаграждение на народен представител“ от Закона за съдебната власт (обн., ДВ, бр. 64 от 2007 г.; посл. доп., бр. 92 от 2026 г.), изменена с § 21, т. 1 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2026 г. (ДВ, бр. 69 от 2026 г.).

Отклонява искането за установяване на противоконституционност на § 46 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2026 г. (ДВ, бр. 69 от 2026 г.).

Решението е подписано с особени мнения на съдиите Атанас Семов, Янаки Стоилов, Сашо Пенов и Невин Фети относно чл. 355, ал. 1 – 4 от Кодекса на труда и на съдия Орлин Колев относно чл. 218, ал. 2 от Закона за съдебната власт.

Решението е подписано със становища на съдия Орлин Колев относно чл. 355, ал. 1 – 4 от Кодекса на труда, на съдиите Атанас Семов, Янаки Стоилов, Сашо Пенов и Невин Фети и на съдия Галина Тонева относно чл. 218, ал. 2 от Закона за съдебната власт.

Председател: Павлина Панова

ОСОБЕНО МНЕНИЕ
на съдиите Атанас Семов, Янаки Стоилов, Сашо Пенов и Невин Фети по Решение № 17 от 2026 г. по к.д. № 15/2026 г.

Подписваме с особено мнение Решение № 17 от 2026 г. по к.д. № 15/2026 г., защото не сме съгласни с обявяването за противоконституционни измененията в разпоредбите на чл. 355, ал. 1 – 4 от Кодекса на труда (КТ), направени с § 11, т. 1 – 4 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2026 г. (ПЗР на ЗДБРБ за 2026 г.).

1. В мотивите на решението се констатира, че „[н]ачинът на изчисляване на трудовия стаж е въпрос в дискрецията на законодателя“ и че „правомощието на Народното събрание е да създаде и съответно да промени установен начин на изчисляване на трудовия стаж, доколкото това не накърнява конституционно гарантирани права на гражданите“. Посочва се, че „[п]роблемът, който оспорването на извършеното с § 11, т. 1 – 4 ПЗР на ЗДБРБ за 2026 г. изменение поставя, е не дали е конституционно допустимо законодателят да измени съществуващия начин на изчисляване на трудовия стаж, а дали в настоящия случай е конституционосъобразно да го измени чрез преходните и заключителните разпоредби на закона за държавния бюджет“. Следователно доводите за противоконституционност не са по съдържанието на направените изменения, а от формално естество – поради начина, по който те са приети. Тези доводи биха били основателни, ако приемането на измененията е станало по начин, който е несъвместим с Конституцията, т.е. ако са били нарушени изисквания от конституционен ранг, относими към приемането на закона, или са нарушени конституционни принципи. Такива изисквания или конституционни принципи обаче не са посочени.

2. Според мотивите на решението в разпоредбите на чл. 84, т. 1 и 2 от Конституцията „конституционният законодател като гаранция за основните права на гражданите и за разделението на властите е отделил като самостоятелно правомощието на законодателната власт по приемането на закона за държавния бюджет от правомощието му по приемането на другите закони“. Тази част от мотивите на решението противоречи на друга, единодушно приета част от тях: „[в]сички закони, в т.ч. и законът за държавния бюджет, се приемат чрез уредения на конституционно ниво законодателен процес, с едно и също определено в Конституцията мнозинство и имат еднакъв ранг в йерархията на нормативните актове“. Посочването в чл. 84, т. 2 от Конституцията като самостоятелно правомощие на Народното събрание да приема бюджета и отчета за изпълнението му се основава на исторически наложилия се конституционен принцип бюджетът и отчетът за изпълнението му да се приемат от парламента, който принцип е възприет и в българската конституционна уредба. В чл. 84, т. 2 не се посочва нито актът, с който се приема държавният бюджет, нито актът, с който се приема отчетът за изпълнението му. Приемането на държавния бюджет със закон следва от самостоятелното правомощие на Министерския съвет в чл. 87, ал. 2 от Конституцията да изготвя и внася законопроект за държавния бюджет и правомощието на Народното събрание в чл. 84, т. 1 от Конституцията да приема, изменя, допълва и отменя законите, както и от разпоредбата на чл. 86, ал. 2 от Закона за публичните финанси (ЗПФ), а приемането на отчета за неговото изпълнение с решение на Народното събрание е определено в чл. 139, ал. 2 от същия закон.

Според решението „Съдът отчита, че определени изменения на други закони са пряко обвързани с приходите и разходите на съответния годишен държавен бюджет, защото тези промени са нормативно основание именно за включените в закона за бюджета приходи и разходи, поради което приема, че това е конституционен критерий при преценка за свързаността на съответния закон за годишен държавен бюджет със законите, които са изменени или допълнени с неговите преходни и заключителни разпоредби“. Така обаче се стига до парадоксалната ситуация, че промени в други закони, дори да са свързани с годишния закон за държавния бюджет, след изтичане на бюджетната година трябва отново да бъдат внесени и приети, за да имат своето неограничено във времето действие.

При обсъжданията на съдържанието на чл. 84 от Конституцията на първо четене във Великото Народно събрание се поддържа, че Народното събрание като национален представителен орган приема държавния бюджет, че парламентът е законодателният орган, че той приема едни от най-съществените актове, каквито са тези за бюджета, че Народното събрание трябва да бъде единствен титуляр на законодателната власт, да гласува законите и бюджета на държавата. Не се приема предложението да се създаде подробна конституционна уредба за публичните финанси, т.е. волята на конституционния законодател е да не създава особени правила за приемането на закона за държавния бюджет.

3. Специалните правила, съдържащи се в § 1а от допълнителните разпоредби на Закона за нормативните актове за законопроектите за държавния бюджет, за бюджета на държавното обществено осигуряване и за бюджета на Националната здравноосигурителна каса, са предвидени с оглед спецификата на бюджетната материя. Те не изключват валидността на приетите по предвидения в Конституцията ред годишни бюджетни закони, засягащи всички сфери на обществения живот през публичните финанси, които се обсъждат от всички постоянни парламентарни комисии.

Има различни форми за сътрудничество и консултации, които се осъществяват при приемане на нормативни актове, произтичащи от естеството на материята – предмет на правно регулиране. Така в чл. 3 от Кодекса на труда изрично е закрепено задължението държавата да осъществява регулирането на трудовите и непосредствено свързаните с тях отношения, осигурителните отношения, както и въпросите на жизненото равнище, в сътрудничество и след консултации с представителните организации на работниците и служителите и на работодателите. При приемане на нормативни актове, които уреждат такива отношения, задължително се осъществява сътрудничество и консултации от Националния съвет за тристранно сътрудничество, който дава мнения по законопроекти, проекти на подзаконови нормативни актове и решения на Министерския съвет, както и по други въпроси, съгласно чл. 3в, ал. 1 КТ. Този механизъм гарантира своевременното участие на представителните организации на работодателите и на работниците и служителите. При изготвянето на проекта на закон за държавния бюджет за 2026 г. такива консултации са проведени. Приемането на промени в трудовото законодателство със заключителни разпоредби на годишен бюджетен закон, с който тези промени са предметно свързани, не води до заобикалянето на този механизъм.

4. В чл. 81 ЗПФ изрично е установено правилото, че със законопроекта за държавния бюджет Министерският съвет може да предлага изменения и допълнения в други закони само когато те са свързани със съставянето, изпълнението и отчитането на консолидираната фискална програма, а в чл. 86, ал. 2 – 6 ЗПФ се определя неизчерпателно съдържанието на закона за държавния бюджет, който има строеж съгласно Закона за нормативните актове и Указ № 883 за прилагането на Закона за нормативните актове. Следователно за допустимостта на приемането на изменения в други закони, които се извършват със закона за държавния бюджет, трябва да съществува обективна, конкретна и обоснована връзка поне с един от четирите етапа на бюджетния процес: съставяне (планиране и прогнозиране на бюджетните приходи, разходи, трансфери), приемане, изпълнение (събиране на приходи, извършване на разходи, управление на бюджетни средства) и отчитане (счетоводно отразяване, бюджетна отчетност, контрол и представяне на резултатите от изпълнението).

Няма съмнение, че уредбата на изчисляването на трудовия стаж поражда преки задължения за бюджетните организации в качеството им на органи по назначаване и работодатели, които ще се прилагат от 1.01.2027 г. Тя рефлектира и върху фискалните задължения към бюджета, които произтичат и за всички други работодатели. Затова тази уредба се взема предвид в процеса на разработване на бюджета за 2027 г., който се извършва през 2026 г. Това налага извода за наличие на темпорална връзка на измененията, която в решението се пренебрегва.

Същевременно в решението е прието, че „макар одобряването на годишно бюджетно законодателство да е основен етап в бюджетния процес от гледна точка на демократичната отчетност, едногодишната перспектива за бюджетно планиране представлява ограничена основа за стабилни финансови политики, тъй като повечето мерки имат последици, които далеч надхвърлят годишния бюджетен цикъл. Ефективното средносрочно фискално планиране е това, което укрепва доверието във фискалната политика и създава реална основа за намаляване на дефицита и на дълга“. Прието е също, че „[о]т принципа на непрекъснатост между финансовите години, който изисква и обуславя органична свързаност между бюджетите според тяхната хронологична последователност, следва не само изискване за формално счетоводно изравняване на годишните държавни бюджети, но и изискване за средносрочна и дългосрочна икономическа стабилност“. Въпреки собствените си доводи Съдът прави извод, че „промените в чл. 355 КТ нямат отношение към държавния бюджет за 2026 г., защото няма да действат в периода, оставащ до края на бюджетната година“. Така в решението се изтъква принципът на непрекъснатост между финансовите години, но се отрича компетентността на Народното събрание да прави изменения в действащи закони, свързани с бюджетни въпроси, които да осигурят тази непрекъснатост.

Връзката между предвидената промяна в КТ за изчисляване на трудовия стаж и годишния бюджетен закон е мотивирана в Актуализираната средносрочна бюджетна прогноза, представляваща мотиви към законопроекта за държавния бюджет според чл. 79, ал. 4 ЗПФ, с цел „[и]зсветляване на икономиката и справянето с недекларирания труд, което да доведе до повишаване на събираемостта от осигурителни вноски и данъци“. Отложеното във времето действие на промените в чл. 355, ал. 1 – 4 КТ от началото на следващата година не води до липса на връзка с бюджетните отношения за 2026 г. Тези изменения са в сила от 1 септември 2026 г. и трябва да бъдат съобразени при разработването на бюджета за 2027 г. за постигането на тази цел.

5. Смятаме, че мотивите на решението водят до ограничаване на осъществяването на законодателната функция на Народното събрание (чл. 62, ал. 1 от Конституцията), защото нито в Конституцията, нито в Закона за нормативните актове, нито в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание се съдържа изрична забрана с годишния закон за държавния бюджет да се правят изменения в други закони, които са свързани с бюджетната материя. Позоваването в мотивите на решението на чл. 81 от Закона за публичните финанси не е основание за Конституционния съд чрез решенията си да въведе ограничения за прилагане на чл. 62, ал. 1, предложение първо и чл. 84, т. 1 от Конституцията (Народното събрание да изменя законите) и Указ № 883 за прилагане на Закона за нормативните актове, в разпоредбата на чл. 35, ал. 2 от който се посочва, че правилата за отменяне, изменяне и допълване на други нормативни актове се включват в заключителните разпоредби. Конституционният съд не може да определя дали приетите изменения да действат само през съответната бюджетна година.

6. В решението си Конституционният съд споменава за конституционна или законова уредба на други държави членки относно бюджета. В чл. 110, ал. 4 от Основния закон на Федерална република Германия се съдържа изрична уредба за съдържанието на годишния бюджетен закон, но следва да се съобразява и редът, предвиден в германското законодателство за изменения в други закони при развитието на бюджетната процедура. В други конституции на държави – членки на Европейския съюз, уредбата е различна. Безспорно чуждестранната конституционна уредба, особено когато е изследвана задълбочено в нейната цялост, е полезна за юридическото познание. Тя обаче не следва да се пренася механично и да се извежда като правило (непредвидено в Конституцията или закон) чрез произнасяне на Конституционния съд, защото това води до ограничаване на законодателната компетентност на Народното събрание, без да се отчита конституционната и законовата уредба в Република България.

7. Бюджетната процедура е непрекъснат цикъл от последователни и взаимно обвързани етапи на съставянето, приемането, изпълнението и приемането на отчета за изпълнение на държавния бюджет, бюджета на държавното обществено осигуряване и бюджета на Националната здравноосигурителна каса и взаимоотношенията между тези бюджети.

Мотивите на решението са в противоречие с приетото в Решение № 1 от 2011 г. по к.д. № 22/2010 г. относно ПЗР на ЗДБРБ за 2011 г., че „преходните и заключителните разпоредби на даден закон са негова обособена част и поначало могат да имат неограничено във времето действие“ и с приетото в Решение № 10 от 2012 г. по к.д. № 15/2011 г. относно ПЗР на ЗБДОО за 2012 г., че „[п]рактика на Народното събрание, основана на Закона за нормативните актове (ЗНА) и указа за неговото прилагане, е със заключителните разпоредби на закони да се регулира изменяне и допълване на други закони, с които първите имат пряка връзка“. Чрез решението се преодолява непостигането на мнозинство в Решение № 1 от 2020 г. по к.д. № 17/2018 г. относно ПЗР на ЗБНЗОК за 2019 г., но се създава друг проблем – отричане на възможността със заключителни разпоредби да се правят изменения с трайно действие извън съответната бюджетна година в закони, които уреждат обществени отношения, свързани с бюджета. Към изискването за връзка между обществените отношения – предмет на правно регулиране (каквато смятаме, че е необходимо да съществува), се създава и ограничение за действие във времето на измененията, съобразени с действието на годишния закон за държавния бюджет – „да действат в периода, оставащ до края на бюджетната година“. Предвиденото влизане в сила на измененията в чл. 355, ал. 1 – 4 КТ от 1.01.2027 г. води до предвидимост на правната уредба, до спазване на принципа на прозрачност и законосъобразност при управлението на публичните финанси (чл. 20, т. 7 и 9 от Закона за публичните финанси), до по-добро планиране на бюджетните приходи и разходи и не противоречи на принципи или правила с конституционен ранг.

В тази си част решението е мотивирано с несъдържащи се в Конституцията изисквания относно заключителните разпоредби на годишния закон за държавния бюджет и за действието на правните норми във времето. Така недопустимо се ограничава дискрецията на Народното събрание в законодателния процес.

В заключение смятаме, че измененията в чл. 355, ал. 1 – 4 от Кодекса на труда, приети с § 11, т. 1 – 4 ПЗР на Закона за държавния бюджет на Република България за 2026 г., не са противоконституционни поради това, че „са извършени по начин, който е несъвместим с изискванията на Основния закон относно правомощието на Народното събрание по чл. 84, т. 2 от Конституцията“. Съдът е следвало да се произнесе дали съдържанието на оспорените разпоредби съответства на прогласените в Конституцията основни права и принципи.

Конституционни съдии: Атанас Семов
Янаки Стоилов
Сашо Пенов
Невин Фети

ОСОБЕНО МНЕНИЕ
на съдия Орлин Колев по Решение № 17 от 2026 г. по к.д. № 15/2026 г.

Подписвам с особено мнение Решение № 17 от 2026 г. по к.д. № 15/2026 г., защото не съм съгласен с обявяването за противоконституционна изменената разпоредба на чл. 218, ал. 2 в частта „60 на сто от основното месечно възнаграждение на народен представител“ от Закона за съдебната власт (обн., ДВ, бр. 64 от 2007 г.; посл. доп., бр. 92 от 2026 г.) (ЗСВ), изменена с § 21, т. 1 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2026 г. (ДВ, бр. 69 от 2026 г.).

Изведените в решението мотиви, обосноваващи противоконституционността на разпоредбата на чл. 218, ал. 2 в частта „60 на сто от основното месечно възнаграждение на народен представител“ от Закона за съдебната власт, могат да се отнесат в две основни групи. Първата касае начинът, по който се изменя механизмът за определяне на основното възнаграждение на най-ниската съдийска, прокурорска и следователска длъжност, и че конкретното изменение е направено със заключителна разпоредба на Закона за съдебната власт. Основавайки се на посочената конституционна недопустимост, се извежда и втората група мотиви, че конкретните промени, касаещи основното възнаграждение, и то направени по конкретния начин със заключителни разпоредби, нарушават независимостта на съдебната власт.

По отношение на първата група мотиви, както вече посочих в становището си по втория диспозитив на същото Решение № 17 от 2026 г. по к.д. № 15/2026 г., относно противоконституционността на чл. 355, ал. 1 в частта „часове,“; ал. 2; ал. 3 в частта „всички работни дни за съответния месец“ и ал. 4 от Кодекса на труда, е, че няма конституционно ограничение със закон за държавния бюджет да се изменя закон, чиято уредба по предмет касае части на бюджета, като ирелевантен остава въпросът дали преди изменението й законодателната уредба е била трайна, или не (мотиви за трайна уредба се посочват в решението). В тази връзка споделям становището по настоящото дело по отношение на чл. 218, ал. 2 ЗСВ на съдиите Семов, Стоилов, Пенов и Фети, че „[н]яма конституционна пречка промяната в законодателната уредба на начина на определяне на възнагражденията да се приема със заключителни разпоредби от закона за годишния държавен бюджет“.

Не споделям също така, че обвързването на основното месечно възнаграждение на най-ниската съдийска, прокурорска или следователска длъжност като процент от основното месечно възнаграждение на народен представител поставя съдиите, прокурорите и следователите в зависимо положение от волята на парламента.

Разпоредбата на чл. 218, ал. 2 ЗСВ е част от конституционния механизъм за установяване на баланс между властите, базиран на взаимен контрол и сътрудничество помежду им.

Обвързването с възнаграждението на народните представители следва да се разбира като гаранция, обезпечаваща минималното възнаграждение на съдиите, прокурорите и следователите, което не се влияе от външни фактори и моментна конюнктура. С разпоредбата на чл. 218, ал. 2 ЗСВ законодателят установява единствено най-ниското ниво на възнаграждение, под което не може да се слезе, и наред с това не забранява определянето на по-високи възнаграждения. По-високите възнаграждения могат да се установят по преценка на орган на самата съдебна власт, което е аргумент за ненарушаване независимостта на съдебната власт.

В случая обстоятелството, че външен на съдебната власт орган (Народното събрание) определя минималното възнаграждение и по негова преценка същото може да се променя, не е обстоятелство, от което да следва, че законодателят ще подчини друга власт. Възнагражденията на много органи, в това число конституционно установени, са функция на възнагражденията на народните представители. Функция на възнагражденията на народните представители са възнагражденията на президента и вицепрезидента, на конституционните съдии, на омбудсмана и др. и въпреки това те се ползват със своята независимост.

Принципът на разделение на властите изисква ненамеса на една власт във функциите на друга, но също така по силата на установения конституционен модел в Република България властите си сътрудничат при осъществяването на единната държавна власт. Именно определянето на механизъм по отношение на възнагражденията от една власт (законодателната) по отношение на другите власти е елемент от сътрудничеството между отделните власти, непозволяващо отделянето/капсулирането на която и да е власт от държавната, която е единна. От друга страна, за да не се стигне до подчиненост на някоя от властите, то възниква конституционно задължение за определящия финансовата рамка орган да обезпечи нормалното осъществяване на функциите на всички останали, обратното би било конституционно нетърпимо (Тълкувателно решение № 17 от 1995 г. по к.д. № 13/1995 г. и конкретно за съдебната власт Решение № 17 от 1996 г. по к.д. № 18/1996 г.).

С оглед задължението да се обезпечи нормалното функциониране на съдебната власт, от което неизменна част са и възнагражденията на съдиите, прокурорите и следователите, то установяването на минимален праг на възнаграждението им чрез обвързването му с възнаграждението на народните представители не може да се приеме за противоконституционно.

Конституционен съдия: Орлин Колев

СТАНОВИЩЕ
на съдия Орлин Колев по Решение № 17 от 2026 г. по к.д. № 15/2026 г.

Въпреки че споделям извода за противоконституционност на измененията в чл. 355, ал. 1 – 4 от Кодекса на труда, приети с § 11, т. 1 – 4 ПЗР на Закона за държавния бюджет на Република България за 2026 г., изразявам становище по Решение № 17 от 2026 г. по к.д. № 15/2026 г., тъй като не споделям мотивите за противоконституционност, а именно, че са: „извършени по начин, който е несъвместим с изискванията на Основния закон относно правомощието на Народното събрание по чл. 84, т. 2 от Конституцията“, а не се мотивира решението през призмата на нарушени права и конституционни принципи.

Не съм съгласен и считам, че е принципно грешен изводът, че след като конституционният законодател „е отделил като самостоятелно правомощието на законодателната власт по приемането на закона за държавния бюджет от правомощието му по приемането на другите закони“, то на закона за държавния бюджет е придадено особено положение, като с него могат да се правят изменения в други закони, но ограничени както по съдържание, така и с оглед действието им във времето. Единствената разлика между закон за държавния бюджет и всеки друг закон (с изключение на ратификационните и конституционните) се състои в субекта, упражняващ законодателната инициатива, чрез която започва законодателният процес. В случая правото да упражни конкретната законодателна инициатива е предоставена единствено на Министерския съвет (МС), а не и на народните представители. Предоставеното правомощие на МС да упражни тази инициатива произтича от конституционната повеля за осъществяване на вътрешната и външната политика, основана на закона в широк смисъл. Осъществяването на държавната политика (вътрешна и външна) не би било възможно без съответното финансово обезпечаване, намиращо своя израз в закона за държавния бюджет. Синхронизирано, възлагайки на Министерския съвет да ръководи и осъществява вътрешната и външната политика на страната, конституционният законодател е възложил на същия орган да подготви финансов проект (държавен бюджет), обезпечаващ постигане на целите на вътрешната и външната политика (чл. 105 от Конституцията). Ето защо, именно за постигането на целите на държавната политика, е допустимо със закона за държавния бюджет да се правят промени във всички закони, имащи пряко или косвено отношение върху публичните финанси, като въпросът докога ще действат (във времето) промените е в изключителната компетентност и преценка на Народното събрание. Въпреки ограниченото във времето действие на закона за държавния бюджет (една година), то това темпорално ограничение на действието му не се прехвърля върху направените с него изменения и допълнения в другите закони.

Считам, че биха могли да се релевират достатъчно аргументи в полза на противоконституционността на чл. 355, ал. 1 – 4 от Кодекса на труда, приети с § 11, т. 1 – 4 ПЗР на Закона за държавния бюджет на Република България за 2026 г., основани на нарушен принцип на правната сигурност като елемент на правовата държава.

Доколкото промените в Кодекса на труда уреждат различни последици при непълно работно време и липсва реципрочна уредба, уреждаща последиците при хипотези на съвместяване на трудово прaвоотношение на пълно с непълно работно време, то оспорените разпоредби, които са с привидно неутрален характер, биха могли да поставят групи граждани в по-неблагоприятно положение, което би било пряко нарушение на принципа на равноправието по смисъла на чл. 6 от Конституцията.

Тези и други разсъждения биха могли да намерят място в мотивите на решението, а липсата им ме мотивира да подпиша настоящото становище.

Конституционен съдия: Орлин Колев

СТАНОВИЩЕ
на съдиите Атанас Семов, Янаки Стоилов, Сашо Пенов и Невин Фети по Решение № 17 от 2026 г. по к.д. № 15/2026 г.

Подписваме със становище Решение № 17 от 2026 г. по к.д. № 15/2026 г. в частта относно чл. 218, ал. 2 от Закона за съдебната власт (ЗСВ), защото сме съгласни с извода за противоконституционност на оспорената част от разпоредбата, но не споделяме изцяло мотивите на решението, според които „[и]зменението на трайно установен механизъм за определяне на основното възнаграждение за най-ниската съдийска, прокурорска и следователска длъжност … излиза от рамките на конституционния критерий за допустимост на изменение на закон чрез преходните и заключителните разпоредби на закона за държавния бюджет“.

Според нас несъответствието на оспорената част от разпоредбата на чл. 218, ал. 2 ЗСВ е с чл. 133 и с чл. 117, ал. 2 и 3 от Конституцията, а не произтича от това, че е приета със заключителна разпоредба на Закона за държавния бюджет на Република България за 2026 г. Разпоредбата не би била противоконституционна, ако всички компоненти на механизма за определяне на основното месечно възнаграждение за най-ниската съдийска, прокурорска и следователска длъжност се определяха в Закона за съдебната власт, а не се препращаше към основното месечно възнаграждение на народен представител, определено в приложение към Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.

Приемането на разпоредбата на чл. 218, ал. 2 ЗСВ в оспорената й част със заключителна разпоредба на Закона за държавния бюджет на Република България за 2026 г. не я прави противоконституционна. Няма конституционно ограничение с годишния закон за държавния бюджет да се изменя трайно установен механизъм за определяне на възнаграждение за определени длъжности. Извън всякакво съмнение е, че разходите за възнаграждения са присъща част от бюджетите на разпоредителите с бюджет. Няма конституционна пречка промяната в законодателната уредба на начина на определяне на възнагражденията да се приема със заключителни разпоредби от закона за годишния държавен бюджет. Така чрез направените изменения в други закони се постига предвидимост на правното регулиране като част от принципа на правовата държава и трайната им приложимост в бюджетната процедура, стига да е налице предметна връзка между закона и направените с него изменения в други закони.

В чл. 81 от Закона за публичните финанси изрично се допуска със законопроекта за държавния бюджет Министерският съвет да предлага изменения и допълнения в други закони само когато те са свързани със съставянето, изпълнението и отчитането на консолидираната фискална програма. Член 86, ал. 2 – 6 от Закона за публичните финанси изброява неизчерпателно съдържанието на закона за държавния бюджет, който като всеки закон има строежа, определен в чл. 9, ал. 3 от Закона за нормативните актове във връзка с глава трета от Указ № 883 за прилагане на Закона за нормативните актове. Конституционосъобразността на тези законови разпоредби, както и чл. 35, ал. 2 от Указ № 883, който предвижда правилата за изменяне и допълване на други нормативни актове да се включват в заключителните разпоредби, не е оспорена, а конституционна уредба по тези въпроси няма. Затова е недопустимо Конституционният съд да „дописва“ ограничения за промени на други закони със закона за държавния бюджет и да приема, че с него не могат да се приемат изменения в други закони, макар и свързани с бюджетна материя, които имат „характер на трайно правило“, независимо че признава обвързаността им с приходите и разходите. Заслужава да се припомни, че според чл. 3, ал. 1 от Закона за нормативните актове „законът е нормативен акт, който урежда първично или въз основа на Конституцията обществени отношения, които се поддават на трайна уредба, според предмета или субектите в един или няколко института на правото или техни подразделения“. Очевидно е, че трайността на уредбата, която следва да се съдържа в закон, означава по дефиниция той да включва разпоредби, които имат „характер на трайно правило“, т.е. и измененията в закона да имат трайно действие.

Допустимостта с бюджетен закон да се изменя размерът на възнагражденията на съдиите не е отречена и в правото на Европейския съюз. Съдът на Европейския съюз в Решение от 25 февруари 2025 г., Sad Rejonowy w Bialymstoku и Adoreike, съединени дела C?146/23 и C?374/23, ECLI:EU:C:2025:109, т. 51, приема следното: „самият факт, че законодателната и изпълнителната власт на дадена държава членка участват в определянето на възнаграждението на съдиите, сам по себе си не може да създаде зависимост на съдиите по отношение на тези власти, нито да породи съмнения относно тяхната независимост или безпристрастност. Както подчертава Европейската комисия в писменото си становище, държавите членки разполагат с широка свобода на преценка при изготвянето на своя бюджет и правят избор между различните пера на бюджетните разходи. Тази широка свобода на преценка включва определянето на метода за изчисляване на тези разходи, и по-специално на възнаграждението на съдиите. Националните законодателни и изпълнителни органи действително са в най-добра позиция да вземат предвид специфичния социално-икономически контекст на държавата членка, в която трябва да се изготви този бюджет и да се гарантира независимостта на съдиите“.

По изложените съображения подписваме със становище съответната част от диспозитива на Решение № 17 от 2026 г.

Смятаме, че с него изискването за връзка между измененията в един закон и закона, с който са направени, е допълнено с неследващи от Конституцията и законите изисквания да не се приемат изменения, които имат характер на трайно правило. Така освен предметната връзка, чието наличие се потвърждава в решението, се поставя непредвидено от Конституцията изискване към времевото действие на измененията в други закони. Това изискване значително ограничава законодателя в избора на правна техника за приемане на промени в законодателството, което не означава, че Съдът не би могъл да упражни контрол за конституционосъобразност върху начина, по който те са направени.

Конституционни съдии: Атанас Семов
Янаки Стоилов
Сашо Пенов
Невин Фети

СТАНОВИЩЕ
на съдия Галина Тонева по Решение № 17 от 2026 г. по к.д. № 15/2026 г.

Като изразявам съгласие с мотивите относно извода за противоконституционност на разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от Закона за съдебната власт (ЗСВ) в оспорената част, подписвам Решение № 17 от 2026 г. по к.д. № 15/2026 г. със становище с оглед посочване на допълнителен аргумент в негова подкрепа.

Напълно споделям тезата, че обвързването на възнаграждението за най-ниската съдийска, прокурорска и следователска длъжност с възнаграждението на народните представители създава предпоставки за пораждане на съмнения относно зависимостта на съдебната власт от законодателната, защото обвързването не е към обективно установени данни, а е обусловено от преценката на народните представители, която може да бъде винаги променена с решение на Народното събрание по реда на чл. 88, ал. 2 от Конституцията. По този начин е нарушено изискването на чл. 133 от Основния закон правният статус на съдиите, прокурорите и следователите да се урежда със закон. То не се преодолява от факта, че в чл. 218, ал. 2 ЗСВ са посочени процентът и референтната основа, според която се определя основното възнаграждение за най-ниската съдийска, прокурорска и следователска длъжност, след като тази основа е възнаграждението на народен представител, а то се определя от самите народни представители по регламентирани правила в приложение към Правилника за организацията и дейността на Народното събрание (чл. 5 от Финансовите правила по бюджета на Народното събрание). Макар Правилникът за организацията и дейността на Народното събрание да е поставен „паралелно със закона в йерархията на нормативните актове“ (Тълкувателно решение № 7 от 2010 г. по к.д. № 5/2010 г.), то в същото свое решение Конституционният съд подчертава, че той не е закон. С оглед на това избраният от законодателя начин за уреждане на нов механизъм за определяне на възнагражденията на най-ниската съдийска, прокурорска и следователска длъжност е в противоречие с чл. 133 от Конституцията, защото пряко засяга техния правен статус. Липсата на обективност, предвидимост и прозрачност в този механизъм води до несигурност за материалната обезпеченост на съдиите, прокурорите и следователите, което създава възможност за политическо въздействие, а това пряко влияе върху независимостта на съдебната власт. Ето защо разпоредбата на чл. 218, ал. 2 ЗСВ в оспорената част е в противоречие и с чл. 117, ал. 2 от Конституцията.

Намирам също, че е нарушена повелята на чл. 117, ал. 3 от Основния закон съдебната власт да има самостоятелен бюджет. Последователна е практиката на Конституционния съд, която свързва тази повеля с независимостта й, тъй като самостоятелността на бюджета е конституционна гаранция за нормалното функциониране на съдебната власт и за невъзможността другите власти да упражняват въздействие чрез финансови инструменти (Решение № 4 от 2003 г. по к.д. № 2/2003 г.; Решение № 4 от 2015 г. по к.д. № 3/2015 г.; Решение № 9 от 2022 г. по к.д. № 5/2022 г.). Макар в случая с изменението в чл. 218, ал. 2 ЗСВ формално да не се засяга самостоятелността на бюджета на съдебната власт, въведеният нов механизъм за определяне основното възнаграждение за най-ниската съдийска, прокурорска и следователска длъжност пряко засяга правомощието на пленума на Висшия съдебен съвет, регламентирано в чл. 130а, ал. 2, т. 1 от Конституцията и доразвито в чл. 30 ЗСВ – да приема проекта за бюджет на съдебната власт и да определя възнагражденията на съдиите, прокурорите и следователите. Като се вземе предвид, че възнагражденията съставляват съществена част от разходната част на бюджета, а съобразно оспорения механизъм за тяхното определяне референтната основа е функция от решение на друг орган и по ред, допускащ това да се случи по всяко време през бюджетната година, то пленумът на ВСС, макар и формално да запазва правомощието си, е лишен от възможност да въздейства върху най-съществения елемент от разходната част на бюджета на съдебната власт. Всичко това създава предпоставки за възникване на дисбаланс и за бюджетните средства на отделните органи на съдебната власт, което може да повлияе върху пълноценното им функциониране. Следователно, поставяйки под контрола на законодателната власт един от двата съществени елемента на механизма за определяне на основното възнаграждение за най-ниската съдийска, прокурорска и следователска длъжност – референтната основа, която се изменя независимо от закона, уреждащ правния статус на съдии, прокурори и следователи, законодателят фактически създава условия за пряка намеса на друга власт във финансовата сигурност на съдебната власт. По този въпрос Конституционният съд е казал в своето Решение № 9 от 2022 г. по к.д. № 5/2022 г., че ресурсите са необходим компонент на съдебната независимост, поради което „минималните условия за независимост включват финансова сигурност“.

С оглед изложеното намирам, че освен изложените в мотивите към решението по настоящото дело аргументи за противоконституционност на разпоредбата на чл. 218, ал. 2 ЗСВ в оспорената й част, които изцяло поддържам, нарушено е и изискването на чл. 117, ал. 3 от Конституцията за самостоятелност на бюджета на съдебната власт.

Конституционен съдия: Галина Тонева

ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 223 ОТ 26 ОКТОМВРИ 2026 Г.
за изменение на нормативни актове на Министерския съвет

МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ
ПОСТАНОВИ:

§ 1. В Постановление № 307 на Министерския съвет от 1996 г. за реда за координация и изпълнение на задълженията на Република България като член на Световната търговска организация (СТО) (обн., ДВ, бр. 1 от 1997 г.; изм. и доп., бр. 45 от 1997 г., бр. 4 от 2001 г., бр. 27 от 2003 г., бр. 78, 89, 96 от 2005 г., бр. 40 от 2006 г., бр. 93 от 2009, бр. 52 от 2011, бр. 62 от 2013 г., бр. 40 от 2015 г. и бр. 36 и 53 от 2022 г.) се правят следните изменения:

1. В чл. 4:

а) в ал. 2 думите „заместник-министър на икономиката и индустрията“ се заменят със „заместник-министър на икономиката, инвестициите и индустрията“;

б) в ал. 8 думите „министъра на икономиката и индустрията“ се заменят с „министъра на икономиката, инвестициите и индустрията“.

2. Навсякъде думите „Министерството на икономиката и индустрията“ се заменят с „Министерството на икономиката, инвестициите и индустрията“ и абревиатурата „МИИ“ се заменя с „МИИИ“.

§ 2. В Постановление № 165 на Министерския съвет от 2004 г. за организацията и координацията на обмена на информация за технически регламенти и правила за услуги на информационното общество и за установяване и функциониране на звено за контакт относно продуктите (обн., ДВ, бр. 64 от 2004 г.; изм. и доп., бр. 91 от 2005 г., бр. 40 от 2006 г., бр. 48 от 2009 г., бр. 52 от 2011 г., бр. 40 от 2015 г., бр. 103 от 2020 г. и бр. 53 от 2022 г.) навсякъде думите „Министерството на икономиката и индустрията“, „министърът на икономиката и индустрията“, „министъра на икономиката и индустрията“ и „МИИ“ се заменят съответно с „Министерството на икономиката, инвестициите и индустрията“, „министърът на икономиката, инвестициите и индустрията“, „министъра на икономиката, инвестициите и индустрията“ и „МИИИ“.

§ 3. В Постановление № 180 на Министерския съвет от 2005 г. за създаване на Съвет за координация и обмен на информация между органите, осъществяващи контрол на пазара на стоки (обн., ДВ, бр. 65 от 2005 г.; изм., бр. 78 от 2005 г., бр. 40 от 2006 г., бр. 62 от 2007 г., бр. 71 от 2008 г., бр. 45 и 93 от 2009 г., бр. 52 и 88 от 2011 г., бр. 60 от 2012 г., бр. 60 от 2014 г., бр. 40 от 2015 г. и бр. 53 от 2022 г.) се правят следните изменения:

1. В чл. 3, ал. 1 думите „заместник-министри на икономиката и индустрията“ се заменят със „заместник-министри на икономиката, инвестициите и индустрията“ и думите „министъра на икономиката и индустрията“ се заменят с „министъра на икономиката, инвестициите и индустрията“.

2. В чл. 8, ал. 1 думите „Министерството на икономиката и индустрията“ се заменят с „Министерството на икономиката, инвестициите и индустрията“.

3. Навсякъде думите „министъра на икономиката и индустрията“ се заменят с „министъра на икономиката, инвестициите и индустрията“.

§ 4. В Постановление № 120 на Министерския съвет от 1997 г. за създаване на Съвет за закрила на авторското право и сродните му права (обн., ДВ, бр. 27 от 1997 г.; изм., бр. 45 от 1997 г., бр. 30 от 1999 г., бр. 38 от 2000 г. и бр. 53 от 2022 г.) в приложение № 2 към чл. 3, ал. 1 думите „заместник-министър на икономиката и индустрията“ се заменят със „заместник-министър на икономиката, инвестициите и индустрията“.

§ 5. В Постановление № 74 на Министерския съвет от 1998 г. за ликвидиране на последствията от добива и преработката на уранова суровина (обн., ДВ, бр. 39 от 1998 г.; изм. и доп., бр. 48 от 2000 г., бр. 78 от 2005 г., бр. 108 от 2007 г., бр. 93 от 2009 г., бр. 47 от 2012 г., бр. 2 от 2014 г., бр. 66 и 100 от 2015 г., бр. 12 от 2019 г. и бр. 53 от 2022 г.) се правят следните изменения:

1. В чл. 2, ал. 4 думите „Министърът на икономиката и индустрията“ се заменят с „Министърът на икономиката, инвестициите и индустрията“ и думите „Министерство на земеделието“ се заменят с „Министерство на земеделието и храните“.

2. В чл. 18 на приложение № 3 към чл. 8, ал. 2 думите „министъра на икономиката и индустрията“ се заменят с „министъра на икономиката, инвестициите и индустрията“ и думите „министъра на земеделието“ се заменят с „министъра на земеделието и храните“.

3. Навсякъде думите „Министерството на икономиката и индустрията“ се заменят с „Министерството на икономиката, инвестициите и индустрията“, думите „Министърът на икономиката и индустрията“ се заменят с „Министърът на икономиката, инвестициите и индустрията“ и думите „министъра на икономиката и индустрията“ се заменят с „министъра на икономиката, инвестициите и индустрията“.

§ 6. В Постановление № 195 на Министерския съвет от 2000 г. за техническа ликвидация, консервация и преодоляване на вредните последици при прекратяване или ограничаване на производствената дейност във въгледобива (обн., ДВ, бр. 81 от 2000 г.; изм. и доп., бр. 18 от 2001 г., бр. 74 от 2002 г., бр. 78 от 2005 г., бр. 42 и 62 от 2007 г., бр. 71 от 2008 г., бр. 93 от 2009 г., бр. 47 от 2012 г., бр. 66 и 100 от 2015 г., бр. 34 от 2018 г. и бр. 53 от 2022 г.) се правят следните изменения:

1. В чл. 2:

а) в ал. 1 думите „Министерството на икономиката и индустрията“, „Министерство на земеделието“ и „Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол“ се заменят съответно с „Министерството на икономиката, инвестициите и индустрията“, „Министерство на земеделието и храните“ и „Агенцията за публичните предприятия и контрол“;

б) в ал. 3 думите „Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол“ се заменят с „Агенцията за публичните предприятия и контрол“.

2. В чл. 17, ал. 2 на приложение № 3 към чл. 3 думите „министъра на земеделието“ се заменят с „министъра на земеделието и храните“.

3. Навсякъде думите „Министерството на икономиката и индустрията“ се заменят с „Министерството на икономиката, инвестициите и индустрията“, думите „министърът на икономиката и индустрията“ се заменят с „министърът на икономиката, инвестициите и индустрията“ и думите „министъра на икономиката и индустрията“ се заменят с „министъра на икономиката, инвестициите и индустрията“.

§ 7. В Постановление № 140 на Министерския съвет от 1992 г. за преструктуриране на рудодобива и поетапно закриване на неефективни производствени мощности (обн., ДВ, бр. 61 от 1992 г.; изм. и доп., бр. 69 от 1992 г., бр. 54, 91 и 107 от 1993 г., бр. 2 и 87 от 1994 г., бр. 19 от 1995 г., бр. 16 от 1996 г., бр. 42 от 1997 г., бр. 98 от 1998 г., бр. 75 и 112 от 1999 г., бр. 36 и 101 от 2000 г., бр. 62 от 2003 г., бр. 2 и 93 от 2009 г., бр. 47 от 2012 г., бр. 66 и 100 от 2015 г., бр. 34 от 2018 г. и бр. 53 от 2022 г.) се правят следните изменения:

1. В чл. 1:

а) в ал. 1 думите „Министерството на икономиката и индустрията“ се заменят с „Министерството на икономиката, инвестициите и индустрията“;

б) в ал. 3 думите „Министерството на икономиката и индустрията“, „министърът на икономиката и индустрията“ и „министърът на земеделието“ се заменят съответно с „Министерството на икономиката, инвестициите и индустрията“, „министърът на икономиката, инвестициите и индустрията“ и „министърът на земеделието и храните“;

в) в ал. 5 думите „Министерството на икономиката и индустрията“ се заменят с „Министерството на икономиката, инвестициите и индустрията“.

2. В чл. 13 думите „Министърът на земеделието“ се заменят с „Министърът на земеделието и храните“.

3. В чл. 17, ал. 2 на приложение № 6 към чл. 7, ал. 2 думите „министъра на икономиката и индустрията“ и „министъра на земеделието, храните и горите“ се заменят съответно с „министъра на икономиката, инвестициите и индустрията“ и „министъра на земеделието и храните“.

4. Навсякъде думите „Министерството на икономиката и индустрията“ се заменят с „Министерството на икономиката, инвестициите и индустрията“, думите „Министърът на икономиката и индустрията“ се заменят с „Министърът на икономиката, инвестициите и индустрията“ и думите „министъра на икономиката и индустрията“ се заменят с „министъра на икономиката, инвестициите и индустрията“.

§ 8. В Постановление № 74 на Министерския съвет от 2015 г. за създаване на Национален икономически съвет (обн., ДВ, бр. 25 от 2015 г.; изм. и доп., бр. 2 и 74 от 2016 г. и бр. 18 от 2022 г.) се правят следните изменения:

1. В чл. 2 т. 2 се изменя така:

„2. изготвя препоръки и консултира правителството по проблемите на общото икономическо развитие на страната, анализира и предлага мерки за подкрепа на инвестиционни дейности с цел повишаване конкурентоспособността на икономиката;“.

2. В чл. 3:

а) в ал. 2 думите „министърът на икономиката и индустрията“ се заменят с „министърът на икономиката, инвестициите и индустрията“;

б) алинея 3 се изменя така:

„(3) Членове на съвета с право на глас са:

1. заместник-министър на икономиката, инвестициите и индустрията;

2. заместник-министър на иновациите и дигиталната трансформация;

3. заместник-министър на труда и социалната политика;

4. заместник-министър на финансите;

5. заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството;

6. заместник-министър на външните работи;

7. заместник-министър на образованието и науката;

8. заместник-министър на енергетиката;

9. заместник-министър на туризма;

10. заместник-министър на околната среда и водите;

11. заместник-министър на транспорта и съобщенията;

12. заместник-министър на земеделието и храните;

13. председателят или заместник-председател на Управителния съвет на Асоциацията на индустриалния капитал в България;

14. председателят, изпълнителният председател или заместник-председател на Българската стопанска камара;

15. председателят или заместник-председател на Българската търговско-промишлена палата;

16. председателят или заместник-председател на Управителния съвет на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ).“

3. В чл. 9 думите „Министерството на икономиката и индустрията“ се заменят с „Министерството на икономиката, инвестициите и индустрията“.

4. В чл. 10, ал. 2 думите „заместник-министъра на икономиката и индустрията“ се заменят със „заместник-министъра на икономиката, инвестициите и индустрията“.

5. В чл. 12 думите „дирекция „Индустриални отношения и управление на държавното участие“ се заменят с „дирекция „Публични предприятия“ и думите „Министерството на икономиката и индустрията“ се заменят с „Министерството на икономиката, инвестициите и индустрията“.

6. В § 2 от заключителните разпоредби думите „министъра на икономиката и индустрията“ се заменят с „министъра на икономиката, инвестициите и индустрията“.

§ 9. В Постановление № 234 на Министерския съвет от 2011 г. за политиката на Република България на участие в международното сътрудничество за развитие (обн., ДВ, бр. 61 от 2011 г.; изм. и доп., бр. 6 и 62 от 2013 г., бр. 40 и 97 от 2014 г., бр. 41 от 2016 г., бр. 36, 43 и 53 от 2022 г.), в чл. 9, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения:

1. В т. 2, буква „в“ думите „заместник-министър на икономиката и индустрията“ се заменят със „заместник-министър на икономиката, инвестициите и индустрията“.

2. В т. 3:

а) в буква „а“ думите „заместник-министър на икономиката и индустрията“ се заменят със „заместник-министър на икономиката, инвестициите и индустрията“;

б) в буква „р“ думите „заместник-министър на иновациите и растежа“ се заменят със „заместник-министър на иновациите и дигиталната трансформация“.

§ 10. В Постановление № 71 на Министерския съвет от 2005 г. за създаване на Междуведомствен съвет по участието на Република България в НАТО и в Общата политика за сигурност и отбрана на Европейския съюз (обн., ДВ, бр. 36 от 2005 г.; изм. и доп., бр. 78 и 89 от 2005 г., бр. 26 от 2006 г., бр. 34, 44, 53 и 64 от 2008 г., бр. 71 и 77 от 2009 г., бр. 61 от 2010 г., бр. 68 от 2012 г., бр. 27 от 2016 г., бр. 101 от 2020 г. и бр. 53 от 2022 г.), в чл. 1, ал. 5 думите „заместник-министър на икономиката и индустрията“ се заменят със „заместник-министър на икономиката, инвестициите и индустрията“.

§ 11. В Постановление № 52 на Министерския съвет от 2023 г. за организация и координация на наблюдението и отчитането на изпълнението на целите на Организацията на обединените нации за устойчиво развитие (обн., ДВ, бр. 35 от 2023 г.; изм., бр. 15 от 2025 г.), в приложение № 2 към чл. 1, т. 1 навсякъде думите „Министерство на икономиката и индустрията“ се заменят с „Министерство на икономиката, инвестициите и индустрията“.

§ 12. В Постановление № 24 на Министерския съвет от 2025 г. за организация и координация на подготовката на Социалния план за климата на Република България и за определяне на органите и структурите, отговорни за неговата подготовка и управление, и на техните основни функции (обн., ДВ, бр. 31 от 2025 г.; изм. и доп., бр. 98 от 2025 г. и бр. 45 от 2026 г.), в чл. 6, ал. 3 думите „на иновациите и растежа“ и „на икономиката и индустрията“ се заменят съответно с „на иновациите и дигиталната трансформация“ и „на икономиката, инвестициите и индустрията“.

§ 13. В Постановление № 9 на Министерския съвет от 2007 г. за създаване на Съвет за държавните резерви и военновременните запаси към Междуведомствения съвет по отбранителна индустрия и сигурност на доставките (обн., ДВ, бр. 10 от 2007 г.; изм. и доп., бр. 44 и 53 от 2008 г., бр. 43 и 93 от 2009 г., бр. 1 от 2010 г., бр. 49 от 2012 г., бр. 40 от 2015 г., бр. 36 и 53 от 2022 г.), в чл. 3, ал. 3 думите „заместник-министър на земеделието“ и „заместник-министър на икономиката и индустрията“ се заменят съответно със „заместник-министър на земеделието и храните“ и „заместник-министър на икономиката, инвестициите и индустрията“.

§ 14. В Постановление № 91 на Министерския съвет от 2001 г. за утвърждаване на Списък на държавите и организациите, спрямо които Република България прилага забрана или ограничения върху продажбата и доставките на въоръжение и свързаното с него оборудване, в съответствие с резолюции на Съвета за сигурност на ООН и решения на Европейския съюз и на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (обн., ДВ, бр. 37 от 2001 г.; изм. и доп., бр. 70 от 2002 г., бр. 22 и 61 от 2003 г., бр. 9, 61 и 110 от 2004 г., бр. 24, 74, 78, 85, 94, 96 и 98 от 2005 г., бр. 22, 32, 33 и 92 от 2006 г., бр. 7, 32, 34, 41, 46 и 61 от 2007 г., бр. 9, 20 и 43 от 2008 г., бр. 85 и 92 от 2009 г., бр. 24 и 73 от 2010 г., бр. 49 и 89 от 2012 г., бр. 40 от 2015 г., бр. 56 от 2019 г. и бр. 53 от 2022 г.), в § 1 от преходните и заключителните разпоредби думите „министъра на икономиката и индустрията“ се заменят с „министъра на икономиката, инвестициите и индустрията“.

§ 15. В Постановление № 83 на Министерския съвет от 2007 г. за изпълнение на Резолюция 1737 на Съвета за сигурност на ООН от 23.12.2006 г. и на Обща позиция 140 на Съвета на ЕС от 27 февруари 2007 г. за налагане на санкции на Ислямска република Иран (обн., ДВ, бр. 34 от 2007 г.; изм. и доп., бр. 61 от 2007 г., бр. 85 и 93 от 2009 г., бр. 49 от 2012 г., бр. 40 от 2015 г. и бр. 53 от 2022 г.) навсякъде думите „министъра на икономиката и индустрията“ се заменят с „министъра на икономиката, инвестициите и индустрията“.

§ 16. В Постановление № 59 на Министерския съвет от 2026 г. за приемане на Списък на продуктите, свързани с отбраната, и на Списък на изделията и технологиите с двойна употреба, които подлежат на контрол при внос (ДВ, бр. 42 от 2026 г.), в § 4 от заключителните разпоредби думите „министъра на икономиката и индустрията“ се заменят с „министъра на икономиката, инвестициите и индустрията“.

§ 17. В Постановление № 102 на Министерския съвет от 2014 г. за координация по въпросите на регионалното сътрудничество (обн., ДВ, бр. 40 от 2014 г.; изм. и доп., бр. 36 и 53 от 2022 г.), в чл. 3, ал. 1, т. 3 думите „заместник-министър на икономиката и индустрията“ се заменят със „заместник-министър на икономиката, инвестициите и индустрията“.

§ 18. В Постановление № 168 на Министерския съвет от 2015 г. за създаване на Координационен съвет за подготовка на Република България за членство в еврозоната (обн., ДВ, бр. 52 от 2015 г.; изм. и доп., бр. 26 от 2021 г., бр. 53, 60, 70, 72 и 82 от 2022 г., бр. 63 и 94 от 2023 г. и 51 от 2025 г.), в приложението към чл. 10, ал. 1 на ред „Работна група „Нефинансов сектор“ и на ред „Работна група „Защита на потребителите“ думите „Министерството на икономиката и индустрията“ и „заместник-министър на икономиката“ се заменят съответно с „Министерството на икономиката, инвестициите и индустрията“ и „заместник-министър на икономиката, инвестициите и индустрията“.

§ 19. В Постановление № 138 на Министерския съвет от 2014 г. за създаване на Национален съвет по демографска политика към Министерския съвет (обн., ДВ, бр. 48 от 2014 г.; изм. и доп., бр. 55 от 2017 г., бр. 21 от 2019 г., бр. 70 от 2020 г., бр. 36 и 42 от 2022 г. и бр. 7 от 2026 г.), в чл. 7, ал. 4, т. 1 думите „икономиката и индустрията“ и „иновациите и растежа; електронното управление“ се заменят съответно с „икономиката, инвестициите и индустрията“ и „иновациите и дигиталната трансформация“.

§ 20. В Постановление № 198 на Министерския съвет от 2015 г. за създаване на Национален контратерористичен център (обн., ДВ, бр. 58 от 2015 г.; изм., бр. 101 от 2020 г. и бр. 53 от 2022 г.), в чл. 4 думите „Министерството на икономиката и индустрията“ се заменят с „Министерството на икономиката, инвестициите и индустрията“.

§ 21. В Постановление № 215 на Министерския съвет от 2012 г. за създаване на Национален съвет по превенция на престъпността (обн., ДВ, бр. 72 от 2012 г.; изм. и доп., бр. 62 от 2013 г., бр. 60 от 2014 г., бр. 41 и 51 от 2015 г., бр. 64 от 2018 г., бр. 53 от 2022 г. и бр. 19 от 2024 г.), в чл. 3, ал. 4, т. 9 думите „заместник-министър на икономиката и индустрията“ се заменят със „заместник-министър на икономиката, инвестициите и индустрията“.

§ 22. В Постановление № 50 на Министерския съвет от 2012 г. за определяне на Държавна агенция „Национална сигурност“ за Национален координационен център по контрапролиферация (обн., ДВ, бр. 20 от 2012 г.; изм. и доп., бр. 62 от 2013 г., бр. 27 от 2016 г., бр. 101 от 2020 г. и бр. 53 от 2022 г.), в чл. 2, ал. 2 думите „Министерството на икономиката и индустрията“ се заменят с „Министерството на икономиката, инвестициите и индустрията“.

§ 23. В Постановление № 35 на Министерския съвет от 2019 г. за създаване на Национален комитет по международно хуманитарно право (обн., ДВ, бр. 19 от 2019 г.; изм. и доп., бр. 53 от 2022 г.), в чл. 3, ал. 3, т. 9 думите „заместник-министър на икономиката и индустрията“ се заменят със „заместник-министър на икономиката, инвестициите и индустрията“.

§ 24. В Постановление № 135 на Министерския съвет от 2000 г. за създаване на Държавно-обществена консултативна комисия ТРАСЕКА (обн., ДВ, бр. 62 от 2000 г.; изм. и доп., бр. 4 от 2001 г., бр. 78, 84 и 96 от 2005 г., бр. 93 от 2009 г., бр. 25 от 2011 г. и бр. 53 от 2022 г.), в чл. 2, ал. 4 думите „Министерството на икономиката и индустрията“ се заменят с „Министерството на икономиката, инвестициите и индустрията“.

§ 25. В Постановление № 267 на Министерския съвет от 2012 г. за създаване на Съвет за защита на интелектуалната собственост (обн., ДВ, бр. 84 от 2012 г.; изм. и доп., бр. 70 от 2013 г., бр. 60 от 2014 г., бр. 50 от 2015 г., бр. 104 от 2020 г. и бр. 53 от 2022 г.), в чл. 3, ал. 3, т. 4 думите „заместник-министър на икономиката и индустрията“ се заменят със „заместник-министър на икономиката, инвестициите и индустрията“.

§ 26. В Постановление № 273 на Министерския съвет от 2010 г. за приемане на Наредба за опазване на околната среда в морските води и за създаване на Консултативен и координационен съвет по опазване на околната среда в морските води на Черно море и управление на изпълнението на Морска стратегия и програма от мерки (обн., ДВ, бр. 94 от 2010 г.; изм., бр. 55 от 2017 г., бр. 36 и 53 от 2022 г. и бр. 9 от 2024 г.), в чл. 3, т. 2 думите „заместник-министър на икономиката и индустрията“ се заменят със „заместник-министър на икономиката, инвестициите и индустрията“.

§ 27. В Наредбата за инструментите за ранно предупреждение и достъпа до информация на предприятията при вероятност от несъстоятелност, приета с Постановление № 269 от 2023 г. (ДВ, бр. 103 от 2023 г.), се правят следните изменения:

1. В чл. 5 думите „министърът на иновациите и растежа“ се заменят с „министърът на икономиката, инвестициите и индустрията“.

2. Навсякъде думите „министъра на иновациите и растежа“ се заменят с „министъра на икономиката, инвестициите и индустрията“.

§ 28. В Наредбата за опазване на околната среда в морските води, приета с Постановление № 273 на Министерския съвет от 2010 г. (обн., ДВ, бр. 94 от 2010 г.; изм. и доп., бр. 55 от 2017 г., бр. 14 от 2020 г., бр. 7 и 53 от 2022 г. и бр. 9 от 2024 г.), в чл. 3 навсякъде думите „министърът на икономиката и индустрията“ се заменят с „министърът на икономиката, инвестициите и индустрията“.

§ 29. В Наредбата за реда и методиката за определяне на коефициента по чл. 10, ал. 4 от Закона за експортното застраховане и за определяне на механизма за заявяване на средства от централния бюджет и за изплащане на застрахователни обезщетения, приета с Постановление № 3 на Министерския съвет от 2005 г. (обн., ДВ, бр. 6 от 2005 г.; изм. и доп., бр. 78 от 2005 г., бр. 93 от 2009 г., бр. 40 от 2015 г. и бр. 53 от 2022 г.), навсякъде думите „министъра на икономиката и индустрията“, „Министърът на икономиката и индустрията“ и „Министерството на икономиката и индустрията“ се заменят съответно с „министъра на икономиката, инвестициите и индустрията“, „Министърът на икономиката, инвестициите и индустрията“ и „Министерството на икономиката, инвестициите и индустрията“.

§ 30. В Наредбата за условията и реда за издаване и за отнемане на разрешения за промишлена обработка на тютюн и за производство на тютюневи изделия, приета с Постановление № 191 на Министерския съвет от 2004 г. (обн., ДВ, бр. 71 от 2004 г.; изм. и доп., бр. 78 от 2005 г., бр. 93 от 2009 г., бр. 40 от 2015 г., бр. 59 от 2016 г., бр. 55 от 2017 г., бр. 31 от 2019 г., бр. 53 от 2022 г. и бр. 9 от 2024 г.), навсякъде думите „Министерството на икономиката и индустрията“, „министърът на икономиката и индустрията“ и „министъра на икономиката и индустрията“ се заменят съответно с „Министерството на икономиката, инвестициите и индустрията“, „министърът на икономиката, инвестициите и индустрията“ и „министъра на икономиката, инвестициите и индустрията“.

§ 31. В Наредбата за означаването и търговското представяне на вината, спиртните напитки и продуктите от грозде и вино, приета с Постановление № 55 на Министерския съвет от 2000 г. (обн., ДВ, бр. 31 от 2000 г.; изм. и доп., бр. 53, 59 и 82 от 2001 г., бр. 8 от 2002 г., бр. 19 от 2003 г., бр. 10 и 81 от 2004 г., бр. 78 от 2005 г., бр. 65 от 2006 г., бр. 86 от 2007 г., бр. 93 от 2009 г., бр. 55 от 2017 г. и бр. 9 от 2024 г.), се правят следните изменения:

1. В чл. 51, ал. 4 думите „министъра на икономиката, енергетиката и туризма“ се заменят с „министъра на икономиката, инвестициите и индустрията“.

2. В § 4 от преходните и заключителните разпоредби думите „министъра на икономиката и индустрията“ се заменят с „министъра на икономиката, инвестициите и индустрията“.

§ 32. В Наредбата за условията и реда за вписване в регистъра и за изискванията към дейността на лицата, които осъществяват дейност по добиване, преработване и сделки с благородни метали и скъпоценни камъни и изделия със и от тях по занятие, приета с Постановление № 181 на Министерския съвет от 2004 г. (обн., ДВ, бр. 69 от 2004 г.; изм. и доп., бр. 104 от 2005 г., бр. 76 от 2007 г., бр. 14 от 2012 г., бр. 12 от 2015 г., бр. 18 от 2019 г., бр. 20 от 2020 г. и бр. 53 от 2022 г.), навсякъде думите „Министерството на икономиката и индустрията“, „министърът на икономиката и индустрията“ и „министъра на икономиката и индустрията“ се заменят съответно с „Министерството на икономиката, инвестициите и индустрията“, „министърът на икономиката, инвестициите и индустрията“ и „министъра на икономиката, инвестициите и индустрията“.

§ 33. В Наредбата за условията и реда за допускане на български физически или юридически лица до участие в международни процедури на Организацията на Северноатлантическия договор (НАТО), приета с Постановление № 76 на Министерския съвет от 2005 г. (обн., ДВ, бр. 38 от 2005 г., изм. и доп., бр. 78 от 2005 г., бр. 47 от 2008 г., бр. 93 от 2009 г., бр. 40 от 2015 г., бр. 29 от 2021 г., бр. 53 от 2022 г. и бр. 98 от 2025 г.), се правят следните изменения:

1. В чл. 4, ал. 3 думите „министъра на икономиката и индустрията“ се заменят с „министъра на икономиката, инвестициите и индустрията“.

2. Навсякъде думите „Министерството на икономиката и индустрията“ и „министърът на икономиката и индустрията“ се заменят съответно с „Министерството на икономиката, инвестициите и индустрията“ и „министърът на икономиката, инвестициите и индустрията“.

§ 34. В Наредбата за условията и реда за предоставяне на информация за стоки и услуги, които представляват риск за потребителите, и за реда за осъществяване на сътрудничество между производителите, дистрибуторите, лицата, предоставящи услуги, и контролните органи, приета с Постановление № 95 на Министерския съвет от 2006 г. (обн., ДВ, бр. 37 от 2006 г.; изм. и доп., бр. 95 от 2007 г., бр. 93 от 2009 г., бр. 40 от 2015 г. и бр. 53 от 2022 г.), в § 3 от заключителните разпоредби думите „министъра на икономиката и индустрията“ се заменят с „министъра на икономиката, инвестициите и индустрията“.

§ 35. В Наредбата за условията и реда за работа на координаторите на Информационната система на вътрешния пазар и за поддържане на Списъка на компетентните органи в Република България, които подлежат на регистрация в системата в сферата на услугите, приета с Постановление № 299 на Министерския съвет от 2010 г. (обн., ДВ, бр. 99 от 2010 г.; изм. и доп., бр. 40 от 2015 г. и бр. 53 от 2022 г.), се правят следните изменения:

1. В чл. 13, ал. 2 думите „Министърът на икономиката и индустрията“ се заменят с „Министърът на икономиката, инвестициите и индустрията“.

2. Навсякъде думите „министъра на икономиката и индустрията“ и „Министерството на икономиката и индустрията“ се заменят съответно с „министъра на икономиката, инвестициите и индустрията“ и „Министерството на икономиката, инвестициите и индустрията“.

§ 36. В Наредбата за водене на електронен регистър на електронните адреси на юридическите лица, които не желаят да получават непоискани търговски съобщения, приета с Постановление № 235 на Министерския съвет от 2009 г. (обн., ДВ, бр. 80 от 2009 г.; изм., бр. 53 от 2022 г.), в чл. 2, ал. 1 думите „министъра на икономиката и индустрията“ се заменят с „министъра на икономиката, инвестициите и индустрията“.

§ 37. В Наредбата за изискванията за етикетиране на нови пътнически автомобили и за предоставяне на информация относно разхода на гориво и на емисиите на въглероден диоксид, приета с Постановление № 237 на Министерския съвет от 2006 г. (обн., ДВ, бр. 76 от 2006 г.; изм. и доп., бр. 93 от 2009 г., бр. 31 от 2010 г. и бр. 53 от 2022 г.), навсякъде думите „министъра на икономиката и индустрията“ се заменят с „министъра на икономиката, инвестициите и индустрията“.

§ 38. В Наредбата за етикетиране на аерозолните флакони и изискванията към тях, приета с Постановление № 113 на Министерския съвет от 2006 г. (обн., ДВ, бр. 43 от 2006 г.; изм. и доп., бр. 76 от 2006 г., бр. 93 и 97 от 2009 г., бр. 30 от 2014 г., бр. 35 от 2017 г. и бр. 53 от 2022 г.), в § 3 от заключителните разпоредби думите „министъра на икономиката и индустрията“ се заменят с „министъра на икономиката, инвестициите и индустрията“.

§ 39. В Наредбата за етикетиране на продукти от кристални стъкла, приета с Постановление № 115 на Министерския съвет от 2006 г. (обн., ДВ, бр. 44 от 2006 г.; изм. и доп., бр. 75 от 2007 г., бр. 93 от 2009 г. и бр. 53 от 2022 г.), в § 3 от заключителните разпоредби думите „министъра на икономиката и индустрията“ се заменят с „министъра на икономиката, инвестициите и индустрията“.

§ 40. В Наредбата за енергийното етикетиране на продукти, свързани с енергопотреблението, приета с Постановление № 224 на Министерския съвет от 2020 г. (обн., ДВ, бр. 75 от 2020 г.; изм., бр. 53 от 2022 г. и бр. 45 от 2024 г.), в чл. 8 думите „министъра на икономиката и индустрията“ се заменят с „министъра на икономиката, инвестициите и индустрията“.

§ 41. В Наредбата за изискванията към състава и характеристиките на солта за хранителни цели, приета с Постановление № 23 на Министерския съвет от 2001 г. (обн., ДВ, бр. 11 от 2001 г.; изм. и доп., бр. 96 от 2001 г., бр. 58 от 2010 г. и бр. 53 от 2022 г.), в § 4, ал. 2 от преходните и заключителните разпоредби думите „министъра на икономиката, и индустрията“ се заменят с „министъра на икономиката, инвестициите и индустрията“.

§ 42. В Наредбата за електронната платформа за продажба на имоти – частна държавна собственост, и на имоти – собственост на търговски дружества с повече от 50 на сто държавно участие в капитала или търговски дружества, чиито дялове и акции са собственост на търговско дружество с повече от 50 на сто държавно участие в капитала, приета с Постановление № 243 на Министерския съвет от 2019 г. (обн., ДВ, бр. 77 от 2019 г.; изм. и доп., бр. 37 от 2020 г. и бр. 53 от 2022 г.), в чл. 16, ал. 5 думите „Министерството на икономиката и индустрията“ се заменят с „Министерството на икономиката, инвестициите и индустрията“.

§ 43. В Наредбата за реда и начина на взаимодействие между Министерството на културата, Министерството на вътрешните работи, Министерството на правосъдието, Министерството на икономиката и индустрията, Министерството на земеделието и храните, Комисията за защита на конкуренцията, Агенция „Митници“ и Патентното ведомство чрез националната система за обмен на информация в областта на авторското право и сродните му права и индустриалната собственост и за дейността на Междуведомствения съвет по администрирането, поддържането и развитието на националната система, приета с Постановление № 22 на Министерския съвет от 2006 г. (обн., ДВ, бр. 15 от 2006 г.; изм. и доп., бр. 105 от 2006 г., бр. 93 от 2009 г., бр. 55 от 2017 г., бр. 53 от 2022 г. и бр. 9 от 2024 г.), се правят следните изменения:

1. В наименованието думите „Министерството на икономиката и индустрията“ се заменят с „Министерството на икономиката, инвестициите и индустрията“.

2. В чл. 1, т. 2 думите „Министерството на икономиката и индустрията“ се заменят с „Министерството на икономиката, инвестициите и индустрията“.

3. В чл. 12 думите „заместник-министър на икономиката и индустрията“ се заменят със „заместник-министър на икономиката, инвестициите и индустрията“.

§ 44. В Наредбата за набиране, разходване и контрол на средствата по Националния фонд за опазване на околната среда, приета с Постановление № 168 на Министерския съвет от 1995 г. (обн., ДВ, бр. 75 от 1995 г.; изм. и доп., бр. 72 и 106 от 1996 г., бр. 42 и 54 от 1997 г., бр. 5 и 81 от 1999 г., бр. 48 от 2000 г., бр. 4 и 61 от 2001 г., бр. 64 от 2002 г., бр. 78 от 2005 г., бр. 62 от 2007 г., бр. 71 от 2008 г., бр. 55 от 2017 г., бр. 53 от 2022 г. и бр. 9 от 2024 г.), в чл. 8, т. 1 думите „Министерството на икономиката и индустрията“ се заменят с „Министерството на икономиката, инвестициите и индустрията“.

§ 45. В Наредбата за мониторинга, управлението и контрола на концесиите, приета с Постановление № 177 на Министерския съвет от 2018 г. (обн., ДВ, бр. 70 от 2018 г.; изм. и доп., бр. 37 от 2020 г. и бр. 53 от 2022 г.), в чл. 22, ал. 2 думите „министъра на икономиката и индустрията“ се заменят с „министъра на икономиката, инвестициите и индустрията“.

§ 46. В Наредбата за категоризация на железопътните линии в Република България, включени в железопътната инфраструктура, и закриване на отделни линии или участъци от линии, приета с Постановление № 293 на Министерския съвет от 2001 г. (обн., ДВ, бр. 112 от 2001 г.; изм. и доп., бр. 2 от 2004 г., бр. 78 и 96 от 2005 г., бр. 93 от 2009 г., бр. 40 от 2015 г. и бр. 53 от 2022 г.), в чл. 14, ал. 2 думите „министъра на икономиката и индустрията“ се заменят с „министъра на икономиката, инвестициите и индустрията“.

§ 47. В Наредбата за дългосрочните командировки в чужбина, приета с Постановление № 252 на Министерския съвет от 2000 г. (обн., ДВ, бр. 100 от 2000 г., бр. 44 от 2001 г.; попр., бр. 51 от 2001 г.; изм. и доп., бр. 93 от 2001 г., бр. 5 от 2002 г., бр. 50, 80 и 86 от 2004 г., бр. 43, 55 и 78 от 2005 г., бр. 14 от 2006 г., бр. 3, 20 и 70 от 2008 г., бр. 29, 43, 79 и 93 от 2009 г., бр. 25 от 2010 г., бр. 13, 62 и 82 от 2013 г., бр. 36, 40, 56 и 94 от 2015 г., бр. 45, 51 и 68 от 2017 г., бр. 23, 49 и 76 от 2019 г., бр. 68 от 2020 г. и бр. 53, 62 и 80 от 2022 г.), в чл. 51, ал. 1 и в § 3 от преходните и заключителните разпоредби думите „министъра на икономиката и индустрията“ се заменят с „министъра на икономиката, инвестициите и индустрията“.

§ 48. В Наредбата за реда и начина за организиране на националните инвентаризации на емисиите на вредни вещества и парникови газове в атмосферата, приета с Постановление № 261 на Министерския съвет от 2014 г. (обн., ДВ, бр. 74 от 2014 г.; изм. и доп., бр. 55 и 84 от 2017 г., бр. 47 от 2019 г., бр. 53 от 2022 г., бр. 9 от 2024 г. и бр. 18 от 2026 г.), в чл. 3, ал. 1, т. 3 думите „министърът на икономиката и индустрията“ се заменят с „министърът на икономиката, инвестициите и индустрията“.

§ 49. В Правилника за прилагане на Закона за тютюна, тютюневите и свързаните с тях изделия, приет с Постановление № 39 на Министерския съвет от 1994 г. (обн., ДВ, бр. 18 от 1994 г.; изм., бр. 99 от 1994 г., бр. 86 от 1996 г., бр. 18 и 100 от 1997 г., бр. 60 и 114 от 1999 г., бр. 62, 78 и 96 от 2001 г., бр. 3 от 2003 г., бр. 69 и 71 от 2004 г., бр. 78 и 100 от 2005 г., бр. 83 от 2006 г., бр. 26 от 2008 г., бр. 39 и 93 от 2009 г., бр. 47 от 2012 г., бр. 40 от 2015 г., бр. 77 от 2016 г., бр. 19 от 2017 г., бр. 75 от 2019 г., бр. 62 от 2021 г., бр. 53 от 2022 г. и бр. 9 от 2024 г.), навсякъде думите „Министерството на икономиката и индустрията“ се заменят с „Министерството на икономиката, инвестициите и индустрията“.

§ 50. В Правилника за прилагане на Закона за държавната собственост, приет с Постановление № 254 на Министерския съвет от 2006 г. (обн., ДВ, бр. 78 от 2006 г.; изм., бр. 26 и 51 от 2007 г., бр. 64, 80 и 91 от 2008 г., бр. 7, 25, 62 и 93 от 2009 г., бр. 31, 52, 58 и 69 от 2010 г., бр. 61, 80 и 105 от 2011 г., бр. 24 и 47 от 2012 г., бр. 62, 80 и 87 от 2013 г., бр. 13, 15 и 102 от 2014 г., бр. 58 и 96 от 2016 г., бр. 70 от 2018 г., бр. 77 и 102 от 2019 г., бр. 40 от 2020 г., бр. 53 и 55 от 2022 г. и бр. 10 от 2026 г.), в чл. 99, ал. 3 думите „Министерството на икономиката и индустрията“ се заменят с „Министерството на икономиката, инвестициите и индустрията“.

§ 51. В Правилника за прилагане на Закона за опазване на земеделските земи, приет с ПМС № 240 от 1996 г. (обн., ДВ, бр. 84 от 1996 г.; изм. и доп., бр. 100 от 1997 г., бр. 14, 48 и 63 от 2000 г., бр. 41 и 66 от 2001 г., бр. 31 от 2003 г., бр. 41 от 2004 г., бр. 75 и 78 от 2006 г., бр. 45 и 95 от 2008 г., бр. 62 от 2009 г., бр. 39 и 50 от 2011 г., бр. 35 от 2012 г., бр. 34 от 2016 г., бр. 79 от 2017 г., бр. 93 от 2018 г., бр. 67 от 2019 г., бр. 53 от 2022 г. и бр. 9 от 2024 г.), в чл. 68, ал. 3, т. 4 думите „Министерството на икономиката и индустрията“ се заменят с „Министерството на икономиката, инвестициите и индустрията“.

§ 52. В Правилника за устройството и дейността на Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири“, приет с Постановление № 62 от 2019 г. (обн., ДВ, бр. 27 от 2019 г.; изм., бр. 53 от 2022 г.), навсякъде думите „министърът на икономиката и индустрията“, „министъра на икономиката и индустрията“ и „Министерството на икономиката и индустрията“ се заменят съответно с „министърът на икономиката, инвестициите и индустрията“, „министъра на икономиката, инвестициите и индустрията“ и „Министерството на икономиката, инвестициите и индустрията“.

§ 53. В Правилника за организацията и дейността на Координационния съвет по водите, приет с Постановление № 213 на Министерския съвет от 2016 г. (обн., ДВ, бр. 66 от 2016 г.; изм., бр. 53 от 2022 г.), в чл. 4, ал. 6 думите „министъра на икономиката и индустрията“ се заменят с „министъра на икономиката, инвестициите и индустрията“.

§ 54. В Правилника за организацията и дейността на Националния съвет по наркотичните вещества, приет с Постановление № 10 на Министерския съвет от 2001 г. (обн., ДВ, бр. 8 от 2001 г.; изм. и доп., бр. 86 от 2004 г., бр. 78 и 96 от 2005 г., бр. 49 от 2006 г., бр. 45 и 93 от 2009 г., бр. 5 от 2010 г., бр. 7, 31 и 87 от 2011 г., бр. 60 от 2012 г., бр. 62 и 70 от 2013 г., бр. 60 от 2014 г., бр. 23 и 50 от 2015 г., бр. 54 от 2019 г. и бр. 53 от 2022 г.), в чл. 3, т. 3 думите „заместник-министър на икономиката и индустрията“ се заменят със „заместник-министър на икономиката, инвестициите и индустрията“.

§ 55. В Правилника за устройството и дейността на Националния съвет по въпросите на социалното включване към Министерския съвет, приет с Постановление № 112 на Министерския съвет от 2009 г. (обн., ДВ, бр. 37 от 2009 г.; изм. и доп., бр. 80 и 93 от 2009 г., бр. 46 от 2010 г., бр. 62 от 2013 г., бр. 40 от 2015 г., бр. 30 от 2018 г. и бр. 53 от 2022 г.), в чл. 3, ал. 3, т. 1 думите „земеделието“, „икономиката и индустрията“ и „иновациите и растежа“ се заменят съответно със „земеделието и храните“, „икономиката, инвестициите и индустрията“ и „иновациите и дигиталната трансформация“.

§ 56. В Правилника за дейността на Съвета по националния радиочестотен спектър, приет с Постановление № 90 на Министерския съвет от 2023 г. (ДВ, бр. 50 от 2023 г.), в чл. 7, ал. 3 думите „Министерството на икономиката“ се заменят с „Министерството на икономиката, инвестициите и индустрията“.

§ 57. В Устройствения правилник на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, приет с Постановление № 171 на Министерския съвет от 2017 г. (обн., ДВ, бр. 68 от 2017 г.; изм. и доп., бр. 70 от 2018 г., бр. 31 и 71 от 2019 г., бр. 57 от 2020 г., бр. 53 от 2022 г., бр. 9 от 2023 г. и бр. 81 от 2026 г.), навсякъде думите „Министерството на икономиката и индустрията“ се заменят с „Министерството на икономиката, инвестициите и индустрията“.

§ 58. В Правилника за организацията и дейността на Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане към Министерския съвет, приет с Постановление № 58 на Министерския съвет от 2010 г. (обн., ДВ, бр. 28 от 2010 г.; изм. и доп., бр. 7 от 2011 г., бр. 32 и 75 от 2012 г., бр. 62 от 2013 г., бр. 25, 60 и 102 от 2014 г., бр. 8 от 2015 г., бр. 22, 40 и 96 от 2016 г., бр. 37 от 2019 г., бр. 53 от 2022 г. и бр. 7 от 2026 г.), в чл. 2, ал. 3 думите „икономиката и индустрията“ се заменят с „икономиката, инвестициите и индустрията“.

§ 59. В Тарифата за таксите, които се събират в системата на Министерството на икономиката и индустрията по Закона за държавните такси, одобрена с Постановление № 39 на Министерския съвет от 2019 г. (обн., ДВ, бр. 20 от 2019 г.; изм., бр. 53 от 2022 г. и бр. 42 от 2025 г.), се правят следните изменения:

1. В наименованието думите „Министерството на икономиката и индустрията“ се заменят с „Министерството на икономиката, инвестициите и индустрията“.

2. В член единствен:

а) в основния текст думите „Министерството на икономиката и индустрията“ се заменят с „Министерството на икономиката, инвестициите и индустрията“;

б) в т. 4 думите „министъра на икономиката и индустрията“ се заменят с „министъра на икономиката, инвестициите и индустрията“.

§ 60. В Тарифата за таксите, които се събират по Закона за забрана на химическото оръжие и за контрол на токсичните химически вещества и техните прекурсори, одобрена с Постановление № 19 на Министерския съвет от 2025 г. (ДВ, бр. 25 от 2025 г.), се правят следните изменения:

1. В чл. 1, ал. 2 думите „министъра на икономиката“ се заменят с „министъра на икономиката, инвестициите и индустрията“.

2. В чл. 2, ал. 1 и 2 думите „Министерството на икономиката и индустрията“ се заменят с „Министерството на икономиката, инвестициите и индустрията“.

§ 61. В Тарифата за таксите, които се събират по Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, приета с Постановление № 325 на Министерския съвет от 2015 г. (обн., ДВ, бр. 94 от 2015 г.; изм. и доп., бр. 100 от 2025 г.), в заглавието на раздел II думите „Министерството на икономиката и индустрията“ се заменят с „Министерството на икономиката, инвестициите и индустрията“.

§ 62. В Тарифата за таксите, които се събират по Закона за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната, и на изделия и технологии с двойна употреба, одобрена с Постановление № 19 на Министерския съвет от 2025 г. (ДВ, бр. 25 от 2025 г.), навсякъде думите „Министерството на икономиката и индустрията“ и „министъра на икономиката и индустрията“ се заменят съответно с „Министерството на икономиката, инвестициите и индустрията“ и „министъра на икономиката, инвестициите и индустрията“.

§ 63. В Тарифата за таксите, които се събират от Министерството на икономиката и индустрията по Закона за изпълнение на Регламент на Европейския парламент и на Съвета № 2019/125 относно търговията с някои стоки, които биха могли да бъдат използвани с цел прилагане на смъртно наказание, изтезания или други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание, одобрена с Постановление № 19 на Министерския съвет от 2025 г. (ДВ, бр. 25 от 2025 г.), се правят следните изменения:

1. В наименованието думите „Министерството на икономиката и индустрията“ се заменят с „Министерството на икономиката, инвестициите и индустрията“.

2. В основния текст на чл. 1 думите „министъра на икономиката и индустрията“ се заменят с „министъра на икономиката, инвестициите и индустрията“.

3. В чл. 2, ал. 1 и 2 думите „Министерството на икономиката и индустрията“ се заменят с „Министерството на икономиката, инвестициите и индустрията“.

§ 64. В Единната процедура за осигуряване на средства за заплащане на данък върху добавената стойност и/или митни сборове на бенефициенти по проекти, финансирани съгласно Споразумението между правителството на Република България и правителството на Съединените американски щати за икономическа, техническа и съответна друга помощ, приета с Постановление № 252 на Министерския съвет от 2015 г. (обн., ДВ, бр. 72 от 2015 г.; изм., бр. 53 от 2022 г.), навсякъде думите „Министерството на икономиката и индустрията“ се заменят с „Министерството на икономиката, инвестициите и индустрията“.

§ 65. В Правилника за устройството, организацията и дейността на Националния съвет по равнопоставеността на жените и мъжете към Министерския съвет, приет с Постановление № 302 на Министерския съвет от 2016 г. (обн., ДВ, бр. 93 от 2016 г.; изм., бр. 36 и 53 от 2022 г.), в чл. 4, ал. 4, т. 2 думите „икономиката и индустрията“, „земеделието“ и „иновациите и растежа и електронното управление“ се заменят съответно с „икономиката, инвестициите и индустрията“, „земеделието и храните“ и „иновациите и дигиталната трансформация“.

§ 66. В Правилника за прилагане на Закона за насърчаване на инвестициите, приет с Постановление № 221 на Министерския съвет от 2007 г. (обн., ДВ, бр. 76 от 2007 г.; изм. и доп., бр. 20 и 93 от 2009 г., бр. 62 от 2010 г., бр. 24 и 62 от 2013 г., бр. 2, 36 и 94 от 2014 г., бр. 40 и 88 от 2015 г., бр. 86 от 2017 г., бр. 41 и 70 от 2018 г., бр. 83 от 2019 г., бр. 95 от 2020 г., бр. 24 от 2021 г., бр. 43 и 82 от 2022 г. и бр. 59 и 80 от 2025 г.), навсякъде думите „министърът на иновациите и растежа“, „министъра на иновациите и растежа“ и „Министерството на иновациите и растежа“ се заменят съответно с „министърът на икономиката, инвестициите и индустрията“, „министъра на икономиката, инвестициите и индустрията“ и „Министерството на икономиката, инвестициите и индустрията“.

§ 67. Наредбата за условията и реда за изтегляне от пазара, изземване от потребителите и унищожаване на опасни стоки и реда за обезщетяване на потребителите в случаите на изземване на опасни стоки, приета с Постановление № 130 на Министерския съвет от 2006 г. (обн., ДВ, бр. 48 от 2006 г.; изм., бр. 93 от 2009 г., бр. 40 от 2015 г. и бр. 53 от 2022 г.), се отменя.

§ 68. Постановление № 130 на Министерския съвет от 2006 г. за приемане на Наредба за условията и реда за изтегляне от пазара, изземване от потребителите и унищожаване на опасни стоки и за реда за обезщетяване на потребителите в случаите на изземване на опасни стоки (ДВ, бр. 48 от 2006 г.) се отменя.

§ 69. Наредбата за изискванията за етикетиране на нехранителни стоки, приета с Постановление № 131 на Министерския съвет от 1999 г. (обн., ДВ, бр. 60 от 1999 г.; изм., бр. 39 от 2009 г.), се отменя.

§ 70. Постановление № 131 на Министерския съвет от 1999 г. за приемане на Наредба за изискванията за етикетиране на нехранителни стоки (ДВ, бр. 60 от 1999 г.) се отменя.

Заключителна разпоредба

§ 71. Постановлението влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“.

Министър-председател: Румен Радев

Главен секретар на Министерския съвет: Камелия Нейкова

ПЛАН
за сътрудничество между Министерството на здравеопазването на Република България и Министерството на здравеопазването на Република Северна Македония за периода 2026 – 2028 г.
(Одобрен с Решение № 670 от 1 септември 2026 г. на Министерския съвет. В сила от датата на подписването му – 19 октомври 2026 г.)

Министерството на здравеопазването на Република България и Министерството на здравеопазването на Република Северна Македония, наричани по-долу „Договарящи страни“, съгласно чл. 7 от Споразумението между правителството на Република България и правителството на Република Македония за сътрудничество в областта на здраве­опазването и медицинската наука, подписано на 20 октомври 2000 г. в София (в сила от 23.02.2001 г.), се договориха за следния План за сътрудничество за периода 2026 – 2028 г.:

Член 1

Договарящите страни ще насърчават сът­рудничеството в областта на здравеопазването и медицинската наука на основата на равенство, реципрочност и взаимен интерес и в съответствие със своето национално законодателство.

Член 2

Сътрудничеството между Договарящите страни ще се осъществява в следните форми:

1. обмен на информация в областта на здравеопазването;

2. обмен на специалисти с цел обучение и консултации в области, определени като приоритетни, съобразно действащото законодателство на всяка от страните, подписващи настоящия План за сътрудничество;

3. обмен на опит и резултати по проблеми, определени като приоритетни за двете Договарящи страни;

4. участие на учени в различни научни медицински мероприятия;

5. съвместни научни и практически проекти;

6. съдействие за курсове и семинари по взаимно съгласие на двете страни.

Член 3

Договарящите страни развиват и разширяват сътрудничеството в следните приоритетни области:

1. първична и специализирана медицинска помощ;

2. болнична медицинска помощ;

3. профилактика на заразните и незаразните болести;

4. превенция и контрол на СПИН и полово предавани болести;

5. епидемиологичен надзор на заразните и паразитните болести;

6. нормативни актове в областта на здравеопазването;

7. медицинска статистика;

8. организация на медицинското осигуряване при извънредни ситуации;

9. електронно здравеопазване;

10. други области на сътрудничество.

Член 4

Договарящите страни ще насърчават сът­рудничеството между научноизследователски институти, университети и лечебни заведения от Република България и Република Северна Македония с цел обмяна на опит в област­та на медицинската наука и информация за лекарствени продукти, развитие на нови технологии и ново медицинско оборудване.

Член 5

Изпълнението на Плана за сътрудничество ще се координира от:

1. страна на Министерството на здраве­опазването на Република България: дирекция „Европейска координация и международно сътрудничество“;

2. страна на Министерството на здраве­опазването на Република Северна Македония: Сектор за европейска интеграция и международно сътрудничество.

Член 6

Сътрудничеството ще се осъществява в съответствие с предвидените бюджетни средства на всяка от Договарящите страни, като разходите за командировка са за сметка на изпращащата страна в съответствие с националната й нормативна уредба.

Член 7

Настоящият План за сътрудничество влиза в сила от датата на подписването му от двете Договарящи страни и е в сила до 31 декември 2028 г.

Подписан на 19 октомври 2026 г. в гр. София в два оригинални екземпляра, всеки от които на официалните езици на двете страни – български език съгласно Конституцията на Република България, и македонски език съгласно Конституцията на Република Северна Македония, като и двата текста имат еднаква сила.

Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 1 от 2015 г. за придобиване на специалност в системата на здравеопазването
(обн., ДВ, бр. 7 от 2015 г.; изм. и доп., бр. 83 от 2015 г., бр. 88 от 2016 г., бр. 58 от 2019 г., бр. 54 от 2020 г., бр. 79, 81 и 96 от 2021 г., бр. 51 от 2023 г., бр. 65 от 2024 г. и бр. 13 от 2025 г.)

§ 1. В чл. 6 се правят следните изменения и допълнения:

1. Досегашният текст става ал. 1.

2. Създават се ал. 2 и 3:

„(2) Базите за обучение определят най-малко един служител с подходяща квалификация и опит, който да отговаря за организацията и координацията на обучението за придобиване на специалност на всички специализанти в базата за обучение. Служителят е лице за контакт за специализантите и осъществява методическо и организационно съдействие във връзка с обучението им.

(3) Данните за контакт с лицето по ал. 2 се публикуват от базата за обучение на портала за специализанти по чл. 8а.“

§ 2. Създават се чл. 8а и 8б:

„Чл. 8а. (1) Министерството на здравеопазването създава и поддържа електронен портал за специализанти като част от Националната здравноинформационна система. Порталът съдържа:

1. информация за всички обявени свободни длъжности за специализанти по клинични специалности и провежданите за тях конкурси по Кодекса на труда;

2. информация за определените от висшите училища места за специализанти по неклинични специалности и по специалности за лица с професионална квалификация „лекар по дентална медицина“;

3. информация за определения от висшите училища план-график за провеждане на включеното в учебните програми теоретично обучение по различните специалности и определените от тях такси за участие;

4. електронните книжки за специализация на всички регистрирани специализанти.

(2) Информацията по ал. 1 се въвежда в електронния портал от съответното висше училище и база за обучение и от Военномедицинската академия.

(3) Достъпът до информацията по ал. 1, т. 1 – 3 е публичен.

(4) Достъп до информацията по ал. 1, т. 4 имат съответният специализант, висшето училище, в което е регистриран, базата за обучение на специализанта, членовете на комисията за провеждане на колоквиумите, председателят на изпитната комисия за държавен изпит, в която е разпределен специализантът, и длъжностните лица по ал. 7. Частичен достъп до информацията по ал. 1, т. 4 имат съответното висше училище, лечебно заведение или национален център по проблемите на общественото здраве по чл. 21, ал. 2, чл. 22, ал. 2а и чл. 22ж, ал. 1.

(5) Ръководителите на висшите училища и на Военномедицинската академия определят длъжностни лица, които да:

1. въвеждат информация в портала;

2. правят технически корекции при необходимост на въведените от базите за обучение данни;

3. прикачват необходимите документи.

(6) Ръководителите на базите за обучение определят длъжностни лица, които да въвеждат информация в портала и да прикачват необходимите документи.

(7) Министърът на здравеопазването определя длъжностни лица, които имат достъп до информацията в портала по ал. 1 при изпълнение на служебните си задължения, без право за редактиране или изтриване на данни, въведени от висшите училища, Военномедицинската академия и базите за обучение.

(8) Достъпът до информацията по ал. 4 се предоставя въз основа на идентификация чрез средство за електронна идентификация с ниво на осигуреност „високо“.

(9) Длъжностните лица по ал. 5 – 7 нямат право да разпространяват информация от портала по ал. 1, която не е публично достъпна и която им е станала известна при или по повод изпълнение на служебните им задължения, включително след прекратяване на функциите им.

(10) Министърът на здравеопазването може да дава указания за работа с портала по ал. 1.

Чл. 8б. (1) Електронната книжка за специализация съдържа:

1. номер и дата на издаване, които се генерират автоматично при регистриране на специализанта от висшето училище или от Военномедицинската академия, след извършване на съответните автоматизирани технически и логически проверки;

2. информацията по чл. 8, ал. 2 и сесията и годината на полагане на държавния изпит за специалност;

3. индивидуалния учебен план на специализанта;

4. информация за преминатите модули и раздели теоретично и практическо обучение от учебната програма и индивидуалния учебен план;

5. информация за извършените задължителни практически дейности, предвидени в учебната програма;

6. атестат за практическата дейност, реализирана по време на обучението и изпълнението на индивидуалния учебен план, и списък с придобитите от специализанта компетентности и умения;

7. информация за положените колоквиуми.

(2) Длъжностните лица по чл. 8а, ал. 5 въвеждат информацията по ал. 1, т. 2, 3 и 4 относно теоретичното обучение в 14-дневен срок от получаването й.

(3) Длъжностните лица по чл. 8а, ал. 6 въвеждат информацията по ал. 1, т. 4 относно практическото обучение, както и информацията по ал. 1, т. 5 и 6, в 14-дневен срок от приключване на обучението по съответния модул или раздел от учебната програма и индивидуалния учебен план, съответно от извършването на практическите дейности или от приключване на обучението.“

§ 3. В чл. 10, ал. 2 се създава изречение второ: „Лицата по чл. 8а, ал. 5 прикачват в електронната книжка на специализанта заповедите за признаване на проведено обучение за придобиване на специалност.“

§ 4. В чл. 11 се правят следните изменения:

1. В ал. 1, т. 1 думите „учебната програма и индивидуалния учебен план“ се заменят с „всички модули и раздели от теоретичното и практическото обучение, предвидено в учебната програма и индивидуалния учебен план, включително извършването на минималния задължителен брой практически дейности“.

2. Алинея 3 се изменя така:

„(3) В договора и заповедта по ал. 1 се посочва:

1. задължението на ръководителя на базата за обучение да осигури присъствието на специализанта в друго лечебно заведение или в национален център по проблемите на общественото здраве при спазване на изискванията на чл. 15, ал. 2 за частите от учебната програма, които базата за обучение не може да проведе, и за предвиденото в учебната програма теоретично обучение; в тези случаи специализантите по чл. 11, ал. 1, т. 1 ползват платен служебен отпуск по чл. 161, ал. 1 от Кодекса на труда;

2. задължението на специализанта да изпълнява учебната програма и индивидуалния учебен план.“

§ 5. Член 14 се изменя така:

„Чл. 14. (1) В 7-дневен срок от сключването на договора или издаването на заповедта по чл. 11, ал. 1 или 4 или чл. 13, ал. 3 базата за обучение уведомява за приетия специализант висшето училище, с което има сключен договор. Уведомлението се изпраща по електронен път чрез портала за специализанти и съдържа информация за:

1. имената, единния граждански номер или личен или друг идентификационен номер на чужденеца и гражданството на специализанта;

2. придобитата от специализанта професионална квалификация в Република България и необходимите от дипломата му за висше образование идентификатори за достъп до регистъра на всички действащи, прекъснали и завършили студенти и докторанти, по степени на обучение и по професионални направления, определени в съответната наредба по чл. 10, ал. 5 на Закона за висшето образование, ако дипломата е издадена след 1 януари 2012 г.;

3. дали специализантът е член на съответната съсловна организация;

4. дали специализантът е приет на място, финансирано от държавата;

5. номера и датата на заповедта на министъра на здравеопазването за одобрение на лечебното заведение за обучение на специализанти по съответната специалност.

(2) Към уведомлението се прилагат копия на следните документи:

1. диплома за придобитата от специализанта професионална квалификация в Република България, когато дипломата за висше образование е издадена преди 1 януари 2012 г., както и когато документът не е вписан в регистъра на всички действащи, прекъснали и завършили студенти и докторанти, по степени на обучение и по професионални направления;

2. документ, удостоверяващ правото на специализанта да упражнява съответната професия, когато професионалната квалификация е придобита в друга държава;

3. договора, съответно заповедта по чл. 11, ал. 1 или 4 или чл. 13;

4. удостоверение за владеене на български език и професионалната терминология на български език, издадено по реда на наредбата по чл. 186, ал. 3, т. 1 от Закона за здравето в случаите по чл. 19, ал. 1 и 2;

5. протокола от проведения конкурс по чл. 17, ал. 3.

(3) В 14-дневен срок от получаване на уведомлението и документите по ал. 1 висшето училище проверява дали те са в съответствие с изискванията на тази наредба. В случай че са спазени изискванията на наредбата, висшето училище регистрира специализанта и създава електронна книжка за специализация.

(4) Висшето училище предоставя достъп до книжката за специализация на базата за обучение в деня на създаването й.

(5) В случай че са установени несъответствия на подадените документи с изискванията на наредбата, висшето училище уведомява чрез портала за специализанти базата за обучение и определя срок за отстраняването им.

(6) В 7-дневен срок от отстраняване на несъответствията по ал. 5 висшето училище регистрира специализанта и създава електронна книжка за специализация.

(7) В случай че несъответствията по ал. 5 не са отстранени в определения срок, висшето училище не регистрира специализанта, за което уведомява базата за обучение чрез портала за специализанти.

(8) Когато специализантът се обучава по неклинична специалност, висшето училище, издало заповедта за провеждане на обучението, регистрира специализанта и създава електронна книжка за специализация.

(9) Военномедицинската академия регистрира специализанта, обучаващ се по военномедицинска специалност, и създава електронна книжка за специализация по военномедицинските специалности.

(10) Ако бъде установено, че специализант е регистриран в несъответствие с изискванията на наредбата, в 14-дневен срок от установяването висшето училище или Военномедицинската академия отстраняват несъответствията или заличават регистрацията на специализанта.“

§ 6. В чл. 15 се правят следните изменения и допълнения:

1. В ал. 4 думите „2,5 минимални работни заплати за страната“ се заменят с „1550,50 евро“.

2. В ал. 6 се създава изречение трето: „Висшето училище предоставя на членовете на комисията достъп до електронната книжка на специализантите, обучаващи се в съответната база за обучение.“

3. Създава се ал. 7:

„(7) Членовете на комисията по ал. 6 попълват информацията за положените колоквиуми в електронната книжка на специализанта в деня на провеждането им.“

§ 7. В чл. 17 се правят следните изменения и допълнения:

1. В ал. 1 думите „целогодишно, включително на интернет страниците си,“ се заменят с „целогодишно на портала за специализанти“.

2. Алинея 2 се отменя.

3. В ал. 3 се създава изречение второ: „Кандидатите за заемане на обявените свободни длъжности за специализанти подават документите си чрез портала за специализанти.“

4. В ал. 5 след думата „публикуват“ се добавя „на портала за специализанти“.

5. В ал. 6 думите „интернет страницата на базата за обучение“ се заменят с „портала за специализанти“.

6. Алинеи 9 и 10 се отменят.

§ 8. В чл. 18, ал. 5 думите „интернет страниците си“ се заменят с „портала за специализанти“.

§ 9. В чл. 20 се правят следните изменения и допълнения:

1. В ал. 2:

а) в т. 1 след думите „не може да проведе“ се поставя запетая и се добавя „минималния задължителен брой практически дейности (изследвания, манипулации, операции и др.), задължителните колоквиуми“;

б) в т. 5 накрая се добавя „,и списък с придобитите от специализанта компетентности и умения“;

в) създава се т. 8:

„8. следи за изпълнението на учебната програма и индивидуалния учебен план.“

2. В ал. 3 изречение второ се изменя така: „За специалност „Обща медицина“ лицата по ал. 2 могат да бъдат ръководители на не повече от шест специализанти, като при провеждане на предвиденото в учебната програма практическо обучение в базата за обучение по „Обща медицина“ специализантите не могат да бъдат повече от трима едновременно.“

3. Алинеи 4 и 5 се изменят така:

„(4) Длъжностните лица по чл. 8а, ал. 6 прикачват индивидуалния учебен план по ал. 2, т. 1 и въвеждат структурирана информация за него в портала за специализанти.

(5) Длъжностните лица по чл. 8а, ал. 5 проверяват дали индивидуалният учебен план по ал. 4 е в съответствие с утвърдената от ректора учебна програма по съответната специалност и ако е в съответствие, го прикачват в електронната книжка на специализанта. В случай че се установят несъответствия, длъжностните лица по чл. 8а, ал. 5 уведомяват базата за обучение чрез портала за специализанти и определят срок за отстраняването им.“

4. В ал. 6 накрая се поставя запетая и се добавя „по реда на ал. 4 и 5“.

§ 10. В чл. 21 се правят следните изменения и допълнения:

1. В ал. 2 се създава изречение второ: „Базата за обучение предоставя на приемащото лечебно заведение или национален център по проблемите на общественото здраве частичен достъп до електронната книжка на специализанта, включващ информацията по чл. 8б, ал. 1, т. 1 – 4.“

2. В ал. 3 изречение трето се изменя така: „Лицата по чл. 8а, ал. 6 прикачват в електронната книжка на специализанта копие от удостоверението и попълват данните по чл. 8б, ал. 1, т. 4.“

§ 11. В чл. 22 се правят следните изменения и допълнения:

1. В ал. 1 думите „интернет страниците си“ се заменят с „портала за специализанти“.

2. Създава се ал. 2а:

„(2а) В случаите по ал. 2 специализантът заявява чрез портала за специализанти къде ще проведе обучението. Висшето училище, в което е регистриран специализантът, предоставя на избраното от него висше училище или на съответния национален център по проблемите на общественото здраве частичен достъп до електронната му книжка за специализация, включващ информацията по чл. 8б, ал. 1, т. 1 – 4.“

3. В ал. 3 се създава изречение трето: „Лицата по чл. 8а, ал. 5 прикачват в електронната книжка на специализанта копие от удостоверението и попълват данните по чл. 8б, ал. 1, т. 4.“

4. Алинея 4 се отменя.

§ 12. В чл. 22б, ал. 4 думите „интернет страниците си“ се заменят с „портала за специализанти“.

§ 13. В чл. 22в, ал. 2 думите „издава книжка за специализация“ се заменят със „създава електронна книжка за специализация“.

§ 14. В чл. 22г се правят следните изменения и допълнения:

1. В ал. 1 думите „интернет страниците си“ се заменят с „портала за специализанти“.

2. В ал. 3 се създават изречения второ и трето: „Висшето училище предоставя на членовете на комисията достъп до електронната книжка на специализантите, обучаващи се в съответната база за обучение. Членовете на комисията попълват информацията за положените колоквиуми в електронната книжка на специализанта в деня на провеждането им.“

§ 15. В чл. 22ж се правят следните изменения и допълнения:

1. В ал. 1 се създава изречение трето: „Базата за обучение на специализанта предоставя на приемащото лечебно заведение или висше училище частичен достъп до електронната книжка на специализанта, включващ информацията по чл. 8б, ал. 1, т. 1 – 4.“

2. В ал. 2 изречение трето се изменя така: „Лицата по чл. 8а, ал. 6 прикачват в електронната книжка на специализанта копие от удостоверението и попълват данните по чл. 8б, ал. 1, т. 4.“

§ 16. В чл. 24 се правят следните изменения и допълнения:

1. В ал. 1, т. 4 накрая се поставя запетая и се добавя „подадена чрез портала за специализанти“.

2. В ал. 2 думата „писмено“ се заменя с „чрез портала за специализанти“.

3. В ал. 5 след думата „специализанта“ се поставя запетая и се добавя „подадено чрез портала за специализанти“.

4. Създава се ал. 6:

„(6) Лицата по чл. 8а, ал. 5 прикачват в електронната книжка на специализанта заповедите по ал. 3 и 5.“

§ 17. В чл. 25 се правят следните изменения и допълнения:

1. В ал. 1:

а) в т. 1, буква „д“ след думата „специализанта“ се поставя запетая и се добавя „подадена чрез портала за специализанти“;

б) в т. 2, буква „е“ накрая се добавя „,подадена чрез портала за специализанти“.

2. В ал. 2 думата „писмено“ са заменя с „чрез портала за специализанти“.

3. Алинея 3 се изменя така:

„(3) В случаите по ал. 1 лицата по чл. 8а, ал. 6 въвеждат данните по чл. 8б, ал. 1, т. 4 като структурирана информация и прикачват в електронната книжка на специализанта удостоверение за преминатото до момента практическо обучение за придобиване на специалност и извършените задължителни практически дейности, предвидени в учебната програма, както и атестат от ръководителя на специализанта. За удостоверението не се дължи такса.“

4. Създава се ал. 3а:

„(3а) В случаите по ал. 1 лицата по чл. 8а, ал. 5 въвеждат данните по чл. 8б, ал. 1, т. 4 като структурирана информация и прикачват в електронната книжка на специализанта удостоверение за преминатото до момента теоретично обучение за придобиване на специалност. За удостоверението не се дължи такса.“

5. В ал. 7 думата „писмено“ се заменя с „чрез портала за специализанти“.

§ 18. В чл. 27 се правят следните изменения:

1. Алинея 2 се изменя така:

„(2) В случаите по ал. 1 лицата по чл. 8а, ал. 6 въвеждат данните по чл. 8б, ал. 1, т. 4 като структурирана информация и прикачват в електронната книжка на специализанта удостоверение за преминатото до момента практическо обучение за придобиване на специалност и извършените задължителни практически дейности, предвидени в учебната програма, както и атестат от ръководителя на специализанта. За удостоверението не се дължи такса.“

2. В ал. 5 думата „отправя“ се заменя с „подава чрез портала за специализанти“.

§ 19. В чл. 29, ал. 1 накрая се добавя „веднъж на три години“.

§ 20. В чл. 33 се правят следните изменения и допълнения:

1. В ал. 1 думата „лично“ се заменя с „чрез портала за специализанти“.

2. Алинея 3 се отменя.

3. Алинеи 4, 5 и 6 се изменят така:

„(4) При установяване на непълнота на документите в електронната книжка на специализанта висшето училище уведомява специализанта за липсващите документи, доказващи изпълнението на учебната програма.

(5) Специализантите, които предстои да завършат обучението си до 30 април за изпитната сесия през май, съответно до 30 ноември за изпитната сесия през декември, прикачват към заявлението за допускане до държавен изпит по ал. 2 документ, издаден от базата за обучение, удостоверяващ срока, в който предстои да бъде изпълнена учебната програма.

(6) В 5-дневен срок от приключването на обучението, но не по-късно от 30 април за изпитната сесия през май, съответно 30 ноември за изпитната сесия през декември, обучаващите институции на специализантите по ал. 5 прикачват в електронната им книжка за специализация необходимите документи, доказващи приключването на обучението по съответните модули или раздели от учебната програма и индивидуалния учебен план, извършените практически дейности и/или положените колоквиуми и атестата от ръководителя на специализанта.“

4. В ал. 8 накрая се добавя „чрез портала за специализанти“.

§ 21. В чл. 34 се правят следните изменения и допълнения:

1. В ал. 1:

а) в т. 5 след думата „специализантите“ се добавя „чрез портала за специализанти“;

б) точка 6 се изменя така:

„6. предоставят на председателите на изпитните комисии достъп до електронната книжка за специализация на допуснатите специализанти до края на съответната изпитна сесия и им изпращат чрез портала за специализанти извлечение от заповедта на министъра на здравеопазването за съответната комисия за държавен изпит за специалност, както и изпитен протокол за всеки допуснат специализант, в следните срокове:

а) до 20 април – за изпитната сесия през май, и до 20 ноември – за изпитната сесия през декември;

б) до 30 април – за изпитната сесия през май, и до 30 ноември – за изпитната сесия през декември, за допуснатите специализанти по чл. 33, ал. 5.“

2. В ал. 3 след думата „изпращат“ се добавя „чрез портала за специализанти“, а след думата „дати“ се поставя запетая и се добавя „час, място на провеждане на държавния изпит и определените членове от състава на комисията“.

§ 22. В чл. 36, ал. 1 думите „и се прилага към документите на специализанта, които се връщат от председателя на комисията на висшето училище или на Военномедицинската академия“ се заменят с „и се прикачва от председателя на комисията в портала за специализанти“.

§ 23. В чл. 39, ал. 2 след думата „подават“ се добавя „чрез портала за специализанти“.

§ 24. В чл. 40, ал. 2 думите „230 лв.“ се заменят със „117,60 евро“.

§ 25. В чл. 41 се правят следните изменения:

1. В ал. 2 думите „230 лв.“ се заменят със „117,60 евро“.

2. В ал. 3 думите „460 лв.“ се заменят с „235,20 евро“.

3. В ал. 6 думите „230 лв.“ се заменят със „117,60 евро“.

§ 26. В чл. 42б се правят следните изменения:

1. В ал. 1 и 2 думите „2,5 минимални работни заплати за страната“ се заменят с „1550,50 евро“.

2. В ал. 4 думите „2,5 минимални работни заплати за страната“ се заменят със „сумата от 1550,50 евро“.

§ 27. В § 26 от преходните и заключителните разпоредби към Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 1 от 2015 г. за придобиване на специалност в системата на здравеопазването (ДВ, бр. 51 от 2023 г.) се правят следните изменения:

1. В ал. 1 думите „2,5 минимални работни заплати за страната“ се заменят с „1550,50 евро“.

2. В ал. 2 думите „2,5 минимални работни заплати за страната“ се заменят със „сумата от 1550,50 евро“.

3. В ал. 3 думите „2,5 минимални работни заплати за страната“ се заменят с „1550,50 евро“.

§ 28. В приложение № 1 към чл. 1, ал. 2, на ред № 9 от раздел VIII „Специалности за лица с висше медицинско или немедицинско образование“ думата „хигиена“ се заменя със „защита“.

§ 29. В приложение № 2 към § 4 от преходните и заключителните разпоредби се създава раздел VII „Специалности за лица с висше медицинско или немедицинско образование“:

„

“

Преходни и заключителни разпоредби

§ 30. Специализантите, започнали обучението си преди 20 януари 2027 г., довършват обучението си по досегашния ред.

§ 31. Издадената към датата на влизането в сила на § 19 заповед на министъра на здравеопазването по чл. 29, ал. 1 запазва действието си до изтичането на три години от датата на издаването й.

§ 32. Наредбата влиза в сила от 20 януари 2027 г., с изключение на:

1. § 1, § 4, § 6, т. 1, § 9, т. 1 и 2, § 19 и § 24 – 29, които влизат в сила от деня на обнародването й в „Държавен вестник“, и

2. § 2 по отношение на чл. 8а, ал. 1, т. 1 и § 7, които влизат в сила от 2 ноември 2026 г.

§ 33. Наредбата е съгласувана с министъра на образованието и науката и с министъра на финансите.

Министър: Катя Ивкова

МИНИСТЕРСТВО НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО

ЗАПОВЕД № РД-01-647 от 13 октомври 2026 г.

На основание чл. 1, буква „б“ и чл. 4, параграф 3 от Конвенция № 50 на Съвета на Европа за разработване на Европейската фармакопея от 22 юли 1964 г., допълнена с Протокол № 134 от 1 ноември 1992 г. и ратифицирана със Закона за ратифициране на Конвенция № 50 на Съвета на Европа за разработване на Европейската фармакопея (ДВ, бр. 55 от 2004 г.), Резолюция AP-CPH (25) 3 на Съвета на Европа и чл. 12, ал. 3 и 4 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина нареждам:

I. Определям за действаща в страната фармакопея брой първи на тринадесетото издание – 13.1 на Европейската фармакопея, който да замени брой трети на дванадесетото издание – 12.3, считано от 1 януари 2027 г.

II. Текстовете в брой първи на тринадесетото издание – 13.1 на Европейската фармакопея, влизат в сила от 1 януари 2027 г.

III. Списъците с имената на български, латински и английски език на веществата и препаратите за хуманната медицина, за които има монографии в актуалното издание на Европейската фармакопея, както и българските стандартни термини за лекарствени форми, опаковки, запушалки, средства и методи за прилагане и пътища на въвеждане, съставляващи част от българските фармакопейни изисквания, да се актуализират.

IV. Заповедта да се обнародва в „Държавен вестник“ и да се публикува на интернет страницата на Изпълнителната агенция по лекарствата.

V. Oтменям Заповед № РД-01-374 от 22.05.2026 г., считано от 1 януари 2027 г.

Министър: К. Ивкова

МИНИСТЕРСТВО НА ОКОЛНАТА СРЕДА И ВОДИТЕ

ЗАПОВЕД № РД-696 от 4 септември 2026 г.

На основание чл. 39 във връзка с чл. 33, ал. 1, т. 2 от Закона за защитените територии (ЗЗТ) и предложение на Асоциацията на парковете в България (писмо с вх. № 48-00-853/31.12.2024 г. на Министерство на околната среда и водите – МОСВ) за обявяване на защитена територия с цел опазване на находища на защитени растителни видове – Кладованов (Унгарски) карамфил (Dianthus kladovanus, D. pontederae ssp. kladovanus) и Волжски горицвет (Adonis volgensis) в пасища в м. Конунски дол, гр. Кнежа, община Кнежа, област Плевен:

1. Обявявам защитена местност „Конунски дол“ в землището на гр. Кнежа, община Кнежа, област Плевен, с обща площ 233,021 дка.

2. Защитената местност включва поземлени имоти с идентификатори 37376.270.31 и 37376.271.51 съгласно кадастралната карта и кадастралния регистър (КККР) за землището на гр. Кнежа, община Кнежа, област Плевен, с обща площ 233,021 дка.

3. В границата на защитената местност се забраняват:

3.1. промяна на начина на трайно ползване и промяна на предназначението на земята;

3.2. строителство и поставяне на преместваеми обекти;

3.3. търсене, проучване и добив на подземни богатства;

3.4. превръщане на имотите в обработваеми земи, отглеждане в тях на земеделски култури, вкл. създаване на трайни насаждения;

3.5. залесяване;

3.6. пряко или косвено унищожаване на екземпляри от видовете Кладованов (Унгарски) карамфил (Dianthus kladovanus, D. pontederae ssp. kladovanus), Волжски горицвет (Adonis volgensis), както и на части от тях;

3.7. внасяне на неместни за района растителни и животински видове;

3.8. дейности, водещи до преизпасване, утъпкване и ерозиране на почвите, вкл. паша на едри селскостопански животни.

4. Защитена местност „Конунски дол“ е с граница съгласно описа на координатите на точките по границата на защитената територия, представени в координатна система БГС 2005 (кадастрална) съгласно приложението, представляващо неразделна част от настоящата заповед. Описът се съхранява и е на разположение в МОСВ и в Регионалната инспекция по околната среда и водите – Плевен (РИОСВ – Плевен).

5. След влизането в сила на настоящата заповед РИОСВ – Плевен, да предприеме необходимите действия по отразяване на защитената територия в КККР за землището на гр. Кнежа, община Кнежа, област Плевен.

6. Защитената местност да се впише в Държавния регистър на защитените територии при МОСВ.

Нарушителите на тази заповед се наказват съгласно административнонаказателните разпоредби на Закона за защитените територии.

На основание чл. 43 от ЗЗТ заповедта да се обнародва в „Държавен вестник“.

Заповедта може да бъде обжалвана по реда на Административнопроцесуалния кодекс пред Върховния административен съд в едномесечен срок от обнародването є в „Държавен вестник“.

Министър: Р. Карамфилова-Благова

Приложение към т. 4

Координатна система БГС 2005, кадастрална

ЗАПОВЕД № РД-727 от 30 септември 2026 г.

На основание чл. 110 във връзка с чл. 113, ал. 2 и чл. 109, ал. 2 от Закона за биологичното разнообразие във връзка с постъпило в Министерството на околната среда и водите (МОСВ) писмо с вх. № 05-08-2175/31.08.2026 г. от РИОСВ – Пловдив:

1. Заличавам от Държавния регистър на защитените природни обекти поради невъзстановимо увреждане вследствие на изсъхване един брой вековно дърво от вида източен чинар (Рlatanus orientalis), намиращо се в поземлен имот с идентификатор 03304.15.162, землище на с. Белащица, община „Родопи“, област Пловдив, обявено с Постановление № 15462 от 1948 г. на Министерския съвет. Вековното дърво е заведено в Държавния регистър на защитените природни обекти под № 206.

2. Промяната да се отрази в регистрите по чл. 113, ал. 1 от Закона за биологичното разнообразие.

3. Заповедта да се обнародва в „Държавен вестник“.

Заповедта подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс пред Върховния административен съд в едномесечен срок от обнародването є в „Държавен вестник“.

Министър: Р. Карамфилова-Благова

ОБЩИНА СОПОТ

РЕШЕНИЕ № 328 от 29 септември 2026 г.

На основание чл. 21, ал. 2, чл. 21, ал. 1, т. 11 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА), чл. 127, ал. 6 във връзка с чл. 134, ал. 1, т. 2 от ЗУТ, Решение № 328, взето с протокол № 44 от 29.09.2026 г. на Общинския съвет – Сопот, с което е разрешено изменението, решение по т. 4 от протокол № ІV от 1.07.2026 г. на ОЕСУТ – Сопот, Общинският съвет – Сопот, одобрява проект за изменение на общ устройствен план на община Сопот, касаещо изменение на структурна единица 77 – земеделска територия с устройствен режим с недопустима промяна на предназначението, в обхвата на поземлен имот с идентификатор 68080.122.28, с площ 1050 кв. м в м. Малкия друм по КККР на гр. Сопот, в земеделска територия с устройствен режим с допустима промяна на предназначението за жилищно строителство.

Председател: А. Цочева

РЕШЕНИЕ № 329 от 29 септември 2026 г.

На основание чл. 21, ал. 2, чл. 21, ал. 1, т. 11 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА), чл. 127, ал. 6 във връзка с чл. 134, ал. 1, т. 2 от ЗУТ, Решение № 329, взето с протокол № 44 от 29.09.2026 г. на Общинския съвет – Сопот, с което е разрешено изменението, решение по т. 4 от протокол № V от 12.08.2026 г. на ОЕСУТ – Сопот, Общинският съвет – Сопот, одобрява проект за изменение на общ устройствен план на община Сопот, касаещо изменение на структурна единица 77 – земеделска територия с устройствен режим с недопустима промяна на предназначението, в обхвата на поземлени имоти с идентификатори 68080.122.89 и 68080.122.90, и двата с площ 1000 кв. м, в м. Малкия друм по КККР на гр. Сопот, в земеделска територия с устройствен режим с допустима промяна на предназначението за складови дейности.

Председател: А. Цочева

РЕШЕНИЕ № 330 от 29 септември 2026 г.

На основание чл. 21, ал. 2, чл. 21, ал. 1, т. 11 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА), чл. 127, ал. 6 във връзка с чл. 134, ал. 1, т. 2 от ЗУТ, Решение № 330, взето с протокол № 44 от 29.09.2026 г. на Общинския съвет – Сопот, с което е разрешено изменението, решение по т. 3 от протокол № V от 12.08.2026 г. на ОЕСУТ – Сопот, Общинският съвет – Сопот, одобрява проект за изменение на общ устройствен план на община Сопот, касаещо изменение на структурна единица 77 – земеделска територия с устройствен режим с недопустима промяна на предназначението, в обхвата на поземлен имот с идентификатор 68080.122.628, с площ 1000 кв. м, в м. Малкия друм по КККР на гр. Сопот, в земеделска територия с устройствен режим с допустима промяна на предназначението за складови дейности.

Председател: А. Цочева

6. – Министърът на регионалното развитие и благоустройството на основание чл. 149, ал. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) във връзка с чл. 62, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) съобщава, че със Заповед № РД-02-14-3316 от 19.10.2026 г. е поправена очевидна фактическа грешка в Заповед № РС-181 от 9.09.2026 г. за допълване на Разрешение за строеж № РС-92 от 28.11.2024 г. (ДВ, бр. 89 от 2026 г.), както следва:

В диспозитива на Заповед № РС-181 от 9.09.2026 г. след „Етап 1.6. Пресичане с водопровод на км 23+632,43“ се добавя „съгласно одобрения на основание Заповед № РД-02-14-1932 от 20.05.2026 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството технически проект, неразделна част от заповедта“.

На основание чл. 62, ал. 2 от АПК заповедта подлежи на обжалване от заинтересуваните лица пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от обнародване на обявлението в „Държавен вестник“ чрез Министерството на регионалното развитие и благоустройството.

87. – ВВМУ „Н. Й. Вапцаров“ – Варна, обявява конкурс за следната академична длъжност: доцент за цивилен служител в катедра „Информационни технологии“ в област на висше образование 5. Технически науки, професионално направление 5.3. Комуникационна и компютърна техника, учебни дисциплини: „Тактика на кибероперациите“, „Анализ на данни от компютърни мрежи и устройства“ и „Извличане на информация от хардуерни компютърни компоненти“ – за едно място, със срок 2 месеца от обнародването в „Държавен вестник“. Справки – на тел. 052/55 22 43, 052/55 22 22 – централа, и на сайта на училището: www.naval-acad.bg. Подаване на документи: ВВМУ „Н. Й. Вапцаров“, Варна, ул. Васил Друмев № 73, регистратура за некласифицирана информация, ет. 1.

35. – Националната академия за театрално и филмово изкуство „Кръстьо Сарафов“ – София, обявява конкурси в област на висше образование 8. Изкуства, професионално направление 8.4. Театрално и филмово изкуство, научна специалност „Театрознание и театрално изкуство“ за: професор по „Сценична реч“ – един; доцент по „Сценична реч“ – двама; главен асистент по „Актьорство за драматичен театър“ – двама; главен асистент по „Режисура за драматичен театър“– един; главен асистент по „Вокално обучение“ – един; доцент по „Вокално обучение“ – един, всички със срок 2 месеца от обнародването в „Държавен вестник“. За информация: тел. +359 887600448; подаване на документи – ул. Г. С. Раковски № 108А, ет. 3, стая № А301.

38. – Националната агенция за приходите, Териториална дирекция – Варна, офис Варна, съобщава, че на основание чл. 253 от ДОПК с постановление за възлагане изх. № С260003-091-0000667/2.10.2026 г. възлага на „Маркони груп лес“ ЕООД, идентификационен номер на ЮЛ: 203110960, адрес: бул. Александър Стамболийски № 50, ет. 4, ап. 10, гр. Пловдив, област Пловдив, представлявано от Пенка Бангеева, следния недвижим имот: офис № 4, намиращ се на ет. 2 в сграда „А“, с площ 59,54 кв. м, състоящ се от: преддверие, офисно помещение с кухненски бокс, баня с тоалетна и тераса, при съседи: стълбище, офис № 3, офис № 5 и двор, заедно с 5,0929 % идеални части и от общите части на сградата, равняващи се на 16,07 кв. м, и толкова идеални части от правото на строеж върху УПИ ІІІ-1763, 1984, 2202, 2203 в кв. 146, местност Кръстова вада по плана на гр. София, заедно с мазе № 38 с площ 8,52 кв. м, намиращо се в сутерена на сграда „В“, при съседи: мазе № 39, мазе № 37, мазе № 36, двор и коридор, намиращи се в гр. София, Столична община, район „Витоша“, местност Кръстова вада, ул. Къпинка № 16, в жилищна сграда с подземни гаражи – сграда „А“, построена на основание издадено Разрешение за строеж № 819 от 26.11.2007 г. от ДАГ на СО и Удостоверение за въвеждане в експлоатация № 992/12.09.2023 г., в УПИ ІІІ-1763, 1984, 2202, 2203 с идентификатор 68134.1971.5151, кв. 146 по плана на гр. София, местност Кръстова вада – обслужващи обекти на околовръстен път, с площ 3582 кв. м, при граници: път, УПИ І-1424, поземлен имот № 2218, поземлен имот № 1177, поземлен имот № 958, УПИ II-1496, 2043, 2173, 2177, 2176, 2167 и поземлен имот № 2361, за сумата 100 111 евро. Вещта се продава такава, каквато е в момента на продажбата, и купувачът не може да претендира за недостатъци на закупената вещ. Собствеността преминава у купувача от датата на постановлението.

19. – „Булгартрансгаз“ ЕАД в качеството си на инвеститор на Технологична площадка на станция за очистване на газопровода „Пиперево 2“ и кранов възел „Пиперево“ и на обслужваща техническа инфраструктура – път за достъп до станция за очистване на газопровода „Пиперево 2“, кранов възел „Пиперево“ на обект „Преносен газопровод от Пиперево до Перник“, на основание чл. 34б, ал. 3 от Закона за държавната собственост съобщава на Калина Бориславова Салмон, Мария Ивова Сродкова, Антоанета Бориславова Лазарова-Пачалова, Катя Матеева Вълчева, Георги Матев Вълчев, Иван Венецков Бадински и Георги Руменов Бадински като наследници на Никола Иванов Бадински, собственик на поземлен имот с идентификатор 04354.10.3 по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Блатино, община Дупница, област Кюстендил, целия с площ 86 045 кв. м (номер по предходен план: 010003, имот № 10.3 по регистър), за постановяването на Решение № 397 от 7.05.2026 г. на Министерския съвет, с което се отчуждават части от имота – частна собственост, за държавна нужда. Решението на Министерския съвет може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от обнародването на настоящото обявление в „Държавен вестник“.

94. – Столичната община на основание чл. 128, ал. 1 от ЗУТ съобщава, че е изработен проект за подробен устройствен план (ПУП) – изменение на план за регулация и застрояване (ИПРЗ) на УПИ I – „за озел. и спорт“, кв. 49, УПИ II-919, УПИ III-919, УПИ IV-919 и УПИ V-919, кв. 47, и УПИ II-919 – „за магазини и офиси“, кв. 49а, м. Манастирски ливади – изток – образуване на нови УПИ IX-1847 – „за жс“, кв. 49, УПИ II-188, 1487 – „за жс“, кв. 47, УПИ II-188 – „за маг. и офиси“, кв. 49а, м. Манастирски ливади – изток, за ПИ 68134.1006.188 и 68134.1006.1487 по КККР, нови остатъчни УПИ I – „за озел. и спорт“, и X – „за озеленяване и спорт“, в кв. 49; изменение на плана за улична регулация от о.т. 201 до о.т. 363В. Проектът е изложен в Район „Триадица“. На основание чл. 128, ал. 5 от ЗУТ в едномесечен срок от обнародването в „Държавен вестник“ заинтересованите лица могат да направят писмени възражения, предложения и искания по проекта до Направление „Градско планиране и развитие“ на Столичната община чрез Район „Триадица“.

20. – „Булгартрансгаз“ ЕАД в качеството си на инвеститор на обслужваща техническа инфраструктура – път за достъп до станция за очистване на газопровода „Пиперево 2“, кранов възел „Пиперево“ на обект „Преносен газопровод от Пиперево до Перник“, на основание чл. 34б, ал. 3 от Закона за държавната собственост съобщава на Юлия Павлова Стоичкова, Валентина Павлова Пепелджийска, Васил Александров Георгиев и Венета Спасова Нешева като наследници на Борис Панев Гогов и Петър Панев Гогов, собственици на поземлен имот с идентификатор 56349.1.14 по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Пиперево, община Дупница, област Кюстендил, целия с площ 14 501 кв. м (имот № 1.14 по регистър), за постановяването на Решение № 397 от 7.05.2026 г. на Министерския съвет, с което се отчуждава част от имота – частна собственост, за държавна нужда. Решението на Министерския съвет може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от обнародването на настоящото обявление в „Държавен вестник“.

3. – Община Благоевград на основание чл. 128, ал. 1 от ЗУТ съобщава, че е изработен проект за подробен устройствен план (ПУП) – парцеларен план (ПП) за въздушен електропровод НН от съществуващ стоманобетонен стълб (СБС) в имот с идентификатор 04279.139.60 по КК на Благоевград до съществуваща ВМрНН от ТП „Поделение СВ“ в имот с идентификатор 04279.139.60 по КК на Благоевград и продължение на въздушен електропровод НН от съществуващ ГЕТ на съществуваща ВМрНН от ТП „Поделение СВ“ в имот с идентификатор 04279.139.61 по КК на Благоевград до нов СБС в имот с идентификатор 04279.139.61 за захранване на имоти с идентификатори 04279.140.75 и 04279.140.76, местност Под черквата по КККР на Благоевград, с трасе и сервитут, засягащи и ограничаващи ползването на имоти с идентификатори 04279.109.36 (местен път – общинска собственост), 04279.139.60 (селскостопански, горски, ведомствен път – общинска собственост), 04279.59.26 (селскостопански, горски, ведомствен път – общинска собственост) и 04279.139.61 (селскостопански, горски ведомствен път – общинска собственост) по КККР на Благоевград. Проектът се намира в стая № 223 в сградата на Община Благоевград. На основание чл. 128, ал. 5 от ЗУТ в едномесечен срок от обнародването в „Държавен вестник“ заинтересованите лица могат да направят писмени възражения, предложения и искания по проекта до общинската администрация – Благоевград.

10. – Община Благоевград на основание чл. 129, ал. 1 от ЗУТ съобщава, че с Решение № 420 по протокол № 9 от 25.09.2026 г. на Общинския съвет – Благоевград, е одобрен подробен устройствен план (ПУП) – парцеларен план (ПП) за трасе на кабелна линия НН от нов стоманорешетъчен стълб 20 kV в имот с идентификатор 04279.100.21 за захранване на поземлен имот с идентификатор 04279.147.14, местност Мутишица по КККР на Благоевград, с трасе и сервитут, засягащи и ограничаващи ползването на имоти с идентификатори 04279.100.21 (за местен път – общинска собственост) и 04279.149.11 (за местен път – общинска собственост) по КККР на Благоевград. Решението подлежи на обжалване по реда на чл. 215, ал. 1 и 4 от ЗУТ в 30-дневен срок от обнародването в „Държавен вестник“ чрез Общинския съвет – Благоевград, пред Административния съд – Благоевград.

11. – Община Благоевград на основание чл. 129, ал. 1 от ЗУТ съобщава, че с Решение № 419 по протокол № 9 от 25.09.2026 г. на Общинския съвет – Благоевград, е одобрен подробен устройствен план (ПУП) – парцеларен план (ПП) за трасе на нов водопроводен клон от водопровод РЕ DN90 в имот с идентификатор 27231.29.9 по КККР на с. Еленово, община Благоевград, за захранване на имоти с идентификатори 27231.1.34, 27231.1.35, 27231.1.26 по КККР на с. Еленово, община Благоевград, и имот с пл. № 36.68 по плана на новообразуваните имоти на с. Изгрев, община Благоевград, с трасе и сервитут, засягащи и ограничаващи ползването на имоти с идентификатори 27231.29.7 (за второстепенна улица – общинска собственост), 27231.29.9 (за селскостопански, горски, ведомствен път – общинска собственост) и 27231.29.3 (пасище – общинска собственост) по КККР на с. Еленово, община Благоевград. Решението подлежи на обжалване по реда на чл. 215, ал. 1 и 4 от ЗУТ в 30-дневен срок от обнародването в „Държавен вестник“ чрез Общинския съвет – Благоевград, пред Административния съд – Благоевград.

29. – Община Брезник, дирекция УТОСПП, на основание чл. 129, ал. 1 от ЗУТ съобщава, че с Решение № 529 по протокол № 14 от 17.09.2026 г. на Общинския съвет – Брезник, е одобрен проект за ЧИ на ПУП – ПРЗ, с който се предвижда изменение на уличните регулационни линии на улица с о.т. 6501 – о.т. 6502 – о.т. 6503 – о.т. 6504 – о.т. 6505, като частта от улицата в участъка от о.т. 6501 – о.т. 6502 до о.т. 6503 с площ 525 кв. м (общински) се придава като придаваемо към УПИ ІІІ-32.386 – „За безвредни производствени дейности и фолтоволтаична система“, в кв. 14, като УПИ ІІІ-32.386 – „За безвредни производствени дейности и фолтоволтаична система“, кв. 14, и се отрежда за имот с проектен идентификатор 17796.32.3 по КККР на с. Режанци. Улицата в участъка от о.т. 6504 до о.т. 6505 с площ 449 кв. м (общински) се придава като придаваемо към УПИ ІІ-32.150 – „За безвредни производствени дейности и складови нужди“ в кв. 35, като към същия УПИ ІІ-32.150 – „За безвредни производствени дейности и складови нужди“, в кв. 35 се придава и целият ПИ 17796.32.389 с площ 331 кв. м по КККР на с. Режанци. Квартал 35 от ПУП се унищожава, при което УПИ І-32.137 – „За безвредни производствени дейности“, в кв. 35 става УПИ V-32.137 – „3a безвредни производствени дейности“, в кв. 14 и УПИ ІІ-32.150 – „За безвредни производствени дейности и складови нужди“, в кв. 35 става новообразуваният УПИ VI-32.26 – „За безвредни производствени дейности и складови нужди“, в кв. 14, и се отрежда за имот с проектен идентификатор ПИ 17796.32.26, при което: площта на УПИ ІІІ-32.386 се променя от 13 936 кв. м на 14 461 кв. м; площта на УПИ ІІ-32.150 се променя от 1188 кв. м на 1968 кв. м; УПИ III се отрежда за ПИ № 32.3 (проектен идентификатор) и става УПИ ІІІ-32.3 в кв. 14; УПИ I се преномерира в УПИ V, отрежда се за ПИ № 32.137 и става УПИ V-32.137 в кв. 36; УПИ II се преномерира в УПИ VI, отрежда се за ПИ № 32.26 (проектен идентификатор) и става УПИ VI-32.26 в кв. 36. С плана за застрояване се запазва устройствена зона – Пп, плътност и интензивност със съответните устройствени показатели. За УПИ ІІІ-32.3 в кв. 14 и УПИ VI-32.26 в кв. 36 са определени нови зони на застрояване. Потвърждават се съществуващите стопански сгради в имотите. На основание чл. 215, ал. 1 и 4 от ЗУТ решението подлежи на обжалване в 30-дневен срок от обнародването в „Държавен вестник“ чрез Общинския съвет – Брезник, пред Административния съд – Перник.

12. – Община Благоевград на основание чл. 129, ал. 1 от ЗУТ съобщава, че с Решение № 418 по протокол № 9 от 25.09.2026 г. на Общинския съвет – Благоевград, е одобрен подробен устройствен план (ПУП) – парцеларен план (ПП) за трасе на техническата инфраструктура за промяна предназначението на имот с проектен идентификатор 03664.18.2 по КККР на с. Бело поле, община Благоевград, представляващ част от имот с идентификатор 03664.18.118, от „селскостопански, горски, ведомствен път“ в „път с трайна настилка“ за осигуряване на транспортен достъп до имот с идентификатор 03664.17.8, местност Ридара по КККР на с. Бело поле, община Благоевград. Решението подлежи на обжалване по реда на чл. 215, ал. 1 и 4 от ЗУТ в 30-дневен срок от обнародването в „Държавен вестник“ чрез Общинския съвет – Благоевград, пред Административния съд – Благоевград.

2. – Община Елин Пелин на основание чл. 128, ал. 1 от ЗУТ съобщава, че е изработен проект за ПУП – парцеларен план за осигуряване на транспортен достъп до ПИ с идентификатори по КККР № 27303.87.11 – „за складово-логистична база“, и 27303.88.165 – територия на транспорта, за четириклонно кръстовище на път III-105 Столник – Елин Пелин – Нови хан при км 13+445, през части от ПИ с идентификатори по КККР № 27303.52.191, 27303.87.31, 27303.88.365, 27303.52.178, 52012.98.228, 27303.87.11 и 27303.88.165, намиращи се в землището на гр. Елин Пелин, община Елин Пелин, Софийска област. Преписката се намира в отдел УТКС на Община Елин Пелин, ет. 1 в сградата на общината. Съгласно чл. 128, ал. 5 от ЗУТ в едномесечен срок от обнародването в „Държавен вестник“ заинтересуваните лица могат да направят писмени възражения, предложения и искания по проекта до общинската администрация.

3. – Общинската служба по земеделие – Ковачевци, на основание чл. 18б, ал. 2, чл. 18г, ал. 1 и чл. 18д, ал. 4, 5 и 6 от ППЗСПЗЗ във връзка с изработване на помощен план и план на новообразуваните имоти съгласно § 4к, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ съобщава на собствениците на земеделски земи или техните наследници и на гражданите, на които е предоставено право на ползване върху земи, попадащи под разпоредбите на § 4 от ППЗСПЗЗ, че е изготвен график за съвместно уточняване на имотите за с. Ковачевци, с. Калище и с. Косача, община Ковачевци, област Перник. Графикът по местности и дати ще бъде изложен в 14-дневен срок от обнародване на обявлението в „Държавен вестник“ в сградата на съответното кметство, сградата на Община Ковачевци и на електронните страници на Община Ковачевци и ОД „Земеделие“ – Перник.

4. – Общинската служба по земеделие – Земен, на основание чл. 18б, ал. 2, чл. 18г, ал. 1 и чл. 18д, ал. 4, 5 и 6 от ППЗСПЗЗ във връзка с изработване на помощен план и план на новообразуваните имоти съгласно § 4к, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ съобщава на собствениците на земеделски земи или техните наследници и на гражданите, на които е предоставено право на ползване върху земи, попадащи под разпоредбите на § 4 от ППЗСПЗЗ, че е изготвен график за съвместно уточняване на имотите за с. Жабляно – местност Габеро, и с. Блатешница – местност Беловски дол, община Земен, област Перник. Графикът по местности и дати ще бъде изложен в 14-дневен срок от обнародване на обявлението в „Държавен вестник“ в сградата на съответното кметство, сградата на Община Земен и на електронните страници на Община Земен и ОД „Земеделие“ – Перник.

430. – Община Несебър на основание чл. 129, ал. 1 от ЗУТ съобщава, че с Решение № 841 от протокол № 30 от 16.10.2026 г. на Общинския съвет – Несебър, е одобрен ПУП – парцеларен план за обект: Кабели ниско напрежение (НН) от съществуващ ТП „Варвари 2“ в ПИ 61056.68.7 по КК на с. Равда до нови електромерни табла, монтирани на фасадите на сгради в ПИ с идентификатор 61056.68.8 по КККР на с. Равда, местност Хендек тарла, чието трасе на кабела започва от съществуващ БКТП „Варвари 2“ в ПИ с идентификатор 61056.68.7 по КК на с. Равда – урбанизирана територия, преминава през ПИ 61056.68.101 – вид територия – земеделска, НТП – за селскостопански, горски, ведомствен път, за която територия е изработен настоящият ПУП – парцеларен план, и достига до табла мерене в ПИ с идентификатор 61056.68.8 по КК на с. Равда. Дължината на трасето в земеделска територия е 107,81 м. Площите на сервитута на трасето с ограничение са 129,36 кв. м в ПИ 61056.68.101. Сервитутът е определен съгласно Наредба № 16 от 2004 г. за сервитутите на енергийните обекти (Наредба № 16, чл. 7, т. 2, изм. и доп., ДВ, бр. 77 от 2008 г.) – на 0,6 м от двете страни спрямо оста на трасето на кабела. На основание чл. 215 от ЗУТ решението може да бъде оспорено в 30-дневен срок от обнародването в „Държавен вестник“ пред Административния съд – Бургас, чрез Община Несебър.

49. – Община Джебел, област Кърджали, на основание чл. 129, ал. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) съобщава, че с Решение № 359 от 1.10.2026 г. на Общинския съвет – Джебел, е одобрен окончателен проект на подробен устройствен план – парцеларен план на трасе на подземна кабелна линия 0,4 kV за обект „Външно ел. захранване на едноетажна селскостопанска сграда“ в ПИ с идентификатор 73804.17.21 по КККР на с. Тютюнче, община Джебел. На основание чл. 215, ал. 4 от ЗУТ решението подлежи на обжалване в 30-дневен срок от обнародването в „Държавен вестник“ чрез Община Джебел пред Административния съд – Кърджали.

16. – Община „Родопи“, област Пловдив, на основание чл. 128, ал. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) съобщава, че е изработен проект на подробен устройствен план – парцеларен план (ПУП – ПП), внесен с вх. № 04-15-1#15/14.10.2026 г., за обект: „Удвояване на участъци от железопътната линия Крумово – Свиленград – турска граница“. На територията на община „Родопи“ парцеларният план засяга поземлени имоти в землищата на с. Крумово и с. Ягодово. На основание чл. 128, ал. 5 от ЗУТ в едномесечен срок от обнародването в „Държавен вестник“ заинтересуваните лица могат да се запознаят с предложения ПУП – ПП в сградата на Община „Родопи“ и да направят писмени възражения, предложения и искания по проекта до общинската администрация.

202. – Община „Родопи“, област Пловдив, на основание чл. 128, ал. 1 и 2 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) съобщава на заинтересуваните лица, че е внесен проект за подробен устройствен план – парцеларен план (ПУП – ПП) за обект: „Нова кабелна линия 20 kV от РУ „Тировете“ (ПИ с ид. 53833.6.214 по КК) до ТП „Оризаре 1“ (ПИ с ид. 53833.501.525) по КК на с. Оризари, община „Родопи“. Проектното трасе преминава през поземлени имоти с идентификатори 53833.6.214, 53833.1.48, 53833.1.33, 53833.1.49 и 53833.501.525 по кадастралната карта на с. Оризари, община „Родопи“, съгласно приложените ПУП – парцеларен план, регистър на засегнатите имоти и обяснителна записка, изработени от лицензиран проектант. На основание чл. 128, ал. 5 от ЗУТ в едномесечен срок от обнародването в „Държавен вестник“ заинтересуваните лица могат да се запознаят с предложения ПУП – ПП в сградата на Община „Родопи“ и да направят писмени възражения, предложения и искания по проекта до общинската администрация.

1. – Общинската служба по земеделие – Перник, на основание чл. 18б, ал. 2, чл. 18г, ал. 1 и чл. 18д, ал. 4, 5 и 6 от ППЗСПЗЗ във връзка с изработване на помощен план и план на новообразуваните имоти съгласно § 4к, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ съобщава на собствениците на земеделски земи или техните наследници и на гражданите, на които е предоставено право на ползване върху земи, попадащи под разпоредбите на § 4 от ППЗСПЗЗ, че е изготвен график за съвместно уточняване на имотите за с. Боснек, община Перник, област Перник. Графикът по местности и дати ще бъде изложен в 14-дневен срок от обнародване на обявлението в „Държавен вестник“ в сградата на съответното кметство, сградата на Община Перник и на електронните страници на Община Перник и ОД „Земеделие“ – Перник.

29. – Община Поморие на основание чл. 128, ал. 1 от ЗУТ съобщава на заинтересованите лица, че е изработен проект за подробен устройствен план – парцеларен план (ПУП – ПП) за обект: „Физическа инфраструктура за оптична кабелна мрежа – етап 1 в землището на гр. Ахелой, община Поморие“, като трасето и сервитутът на кабела ще засегнат поземлен имот (ПИ) 00833.6.394 – ведомствен селскостопански път, общинска собственост, ПИ 00833.6.392 – ведомствен селскостопански път, общинска собственост, ПИ 00833.6.393 – ведомствен селскостопански път, общинска собственост, ПИ 00833.5.650 – второстепенна улица, общинска собственост, ПИ 00833.5.632 – ведомствен селскостопански път, общинска собственост, ПИ 00833.5.631 – второстепенна улица, земеделска територия, общинска собственост, и ПИ 00833.5.617 – второстепенна улица, земеделска територия, общинска собственост. Дължината на оптичния кабел – 1 етап, е 672 м. За кабела е предвиден сервитут по 0,61 м от двете страни на трасето. Проектът за ПУП – ПП е изложен в сградата на Община Поморие, ул. Солна № 5. На основание чл. 128, ал. 5 от ЗУТ заинтересованите лица могат да направят писмени възражения по проекта до Община Поморие в едномесечен срок от обнародването в „Държавен вестник“.

30. – Община Поморие на основание чл. 128, ал. 1 от ЗУТ съобщава на заинтересованите лица, че е изработен проект за подробен устройствен план – парцеларен план (ПУП – ПП) за обект: „Физическа инфраструктура за оптична кабелна мрежа – етап 2 в землището на гр. Ахелой, община Поморие“, като трасето и сервитутът на кабела ще засегнат: поземлен имот (ПИ) 00833.5.617 – второстепенна улица, общинска собственост, ПИ 00833.5.630 – ведомствен селскостопански път, общинска собственост, ПИ 00833.5.475 – второстепенна улица, ПИ 00833.5.629 – ведомствен селскостопански път, общинска собственост, ПИ 00833.5.398 – ведомствен селскостопански път, общинска собственост, ПИ 00833.5.380 – ведомствен селскостопански път, общинска собственост, ПИ 00833.5.379 – път от републиканската пътна мрежа, държавна собственост, ПИ 00833.4.474 – ведомствен селскостопански път, общинска собственост, ПИ 00833.4.460 – ведомствен селскостопански път, общинска собственост, ПИ 00833.4.458 – ведомствен селскостопански път, общинска собственост, ПИ 00833.4.547 – ведомствен селскостопански път, общинска собственост, ПИ 00833.4.546 – ведомствен селскостопански път, общинска собственост, ПИ 00833.4.585 – път от републиканската пътна мрежа, изключителна държавна собственост, ПИ 00833.4.545 – ведомствен селскостопански път, общинска собственост, ПИ 00833.4.548 – ведомствен селскостопански път, общинска собственост, и ПИ 00833.4.449 – ведомствен селскостопански път, общинска собственост. Дължината на оптичния кабел – 2 етап, е 2890 м. За кабела е предвиден сервитут по 0,61 м от двете страни на трасето. Проектът за ПУП – ПП е изложен в сградата на Община Поморие, ул. Солна № 5. На основание чл. 128, ал. 5 от ЗУТ заинтересованите лица могат да направят писмени възражения по проекта до Община Поморие в едномесечен срок от обнародването в „Държавен вестник“.

45. – Община Сливен на основание чл. 25, ал. 4 от ЗОС съобщава на собствениците в поземлен имот с идентификатор 67338.416.39 по КККР на гр. Сливен – Велин Маринов Великов и Деян Маринов Великов, лица, които не могат да бъдат открити по постоянен и настоящ адрес, че е издадена Заповед № РД-15-1710 от 30.07.2026 г. на кмета на община Сливен за отчуждаване на част от имота за реализиране на обект – публична общинска собственост – улица от о.т. 1385 до о.т. 1386 по плана за регулация на улици, на поземлени имоти за обществени мероприятия и устройствени зони на м. Дюлева река, СО „Изгрев“, землище Сливен. Заповедта може да бъде обжалвана пред Административния съд – Сливен, чрез Община Сливен в 14-дневен срок от обнародването в „Държавен вестник“.

2. – Общинската служба по земеделие – Радомир, на основание чл. 18б, ал. 2, чл. 18г, ал. 1 и чл. 18д, ал. 4, 5 и 6 от ППЗСПЗЗ във връзка с изработване на помощен план и план на новообразуваните имоти съгласно § 4к, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ съобщава на собствениците на земеделски земи или техните наследници и на гражданите, на които е предоставено право на ползване върху земи, попадащи под разпоредбите на § 4 от ППЗСПЗЗ, че е изготвен график за съвместно уточняване на имотите за с. Горна Диканя, община Радомир, област Перник. Графикът по местности и дати ще бъде изложен в 14-дневен срок от обнародване на обявлението в „Държавен вестник“ в сградата на съответното кметство, сградата на Община Радомир и на електронните страници на Община Радомир и ОД „Земеделие“ – Перник.

42. – Община Созопол на основание чл. 129, ал. 1 от ЗУТ съобщава, че с Решение № 863 от протокол № 31 от 30.07.2026 г. на Общинския съвет – Созопол, е одобрен подробен устройствен план – парцеларен план за елементи на техническата инфраструктура извън границите на урбанизираните територии за обект: „Второстепенна улица от о.т. 673 – 674 – 675 – 676 – 677 – 678 – 679 – 91 и от о.т. 91 – 161 – 160 – 237“, в местност Митков мост, зона по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, землище на гр. Черноморец. Решението подлежи на обжалване съгласно чл. 215, ал. 1 и 4 от ЗУТ чрез Община Созопол пред Административния съд – Бургас, в 30-дневен срок от обнародването в „Държавен вестник“.

42. – Община Стара Загора на основание чл. 128, ал. 1 от ЗУТ съобщава, че е изработен проект за подробен устройствен план – парцеларен план за пътна връзка към ПИ с идентификатор 68850.206.1, местност Герена, землище на гр. Стара Загора, община Стара Загора. На основание чл. 128, ал. 5 от ЗУТ в едномесечен срок от обнародването на обявлението в „Държавен вестник“ заинтересуваните лица могат да направят писмени възражения, предложения и искания по проекта за подробен устройствен план до общинската администрация.

43. – Община Стара Загора на основание чл. 128, ал. 1 от ЗУТ съобщава, че е изработен проект за подробен устройствен план – парцеларен план за пътна връзка към „Склад за фармацевтични продукти и дрогерия“ в ПИ 77476.37.16, местност Под голеш, землището на с. Хрищени, община Стара Загора, на път II-66 при км 57+735, вдясно. На основание чл. 128, ал. 5 от ЗУТ в едномесечен срок от обнародването на обявлението в „Държавен вестник“ заинтересуваните лица могат да направят писмени възражения, предложения и искания по проекта за подробен устройствен план до общинската администрация.

57. – Община Чепеларе на основание чл. 25, ал. 4 от Закона за общинската собственост съобщава, че по реда на чл. 25, ал. 2 във връзка с чл. 21, ал. 1 и чл. 25, ал. 1 от ЗОС са издадени заповеди за отчуждаване на недвижими имоти във връзка с реализацията на обект: „Път ІІ-86 Обход на гр. Чепеларе от км 0+000 до км 3+996,94“ – гр. Чепеларе, а именно:

1. Заповед № 436 от 15.10.2026 г. на кмета на община Чепеларе за отчуждаване на поземлен имот с идентификатор 80371.240.9103, с площ на имота 0,673 дка, по действащите кадастрална карта и кадастрални регистри на гр. Чепеларе, одобрени със Заповед № РД-18-57 от 28.08.2006 г. на и.д. на АГКК – София, с площ за отчуждаване 673 кв. м; с неизвестен собственик; сумата на паричното обезщетение е в размер 16 152 евро.

2. Заповед № 439 от 15.10.2026 г. на кмета на Община Чепеларе за отчуждаване на поземлен имот с идентификатор 80371.240.1512, с площ на имота 0,011 дка, по действащите кадастрална карта и кадастрални регистри на гр. Чепеларе, одобрени със Заповед № РД-18-57 от 28.08.2006 г. на и.д. на АГКК – София, с площ за отчуждаване 11 кв. м; неизвестен собственик; сумата на паричното обезщетение е в размер 264 евро.

3. Заповед № 441 от 15.10.2026 г. на кмета на Община Чепеларе за отчуждаване на поземлен имот с идентификатор 80371.240.1334, с площ на имота 0,835 дка, по действащите кадастрална карта и кадастрални регистри на гр. Чепеларе, одобрени със Заповед № РД-18-57 от 28.08.2006 г. на и.д. на АГКК – София, с площ за отчуждаване 835 кв. м; неизвестен собственик; сумата на паричното обезщетение е в размер 20 040 евро.

Върховният касационен съд, гражданска и търговска колегия, на основание чл. 289 от ГПК съобщава на интересуващите се страни, че в открито съдебно заседание през декември 2026 г. ще се разгледат посочените по-долу дела по отделения и дати, както следва:

НА 1.12.2026 Г. ОТ 10,30 Ч.

Второ търговско отделение

Второ търговско отделение, 1336/2026, по касационна жалба срещу решението по търг. дело 431/2025 по описа на Апелативен съд Пловдив, подадена от Стефка Христова Жекова чрез адвокат Ралица Иванова Мутафова, София, ул. Цар Асен 1, ет. 4, срещу Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД чрез адвокат Димитър Стефанов Стоянов, София, бул. Г. М. Димит­ров 1, и трето лице помагач Гаранционен фонд чрез юрисконсулт Калоян Олегов Янев, София, ул. Граф Игнатиев 2, ет. 4.

НА 7.12.2026 Г. ОТ 10 Ч.

Второ гражданско отделение

Второ гражданско отделение, първи състав, 1806/2025, по касационна жалба срещу решението по гр. дело 59/2025 по описа на Окръжен съд Пазарджик, подадена от Красимир Асенов Халачев чрез адвокат Петър Христов Хрисчев, Велинград, бул. Хан Аспарух 1, срещу Емилиян Димитров Кендеров чрез родител и законен представител Димитър Данчов Кендеров чрез адвокат Емил Димит­ров Посталков, Пазарджик, ул. Цар Самуил 28, кантора 34; Анета Асенова Джалева чрез адвокат Велеслав Георгиев Аврамов, Велинград, ул. Булаир 2.

Второ гражданско отделение, първи състав, 2572/2025, по касационна жалба срещу решението по гр. дело 975/2024 по описа на Окръжен съд Русе, подадена от Божидар Тодоров Горанов чрез адвокат Екатерина Василева Заякова, Русе, ул. Петко Каравелов 15, срещу Оксана Петривна Кириченко чрез адвокат Димитър Стефанов Стефанов и адвокат Даниела Георгиева Иванова, Русе, ул. Борисова 8, ет. 3.

Второ гражданско отделение, първи състав, 3423/2025, по касационна жалба срещу решението по гр. дело 11334/2023 по описа на Софийски градски съд, подадена от държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството чрез областен управител на област София, София, ул. Алабин 22, срещу Николай Евгениев Петров чрез адвокат Елена Павлова Фичерова-Караиванова, София, ул. Хаджи Димитър 19, ет. 1, ап. 2; Маргарита Евгениева Денчева чрез адвокат Елена Павлова Фичерова-Караиванова, София, ул. Хаджи Димитър 19, ет. 1, ап. 2.

НА 7.12.2026 Г. ОТ 10,30 Ч.

Първо търговско отделение

Първо търговско отделение, 52/2026, по касационна жалба срещу решението по гр. дело 1120/2025 по описа на Окръжен съд Варна, подадена от „Групама Животозастраховане“ ЕАД чрез юрисконсулт Станислава Николова Петкова, София, бул. Цариградско шосе 47А, срещу Димитър Йорданов Петров чрез адвокат Любомир Кирилов Чакалов, София, ул. Рачка 11Б, ет. 2, ап. 3, и необходим другар „Банка ДСК“ АД, Русе, ул. Александровска 4.

Първо търговско отделение, 1003/2026, по касационна жалба срещу решението по гр. дело 2724/2024 по описа на Апелативен съд София, подадена от Силвия Александрова Благоева чрез адвокат Димитър Иванов Атмаджов, София, ул. Алабин 33, ет. 3, офис 334, срещу „Юробанк България“ АД чрез адвокат Пламена Петкова, София, бул. Александър Малинов 51, вх. 5, ет. 7, ап. 15.

НА 7.12.2026 Г. ОТ 11 Ч.

Четвърто гражданско отделение

Четвърто гражданско отделение, първи състав, 2538/2025, по касационна жалба срещу решението по гр. дело 76/2025 по описа на Окръжен съд Пазарджик, подадена от Община Велинград чрез адвокат Дафинка Семерджиева, Пазарджик, ул. Иван Вазов 1ю, срещу Георги Христев Босев чрез адвокат Станимир Иванов Сакутов, Пловдив, бул. Руски 15, ет. 1.

Пето гражданско отделение

Пето гражданско отделение, трети състав, 2293/2026, по касационна жалба срещу решението по гр. дело 360/2025 по описа на Окръжен съд Кюстендил, подадена от Анита Георгиева Спасова чрез адвокат Елена Валентинова Терзиева, София, ул. Неофит Рилски 48, ет. 3, срещу Център за спешна медицинска помощ – Кюстендил, чрез адвокат Тодорка Петкова Илиева, Кюстендил, ул. Цар Освободител 64, ет. 2.

НА 7.12.2026 Г. ОТ 13,30 Ч.

Първо търговско отделение

Първо търговско отделение, 273/2026, по касационна жалба срещу решението по гр. дело 279/2025 по описа на Окръжен съд Враца, подадена от Ангел Симеонов Лазариков чрез адвокат Радостин Николаев Радев, Пловдив, ул. Йоаким Груев 41, срещу „Амиго Финанс“ ЕООД чрез юрисконсулт Васил Панчев Василев, София, бул. Цариградско шосе 115К, сграда Б, ет. 8.

Първо търговско отделение, 1083/2026, по касационна жалба срещу решението по търг. дело 172/2025 по описа на Апелативен съд Велико Търново, подадена от „Агроблок“ ЕООД чрез пълномощник Юлия Миткова Миневска, Велико Търново, ул. Васил Левски 15, ет. 9, срещу „Агростремеж“ ООД чрез адвокат Иво Керчев Иванов, Разград, ул. Иван Вазов 7, ап. 5.

НА 8.12.2026 Г. ОТ 9 Ч.

Първо гражданско отделение

Първо гражданско отделение, трети състав, 3055/2025, по касационна жалба срещу решението по гр. дело 1048/2024 по описа на Апелативен съд София, подадена от Василеиос Константинос Никифорос чрез адвокат Теодора Попова, София, ул. Княз Борис Първи 100, ет. 2, ап. 6, срещу Веселка Павлова Никифору чрез адвокат Маргарита Илиева Балабанова, Пловдив, бул. Цар Борис Трети Обединител 128, ет. 1.

Първо гражданско отделение, трети състав, 3118/2025, по касационна жалба срещу решението по гр. дело 10806/2023 по описа на Софийски градски съд, подадена от Горан Димитров Горанов чрез адвокат Даниела Ивайлова Петкова, София, ул. Аксаков 17, ет. 5, ап. 11; Мариана Ангелова Бирова чрез адвокат Даниела Ивайлова Петкова, София, ул. Аксаков 17, ет. 5, ап. 11, срещу Петър Гергинов Крушкин чрез адвокат Драгомир Веселинов Василев, София, бул. Витоша 1А, ет. 2, ап. 236.

Първо гражданско отделение, трети състав, 3635/2025, по касационни жалби срещу решението по гр. дело 525/2023 по описа на Окръжен съд Враца, подадени от Валери Гергов Кънов чрез адвокат Камелия Кръстева Татарска, Мездра, ул. Св. св. Кирил и Методий 19, ет. 1; Николай Димитров Димитров чрез адвокат Аделина Валериева Манова, София, ул. Дякон Игнатий 21, ет. 2.

Първо гражданско отделение, трети състав, 3746/2025, по касационна жалба срещу решението по гр. дело 251/2025 по описа на Окръжен съд Силистра, подадена от Гюлбахар Ахмед Азис чрез адвокат Ваня Желева Маринова-Анифрани, Силистра, ул. Дочо Михайлов 1, вх. Б, ет. 1, офис 4, срещу Айсел Ахмедова Еминова чрез адвокат Албена Якова Герасимова, Силистра, ул. Симеон Велики 131, ет. 2; Нурсел Ахмедова Авджъ чрез адвокат Албена Якова Герасимова, Силистра, ул. Симеон Велики 131, ет. 2.

Първо гражданско отделение, трети състав, 3748/2025, по касационна жалба срещу решението по гр. дело 3341/2024 по описа на Окръжен съд Пловдив, подадена от Елена Василова Кубатева чрез адвокат Анелия Илиева Райчева, Пловдив, ул. Райко Даскалов 48, ет. 1, срещу Иван Надеждюв Билев чрез адвокат Радостина Баракова, Пловдив, бул. Шести септември 173, ет. 4.

Първо гражданско отделение, трети състав, 3799/2025, по касационна жалба срещу решението по гр. дело 569/2024 по описа на Окръжен съд Перник, подадена от Любомир Страхилов Колев чрез адвокат Валери Кръстев Николов, София, ул. Цар Асен 5, ет. 1, ап. 7; Силвия Кирилова Колева чрез адвокат Валери Кръстев Николов, София, ул. Цар Асен 5, ет. 1, ап. 7; Даринка Кирилова Колева чрез адвокат Валери Кръстев Николов, София, ул. Цар Асен 5, ет. 1, ап. 7, срещу Теменужка Владимирова Тафраджийска чрез адвокат Катина Христова Стоянова, София, ул. Алабин 48; Борислав Ивев Тафраджийски чрез адвокат Катина Христова Стоянова, София, ул. Алабин 48; Румяна Ивева Николова чрез адвокат Катина Христова Стоянова, София, ул. Алабин 48; Йорданка Методиева Колева, София, ж. к. Красна поляна ІІ част, бл. 29, вх. В, ет. 2, ап. 49.

Второ гражданско отделение

Второ гражданско отделение, трети състав, 4080/2023, по касационна жалба срещу решението по гр. дело 511/2023 по описа на Окръжен съд Бургас, подадена от „Орко“ ЕООД чрез адвокат Мая Владимирова Антонова, София, бул. Патриарх Евтимий 70, ет. 1, срещу Евгени Иванов Димитров чрез адвокат Детелина Костадинова Потерова, Бургас, ул. Сливница 31, ет. 1.

Второ гражданско отделение, трети състав, 3240/2025, по касационна жалба срещу решението по гр. дело 713/2024 по описа на Окръжен съд Бургас, подадена от Христина Пламенова Дошева чрез адвокат Живко Данков Харизанов, Поморие, ул. Васил Левски 11; Йордан Пламенов Дошев чрез адвокат Живко Данков Харизанов, Поморие, ул. Васил Левски 11; Галина Гусейнова Дошева чрез адвокат Живко Данков Харизанов, Поморие, ул. Васил Левски 11, срещу Даниела Георгиева Манахова чрез адвокат Ана Иванова Панайотова и адвокат Красимир Атанасов Русев, Бургас, ул. Васил Априлов 16, ет. 3, офис 1.

Трето гражданско отделение

Трето гражданско отделение, пети състав, 1766/2026, по касационна жалба срещу решението по гр. дело 457/2025 по описа на Апелативен съд Пловдив, подадена от Ральо Иванов Ралев чрез адвокат Милена Стефанова Докова-Костадинова, Пловдив, ул. Хан Кубрат 1, Делови център – Пловдив, срещу Прокуратура на Република България, София, бул. Витоша 2.

Трето гражданско отделение, пети състав, 1796/2026, по касационна жалба срещу решението по гр. дело 1983/2025 по описа на Окръжен съд Варна, подадена от Николай Василев Николов чрез адвокат Марияна Андреева Пушева, Бургас, ул. Генерал Гурко 18, ет. 3, срещу Военно формирование 32140 – Варна, чрез юрисконсулт Димитър Павлов Павлов, Варна, Военно формирование 32140, пощенска кутия 194.

НА 8.12.2026 Г. ОТ 13,30 Ч.

Второ търговско отделение

Второ търговско отделение, 514/2025, по касационна жалба срещу решението по търг. дело 318/2024 по описа на Окръжен съд Добрич, подадена от Тодорка Людмилова Димитрова чрез адвокат Преслав Светославов Павлов, София, бул. Александър Стамболийски 24, ет. 3, ап. 7, срещу „Ай Тръст“ ЕООД чрез юрисконсулт Вероника Петрова Маркова-Стоянова, София, бул. Витоша 146, бизнес център „България“, сграда А, ет. 4.

НА 9.12.2026 Г. ОТ 10 Ч.

Първо гражданско отделение

Първо гражданско отделение, първи състав, 1554/2025, по касационна жалба срещу решението по гр. дело 384/2024 по описа на Окръжен съд Монтана, подадена от Веселин Димитров Веселинов чрез адвокат Красимир Иванов Босев, Монтана, ул. Васил Левски 15, ет. 2; Мариана Видолова Григорова чрез адвокат Красимир Иванов Босев, Монтана, ул. Васил Левски 15, ет. 2; „ВДВ Травел“ ЕООД чрез адвокат Даря Петрова Дончева и адвокат Христо Стоилов Николов, София, ул. Ивайло 25; Десислава Славчева Василева чрез адвокат Даря Петрова Дончева и адвокат Христо Стоилов Николов, София, ул. Ивайло 25; Виктор Вериславов Василев чрез адвокат Даря Петрова Дончева и адвокат Христо Стои­лов Николов, София, ул. Ивайло 25; Таня Цветанова Йорданова, Вършец, ул. Дончо Станчев 39.

Първо гражданско отделение, първи състав, 2520/2025, по касационна жалба срещу решението по гр. дело 2273/2024 по описа на Окръжен съд Варна, подадена от Яна Атанасова Паскова чрез адвокат Катерина Георгиева Китанова, Варна, ул. Константин Величков 12, вх. 8, ет. 1, срещу Георги Атанасов Христов чрез адвокат Гинка Добрева Янкова, Варна, бул. Владислав Варненчик 55, ет. 4, офис 414; Недялка Атанасова Георгиева чрез адвокат Гинка Добрева Янкова, Варна, бул. Владислав Варненчик 55, ет. 4, офис 414; Атанас Георгиев Атанасов, Варна, ул. Селиолу 35, чрез адвокат Гинка Добрева Янкова, Варна, бул. Владислав Варненчик 55, ет. 4, офис 414.

Първо гражданско отделение, първи със­тав, 2941/2025, по касационна жалба срещу решението по гр. дело 900/2024 по описа на Окръжен съд Пазарджик, подадена от Фатме Исмаил Мутешим чрез адвокат Реджеп Ибрахим Ариф, Велинград, бул. Хан Аспарух 1; Костадин Давидов Цинев чрез адвокат Реджеп Ибрахим Ариф, Велинград, бул. Хан Аспарух 1; Кемал Исмаил Цинев чрез адвокат Реджеп Ибрахим Ариф, Велинград, бул. Хан Аспарух 1; Ахмет Исмаил Цинев чрез адвокат Реджеп Ибрахим Ариф, Велинград, бул. Хан Аспарух 1, срещу държавата чрез министъра на земеделието и храните, Пазарджик, ул. Екзарх Йосиф 3, ет. 4, Областна дирекция „Земеделие“.

Първо гражданско отделение, първи със­тав, 2999/2025, по касационни жалби срещу решението по гр. дело 170/2025, подадени от Константин Бориславов Александров чрез адвокат Антоан Стоянов Велчев, София, ул. Алабин 36, ет. 2; Столична община чрез юрисконсулт Петя Попова, София, ул. Московска 33.

Първо гражданско отделение, първи състав, 3058/2025, по касационна жалба срещу решението по гр. дело 412/2025 по описа на Окръжен съд Варна, подадена от Община Аксаково, Аксаково, ул. Георги Петлешев 58Б, срещу Иван Калчев Янчев чрез адвокат Диана Калоянова Аспарухова, Варна, ул. Генерал Столипин 7, ет. 1.

Първо гражданско отделение, първи състав, 3798/2025, по касационна жалба срещу решението по гр. дело 288/2024 по описа на Окръжен съд Пазарджик, подадена от Димитър Филипов Хаджийски чрез адвокат Соня Кирилова Клисурска, София, ж. к. Младост 2, бл. 249Б, вх. 1, ет. 4, ап. 12, срещу Дуня Ясенова Кеова чрез адвокат Даниела Василева Калпазанова, Велинград, ул. Иван Вазов 11.

Първо гражданско отделение, първи състав, 3891/2025, по касационна жалба срещу решението по гр. дело 698/2025 по описа на Окръжен съд Варна, подадена от Марин Дойчев Иванов чрез адвокат Диана Калоянова Аспарухова, Варна, ул. Генерал Столипин 7, ет. 1; Стоян Дойчев Иванов чрез адвокат Мария Стоянова Антонова, Варна, ул. Драган Цанков 15, срещу Марийка Желязкова Припекова чрез адвокат Недка Стоянова Панайотова, Варна, ул. Ангел Кънчев 5А; Тодорка Антонова Димитрова чрез адвокат Недка Стоянова Панайотова, Варна, ул. Ангел Кънчев 5А; Галина Цонева Спасова чрез адвокат Дияна Тодорова Георгиева, Варна, ул. Ангел Кънчев 5А; Илия Русев Желязков чрез адвокат Дияна Тодорова Георгиева, Вар­на, ул. Ангел Кънчев 5А; Антон Желязков Русинов чрез адвокат Даниела Георгиева Илиева, Варна, ул. Цар Петър 1, ет. 1; Росица Цонева Станкова чрез адвокат Даниела Георгиева Илие­ва, Варна, ул. Цар Петър 1, ет. 1; Янчо Русев Желязков, Варна, ул. Бабини Видини кули 3.

Второ гражданско отделение

Второ гражданско отделение, втори състав, 1675/2025, по касационна жалба срещу решението по гр. дело 1938/2023 по описа на Окръжен съд Пловдив, подадена от Николай Георгиев Димитров чрез адвокат Марияна Ангелова Иванова, Асеновград, ул. Изложение 7, срещу Недялка Славчева Митова чрез адвокат Росица Тодорова Манолева, Пловдив, ул. Христо Матов 10; Марийка Николова Николова, с. Долнослав, област Пловдив, ул. Чинара 13; Никола Христев Николов, с. Долнослав, област Пловдив, ул. Чинара 13.

Второ гражданско отделение, втори състав, 2019/2025, по касационна жалба срещу решението по гр. дело 578/2024 по описа на Окръжен съд Сливен, подадена от Община Сливен, Сливен, бул. Цар Освободител 1, срещу Диан Георгиев Георгиев чрез адвокат Стефан Костадинов Иванов, София, ул. Владайска 35, ет. 2, кантора 4 – 5.

Второ гражданско отделение, втори състав, 3282/2025, по касационна жалба срещу решението по гр. дело 55/2025 по описа на Окръжен съд Варна, подадена от Община Аксаково чрез адвокат Илия Костадинов Златев, Варна, ул. Възраждане 1, срещу Димитър Желязков Димитров чрез адвокат Калчо Стоянов Калев, Варна, ул. Солун 8, вх. 1; Илка Симеонова Георгиева чрез адвокат Калчо Стоянов Калев, Варна, ул. Солун 8, вх. 1; Ясен Георгиев Георгиев чрез адвокат Калчо Стоянов Калев, Варна, ул. Солун 8, вх. 1; Пламена Георгиева Топалска чрез адвокат Калчо Стоянов Калев, Варна, ул. Солун 8, вх. 1; Людмила Цанкова Маринова чрез адвокат Калчо Стоянов Калев, Варна, ул. Солун 8, вх. 1; Стела Цанкова Кечиджиева чрез адвокат Калчо Стоянов Калев, Варна, ул. Солун 8, вх. 1.

Четвърто гражданско отделение

Четвърто гражданско отделение, пети състав, 1056/2025, по касационна жалба срещу решението по гр. дело 370/2024 по описа на Апелативен съд Пловдив, подадена от Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – МВР, чрез главен юрисконсулт Светослав Стоянов, Пловдив, ул. Преслав 33, срещу Димитър Иванов Ямалиев чрез адвокат Славчо Костадинов Николов, Пловдив, ул. Йоаким Груев 41.

Четвърто гражданско отделение, пети състав, 2458/2025, по касационна жалба срещу решението по гр. дело 2494/2024 по описа на Окръжен съд Пловдив, подадена от Петя Борисова Ибушева чрез адвокат Станислав Николаев Мишев, Пловдив, ул. Ламартин 2, ет. 1, срещу Фидаил Рашид Хасан чрез адвокат Пламен Богданов Богданов, Пловдив, ул. Стефан Веркович 3, ет. 1, офис 4.

Четвърто гражданско отделение, пети състав, 2647/2025, по касационна жалба срещу решението по гр. дело 509/2024 по описа на Апелативен съд Варна, подадена от Нуртен Зухрап Филиз чрез адвокат Есен Фикри Мустафа, София, ул. Три уши 6А, бл. 5, ет. 2, офис 10, срещу Прокуратура на Република България, София, бул. Витоша 2.

Четвърто гражданско отделение, пети състав, 2807/2025, по касационни жалби срещу решението по гр. дело 542/2024 по описа на Апелативен съд Пловдив, подадени от Прокуратура на Република България, София, бул. Витоша 2; Иван Атанасов Бекяров чрез адвокат Валери Стоянов Стоянов, Пазарджик, ул. Хан Крум 1А, ет. 1.

Четвърто гражданско отделение, пети състав, 4799/2025, по касационни жалби срещу решението по гр. дело 168/2025 по описа на Окръжен съд Търговище, подадени от Илия Георгиев Бойчев, действащ като ЕТ „Бойчев – И – Илия Георгиев“ чрез адвокат Ивайло Стоилов Василев, Пловдив, ул. Брезовска 12, ет. 1, ап. 3; Румен Георгиев Бойчев чрез адвокат Ивайло Стоилов Василев, Пловдив, ул. Брезовска 12, ет. 1, ап. 3; Снежина Георгиева Бойчева чрез адвокат Ивайло Стоилов Василев, Плов­див, ул. Брезовска 12, ет. 1, ап. 3; „Регата“ ЕООД чрез адвокат Димитър Тончев Петров, София, бул. Сливница 178, ет. 3, ап. 1, срещу Йорданка Маринова Бойчева, Търговище, бул. Митрополит Андрей 1, вх. Г, ет. 8, ап. 21; Кооперация „Областен кооперативен съюз“ (в несъстоятелност) чрез синдик Ангелинка Николова Николова, Търговище, ул. Георги Бенковски 5, вх. А.

Четвърто гражданско отделение, пети състав, 1438/2026, по касационна жалба срещу решението по гр. дело 266/2024 по описа на Окръжен съд Стара Загора, подадена от Васил Иванов Василев чрез адвокат Емилия Петрова Първанова, София, ул. Владайска 49, ет. 1, срещу Божидара Минчева Христова чрез особен представител Жанета Иванова Бюйлекова, Стара Загора, ул. Кольо Ганчев 64, кантора 1, и заинтересована страна Дирекция „Социално подпомагане – Стара Загора“, отдел „Закрила на детето“, Стара Загора, ул. Стефан Караджа 8.

НА 9.12.2026 Г. ОТ 10,30 Ч.

Първо гражданско отделение

Първо гражданско отделение, първи състав, 4488/2025, по касационна жалба срещу решението по гр. дело 502/2025 по описа на Окръжен съд Варна, подадена от Надежда Стефанова Добрева чрез адвокат Радина Георгиева Карастоянова, Шумен, ул. Съединение 109, ап. 1, срещу Илия Стамов Станчев чрез адвокат Диана Гочева Белчева-Митева, Варна, ул. Поп Харитон 22; Стоян Стамов Станчев чрез адвокат Диана Гочева Белчева-Митева, Варна, ул. Поп Харитон 22.

Второ търговско отделение

Второ търговско отделение, 1612/2025, по касационни жалби срещу решението по търг. дело 515/2024 по описа на Апелативен съд София, подадени от „Ауто Нова“ ЕООД чрез адвокат Пламена Лъчезарова Момчева-Георгиева, София, ул. Дякон Игнатий 21, ет. 1; „Ел Ей Лоджистик“ ООД чрез адвокат Росен Николов Александров, Пловдив, бул. Шести септември 152, ет. 4, ап. 4 – 4Б, срещу „Джи Ти Ком“ ЕООД (в несъстоятелност), София, ул. Царичина 1А; Ванко Петров Митев – синдик на несъстоятелното дружество, София, ул. Позитано 32, ет. 2, ап. 4.

НА 10.12.2026 Г. ОТ 9 Ч.

Първо гражданско отделение

Първо гражданско отделение, втори състав, 3080/2025, по касационна жалба срещу решението по гр. дело 259/2024 по описа на Окръжен съд Кюстендил, подадена от Валери Георгиев Николов чрез адвокат Александър Райнов, Дупница, ул. Бенковски 3, срещу Силвия Александрова Миткова чрез адвокат Десислава Миладинова Златкова, Кюстендил, ул. Гороцветна 35.

Първо гражданско отделение, втори състав, 3302/2025, по касационна жалба срещу решението по гр. дело 75/2025 по описа на Окръжен съд София, подадена от Виолета Пенкова Андонова чрез адвокат Валери Любомиров Кандиларов, София, ул. Българска легия 31, ап. 2, срещу Евгения Ненчева Вангелова чрез адвокат Лидияна Юлиянова Миленова, София, ул. Генерал Паренсов 37, ет. 1, ап. 1.

НА 10.12.2026 Г. ОТ 10 Ч.

Трето гражданско отделение

Трето гражданско отделение, трети състав, 2337/2026, по касационна жалба срещу решението по гр. дело 332/2025 по описа на Апелативен съд София, подадена от Лазар Андреев Андреев чрез адвокат Мария Иванова Янева, София, ул. Лавеле 19, ет. 3, срещу Валерия Николова Динкова чрез адвокат Димитър Ванюшов Пешев, Благоевград, ул. Арсений Костенцев 11, ет. 2.

НА 10.12.2026 Г. ОТ 13,30 Ч.

Първо търговско отделение

Първо търговско отделение, 2568/2025, по касационна жалба срещу решението по гр. дело 3316/2022 по описа на Апелативен съд София, подадена от Мушег Аганесович Торосян чрез адвокат Иво Милчев Георгиев, София, ул. Граф Игнатиев 5, ет. 1, ап. 204, срещу „Банка ДСК“ АД чрез юрисконсулт Мирослава Георгиева Бъбрекова, София, бул. Витоша 15.

Първо търговско отделение, 461/2026, по касационна жалба срещу решението по гр. дело 977/2025 по описа на Окръжен съд Бургас, подадена от „Юробанк България“ АД чрез адвокат Пламена Йорданова Петкова-Иванова, София, бул. Александър Малинов 51, вх. 5, ет. 7, офис 15, срещу Фанка Живкова Николова чрез адвокат Марияна Динева Матеева, Бургас, ул. Генерал Гурко 7, вх. А, ет. 5, ап. 15.

Първо търговско отделение, 672/2026, по касационна жалба срещу решението по гр. дело 385/2024 по описа на Апелативен съд София, подадена от „Фолксваген Аутоферзихерунг“ АГ – застрахователно дружество, регистрирано във Федерална република Германия, чрез адвокат Диана Миланова Димитрова, София, ул. Ивайло 12, срещу Еленка Стефанова Гачевска чрез адвокат Мария Иванова Деянова, София, бул. Черни връх 73, ет. 2, офис 12; Янислав Валентинов Гачевски чрез адвокат Мария Иванова Деянова, София, бул. Черни връх 73, ет. 2, офис 12.

Първо търговско отделение, 1214/2026, по касационна жалба срещу решението по гр. дело 688/2025 по описа на Окръжен съд Смолян, подадена от Севди Фейзиев Смаилов чрез адвокат Бойко Младенов Младенов, Смолян, бул. България 20А, офис Б 31, срещу Агенция по заетостта чрез юрисконсулт Екатерина Иванова Мухчиева, Пловдив, ул. Никола Чернишевски 3.

Административният съд – Плевен, на основание чл. 181, ал. 1 и 2 от Административнопроцесуалния кодекс съобщава, че е подадена жалба срещу Заповед № РД-09-585 от 8.10.2026 г. на кмета на община Гулянци, с която е разпоредено да се възстановят липсващите пътни знаци В18 „Забранено е влизането на пътни превозни средства с маса с товар, по-голяма от 10 тона“ в началото и края на улица Симеон Велики в с. Брест и липсващият пътен знак В18 „Забранено е влизането на пътни превозни средства с маса с товар, по-голяма от 20 тона“ на кръстовището между републикански път PVN/II – 11/ и общински път PVN 3023/III – 118, Гулянци – Комарево / – Крета / – / II – 11/; определен е маршрут за преминаване на тежкотоварни автомобили и едрогабаритна техника за връзка на стопанския двор в с. Брест с републикански път PVN/II – 11/ – ул. Добруджа – селскостопански път № 06402.71.556, по която е образувано адм. д. № 904 по описа на Административния съд – Плевен, за 2026 г. Лицата, за които оспореният акт е благоприятен, могат да встъпят като страни наред с административния орган до началото на устните състезания при всяко положение на делото. Всеки, който има правен интерес, може да се присъедини към оспорването или да встъпи като страна наред с административния орган до началото на устните състезания при всяко положение на делото, без да има право да иска повтаряне на извършени процесуални действия.

Върховният административен съд на основание чл. 188 във връзка с чл. 181, ал. 1 и 2 от Административнопроцесуалния кодекс съобщава, че е постъпила жалба срещу чл. 6, ал. 5, изречение първо от Наредбата за подаване на заявки и издаване на сертификати за допълнителна закрила на лекарствени продукти и продукти за растителна защита, издадена от министъра на образованието и науката, приета с ПМС № 36 от 19.02.2007 г., обн., ДВ, бр. 19 от 2.03.2007 г., в сила от 1.01.2007 г., по която е образувано адм. д. № 8943/2026 г. по описа на Върховния административен съд, първо отделение, насрочено за 19.01.2027 г. от 9 ч., зала 3.

Върховният административен съд, пето отделение, на основание чл. 188 във връзка с чл. 181, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс съобщава, че е постъпило оспорване на приложение № 8 към чл. 3, ал. 1, т. 7 от Наредбата за определяне на размера за заплащане на продуктова такса, приета с Постановление № 76 на Министерския съвет (МС) от 2016 г. (обн., ДВ, бр. 30 от 2016 г.; изм. и доп., бр. 60 от 2018 г., бр. 2 и 91 от 2021 г., бр. 61 от 2025 г.), в редакцията, приета с параграф единствен от Постановление № 131 от 3.09.2026 г. на Министерския съвет (ДВ, бр. 82 от 8.09.2026 г.), по което е образувано адм. д. № 9668/2026 г. по описа на Върховния административен съд, което е насрочено за 10.02.2027 г. – 11 ч.

Административният съд – Стара Загора, на основание чл. 218, ал. 2 от ЗУТ съобщава, че по жалбата на Кирил Вълев Ганевски е образувано адм. д. № 1013/2026 г., насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание на 19.01.2027 г. от 14,20 ч., с предмет: оспорване с искане за отмяна като незаконосъобразно на Решение № 1903 по протокол № 42 от проведеното на 25.06.2026 г. заседание на Общинския съвет – Стара Загора, с което е одобрен подробен устройствен план – изменение на план за застрояване на парк „Бедечка“, гр. Стара Загора, част КР 513, в частта за одобреното изменение на ПЗ за имот с идентификатор 68850.513.6843 по кадастралната карта на гр. Стара Загора, представляващ УПИ VI-6196 в кв. Бедечка, одобрен с Решение № 283 от 28.06.2012 г. на ОбС – Стара Загора. Заинтересованите лица могат да се конституират като ответници в едномесечен срок от деня на обнародването на настоящото съобщение в „Държавен вестник“ чрез подаване на заявление до съда със съдържанието по чл. 218, ал. 5 и 6 от ЗУТ и при условията на чл. 218, ал. 7 от ЗУТ.

Административният съд – Плевен, на основание чл. 181, ал. 1 и 2 от Административнопроцесуалния кодекс съобщава, че е подадена жалба с искане да бъде прогласена за нищожна, алтернативно – за незаконосъобразна, Заповед № РД-09-331 от 9.06.2023 г. на кмета на община Гулянци, с която е одобрен генералният план за организация на движението (ГПОД) на населените места в общината, в частта за с. Брест – схемата „Режими на движение на определени видове ППС“ от приложение № 1.1 към ГПОД, съгласно която по ул. Симеон Велики „е налице действаща забрана за движение на ППС с тегло над 3,5 тона“, по която е образувано адм. д. № 912 по описа на Административния съд – Плевен, за 2026 г. Лицата, за които оспореният акт е благоприятен, могат да встъпят като страни наред с административния орган до началото на устните състезания при всяко положение на делото. Всеки, който има правен интерес, може да се присъедини към оспорването или да встъпи като страна наред с административния орган до началото на устните състезания при всяко положение на делото, без да има право да иска повтаряне на извършени процесуални действия.

Административният съд – Стара Загора, на основание чл. 218, ал. 2 от ЗУТ съобщава, че е постъпила жалба от Стефан Костадинов Тодоров и е образувано адм. д. № 1005/2026 г. по описа на Административния съд – Стара Загора, с предмет оспорване на Решение № 1903 по протокол № 42 от проведено на 25.06.2026 г. заседание на Общинския съвет – Стара Загора, с което е одобрен проект за подробен устройствен план – изменение на план за застрояване за парк „Бедечка“, гр. Стара Загора, част от КР 513, в частта за одобреното изменение на ПЗ за УПИ ХІ-6100 в кв. 810 по плана на гр. Стара Загора, одобрен с Решение № 283 от 28.06.2012 г. на Общинския съвет – Стара Загора, с идентификатор 68850.513.6848 по кадастралната карта на гр. Стара Загора, с площ 562 кв. м. Заинтересованите лица могат да се конституират като ответници в едномесечен срок от деня на обнародването в „Държавен вестник“ чрез подаване на заявление до съда със съдържанието по чл. 218, ал. 5 от ЗУТ.

Административният съд – Хасково, на основание чл. 188 във връзка с чл. 181 от Административнопроцесуалния кодекс съобщава, че е постъпил протест на прокурор от Окръжната прокуратура – Хасково, против чл. 59, ал. 2 от Наредба № 10 за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията на община Свиленград, приета с Решение № 1040 от 14.12.2018 г. на Общинския съвет – Свиленград; приложение № 3 към чл. 17, ал. 1 от наредбата, в частта, в която в образеца на заявление-декларация е предвидено определяне на таксата според количеството битови отпадъци чрез „контейнер с обем 1000 литра“; приложение № 4, в частта, съдържаща изявлението „не възразявам за получаване на информация от страна на Общинската администрация за изразходваните електрическа енергия и количество вода за този имот“, в частта „При разход на година над 100 квч. ел. енергия и 10 куб. м вода“, както и в частта „т. „1“ на чл. 71 ЗМДТ от декларацията по същото приложение, по който е образувано адм. д. № 1328/2026 г. по описа на Административния съд – Хасково, насрочено за 16.12.2026 г. от 10 ч.

Софийският районен съд, 186 състав, призовава Халиф Рустам Угли Насиров, гражданин на Узбекистан, роден на 22.09.2000 г., сега с неизвестен адрес, да се яви в Софийския районен съд, ГО, 186 състав, за връчване на исковата молба и приложенията към нея като ответник по гр. д. № 2309/2026 г. Книжата се намират в канцеларията на съда и могат да бъдат получени в двуседмичен срок от обнародване на съобщението в „Държавен вестник“. Ответникът следва да посочи съдебен адрес в седалището на съда. В случай че не се яви, за да получи съдебните книжа в указания срок, ще му бъде назначен особен представител при условията на чл. 48, ал. 2 ГПК.

Софийският районен съд призовава Цвета Хайман, гражданин на Германия, родена на 20.12.1975 г., като ответник по гр. д. № 51796/2025 г. по описа на СРС, II ГО, 69 състав, да се яви в двуседмичен срок, считано от датата на обнародване в „Държавен вестник“, в съда за получаване на съобщението по чл. 131 ГПК ведно с преписи от исковата молба и приложенията към нея, подадена от „Топлофикация София“ ЕАД, както и да посочи свой съдебен адрес за призоваване и връчване на съобщения. При неявяване в посочения срок книжата ще се смятат за редовно връчени и на ответника ще бъде назначен особен представител по реда на чл. 48, ал. 2 ГПК.

Районният съд – Белоградчик, съобщава на ответника Борис Костич, роден на 13.11.1996 г. в Република Сърбия, гражданин на Република Сърбия, за образувано срещу него от Даниела Милчова Каменова от с. Горни Лом, област Видин, ул. Първа № 117, гр. д. № 1689/2026 г. на РС – Белоградчик, с правно основание чл. 49, ал. 1 от СК с указание, че в едномесечен срок от обнародването в „Държавен вестник“ следва да се яви в РС – Белоградчик, за да получи препис от исковата молба и приложенията. В случай че не се яви в съда в посочения срок, съдът ще му назначи особен представител на основание чл. 48, ал. 2 ГПК.

Софийският районен съд призовава Елвина Дудева-Силва, с неизвестен адрес в чужбина, като ответник по гр. д. № 43466/2025 г. по описа на СРС, II ГО, 56 състав, да се яви в двуседмичен срок, считано от датата на обнародване в „Държавен вестник“, в съда за получаване на съобщението по чл. 131 ГПК ведно с преписи от исковата молба и приложенията към нея, подадена от „Топлофикация София“ ЕАД, както и да посочи свой съдебен адрес за призоваване и връчване на съобщения. При неявяване в посочения срок книжата ще се смятат за редовно връчени и на ответника ще бъде назначен особен представител по реда на чл. 48, ал. 2 ГПК.

Софийският районен съд призовава Десислава Тодорова Манова, с настоящ адрес – Великобритания, като ответник по гр. д. № 2160/2026 г. по описа на СРС, II ГО, 69 състав, да се яви в двуседмичен срок, считано от датата на обнародване в „Държавен вестник“, в съда за получаване на съобщението по чл. 131 ГПК ведно с преписи от исковата молба и приложенията към нея, подадена от „Топлофикация София“ ЕАД, както и да посочи свой съдебен адрес за призоваване и връчване на съобщения. При неявяване в посочения срок книжата ще се смятат за редовно връчени и на ответника ще бъде назначен особен представител по реда на чл. 48, ал. 2 ГПК.

Софийският районен съд призовава Любомир Петров Стоянов, с настоящ адрес – Руска федерация, като ответник по гр. д. № 52656/2025 г. по описа на СРС, II ГО, 69 състав, да се яви в двуседмичен срок, считано от датата на обнародване в „Държавен вестник“, в съда за получаване на съобщението по чл. 131 ГПК ведно с преписи от исковата молба и приложенията към нея, подадена от „Топлофикация София“ ЕАД, както и да посочи свой съдебен адрес за призоваване и връчване на съобщения. При неявяване в посочения срок книжата ще се смятат за редовно връчени и на ответника ще бъде назначен особен представител по реда на чл. 48, ал. 2 ГПК.

Районният съд – Русе, XII гр. състав, съобщава на Джемил Йоздемир (Cemil Özdemir), роден на 24.04.1974 г. в Каракочан, Република Турция, с неизвестен адрес, че в Районния съд – Русе, е образувано гр. д. № 6583/2026 г., заведено от Нериман Ружди Йоздемир, предявен иск по чл. 49 от СК. Съдът указва на ответника да се яви в двуседмичен срок от обнародването в „Държавен вестник“ в деловодството на Районния съд – Русе, за получаване на препис от исковата молба и приложените доказателства към нея, както и да подаде отговор по чл. 131 от ГПК по посоченото дело. Ответникът да посочи съдебен адрес за призоваване, в противен случай ще му бъде назначен особен представител и делото ще се гледа в негово отсъствие.

Районният съд – Трявна, призовава Цанко Денев Петков, с постоянен адрес гр. Плачковци, кв. Късовци № 6, община Трявна, област Габрово, и настоящ адрес в Руската федерация, в двуседмичен срок от обнародването в „Държавен вестник“ да се яви в канцеларията на Районния съд – Трявна, за да получи препис от исковата молба и приложенията към нея по гр. д. № 558/2026 г., образувано по искова молба на Слав Тихолов Славов, с правно основание чл. 341 от ГПК, иск за делба. В случай че не се яви, за да получи съдебните книжа в указания срок, съдът ще му назначи особен представител при условията на чл. 48, ал. 2 от ГПК.

Софийският районен съд, III гражданско отделение, 92 състав, уведомява Елвис Рахич, роден на 29.09.1999 г., с неизвестен адрес, без регистрация и постоянен адрес в Република България, като ответник по гр. д. № 13058/2026 г. по описа на Софийския районен съд, ГО, 92 състав, да се яви за получаване на съдебни книжа в едномесечен срок, считано от обнародването на съобщението в „Държавен вестник“. Ако не подаде писмен отговор в установения срок, не вземе становище, не направи възражения, не оспори истинността на представен документ или не упражни правата си по чл. 211, ал. 1 ГПК (насрещен иск), чл. 212 ГПК (инцидентен иск), чл. 219 ГПК (привличане на трето лице и обратен иск срещу него), той губи възможността да направи това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства.

Софийският градски съд с решение от 30.09.2026 г. нa основание чл. 17, ал. 1, т. 8 от ЗПП вписва промени по ф. д. № 10918/2007 г. на политическа партия „Бъдеще за родината“, както следва: изменения и допълнения на устава; Национално ръководство в състав: Станислав Иванов Попов – председател, и членове: Десислав Стефчов Аспарухов, Николай Емилов Маринов – секретар, Гергана Ангелова Дончева и Росен Петров Петров; Национална контролна комисия в състав: Мирела Иванова Кръстева – председател, и членове: Даниела Бойкова Душкова и Живко Бончев Желев. Партията ще се представлява от Станислав Иванов Попов в качеството му на председател на Националното ръководство.

12. – Управителният съвет на Българска браншова камара на енергетиците, София, на основание чл. 26 ЗЮЛНЦ свиква общо събрание на 9.12.2026 г. от 16,30 ч. в сградата на Българската стопанска камара – Съюз на българския бизнес (БСК), София, ул. Чаталджа № 76, при следния дневен ред: 1. отчетен доклад на управителния съвет – обсъждане и приемане; 2. финансов отчет на ББКЕ – обсъждане и приемане; 3. доклад на контролния съвет – обсъждане и приемане; 4. освобождаване от отговорност на управителния съвет; 5. освобождаване от отговорност на контролния съвет; 6. приемане на насоки за дейността на управителния съвет на ББКЕ за 2027 г.; 7. приемане бюджета на ББКЕ за 2027 г.; 8. освобождаване на член на управителния съвет; 9. избор на нов член на управителния съвет до изтичане на мандата; 10. разни. При липса на кворум на основание чл. 27 ЗЮЛНЦ събранието ще се проведе същия ден в 17 ч. при същия дневен ред.

1. – Съветът на Камарата на частните съдебни изпълнители на основание чл. 48, ал. 2 и 3 от Закона за частните съдебни изпълнители свиква редовно общо отчетно-изборно събрание на 30.01.2027 г. (събота) от 9 ч. в София, хотел „Маринела“, конферентна зала „София“, при следния дневен ред: 1. приемане на годишен отчет за дейността на Камарата на частните съдебни изпълнители за 2026 г.; 2. приемане на бюджет за 2027 г.; 3. избор на органи на Камарата и на лица по чл. 10, т. 11 от Устава на КЧСИ. При липса на кворум на основание чл. 49, ал. 1 от ЗЧСИ събранието ще се проведе в 10 ч. на същото място и при същия дневен ред.